Nevolen 5 mg tablets

Небиволол е показан при възрастни за лечение на:

• есенциал на хипертония;

• стабилна, лека до умерена хронична сърдечна недостатъчност, в допълнение към стандартната терапия при пациенти в старческа възраст (≥70 години).

Хипертония

Възрастни

Дозата е една таблетка (5 mg) дневно, за предпочитане по едно и също време всеки ден. Таблетките могат да се приемат по време на хранене.

Антихипертензивният ефект се проявява до 1 -2 седмици след започване на лечението.

Оптималният ефект обикновено се постига само след 4 седмици.

Комбинация с други антихипертензивни лекарства

Бета-блокерите могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинациите с други антихипертензивни лекарства. До момента, допълнителен антихипертензивен ефкет е наблюдаван само при комбинация на небиволол с хидрохлоротиазид 12,5-25 mg.

Пациенти с бъбречна недостатъчност

При пациенти с бъбречна недостатъчност, препоръчителната начална доза е 2,5 mg дневно. При необходимост, дневната доза може да се увеличи до 5 mg.

Пациенти с чернодробна недостатъчност

Данните за пациенти с чернодробна недостатъчност или нарушена чернодробна функция са ограничени. Поради това, употребата на небиволол от тези пациенти е противопоказана.

Пациенти в старческа възраст

Препоръчителната начална доза при пациенти над 65 годишна възраст е 2,5 mg дневно. Ако е необходимо, дневната доза може да бъде увеличена до 5 mg. Поради ограничен опит, приложението при пациенти над 75 години трябва да бъде с повишено внимание, като пациентите трябва да се проследяват отблизо.

Педиатрична популация

Употребата на небиволол при деца и юноши под 18 години не се препоръчва, поради недостатъчни данни за безопасността и ефикасността на лекарствения продукт.

Хронична сърдечна недостатъчност (ХСН)

Лечението на стабилна хронична сърдечна недостатъчност трябва да започне с постепенно увеличаване на дозата до постигане на оптималната индивидуална поддържаща доза.

Пациентите трябва да са със стабилна хронична сърдечна недостатъчност, без епизоди на остра недостатъчност през предходните 6 седмици. Препоръчително е лекуващият лекар да има опит при лечението на хроничната сърдечна недостатъчност.

При пациенти, които са на лечение със сърдечно-съдови лекарства като диуретици и/или дигоксин и/или АСЕ инхибитори и/или ангиотензин-II-антагонисти, дозирането на тези лекарства трябва да бъде стабилизирано през предходните две седмици, преди започване на лечението с небиволол.

Титрирането на дозата трябва да се извършва на интервали от 1-2 седмици, в зависимост от толерантността на пациента, по следните стъпки: 1,25 mg небиволол да се увеличи до 2,5 mg небиволол веднъж дневно, а след това до 5 mg веднъж дневно и после до 10 mg веднъж дневно. Максималната препоръчителна доза е 10 mg небиволол веднъж дневно.

Започване на лечението и всяко увеличение на дозата трябва да се извършва под наблюдение на лекар в продължение на поне 2 часа, за да е сигурно, че клиничното състояние (особено по отношение на кръвно налягане, сърдечна честота, проводни нарушения и симптоми на влошаване на сърдечната недостатъчност) остава стабилно.

Наличието на нежелани реакции може да ограничи приложението на максималната препоръчителна доза при всички пациенти. При необходимост, достигнатата доза може да се намали стъпка по стъпка и постепенно увеличаване да се започне отново, когато е възможно.

По време на фазата на титриране, в случай на влошаване на сърдечната недостатъчност или при непоносимост, се препоръчва първо да се намали дозата небиволол или при необходимост (при тежка хипотония, влошаване на сърдечната недостатъчност с остър белодробен оток, кардиогенен шок, симптоматична брадикардия или AV блок) да се спре веднага.

Лечението на стабилна хронична сърдечна недостатъчност с небиволол обикновено е продължителен процес.

Не е препоръчително лечението да бъде прекратявано внезапно, тъй като това може да доведе до временно влошаване на сърдечната недостатъчност. Ако е необходимо преустановяване на лечението, дозата трябва да се понижава постепенно, като на седмица се намалява наполовина

Пациенти с бъбречна недостатъчност

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност, тъй като титрирането на дозата до максималната поносима доза е индивидуално. Няма опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (серумен креатинин ≥250 μmol/l). Ето защо, употребата на небиволол при тези пациенти не се препоръчва.

Пациенти с чернодробна недостатъчност

Данните за пациенти с чернодробна недостатъчност са ограничени. Ето защо, приложението на небиволол е противопоказано.

Пациенти в старческа възраст

Няма нужда да се коригира дозата, тъй като титрирането до максималната поносима доза е индивидуално.

Педиатрична популация

Небиволол не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18 години, поради липсата на достатъчно данни за безопасността и ефикасността на продукта при тези пациенти.

Перорално приложение.

Таблетките могат да бъдат приемани по време на хранене, както и независимо от приема на храна.

Таблетките трябва да се приемат с достатъчно количество течност (например чаша вода).

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• чернодробна недостатъчност или нарушена чернодробна функция;

• остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок или епизоди на декомпенсирана сърдечна недостатъчност, изискваща интравенозна инотропна терапия.

В допълнение, подобно на останалите бета-блокери, небиволол е противопоказан при:

• синдром на болния синусов възел, включително сино-атриален блок;

• втора или трета степен сърдечен блок (без пейсмейкър);

• анамнеза за бронхоспазъм и бронхиална астма;

• нелекуван феохромоцитом;

• метаболитна ацидоза;

• брадикардия (сърдечна честота < 60 удара/минута преди началото на лечението);

• хипотония (систолично артериално налягане < 90 mmHg);

• тежки нарушения в периферното кръвообращение.

Следните предупреждения и предпазни мерки важат за бета-адренергичните антагонисти като цяло (вж.също точка 4.8).

Анестезия

Продължаване на бета-блокадата намалява риска от аритмии по време на въвеждане в анестезия и интубиране. Ако бета-блокадата се прекъсне при подготовка за операция, приемането на бета-адренергичен антагонист трябва да бъде преустановено поне 24 часа преди това. Трябва да се внимава при приложението на някои анестетици, като например циклопропан, етер или трихлоретилен, които причиняват миокардна депресия. Интравенозно приложен атропин може да предотврати появата на вагусови реакции.

Сърдечно-съдова система

По принцип, бета-адренергични антагонисти не трябва да се използват при пациенти с нелекувана застойна сърдечна недостатъчност, докато състоянието им не се стабилизира.

При пациенти с исхемична болест на сърцето, лечението с бета-адренергични антагонисти трябва да бъде прекратено постепенно, т.с. в продължение на повече от 1-2 седмици. При необходимост, през този период се започва заместваща терапия, за да се избегне влошаване на ангина пекторис.

Бета-адренергичните антагонисти могат да причинят брадикардия: ако честотата на пулса се понижи под 50-55 удара в минута в покой и/или пациентът прояви симптоми на брадикардия, дозата трябва да бъде намалена.

Бета-адренергичните антагонисти трябва да бъдат използвани внимателно при:

• пациенти с нарушено периферно кръвообращение (болест или синдром на Рейно, интермитентно накуцване), тъй като те могат да се усложнят;

• пациенти със сърдечен блок I-ва степен, поради негативния ефект на бета-блокерите върху времето на провеждане;

• пациенти с ангина на Принцметал, поради предизвиканата от алфа-рецепторите констрикция на коронарната артерия. Бета-адренергичните антагонисти могат да увеличат броя и продължителността на ангинозните пристъпи.

Метаболизъм/Ендокриниа система

Небиволол не повлиява нивата на глюкоза в кръвта при пациенти със захарен диабет. Въпреки това, трябва да се внимава при диабетици, тъй като небиволол може да маскира някои от симптомите на хипогликемия (тахикардия, палпитации).

Бета-адренергичните блокери могат да маскират симптоми на тахикардия при хипертиреоидизъм. Внезапното прекъсване на лечението може да засили симптомите.

Дихателна система

При пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бета-адренергични антагонисти трябва да се използват предпазливо, тъй като могат да засилят спазъма на дихателните пътища.

Други

Пациенти с анамнеза за псориазис трябва да приемат бета-адренергични антагонисти само след внимателна преценка.

Бета-адренергичните антагонисти могат да увеличат чувствителността към алергени и тежестта на анафилактичните реакции.

Започването на лечение на хронична сърдечна недостатъчност с небиволол изисква постоянно наблюдение. За дозировка и начин на приложение, вижте точка 4.2. Лечението не бива да се прекъсва внезапно, освен ако не е категорично показано (вж. точка 4.2).

Комбинацията на небиволол с калциеви антагонисти от типа на верапамил или дилтиазем, с клас I антиаритмици и с централно действащи антихипертензивни лекарствени средства не е препоръчителна (вж. точка 4.5).

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp- лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Фармакодинамични взаимодействия

По принцип за бета-адренергичните антагонисти са характерни следните взаимодействия:

Непрепоръчителни комбинации

Клас I антиаритмици (хинидин, хидрохинидин, цибензолин, флекаинид, дизопирамид, лидокаин, мексилетин, пропафенон): може да се потенцира ефектът върху атрио-вентрикуларното време за провеждане и да се усили негативният инотропен ефект (вж. точка 4.4).

Калциеви антагонисти от типа на верапамил или дилтиазем: негативно влияние върху контрактилитета и атрио-вентрикуларната проводимост. Ингравенозното приложение на верапамил при пациенти, приемащи бета-блокери, може да доведе до тежка хипотония и атрио- вентрикуларен блок (AV-блок) (вж. точка 4.4).

Централно действащи антихипертензивни лекарства (клонидин, гуанфацин, моксонидин, метилдопа, рилменидин): едновременното приложение на централнодействащи антихипертензивни лекарства може да влоши сърдечната недостатъчност чрез понижаване на централния симпатиков тонус (понижаване на сърдечната честота и сърдечния дебит, вазодилатация) (вж. точка 4.4).

Внезапно спиране на лекарствата, особено преди преустановяване употребата на бета-блокери, може да увеличи риска от “rebound- хипертония”.

Комбинации, при които трябва да се внимава

Клас III антиаритмични средства (амиодарон): може да се потенцира ефектът върху атрио- вентрикуларното време за провеждане.

Анестетици - летливи халогенати: едновременната употреба на бета-адренергични антагонисти и анестетици може да намали проявата на рефлекторна тахикардия и да увеличи риска от хипотония (вж. точка 4.4). Като правило, избягвайте внезапното прекъсване на лечение с бета-блокери. Анестезиологът трябва да бъде уведомен, ако пациентът приема небиволол.

Инсулин и перорални антидиабетни лекарства: въпреки че небиволол не влияе върху нивата на кръвната глюкоза, при едновременна употреба могат да се маскират някои симптоми на хипогликемия (палпитации, тахикардия).

Баклофен (антиспастично лекарство), антифостин (антинеопластично помощно средство): едновременното приложение с антихипертензивни лекарства може да допринесе за по-бързо спадане на кръвното налягане, поради което се налага да се съобразява дозата на антихипертензивното лекарство.

Комбинации, които трябва да се имат предвид

Дигиталисови гликозиди: едновременната употреба може да увеличи атрио-вентрикупарното време за провеждане. Клинични изпитвания с небиволол не показват клинично значими данни за взаимодействие.

Небиволол не повлиява кинетиката на дигоксин.

Калциеви антагонисти от дихидропиридинов тип (амлодипин, фелодипин, лацидипин, нифедипин, никардипин, нимодипин, нитрендипин): едновременната употреба може да увеличи риска от хипотония и не може да се изключи риск от допълнително влошаване на камерната помпена функция при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Антипсихотици, антидепресанти (трициклични, барбитурати и фенотиазини): едновременната употреба може да засили хипотоничния ефект на бета- адренергичните антагонисти (адитивен ефект).

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС): нямат влияние върху понижаващия кръвното налягане ефект на небиволол.

Симпатикомиметични лекарства: едновременното приложение може да намали ефекта на бета-адренергичните антагонисти. Бета-адренергичните лекарства могат да доведат до безпрепятствена алфа-адренергична активност на симпатикомиметиците с алфа- и с бета- адренергична активност (риск от хипертония, тежка брадикардия и сърдечен блок).

Фармакокинетични взаимодействия

Тъй като в метаболизма на небиволол участва изоензимът CYP2D6, едновременната употреба на вещества, потискащи този ензим, особено пароксетин, флуоксетин, тиоридазин и хинидин, може да доведе до повишаване на плазмените нива на небиволол, което е свързано с увеличен риск от тежка брадикардия и нежелани реакции.

Едновременното приложение на циметидин увеличава плазмените нива на небиволол без да променя клиничния му ефект. Едновременното приемане на ранитидин не оказва влияние върху фармакокинетиката на небиволол. Лечение с небиволол и антиацидно лекарство може да се провежда едновременно, ако небиволол се приема по време на хранене, а антиацидът — между храненията.

Комбинацията на небиволол с никардипин незначително увеличава плазмените нива и на двете лекарства без да променя клиничните им ефекти. Едновременното приемане с алкохол, фуроземид или хидрохлоротиазид не оказва влияние върху фармакокинетиката на небиволол. Небиволол не повлиява фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.

Небиволол има фармакологични ефекти, които могат да причинят вредни ефекти по време на бременност и/или на плода или новороденото. По принцип бета-блокерите намаляват перфузията на плацентата, което се свързва със забавяне на растежа, вътреутробна смърт, аборт или преждевременно раждане. Нежелани ефекти (например хипогликемия и брадикардия) могат да се наблюдават при плода и новороденото. Ако е наложително лечение с бета- адренорецепторни блокери, препоръчително е те да са бета1-селективни адренорецепторни блокери.

Небиволол не бива да се приема по време на бременност, освен в случай на крайна необходимост. Утероплацентарното кръвообращение и растежът на плода трябва да се мониторират, в случай, че терапията с небиволол е необходима. В случай на увреждащо действие по време на бременността или върху плода, трябва да се приложи алтернативно лечение. Новороденото трябва да бъде под постоянно наблюдение. Симптоми на хипогликемия и брадикардия обикновено се очакват в първите 3 дни.

Опитите с животни показват, че небиволол се отделя в кърмата. Няма данни дали лекарството се отделя в човешката кърма. Повечето бета-блокери, особено липофилните съединения като небиволол и активните му метаболити, преминават в кърмата в различна степен. Поради това, кърменето по време на лечение с небиволол не се препоръчва.

Не са провеждани изпитвания за влиянието на небиволол върху способността за шофиране и работа с машини. Фармакодинамичните проучвания показват, че небиволол не засяга психомоторната функция. При шофиране и работа с машини трябва да се има предвид, че в редки случаи могат да възникнат световъртеж или отпадналост.

Нежелани лекарствени реакции са изброени отделно за хипертония и за хронична сърдечна недостатъчност, поради различия в съпътстващите заболявания.

Честотата на нежеланите реакции е определена въз основа на следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до < 1/10); нечести(≥1/1 000 до< 1/100); редки (≥1/10 000 до< 1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Хипертония

Повечето нежелани лекарствени реакции са с лека до умерена проява. Те са изброени по-долу, класифицирани по системи и органи и подредени по честота на проява.

Освен това, при приложението на някои бета-блокери се съобщават и следните нежелани лекарствени реакции: халюцинации, психози, объркване, студени/цианотични крайници, феномен на Рейно, сухота в очите, окуло-мукокутанейна токсичност от практололов тип.

Хронична сърдечна недостатъчност

Данните за нежелани реакции при пациенти с ХСН са от плацебо-контролирано клинично проучване, включващо 1067 пациенти, приемащи небиволол и 1061 пациенти, приемащи

плацебо. В това проучване 449 (42,1%) пациенти, приемащи небиволол, съобщават за

нежелани реакции, в сравнение с 334 (31,5%) пациенти, приемащи плацебо. Най-често докладваните нежелани реакции при пациентите на небиволол са брадикардия и замаяност, като и двете се проявяват при около 11 % от пациентите. Честотата при плацебо е съответно 2 % и 7 %.

Следните случаи са докладвани като нежелани реакции (вероятно свързани с лечението), които се приемат за специфично значими при лечението на хронична сърдечна недостатъчност:

• влошаване на сърдечната недостатъчност проявява се при 5,8 % от пациентите на небиволол, в сравнение с 5,2 % от пациентите на плацебо;

• постурална хипотония - проявява се при 2,1 % от пациентите на небиволол, в сравнение с 1,0 % от пациентите на плацебо;

• непоносимост към лекарството - проявява се при 1,6 % от пациентите на небиволол, в сравнение с 0,8 % от пациентите на плацебо;

• атрио-вентрикуларен блок I степен - проявява се при 1,4 % от пациентите на небиволол, в сравнение с 0,9 % от пациентите на плацебо;

• оток на долните крайници - проявява се при 1,0 % от пациентите на небиволол, в сравнение с 0,2 % от пациентите на плацебо.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg

Няма данни за предозиране с небиволол.

Симптомите на предозиране с бета-блокери са: брадикардия, хипотония, бронхоспазъм и остра сърдечна недостатъчност.

В случай на предозиране или при свръхчувствителност, пациентът трябва да бъде поставен под постоянно наблюдение и лекуван в интензивно отделение. Нивата на кръвната захар трябва да се следят. Абсорбцията на евентуално останало количество от лекарството в стомашно-чревния тракт може да бъде предотвратена чрез стомашна промивка и приемане на активен въглен и лаксативни средства. Може да се наложи изкуствено дишане. Брадикардия или силно изразени вагусови реакции се лекуват чрез приложение на атропин или метилатропин. При хипотония и шок се прилага плазма или плазмени заместители и при необходимост - катехоламини. Ефектът на бета-блокерите може да се намали с бавно интравенозно приложение на изопреналин хидрохлорид, като се започне с доза от приблизително 5 pg/минута или добутамин, с начална доза от 2,5 pg/минута, до постигане на желания ефект. При неподдаващи се на лечението случаи, изопреналинът може да се комбинира с допамин. Ако и това не доведе до подобрение, може да се помисли за интравенозно приложение на 50-100 μg/kg глюкагон и при необходимост да се повтори в рамките на 1 час, последвано от интравенозна инфузия на глюкагон от 70 μg/kg/h. В екстремни случаи на резистентна на медикаментозно лечение брадикардия може да се постави пейсмейкър.