Beromun 1 mg - Powder for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Beromun 1 mg
Beromun е показан при възрастни пациенти, като допълнение към операция за последващо отстраняване на тумора, така че да бъде предотвратена или отложена ампутация, или в палиативни ситуации при неотстраним сарком на меките тъкани на крайниците в комбинация с мелфалан чрез леко затоплена изолирана перфузия на крайник (ILP).
Това лечение трябва да бъде предприемано в специализирани центрове от хирургични екипи с опит при лечението на саркоми на крайниците и ILP процедурата, които да разполагат с интензивно отделение с възможност за непрекъснато проследяване на вливанията на лекарствен продукт в системната циркулация.
Дозировка:
Beromun:
Горен крайник: 3 mg обща доза чрез ILP
Долен крайник: 4 mg обща доза чрез ILP
Мелфалан:
Дозата мелфалан трябва да бъде изчислена съгласно метода “литър-обем” на Wieberdink (Wieberdink J, Benckhuysen C, Braat RP, van Slooten EA, Olthius GAA. Dosimetry in isolation perfusion of the limbs by assessment of perfused tissue volume and grading of toxic tissue reactions. Eur J Cancer Clin Oncol 1982; 18: 905-910.) до максимална доза 150 mg.
13 mg/l обем на перфузирания горен крайник
10 mg/l обем на перфузирания долен крайник
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Beromun при деца под 18 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение:
Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на лекарствения продукт
При приготвяне и работа с разтвори на Beromun се препоръчва употребата на ръкавици. Ако Beromun прахообразно вещество или приготвен разтвор влезе в контакт с кожата или лигавиците, те трябва да бъдат изплакнати обилно с вода.
За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Beromun трябва да бъде приложен чрез леко затоплена ILP Перфузионният кръг (въртяща помпа, оксигенатор с вграден резервоар, топлообменник, свързващи тръби) трябва да бъде подготвен преди операцията и зареден със 700 до 800 ml перфузат, с хематокрит от 0,25 до 0,30.
Трябва да бъде избран съдов достъп, съответстващ на обема на засегнатите тъкани и използваните катетри (подходящи са iliaca externa, femoralis communis, femoropoplitea, poplitea, axillaris и brachialis). Външната загуба на топлина от крайника трябва да се предотвратява с помощта на термо-одеала, а температурата на крайника трябва да бъде следена непрекъснато с термисторни сонди, вкарани в подкожната тъкан и мускулатурата. Дланта и стъпалото, ако не са засегнати, трябва да бъдат предпазени с надуваеми маншони на Esmarch. Проксималната част на крайника трябва да бъде стегната с турникет.
След съединяване на крайника с изолирания кръг дебитът трябва да бъде нагласен на 35 до
40 ml/litre обем на крайника/минута, а потокът (ликажът) от крайника към системното кръвообращение да бъде проверяван с помощта на радио изотопен метод (вж. точка 4.4). Може да се наложи корекция на дебита и турникета, за да се осигури стабилен ликаж от перфузионния кръг към системното кръвообращение (системната степен на радиоактивност е достигнала плато), който не надхвърля 10%. Beromun може да бъде прилаган само, ако ликажът е по-нисък от 10%.
След като температурата на дисталната подкожна тъкан на крайника достигне >38°С (но не надхвърля 39°С), а рН на перфузата е между 7,2 и 7,35, Beromun трябва да бъде инжектиран под формата на болус инжекция в артериалната линия на системата. След 30-минутна перфузия само с Beromun трябва да бъде добавен мелфалан под формата на болус инжекция в резервоара на системата или бавно в артериалната линия на кръга. След това температурата трябва да бъде повишена до >39°С (но да не надхвърля 40°С) в две различни места на измерване в областта на тумора. Продължителността на перфузията, включително мелфалан, трябва да бъде 60 минути. По този начин, общата продължителност на перфузията трябва да бъде 90 минути.
В края на перфузията перфузатът трябва да бъде събран в резервоара, като едновременно към кръга се добавя промиваща течност, която циркулира със същия дебит от 35 до 40 ml/литър обем на крайника/минута. Промивката трябва да продължи докато цвета на перфузата стане бистър розов, прозрачен (вж. точка 4.4).
Винаги когато е възможно трябва да се предприеме хирургична резекция на туморния остатък. При необходимост, 6-8 седмици след първата ILP може да се обмисли втора ILP (вж. точка 4.4).
Противопоказанията за перфузия на изолиран крайник (ILP) с Beromun, подразделени по компоненти на процедурата, са:
Противопоказания за Beromun:
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Значими сърдечносъдови заболявания, например, застойна сърдечна недостатъчност (клас ІІ, ІІІ или ІV по NYHA [New York Heart Association]), тежка ангина пекторис, сърдечни аритмии, миокарден инфаркт през последните 3 месеца преди лечението, венозна тромбоза, оклузивна периферно-съдова болест, скорошен белодробен емболизъм.
Тежка белодробна дисфункция.
Скорошна анамнеза или активна пептична язва. Тежък асцит.
Значими хематологични разстройства, например, левкоцити < 2,5 x 109/l, хемоглобин < 9 g/dl,
тромбоцити < 60 x 109/l, хеморагична диатеза или разстройство, свързано с активно кървене.
Значима бъбречна дисфункция, например, нефрозен синдром, серумен креатинин > 150 µmol/l,
или креатининов клирънс < 50 ml/минута.
Значима чернодробна дисфункция, например, стойности на аспартат аминотрансфераза, аланин аминотрансферазата или алкалната фосфатаза > 2 x горната граница на нормата, или стойности на билирубина > 1,25 x горната граница на нормата.
Хиперкалциемия > 12 mg/dl (2,99 mmol/l).
Пациенти с противопоказания за употреба на вазопресорни субстанции. Пациенти с противопоказания за употреба на антикоагуланти.
Едновременно лечение с кардиотоксични вещества (например антрациклини). Бременност и кърмене (вж. точка 4.6).
Противопоказания за мелфалан:
Моля, вижте Кратката характеристика на продукта на мелфалан. Противопоказания за ILP процедура:
Тежък асцит.
Тежък лимфедем на крайника.
Пациенти с противопоказания за употреба на вазопресорни средства. Пациенти с противопоказания за употреба на антикоагуланти.
Пациенти с противопоказания за мониториране с радиоизотоп. Пациенти с противопоказания за прилагане на хипертермия на крайника.
Пациенти, при които се подозира, че кръвоснабдяването на крайника дистално от тумора е силно зависимо от съдовете, кръвоснабдяващи тумора. Това може да се изясни чрез артериограма.
Бременност и кърмене.
ILP трябва да бъде предприемана в специализирани центрове от хирургични екипи с опит при лечението на саркоми на крайниците и ILP процедурата, при наличие на бързо достъпен сектор за интензивни грижи с възможности за непрекъснато мониториране на вливанията на лекарствени продукти в системната циркулация. Beromunне трябва да се прилага в системното кръвообращение.
Моля, вижте Кратката характеристика на продукта на мелфалан преди започване на ILP процедура.
Въвеждането в обща анестезия и последващата механична вентилация трябва да бъдат прилагани съгласно стандартните методи. Важно е да се поддържа постоянна степен на анестезия, за да бъдат предотвратени големи колебания в системното кръвно налягане, които могат да повлияят на ликажа между системната циркулация и перфузионния кръг.
По време на ILP силно се препоръчва мониториране на централното венозно налягане и артериалното налягане. Освен това, препоръчва се рутинно мониториране на кръвното налягане, диурезата и електрокардиограмата през първите 24 до 48 часа след ILP или за по-дълъг период, ако се налага. Може да се обсъди поставяне на катетър на Swan-Ganz за мониториране на налягането в белодробната артерия и вклиненото налягане по време на ILP и в следоперативния период.
С приложение на парацетамол (перорално или в супозитории) или алтернативен аналгетик/антипиретик преди ILP може да бъде постигната профилактика и лечение на фебрилитета, втрисането и други грипоподобни симптоми свързани с приложението на Beromun.
За профилактика на шока пациентите трябва винаги да бъдат максимално оводнени преди, по време на и след перфузионната процедура. Това се прави, за да се осигурят оптимални хемодинамични условия и висока диуреза, особено след процедурата, за осъществяване на бърз клирънс на цялото остатъчно количество тазонермин . Трябва да бъдат осигурени допълнителни количества реанимационни разтвори (кристалоидни и колоидални разтвори) за обемно заместване в случай на значителен спад на кръвното налягане. Предпочитат се колоидните и хидроксиетил скорбелни разтвори, тъй като е по-малко вероятно те да излязат от съдовата система. Допълнително, в зависимост от конкретната клинична ситуация, за приложение по време на ILP процедурата, както и в постоперативния период, трябва да се има предвид вазопресорно средство, например допамин. При настъпване на тежък шок преди края на ILP, перфузията на крайника трябва да се прекрати и да се приложи подходящо лечение.
За свеждане до минимум на риска от изтичане на перфузат към системната циркулация, скоростта на перфузия не трябва да надхвърля 40 ml/litre обем на крайника/минута.
Потенциалната загуба (изтичане) трябва да бъде измерена с радиоактивно белязан албумин или еритроцити инжектирани в перфузионния кръг при съответни мерки за непрекъснато мониториране на изтичането на радиоактивност в системната циркулация. Може да се наложи корекция на дебита и турникета, за да се осигури стабилен ликаж (системната степен на радиоактивност е достигнала плато), който не надхвърля 10%. Перфузията трябва да бъде прекратена, ако кумулативния ликаж в системното кръвообращение е > 10%. В такива случаи трябва да бъде прилагана стандартна процедура за промиване чрез интравенозна инфузия на най-малко 2 литра декстран 70 или подобен разтвор.
След ILP винаги трябва да бъде прилагана стандартна процедура за промиване чрез интравенозна инфузия на декстран 70 или подобен разтвор. След пeрфузия на долен крайник трябва да бъдат използвани 3 до 6 литра, а след перфузия на горен крайник – 1 до 2 литра.
Поплитеалната и брахиалната перфузия могат и да не се нуждаят от повече от 1 литър. Промивката трябва да продължи до получаване на бистър (розов, прозрачен) цвят на течността във венозната част на кръга.
Трябва да бъдат взети мерки, така че периодите на прекъснато снабдяване с кислород на крайника да бъдат колкото е възможно по-кратки (максимум 20 минути).
Винаги когато е възможно трябва да се предприеме хирургична резекция на туморния остатък. При необходимост, 6-8 седмици след първата ILP може да се обмисли втора ILP.
Ако има показания за втора ILP, лекарите трябва да имат предвид стойностите на ликажа при предшестващата ILP.
Максималната поносима доза (MTD) тазонермин за ILP е 4 mg, които са равни на 10-кратна системна MTD. Следователно, когато има значим системен излив на тазонермин трябва да се очакват сериозни нежелани реакции. Дози до 6 mg от други TNFα лекарствени продукти са прилагани чрез ILP, но тази доза се счита за неприемлива от гледна точка на локално-регионалната токсичност.
Комбинациите с кардиотоксични вещества (например антрациклини) трябва да бъде избягвана, защото е възможно тазонермин да засили кардиотоксичността, както е наблюдавано при предклинични 13-седмични токсикологични изследвания. Едновременното прилагане на средства, които могат да предизвикат значима хипотония не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Редица терапевтични мерки се прилагат рутинно по време на ILP и през непосредствения следоперативен период. Те включват стандартни анестетици, аналгетици, антипиретици, интравенозни течности, антикоагуланти и вазопресорни средства. Липсват данни, че някое от тези средства противодейства на фармакодинамичните ефекти на тазонермин. Досега не са забелязани значими взаимодействия, но е необходимо да се подхожда с повишено внимание (вж. точка 4.5).
Ако се появят признаци на системна токсичност, например, фебрилитет, сърдечни аритмии, шок/хипотония, ARDS (респираторен дистрес-синдром при възрастни), трябва да бъдат приложени общи поддържащи мерки, а пациентът да бъде незабавно транспортиран в отделение за интензивни грижи за проследяване. Препоръчват се обемни заместители и вазопресори. Може да се наложи изкуствена респираторна подкрепа, ако се развие ARDS. Бъбречната и чернодробната функция трябва да бъдат често мониторирани. Трябва да се очакват хематологични нарушения, по-специално, левкопения, тромбоцитопения и нарушено кръвосъсирване.
При ограничен брой пациенти лекувани с Beromunе наблюдаван компартмент синдром, който се характеризира с болки, подуване и неврологична симптоматика, както и увреждане на мускулите, засягащо перфузирания крайник. По тази причина, пациентите трябва да бъдат наблюдавани през първите три дни след ILP. В случаи с клинична диагноза компартмент синдром трябва да се има предвид следното лечение:
-
Фасциотомия на всички мускулни компартменти на засегнатия крайник;
-
Форсирана диуреза и алкализиране на урината, ако настъпи мускулно увреждане с повишени стойности на миоглобина в плазмата и урината.
Разтвореният лекарствен продукт съдържа до 151,27 mg (6,58 mmol) натрий в препоръчителната доза. Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.
Опаковката на този лекарствен продукт съдържа латексова гума. Може да причини тежки алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Beromun е прилаган едновременно с интерферон-гама в условията на ILP, но не е демонстрирана полза от това. Добавянето на интерферон-гама към перфузата с тазонермин изглежда не е свързан със значимо покачване на ендогенното образуване на тазонермин или други възпалителни цитокини, демонстрирано при тежка травма. Клиничните данни, обаче, сочат, че общата честота на нежелани лекарствени реакции нараства, ако пациентите бъдат изложени едновременно на тазонермин и интерферон-гама.
Комбинациите с кардиотоксични вещества (например антрациклини) трябва да бъде избягвана, защото е възможно тазонермин да засилва кардиотоксичността, както беше наблюдавано в предклинични 13-седмични токсикологични изследвания (вж. точка 4.4).
Редица терапевтични мерки се прилагат рутинно по време на ILP и непосредствения следоперативен период. Те включват стандартни анестетици, аналгетици, антипиретици, интравенозни течности, антикоагуланти и вазопресорни средства. Липсват доказателства, че някое от тези средства противодейства на фармакодинамичните ефекти на тазонермин. Досега не са забелязани значими взаимодействия, но е необходимо повишено внимание (вж. точка 4.4).
Едновременното приложение на средства, склонни да предизвикват значима хипотония не се препоръчва (вж. точка 4.4).
Необходима е справка с Кратката характеристика на продукта на мелфалан за информация, относно взаимодействията на мелфалан.
Бременност
Няма достатъчно данни от употребата на тазонермин при бременни жени. Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на влиянието върху бременността, ембрионалното развитие и постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Beromun е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3).
Кърмене
Не е известно дали тазонермин се екскретира в кърмата. Поради неизвестния риск за детето, кърменето е противопоказано до 7 дни след ILP (вж. точка 4.3).
Фертилитет
Липсват данни за възможният ефект на този лекарствен продукт върху фертилитета при мъже и жени.
Обобщение на профила на безопасност
Нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат свързани с Beromun, с мелфалан или с ILP
процедурата и свързаните с тях мерки или с комбинация от тези фактори.
Най-често съобщаваните нежелани реакции при клиничните изпитвания са фебрилитет, гадене, повръщане, умора, аритмия, втрисане, болка, инфекция на рана и кожна реакция. Нежеланите реакции са или локални, засягащи крайника третиран с ILP, или системни. Системните нежелани реакции включват леки реакции на организма и токсични ефекти на различни органни системи.
Таблично представяне на нежеланите лекарствени реакции
Нежеланите реакции, са разделени според честотата им на следните категории: Много чести
(≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000).
Инфекции и инфестации
Чести: инфекция, инфекция на рана
Нечести: сепсис
Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести: левкопения, тромбоцитопения
Нарушения на имунната система
Чести: реакция на свръхчувствителност
Нарушения на нервната система
Чести: увреждане на нерв, периферна невротоксичност, промени в съзнанието, главоболие
Сърдечни нарушения
Много чести: аритмия
Чести: сърдечна недостатъчност
Съдови нарушения
Чести: венозна тромбоза, артериална тромбоза, шок, хипотония
Нечести: Периферна артериална оклузивна болест
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: респираторен дистрес-синдром при възрастни
Нечести: пулмонален едем
Стомашно-чревни нарушения
Много чести: гадене, повръщане
Чести: диария констипация
Нечести: епигастрална болка, ерозивен гастрит
Хепатобилиарни нарушения
Много чести: хепатотоксичност
Нaрушения на кожата и подкожната тъкан
Много чести: кожна реакция
Чести: кожна некроза, периферен едем
Нечести: онихомадеза (падане на нокти)
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Чести: компартмент синдром, миалгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести: протеинурия
Нечести: остра бъбречна недостатъчност
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много чести: фебрилитет, втрисане, болка, умора
Чести: нощни изпотявания
Изследвания
Нечести: повишен креатинин в кръвта
Хирургически и медицински интервенции
Чести: тежка некроза на крайник, налагаща ампутация
Описание на избрани нежелани реакции
Некроза на крайник и компартмент синдром могат да бъдат тежки и да налагат ампутация.
Съобщава се за късна поява на периферна артериална оклузивна болест (PAOD) на долните крайници, която възниква няколко години след ILP предимно при пациенти, които са с доказани рискови фактори на сърдечно-съдовата система, или такива, които са получили допълнително лъчева терапия на засегнатия крайник.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При случайно предозиране, ILP трябва да бъде незабавно прекратена, а крайникът да бъде промит чрез интравенозна инфузия на минимум 2 литра декстран 70 или сходен разтвор (вж. също точка 4.4).
Ако се появят признаци на системна токсичност, например, фебрилитет, сърдечни аритмии, шок/хипотония, респираторен дистрес-синдром при възрастни (ARDS), трябва да бъдат приложени общи поддържащи мерки и пациентът да бъде преведен незабавно в отделение за интензивни грижи за наблюдение. Препоръчват се обемни заместители и вазопресори. При развитие на ARDS може да се наложи изкуствена респираторна подкрепа. Необходимо е често мониториране на бъбречната и чернодробна функция. Трябва да се очакват хематологични разстройства, по-специално, левкопения, тромбоцитопения и нарушено кръвосъсирване.
Понастоящем липсва специфичен антидот на тазонермин. Не се препоръчва лечение с анти-TNFα антитела.
Моля, направете справка с Кратката характеристика на продукта на мелфалан за информация, относно предозирането на мелфалан.
Фармакологични свойства - Beromun 1 mg
Фармакотерапевтична група: други имуномодулатори, АТС код: LO3A X11.
Механизъм на действие
Антитуморната активност in vivo вероятно се основава на преки и непреки ефекти:
Пряко инхибиране на пролиферацията на туморни клетки: In vitro тазонермин е цитотоксичен или цитостатичен за редица туморни клетъчни линии с различна хистогенеза.
Преки ефекти върху туморната васкулатура: Тазонермин засяга морфологията и намалява пролиферацията на ендотелни клетки и модифицира експресията на специфични клетъчно-повърхностни и секреторни протеини (включително адхезивни молекули и протеини модулиращи коагулацията, интерлевкини и хемопоетични растежни фактори). Тези промени от своя страна водят до прокоагулационно състояние, водещо до микроваскуларна тромбоза. След това привличането и екстравазацията на левкоцити е повишена, водейки до инфилтрация на тумора от лимфоцити, моноцити и гранулоцити. Причината за диференцираната чувствителност на туморната васкулатура (висока) спрямо нормалната васкулатура (ниска) понастоящем е неизвестна.
Пряка и непряка имуномодулация: Тазонермин оказва дълбоки ефекти върху клетъчните компоненти на имунната система. Засилва се пролиферацията на активирани В- и Т-лимфоцити,развитието на цитотоксични Т-клетки и имуноглобулин-секретиращи клетки, активират се моноцити/макрофаги унищожители на туморни клетки, активират се гранулоцити, които демонстрират засилена фагоцитна активност, освобождаване на кислородни радикали и дегранулация, и се прилепват към ендотела. По-нататък, в допълнение към преките си ефекти, тазонермин модулира имунните отговори чрез стимулация на производството на цитокини, както и модулатори с ниско молекулно тегло (простагландини, тромбоцит-активиращ фактор). Данни по няколко направления показват, че тези имуномодулаторни действия играят роля за антитуморните ефекти, например,антитуморното действие на тазонермин е много по-слабо при животни с имунен дефицит. Освен това, животни, които отхвърлят експериментални тумори след лечение с тазонермин могат да развият специфичен имунитет към този вид туморни клетки.
Фармакодинамични ефекти
Действието на тазонермин е доказано в класическата проба за фактор на туморната некроза, където предизвиква хеморагична некроза на туморни възли при миши сингенетични и човешки ксеногенетични туморни системи след локално или системно инжектиране. Системното приложение на тазонермин се ограничава от токсичните му ефекти, тъй като ефективната доза предвидена от предклинични проучвания е значително по-голяма от установената максимално поносима доза при човека.
Клинична ефикасност
Доказано е, че локално-регионалното приложение на Beromun, заедно с мелфалан, е високоефективно за локален контрол на нерезецируеми мекотъканни саркоми на крайниците. Това лечение, обаче, е специфично локално-регионално лечение и не се очаква да повлияе на преживяемостта. Сравнителният анализ с уеднаквяване за преживяемост при пациенти, лекувани чрез ILP с Beromun и мелфалан спрямо класическа контролна група не успява да покаже разлика в преживяемостта (р=0,5).
Системна фармакокинетика
Информацията за системната фармакокинетика на тазонермин е оскъдна. Наблюдавана е дозова зависимост, която личи от понижаването на клирънса и повишаването на полуживота с нарастване на дозата. Терминалният полуживот на максимално поносимата интравенозна доза (150 μg/m2) е 15-30 минути.
Фармакокинетика при ILP:
IPLпозволява приложение на високи и доста стабилни концентрации тазонермин върху крайника. Данните получени при 51 пациенти с ILP показват, че максимални концентрации
тазонермин в перфузионния кръг са достигат 30 минути след началото на ILP и варират между 3 000 и 4 000 ng/ml. В условията на системен отлив под 2% (наблюдаван при 38 от 51 пациенти) максималните концентрации на тазонермин в системната циркулация са достигнати 5 минути след началото на ILP и са приблизително 200 пъти по-ниски от тези в перфузионния кръг. В условията на системен отлив над 2% (наблюдаван при 13 от 51 пациенти) максималните концентрации на тазонермин в системната циркулация все пак са десет пъти по-ниски, отколкото в перфузионния кръг.
Фармацевтични данни - Beromun 1 mg
натриев дихидрогенфосфат дихидрат, динатриев фосфат додекахидрат, човешки серумен албумин.
При IPL не са известни несъвместимости с други съставки на перфузата, с хипертермията или с мембранния оксигенатор и силиконовите тръби. Проби от перфузата при няколко ILP показват плато-нива на тазонермин (измерени по метода ELISA) до 100 минути след началото на перфузията, без спад на кривата, който би могъл да се обясни с разграждане.
Моля, направете справка с Кратката характеристика на продукта на мелфалан за информация, относно несъвместимости с мелфалан.
4 години.
Приготвен разтвор
Демонстрирана е химическа и физическа стабилност до 48 часа при 25°С.
От микробиологична гледна точка приготвеният продукт трябва да бъде употребен незабавно. Ако не бъде използван веднага, отговорност за времето и условията на съхранение на приготвения разтвор носи потребителя и те не трябва да бъдат повече от 24 часа при 2 до 8°С, освен ако разтварянето не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
За условията на съхранение след разтваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Флакон с прах
Стъклен флакон тип I с хлоробутилова гумена запушалка и обкатен с алуминиева отчупваща се капачка.
Всяка опаковка съдържа 4 флакона.
Указания за приготвяне на разтвора
Съдържанието на един флакон Beromun прах трябва да бъде приготвено с 5,3 ml стерилен инжекционен разтвор на натриев хлорид 0,9%. Хомогенен разтвор се получава чрез леко разклащане. Приготвеният разтвор на продукта трябва да бъде проверен визуално за видими частици преди приложение. Разтворът е бистър и до леко жълтеникав на цвят.
Продуктът не съдържа консервант и е предназначен за еднократна употреба. Веднъж отворено, съдържанието на флакона трябва нормално да се употреби незабавно (вж. точка 6.3). За указания за начина на приложение, вижте точка 4.2.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.