ARIKAYCE liposomal 590 mg - Nebuliser suspension
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - ARIKAYCE 590 mg
ARIKAYCE липозомен е показан за лечение на нетуберкулозни микобактериални (НТМ) белодробни инфекции, причинени от Mycobacterium avium комплекс (Mycobacterium avium Complex, MAC) при възрастни с ограничени възможности за лечение, които нямат кистозна фиброза (вж. точкa 4.2, 4.4 и 5.1).
Трябва да се вземат предвид официалните препоръки за употреба на антибактериални средства.
ARIKAYCE липозомен трябва да се използва заедно с други антибактериални средства за лечение на белодробни инфекции, причинени от Mycobacterium avium комплекс.
Лечението с ARIKAYCE липозомен трябва да се започне и контролира от лекар с опит в лечението на нетуберкулозно белодробно заболяване, причинено от Mycobacterium avium комплекс.
Дозировка
Препоръчителната доза е един флакон (590 mg), прилаган веднъж дневно чрез инхалация.
Продължителност на лечението
Лечението с инхалаторен липозомен амикацин, като част от комбинирана антибактериална схема, трябва да продължи за период от 12 месеца след конверсия на посявка от храчка.
Лечението с инхалаторен липозомен амикацин не трябва да продължава повече от максимум
6 месеца, ако дотогава няма потвърждение за конверсия на посявка от храчка (КПХ).
Максималната продължителност на лечението с инхалаторен липозомен амикацин не трябва да превишава 18 месеца.
Пропуснати дози
Ако е пропусната дневна доза амикацин , следващата доза трябва да се приложи на следващия ден. Не трябва да се прилага двойна доза, за да се компенсира пропуснатата доза.
Старческа възраст
Не е необходимо адаптиране на дозата.
Чернодробно увреждане
Инхалаторният липозомен амикацин все още не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане. Не е необходимо да се прави адаптиране на дозата при чернодробно увреждане, тъй като амикацин не се метаболизира в черния дроб.
Бъбречно увреждане
Инхалаторният липозомен амикацин все още не е проучван при пациенти с бъбречно увреждане. Употребата при пациенти с тежко бъбречно увреждане е противопоказана (вж. точка 4.3 и 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на инхалаторен липозомен амикацин при деца на възраст под 18 години все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Инхалаторно приложение
Инхалаторният липозомен амикацин трябва да се използва само със системата за небулизиране Lamira (небулизатор, аерозолна глава и регулатор). За указания относно употребата вижте точка 6.6. Да не се прилага по никакъв друг път на въвеждане или чрез друг вид инхалаторна система.
Доставяното в белите дробове количество зависи от фактори, присъщи на пациента. При препоръчителното in vitro тестване с модел на дишане, характерен за възрастни (500 ml обем на вдишване, 15 вдишвания в минута и съотношение вдишване: издишване 1:1), средната доза, която се доставя от мундщука е приблизително 312 mg амикацин (приблизително 53% от обявеното съдържание) със средна скорост на доставяне на лекарството 22,3 mg/min като се приеме, че времето за небулизиране е 14 минути. Осреднената медиана на аеродинамичния диаметър (mass median aerodynamic diameter, MMAD) на небулизираните аерозолни капчици е около 4,7 µm при D10 2,4 µm и D90 9,0 µm, определени с помощта на импакторен метод от следващо поколение.
Свръхчувствителност към активното вещество, към някoй аминогликозиден антибиотик или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Свръхчувствителност към соя
Едновременно приложение с друг аминогликозиден антибиотик, независимо от пътя на въвеждане
Тежко бъбречно увреждане
Анафилаксия и реакции на свръхчувствителност
Съобщавани са сериозни и потенциално животозастрашаващи реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия при пациенти, приемащи инхалаторен липозомен амикацин.
Преди започване на терапия с инхалаторен липозомен амикацин трябва да се направи оценка за наличие на реакции на свръхчувствителност към аминогликозиди в миналото. Ако се развие анафилаксия или реакция на свръхчувствителност, инхалаторният липозомен амикацин трябва да бъде спрян и да се предприемат съответните поддържаща мерки.
Алергичен алвеолит
Има съобщения за алергичен алвеолит и пневмонит при употребата на инхалаторен липозомен амикацин в клинични проучвания (вж. точка 4.8).
Ако се развие алергичен алвеолит, лечението с инхалаторен липозомен амикацин трябва да се прекрати и пациентите трябва да бъдат лекувани съгласно медицинската практика.
Бронхоспазъм
Има съобщения за бронхоспазъм при приложение на инхалаторен липозомен амикацин в клинични проучвания. При пациенти с анамнеза за реактивна болест на дихателните пътища, астма или бронхоспазъм, инхалаторен липозомен амикацин трябва да се прилага след употреба на краткодействащ бронходилатор. Ако има данни за бронхоспазъм, дължащ се на инхалация с инхалаторен липозомен амикацин, пациентът трябва да бъде премедикиран с бронходилатори (вж. точка 4.8).
Обостряне на подлежащо белодробно заболяване
В клинични изпитвания при пациенти, лекувани с инхалаторен липозомен амикацин, има по- висока честота на съобщения за обостряне на подлежащо белодробно заболяване (хронична обструктивна белодробна болест, влошаване на хронична обструктивна белодробна болест, свързано с инфекция, обостряне на бронхиектазия, свързано с инфекция) в сравнение с пациенти, които не са лекувани с инхалаторен липозомен амикацин. Трябва да се подхожда с повишено внимание, когато се започва лечение с инхалаторен липозомен амикацин при пациенти с тези подлежащи заболявания. Трябва да се предвиди спиране на лечението с инхалаторен липозомен амикацин, ако се наблюдават признаци на обостряне.
Ототоксичност
В клинични изпитвания честота на съобщенията за ототоксичност е по-голяма (включва глухота, замайване, пресинкоп, тинитус и вертиго) при пациенти, лекувани с инхалаторен липозомен амикацин, в сравнение с пациенти, които не са лекувани с инхалаторен липозомен амикацин. Тинитус е най-често съобщаваната нежелана реакция, свързана с ототоксичност.
Слуховата и вестибуларната функция трябва да се изследват периодично при всички пациенти, а при пациенти с известна или подозирана слухова или вестибуларна дисфункция се препоръчва изследването да е често.
Ако по време на лечението се развие ототоксичност, трябва да се обмисли спиране на инхалаторния липозомен амикацин.
Съществува повишен риск от ототоксичност при пациенти с мутации на митохондриалната ДНК (по-специално A до G субституция на нуклеотид 1555 в 12S рРНК гена), дори ако по време на лечението серумните нива на аминогликозидите са в рамките на препоръчителните граници.
При пациенти с фамилна анамнеза по майчина линия за наличие на съответни мутации или загуба на слуха, предизвикана от аминогликозид, може да се наложи да се обмислят алтернативни лечения или генетично тестване преди приложение.
Нефротоксичност
Има съобщения за нефротоксичност от клинични изпитвания при пациенти, лекувани с инхалаторен липозомен амикацин. Бъбречната функция трябва да се изследва периодично при всички пациенти, а при пациенти с вече съществуваща бъбречна дисфункция се препоръчва изследването да е често.
Трябва да се обмисли спиране на инхалаторен липозомен амикацин при пациенти, при които се появят данни за нефротоксичност по време на лечението.
Употребата при пациенти с тежко чернодробно увреждане е противопоказана (вж. точка 4.3). Невромускулна блокада
В клинични изпитвания при лечение с инхалаторен липозомен амикацин има съобщения за невромускулни нарушения (съобщени като мускулна слабост, периферна невропатия и нарушение на равновесието). Аминогликозидите може да влошат мускулната слабост, поради подобния на кураре ефект, който оказват върху невромускулната трансмисия, и употребата при пациенти с миастения гравис не е препоръчителна. Пациентите с известни или със съмнение за невромускулни нарушения трябва да бъдат стриктно наблюдавани.
Едновременно приложение с други лекарствени продукти
Едновременното приложение на инхалаторен липозомен амикацин с други аминогликозиди е противопоказано (вж. точка 4.3).
Едновременното приложение с други лекарствени продукти, които засягат слуховата функция, вестибуларната функция или бъбречната функция (включително диуретици) не е препоръчително.
Не са провеждани клинични проучвания за лекарствени взаимодействия с инхалаторен липозомен амикацин.
Фармакодинамични взаимодействия
Употребата на инхалаторен амикацин с друг аминогликозиден антибиотик, независимо от пътя на въвеждане, е противопоказана (вж. точка 4.3).
Не е препоръчително едновременно и/или последователно приложение на инхалаторен липозомен амикацин с други лекарствени продукти с невротоксичен, нефротоксичен или ототоксичен потенциал, които може да увеличат токсичността на аминогликозидите (напр. диуретици като етакринова киселина, фуроземид или интравенозен манитол) (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсват данни от употребата на инхалаторен липозомен амикацин при бременни жени. Очаква се системната експозиция на амикацин след инхалиране на инхалаторен липозомен амикацин да е ниска в сравнение с парентералното приложение на амикацин.
Липсват данни от употребата на аминогликозиди при бременни жени. Аминогликозидите може да причинят фетално увреждане. Аминогликозидите преминават през плацентата и са съобщавани случаи на пълна, необратима, билатерална вродена глухота при деца, чиито майки са лекувани със стрептомицин по време на бременността. Въпреки че не са съобщавани нежелани реакции при фетуса или новородените на бременни жени, лекувани с други аминогликозиди, все пак съществува потенциален риск от увреждане. Не са провеждани проучвания за репродуктивна токсичност с инхалаторен амикацин при животни. При проучвания за репродуктивна токсичност на парентерално прилаган амикацин при мишки, плъхове и зайци няма съобщения за фетални малформации.
Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на инхалиран липозомен амикацин по време на бременност.
Кърмене
Няма информация за присъствие на амикацин в кърмата. Очаква се обаче системната експозиция на инхалаторен липозомен амикацин след инхалиране да е ниска в сравнение с парентералното приложение на амикацин.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с инхалаторен липозомен амикацин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Не са провеждани проучвания по отношение на фертилитета с инхалаторен липозомен амикацин.
Амикацин повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Приложението на инхалаторен липозомен амикацин може да причини замайване и други вестибуларни нарушения (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират и да не работят с машини докато използват инхалаторен липозомен амикацин.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните респираторни нежелани реакции са дисфония (42,6%), кашлица (30,9%), диспнея (14,4%), хемоптиза (10,9%), орофарингеална болка (9,2%) и
бронхоспазъм (2,2%). Други често съобщавани нереспираторни нежелани реакции включват умора (7,2%), диария (6,4%), обостряне на бронхиектазия, свързано с инфекция (6,2%) и гадене (5,9%).
Най-честите сериозни нежелани реакции включват хронична обструктивна белодробна болест
(ХОББ) (1,5%), хемоптиза (1,2%) и обостряне на бронхиектазия, свързано с инфекция (1,0%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите лекарствени реакции в таблица 1 са представени съгласно системо-органните класове по MedDRA въз основа на клинични изпитвания и постмаркетингови данни. В рамките на всеки системо-органен клас са използвани следните дефиниции при групирането по честота: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота: (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1 – Обобщение на нежеланите реакции
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Категория почестота |
| Обостряне на бронхиектазия, свързано синфекция | Чести | |
| Инфекции и инфестации | ||
| Ларингит | Чести | |
| Орална кандидоза | Чести | |
| Нарушения на имунната система | Анафилактични реакции | С неизвестна честота |
| Реакции на свръхчувствителност | С неизвестна честота | |
| Психични нарушения | Тревожност | Нечести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Чести |
| Замайване | Чести | |
| Дисгеузия | Чести | |
| Афония | Чести | |
| Нарушение на равновесието | Чести | |
| Нарушения на ухото и лабиринта | Тинитус | Чести |
| Глухота | Чести | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Дисфония | Много чести |
| Диспнея | Много чести | |
| Кашлица | Много чести | |
| Хемоптиза | Много чести | |
| Орофарингеална болка | Чести | |
| Алергичен алвеолит | Чести | |
| Хронична обструктивнабелодробна болест | Чести | |
| Хрипове | Чести | |
| Продуктивна кашлица | Чести | |
| Увеличено отделяне нахрачки | Чести | |
| Бронхоспазъм | Чести | |
| Пневмонит | Чести | |
| Възпаление на гласнитеструни | Чести | |
| Дразнене на гърлото | Чести | |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария | Чести |
| Гадене | Чести | |
| Повръщане | Чести |
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Категория почестота |
| Сухота в устата | Чести | |
| Понижен апетит | Чести | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив | Чести |
| Пруритус | Чести | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Миалгия | Чести |
| Артралгия | Чести | |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Бъбречно увреждане | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора | Чести |
| Пирексия | Чести | |
| Дискомфорт в гръдния кош | Чести | |
| Изследвания | Понижено телесно тегло | Чести |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В клиничните изпитвания не са идентифицирани нежелани реакции, които да са специфично свързани с предозиране с инхалаторен липозомен амикацин. При предозиране участниците с вече съществуващо нарушение на бъбречната функция, глухота или вестибуларно нарушение, или нарушение на невромускулната трансмисия може да имат обостряне на вече съществуващото нарушение.
В случай на предозиране инхалаторен липозомен амикацин трябва да се спре незабавно. В случаите, когато се налага бързо елиминиране на амикацин от организма, за да се предотврати увреждане на таргетни органи, например при пациенти с бъбречно увреждане, перитонеалната диализа или хемодиализата ще ускорят извличането на амикацин от кръвта.
Фармакологични свойства - ARIKAYCE 590 mg
Фармакотерапевтична група: Антибактериални средства за системно приложение, други аминогликозиди. ATC код: J01GB06
Механизъм на действие
Амикацин се свързва със специфичен рецепторен протеин на 30S субединицата на бактериалните рибозоми и препятства образуването на комплекс между иРНК (информационна РНК) и 30S субединицата, което води до инхибиране на протеиновия синтез.
Резистентност
Механизмът на резистентност към амикацин при микобактерии се свързва с мутации в гена rrs
за 16S рРНК. Клиничен опит
Ефикасността на инхалаторен липозомен амикацин е оценена в проучването
INS-212- рандомизирано, открито проучване при възрастни пациенти с нетуберкулозни микобактериални белодробни инфекции, причинени от MAC.
Пациенти, които не са постигнали конверсия на посявка от храчка (КПХ) докато са били на схема на лечение с много лекарства (СМЛ) за най-малко 6 месеца преди включването им в проучването, са рандомизирани да получават ARIKAYCE в допълнение към лечението им с СМЛ или да продължат само на СМЛ. Пациенти, постигнали КПХ, дефинирана като
3 последователни отрицателни за MAC посевки от храчка до месец 6 от лечението, са продължили лечение до 12 месеца след постигане на КПХ. Тези, които не са постигнали КПХ до месец 6 са изключени от проучването на месец 8.
Общо 335 пациенти са рандомизирани и са получили лечение (ARIKAYCE липозомен + СМЛ n = 223; само СМЛ n = 112) (популация за безопасност). Медианата на продължителността на предишното лечение със СМЛ е 2,6 години и съответно 2,4 години в групата на ARIKAYCE липозомен + СМЛ и в групата само на СМЛ. Пациентите са стратифицирани по статус по отношение на пушене (настоящ пушач или непушач) и използване на СМЛ при скрининга (на лечение или без лечение за период от най-малко
3 месеца преди скрининга). Първичната крайна точка е трайна КПХ, дефинирана като процент на рандомизираните пациенти, които са постигнали КПХ до месец 6 от лечението и не са имали положителен резултат при посявка в твърда хранителна среда или са имали не повече от два положителни резултата при посявка в течна хранителна среда (бульон) до 3-ия месец без лечение.
Шестдесет и пет (29,0%) и 10 (8,9%) пациенти са постигнали КПХ до месец 6 на лечение съответно в групата на ARIKAYCE липозомен + СМЛ и в групата на СМЛ (p < 0,0001). От тях, по данни от първичния анализ, трайна КПХ на 3 месец без лечение са постигнали
16,1% [36/224], в сравнение с 0% [0/112]; p-стойност < 0,0001.
При post hoc анализ, който изключва пациентите с отрицателен резултат от посявката (в твърда хранителна среда или бульон) на изходното ниво в проучването и който отчита всеки положителен резултат от посявка (в твърда среда или бульон) след края на лечението като положителен, 30/224 (13,4%) в групата на ARIKAYCE липозомен + СМЛ и 0/112 (0%) в групата на СМЛ са постигнали трайна КПХ на 3-ия месец без лечение. Съответните стойности след
12 месеца без лечение са 25/224 (11%) спрямо 0/112 (0%). Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с инхалаторен липозомен амикацин в една или повече подгрупи на педиатричната популация при НТМ белодробна инфекция (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Концентрации в храчка
След инхалация веднъж дневно на 590 mg инхалаторен липозомен амикацин при пациенти с MAC концентрацията в храчка 1 до 4 часа след инхалация е 1 720, 884 и 1 300 µg/g съответно на месец 1, 3 и 6. Наблюдавана е висока вариабилност в концентрациията на амикацин
(CV% > 100%). 48 до 72 часа след инхалация концентрацията на амикацин в храчка намалява до приблизително 5% от тази, наблюдавана 1 до 4 часа след инхалация.
Серумни концентрации
След ежедневна инхалация на 590 mg ARIKAYCE при пациенти с MAC медианата на серумната AUC0-24 в стационарно състояние е 16,7 µg *h/ml (диапазон: 4,31 до 55,6 µg *h/ml; n = 53), а медианата на серумната Cmax е 1,81 µg/ml (диапазон: 0,482 до 6,87 μg/ml; n = 53).
Разпределение
Амикацин се свързва ≤ 10% със серумните протеини. Средният общ привиден обем на разпределение е изчислен на приблизително 5,0 l/kg.
Биотрансформация
Амикацин не се метаболизира. Елиминиране
Амикацин се екскретира непроменен в урината главно чрез гломерулна филтрация. Средният привиден терминален серумен полуживот на амикацин след инхалация на ARIKAYCE липозомен варира приблизително от 3,29 до 14,0 часа.
При популационен фармакокинетичен анализ на ARIKAYCE липозомен при 53 участници на възраст 20 до 84 години с НТМ белодробно заболяване клирънсът на амикацин е 34 l/h.
Единствената клинична ковариата, идентифицирана като прогнозна за клирънса на амикацин, е телесното тегло.
