Calutide 50 mg film-coated tablets

Калутид е показан за лечение на напреднал рак на простатата в комбинация с аналог на LHRH или оперативна кастрация.

Възрастни мъже, включително индивиди в старческа възраст: една таблетка (50 mg) веднъж дневно.

Лечението с бикалутамид трябва да започне поне 3 дни преди започването на лечението с аналога на LHRH или по едно и също време с хирургична кастрация.

Деца и юноши: бикалутамид не е показан при деца и юноши.

Бъбречно увреждане: Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане. Липсва опит с употребата на бикалутамид при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане: Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. При пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане може да се наблюдава повишено натрупване (вж. точка 4.4).

Свръхчувствителност към бикалутамид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Употребата при жени, деца и юноши е противопоказана (вижте точка 4.6).

• Съвместното приложение на терфенадин, астемизол или цизаприд с бикалутамид противопоказано.

Започването на лечение трябва да става под прекия надзор на специалист.

Тъй като липсва опит с употребата на бикалутамид при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min), бикалутамид трябва да се прилага с повишено внимание при тези пациенти.

Бикалутамид се метаболизира екстензивно в черния дроб. Данните предполагат, че елиминирането му може да се забави при индивиди с тежко чернодробно увреждане и това може да доведе до повишено натрупване на бикалутамид. Следователно бикалутамид трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане.

Трябва да се обмисли периодично изследване на чернодробната функция поради възможността за чернодробни промени. Очаква се по-голямата част от промените да настъпят през първите 6 месеца на терапията с бикалутамид.

Тежки чернодробни промени и чернодробна недостатъчност са наблюдавани рядко при бикалутамид, като има съобщения и за фатален изход (вж. точка 4.8).

Терапията с бикалутамид трябва да се преустанови, ако промените са тежки.

Понижаване на глюкозния толеранс е наблюдавано при мъже, получаващи LHRH агонисти. Това може да се прояви като диабет или загуба на гликемичния контрол при индивиди с вече наличен диабет. Поради това трябва да се обмисли мониториране на глюкозата в кръвта при пациенти, получаващи бикалутамид в комбинация с LHRH агонисти.

Доказано е, че бикалутамид инхибира цитохром Р450 (CYP 3А4), поради което е необходимо повишено внимание при съвместно прилагане с лекарства, метаболизирани предимно от CYP 3А4, вж. точки 4.3 и 4.5.

Лактоза: Този продукт съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Липсват данни за някакви фармакодинамични или фармакокинетични взаимодействия между бикалутамид и LHRH аналози.

In vitro проучвания са доказали, че R-бикалутамид е инхибитор на CYP 3А4, с по-слаби инхибиторни ефекти върху активността на CYP 2С9, 2С19 и 2D6.

Макар че клинични проучвания с използване на антипирин като маркер за активността на цитохром Р450 (CYP) не дават доказателства за потенциал за лекарствено взаимодействие с бикалутамид, средната експозиция на мидазолам (AUC) се увеличава с до 80% след съвместно приложение с бикалутамид в продължение на 28 дни. За лекарства с тесен терапевтичен индекс такова увеличение може да бъде от значение. Поради това съпътстващата употреба на терфенадин, астемизол и цизаприд е противопоказана (вж. точка 4.3) и трябва да се подхожда с повишено внимание при съвместното приложение на бикалутамид със съединения като циклоспорин и блокери на калциевите каналчета. Може да се наложи да се понижи дозата на тези лекарства, особено ако има данни за усилена или нежелана лекарствена реакция. За циклоспорин се препоръчва плазмените концентрации и клиничното състояние да се мониторират стриктно след започване или прекратяване на терапия с бикалутамид.

Трябва да се подхожда с повишено внимание при предписване на бикалутамид с други лекарства, които могат да инхибират оксидирането на лекарството, напр. циметидин и кетоконазол. На теория това би могло да доведе до повишени плазмени концентрации на бикалутамид, което теоретично би могло да доведе до увеличаване на страничните ефекти.

In vitro проучвания са доказали, че бикалутамид може да измести кумариновия антикоагулант варфарин от местата за свързване с протеините. Следователно се препоръчва стриктно мониториране на протромбиновото време, ако се започва терапия с бикалутамид при пациенти, които вече получават кумаринови антикоагуланти.

Бикалутамид 50 mg таблетки е противопоказан при жени и не трябва да се дава на бременни жени или кърмачки.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това трябва да се отбележи, че понякога могат да възникнат замаяност и сънливост (вж. точка 4.8). Всички засегнати пациенти трябва да действат с повишено внимание.

Нежеланите събития се подреждат по честота по следния начин: много чести (≥1/10); чести (≥1/100, < 1/10); нечести (≥1/1,000, < 1/100); редки (≥1/10 000, < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1 Честота на нежеланите лекарствени реакции

.Чернодробните промени рядко са тежки и често са преходни, изчезващи или подобряващи се при продължителна терапия или последващо прекратяване на терапията (вж. точка 4.4)

2.Изброена като нежелана лекарствена реакция, след преглед на пост-маркетинговите данни.

Честотата се определя от честотата на докладваните нежелани лекарствени реакции на чернодробна недостатъчност при пациенти, получаващи лечение в отворени практически центрове, основани на научни доказателства (ЕРС), свързани с бикалутамид 150 mg.

4. Наблюдавана във фармакоепидемиологично проучване на LHRH агонисти и антиандрогени, използвани за лечение на рак на простатата. Рискът изглежда повишен, когато бикалутамид е използван в комбинация с LHRH агонисти, но не е наблюдавано повишение на риска, когато бикалутамид е използван като монотерапия за лечение на рак на простатата.

5. Изброена като нежелана лекарствена реакция, след преглед на пост-маркетинговите данни.Честотата се определя от честотата на докладваните нежелани лекарствени реакции на интерстициална пневмония в рандомизиран период на лечение от 150 mg в практически центрове, основани на научни доказателства (ЕРС).

Няма съобщения за случаи на предозиране. Тъй като бикалутамид спада към анилидните съединения, съществува теоретичен риск от развитие на метхемоглобинемия. Метхемоглобинемия е наблюдавана при животни след предозиране. Това означава, че пациент с остра интоксикация може да има цианоза. Не съществува специфичен антидот; лечението трябва да бъде симптоматично. Няма голяма вероятност диализата да бъде от полза, тъй като бикалутамид е свързан във висока степен с протеините и не се открива непроменен в урината. Показани са общи поддържащи грижи, включващи често мониториране на виталните показатели.