Zubsolv 0.7 mg + 0.18 mg - Sublingual tablet

Заместващо лечение за зависимост от опиоидни наркотични вещества като част от медицинско, социално и психологично лечение. Предназначението на компонента налоксон е да възпрепятства неправилната интравенозна употреба. Zubsolv е показан при възрастни и юноши на възраст над 15 години, които са дали съгласието си да бъдат лекувани за наркотична

зависимост.

Лечението трябва да се провежда под наблюдението на лекар с опит в лечението на зависимост от/пристрастяване към опиати.

Zubsolv не е взаимозаменяем с други продукти, съдържащи бупренорфин, тъй като различните продукти, съдържащи бупренорфин имат различна бионаличност. Затова дозата в mg може да се различава при различните продукти. След като се установи подходящата доза за пациент на конкретен продукт, съдържащ бупренорфин, този продукт не трябва да се заменя с друг продукт.

Ако при пациент е направена смяна между бупренорфин и продукти, съдържащи бупренорфин и наксолон, може да са необходими корекции на дозите, поради възможните разлики в

бионаличността (вж. точки 4.4 и 5.2).

Не се препоръчва употребата на няколко няколко от трите вида опаковки с по-ниски дози

Zubsolv за заместване на някоя от трите вида опаковки с по-високи дози (например, в случай че опаковки с по-високите дози временно не са налични) (вж. точка 5.2).

Предпазни мерки, които трябва да се вземат преди въвеждане

Преди започване на лечението трябва да се определи видът на зависимост от опиати (т.е. опиоид с продължително или кратко действие), времето от последния прием на опиати и степента на наркотичната зависимост. За да се избегне отключване на абстиненция, трябва да се направи въвеждане с бупренорфин/налоксон или само с бупренорфин при поява на

обективни и ясни признаци на абстиненция (демонстрирани например чрез скор, който означава лека до умерена абстиненция по валидираната Клинична скала за опиоидна

абстиненция (Clinical Opioid Withdrawal Scale, COWS).

• За пациенти, зависими от хероин или опиати с кратко действие, първата доза бупренорфин/налоксон трябва да се вземе при поява на признаци на абстиненция, но не по-рано от 6 часа, след като пациентът за последен път е взел/а опиати.

• При пациенти, приемащи метадон, дозата на метадон трябва да се намали до не повече от 30 mg/ден преди началото на лечението с бупренорфин/налоксон. При започване на лечение с бупренорфин/налоксон трябва да се има предвид дългият полуживот на

метадона. Първата доза бупренорфин/налоксон трябва да се вземе само когато се появят признаци на абстиненция, но не по-рано от 24 часа, след като пациентът последно е взел метадон. Бупренорфин може да ускори симптомите на абстиненция при пациенти,

зависими от метадон.

Дозировка

Начална терапия (индукция)

Препоръчителната начална доза при възрастни и юноши на възраст над 15 години е една

таблетка Zubsolv 1,4 mg/0,36 mg или 2,9 mg/0,71 mg на ден. Допълнително може да се приложи

Zubsolv 1,4 mg/0,36 mg или 2,9 mg/0,71 mg на първия ден, в зависимост от индивидуалните нужди на пациента.

През периода на начална терапия се препоръчва ежедневно наблюдение на прилагането, за да се осигури правилно сублингвално поставяне на дозата и да се наблюдава отговорът на пациента към лечението като указателно за титриране до ефективна доза в зависимост от клиничния ефект.

Стабилизиране на дозата и поддържаща терапия

След започване на лечението в Ден 1 пациентът трябва бързо да бъде стабилизиран на подходяща поддържаща доза чрез титриране до постигане на доза, която поддържа лечението му и потиска ефектите на опиоидна абстиненция, като се ръководи от повторна оценка на клиничния и психичен статус на пациента.

След започване на лечението в Ден 1, пациентът трябва да бъде стабилизиран на подходяща поддържаща доза чрез титриране до постигане на доза, която поддържа лечението му и потиска ефектите на опиоидна абстиненция, като се ръководи от повторна оценка на клиничния и

психичен статус на пациента. Максимална еднократна дневна доза не трябва да надвишава от

17,2 mg бупренорфин (напр. давана като 11,4 + 5,7 mg, 2 x 8,6 mg или 3 x 5,7 mg .

По време на поддържащото лечение може да се наложи периодично повторно стабилизиране на пациента на нова поддържаща доза в отговор на неговите променящи се нужди.

Таблетките с количество на активните вещества 0,7 mg/0,18 mg е предназначена да се използва за прецизното подбиране на дозата за пациентите, особено когато при лечението постепенно се намалява дозата или при проблеми с поносимостта по време на титриране.

Лекарите се насърчават да предписват по една таблетка, при схема веднъж дневно, когато е възможно, за да се сведе до минимум рискът от отклонение.

По-малко от дневната доза

След като бъде постигнато задоволително стабилизиране, честотата на дозиране на Zubsolv

може да се намали до дозиране през ден при двукратната индивидуално титрирана дневна доза. При някои пациенти, след като бъде постигнато задоволително стабилизиране, честотата на

дозиране може да се намали до 3 пъти седмично (например в понеделник, сряда и петък). Дозата в понеделник и сряда трябва да се равнява на два пъти индивидуално титрираната дневна доза, а дозата в петък трябва да бъде равна на три пъти индивидуално титрираната

дневна доза, като в междинните дни няма приложение на доза. Дневната доза обаче не трябва да надвишава 17,2 mg бупренорфин. Тази схема може да не е подходяща за пациенти, които имат нужда от титрирана дневна доза > 5,7 mg бупренорфин /ден.

Медицинско прекратяване на лечението

След постигане на задоволително стабилизиране, ако пациентът е съгласен, дозировката може постепенно да се намали до по-ниска поддържаща доза; в някои благоприятни случаи лечението може да бъде прекратено. Наличието на шест различни вида таблетки с различно

количество на активните вещества позволява индивидуално титриране и намаляване на дозата. След медицинското прекратяване на лечението пациентите трябва да бъдат наблюдавани поради възможността от рецидив.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

Безопасността и ефикасността на бупренорфин/налоксон при пациенти в старческа възраст над

65 години не са установени. Не може да се направят препоръки за дозирането.

Чернодробно увреждане

Тъй като е възможно фармакокинетиката на бупренорфин/налоксон да бъде променена при пациенти с чернодробно увреждане, препоръчително е прилагането на по-ниски начални дози и внимателно титриране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (вж. точка 5.2). Бупренорфин/налоксон е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно

увреждане (вж. точки 4.3 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Не се налага промяна на дозата бупренорфин/налоксон при пациенти с бъбречно увреждане. Препоръчва се прилагането при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс

<30 ml/min) (вж. точки 4.4 и 5.2) да става с повишено внимание.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на бупренорфин/налоксон при деца на възраст под 15 години не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Лекарите трябва да предупредят пациентите, че единственият ефективен и безопасен начин на приложение на този лекарствен продукт е сублингвалният път (вж. точка 4.4). Таблетката

трябва да се постави под езика до пълното й разтваряне. Пациентите не трябва да преглъщат или консумират храна или напитки, докато таблетката не се разтвори напълно.

Zubsolv обикновено се разпада в рамките на 40 секунди, но може да отнеме от 5 до 10 минути докато пациентът усети пълното изчезване на таблетката в устата.

Ако е необходима повече от една таблетка, те могат да се вземат по едно и също време или разделени на две части; втората част трябва да се вземе веднага след като се е разтворила първата.

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Тежка дихателна недостатъчност. Тежко чернодробно увреждане.

Остър алкохолизъм или делириум тременс.

Едновременно приложение на опиоидни антагонисти (налтрексон, налмефен) за лечение на алкохолна или опиоидна зависимост.

Неправилно приложение, злоупотреба и отклонение

Бупренорфин може да се използва неправилно или с него да се злоупотребява, както и с другите опиати, законни или незаконни. Някои рискове при неправилното приложение на опиоди и злоупотребата с тях включват предозиране, разпространение на кръвни вирусни или локализирани и системни инфекции, потискане на дишането и чернодробно увреждане.

Неправилното приложение на бупренорфин от хора, които не са пациенти, е свързано с допълнителен риск от поява на нови индивиди с наркотична зависимост, при които бупренорфин се явява основен наркотик, и това може да стане в случаи на разпространяване на лекарствения продукт за незаконнa употреба директно от пациенти, за които той е

предназначен или ако лекарственият продукт не бъде опазен от кражба.

Субоптималното лечение с бупренорфин/налоксон може да предизвика неправилно

приложение на лекарствения продукт от пациента, водещо до предозиране или отпадане от лечението. Пациент, който е с недостатъчна доза бупренорфин/налоксон, може да продължи да реагира на симптомите на неконтролирана абстиненция, като предприема самолечение с наркотици, алкохол или други седативи-хипнотици, като например бензодиазепини.

За да се сведе до минимум рискът от неправилно приложение, злоупотреба и отклоняване,

лекарите трябва да вземат подходящи предпазни мерки при предписването и отпускането на бупренорфин, като например да избягва изписване на рецепти за многократно отпускане в

началото на лечението, и да провеждат визити за проследяване на пациента с клинично наблюдение, съобразено с нуждите на пациента.

Комбинирането на бупренорфин с налоксон в Zubsolv има за цел да предотврати неправилното приложение и злоупотребата с бупренорфин. Очаква се неправилното интравенозно или интраназално приложение да бъде по-малко вероятно при Zubsolv, отколкото при

самостоятелно прилаган бупренорфин, тъй като налоксон в Zubsolv може да ускори появата на абстиненция при лица, зависими от хероин, метадон или други опиатни агонисти.

Дихателни нарушения по време на сън

Опиоидите могат да причинят дихателни нарушения по време на сън, включително централна сънна апнея (ЦСА) и нощна хипоксемия. Употребата на опиоиди води до дозозависимо увеличение на риска от ЦСА. При пациенти с ЦСА трябва да се обмисли намаляване на общата доза опиоиди.

Потискане на дишането

Има съобщения за случаи на смърт поради потискане на дишането особено когато бупренорфин се използва в комбинация с бензодиазепини (вж. точка 4.5) или когато бупренорфин не се използва в съответствие с информацията по предписването. Има съобщения и за смъртни случаи, свързани с едновременно приложение на бупренорфин и други

депресанти, като алкохол или други опиоидни вещества.

Ако бупренорфин се приложи върху лица, които не са зависими от опиати и нямат поносимост към ефектите на опиати, може да възникне потискане на дихателната система с възможен фатален край.

Този лекарствен продукт трябва да се използва внимателно при пациенти с астма или дихателна недостатъчност (напр. хронична обструктивна белодробна болест, белодробно сърце,

понижен дихателен резерв, хипоксия, хиперкапния, предишно потискане на дишането или кифосколиоза (изкривяване на гръбнака, водещо до потенциална дихателна недостатъчност).

Бупренорфин/налоксон може да предизвика тежко, вероятно фатално потискане на дишането при деца и лица без зависимост в случай на случайно или преднамерено поглъщане.

Пациентите трябва да бъдат предупредени да съхраняват блистера на безопасно място, никога да не го отварят предварително, да го съхраняват на място, недостъпно за деца и други членове на домакинството, както и да не приемат този лекарствен продукт пред деца. В случай на случайно поглъщане или при подозрение за поглъщане трябва незабавно да се свържете с екип за спешна медицинска помощ.

Потискане на централната нервна система (ЦНС)

Бупренорфин/налоксон може да причини сънливост, особено когато се приема заедно с алкохол или депресанти на централната нервна система (като бензодиазепини, транквиланти, седативи или хипнотици) (вж. точки 4.5 и 4.7).

Риск при съпътстваща употреба на седативни лекарствени продукти като бензодиазепини или сходни лекарствени продукти

Съпътстващата употреба на бупренорфин/налоксон и седативни лекарствени продукти като бензодиазепини или сходни лекарствени продукти може да доведе до седиране, потискане на

дишането, кома и смърт. Поради тези рискове тези седативни лекарствени продукти трябва да се предписват като съпътстващи с повишено внимание и само при пациенти, за които не са възможни алтернативни начини за лечение. Ако се вземе решение да бъде предписан бупренорфин/налоксон съпътстващо със седативни лекарствени продукти, трябва да се използва най-ниската ефективна доза на седативните лекарства, а продължителността на лечението трябва да бъде възможно най-кратка. Пациентите трябва да бъдат проследявани внимателно за признаци и симптоми на потискане на дишането и седиране. В това отношение категорично се препоръчва да се информират пациентите и лицата, полагащи грижи за тях, за да бъдат запознати с тези симптоми (вж. точка 4.5).

Серотонинов синдром

Съпътстващо приложение на Zubsolv и други серотонинергични средства, като например МАО-инхибитори, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI) или трициклични антидепресанти, може да доведе до серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние (вж. точка 4.5).

Ако съпътстващото лечение с други серотонинергични средства е клинично оправдано, се препоръчва внимателно наблюдение на пациента, особено по време на започване на лечението и повишаване на дозата.

Симптомите на серотонинов синдром може да включват промени в психичния статус, автономна нестабилност, невромускулни аномалии и/или стомашно-чревни симптоми.

Ако има съмнение за серотонинов синдром, трябва да се обмисли намаляване на дозата или преустановяване на терапията в зависимост от тежестта на симптомите.

Зависимост

Бупренорфин е частичен агонист при μ (мю)-опиоидния рецептор и продължителното му приложение води до зависимост от опиоиден тип. Проучванията при животни, както и

клиничният опит показват, че бупренорфин може да причини зависимост, но на по-ниско ниво от един пълен агонист, например морфин.

Не се препоръчва внезапно прекратяване на лечението, тъй като това може да причини синдром на абстиненция, който може да бъде с отложено начало.

Хепатит и чернодробни реакции

Има съобщения за остро чернодробно увреждане при опиоид-зависими, както в клинични изпитвания, така и в постмаркетингови съобщения за нежелани лекарствени реакции.

Спектърът на аномалиите варира от преходно асимптоматично повишаване на чернодробните трансаминази до съобщения за чернодробна недостатъчност, чернодробна некроза, хепаторенален синдром, чернодробна енцефалопатия и смърт. В много случаи наличието на предходни митохондриални увреждания (генетично заболяване, чернодробни ензимни

аномалии, инфекция с вирус на хепатит B или хепатит C, злоупотреба с алкохол, анорексия, съпровождащо приложение на други потенциално хепатотоксични лекарствени продукти) и продължаващо инжекционно приложение на наркотици може да има причинна или

допринасяща роля. Тези основни фактори трябва да се вземат предвид преди изписването на бупренорфин/налоксон и по време на лечението.

При подозрение за чернодробна реакция е наложителна допълнителна биологична и

етиологична оценка. В зависимост от резултатите приложението на лекарствения продукт може да бъде внимателно преустановено, за да се предотврати абстинентна симптоматика и връщане към незаконната употреба на наркотици. Ако лечението бъде продължено, чернодробната функция трябва да бъде стриктно наблюдавана.

Ускоряване на развитието на синдром на опиоидна абстиненция

При започване на лечение с бупренорфин/налоксон лекарят трябва да е запознат с профила на бупренорфин като частичен агонист и и че той може да ускори развитието на абстиненция при опиоид-зависими пациенти, особено ако се приложи по-малко от 6 часа след последното

вземане на хероин или друг опиоид с кратко действие или ако се приложи по-малко от 24 часа след последната доза метадон. През периода на преминаване от бупренорфин или метадон към бупренорфин/налоксон пациентите трябва непременно да бъдат наблюдавани, тъй като има съобщения за симптоми на абстиненция.

За да се избегне ускоряването на абстиненцията, трябва да се направи въвеждане с бупренорфин/налоксон при поява на обективни признаци на абстиненция (вж. точка 4.2).

Симптомите на абстиненция може да са свързани и със субоптимално дозиране. Чернодробно увреждане

Ефектът на чернодробното увреждане върху фармакокинетиката на бупренорфин и налоксон е оценен в постмаркетингово проучване. И бупренорфин, и налоксон се метаболизират

екстензивно в черния дроб, а при пациенти с умерено и тежко чернодробно увреждане, са установени по-високи плазмени нива както за бупренорфин, така и за налоксон, в сравнение със здрави лица. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на внезапна опиоидна абстиненция, токсичност или предозиране, причинени от повишените нива на

налоксон и/или бупренорфин.

Препоръчва се преди започване на лечението да се направят изходни чернодробни

функционални изследвания и да се документира статусът по отношение на вирусен хепатит.

Пациенти, които са позитивни за вирусен хепатит, провеждат лечение със съпътстващи

лекарствени продукти (вж. точка 4.5) и/или имат чернодробна дисфункция, са в повишен риск за чернодробно увреждане. Препоръчва се редовно проследяване на чернодробната функция (вж. точка 4.4).

Zubsolv сублингвални таблетки трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с умерено чернодробно увреждане (вж. точки 4.2 и 5.2). При пациенти с тежка чернодробна недостатъчност, използването на бупренорфин/налоксон е противопоказано (вж. точка 4.3).

Бъбречно увреждане

Елиминирането през бъбреците може да бъде удължено, тъй като 30 % от приложената доза се елиминира през бъбреците. Метаболитите на бупренорфин се натрупват при пациенти с бъбречна недостатъчност. Препоръчва се прилагането при пациенти с тежко бъбречно

увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) (вж. точки 4.2 и 5.2) да става внимателно. Инхибитори на CYP3А4

Лекарствени продукти, които потискат ензима CYP3A4, може да причинят повишени концентрации на бупренорфин. Може да се наложи намаляване на дозата бупренорфин/налоксон. При пациенти, които вече провеждат лечение с инхибитори на

CYP3A4, дозата бупренорфин/налоксон трябва да бъде титрирана внимателно, тъй като при тях намалена доза може да е достатъчна (вж. точка 4.5).

Ефекти на класа лекарства

Опиоидите могат да предизвикат ортостатична хипотония при амбулаторните пациенти.

Опиоидите могат да повишат налягането на гръбначномозъчната течност, което може да причини гърчове, затова опиоидите трябва да се използват предпазливо при пациенти с травма на главата, вътречерепни лезии, други обстоятелства, при които може да се повиши гръбначномозъчното налягане, или при пациенти с анамнеза за гърч.

Опиоидите трябва да се използват внимателно при пациенти с хипотония, хипертрофия на простатата или уретрална стеноза.

Индуцираната от опиоиди миоза, промените в нивото на съзнанието или промените във възприемането на болката като симптом на заболяването могат да попречат на оценяването на пациента или да направят неясно диагностицирането или клиничния ход на съпътстващото

заболяване.

Опиоидите трябва да се използват внимателно при пациенти с микседем, хипотиреоидизъм или недостатъчност на надбъбречната кора (напр. болест на Адисън).

При опиоидите е показано, че увеличават налягането в холедоха и трябва да се използват внимателно при пациенти с дисфункция на жлъчните пътища.

Опиоидите трябва да се прилагат внимателно при пациенти в старческа възраст или при изтощени пациенти.

Едновременната употреба на инхибитори на моноаминоксидаза (monoamine oxidase inhibitors, MAOI) може да доведе до подсилване на ефектите на опиодите, въз основа на опита с морфин (вж. точка 4.5).

Смяна на продукти, съдържащи бупренорфин

Дозата в mg може да е различна при различните продукти, съдържащи бупренорфин, и те не са директно взаимозаменяеми. Затова пациентите трябва да бъдат наблюдавани, когато сменят различни продукти, които съдържат бупренорфин, тъй като в отделни случаи разликите в

бионаличността могат да са чувствителни (вж. точка 5.2). Поради тази причина може да е необходимо адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Употреба при юноши (възраст 15 - <18 години)

Поради липсата на данни при юноши (на възраст 15 - < 18 години) пациентите от тази възрастова група трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно по време на лечението.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Zubsolv не трябва да се приема заедно със:

• Алкохолни напитки или лекарствени продукти, съдържащи алкохол, тъй като алкохолът увеличава седативния ефект на бупренорфин (вж. точка 4.7).

  Zubsolv трябва да се използва внимателно, когато се прилага едновременно със:

• Седативи като например бензодиазепини или сходни лекарствени продукти. Съпътстващата употреба на опиоиди със седативни лекарствени продукти като бензодиазепини или сходни лекарствени продукти повишава риска от седиране,

  потискане на дишането, кома и смърт поради адитивния ефект на потискане на ЦНС. Дозата и продължителността на съпътстващото приложение на седативни лекарствени продукти трябва да бъдат ограничени (вж. точка 4.4). Пациентите трябва да бъдат

  предупредени, че е изключително опасно да се самолекуват с бензодиазепини, които не

  са им предписани, докато приемат този продукт, като трябва също да бъдат предупредени да използват бензодиазепини едновременно с този продукт само както е указано от техния лекар (вж. точка 4.4).

• Съпътстващото приложение на Zubsolv с габапентиноиди (габапентин и прегабалин) може да предизвика респираторна депресия, хипотония, дълбока седация, кома или да има летален изход (вж. точка 4.4).

• Други депресанти на централната нервна система, други опиатни производни (например метадон, аналгетици и антитусиви), определени антидепресанти, седативни антагонисти на Н1 рецептора, барбитурати, анксиолитици, различни от бензодиазепини, невролептици, клонидин и свързани с тях вещества: тези комбинации повишават

  потискането на централната нервна система. Намаленото ниво на бдителност може да направи опасно шофирането и работата с машини.

• Освен това може да се затрудни постигането на адекватна аналгезия при прилагането на пълен опиоиден агонист при пациентите на бупренорфин/налоксон. Следователно, съществува възможен риск от свръхдоза с пълен агонист, особено при опитите да се преодолеят частичните агонистични въздействия на бупренорфин или при спадащи плазмени нива на бупренорфин.

• Серотонинергични лекарствени продукти, като например МАО-инхибитори, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), инхибитори на обратното

  захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI) или трициклични антидепресанти, тъй като е повишен рискът от серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние (вж. точка 4.4).

• Налтрексон и налмефен са опиоидни антагонисти, които може да блокират

  фармакологичните ефекти на бупренорфин. Едновременното прилагане по време на лечение с бупренорфин/налоксон е противопоказано поради потенциално опасното взаимодействие, което може да отключи внезапна проява на продължителни и интензивни симптоми на опиоидна абстиненция (вж. точка 4.3).

• Инхибитори на CYP3A4: при проучване на взаимодействието на бупренорфин с кетоконазол (мощен инхибитор на CYP3A4) е установено повишаване на Cmax и AUC (площта под кривата) на бупренорфин (приблизително съответно 50% и 70%) и в по-

  малка степен – на норбупренорфин. Пациенти, които получават Zubsolv, трябва да бъдат внимателно проследявани и при тях може да се наложи намаляване на тяхната доза, ако се комбинира с мощни инхибитори на CYP3A4 (например протеазни инхибитори, като ритонавир, нелфинавир или индинавир, или азолови противогъбични средства, като

  кетоконазол или итраконазол, макролидни антибиотици).

• Индуктори на CYP3A4: Едновременното използване на индуктори на CYP3A4 и бупренорфин може да намали плазмените концентрации на бупренорфин, с което потенциално да доведе до субоптимално лечение на опиоидната зависимост с бупренорфин. Препоръчва се пациентите, получаващи бупренорфин/налоксон, да бъдат внимателно проследявани, ако едновременно се прилагат с индуктори (например

  фенобарбитал, карбамазепин, фенитоин, рифампицин). Може да се наложи съответно коригиране на дозата на бупренорфин или на индуктора на CYP3A4.

• Едновременното приложение на инхибитори на моноаминооксидазата (MAOI) може да причини усилване на ефектите на опиоидите въз основа на опита с морфина.

Бременност

Липсват или има ограничени данни за употребата на бупренорфин/налоксон при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Потенциалният риск за хора е неизвестен.

Към края на бременността бупренорфин може да индуцира потискане на дишането при новороденото, дори след кратък период на приложение. Продължителното приложение на бупренорфин през последните три месеца от бременността може да причини синдром на

абстиненция при новороденото (например хипертония, неонатален тремор, неонатална

ажитация, миоклонус или конвулсии). Синдромът по принцип се забавя от няколко часа до няколко дни след раждането.

Поради дългия полуживот на бупренорфин трябва да се вземе предвид наблюдение на

новороденото в продължение на няколко дни след края на бременността, за да се предотврати рискът от потискане на дишането или синдром на абстиненция при новороденото.

Освен това, употребата на бупренорфин/налоксон по време на бременността трябва да се прецени от лекар. Бупренорфин/налоксон трябва да се използват по време на бременност само ако потенциалната полза надхвърля потенциалния риск за плода.

Кърмене

Не е известно дали налоксон се екскретира в кърмата. Бупренорфин и неговите метаболити се

екскретират в кърмата. При плъхове е установено, че бупренорфин потиска лактацията. Поради това кърменето трябва да се преустанови по време на лечение със Zubsolv.

Фертилитет

Проучвания при животни показват намален фертилитет при женските при високи дози (системна експозиция > 2,4 пъти експозицията при максималната препоръчителна доза от 17,2 mg бупренорфин на базата на AUC) (вж. точка 5.3).

Бупренорфин/налоксон повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работата с машини, когато се прилага на опиоидно зависими пациенти. Този лекарствен

продукт може да причини сънливост, замайване или нарушаване на мисловния процес, особено в периодите на започване на лечението и коригиране на дозата. Ако се приема заедно с алкохол или депресанти на централната нервна система, има вероятност ефектът да бъде по-силно изразен (вж. точки 4.4 и 4.5).

Пациентите трябва да бъдат предупредени за шофиране и работа с опасни машини, в случай че бупренорфин/налоксон може да повлияе неблагоприятно на тяхната способност да участват в

подобни дейности.

Обобщение на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции, свързани с лечението, наблюдавани по време на основните клинични изпитвания, са запек и симптоми, обикновено свързани с

абстиненцията (т.е. безсъние, главоболие, гадене, хиперхидроза и болка). Някои от съобщените случаи на припадъци, повръщане, диария и повишени стойности на чернодробните

функционални показатели са преценени като сериозни. Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

В таблица 1 са обобщени нежеланите лекарствени реакции, съобщени при основните клинични изпитвания, в които 342 от 472 пациенти (72,5 %) съобщават за нежелани лекарствени реакции и нежеланите лекарствени реакции, съобщени по време на постмаркетинговото наблюдение.

Честотата на възможните нежелани реакции, изброени по-долу, е определена по следната конвенция:

Много чести (≥1/10), Чести (≥ 1/100 до <1/10), Нечести (≥1/1 000 до <1/100), Редки (≥10 000 до

<1/1 000), Много редки (<1/10 000), С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1: Свързани с лечението нежелани лекарствени реакции, съобщавани при клинични изпитвания и постмаркетинговото наблюдение на бупренорфин/налоксон

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

При случаи на неправилно интравенозно приложение на лекарството, някои нежелани реакции се дължат по-скоро на неправилното приложение, отколкото на лекарствения продукт, и включват локални реакции, понякога септични (абсцес, целулит), и потенциално сериозен остър хепатит. Съобщават се и и други остри инфекции, като пневмония, ендокардит (вж. точка 4.4).

При пациенти с изразена лекарствена зависимост първоначалното приложение на бупренорфин може да причини синдром на лекарствена абстиненция, подобна на свързаната с налоксон (вж. точки 4.2 и 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

Симптоми

Потискане на дишането в резултат на потискане на централната нервна система е основният симптом, налагащ интервенция в случай на предозиране, тъй като може да причини

респираторен арест и смърт. Признаците за предозиране може да включват също сънливост, амблиопия, миоза, хипотония, гадене, повръщане и/или нарушения на говора.

Овладяване

Трябва да се приложат общи поддържащи мерки, включително внимателно наблюдение на

респираторния и сърдечен статус на пациента. Трябва да се приложи симптоматично лечение на респираторната депресия и стандартните мерки за интензивно лечение. Трябва да се осигури проходимост на дихателните пътища на пациента и възможност за асистирано или

контролирано обдишване. Пациентът трябва да бъде преместен на място, напълно оборудвано за реанимация.

Ако пациентът повръща, трябва да се вземат мерки за предотвратяване на аспирация на повърнатите материи.

Препоръчва се използването на опиатни агонисти (т.e. налоксон), независимо от скромния

ефект, който те имат по отношение на потискане на респираторните симптоми на бупренорфин в сравнение с неговия ефект върху опиати пълни агонисти.

Ако се използва налоксон, когато се определя продължителността на лечението и

медицинското наблюдение, необходими за преодоляване на ефектите от предозиране, трябва да се има предвид голямата продължителност на действие на бупренорфин. Налоксон може да се елиминира от организма по-бързо от бупренорфин, което позволява завръщане на симптомите на предозиране с бупренорфин, които преди са били контролирани, така че може да се наложи продължителна инфузия.

Ако вливането не е възможно, може да се наложи повторно прилагане на налоксон. Скоростта на интравенозната инфузия трябва да се титрира спрямо отговора при пациента.