Hemgenix 1 x 10^13 gc/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Hemgenix 1 x 10¹³ gc/ml
Hemgenix е показан за лечение на тежка и умерено тежка хемофилия В (вроден дефицит на фактор IX) при възрастни пациенти без анамнеза за инхибитори на фактор IX.
Лечението трябва да започне под наблюдението на лекар с опит в лечението на хемофилия и/или нарушения на кръвосъсирването. Този лекарствен продукт трябва да се прилага при
условия, при които има на разположение персонал и оборудване за лечение на реакции, свързани с инфузията (вж. точки 4.4 и 4.8).
Hemgenix трябва да се прилага само при пациенти, които са показали липса на инхибитори на фактор IX. В случай на положителен резултат от теста за инхибитори на човешки фактор IX, трябва да се направи повторен тест в рамките на приблизително 2 седмици. Ако както първоначалният тест, така и резултатите от повторния тест са положителни, пациентът не трябва да получава Hemgenix.
Освен това, преди прилагането на Hemgenix, трябва да се извърши изходно изследване на състоянието на черния дроб и оценка на съществуващия титър на неутрализиращи анти-AAV5 антитела; вж. точка 4.4.
Дозировка
Препоръчителната доза Hemgenix е единична доза от 2 x 1013 gc/kg телесно тегло, съответстваща на 2 ml/kg телесно тегло, приложена като интравенозна инфузия след разреждане с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор (вж. раздел 4.2 по-долу и раздел 6.6).
Hemgenix може да се приложи само веднъж.
Прекратяване на профилактиката с екзогенен човешки фактор IX
Началото на ефекта от лечението с етранакоген дезапарвовек може да настъпи няколко седмици след прилагането на дозата (вж. точка 5.1). Поради това може да е необходимо поддържане на хемостазата с екзогенен човешки фактор IX през първите седмици след инфузия на етранакоген дезапарвовек, за да се осигури достатъчно покритие с фактор IX за първите дни след лечението. Препоръчва се проследяване на активността на фактор IX (напр. седмично в продължение на 3 месеца) след прилагането на дозата, за да се проследи отговорът на пациента към етранакоген дезапарвовек.
Когато се използва in vitro базиран на активирано парциално тромбопластиново време (aPTT) едноетапен коагулационен тест за определяне на активността на фактор IX в кръвни проби на пациенти, резултатите от плазмената активност на фактор IX могат да бъдат повлияни както от вида на aPTT реактива, така и от използвания референтен стандарт в анализа. Това е важно да се вземе предвид особено при смяна на лабораторията и/или реактивите, използвани в анализа (вж. точка 4.4). Поради това, се препоръчва да се използват същият анализ и реактиви за проследяване на активността на фактор IX във времето.
В случай че не се постигнат повишени плазмени нива на фактор IX, те намаляват или кървенето не се контролира или се възобнови, се препоръчва изследване за инхибитори на фактор IX след прилагане на дозата заедно с изследване на активността на фактор IX.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Не се препоръчват корекции на дозата при пациенти в старческа възраст. Налични са ограничени данни при пациенти на възраст 65 години и повече (вж. точка 5.1).
Бъбречно увреждане
Не се препоръчват корекции на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Безопасността и ефикасността на етранакоген дезапарвовек при пациенти с тежко бъбречно увреждане и в терминален стадий на бъбречно заболяване не са проучвани (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се препоръчват корекции на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.3 и 5.2).
Безопасността и ефикасността на етранакоген дезапарвовек при пациенти с тежко чернодробно увреждане не са установени. Етранакоген дезапарвовек е противопоказан при пациенти с остри или неконтролирани хронични чернодробни инфекции или при пациенти с установена напреднала чернодробна фиброза или цироза (вж. точка 4.3). Този лекарствен продукт не се препоръчва за употреба при пациенти с други значими чернодробни нарушения (вж. точка 4.4 и 5.2).
Пациенти с HIV
Не се препоръчват корекции на дозата при HIV-позитивни пациенти. Има ограничени данни при пациенти с контролирана HIV инфекция.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на етранакоген дезапарвовек при деца на възраст от 0 до 18 години не са проучвани. Липсват данни.
Начин на приложение
Hemgenix се прилага като еднократна интравенозна инфузия след разреждане на необходимата доза с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор. Етранакоген дезапарвовек не трябва да се прилага като интравенозна инжекция или болус.
За указания относно разреждането на продукта преди приложение вижте точка 6.6.
Скорост на инфузията
Разреденият продукт трябва да се прилага при постоянна скорост на инфузията 500 ml/час (8 ml/min).
-
В случай на реакция, свързана с инфузията, по време на приложение, скоростта на инфузията трябва да се забави или инфузията да се спре, за да се гарантира поносимост на пациента. Ако инфузията бъде спряна, тя може да се поднови с по-малка скорост, когато реакцията на инфузията отзвучи (вж. точка 4.4).
-
Ако скоростта на инфузията трябва да се намали или инфузията да се спре и да се започне отново, разтворът етранакоген дезапарвовек трябва да се влее в рамките на 24 часа след приготвяне на дозата (вж. точка 6.3).
За подробни указания относно приготвянето, работата с продукта, мерките, които трябва да се предприемат в случай на случайна експозиция и изхвърлянето на Hemgenix вижте точка 6.6.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Започване на лечение с Hemgenix
Пациенти с вече съществуващи антитела срещу капсида на AAV5 вектора
Преди лечението с Hemgenix пациентите трябва да бъдат оценени за титъра на вече съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела.
Съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела с титър над 1:898 въз основа на теста за неутрализиращи анти-AAV5 антитела с разширен диапазон на измерване (еквивалентен на титър 1:678 въз основа на предишния тест в клиничното проучване) могат да попречат на трансгенната експресия при желаните терапевтични нива и по този начин да намалят ефикасността на терапията с Hemgenix (вж. точка 5.1).
Има ограничени данни при пациенти с неутрализиращи анти-AAV5 антитела над 1:898 (еквивалентен на титър 1:678 въз основа на теста в клиничното проучване). В клиничните проучвания с етранакоген дезапарвовек при 1 пациент с предшестващ титър на неутрализиращи анти-AAV5 антитела 1:3212 (изследван с теста в клиничното проучване, еквивалентен на титър 1:4417 въз основа на теста за неутрализиращи анти-AAV5 антитела с разширен диапазон на измерване) не е наблюдавана експресия на фактор IX и се е наложило отново започване на профилактика с екзогенен фактор IX (вж. точка 5.1).
В клиничните проучвания с етранакоген дезапарвовек при подгрупата пациенти с откриваеми вече съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела до титър 1:678 (изследван с теста в клиничното проучване, еквивалентен на титър 1:898, във основа на теста за неутрализиращи анти-AAV5 антитела с разширен диапазон на измерване) средните нива на активност на фактор IX са в същия диапазон, но числено по-ниски в сравнение с тези при подгрупата пациенти без откриваеми вече съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела. Въпреки това и двете групи пациенти, с и без откриваеми вече съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела, демонстрират подобрена хемостатична защита в сравнение със стандартната профилактика с фактор IX след приложение на етранакоген дезапарвовек (вж. точка 5.1).
Чернодробна функция на изходно ниво
Преди лечението с Hemgenix трябва да се оценят чернодробните трансаминази на пациента и да се извърши изследване на черния дроб с ултразвук и еластография, заедно с лабораторни изследвания за оценка на активен хепатит B и C. Това включва:
-
Ензимно изследване (аланин аминотрансфераза (ALT), аспартат аминотрансфераза (AST), алкална фосфатаза (ALP) и общ билирубин). Резултатите от теста за ALT трябва да бъдат получени не по-късно от 3 месеца преди лечението и тестът за ALT трябва да се повтори поне веднъж преди приложението на Hemgenix, за да се установи изходното ниво на ALT на пациента.
-
Ултразвукова оценка на черния дроб и еластография, направени не по-късно от 6 месеца преди приложението на Hemgenix.
В случай на рентгенографски чернодробни аномалии и/или трайно повишение на чернодробните ензими се препоръчва обмисляне на консултация с хепатолог, за да се прецени дали може да се приложи Hemgenix (вж. информацията за чернодробната функция и мониториране на фактор IX по-долу). При пациенти с активен хепатит B или C лечението с етранакоген дезапарвовек трябва да се отложи, докато инфекцията вече не е активна (вж. точка 4.3).
Реакции, свързани с инфузията - по време на или скоро след инфузията Hemgenix
Възможни са реакции на инфузията, включително реакции на свръхчувствителност и анафилаксия (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за реакции на инфузията през целия период на инфузията и поне 3 часа след края на инфузията.
Препоръчителната скорост на инфузия, посочена в точка 4.2, трябва да се спазва стриктно, за да се гарантира поносимост на пациента.
При съмнение за реакция на инфузията е необходимо забавяне или спиране на инфузията (вж. точка 4.2). Въз основа на клинична преценка може да се обмисли лечение например с кортикостероид или антихистамин за овладяване на реакцията, свързана с инфузията.
Проследяване след лечението с Hemgenix
Хепатотоксичност
Интравенозното приложение на таргетиран към черния дроб AAV вектор може потенциално да доведе до повишаване на чернодробните трансаминази (трансаминит). Предполага се, че трансаминитът възниква поради имуномедиирано увреждане на трансдуцирани хепатоцити и може да намали терапевтичната ефикасност на генната терапия.
В клинични проучвания с етранакоген дезапарвовек са наблюдавани преходни, асимптоматични и предимно леки повишения на чернодробните трансаминази, най-често през първите 3 месеца след приложението на етранакоген дезапарвовек. Тези повишения на трансаминазите отшумяват или спонтанно, или при лечение с кортикостероиди (вж. точка 4.8).
За да се намали рискът от потенциална хепатотоксичност, трябва да се оценят чернодробните трансаминази на пациента и да се извърши ултразвуково изследване на черния дроб и еластография преди лечението (вж. точка 4.2). След приложение на Hemgenix трансаминазите трябва да се проследяват внимателно, например веднъж седмично в продължение на поне
3 месеца. Трябва да се обмисли курс на намаляване на кортикостероидите в случай на повишаване на ALT над горната граница на нормата или удвояване на изходните нива при пациента, заедно с изследвания на активността на човешки фактор IX (вж. точка 4.4
„Чернодробна функция и мониториране на фактор IX“). Препоръчва се редовно проследяване на трансаминазите при всички пациенти, които са развили повишаване на чернодробните ензими, докато чернодробните ензими се върнат до изходните стойности.
Безопасността на етранакоген дезапарвовек при пациенти с тежко чернодробно увреждане, включително цироза, тежка чернодробна фиброза (напр. предполагаща или равна на METAVIR [Мета-анализ на хистологични данни при вирусен хепатит] заболяване в 3 стадий или резултат от чернодробна еластография (FibroScan) ≥ 9 kPa), или неконтролиран хепатит B и C, не са проучвани (вж. точки 4.3 и 5.2).
Тестове за фактор IX
Резултатите от тестовете за активност на фактор IX са по-ниски, ако се измерват чрез тест с хромогенен субстрат (CSA) в сравнение с едноетапен коагулационен тест (OSA).
В клинични изпитвания активността на фактор IX след прилагане на дозата, измерена чрез CSA, показва по-ниски стойности, като средното съотношение на активността на фактор IX при CSA към OSA варира от 0,408 до 0,547 (вж. точка 5.1).
Проследяване на чернодробната функция и на фактор IX
През първите 3 месеца след приложението на Hemgenix целта на мониторирането на черния дроб и фактор IX е да се открие повишаване на ALT, което може да бъде придружено от намалена активност на фактор IX и може да показва необходимост от започване на лечение с кортикостероиди (вж. точки 4.2 и 4.8). След първите 3 месеца от прилагането, проследяването на чернодробната функция и мониторирането на фактор IX са предназначени за рутинна оценка съответно на състоянието на черния дроб и риска от кървене.
Преди прилагането на Hemgenix трябва да се направи оценка на състоянието на черния дроб на изходно ниво (включително чернодробни функционални показатели в рамките на 3 месеца и скорошна оценка за фиброза с помощта на образни методи, като ултразвукова еластография, или лабораторни оценки в рамките на 6 месеца). Обмислете получаването на поне две измерени стойности на ALT преди приложението или използвайте средната стойност от предишни измервания на ALT (например в рамките на 4 месеца), за да установите изходното ниво на ALT на пациента. Препоръчително е чернодробната функция да се оценява чрез мултидисциплинарен подход с участието на хепатолог, за да се адаптира най-добре проследяването към индивидуалното състояние на пациента.
Препоръчва се (където е възможно) да се използва една и съща лаборатория за изследване на чернодробните показатели на изходно ниво и проследяване във времето, особено във времевата
рамка за вземане на решение за лечение с кортикостероиди, за да се сведе до минимум влиянието на вариабилността на резултатите от различни лаборатории.
След приложение нивата на ALT и активността на фактор IX при пациента трябва да се проследяват съгласно таблица 1. За да се подпомогне интерпретирането на резултатите за ALT, проследяването на ALT трябва да бъде придружено от проследяване на AST и креатин фосфокиназата (CPK), за да се изключат алтернативни причини за повишаване на ALT (включително потенциално хепатотоксични лекарствени продукти или вещества, консумация на алкохол или натоварващи упражнения). Въз основа на повишаването на ALT на пациента може да бъде показано лечение с кортикостероиди (вж. „Схема на лечение с кортикостероиди“). Препоръчва се седмично проследяване и както е клинично показано по време на намаляване на дозата кортикостероиди.
Лекуващият лекар трябва да осигури пациентите да бъдат на разположение за често проследяване на чернодробните лабораторни параметри и активността на фактор IX след приложението.
Таблица 1: Проследяване на чернодробната функция и активността на фактор IX| Измервания | Времева рамка | Честота на проследяванеa | |
| Преди приложение | Чернодробни функционални показателиСкорошна оценка за фиброза | В рамките на 3 месеца преди инфузиятаВ рамките на 6 месеца преди инфузията | Измерване на изходното ниво |
| След приложение | ALTб и активност на фактор IX | Първите 3 месеца | Всяка седмица |
| Месеци 4 до 12(Година 1) | Всеки 3 месеца | ||
| Година 2 | > 5 IU/dl (вж. тестове за фактор IX)≤ 5 IU/dl и обмислете стабилността на нивата на фактор IX и данните за кървене. | ||
| След Година 2 | ≤ 5 IU/dl и обмислете стабилността на нивата на |
-
На всеки 6 месеца при пациенти с нива на активност на фактор IX
-
Обмислете по-често проследяване при пациенти с нива на активност на фактор IX
-
На всеки 12 месеца при пациенти с активност на фактор IX > 5 IU/dl (вж. тестове за фактор IX)
-
Обмислете по-често проследяване при пациенти с нива на активност на фактор IX
| фактор IX и данните за кървене. |
а Препоръчва се седмично проследяване или както е клинично показано по време на намаляване на дозата кортикостероиди. Може да е показано и адаптиране на честотата на проследяване в зависимост от индивидуалната ситуация.
б Проследяването на ALT трябва да бъде придружено от проследяване на AST и CPK, за да се изключат алтернативни причини за повишаване на ALT (включително потенциално хепатотоксични лекарства или вещества, консумация на алкохол или натоварващи упражнения).
Ако пациентът се върне към профилактична употреба на концентрати на фактор IX/хемостатични средства за контрол на хемостазата, обмислете проследяване и овладяване в съответствие с указанията за тези средства. Годишният медицински преглед трябва да включва изследване на чернодробните функционални показатели.
Схема на лечение с кортикостероиди
След прилагане на етранакоген дезапарвовек ще възникне имунен отговор към капсидния протеин на AAV5. Това може в някои случаи да доведе до повишаване на чернодробните трансаминази (трансаминит) (вж. по-горе и точка 4.8). В случай на повишени нива на ALT над горната граница на нормата или удвояване на изходното ниво при пациента в рамките на първите 3 месеца след прилагането на дозата, трябва да се обмисли лечение с кортикостероиди за потискане на имунния отговор, например като се започне с 60 mg/ден преднизолон или преднизон перорално (вж. таблица 2).
Освен това се препоръчва да се оценят възможните алтернативни причини за повишаване на ALT, включително прилагане на потенциално хепатотоксични лекарствени продукти или средства, консумация на алкохол или натоварващи упражнения. Трябва да се обмисли повторно изследване на нивата на ALT в рамките на 24 до 48 часа и, ако е клинично показано, извършване на допълнителни тестове за изключване на алтернативна етиология.
Таблица 2. Препоръчително лечение с преднизолон в отговор на повишение на ALT| Времева линия | Перорална доза преднизолон (mg/ден)* |
| Седмица 1 | 60 |
| Седмица 2 | 40 |
| Седмица 3 | 30 |
| Седмица 4 | 30 |
| Поддържаща доза, докато нивото на ALT се върне към изходното ниво | 20 |
| Постепенно намаляване на дозата след достигане на изходното ниво | Намаляване на дневната доза на 5 mg/седмица |
*Могат да се използват и лекарствени продукти, еквиваленти на преднизолон. Комбиниран имуносупресивен режим или употребата на друга имуносупресивна терапия също може да се обмисли в случай на неуспех на лечението с преднизолон или противопоказания (вж. точка 4.5). Освен това се препоръчва да се назначи мултидисциплинарна консултация с участието на хепатолог, за да се адаптират най-добре алтернативата на кортикостероидите и наблюдението към индивидуалното състояние на пациента.
Риск от тромбоемболични събития
В сравнение с общата популация пациентите с хемофилия имат намален потенциал за тромбоемболични събития (напр. белодробна тромбоемболия или дълбока венозна тромбоза) поради вроден дефицит в каскадата на кръвосъсирването. Облекчаването на симптомите на хемофилия В чрез възстановяване на активността на фактор IX може да изложи пациентите на потенциален риск от тромбоемболия, както се наблюдава при общата популация без хемофилия.
При пациенти с хемофилия В с предшестващи рискови фактори за тромбоемболични събития, като анамнеза за сърдечносъдово или кардио-метаболитно заболяване, артериосклероза, хипертония, диабет, напреднала възраст, потенциалният риск от тромбогенност може да е по-висок.
В клиничните проучвания на етранакоген дезапарвовек не са докладвани тромбоемболични събития, свързани с лечението (вж. точка 5.1). Освен това не са наблюдавани супрафизиологични нива на активност на фактор IX.
Контрацептивни мерки във връзка с отделянето на трансгенна ДНК в спермата
Пациентите от мъжки пол трябва да бъдат информирани за необходимостта от контрацептивни мерки за тях или техните партньорки с детероден потенциал (вж. точка 4.6).
Даряване на кръв, органи, тъкани и клетки
Пациентите, лекувани с Hemgenix, не трябва да даряват кръв, органи, тъкани и клетки за трансплантация. Тази информация се предоставя в картата на пациента, която трябва да се даде на пациента след лечението.
Имунокомпрометирани пациенти
Няма имунокомпрометирани пациенти, включително пациенти, подложени на имуносупресивно лечение в рамките на 30 дни преди инфузията с етранакоген дезапарвовек, включени в клинични проучвания с етранакоген дезапарвовек. Безопасността и ефикасността на този лекарствен продукт при тези пациенти не са установени. Употребата при имунокомпрометирани пациенти се основава на преценка на медицинския специалист, като се вземат предвид общото здравословно състояние на пациента и възможността за употреба на кортикостероиди след лечение с етранакоген дезапарвовек.
HIV-позитивни пациенти
Има ограничени клинични данни при пациенти с контролирана HIV инфекция, лекувани с етранакоген дезапарвовек (вж. точки 4.2 и 5.1).
Безопасността и ефикасността при пациенти с HIV инфекция, която не е контролирана с антивирусна терапия, както се вижда от броя на CD4+ ≤200/μl, не е установена в клинични проучвания с етранакоген дезапарвовек (вж. точка 4.3).
Пациенти с активни или неконтролирани хронични инфекции
Няма клиничен опит с приложението на етранакоген дезапарвовек при пациенти с остри инфекции (като остри респираторни инфекции или остър хепатит) или неконтролирани хронични инфекции (като активен хроничен хепатит В или хепатит С). Възможно е такива остри или неконтролирани инфекции да повлияят на отговора към Hemgenix и да намалят неговата ефикасност и/или да причинят нежелани реакции. При пациенти с такива инфекции лечението с Hemgenix е противопоказано (вж. точка 4.3).
Ако има признаци или симптоми на остри или неконтролирани хронични активни инфекции, лечението с Hemgenix трябва да се отложи, докато инфекцията отзвучи или бъде овладяна.
Пациенти с инхибитори на фактор IX, Проследяване за развитие на инхибитори на фактор IX
Няма клиничен опит с приложението на етранакоген дезапарвовек при пациенти, които имат или са имали инхибитори на фактор IX. Не е известно дали и до каква степен такива съществуващи инхибитори на фактор IX могат да повлияят безопасността или ефикасността на
Hemgenix. При пациенти с анамнеза за инхибитори на фактор IX, лечението с Hemgenix не е показано (вж. точка 4.1).
В клиничните проучвания с етранакоген дезапарвовек пациентите не са имали откриваеми инхибитори на фактор IX на изходно ниво и не е наблюдавано образуване на инхибитори на етранакоген дезапарвовек след лечението (вж. точка 5.1).
Пациентите трябва да бъдат проследявани чрез подходящи клинични наблюдения и лабораторни тестове за развитие на инхибитори на фактор IX след приложение на Hemgenix.
Употреба на концентрати на фактор IX или хемостатични средства след лечение с етранакоген дезапарвовек
След приложение на етранакоген дезапарвовек:
-
Концентрати на фактор IX /хемостатични средства могат да се използват в случай на инвазивни процедури, хирургична операция, травма или кървене, в съответствие с настоящите насоки за лечение на хемофилия и въз основа на настоящите нива на активност на фактор IX на пациента.
-
Ако нивата на активност на фактор IX на пациента са постоянно под 5 IU/dL и пациентът е имал повтарящи се епизоди на спонтанно кървене, лекарите трябва да обмислят употребата на концентрати на фактор IX, за да сведат до минимум такива епизоди, в съответствие с настоящите насоки за лечение на хемофилия. Таргетните стави трябва да се третират в съответствие със съответните указания за лечение.
Повторно лечение и влияние върху други AAV-медиирани терапии
Все още не е известно дали или при какви условия терапията с Hemgenix може да бъде повторена и до каква степен кръстосанореактивни антитела могат да взаимодействат с капсидите на AAV вектори, използвани при други генни терапии, и потенциално да повлияят ефикасността им (вж точка 4.4 по-горе).
Риск от злокачествено заболяване като резултат от интегриране на вектор
Анализ на местата на интегриране е извършен върху чернодробни проби от един пациент, лекуван с Hemgenix в клинични проучвания. Пробите са взети приблизително една година след прилагането на дозата. Интегриране на вектора в човешка геномна ДНК е наблюдавано при всички проби.
В клиничните проучвания не са установени злокачествени заболявания във връзка с лечението с етранакоген дезапарвовек (вж. точки 5.1 и 5.3). В случай на възникване на злокачествено заболяване, лекуващият медицински специалист трябва да се свърже с притежателя на разрешението за употреба, за да получи указания за вземане на проби от пациенти за изследване за потенциално интегриране на вектора и анализ на мястото на интегриране.
Препоръчва се пациентите с предшестващи рискови фактори за хепатоцелуларен карцином (като чернодробна фиброза, хепатит С или В, неалкохолна мастна чернодробна болест) да преминават редовен чернодробен ултразвуков скрининг и да бъдат редовно проследявани за повишаване на алфа-фетопротеина (AFP) (напр. годишно) в продължение на най-малко 5 години след приложението на Hemgenix (вж. също точка 4.3).
Дългосрочно проследяване
Очаква се пациентите да бъдат включени в последващо проучване за проследяване на пациенти с хемофилия в продължение на 15 години, за да се съберат данни за дългосрочната безопасност и ефикасност на генната терапия с Hemgenix.
Помощни вещества с известно действие
Съдържание на натрий и калий
Този лекарствен продукт съдържа 35,2 mg натрий на флакон, които са еквивалентни на 1,8% от препоръчвания от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.
Този лекарствен продукт съдържа калий, по-малко от 1 mmol (39 mg) на флакон, т.е. практически не съдържа калий.
Полисорбат-20
Това лекарство съдържа 2,20 mg полисорбат 20 във всеки флакон (0,22 mg/ml). Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Преди прилагането на етранакоген дезапарвовек другите лекарствени продукти, които пациентът приема, трябва да бъдат прегледани, за да се определи дали са необходими промени, за да се предотвратят очакваните взаимодействия, описани в тази точка.
Съпътстващите лекарства на пациента трябва да се наблюдават след приложението на етранакоген дезапарвовек, особено през първата година, и трябва да се оцени необходимостта от промяна на съпътстващите лекарствени продукти въз основа на състоянието на черния дроб и риска за пациента. Когато се започне ново лекарство, се препоръчва внимателно проследяване на нивата на активност на ALT и фактор IX (напр. всяка седмица до всеки 2 седмици през първия месец), за да се оценят потенциалните ефекти и на двете нива.
Не са провеждани in vivo проучвания за взаимодействията. Хепатотоксични лекарствени продукти или вещества
Опитът с употребата на този лекарствен продукт при пациенти, приемащи хепатотоксични лекарства или използващи хепатотоксични вещества, е ограничен. Безопасността и ефикасността на етранакоген дезапарвовек при тези обстоятелства не са установени (вж. точка 4.4).
Преди прилагане на етранакоген дезапарвовек на пациенти, получаващи потенциално хепатотоксични лекарствени продукти или употребяващи други хепатотоксични средства (включително алкохол, потенциално хепатотоксични билкови продукти и хранителни добавки) и когато решават дали такива средства са допустими след лечение с етранакоген дезапарвовек, лекарите трябва да преценят, че те могат да намалят ефикасността на етранакоген дезапарвовек и повишават риска от по-сериозни чернодробни реакции, особено през първата година след приложението на етранакоген дезапарвовек (вж. точка 4.4).
Взаимодействия със средства, които могат да намалят или повишат плазмените концентрации на кортикостероидите
Вешества, които могат да намалят или повишат плазмената концентрация на кортикостероидите (напр. вещества, които индуцират или инхибират цитохром P450 3A4), могат да намалят ефикасността на схемата на лечение с кортикостероиди или да увеличат техните нежелани реакции (вж. точка 4.4).
Ваксинации
Преди инфузия на етранакоген дезапарвовек се уверете, че ваксиналния статус на пациента е актуален. Може да се наложи схемата на ваксиниране на пациента да се коригира, за да се приспособи към съпътстваща имуномодулираща терапия (вж. точка 4.4). Живи ваксини не трябва да се прилагат на пациенти, докато са на имуномодулираща терапия.
Жени с детероден потенциал
Не са провеждани специални проучвания за фертилитета/ембриофеталното развитие при животни, за да се потвърди дали употребата при жени с детероден потенциал и по време на бременност може да бъде вредна за новороденото дете (теоретичен риск от интегриране на вирусен вектор в клетките на фетуса чрез вертикално предаване). Освен това липсват данни, за да се препоръча конкретна продължителност на мерките за контрацепция при жени с детероден потенциал. Поради това Hemgenix не се препоръчва при жени с детероден потенциал.
Контрацепция след приложение при мъже
В клинични проучвания след приложението на етранакоген дезапарвовек временно се открива трансгенна ДНК в семенната течност (вж. точкa 5.2).
В продължение на 12 месеца след приложението на етранакоген дезапарвовек лекуваните пациенти с репродуктивен потенциал и техните партньорки с детероден потенциал трябва да предотвратяват или отлагат бременност, като използват двойнобариерна контрацепция.
Мъжете, лекувани с Hemgenix, не трябва да даряват сперма, за да се сведе до минимум потенциалният риск от предаване по герминативна бащина линия (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсва опит по отношение на употребата на този лекарствен продукт по време на бременност. Не са провеждани репродуктивни проучвания при животни с Hemgenix. Не е известно дали този лекарствен продукт може да доведе до увреждане на фетуса при приложение на бременна жена или да повлияе репродуктивния капацитет. Hemgenix не трябва да се прилага по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали етранакоген дезапарвовек се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Hemgenix не трябва да се прилага по време на кърмене.
Фертилитет
Ефектите върху мъжкия фертилитет са оценени при проучвания върху животни с мишки. Не е наблюдавано неблагоприятно въздействие върху фертилитета (вж. точка 5.3).
Инфузията на етранакоген дезапарвовек може да повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Поради потенциални преходни нежелани реакции, като замаяност, умора и главоболие, които са възниквали скоро след прилагане на етранакоген дезапарвовек, пациентите трябва да бъдат съветвани да внимават при шофиране и работа с машини, докато не са сигурни, че този лекарствен продукт не оказва върху тях нежелано влияние (вж. точка 4.8).
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) в клинични проучвания с етранакоген дезапарвовек са главоболие (много чести; 31,6% от пациентите), повишаване на ALT (много чести; 22,8% от пациентите), повишаване на AST (много чести; 17,5% от пациентите ) и грипоподобно заболяване (много чести; 14% от пациентите).
Табличен списък на нежеланите реакции
Безопасността на етранакоген дезапарвовек е оценена в клинични проучвания, включващи 57 възрастни пациенти, които са получили единична интравенозна доза етранакоген дезапарвовек и са били проследявани в продължение на 5 години (вж. точка 5.1). Таблица 3 показва преглед на НЛР от клиничните проучвания с етранакоген дезапарвовек. Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове според MedDRA и по честота. НЛР са изброени въз основа на следната конвенция за категориите по честота:: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка категория по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на честотата.
Таблица 3: Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции на етранакоген дезапарвовек| Системо-органен клас според MedDRA (СОК) | НЛР | Честота на пациент |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Много чести |
| Замаяност | Чести | |
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | Чести |
| Общи нарушения и | Грипоподобно заболяване | Много чести |
| ефекти на мястото на | ||
| Умора, отпаднолост | Чести | |
| приложение Изследвания | ||
| Повишена аланин аминотрансфераза, повишена | Много чести | |
| аспартат аминотрансфераза, | ||
| повишен С-реактивен протеин | ||
| Повишена креатинфосфокиназа | Чести | |
| в кръвта, повишен билирубин в | ||
| кръвта | ||
| Наранявания, | Реакция, свързана с инфузията | Много чести* |
| отравяния и | (свръхчувствителност, реакция | |
| усложнения, | на мястото на инфузията, | |
| възникнали в резултат | замаяност, пруритус в очите, | |
| на интервенции | зачервяване, абдоминална болка | |
| в горната част на корема, | ||
| уртикария, дискомфорт в | ||
| гърдите, пирексия) |
*Честотата се основава на сбор от реакции, свързани с инфузията, с подобна медицинска терминология. Индивидуални реакции, свързани с инфузията се наблюдават при 1 до 2 пациенти, с категория по честота „чести“ (честота от 1,8 до 3,5%) в рамките на 24 часа след прилагане на дозата.
Отклонения в чернодробните лабораторни показатели
Таблица 4 описва отклоненията в чернодробните лабораторни показатели след приложение на Hemgenix. Повишенията на ALT се характеризират допълнително, тъй като може да бъдат съпроводени с понижена активност на фактор IX и може да показват необходимост от започване на лечение с кортикостероиди (вж. точка 4.4).
Таблица 4. Отклонения в чернодробните лабораторни показатели при пациенти, на които е прилаган 2 x 1013 gc/kg телесно тегло етранакоген дезапарвовек в клинични проучвания| Повишени лабораторни показателиа | Брой пациенти (%) N = 57е |
| Повишаване на ALT > ULNб | 23 (40,4%) |
| > ULN – 3,0 x ULNв | 17 (29,8%) |
| > 3,0 – 5,0 x ULNг | 1 (1,8%) |
| > 5,0 – 20,0 x ULNд | 1 (1,8%) |
| Повишаване на AST > ULNб | 24 (42,1%) |
| > ULN – 3,0 x ULNв | 19 (33,3%) |
| > 3,0 – 5,0 x ULNг | 4 (7,0%) |
| Повишаване на билирубина > ULNб | 14 (24,6%) |
| > ULN – 1,5 x ULNв | 12 (21,1%) |
Съкращения: ULN = горна граница на нормата; CTCAE = Общи терминологични критерии за нежелани събития (Common Terminology Criteria for Adverse Events)
a Представени са най-високите стойности след прилагането на дозата, по CTCAE
б Не всички пациенти с лабораторни аномалии >ULN са достигнали CTCAE Степен 1 поради повишени изходни нива
вCTCAE Степен 1
гCTCAE Степен 2
дCTCAE Степен 3
еДанните за нежелани събития са получени от пациенти, проследявани до две години след прилагане на дозата.
Описание на избрани нежелани реакции
Реакции, свързани с инфузията
В клиничните проучвания с етранакоген дезапарвовек, реакции, свързани с инфузията, с лека до умерена тежест са наблюдавани при 7/57 (12,3%) пациенти. Инфузията е временно прекъсната при 3 пациенти и възобновена с по-бавна скорост след лечение с антихистамини и/или кортикостероиди. При 1 пациент инфузията е спряна и не е възобновена (вж. точка 5.1).
Трансаминит, възникнал по време на лечението
В клиничните проучвания възникващи по време на лечението нежелани реакции на повишаване на ALT са настъпили при 13/57 (22,8%) пациенти. Началото на повишаването на ALT варира от 22 до 787 ден след прилагането на дозата (вж. точка 4.4). Девет от 13-те пациенти с повишени стойности на ALT са получили курс кортикостероиди с постепенно понижаване на дозата.
Средната продължителност на лечението с кортикостероиди при тези пациенти е 81,4 дни (диапазон: от 51 до 130). Девет от 13-те пациенти с повишение на ALT също са имали повишение на AST. Всички възникнали по време на лечението нежелани реакции на повишена ALT не са били сериозни и са отшумели в рамките на 3 до 127 дни.
След 6-ия месец от прилагане на дозата, не е наблюдавано персистиране на свързания с лечението трансаминит, и не е било необходимо лечение със стероиди.
Не е наблюдавана забавена хепатотоксичност (вж. точка 4.4).
Имуногенност
В клиничните проучвания с етранакоген дезапарвовек не е наблюдавано развитие на инхибитори на фактор IX.
Очакван устойчив хуморален имунен отговор към приложения с инфузията AAV5 капсид е наблюдаван при всички пациенти, лекувани с етранакоген дезапарвовек. Нивата на анти-AAV5 антитела се повишават над горната граница на количествено определяне, изследвани с теста на клиничното проучване, до седмица 3 след прилагането на дозата и остават повишени над горната граница на количествено определяне, както е измерено до края на проучването (вж. точка 5.1).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка
подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Hemgenix 1 x 10¹³ gc/ml
Фармакотерапевтична група: антихеморагични фактори ATC код: B02BD16 Механизъм на действие
Етранакоген дезапарвовек е продукт за генна терапия, предназначен да въведе копие на ДНК последователността, кодираща човешки фактор IX, в хепатоцитите, за да се справи с основната причина за заболяването хемофилия В. Етранакоген дезапарвовек се състои от кодон-оптимизирана кодираща ДНК последователност на вариант Padua с усилване на функцията на човешкия фактор IX (hFIXco-Padua), под контрола на чернодробно-специфичния LP1 промоутър, капсулиран в нерепликиращ се рекомбинантен вектор, базиран на адено-свързан вирус серотип 5 (AAV5) (вж. точка 2.1).
След еднократна интравенозна инфузия етранакоген дезапарвовек се насочва преференциално към чернодробните клетки, където векторната ДНК се намира почти изключително в епизомална форма (вж. точка 5.3 по-долу). След трансдукция етранакоген дезапарвовек насочва дългосрочната чернодробно-специфична експресия на фактор IX- Padua протеин. В резултат на това етранакоген дезапарвовек частично или напълно облекчава дефицита на прокоагулантна активност на фактор IX в циркулацията при пациенти с хемофилия В.
Клинична ефикасност и безопасност
Безопасността и ефикасността на етранакоген дезапарвовек са оценени в 2 проспективни, отворени проучвания с единична доза и едно рамо – проучване фаза 2b, проведено в САЩ, и мултинационално проучване фаза 3, проведено в САЩ, Обединеното кралство и ЕС. И в двете проучвания са включени възрастни пациенти от мъжки пол (диапазон на телесно тегло: 58 до 169 kg) с умерено тежка или тежка хемофилия B (≤2% активност на фактор IX; N=3 във фаза 2b и N=54 във фаза 3), които получават единична интравенозна доза 2 × 1013 gc/kg телесно тегло етранакоген дезапарвовек и са били проследявани за период от 5 години.
В основното проучване фаза 3 общо N=54 пациенти от мъжки пол на възраст от 19 до 75 години при включването (n=47 ≥18 и < 65 години; n=7 ≥ 65 години) с умерено тежка или тежка хемофилия В са завършили ≥ 6-месечна наблюдателна въвеждаща фаза със стандартна редовна профилактика с фактор IX, след което пациентите получават единична интравенозна доза етранакоген дезапарвовек. Посещения за проследяване след лечението се извършват редовно, като 53/54 пациенти завършват най-малко 18 месеца проследяване за първичния анализ.
Петдесет пациенти са завършили пълното проследяване от 5 години.
Всички пациенти са били на профилактична заместителна терапия с фактор IX преди прилагането на етранакоген дезапарвовек. Съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела са установени при 21/54 (38,9%) пациенти на изходно ниво.
Основната цел за ефикасност на проучването фаза 3 e да се оцени намалението на честота на кървене на годишна база (ABR) между месец 7 и 18 след прилагането на дозата, т.е. след установяване на стабилна експресия на фактор IX до месец 6 след прилагането на дозата, в сравнение с наблюдателния въвеждащ период. За тази цел са взети предвид всички епизоди на кървене, независимо от оценката на изследователя. Резултатите за ефикасност показват превъзходство на етранакоген дезапарвовек спрямо продължителната редовна профилактика с
фактор IX (вж. Таблица 5). Намаляването на ABR за всички видове кървене се е запазило до 5 години след прилагане на дозата (вж. Таблица 5 и 6).
Таблица 5. Случаи на кървене и честота на кървене на годишна база| Брой | ≥6-месечен въвеждащ период FAS (N=54) | 7-18месеца след дозата FAS(N=54) | 7-60месеца след дозата FAS(N=54) | ≥6-месечен въвеждащ период (N=53)*** | 7-18месеца след дозата (N=53)*** | 7-60месеца след дозата (N=53)*** |
| Брой | 40 (74,1%) | 20 (37,0%) | 34 (63,0%) | 40 (75,5%) | 19 | 33 |
| пациенти с | (35,8%) | (62,3%) | ||||
| кръвоизливи | ||||||
| Брой | 14 (25,9%) | 34 (63,0%) | 20 (37%) | 13 (24,5%) | 34 | 20 (37%) |
| пациенти с 0 | (64,2%) | |||||
| кръвоизливи | ||||||
| Брой на всички кръвоизливи | 136 | 54 | 151 | 136 | 49 | 146 |
| Брой човекогодини за случаи накървене | 33,12 | 49,78 | 219,11 | 219,10 | ||
| Коригирана* | 4,19 | 1,51 | 1,52 | 3,89 | 1,07 | 0,96 |
| ABR** | (3,22, 5,45) | (0,81, 2,82) | (0,71, 3,26) | (2,93, 5,16) | (0,63, | (0,53, |
| (95% CI) за | 1,82) | 1,76) | ||||
| всички | ||||||
| кръвоизливи | ||||||
| Намаляване | - | 64% | 63% | 72% | 75% | |
| на ABR | (36%, 80%) | (24%, 82%) | (57%, | (53%, | ||
| (въвеждащ | 0,0002 | p=0,0035 | 83%) | 87%) | ||
| период | p<0,0001 | p<0,0001 | ||||
| спрямо | ||||||
| периода след | ||||||
| лечението) | ||||||
| 2-странен | ||||||
| 95% CI по | ||||||
| Wald | ||||||
| 1-странна p- | ||||||
| стойност**** | ||||||
| Брой пациенти с тежкиикръвоизливи | 10 (18,5%) | 7 (13%) | - | - | - | - |
| Брой пациенти с много тежки кръвоизливи | 3 (5,6%) | 2 (3,7%) | - | - | - | - |
| Коригирана | 1,52 | 0,44 | 0,53 | - | - | - |
| ABR за | p=0,0133 | |||||
| спонтанно | p=0,0034 | |||||
| кървене | ||||||
| 1-странна p- | ||||||
| стойност | ||||||
| Коригиран ABR за | 2,35 | 0,51 | 0,35 p<0,0001 | - | - | - |
| ставни кръвоизливи 1-странна p-стойност | p<0,0001 | |||||
| КоригиранаABR за | 2,09 | 0,62 | 0,43p<0,0001 | - | - | - |
| травматично | p<0,0001 | |||||
| кървене | ||||||
| 1-странна p- | ||||||
| стойност |
Съкращения: ABR = честота на кървене на годишна база; FAS = цялата анализирана група, включваща всички 54 пациенти, на които е приложена доза; CI = доверителен интервал
*Коригирана ABR: Коригираната честота на ABR и сравнението между ABR през въвеждащия период и периода след лечението са оценени чрез статистическо моделиране (т.е. отрицателен биномен регресионен модел с обобщени оценяващи уравнения на повторни измервания, отчитащ сдвоения дизайн на проучването, с параметър на отместване за отчитане на диференциалните периоди на събиране.
Периодът на лечение е включен като категорийна ковариата.)
**ABR е измерена съответно от месец 7 до месец 18 или до месец 60 след инфузия етранакоген дезапарвовек, като се гарантира, че този период представлява експресията на фактор IX от трансгена в стационарно състояние.
***Популационните данни включват всички пациенти, на които е приложена доза, с изключение на един пациент с титър на предварително съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела 1:3212 (изследван с теста на клиничното проучване, еквивалентен на титър 1:4417, във основа на теста за неутрализиращи анти-AAV5 антитела с разширен диапазон на измерване), който не е отговорил на лечението, т.е. не е показал експресия на фактор IX и активност след дозата.
****1-странна p-стойност ≤0,025 за периода след лечението/въвеждащия период <1 се счита за статистически значима.
иТежестта на епизода на кървене е оценена от участника (съобщено от участника).
Таблица 6. Общ брой хеморагични събития и ABRs по години (FAS)| ≥6-месечен въвеждащ период FAS (N=54) | Година 1 (N=54) | Година 2 (N=54) | Година 3 (N=53и) | Година 4 (N=51ии) | Година 5 (N=51ии) | |
| Брой пациенти с кръвоизливи | 40(74,1%) | 23(42,6%) | 21(38,9%) | 14(26,4%) | 15(29,4%) | 12(23,5%) |
| Брой пациенти с 0 кръвоизливи | 14(25,9%) | 31(57,4%) | 33(61,1%) | 39(73,6%) | 36(70,6%) | 39(76,5%) |
| Брой навсички кръвоизливи | 136 | 55 | 48 | 37 | 22 | 18 |
| Коригирана* ABR(95% CI) завсички кръвоизливи | 4,193,22; 5,45 | 1,330,84; 2,13 | 0,910,53; 1,56 | 0,830,39; 1,74 | 0,400,24; 0,67 | 0,400,23; 0,71 |
| Намаляване на ABR (въвеждащ период спрямо периода след лечението) 2-странен 95% CI поWald | - | 66%46%, 79% p<0,0001 | 78%65%, 86% p<0,0001 | 80%57%, 90% p<0,0001 | 90%83%, 94% p<0,0001 | 90%82%, 94% p<0,0001 |
| 1-странна p-стойност** |
Съкращения: ABR = честота на кървене на годишна база; FAS = цялата анализирана група, включваща всички 54 пациенти, на които е приложена доза; CI = доверителен интервал
*Коригирана ABR: Коригираната честота на ABR и сравнението между ABR през въвеждащия период и периода след лечението са оценени чрез статистическо моделиране (т.е. отрицателен биномен регресионен модел с обобщени оценяващи уравнения на повторни измервания, отчитащ сдвоения дизайн на проучването, с параметър на отместване за отчитане на диференциалните периоди на събиране. Периодът на лечение е включен като категорийна ковариата.)
**1-странна p-стойност ≤0,025 за периода след лечението/въвеждащия период <1 се счита за статистически значима.
иПопулационните данни включват всички пациенти, на които е приложена доза, с изключение на 1 пациент, починал на 15-ия месец, поради несвързано съпътстващо заболяване.
ии Популационните данни включват всички пациенти, на които е приложена доза, с изключение на 1 пациент, починал на 15-ия месец, поради несвързано съпътстващо заболяване; 1 пациент, който е оттеглил съгласието си и е прекратил участието си; 1 пациент претърпял чернодробна трансплантация, поради несвързано съпътстващо заболяване.
След еднократна доза етранакоген дезапарвовек са наблюдавани клинично значими повишения на активността на фактор IX, измерени чрез едноетапен (aPTT-базиран) тест (вж. таблица 7).
Активността на фактор IX също е измерена чрез хромогенен тест и резултатите са по-ниски в сравнение с резултатите от едноетапния (базиран на aPTT) тест, като средното съотношение на активността на фактор IX при хромогенния спрямо едноетапния тест варира от 0,408 до 0,547 от месец 6 до месец 24 след дозата.
Таблица 7. Активност на неконтаминиран2 фактор IX на 6, 12, 24 и 60 месеца (FAS; едноетапен (базиран на aPTT) тест)| Изходно ниво1(N=54)2 | 6 месеца след дозата (N=51)2 | 12 месеца след дозата (N=50)2 | 24 месеца след дозата5 (N=50)2 | 60 месеца след дозата5 (N=48)2 | |
| Среден % (SD) | 1,19 | 38,95 | 41,48 | 36,66 | 36,09 (15,68) |
| (0,39) | (18,72) | (21,71) | (18,96) | ||
| Медиана % (min, max) | 1,0 | 37,30 | 39,90 | 33,85 | 35,45 |
| (1,0, 2,0) | (8,2, 97,1) | (5,9, 113,0) | (4,7, 99,2) | (5,5, 74,5) | |
| Промяна от изходното | n.a | 36,18 | 38,81 | 34,13 | 33,98 (2,213) |
| ниво | (2.432) | (2,442) | (2,325) | ||
| Средна стойност по | |||||
| метода на най-малките | |||||
| квадрати (LS) (SE)3 | 29,63, 38,32 | ||||
| 95% CI | 31,41, | 34,01, | 29,57, | p<0,0001 | |
| 1-странна p-стойност4 | 40,95 | 43,60 | 38,69 | ||
| p<0,0001 | p<0,0001 | p<0,0001 |
Съкращения: aPTT = активирано частично тромбопластиново време; CI = доверителен интервал; FAS = цялата анализирана група, включваща всички 54 пациенти, на които е приложена доза; LS = метод на най-малките квадрати; max = максимум; min = минимум; n.a. = неприложимо; SD = стандартно отклонение; SE = стандартна грешка.
1Изходно ниво: изходната активност на фактор IX е приписана въз основа на историческата тежест на хемофилия B на участника, документирана във формуляра за съобщение на случая. Ако участникът има документиран тежък дефицит на фактор IX (плазмено ниво на фактор IX <1%), неговото изходно ниво на активност на фактор IX се определя като 1%. Ако участникът има документиран умерено тежък дефицит
на фактор IX (плазмено ниво на фактор IX ≥1% и ≤2%), неговото изходно ниво на активност на фактор IX се определя като 2%.
2 Неконтаминирани: кръвните проби, събрани в рамките на 5 полуживота от употребата на екзогенен фактор IX, са изключени. Както датата, така и часът на употребата на екзогенен фактор IX и вземането на кръвни проби са взети предвид при определяне на контаминацията. При пациентите с нула неконтаминирани централни лабораторни стойности след лечението промяната от изходното ниво е приета за нула за този анализ и стойностите след изходното ниво при тях са равни на изходната стойност. Фактор IX на изходно ниво е приписан въз основа на историческата тежест на хемофилия В при пациентите, документирана във формуляра за съобщение на случая. FAS включва 1 пациент, който е получил само 10% от планираната доза, 2 пациенти, починали съответно на 15-ия месец и 55-ия месец след дозата, поради несвързано съпътстващо заболяване, 1 пациент с 1:3212 титър на съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела (изследван с теста на клиничното проучване, еквивалентен на титър 1:4417, въз основа на теста за неутрализиращи анти-AAV5 антитела с разширен диапазон на измерване), който не е отговорил на лечението, 1 пациент претърпял чернодробна трансплантация, поради несвързано съпътстващо заболяване и 2 пациенти със замърсяване с екзогенен фактор IX. Съответно данните за популацията включват 54 до 47 пациенти с неконтаминирани проби.
3Средна стойност по метода на най-малките квадрати (SE): средната стойност от линеен смесен модел с повторни измервания, с посещение като категорийна ковариата.
41-странна p-стойност ≤0,025 над изходното ниво за периода след лечението се счита за статистически значима.
5За месец 24 и 60 данните се основават на ad hoc анализ и p-стойността не е коригирана за множественост.
Началото на експресията на фактор IX след дозата се открива от първото неконтаминирано измерване на седмица 3. Като цяло, макар и по-променлив, фармакокинетичният профил на фактор IX по време на периода след лечението следва тенденция, подобна на активността на фактор IX.
Анализът на продължителността на активността на фактор IX показва стабилни нива на активност на фактор IX от 6 месеца до края на проучването при 49 от 50-те пациенти, завършили проучването (вж. точка 5.1). Анализът на продължителността показа подобна тенденция на активността на фактор IX след прилагане на етранакоген дезапарвовек, както при предшественика, rAAV5-hFIX генна терапия, кодираща див тип човешки фактор IX в предходно клинично проучване, което показва стабилна активност на фактор IX след прилагане на доза от 6 месеца до 8 години (вж. точка 5.3).
В проучването фаза 2b нивата на активност на фактор IX, постигнати след лечение с етранакоген дезапарвовек при всичките 3 включени пациенти, остават стабилни от 6 месеца до края на проучването, измерени 5 години след прилагане на дозата.
Въпреки че при пациенти с предшестващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела като цяло се наблюдава числено по-ниска средна активност на фактор IX, не е установена клинично значима корелация между титъра на съществуващите анти-AAV5 антитела при пациентите и активността на фактор IX 18 месеца след дозата (вж. Таблица 8). При 1 пациент с титър на съществуващи анти-AAV5 антитела 1:3212 при скрининга (изследван с теста на клиничното проучване, еквивалентен на титър 1:4417, въз основа на теста за неутрализиращи анти-AAV5 антитела с разширен диапазон на измерване), не е наблюдаван отговор към лечението с етранакоген дезапарвовек, липсва експресия и активност на фактор IX.
Таблица 8. Нива на активност на ендогенен фактор IX след дозата при пациенти със или без предварително съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела (FAS; едноетапен (aPTT-базиран) анализ)| Разлики от изходното ниво | ||||||
| Брой | Средна | Медиана на | Метод на | 95% CI | 1- | |
| пациент | активност | активността | най-малките | странна | ||
| и | на фактор | на фактор IX | квадрат (SE)† | p- | ||
| IX (%) (SD) | (%) (min, max) | стойност | ||||
| С предварително съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела | ||||||
| Разлики от изходното ниво | ||||||
| Брой пациент и | Средна активност на фактор IX (%) (SD) | Медиана на активността на фактор IX (%) (min, max) | Метод на най-малките квадрат (SE)† | 95% CI | 1-странна p-стойност | |
| Изходно | 21 | 1,24 (0,44) | 1,00 | n.a. | n.a. | n.a. |
| ниво | (1,0, 2,0) | |||||
| 6-ти месец | 18 | 35,91 | 35,60 | 30,79 (3,827) | 23,26, | <0,0001 |
| (19,02) | (8,2, 90,4) | 38,32 | ||||
| 12-ти | 18 | 35,54 | 39,95 | 31,59 (3,847) | 24,02, | <0,0001 |
| месец | (17,84) | 8,5, 73,6) | 39,16 | |||
| 24-ти | 17 | 32,98 | 33,50 (9,1, 88,3) | 28,35 (3,928) | 20,62, | <0,0001 |
| месец | (18,51) | 36,08 | ||||
| 60-ти | 15 | 30,34 | 30,90 (8,0, 57,1) | 26,73 (4,080) | 18,71, | <0,0001 |
| месец | (14.54) | 34,75 | ||||
| Без предварително съществуващи неутрализиращи анти-AAV5 антитела | ||||||
| Изходно | 33 | 1,15 (0,36) | 1,00 | n.a. | n.a. | n.a. |
| ниво | (1,0, 2,0) | |||||
| 6-ти месец | 33 | 40,61 | 37,30 | 39,46 (3,172) | 33,23, | <0,0001 |
| (18,64) | (8,4, 97,1) | 45,69 | ||||
| 12-ти | 32 | 44,82 | 38,65 | 43,07 (3,176) | 36,83, | <0,0001 |
| месец | (23,21) | (5,9, 113,0) | 49,31 | |||
| 24-ти | 33 | 38,55 | 35,40 (4,7, 99,2) | 37,40 (2,933) | 31,64, | <0,0001 |
| месец | (19,19) | 43,16 | ||||
| 60-ти | 33 | 38,71 | 36,40 (5,0, 74,5) | 37,56 (2,776) | 32,11, | <0,0001 |
| месец | (15,68) | 43,01 | ||||
Съкращения: FAS = цялата анализирана група, включваща всички 54 пациенти, на които е приложена доза; aPTT = активирано частично тромбопластиново време; CI = доверителен интервал; LS = метод на най-малките квадрати; max = максимум; min = минимум; n.a. = неприложимо; SD = стандартно отклонение; SE = стандартна грешка.
† Средна стойност по метода на най-малките квадрати (SE): средната стойност от линеен смесен модел с повторени измервания с посещение като категориална ковариата.
#Неконтаминирани: кръвните проби, събрани в рамките на 5 полуживота от употреба на екзогенен Фактор IX, са изключени. При определяне на контаминацията са взети предвид както датата, така и часът на употреба на екзогенен Фактор IX, както и вземането на кръвни проби. При пациентите с нула неконтаминирани централни лабораторни стойности промяната от изходното ниво е приета за нула за този анализ и стойностите след изходното ниво при тях са равни на изходната стойност. Фактор IX на изходно ниво е приписан въз основа на историческата тежест на хемофилия B при пациентите, документирана във формуляра за съобщение на случая. FAS включва 1 пациент, който е получил само 10% от планираната доза, 2 пациенти, починали съответно на 15-ия и 55-ия месец след прилагане на дозата, поради несвързано съпътстващо заболяване, 1 пациент, който не е отговорил на лечението, 2 пациенти със замърсяване с екзогенен Фактор IX, и 1 пациент с чернодробна трансплантация, поради несвързано съпътстващо заболяване. Съответно, данните за популацията включват от 54 до 47 пациенти с неконтаминирани проби.
Проучването също така демонстрира превъзходство на етранакоген дезапарвовек 18 месеца след дозата спрямо редовната профилактика с екзогенен факор IX през въвеждащия период (вж. таблица 9). ABR на лекувани с фактор IX епизоди на кървене през периода от 7 до 18 месец след дозата е намалена със 77% (вж. таблица 9).
Таблица 9. Честота на кървене на годишна база за епизоди на кървене, лекувани с фактор IX| ≥6 месеца въвеждащ период FAS (N=54) | 7-18 месеца след дозата FAS (N=54) | 7-60 месеца след дозата FAS (N=54) |
| Брой пациенти с кръвоизливи, лекувани с фактор IX | 37/54 (68,5%) | 15/54 (27,8%) | 24 (44,4%) |
| Брой кръвоизливи, лекувани с фактор IX | 118 | 30 | 96 |
| Коригирана ABR (95% CI) на кръвоизливи, лекувани сфактор IX | 3,65(2,82, 4,74) | 0,84(0,41, 1,73) | 1,82(0,64, 5,19) |
| ABR съотношение за кървоизливи, лекувани с фактор IX (след лечението спрямо въвеждащия период) 2-странен 95% CI по Wald1-странна p-стойност | - | 0,23(0,12, 0,46) p<0,0001 | 0,5(0,18, 1,40) p<0,0943 |
| Коригирана ABR (95% CI) на спонтанни кръвоизливи, лекувани с фактор IX | 1,34(0,87, 2,06) | 0.45(0.15, 1.39) | 0,53(0,20, 1,37) |
| ABR съотношение за спонтанни кървоизливи, лекувани с фактор IX (след лечението спрямо въвеждащия период)2-странно 95% Wald CI1-странна p-стойност | - | 0,34(0,11, 1,00)p= 0,0254 | 0,35(0,13, 0,88)p=0,0133 |
| Коригиран ABR (95% CI) за ставни кръвоизливи, лекувани с фактор IX | 2,13 (1,58, 2,88) | 0,44 (0,19, 1,00) | 0,35(0,18, 0,68) |
| ABR съотношение за ставни кръвоизливи, лекувани с фактор IX (след лечението спрямо въвеждащия период) 2-странно 95% Wald CI1-sidedp-value | - | 0,20(0,09, 0,45) p<0,0001 | 0,15(0,08, 0,28)p<0,0001 |
Съкращения: ABR = честота на кървене на годишна база; FAS = цялата анализирана група, включващa всичките 54 пациенти, на които е приложена доза; CI = доверителен интервал
През периода от 7-ия до 60-ия месец след лечението, ABR за епизоди на кървене, лекувани с фактор IX, остава намален с 50% в сравнение с въвеждащия период (вж. Таблица 9).
Средната употреба на заместителна терапия с фактор IX значително намалява – с 248 825,0 IU/година/пациент (98,42%; едностранно p<0,0001) между месец 7 и 18 и с
248 392,6 IU/година/пациент (96,52%; едностранно p<0,0001) между месец 7 до 24 след лечение с етранакоген дезапарвовек в сравнение със стандартната редовна профилактика с фактор IX през въвеждащия период. От ден 21 до месеци 7 до 24, 52 от 54 (96,3%) лекувани пациенти остават без непрекъсната редовна профилактика с фактор IX. Между 24-ия и 60-ия месец един пациент се е върнал към редовна непрекъсната профилактика с фактор IX. От 54 пациенти, 51 (94,4%) са останали без редовна непрекъсната профилактика с фактор IX от 21-ия ден до края на периода на проследяване, което демонстрира траен терапевтичен ефект с намалена тежест на лечението.
Като цяло подобни резултати са наблюдавани 24 месеца и 60 месеца след прилагане на дозата в проучването фаза 3. Трябва да се отбележи, че нито един от пациентите не показва данни за неутрализиращи инхибитори на фактор IX, получен чрез етранакоген дезапарвовек, в продължение на 5 години след дозата. Също така нито един от 3-мата пациенти, включени в проучването фаза 2b, не показва данни за неутрализиращи инхибитори за периода от 5 години след прилагане на дозата. Тримата пациенти демонстрират клинично значимо повишение на активността на фактор IX и прекратяват редовната си профилактика за заместване на фактор IX за периода от 5 години след прилагане на дозата.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Hemgenix в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на хемофилия B (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Разрешаване под условие
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че за този лекарствен продукт се очакват допълнителни данни.
Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за този лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП съответно ще се актуализира.
Разпределение, биотрансформация и елиминиране
Очаква се фактор IX, получен чрез етранакоген дезапарвовек, произведен в черния дроб, да претърпи подобно разпределение и катаболни пътища като ендогенния естествен фактор IX при хора без дефицит на фактор IX (вж. точка 5.1).
Клинична фармакокинетика на отделяне на вектора
Фармакокинетиката на отделяне на вектора е охарактеризирана след прилагане на етранакоген дезапарвовек, като се използва количествен анализ – полимеразна верижна реакция (PCR), за откриване на векторни ДНК последователности съответно в проби от кръв и сперма. Този анализ е чувствителен към трансгенна ДНК, включително фрагменти от разградена ДНК. Не показва дали ДНК присъства във векторния капсид, в клетките или в течния извънклетъчен матрикс (напр. кръвна плазма, семенна течност), или дали присъства инфекциозен вектор.
В проучването фаза 3 откриваема векторна ДНК с максимални концентрации на векторна ДНК след дозата се наблюдава в кръвта (n = 53/54) и спермата (n = 42/54) при медиана на времето (Tmax) съответно 4 часа и 42 дни. Средните пикови концентрации са съответно 2,2 × 1010 копия/ml и 3,8 × 105 копия/ml в кръвта и спермата. След достигане на максимума в матрикса, концентрацията на трансгенна ДНК намалява постоянно. Отрицателният статус по отношение на отделяне на вектора при пациентите се определя като наличие на >3 последователни проби при концентрация на векторна ДНК под границата на откриване (<LOD). Като се използва тази дефиниция общо 56% (30/54) от пациентите са достигнали липса на векторна ДНК в кръвта и 69% (37/54) в спермата до месец 24 след доза. Няколко участници не са върнали необходимия брой проби от кръв и сперма, за да се оцени статуса по отношение на отделяне на вектора според определението (n=9, включително 2 пациенти без проби). Като се имат предвид резултатите за отделянето на вектора, получени от последните 2 налични последователни проби, като се отчитат липсващите проби, общо 40/54 (74%) и 47/54 (87%) пациенти са идентифицирани като достигнали липса на векторна ДНК съответно в кръвта и спермата на месец 24 след прилагане на дозата.
На 60-ия месец клирънсът на векторна ДНК, съгласно дефиницията и като се вземат предвид липсващите проби, е потвърден при 90,7% (49/54) от пациентите в кръвта и при 83,3% (45/54) от пациентите в спермата.
Медианата на времето до липса на отделяне на вектора е била 52,6 седмици в кръвта и 43,7 седмици в спермата на месец 60 след прилагане на дозата.
Фармакокинетика при специални популации
Пациенти с бъбречно увреждане
В проучването фаза 3 мнозинството (n=45) от пациентите са имали нормална бъбречна функция (креатининов клирънс (CLcr) = ≥90 ml/min, определен по уравнението на Cockcroft-Gault),
7 пациенти са имали лека степен на бъбречно увреждане (CLcr = 60 до 89 ml/min) и 1 пациент е имал умерено бъбречно увреждане (CLcr = 30 до 59 ml/min).
Не са наблюдавани клинично значими разлики в активността на фактор IX между тези пациенти.
Етранакоген дезапарвовек не е проучван при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (CLcr = 15 до 29 ml/min) или терминален стадий на бъбречно заболяване (CLCr <15 ml/min).
Пациенти с чернодробно увреждане
В проучването фаза 3 пациенти с различна степен на чернодробна стеатоза на изходно ниво не показват различни клинично значими нива на активност на фактор IX.
Пациенти с тежко чернодробно увреждане и напреднала фиброза не са проучвани (вж. точки 4.2 и 4.4).
Фармацевтични данни - Hemgenix 1 x 10¹³ gc/ml
Захароза Полисорбат 20 Калиев хлорид Калиев фосфат Натриев хлорид Натриев фосфат
Хлороводородна киселина (за корекция на pH) Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
36 месеца
Hemgenix се доставя размразен и охладен (2°C - 8°C) (вж. точка 6.4).
Общият срок на годност от 36 месеца включва до 34 месеца, когато се съхранява замразен при производителя, и до 2 месеца, когато се съхранява в хладилник (2°C - 8°C) след размразяване.
След разреждане
След разреждане с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор (вж. точка 6.6) Hemgenix може да се съхранява при 15 °C - 25 °C в инфузионния сак, защитен от светлина. Приложението на дозата етранакоген дезапарвовек на пациента обаче трябва да приключи в рамките на 24 часа след приготвянето на дозата.
Стабилността след разреждане е установена за инфузионни сакове от полиетилен/полипропилен съполимер (PE/PP), които не съдържат поливинилхлорид (PVC), при използване на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор.
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C).
Да не се замразява.
Не използвайте Hemgenix след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка след
„Годен до:“.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. Разредете преди употреба.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
10 ml разтвор във флакон от стъкло тип I със запушалка (хлоробутилова гума) и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче.
Hemgenix се доставя във флакон, съдържащ 10 ml.
Общият брой флакони във всяка крайна опаковка съответства на необходимата доза за отделния пациент, в зависимост от телесното тегло, и е предоставен върху опаковката
Предпазни мерки, които трябва да се вземат преди работа с лекарствения продукт или неговото прилагане
Това лекарство съдържа генетично модифицирани организми (ГМО).
Трябва да се носят лични предпазни средства, включително ръкавици, предпазни очила, защитно облекло и маски, докато се приготвя и прилага етранакоген дезапарвовек.
Приготвяне на етранакоген дезапарвовек преди приложение
-
Използвайте асептични техники по време на приготвянето и прилагането на етранакоген дезапарвовек.
-
Не излагайте етранакоген дезапарвовек на светлината на ултравиолетова дезинфекционна лампа.
-
Използвайте флакона(ите) с етранакоген дезапарвовек само веднъж (флакон(и) за еднократна употреба).
-
Проверете необходимата доза етранакоген дезапарвовек въз основа на телесното тегло на пациента. Общият брой флакони във всяка крайна опаковка съответства на необходимата доза за всеки отделен пациент въз основа на телесното тегло.
Примерно изчисление за пациент с тегло 72 кг:
Телесно тегло на пациента Доза етранакоген дезапарвовек (ml) = телесно тегло × 2 Брой необходими флакони* = Доза етранакоген дезапарвовек (ml), разделена на 10, след което закръглена до най-близкото цяло число флакони 72 kg 144 ml 15 *Общият обем на дозата етранакоген дезапарвовек на пациента, която трябва да бъде разредена, може да е по-малък от общия обем на необходимите флакони.
Телесното тегло на пациента, използвано за изчисляване на дозата, трябва да се закръгли до най-близкия цял килограм.
Пример:
За пациент с тегло между 72,1 kg и 72,4 kg използвайте 72 kg. За пациент с тегло между 72,5 kg и 72,9 kg използвайте 73 kg.
-
Етранакоген дезапарвовек трябва да се разреди с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор преди приложение.
-
Преди разреждане, проверете всеки от флаконите с етранакоген дезапарвовек.
-
Ако се виждат частици, помътняване или промяна в цвета, не използвайте флакона(ите).
-
-
Завъртете внимателно флаконите 3 пъти (около 10 секунди), за да хомогенизирате суспензията с етранакоген дезапарвовек.
-
За да избегнете образуване на пяна, не разклащайте силно флакона(ите) с етранакоген дезапарвовек.
-
-
Изтеглете обема на изчислената доза Hemgenix (в ml) от 500 ml инфузионен(ни) сак(ове) с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор. Обемът, който трябва да се изтегли, ще варира в зависимост от телесното тегло на пациента.
-
При пациенти <120 kg телесно тегло изтеглете обема натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, съответстващ на общата доза Hemgenix (в ml) от един 500 ml инфузионен сак.
-
При пациенти с телесно тегло ≥120 kg изтеглете обема натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, съответстващ на общата доза Hemgenix (в ml) от два 500 ml инфузионни сака, като изтеглите половината от обема от всеки от двата сака.
-
-
Изтеглете етранакоген дезапарвовек от всеки флакон, като използвате игла 20G и спринцовка.
-
След това добавете необходимата доза етранакоген дезапарвовек към инфузионния(ните) сак(ове), за да доведете общия обем във всеки инфузионен сак обратно до 500 ml.
-
-
Добавете дозата Hemgenix директно към инжекционния разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%). Не добавяйте дозата Hemgenix във въздуха в инфузионния сак по време на разреждането.
-
Внимателно обърнете инфузионния(ните) сак(ове) поне 3 пъти (около 10 секунди), за да смесите разтвора и да осигурите равномерно разпределение на разредения продукт.
-
За да избегнете образуването на пяна:
-
Не разклащайте приготвения(те) инфузионен(ни) сак(ове).
-
Не използвайте филтърни игли по време на приготвянето на етранакоген дезапарвовек.
-
-
За да се намали рискът от разливане и/или образуване на аерозол, инфузионният(ните) сак(ове) трябва да се доставя(т) свързан(и) с инфузионна система, предварително напълнена със стерилен натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор.
-
Инфузионната система, предварително напълнена със стерилен натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, трябва да се свърже към основната интравенозна инфузионна линия, също заредена със стерилен натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор преди употреба.
-
Използвайте само натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, тъй като стабилността на етранакоген дезапарвовек не е установена с други разтвори и разредители.
-
Не вливайте разредения разтвор етранакоген дезапарвовек в една и съща интравенозна линия с други продукти.
-
Не използвайте централна линия или порт.
Приложение
-
Разреденият етранакоген дезапарвовек трябва да се провери визуално преди приложение. Разреденият етранакоген дезапарвовек трябва да бъде бистър, безцветен разтвор. Ако в инфузионния сак се виждат частици, помътняване или промяна в цвета, не използвайте етранакоген дезапарвовек.
-
Използвайте продукта след разреждане възможно най-скоро. Не трябва да превишавате времето за съхранение на разредения продукт извън предвиденото в точка 6.3.
-
Използвайте вграден 0,2 µm филтър, направен от полиетерсулфон (PES).
-
Разреденият разтвор етранакоген дезапарвовек трябва да се приложи в периферна вена чрез отделна инфузионна линия през периферен венозен катетър.
-
Разтворът етранакоген дезапарвовек трябва да се влива внимателно, като се спазва скоростта на инфузия, дадена в точка 4.2. Приложението трябва да приключи в рамките на
≤24 часа след приготвяне на дозата (вж. точка 4.2).
-
След като цялото съдържание на инфузионния(ните) сак(ове) бъде влято, инфузионната линия трябва да се промие със същата скорост на инфузия с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, за да се гарантира доставянето на целия обем етранакоген дезапарвовек.
Мерки, които трябва да се предприемат при случайна експозиция
В случай на случайна експозиция трябва да се следват местните указания за фармацевтични отпадъци.
-
В случай на случайна експозиция на очите, незабавно изплакнете очите с вода в продължение на поне 15 минути. Не използвайте алкохолен разтвор.
-
В случай на случайно убождане с игла, стимулирайте кървенето от раната и измийте добре мястото на инжектиране със сапун и вода.
-
В случай на случайна експозиция на кожата, засегнатата област трябва да се почисти старателно със сапун и вода в продължение на поне 15 минути. Не използвайте алкохолен разтвор.
-
В случай на случайно вдишване, изведете лицето на чист въздух.
-
В случай на случайна експозиция през устата, изплакнете устата обилно с вода.
-
Във всеки случай след това потърсете медицинска помощ.
Работните повърхности и материалите, които потенциално са били в контакт с етранакоген дезапарвовек, трябва да бъдат дезинфекцирани с подходящ дезинфектант с вироцидно действие (напр. дезинфектант, освобождаващ хлор, като хипохлорит, съдържащ 0,1% хлор (1 000 ppm)) след употреба.
Предпазни мерки, които трябва да се вземат при изхвърляне на лекарствения продукт
Неизползваният лекарствен продукт и материалите за еднократна употреба, които може да са влезли в контакт с Hemgenix (твърди и течни отпадъци), трябва да се изхвърлят в съответствие с местните указания за фармацевтични отпадъци.
Болногледачите, трябва да бъдат съветвани за правилното боравене с отпадъчни материали, получени от замърсени медицински консумативи по време на употребата на Hemgenix.
Работни повърхности и материали, които потенциално са били в контакт с етранакоген дезапарвовек, трябва да бъдат дезинфекцирани с подходящ дезинфектант с вироцидно действие (напр. дезинфектант, освобождаващ хлор, като хипохлорит, съдържащ 0,1% хлор (1000 ppm)) след употреба и след това, ако е възможно, автоклав.