BUTO-ASMA 0,1mg/dose pressurised inhalation suspension

• Симптоматично лечение на бронхосназъм при пациенти с бронхиална астма и при подобни състояния, свързани с обратима обструкция на въздухоносните пътища.

• Профилактика на провокиран от физическо усилие бронхосназъм преди евентуална експозиция към стимули, предизвикващи алергичен пристъп.

БУТО-АСМА е показан само за инхалаторна употреба. При пациенти, които се затрудняват с координацията на дишането при използването на инхалаторното устройство под налягане с дозираща помпа, БУ ТО-АСМА може да се прилага с помощта на обемна камера за инхалиране.

Възрастни: За овладяване на остър пристъп на бронхоспазъм и за лечение на периодичните епизоди на бронхиална астма, обичайната дозировка е една инхалация, като при необходимост дозата може да се увеличи на 2 инхалации на всеки 4 до 6 часа. Ако постигнатия резултат не е задоволителен се допуска употреба на по-високи дози.

Максималната препоръчителна доза е 2 инхалации, приложени 3 до 4 пъти на ден. За предотвратяване на бронхосназъм, предизвикан от физическо усилие, се препоръчват по 1 или 2 инхалации непосредствено преди събитието.

Хора в напреднала възраст: Дозировката е аналогична на гази при възрастни.

Деца: Препоръчителната доза за овладяване на остър пристъп па бронхоспазъм при лечение на епизодична астма или за предотвратяване на астматичен пристъп, предизвикан от физическо усилие, е 1 инхалация. При нужда, дозата може да се увеличи, но не трябва да бъде повече от 4 пъти в денонощието.

Продължителността на бронходилатиращият ефект на всяка приложена доза салбутамол е минимум 4 часа, с изключение на пациенти, чисто състояние е влошено. Тези пациенти трябва да се предупредят, че не е необходимо да увеличават използването на инхалатора, а да се консултират с Лекар. В такива случаи може да бъде необходима преоценка на терапевтичния план при болния и трябва да се има предвид съпътстваща кортикостероидна терапия.

Салбутамол е противопоказан при пациенти с доказана свръхчувствителност към салбутамол или някое от помощните вещества.

Лечението на астмата обичайно следва стъпаловидна програма и е необходимо повлияването на пациента да се контролира клинично и чрез функционални изследвания на дишането. Бронходилататорите не са показани като самостоятелно или основно средство за лечение на умерено персистираща, тежка или нестабилна бронхиална астма. Препоръчват се периодични медицински контролни прегледи, включително функционални изследвания па дишането, тъй като има сериозен риск за пациентите от влошаване на състоянието им и дори смърт.

В тези случаи се налага лекарят да промени схемата на лечение с включване максимална препоръчителна доза инхалационен кортикостероид или перорален кортикостероид.

Нарастващата употреба па инхалационни кратко действащи бронходилататори, и по-специално на β2 -агонисти за облекчаване на симптомите, свидетелства за влошено контролиране па астмата. Лекарят е длъжен да уведоми пациента, че в случай на установяване на неефективност на кратко действащия бронходилататор или на нужда от по-високи дози инхалатор, той е длъжен да потърси лекарска помощ незабавно.

В тези случаи се налага преосмисляне на схемата на лечение с евентуално увеличаване на противовъзпалителната компонента (например, включване на високи дози инхалаторен или перорален кортикостероид).

Внезапното и прогресивно влошаване на контрола над астмата би могло да бъде животозастрашаващо. което да накара лекаря да започне или засили вече започнато кортикостероидно лечение. При високо рискови пациенти се налага назначаване на писмен текущ контрол на максималната инфузия.

В случаите, когато определената и ефективна до момента доза салбутамол не осигури бронходилатация до 3-ия час от прилагането й, пациентът трябва да потърси медицински съвет, за да бъдат взети необходимите мерки. Техниката на инхалиране на пациента трябва да бъде проверена. Салбутамол би следвало да бъде използван с внимание при пациенти с тиреотоксикоза, сърдечна недостатъчност, хипертония, известни аневризми, намален толеранс към глюкоза, диабет, феохромоцитом и едновременна употреба на сърдечни гликозиди.

Необходимо е да се прилага с внимание при пациенти с миокардна исхемия, тахиаритмия или хипертонична обструктивна кардиомиопатия. Лечението с агонисти може да предизвика тежка форма на хипокалиемия. главно след нарентерално и инхалаторно приложение.

Препоръчва се особена предпазливост при тежките астматични пристъпи, защото хипокалиемията се задълбочава при съпътстващо прилагане на ксантинови производни, стероиди, диурстици. и при хипоксия. В тези случаи се препоръчва контрол па серумното пиво на калия.

Не се препоръчва едновременната употреба на Салбутамол и неселективни бета блокери, такива като пропанол..

Този лекарствен продукт съдържа субстанция, която може да покаже положителен резултат при допинг-контрол.

Други аерозолни бронходлататори-симпатомиметици не би следвало да се прилагат едновременно със салбутамол. Ако други адренергични лекарства се прилагат по какъвто и да е начин, то това трябва да става с особено внимание, за да се избегна т вредните сърдечно-съдови ефеки.

Салбутамол трябва да се прилага с внимание при пациенти, които приемат МАО-инхибитори или трициклични антидепресанти, защото последните могат да засилят ефектите на салбутамол върху съдовата сис тема.

Салбутамол и несективниге бета-блокерите, такива като пропанолол, са функционални антагонисти (потискат ефектите си един друг), поради което не бива да се приемат едновременно. Не се препоръчва едновременното прилагане на салбутамол и със сърдечни гликозиди.

Докладвани са случаи на тежка хипокалиемия след системна употреба на β2-агонисти.

Препоръчва се особена предпазливост при ос три и тежки пристъпи на астма, тъй като този ефект може да се засили при едновременната употреба на ксантинови производни, стероидни диуретици и хипоксия.

Тъй като салбутамол може да доведе до понижаване на серумните концентрации на калий, необходимо е да се обърне специално внимание на пациенти, приемащи други калий понижаващи диуретици с цел предотвратяване на адитивен ефект.

При необходимост от извършване на анестезия с халогенирани анестетици, необходимо е пациентите да се информират, че последната инхалация на салбутамол т рябва да е поне 6 часа преди предстоящата интервенция.

По време па бременност лекарството може да се прилага само ако очакваната полза от лечението на майката е по-голяма от всеки възможен риск за плода.

В резултат на пострегистрационни наблюдения се описват редки случаи на различни вродени аномалии, вкл. цепка на небцето и дефекти на крайниците, при потомството на пациенти, лекувани със салбутамол. Някои от жените са приемали паралелно и други лекарствени продукти по време на бременността. Поради липсата на разпознаване на постоянен вид дефекти, не може да се докаже връзката между упот ребата па салбутамол и вродените аномалии.

Употреби по време на лактация: При необходимост от прилагане на салбутамол от кърмачки, се препоръчва преустановяване на кърменето. Салбутамол може да се излъчва в майчиното мляко, но няма достатъчно данни до колко може да е вреден за здравето на новороденото.

Способността за шофиране или работа с машини може да се повлияе особено при пациенти, за които са докладвани специфични странични ефекти, особено при прилагане на високи дози салбутамол. главно в началото на лечението или ако се прилага едновременно с алкохол.

Поради възможни странични ефект и от страна на салбутамол, такива като преходни мускулни спазми и тремор, се изисква специално внимание при работа с машини.

Нежеланите лекарствени реакции, изброени по-долу, са дозозависими и са резултат от механизма на действие на β2-агонистите.

В редки случаи са докладвани реакции па свръхчувствителност, включително ангиоедем, уртикария, бронхосназъм. хипотония и колапс.

Нарушения на кръвоносната и лимфнатаcucmeмa: възможни са случаи на тежка хипокалиемия като резултат от системно лечение с β2-агонисти. Препоръчва се особена предпазливост при пациенти с хипокалиемия, които приемат β2-агонисти, поради увеличен риск от тахикардия и арит мия. Хипокалиемията може да се задълбочи при едновременното приложение на салбутамол и с кортикостероиди, диуретици и ксантини.

Психиатрични нарушения: безпокойство, усещане за напрежение. Подобно на другите β-2 агонисти рядко са докладвани случаи па свръх възбуда при деца.

Нарушения на нервната система: лек тремор, главоболие, замаяност.

Сърдечни нарушения: тахикардия. ангиоедем, хипотония. Докладвани са случаи и на сърдечни аритмии (включително предсърдна фибрилация, суправентрикуларна тахикардия и екстрасистоли) при употребата на β-2 агонисти, обикновено при пациенти с предразположение към подобни състояния.

Респираторни, гръдни и медиастиналнн нарушения: Подобно на лечение с други инхалатори, може да се прояви парадоксален бронхосназъм с последващо незабавно усилване на свиркащото дишане. Такъв пациент се нуждае от незабавно лечение при друг начин на въвеждане, или от бързо прилагане на друг бронходилататор чрез инхалиране. Налага се незабавно прекъсване на прилагането на салбутамол под формата на суспензия за инхалация, необходима е повторна оценка на състоянието на пациента и ако е необходимо да се назначи друга терапия.

Стомашно-чревни нарушения: гадене.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: уртикария.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан: В редки случаи са докладвани преходни мускулни спазми.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: възможно е прилагането на салбутамол по инхалаторсп път да раздразни лигавиците на устната кухина и гърлото.

В случаи на предозиране е необходимо да се прилага симптоматично лечение.

Предпочитаният антидот при предозиране със салбутамол е кардиоселективен β-блокер. Бета- блокерите трябва да се прилагат внимателно при пациенти с анамнеза за бронхосназъм.

След предозиране със салбутамол може да се развие хипокалиемия. поради което е необходимо да се следят серумните нива на калия. При необходимост може да се наложи перорално приемане на калий, а в случаите на тежка хипокалиемия се допуска и интравенозен прием.