Pregabalin Sandoz 200 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Pregabalin 200 mg
Невропатна болка
Прегабалин Sandoz е показан за лечение на периферна и централна невропатна болка при възрастни.
Епилепсия
Прегабалин Sandoz е показан като добавъчно лечение при възрастни с парциални пристъпи със или без вторична генерализация.
Генерализирано тревожно разстройство
Прегабалин Sandoz е показан за лечение на генерализирано тревожно разстройство (ГТР) при възрастни.
Дозировка
Дозовият интервал е от 150 до 600 mg на ден, разпределени в два или три приема.
Невропатна болка
Лечението с прегабалин може да започне с доза от 150 mg на ден, разделена на два или три приема. В зависимост от индивидуалния терапевтичен отговор на пациента и поносимостта дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след интервал от 3 до 7 дни, а при необходимост до максимална доза от 600 mg дневно, след допълнителен 7-дневен интервал.
Епилепсия
Лечението с прегабалин може да започне с доза от 150 mg на ден, разделена на два или три приема. В зависимост от индивидуалния терапевтичен отговор на пациента и поносимостта дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след 1 седмица. Максималната доза от 600 mg на ден може да бъде достигната след още една допълнителна седмица.
Генерализирано тревожно разстройство
Дозовият интервал е от 150 до 600 mg на ден, разпределени в два или три приема. Необходимостта от лечение трябва да бъде преоценявана редовно.
Лечението с прегабалин може да започне с доза от 150 mg на ден. В зависимост от индивидуалния терапевтичен отговор на пациента и поносимостта дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след 1 седмица. След една допълнителна седмица дозата може да бъде увеличена до 450 mg на ден. Максималната доза от 600 mg на ден може да бъде достигната след още една допълнителна седмица.
Прекратяване на лечението с прегабалин
В съответствие с настоящата клинична практика, ако лечението с прегабалин трябва да бъде прекратено, се препоръчва това да стане постепенно в рамките минимум на 1 седмица, независимо от показанието (вж. точки 4.4 и 4.8).
Бъбречно увреждане
Прегабалин се елиминира от системната циркулация главно чрез бъбречна екскреция в непроменен вид. Тъй като клирънсът на прегабалин е право пропорционален на креатининовия клирънс (вж. точка 5.2), намаляването на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да бъде индивидуализирано в съответствие с креатининовия клирънс (CLcr), както е посочено в Таблица 1, като се прилага следната формула:
| CLcr (ml/min)= | 1,23 × [140 - възраст (години)] x тегло (kg) [____________________________________________] серумен креатинин (μmol/l) |
(× 0,85 за жени) |
Прегабалин се отстранява ефективно от плазмата чрез хемодиализа (50 % от лекарството за 4 часа). При пациенти на хемодиализа дневната доза прегабалин трябва да бъде адаптирана в зависимост от бъбречната функция. В допълнение към дневната доза непосредствено след всяка 4-часова хемодиализа трябва да бъде дадена допълнителна доза (вж. Таблица 1).
Таблица 1. Адаптиране на дозата на прегабалин в зависимост от бъбречната функция
| Креатининов клирънс (CLcr) (ml/min) | Обща дневна доза на прегабалин * | Режим на дозиране | |
| Начална доза (mg/ден) | Максимална доза (mg/ден) | ||
| ≥ 60 | 150 | 600 | ДПД или ТПД |
| ≥ 30 - < 60 | 75 | 300 | ДПД или ТПД |
| ≥ 15 - < 30 | 25 - 50 | 150 | Еднократно дневно или ДПД |
| < 15 | 25 | 75 | Еднократно дневно |
| Допълнителна доза непосредствено след хемодиализа (mg) | |||
| 25 | 100 | Еднократна доза + | |
ТПД = Разделени в три приема
ДПД = Разделени в два приема
* Общата дневна доза (mg/ден) трябва да бъде разделена, както е указано в режима на дозиране, за да се получат mg/доза
+ Допълнителната доза е еднократна
Чернодробно увреждане
При пациенти с чернодробно увреждане не е необходима промяна на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на прегабалин при деца под 12-годишна възраст и юноши (12-17-годишна възраст) не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Старческа възраст
При пациенти в старческа възраст може да се наложи намаляване на дозата на прегабалин поради намалена бъбречна функция (вж. точка. 5.2).
Начин на приложение
Прегабалин Sandoz може да се приема със или без храна.
Прегабалин Sandoz е само за перорално приложение.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациенти с диабет
В съответствие с настоящата клинична практика при някои пациенти с диабет, които наддават на тегло при лечение с прегабалин, е необходимо адаптиране на антидиабетните лекарствени продукти.
Реакции на свръхчувствителност
От постмаркетинговия опит има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включително случаи на ангиоедем. Ако възникнат симптоми на ангиоедем, като подуване на лицето, около устата или на горните дихателни пътища, прегабалин трябва да се спре незабавно.
Тежки кожни нежелани реакции
Във връзка с лечението с прегабалин рядко се съобщава за тежки кожни нежелани реакции (ТКНР), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (ТЕН), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход . Когато се предписва прегабалин, пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите и да бъдат наблюдавани с повишено внимание за кожни реакции. Ако се появят признаци и симптоми, подсказващи за тези реакции, приемът на прегабалин трябва незабавно да се спре и да се обмисли друго лечение (според необходимостта).
Замайване, сънливост, загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане
Лечението с прегабалин е било свързано със замайване и сънливост, които биха могли да увеличат честотата на случайно нараняване (падане) при пациенти в старческа възраст. Има и постмаркетингови съобщения за загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане.
Следователно, пациентите трябва да бъдат посъветвани да бъдат с повишено внимание, докато не се запознаят с потенциалните ефекти от лекарствения продукт.
Ефекти, свързани със зрението
При контролирани изпитвания, по-голяма част от пациентите, лекувани с прегабалин, са съобщили за замъглено зрение, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо, което е отзвучало в повечето случаи при продължително прилагане. При клиничните проучвания, където са проведени офталмологични изследвания, честотата на намаляване на зрителната острота и промени в зрителното поле е по-голяма при пациентите, лекувани с прегабалин, отколкото при пациентите, лекувани с плацебо; честотата на фундоскопските промени е по-голяма при пациентите, лекувани с плацебо (вж. точка 5.1).
От постмаркетинговия опит също се съобщават нежелани реакции по отношение на зрението, включително загуба на зрение, замъгляване на зрението или други промени в зрителната острота, много от които са били преходни. Спирането на прегабалин може да доведе до отзвучаване или подобряване на тези зрителни симптоми.
Бъбречна недостатъчност
Съобщават се случаи на бъбречна недостатъчност, при някои случаи прекратяването на прегабалин показва обратимостта на тази нежелана лекарствена реакция.
Спиране приема на съпътстващи антиепилептични лекарства
Съществуват недостатъчно данни за спирането на приема на съпътстващи антиепилептични лекарства след постигане на контрол на пристъпите с прегабалин като добавъчна терапия, за да се премине на монотерапия с прегабалин.
Застойна сърдечна недостатъчност
Налице са постмаркетингови съобщения за застойна сърдечна недостатъчност при някои пациенти, получаващи прегабалин. Тези реакции се наблюдават предимно при пациенти в старческа възраст със сърдечно-съдови увреждания, по време на лечение на невропатия с прегабалин. Прегабалин трябва да се използва с внимание при тези пациенти.
Преустановяването на прегабалин може да доведе до отзвучаване на реакцията.
Лечение на централна невропатна болка в резултат на гръбначномозъчна травма
При лечението на централна невропатна болка в резултат на гръбначномозъчна травма е била увеличена честотата на нежеланите реакции като цяло, нежеланите реакции от страна на централната нервна система и особено сънливостта. Това може да се отдаде на адитивен ефект, дължащ се на съпътстващите лекарствени продукти (напр. анти-спастични агенти), прилагани за терапия на това състояние. Това трябва да се има предвид, когато прегабалин се предписва за това състояние.
Потискане на дишането
Получени са съобщения за тежко потискане на дишането във връзка с употребата на прегабалин. Пациентите с компрометирана дихателна функция, дихателно или неврологично заболяване, бъбречно увреждане, съпътстваща употреба на средства, потискащи ЦНС, и хора в старческа възраст може да са изложени на по-висок риск от получаване на тази тежка нежелана реакция. Може да са необходими корекции на дозата при тези пациенти (вж. точка 4.2).
Суицидна идеация и поведение
При пациенти, лекувани с антиепилептични лекарства (АЕЛ) по различни показания, са съобщавани суицидна идеация и поведение. Мета-анализ на рандомизирани, плацебо контролирани проучвания на АЕЛ също показва малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е известен. Наблюдавани са случаи на суицидна идеация и поведение при пациенти, лекувани с прегабалин, в постмаркетинговия опит (вж. точка 4.8). Дизайнът на епидемиологично проучване с използване на самоконтрола (сравняващо периоди на лечение с периоди без лечение при отделния пациент) показва данни за повишен риск от нова поява на суицидно поведение и смърт в резултат на самоубийство при пациентите, лекувани с прегабалин.
Пациентите (и лицата, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицински съвет при поява на признаци на суицидна идеация или поведение. Пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. Трябва да се обмисли прекратяване на лечението с прегабалин в случай на суицидна идеация и поведение.
Намалена функция на долния гастроинтестинален тракт
Има постмаркетингови съобщения за събития, свързани с намалена функция на долния гастроинтестинален тракт (напр. непроходимост на червата, паралитичен илеус, запек), когато прегабалин е приеман заедно с лекарства, които може да предизвикат констипация – например опиоидни аналгетици. Когато прегабалин и опиоиди ще се използват в комбинация, трябва да се вземат предвид мерки за предотвратяване на констипацията (особено при жени и пациенти в старческа възраст).
Съпътстваща употреба с опиоиди
Препоръчва се повишено внимание при предписване на прегабалин за съпътстващ прием с опиоиди поради риск от потискане на ЦНС (вж. точка 4.5). В проучване „случай-контрола“ при лица, приемащи опиоиди, при пациентите със съпътстващ прием на прегабалин и опиоиди се наблюдава повишен риск от смърт, свързана с употребата на опиоиди, в сравнение с тези употребяващи само опиоиди (коригирано съотношение на шансовете [aOR], 1,68 [95%
CI, 1,19-2,36]). Този повишен риск се наблюдава при ниски дози прегабалин (≤ 300 mg, aOR 1,52 [95% CI, 1,04–2,22]) и е налице тенденция за по-висок риск при по-високи дози прегабалин (> 300 mg, aOR 2,51 [95% CI 1,24–5,06]).
Неправилна употреба, потенциал за злоупотреба или зависимост
Прегабалин може да предизвика лекарствена зависимост, която може да възникне при терапевтични дози. Съобщавани са случаи на злоупотреба и неправилна употреба. Пациенти с анамнеза за злоупотреба с вещества може да са с по-висок риск от неправилна употреба, злоупотреба и зависимост от прегабалин и е необходимо повишено внимание при употребата на прегабалин при такива пациенти. Преди предписване на прегабалин трябва да се оцени внимателно рискът на пациента от неправилна употреба, злоупотреба или зависимост.
Пациентите, лекувани с прегабалин, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на неправилна употреба, злоупотреба или зависимост от прегабалин като развиване на толерантност, необходимост от повишаване на дозата, поведение за насочено търсене на лекарството.
Симптоми на отнемане
Наблюдавани са симптоми на отнемане при някои пациенти след спиране на краткосрочно и дългосрочно лечение с прегабалин. Съобщавани са следните симптоми: безсъние, главоболие, гадене, тревожност, диария, грипен синдром, нервност, депресия, суицидна идеация, болка, конвулсии, хиперхидроза и замайване. Появата на симптоми на отнемане след прекратяване на приема на прегабалин може да е показателна за лекарствена зависимост (вж. точка 4.8).
Пациентите трябва да бъдат информирани за това при започване на лечението. Ако лечението с прегабалин трябва да бъде прекратено, препоръчва се това да стане постепенно в рамките най-малко на 1 седмица, независимо от показанието (вж. точка 4.2).
Конвулсии, включително епилептичен статус и генерализирани тонично-клонични гърчове, може да настъпят по време на употребата на прегабалин или скоро след неговото прекратяване.
Данните за прекратяване на дългосрочното лечение с прегабалин показват, че честотата и тежестта на симптомите на отнемане може да са дозозависими.
Енцефалопатия
Съобщавани са случаи на енцефалопатия, предимно при пациенти с подлежащи заболявания, които могат да ускорят развитието на енцефалопатия.
Жени с детероден потенциал/контрацепция
Употребата на Прегабалин Sandoz през първия триместър на бременността може да предизвика големи вродени аномалии на плода. Прегабалин не трябва да се използва по време на бременност, освен ако ползата за майката несъмнено превишава потенциалния риск за фетуса. Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 4.6).
Тъй като прегабалин се екскретира предимно в непроменен вид в урината, метаболизира се пренебрежимо малко при хора (< 2 % от дозата се установява в урината под формата на метаболити), не инхибира лекарствения метаболизъм in vitro и не се свързва с плазмените белтъци, малко вероятно е той да предизвиква или да участва във фармакокинетични взаимодействия.
In vivo проучвания и популационен фармакокинетичен анализ
Съответно, в in vivo проучвания не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия между прегабалин и фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, ламотригин, габапентин, лоразепам, оскикодон или етанол. Популационен фармакокинетичен анализ показва, че пероралните антидиабетни средства, диуретиците, инсулин, фенобарбитал, тиагабин и топирамат нямат клинично значим ефект върху клирънса на прегабалин.
Перорални контрацептивни средства, норетистерон и/или етинил естрадиол Едновременното приложение на прегабалин и пероралните контрацептивни средства норетистерон и/или етинил естрадиол не повлиява фармакокинетиката при стационарно състояние на нито едно от тези вещества.
Лекарствени продукти, повлияващи централната нервна система Прегабалин може да засили ефектите на етанол и лоразепам.
От постмаркетинговия опит има съобщения за дихателна недостатъчност, кома и смъртни случаи при пациенти, приемащи прегабалин и опиоиди и/или други лекарствени продукти, потискащи централната нервна система (ЦНС). Прегабалин вероятно има адитивно действие върху нарушенията на когнитивната и двигателната функция, причинени от оксикодон.
Взаимодействия и пациенти в старческа възраст
Не са провеждани специфични проучвания за фармакодинамичните взаимодействия при доброволци в старческа възраст. Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Жени с детероден потенциал / Контрацепция
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 4.4).
Бременност
Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Установено е, че прегабалин преминава през плацентата при плъхове (вж. точка 5.2). Възможно е прегабалин да премине през плацентата при хора.
Големи вродени малформации
Данните от скандинавско обсервационно проучване при повече от 2 700 бременности с експозиция на прегабалин през първия триместър показват по-висока честота на големи вродени малформации (ГВМ) в педиатричната популация (живо- или мъртвородени) с експозиция на прегабалин в сравнение с популацията без експозиция (5,9 % спрямо 4,1 %).
Рискът от ГВМ в педиатричната популация с експозиция на прегабалин през първия триместър е малко по-висок в сравнение с популацията без експозиция (коригирано съотношение на честота и 95% доверителен интервал: 1,14 (0,96-1,35)), както и в сравнение с популацията с експозиция на ламотрижин (1,29 (1,01-1,65)) или на дулоксетин (1,39 (1,07-1,82)).
Анализите по отношение на конкретни малформации показват по-висок риск от малформации на нервната система, окото, образуване на орофациални цепнатини, малформации на пикочните пътища и гениталиите, но броят е малък и изчисленията са неточни.
Прегабалин Sandoz не трябва да бъде използван по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост (ако ползата за майката категорично надхвърля потенциалния риск за фетуса).
Кърмене
Прегабалин се екскретира в кърмата (вж. точка 5.2). Ефектът на прегабалин при новородени/кърмачета не е известен. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията с прегабалин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Няма клинични данни за ефектите на прегабалин върху женския фертилитет.
В клинични проучвания за оценка ефекта на прегабалин върху подвижността на сперматозоидите, здрави мъже доброволци са експонирани на прегабалин при доза от 600 mg/ml дневно. След 3 месеца лечение не е имало ефекти върху подвижността на сперматозоидите.
Проучване за фертилитет при женски плъхове показва нежелани ефекти върху репродуктивността. Проучвания за фертилитет при мъжки плъхове показва нежелани ефекти върху репродуктивността и развитието. Клиничната значимост на тези находки е неизвестна (вж. точка 5.3).
Прегабалин Sandoz може да повлияе в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Прегабалин Sandoz може да причини замаяност и сънливост и следователно може да повлияе способността за шофиране или работа с машини. На пациентите се препоръчва да не шофират, да не работят със сложни машини или да участват в други потенциално рискови дейности, докато се разбере дали този лекарствен продукт засяга тяхната способност да извършват тези дейности.
Клиничната програма на прегабалин е включвала над 8 900 пациенти, използвали прегабалин, над 5 600 от които са взели участие в двойно-слепи плацебо контролирани проучвания. Най-често съобщаваните нежелани реакции са били замаяност и сънливост. Нежеланите реакции обикновено са били леки до умерени по сила. Честотата на прекъсване на лечението поради нежелани реакции за всички контролирани проучвания е била 12 % при пациенти, получаващи прегабалин, и 5 % при пациенти, получаващи плацебо. Най-честите нежелани реакции, довели до прекъсване на лечението, в групи, лекувани с прегабалин, са били замаяност и сънливост.
В таблица 2 по-долу са изброени по класове и честота (много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки
(< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) всички нежелани лекарствени реакции, които са настъпили с честота, по-голяма от плацебо и при повече от един пациент.
Във всяко групиране по честота, нежеланите ефекти се изброяват в низходящ ред по отношение на сериозността.
Изброените нежелани реакции могат да бъдат свързани и с подлежащото заболяване и / или съпътстващи лекарствени продукти.
При лечението на централна невропатна болка в резултат на гръбначномозъчна травма е била увеличена честотата на нежеланите реакции като цяло, нежеланите реакции от страна на ЦНС и особено сънливостта (вж. точка 4.4).
Допълнителните реакции, съобщени от постмаркетинговия опит, са маркирани в Italic в списъка по-долу.
Таблица 2. Нежелани лекарствени реакции, предизвикани от прегабалин| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Инфекции и инфестации | |
| Чести | Назофарингит |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | |
| Нечести | Неутропения |
| Нарушения на имунната система | |
| Нечести | Свръхчувствителност |
| Редки | Ангиоедем, алергична реакция |
| Нарушения на метаболизма и храненето | |
| Чести | Засилване на апетита |
| Нечести | Анорексия, хипогликемия |
| Психични нарушения | |
| Чести | Еуфорично настроение, обърканост, раздразнимост, дезориентация, безсъние, намалено либидо |
| Нечести | Халюцинация, паническа атака, безпокойство, възбуда, депресия, потиснато настроение, приповдигнато настроение, агресия, промени в настроението, деперсонализация, трудно намиране на думи, патологични сънища, повишено либидо, аноргазмия, апатия |
| Редки | Невъздържаност, суицидно поведение, суицидна идеация |
| С неизвестна честота | Лекарствена зависимост |
| Нарушения на нервната система | |
| Много чести | Замаяност, сънливост, главоболие |
| Чести | Атаксия, нарушена координация, тремор, дизартрия, амнезия, нарушения на паметта, нарушения на вниманието, парестезии, хипоестезия, седиране, нарушено равновесие, летаргия |
| Нечести | Синкоп, ступор, миоклонус, загуба на съзнание, повишена психомоторна активност, дискинезия, замаяност при изправяне, интенционен тремор, нистагъм, когнитивно разстройство,умствено увреждане, говорно нарушение, хипорефлексия, хиперестезия, чувство на парене, агеузия, общо неразположение |
| Редки | Гърчове, паросмия, хипокинезия, дисграфия, паркинсонизъм |
| Нарушения на очите | |
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Чести | Замъглено зрение, диплопия |
| Нечести | Загуба на периферно зрение, зрително нарушение, оток на очите, дефект в зрителното поле, понижена зрителна острота, болки в очите, астенопия, фотопсия, сухота в очите, повишена лакримация, дразнене в очите |
| Редки | Загуба на зрение, кератит, осцилопсия, нарушено зрително възприятие за дълбочина, мидриаза, страбизъм, повишена яркост на образите |
| Нарушения на ухото и лабиринта | |
| Чести | Сърдечни |
| Нечести | Хиперакузис |
| Сърдечни нарушения | |
| Нечести | Тахикардия, атриовентрикуларен блок І степен синусова брадикардия, конгестивна сърдечна недостатъчност |
| Редки | Удължаване на QT интервала, синусова тахикардия, синусова аритмия |
| Съдови нарушения | |
| Нечести | Хипотония, хипертония, горещи вълни, зачервяване, студени крайници |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | |
| Нечести | Диспнея, епистаксис, кашлица, назална конгестия, ринит, хъркане, сухота в носа |
| Редки | Белодробен оток, стягане в гърлото |
| С неизвестна честота | Потискане на дишането |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Чести | Повръщане, гадене, запек, диария, флатуленция, подуване на корема, сухота в устата |
| Нечести | Гастроезофагеален рефлукс, повишено слюноотделяне, хипоестезия на устната кухина |
| Редки | Асцит, панкреатит, подуване на езика, дисфагия |
| Хепатобилиарни нарушения | |
| Нечести | Повишени стойности на чернодробните ензими* |
| Редки | Жълтеница |
| Много редки | Чернодробна недостатъчност, хепатит |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |
| Нечести | Папулозен обрив, уртикария, хиперхидроза, пруритус |
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Редки | Токсична епидермална некролиза, Синдром на Stevens Johnson,студена пот |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | |
| Чести | Мускулни крампи, артралгия, болки в гърба, болки в крайник, цервикален спазъм |
| Нечести | Подуване на ставите, миалгия, мускулни потрепвания, болки във врата, мускулна скованост |
| Редки | Рабдомиолиза |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | |
| Нечести | Инконтиненция на урината, дизурия |
| Редки | Бъбречна недостатъчност, олигурия, ретенция на урина |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | |
| Чести | Еректилна дисфункция |
| Нечести | Сексуална дисфункция, забавена еякулация, дисменорея, болки в гърдата |
| Редки | Аменорея, секреция от гърдата, уголемяване на гърдите,гинекомастия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | |
| Чести | Периферни отоци, едем, нарушена походка, падане, чувство за опиянение, необичайно усещане, уморяемост |
| Нечести | Генерализиран оток, оток на лицето, стягане в гърдите, болка, пирексия, жажда, студени тръпки, астения |
| Изследвания | |
| Чести | Увеличаване на телесното тегло |
| Нечести | Повишение на креатинин фосфокиназата в кръвта, повишение на кръвната захар, намаление на броя на тромбоцитите, повишение на креатинина в кръвта, понижение на калия в кръвта, загуба на телесно тегло |
| Редки | Понижение на броя на левкоцитите |
*Повишение на аланин аминотрансферазата (ALT) и на аспартат аминотрансферазата (AST).
Наблюдавани са симптоми на отнемане след спиране на краткосрочно и дългосрочно лечение с прегабалин. Съобщавани са следните симптоми: безсъние, главоболие, гадене, тревожност, диария, грипен синдром, конвулсии, нервност, депресия, суицидна идеация, болка, хиперхидроза и замайване. Тези симптоми може да са показателни за лекарствена зависимост. Пациентите трябва да бъдат информирани за това при започване на лечението.
Данните за прекратяване на дългосрочното лечение с прегабалин показват, че честотата и тежестта на симптомите на отнемане биха могли да бъдат дозозависими (вж. точки 4.2 и 4.4).
Педиатрична популация
Профилът на безопасност на прегабалин, наблюдаван в пет педиатрични проучвания при пациенти с парциални пристъпи със или без вторична генерализация (12-седмично проучване за оценка на ефикасността и безопасността при пациенти на възраст от 4 до 16 години, n=295; в 14-дневно проучване за оценка на ефикасността и безопасността при пациенти на възраст от
1 месец до по-малко от 4 години, n=175; в проучване за фармакокинетика и поносимост, n=65 и в две 1-годишни отворени проучвания за проследяване на безопасността, n=54 и n=431), е подобен на този, наблюдаван при проучванията при възрастни пациенти с епилепсия. Най-честите нежелани събития, наблюдавани в 12-седмичното проучване с лечение с прегабалин, са сънливост, пирексия, инфекция на горните дихателни пътища, повишен апетит, повишаване на теглото и назофарингит. Най-честите нежелани събития, наблюдавани в 14-дневното проучване на 12 лечение с прегабалин, са сънливост, инфекция на горните дихателни пътища и пирексия (вж. точки 4.2, 5.1 и 5.2).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции от постмаркетинговия опит, наблюдавани при предозиране на прегабалин са включвали сънливост, състояние на объркване, възбуда и безпокойство. Получени са съобщения и за припадъци.
В редки случаи са докладвани случаи на кома.
Лечението при предозиране на прегабалин трябва да включва общи поддържащи мерки и евентуално хемодиализа при нужда (вж. точка 4.2, Таблица 1).
Фармакологични свойства - Pregabalin 200 mg
Фармакотерапевтична група: Аналгетични средства, други аналгетични и антипиретични средства, ATC код: N02BF02.
Активното вещество прегабалин е аналог на гама-аминомаслената киселина [(S)-3-(аминометил)-5-метилхексаноева киселина].
Механизъм на действие
Прегабалин се свързва с допълнителната субединица (α2-δ белтък) на волтаж-зависимите калциеви канали в централната нервна система.
Клинична ефикасност и безопасност
Невропатна болка
Ефективността е доказана в изпитвания при диабетна невропатия, постхерпетична невралгия и гръбначномозъчна травма. Ефективността не е проучена при други модели на невропатна болка.
Прегабалин е проучен в 10 контролирани клинични изпитвания с продължителност до
-
седмици с двукратен дневен прием (ДПД) и до 8 седмици с трикратен дневен прием (ТПД). Като цяло, безопасността и ефективността при схемите на прилагане с ДПД и ТПД са били сходни.
В клиничните проучвания с продължителност до 12 седмици както за периферна, така и за централна невропатна болка, отслабване на болката е било наблюдавано до края на първата седмица и се е запазило през целия период на лечение.
В контролирани клинични проучвания при периферна невропатна болка 35 % от пациентите, лекувани с прегабалин, и 18 % от пациентите на плацебо са имали подобрение с 50 % на точковия резултат за оценка на болката. Сред пациентите без прояви на сънливост такова подобрение е било наблюдавано при 33 % от лекуваните с прегабалин и при 18 % от пациентите на плацебо. При пациенти с прояви на сънливост терапевтичният отговор е бил 48 % в групата с прегабалин и 16 % в плацебо-групата.
В контролирано клинично проучване при централна невропатна болка, 22 % от пациентите, лекувани с прегабалин, и 7 % от пациентите на плацебо са имали подобрение с 50 % на точковия резултат за оценка на болката.
Епилепсия
Допълнителна терапия
Прегабалин е проучен в 3 контролирани клинични изпитвания с продължителност 12 седмици при ДПД или ТПД дневен прием. Като цяло, безопасността и ефективността при схемите на прилагане с ДПД и ТПД са били сходни.
Намаление на честотата на пристъпите е било наблюдавано до края на първата седмица. Педиатрична популация
Ефикасността и безопасността на прегабалин като допълнителна терапия за епилепсия при педиатрични пациенти под 12-годишна възраст и при юноши не са установени. Нежеланите събития, наблюдавани в изпитване за фармакокинетика и поносимост, което е включвало пациенти от 3-месечна до 16-годишна възраст (n=65) с парциални пристъпи, са подобни на тези, наблюдавани при възрастни. Резултатите от 12-седмично, плацебо-контролирано изпитване при 295 педиатрични пациенти на възраст от 4 до 16 години и от едно 14-дневно плацебо-контролирано проучване при 175 педиатрични пациенти на възраст от 1 месец до по-малко от 4 години, проведено с цел оценка на ефикасността и безопасността на прегабалин като допълнителна терапия за лечение на парциални пристъпи, и две 1-годишни отворени изпитвания за безопасност при съответно 54 и 431 педиатрични пациенти от 3-месечна до 16-годишна възраст с епилепсия показват, че нежеланите събития на пирексия и инфекции на горните дихателни пътища се наблюдават по-често, отколкото в изпитванията при възрастни пациенти с епилепсия (вж. точки 4.2, 4.8 и 5.2).
В 12-седмично плацебо-контролирано проучване педиатричните пациенти (на възраст от 4 до 16 години) са разпределени да получават прегабалин 2,5 mg/kg/ден (максимално 150 mg/ден), прегабалин 10/mg/kg/ден (максимално 600 mg/ден) или плацебо. Процентът на участниците с поне 50% намаление на парциалните пристъпи, в сравнение с изходно ниво, е 40,6% от участниците, лекувани с прегабалин 10 mg/kg/ден (p=0,0068 в сравнение с плацебо), 29,1% от участниците, лекувани с прегабалин 2,5 mg/kg/ден (p=0,2600 в сравнение с плацебо) и 22,6% от участниците, получаващи плацебо.
В 14-дневно плацебо-контролирано проучване педиатрични пациенти (на възраст от 1 месец до по-малко от 4 години) са разпределени да получават прегабалин 7 mg/kg/ден, прегабалин
-
mg/kg/ден или плацебо. Медианата на честота на пристъпите за 24 часа на изходното ниво и при последното посещение e съответно 4,7 и 3,8 за прегабалин 7 mg/kg/ден, 5,4 и 1,4 за прегабалин 14 mg/kg/ден и 2,9 и 2,3 за плацебо. Прегабалин 14 mg/kg/ден значително намалява log-трансформираната честота на парциални пристъпи спрямо плацебо (p=0,0223); при прегабалин 7 mg/kg/ден не се наблюдава подобрение спрямо плацебо.
В 12-седмично плацебо-контролирано проучване при участници с първични генерализирани тонично-клонични [Primary Generalized Tonic-Clonic, PGTC] гърчове 219 участници (на възраст от 5 до 65 години, от които 66 на възраст от 5 до 16 години) са разпределени да получават прегабалин 5 mg/kg/ден (максимално 300 mg/ден), 10 mg/kg/ден (максимално 600 mg/ден) или плацебо като допълващо лечение. Процентът на участниците с поне 50 % намаление на честотата на PGTC гърчове е съответно 41,3 %, 38,9 % и 41,7 % за прегабалин 5 mg/kg/ден, прегабалин 10 mg/kg/ден и плацебо.
Монотерапия (новодиагностицирани пациенти)
Прегабалин е проучен при едно контролирано клинично проучване с продължителност 56 седмици, с приложение ДПД. Прегабалин не е показал по-малка ефективност спрямо
ламотригин по отношение на крайната точка - 6 месеца без пристъпи. Прегабалин и ламотригин са сравними по отношение на безопасност и добра поносимост.
Генерализирано тревожно разстройство
Прегабалин е проучен в 6 контролирани клинични изпитвания с продължителност 4-6 седмици, едно проучване при пациенти в старческа възраст с продължителност 8 седмици и едно дългосрочно проучване за превенция на рецидив с двойно-сляпа фаза на превенция на рецидива с продължителност от 6 месеца.
Облекчение на симптомите на ГТР, измерено чрез Скалата на Хамилтон за оценка на тревожността (HAM-A), е било наблюдавано до края на първата седмица.
В контролирани клинични изпитвания (4-8 седмици продължителност) 52 % от пациентите, лекувани с прегабалин и 38 % от пациентите на плацебо са имали поне 50 % подобрение в общия резултат по НАМ-А от изходното ниво до крайната точка.
При контролирани проучвания, по-голяма част от пациентите, лекувани с прегабалин, са съобщили за замъглено зрение, в сравнение пациентите, лекувани с плацебо, което е отзвучало в повечето случаи при продължително прилагане. Проведени са офталмологични изследвания (включително изследване на зрителна острота, стандартно изследване на зрителното поле и разширен фундоскопски преглед) при повече от 3 600 пациенти в рамките на контролирани клинични проучвания. При тези пациенти зрителната острота е намалена при 6,5 % от пациентите, лекувани с прегабалин и при 4,8 % от пациентите, лекувани с плацебо. Промени в зрителното поле са установени при 12,4 % от лекуваните с прегабалин и 11,7 % от лекуваните с плацебо пациенти. Фундоскопски промени са наблюдавани при 1,7 % от лекуваните с прегабалин и 2,1 % от лекуваните с плацебо пациенти.
Стационарните фармакокинетични показатели на прегабалин са сходни при здрави доброволци, пациенти с епилепсия, получаващи антиепилептични лекарства, и пациенти с хронична болка.
Абсорбция
Прегабалин се резорбира бързо при приложение на гладно с пикови плазмени концентрации, настъпващи в рамките на един час както след еднократно така и след многократно прилагане. Пероралната бионаличност на прегабалин се очаква да е ≥ 90 % и е независима от дозата. След многократно прилагане стационарно състояние се достига в рамките на 24 до 48 часа.
Скоростта на резорбция на прегабалин намалява при прием с храна, което води до понижение на Сmax с около 25-30 % и забавяне на tmax до приблизително 2,5 часа. Приемът на прегабалин с храна, обаче, няма клинично значим ефект върху степента на резорбция на прегабалин.
Разпределение
Предклинични проучвания показват, че прегабалин преминава през кръвно-мозъчната бариера на мишки, плъхове и маймуни. Доказано е, че прегабалин преминава през плацентата при плъхове и се открива в млякото на кърмещи плъхове. При хора привидният обем на разпределение на прегабалин след перорално приложение е приблизително 0,56 l/kg.
Прегабалин не се свързва с плазмените белтъци.
Биотрансформация
Метаболизмът на прегабалин при хора е пренебрежимо малък. След прием на доза радиоактивно белязан прегабалин приблизително 98 % от радиоактивното вещество, установено в урината, е било непроменен прегабалин. N-метилираният дериват на прегабалин, основният метаболит на прегабалин, открит в урината, съставлява 0,9 % от дозата. В предклинични проучвания не са установени данни за рацемизация на S-енантиомера на прегабалин до неговия R-енантиомер.
Елиминиране
Прегабалин се елиминира от системното кръвообращение главно чрез бъбречна екскреция в непроменен вид.
Средният елиминационен полуживот на прегабалин е 6,3 часа. Плазменият и бъбречният клирънс на прегабалин са право пропорционални на креатининовия клирънс (вж. точка 5.2, Нарушена бъбречна функция).
При пациенти с намалена бъбречна функция или на хемодиализа е необходимо адаптиране на дозата (вж. точка 4.2, Таблица 1).
Линейност/нелинейност
Фармакокинетичните показатели на прегабалин са линейни в рамките на препоръчителния дневен дозов интервал. Вариабилността на фармакокинетиката на прегабалин между индивидите е малка (< 20 %). Фармакокинетиката при многократно прилагане може да бъде предвидена от данните при еднократна доза. Следователно, не е необходимо рутинно мониториране на плазмените концентрации на прегабалин.
Пол
Клиничните проучвания показват, че полът не оказва клинично значимо влияние върху плазмените концентрации на прегабалин.
Бъбречно увреждане
Клирънсът на прегабалин е правопропорционален на креатининовия клирънс. Освен това прегабалин се отстранява ефективно от плазмата чрез хемодиализа (след 4-часово хемодиализно лечение плазмените концентрации на прегабалин се понижават с приблизително 50 %). Тъй като бъбречното елиминиране е главният път на елиминиране, при пациенти с нарушена бъбречна функция е необходимо намаляване на дозата, а след хемодиализа е необходим допълнителен прием (вж. точка 4.2, Таблица 1).
Чернодробно увреждане
Не са провеждани специални фармакокинетични проучвания при пациенти с нарушена чернодробна функция. Тъй като прегабалин не претърпява значим метаболизъм и се екскретира предимно в непроменен вид в урината, нарушената чернодробна функция не би трябвало да променя значимо плазмените концентрации на прегабалин.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на прегабалин е оценена при педиатрични пациенти с епилепсия (възрастови групи: 1 до 23 месеца, 2 до 6 години, 7 до 11 години и 12 до 16 години) при дозови
нива 2,5; 5; 10 и 15 mg/kg/ден при изпитване за фармакокинетика и поносимост.
След перорално приложение на прегабалин при педиатрични пациенти на гладно, времето за достигане на максимални плазмени концентрации по принцип е сходно при участниците в цялата възрастова група и настъпва 0,5 часа до 2 часа след приема на дозата.
Параметрите Cmax и AUC за прегабалин нарастват линейно с повишаване на дозата в рамките на всяка една от възрастовите групи. AUC е с 30 % по-малка при педиатричните пациенти с телесно тегло под 30 kg поради по-високия, коригиран за телесно тегло клирънс от 43 % при тези пациенти в сравнение с пациентите, които имат телесно тегло ≥ 30 kg.
Терминалният полуживот на прегабалин достига средно около 3 до 4 часа при педиатрични пациенти до 6-годишна възраст и 4 до 6 часа при пациентите на и над 7-годишна възраст.
Популационният фармакокинетичен анализ показва, че креатининовият клирънс е значима ковариата на клирънса на прегабалин след перорално приложение, телесното тегло е значима ковариата на привидния обем на разпределение на прегабалин след перорално приложение и тези зависимости са сходни при педиатрични и възрастни пациенти.
Фармакокинетиката на прегабалин при пациенти под 3-месечна възраст не е проучена (вж. точки 4.2, 4.8 и 5.1).
Старческа възраст
Съществува тенденция за намаляване на клирънса на прегабалин с нарастване на възрастта. Това намаление на пероралния клирънс на прегабалин съответства на понижението на клирънса на креатинина, свързано с напредване на възрастта. При пациенти с възрастово обусловено нарушение на бъбречната функция може да се наложи намаляване на дозата на прегабалин (вж. точка 4.2, Таблица 1).
Кърмачки
Направена е оценка на фармакокинетиката на 150 mg прегабалин, прилаган през 12 часа (дневна доза 300 mg) при 10 жени в период на лактация най-малко 12 седмици след раждането. Влиянието на лактацията върху фармакокинетиката на прегабалин е било малко или изобщо е липсвало. Прегабалин се екскретира в кърмата в средни стационарни концентрации, приблизително равни на 76 % от концентрациите в майчината плазма. Изчислената доза за кърмачето, поета с кърма (приемайки, че средната дневна консумация на кърма е 150 ml/kg/ден) от жени, приемащи 300 mg/ден или максималната дневна доза от 600 mg/ден би била съответно 0,31 или 0,62 mg/kg/ден. Изчислените дози са приблизително 7 % от общата дневна доза на майката, изразена в mg/kg.
Фармацевтични данни - Pregabalin 200 mg
Прегабалин Sandoz 25 mg, 300 mg твърди капсули
Капсулно съдържимо
Царевично нишесте, прежелатинизирано Царевично нишесте
Талк
Състав на капсулата Желатин
Титанов диоксид (E 171) Железен оксид, жълт (E 172) Железен оксид, червен (E 172) Железен оксид, черен (E 172)
Прегабалин Sandoz 50 mg твърди капсули
Капсулно съдържимо
Царевично нишесте, прежелатинизирано Царевично нишесте
Талк
Състав на капсулата Желатин
Титанов диоксид (E 171) Железен оксид, жълт (E 172)
Прегабалин Sandoz 75, 100, 200, 225 mg твърди капсули
Капсулно съдържимо
Царевично нишесте, прежелатинизирано Царевично нишесте
Талк
Състав на капсулата Желатин
Титанов диоксид (E 171) Железен оксид, жълт (E 172) Железен оксид, червен (E 172)
Прегабалин Sandoz 150 mg твърди капсули
Капсулно съдържимо
Царевично нишесте, прежелатинизирано Царевично нишесте
Талк
Състав на капсулата Желатин
Титанов диоксид (E 171)
3 години
Прегабалин Sandoz 25, 50, 75, 150, 300 mg твърди капсули След първоначално отваряне на контейнера: 6 месеца.
Прегабалин Sandoz 25 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//AL.
Контейнер от HDPE с капачка на винт от PP.
Опаковки:
Блистери по: 14, 28, 56, 70, 84, 100 или 120 твърди капсули.
Блистери (с единични дози) по: 56 х 1, 84 х 1 или 100 х 1 твърди капсули. Опаковки: 200 твърди капсули.
Прегабалин Sandoz 50 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//Al.
Контейнер от HDPE с капачка на винтот PP.
Опаковки:
Блистери по: 14, 21, 28, 56, 84 или 100 твърди капсули. Блистери (с единични дози) по: 84 x 1 твърди капсули. Опаковки: 200 твърди капсули
Прегабалин Sandoz 75 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//Al.
Контейнер от HDPE с капачка на винт от PP.
Опаковки:
Блистери по: 14, 21, 28, 56, 70, 84, 100 или 120 твърди капсули.
Блистери (с единични дози) по: 14 x 1, 56 x 1, 84 x 1, 100 x 1 или 210 x 1 (3 x 70) твърди капсули.
Опаковки: 100, 200 или 250 твърди капсули.
Прегабалин Sandoz 100 mg твърди капсули PVC/PVDC//алуминиев блистер.
Опаковки:
Блистери по: 14, 21, 28, 56, 84 или 100 твърди капсули.
Блистери (с единични дози) по: 84 x 1 или 100 x 1 твърди капсули.
Прегабалин Sandoz 150 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//Al.
Контейнер от HDPE с капачака на винт от PP.
Опаковки:
Блистери по: 14, 21, 28, 56, 70, 84, 100 или 120 твърди капсули.
Блистери (с единични дози) по: 56 x 1, 84 x 1, 100 x 1 или 210 x 1 (3 x 70) твърди капсули.
Опаковки: 100, 200 или 250 твърди капсули.
Прегабалин Sandoz 200 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//Al.
Опаковки:
Блистери по: 21, 28, 84 или 100 твърди капсули.
Блистери (с единични дози) по: 84 x 1 или 100 x 1 твърди капсули.
Прегабалин Sandoz 225 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//Al.
Опаковки:
Блистери по: 14, 56, 70, 84, 100 или 120 твърди капсули.
Прегабалин Sandoz 300 mg твърди капсули Блистер от PVC/PVDC//Al.
Контейнер от HDPE с капачака на винт от PP.
Опаковки:
Блистери по: 14, 21, 28, 56, 70, 84 (2 x 42), 100, 100 (2 x 50) или 120 (2 x 60) твърди капсули.
Блистери (с единични дози) по: 56 x 1, 84 x 1 (2 x 42), 100 x 1, 100 x 1 (2 x 50) или 210 x 1
(3 x 70) твърди капсули.
Опаковки: 100, 200 или 250 твърди капсули.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.