Femoston 2 mg/10 mg film-coated tablets

Хормонозаместителна терапия (ХЗТ) при симптоми на естрогенов дефицит при постменопаузални жени най-малко 6 месеца от последния менструален цикъл.

Профилактика на остеопорозата при постменопаузални жени с висок риск за бъдещи фрактури, които са с непоносимост към или са с противопоказания за приложението на други лекарствени продукти, одобрени за профилактика на остеопорозата.

Опитът в лечението на жени над 65-годишна възраст е ограничен.

За перорална употреба.

За продължителна секвенциална терапия.

Естроген се приема през цялото време. Прогестаген се добавя през последните 14 дни от всеки 28-дневен цикъл, в секвенциален режим.

Лечението започва с една керемиденочервена таблетка дневно за първите 14 дни, последвано от една жълта таблетка дневно за следващите 14 дни, както е указано на 28-дневната календарна опаковка.

Фемостон трябва да се приема непрекъснато без прекъсване между опаковките.

За начало или продължение на лечението на постменопаузални симптоми, трябва да се прилага най-ниската ефективна доза за най-кратък период (вж. точка 4.4).

Най-общо секвенциалната комбинирана терапия трябва да започне с Фемостон 1/10.

В зависимост от клиничния отговор, дозата може да бъде адаптирана в последствие.

Пациентите, променящи терапията от друга продължителна секвенциална терапия или циклични лекарствени продукти, трябва да завършат 28-дневния цикъл и тогава да преминат към Фемостон.

Пациентите на продължителна терапия с комбинирани лекарствени продукти могат да започнат лечението с Фемостон по всяко време.

Ако се пропусне доза, тя трябва да се приеме колкото може по-скоро. Ако са минали повече от 12 часа, лечението трябва да продължи със следващата таблетка без да се приема забравената таблетка. Вероятността да се появи внезапно кървене или зацапване може да се повиши.

Фемостон може да се приема независимо от прием на храна.

Педиатрична популация

Няма приложими показания за употреба на Фемостон в педиатричната популация.

• Диагностициран в миналото или подозиран карцином на млечната жлеза.

• Диагностициран или подозиран естроген-зависим злокачествен тумор (напр. ендометриален карцином).

• Известни или подозирани прогестаген-зависими неопазми (напр. менингиома).

• Недиагностицирано генитално кървене.

• Нелекувана ендометриална хиперплазия.

• Прекаран или наличен венозен тромбоемболизъм (дълбока венозна тромбоза, белодробен емболизъм).

• Известно тромбофилно нарушение (напр. протеин С, протеин S или антитромбинов дефицит, вж. точка 4.4).

• Активен или наскоро прекаран артериален тромбоемболизъм (напр. ангина, миокарден инфаркт).

• Остро чернодробно заболяване или минало чернодробно заболяване, след което функционалните чернодробни показатели не са се върнали в нормални граници.

• Порфирия.

• Известна свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1.

За терапия на постменопаузални симптоми, ХЗТ трябва да се започне само в случай, че симптомите нарушават качеството на живот. Във всички случаи е необходимо да се извърши внимателна преценка на рисковете и ползите поне веднъж годишно и ХЗТ трябва да бъде продължена само до тогава докато ползата превъзхожда риска.

Доказателствата по отношение на риска, свързан с ХЗТ при лечението на преждевременна менопауза са ограничени. Поради ниското ниво на абсолютния прис при по-млади жени, балансът полза/риск при тези жени е по-благоприятен, отколкото при по-възрастни жени.

Медицински преглед/проследяване

Преди започване или подновяване на ХЗТ трябва да бъде снета пълна индивидуална и фамилна анамнеза. Физикалният преглед (включително на тазовите органи и млечните жлези) трябва да бъде извършен с оглед на снетата анамнеза, както и на противопоказанията и специалните предупреждения за употреба на лекарството. По време на лечението е препоръчително да бъдат провеждани периодични контролни прегледи, като честотата и характерът им се определят в зависимост от индивидуалните особености на пациента. Жените трябва да бъдат съветвани какви промени в гърдите трябва да съобщават на лекуващия си лекар и медицинска сестра (вж. точка „Рак на млечната жлеза” по-долу). Трябва да бъдат провеждани изследвания, включително подходяща образна диагностика, напр. мамография, според съвременните приети практики за скрининг, адаптирани в зависимост от клиничните нужди на пациента.

Състояния, при които е необходимо наблюдение

Пациентката трябва да бъде стриктно наблюдавана, ако някое от следните състояния са налични, или са били налични, и/или са били влошени по време на бременност или предшестваща хормонална терапия. Трябва да се има предвид, че тези състояния могат да се проявят отново или да се влошат по време на лечението с Фемостон:

• лейомиома (маточни фиброми) или ендометриоза

• рискови фактори за тромбоемболични нарушения (вж. по-долу)

• рискови фактори за естроген-зависими тумори, напр. наследственост първа степен при рак на гърдата

• хипертония

• чернодробни нарушения (напр. чернодробен аденом)

• захарен диабет с или без съдово засягане

• холелитиаза

• мигрена или (тежко) главоболие

• системен лупус еритематозус

• анамнеза за ендометриална хиперплазия (вж. долу)

• епилепсия

• астма

• отосклероза.

Причини за незабавно спиране на терапията:

Лечението трябва да бъде прекратено в случай, че се установят контраиндикации, както и при следните състояния:

• жълтеница или влошаване на чернодробната функция;

• значително повишаване на кръвното налягане;

• новопоявило се главоболие от мигренозен тип;

• бременност.

Ендометриална хиперплазия и карцином

• при жени с интактна матка, рискът от ендометриална хиперплазия и карцином е повишен, когато естрогените се прилагат самостоятелно за продължително време. Докладваното повишаване на риска от ендометриален рак сред пациенти, приемащи само естрогени варира от 2 до 12 пъти, сравнено с неприемащи и зависи от продължителността на лечението и дозата на естрогена (вж. точка 4.8). След спиране на лечението рискът може да остане повишен за поне 10 години.

• Добавянето на прогестаген циклично за най-малко 12 дни месечно/28-дневен цикъл или продължителна комбинирана естроген-прогестаген терапия при нехистеректомирани жени може да превентира повишения риск, свързан с ХЗТ само с естроген.

• Внезапно кървене и зацапване може да се появи по време на първите месеци от лечението. Ако то се появи известно време след терапията или продължи след прекъсване на лечението, трябва да се изследва причината, което може да включва ендометриална биопсия за изключване на злокачествено заболяване на ендометриума.

Рак на млечната жлеза

Доказателствата като цяло показват повишен риск от рак на гърдата при жени, приемащи комбинация естроген-прогестаген и при ХЗТ само с естроген, който е зависим от продължителността на приема на ХЗТ.

Комбинирана терапия с естроген-прогестаген

Рандомизираното плацебо-контролирано проучване, Инициатива за женско здраве („The Women’s Health Initiative study". WHI) и мета-анализ на перспективни епидемиологични проучвания са последователни в установяването на повишен риск от рак на гърдата при жени, приемащи комбинирана естроген-прогестаген ХЗТ , който се проявява след около 3 (1-4) години (вж. точка 4.8).

Монотерапия с естроген

Проучването WHI не установява повишаване на риска от рак на гърдата при хистеректомирани жени, приемащи ХЗТ само с естроген. Обсервационни проучвания са съобщавали основно малко повишение на риска от диагностициране на рак на гърдата, който е по-малък от този, открит при жени, приемали комбинация естроген-прогестаген (вж. точка 4.8).

Резултатите от голям мета-анализ показват, че след прекъсване на лечението свръх рискът ще намалее с времето и времето, необходимо за връщане към изходно ниво, зависи от продължителността на предишната употреба на ХЗТ. Когато ХЗТ се приема повече от 5 години, рискът може да продължи 10 години и повече.

ХЗТ, особено комбинираната естроген-прогестаген терапия, повишава плътността на мамографските образи, което може да повлияе неблагоприятно радиологичното откриване на рак на гърдата.

Рак на яйчниците

Ракът на яйчниците се наблюдава много по-рядко от рака на гърдата. Епидемиологичните данни от голям мета-анализ предполагат леко повишен риск при жени, приемащи ХЗТ само с естроген или комбинирана естроген-прогестаген ХЗТ, който се проявява в рамките на 5 години от употребата и намалява във времето след спиране на приема.

Някои други проучвания, включително изпитването WHI, предполагат, че употребата на комбинирана ХЗТ може да е свързана с подобен или малко по-малък риск (вж. точка 4.8).

Венозен тромбемболизъм

• ХЗТ е свързана с 1,3-3 пъти по-висок риск от развитие на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ), т.е. дълбока венозна тромбоза или белодробен емболизъм. Появата на такова събитие е по- вероятно през първата година на ХЗТ, отколкото по-късно (вж. точка 4.8).

• Пациенти с известни тромбофилични състояния са с по-висок риск за развитие на ВТЕ и ХЗТ може да повиши този риск. По тази причина прилагането на ХЗТ при такива пациенти е противопоказано (вж. точка 4.3).

• Общоприетите рискови фактори за ВТЕ включват: прилагане на естроген, напреднала възраст, голяма хирургична операция, продължителна имобилизация, затлъстяване (ИТМ > 30 kg/m2), бременност/периода след раждането, системен лупус еритематозус (СЛЕ) и рак. Няма единно мнение за възможната роля на варикозните вени при ВТЕ.

• Както при всички пост-оперативни пациенти, е необходимо да се имат предвид профилактични мерки за предотвратяване на следоперативния венозен тромбоембоилзъм. Ако се очаква продължително обездвижване след определени операции, се препоръчва временно спиране на ХЗТ 4 до 6 седмици по-рано. Възобновяването на терапиата не бива да става преди жената да е напълно раздвижена.

• При жени без анамнеза за ВТЕ, но при роднина от първа степен с анамнеза за тромбоза в млада възраст, може да се предложи извършването на скрининг след внимателна информиране относно ограниченията му (само част от нарушенията на тромбофилията се идентифицират при скрининг).

• Ако тромбофиличен дефект се идентифицира, който се проявява с тромбоза в членове на семейството или дефектът е тежък (напр. антитромбин, протеин S или протеин С дефицит или комбинация от дефекти), ХЗТ е противопоказана.

• При жени на хронично антокоагулантно лечение, трябва внимателно да се прецени ползата/риска от приложението на ХЗТ.

• Ако след началото на лечението се развие ВТЕ, приемът на лекарството трябва да се спре. Пациентите трябва да се посъветват да потърсят лекуващия си лекар незабавно, когато имат съмнение за евентуално развиващ се тромбоемболизъм (напр. болезнено подуване на крака, внезапна гръдна болка, задух).

Исхемична болест на сърцето

Няма данни от рандомизирани контролирани изпитвания за протекция от миокарден инфаркт при жени с или без съществуваща исхемична болест на сърцето, които получават комбинирана естроген-прогестаген или само естрогенна ХЗТ.

Комбинирана естроген-прогестаген терапия

По време на комбинирана естроген-прогестаген терапия относителният риск от исхемична болест на сърцето е леко увеличен. Тъй като изходният абсолютен риск от исхемична болест на сърцето силно зависи от възрастта, броят на допълнителните случаи на исхемична болест на сърцето, които се дължат на употреба на естроген-прогестаген е много нисък при здрави жени, наближаващи менопаузата, но се увеличава с напредване на възрастта.

Монотерапия с естроген

Рандомизирани клинични данни не установяват повишен риск от исхемична болест на сърцето при хистеректомирани жени, приемащи естроген като монотерапия.

Исхемичен инсулт

Комбинирана естроген-прогестаген или ХЗТ само с естроген се свързват с 1,5 пъти увеличение на риска от исхемичен инсулт. Относителният риск не се променя с възрастта или времето след менопаузата. Но тъй като изходният риск от инсулт е силно зависим от възрастта, общият риск от мозъчен инсулт при жени, които използват ХЗТ ще се увеличава с възрастта (вж. точка 4.8).

Други състояния

• Естрогените могат да предизвикат задържане на течности, поради което пациентите с нарушена сърдечна или бъбречна функция трябва да бъдат внимателно проследявани.

• Жени с предшестваща хипертриглицеридемия трябва да бъдат внимателно мониторирани по време на естроген заместителна или хормонозаместителна терапия, тъй като при такива пациенти при приложение на естрогени са докладвани редки случаи на значително повишение на плазмените триглицериди, водещо до панкреатит.

• Екзогенните естрогени могат да предизвикат или влошат симптоми на наследствен и придобит ангиоедем.

• Естрогените повишават нивото на тироид-свързващия глобулин (ТСГ), което води до високи нива на общия циркулиращ тироиден хормон, установено чрез измерване на протеин- свързания йод (ПСЙ), на Т4 (измерени чрез колонен или радио-имунологичен анализ) или на Т3 (чрез радио-имунологичен анализ). Захващането на Т3 е намалено, като следствие на повишения ТСГ. Концентрациите на свободните Тз и Т4 са непроменени. Други свързващи протеини могат да бъдат повишени в серума, т.е. кортикоид-свързващия глобулин (КСГ) свързващия глобулин за половите хормони (СГПХ), което води до повишена цирклация на кортикостероиди и полови хормони, съответно. Свободните или биологично активните концентрации на хормоните са непроменени. Възможно е повишаването и на други плазмени протеини (ангиотензин/ренин субстрат, алфа-1-антитрипсин, церулоплазмин).

• ХЗТ не подобрява когнитивната функция. Има известни доказателства за повишаване на риска от евентуално развитие на деменция при жени, които започват продължително лечение с комбинирана ХЗТ или ХЗТ само с естроген след 65 годишна възраст.

• Пациентки с редки наследствени форми на галактозна непоносимост, общ лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Повишени нива на АЛАТ

По време на клинични изпитвания при пациенти с комбинирана схема за лечение на вирусен хепатит С с омбитасвир/паритапревир/ритонавир, със и без дазабувир, повишени нива на АЛАТ повече от 5 пъти над горната граница на нормата (ГГН) се наблюдават значително по-често при жени, използващи лекарствени продукти, съдържащи етинилестрадиол, като напр. комбинирани хормонални контрацептиви (КХК). Освен това, и при пациенти, лекувани с глекапревир/пибрентасвир, са наблюдавани повишени нива на АЛАТ при жени, които употребяват лекарства, съдържащи етинилестрадиол, като напр. КХК. При жени, използващи лекарствени продукти, съдържащи естрогени, различни от етинилестрадиол, като естрадиол, степента на повишени нива на АЛАТ е сходна с тази при жени, които не приемат никакви естрогени; въпреки това, поради ограничения брой жени, приемащи тези различни естрогени, е необходимо повишено внимание при едновременното приложение на комбинирана терапевтична схема с омбитасвир/паритапревир/ритонавир, със или без дазабувир, както и на схема с глекапревир/пибрентасвир. Вижте точка 4.5.

Комбинираното естроген-прогестаген лечение не е контрацептив.

Не са провеждани проучвания за взаимодействия.

Ефикасността на естрогени и прогестагени може да бъде нарушена:

• Метаболизмът на естрогени и прогестагени може да се повиши от едновременен прием със субстанции, известни като индуктори на лекарства-метаболизиращи ензими, особено Р450- ензимите 2В6, ЗА4, ЗА5, ЗА7, като например антиконвулсанти (напр. фенобарбитал, карбамазепин, фенитоин) и анти-инфекциозни лекарства (напр. рифампицин, рифабутин, невипарин, ефавиренц).

• Ритонавир и нелфинавир, въпреки че са известни като мощни инхибитори на CYP450 ЗА4, А5, А7, проявяват качества на индуктори, когато се приемат заедно със стероидни хормони.

• Растителни продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericum perforatum) могат да индуцират метаболизма на естрогени и прогестогени чрез CYP450 ЗА4 път.

• Клинично, повишеният метаболизъм на естрогени и прогестагени може да доведе до намален ефект и да промени профила на кървене на матката.

Естрогени могат да повлияят метаболизма на други лекарства

Естрогените per se могат да потиснат CYP450 лекарства-метаболизиращите ензими чрез конкурентна инхибиция. Това трябва да се има предвид особено за субстрати с тесен терапевтичен индекс, като:

• такролимус и циклоспорин A (CYP450 ЗА4, 3А3)

• фентанил (CYP450 ЗА4)

• теофилин (CYP450 1А2).

Клинично това може да доведе до повишение на плазмените нива на засегнатите субстанции до токсични концентрации. По тази причина мониториране на лекарствените нива за

продължителен период от време може да бъде показано, както и намаляване на дозата ана такролимус, фентанил, циклоспорин А и теофилин може да бъде необходимо.

Фармакодинамични взаимодействия

ГЕо време на клинични изпитвания с комбинирана терапевтична схема с омбитасвир/паритапревир/ритонавир, със и без дазабувир за лечение на вирусен хепатит С, повишени нива на АЛАТ повече от 5 пъти над горната граница на нормата (ГГН) се наблюдават значително по-често при жени, използващи лекарствени продукти, съдържащи етинилестрадиол, като напр. КХК. При жени, използващи лекарствени продукти, съдържащи естрогени, различни от етинилестрадиол, като естрадиол, степента на повишени нива на АЛАТ е сходна с тази при жени, които не използват никакви естрогени; все пак, поради ограничения брой жени, приемащи тези различни естрогени, е необходимо повишено внимание при едновременното приложение на комбинирана терапевтична схема с омбитасвир/паритапревир/ритонавир, със или без дазабувир, както и на схема с глекапревир/пибрентасвир (вж. точка 4.4).

Фемостон не е показан при бременност. Ако възникне бременност по време на терапията с Фемостон, лечението трябва незабавно да бъде прекратено.

Резултатите от повечето епидемиологични проучвания към днешна дата, които се отнасят до неволна експозиция на плода на комбинации естроген-прогестаген, показват липса на тератогенен или фетотоксичен ефект. Няма достатъчно данни за употреба на естрадиол/дидрогестерон при бременни жени.

Фемостон не е показан по време на кърмене.

Фемостон не повлиява или повлиява незначително способността за шофиране или работа с машини.

Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции при пациенти, лекувани с естрадиол/дидрогестерон в клинични изпитвания са главоболие, коремна болка, болка/чувствителност на гърдите и болка в гърба.

Следващите нежеланите лекарствени реакции са наблюдавани с честота, посочена по-долу по време на клинични изпитвания (n=4 929):

* за повече информация вижте по-долу

Риск от рак на млечната жлеза

• Повишен до 2 пъти риск от диагностициране на рак на гърдата е докладван при жени, приемащи комбинирана естроген-прогестаген терапия за повече от 5 години.

• Повишеният риск при жени на монотерапия с естрогени е по-нисък от този, наблюдаван при жени на комбинации естроген-прогестаген.

• Нивото на риска зависи от продължителността на употреба (вж. точка 4.4).

• Представени са абсолютни оценки на риска, въз основа на резултатите от най-голямото рандомизирано плацебо-контролирано проучване (WHI-study) и най-големият мета анализ на перспективните епидемиологични проучвания.

Най-големият мета-анализ на перспективните епидемиологични проучвания - Очакван допълнителен риск от рак на гърдата след 5-годишна употреба при жени с ИТМ 27 (kg/m2)

Очакван допълнителен риск от рак на гърдата след 10-годишна употреба при жени с ИТМ 27 (kg/m2)

Проучвания Инициатива за женско здраве (Women’s Health Initiative, WHI), САЩ - допълнителен риск от рак на гърдата след 5-годишна употреба

Риск от ендометриален карцином

Постменопаузални жени със запазена матка

Рискът от ендометриален рак е около 5 на 1 000 жени със запазена матка и неприемащи ХЗТ.

При жени с матка, употребата на ХЗТ само с естроген не се препоръчва, тъй като тя повишава риска от ендометриален рак (вж. точка 4.4).

В зависимост от продължителността на приема на естроген монотерапия и дозата му, повишението на риска от ендометриален карцином при епидемиологични проучвания варира от 5 до 55 допълнителни диагностицирани случаи на всеки 1 000 жени на възраст между 50 и 65 години.

Добавянето на прогестаген към естроген-монотерапия за най-малко 12 дни на цикъл може да предотврати този повишен риск. В проучването Million Women Study употребата на комбинирана (секвенциална или непрекъсната) ХЗТ за 5 години не е повишила риска от ендометриален карцином (RR от 1,0 (0,8-1,2)).

Рак на яйчника

Прилагането ХЗТ само с естрогени или комбинирана естраген-прогестаген ХЗТ е свързано с леко повишен риск да бъде диагностициран рак на яйчника (вж. точка 4.4).

Мета-анализ на 52 епидемиологични проучвания, показва повишен риск от рак на яйчника при жени, които приемат ХЗТ към момента, в сравнение с жени, които никога не са приемали ХЗТ (R.R 1,43; 95% CI 1,31-1,56). При жени на възраст между 50 и 54 години, които приемат ХЗТ в продължение на 5 години, това води до 1 допълнителен случай на 2 000 лекувани. При жени на възраст между 50 и 54 години, които не приемат ХЗТ, би имало около 2 на 2 000 жени, диагностицирани с рак на яйчника за период от 5 години.

Риск от венозен тромбоемболизъм

ХЗТ е свързана с 1.3-3-пъти повишен относителен риск от развитие на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ), т.е. дълбока венозна тромбоза или белодробен емболизъм. Появата на такова събитие е по-вероятна през първата година от приема на ХЗТ (вж. точка 4.4). Представени са резултатите от проучванията WHI:

WHI проучвания - допълнителен риск от ВТЕ при употреба над 5 години

Риск от исхемична болест на сърцето

Рискът от исхемична болест на сърцето е леко повишен при жени над 60 години, приемали комбинирана естроген-прогестаген ХЗТ (вж. точка 4.4).

Риск от исхемичен инсулт

Употребата на естроген самостоятелно и естроген-прогестаген терапия се свързва с до 1,5 птри повишен относителен риск от исхемичен инсулт. Рискът от хеморагичен инсулт не се повишава по време на приложението на ХЗТ.

Относителният риск не зависи от възрастта или продължителността на употреба, но тъй като изходният риск е силно зависим от възрастта, общият риск от инсулт при жени, които приемат ХЗТ ще се повишава с възрастта (вж. точка 4.4.).

КомбинираниWHIпроучвания - допълнителен риск за исхемичен инсулт²при над 5- годишна употреба

Други нежелани реакции, докладвани във връзка с лечението с естроген-прогестаген (вкл. естрадиол/дидрогестерон)

Неоплазми - доброкачествени, злокачествени и неопределени

Естроген-зависими неоплазми, както доброкачествени, така и злокачествени, напр. ендометриален рак, рак на яйчниците. Увеличение на размерите на зависимите от прогестаген неоплазми, напр. менингиом.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Хемолитична анемия

Нарушения на имунната система

Системен лупус еритематозус.

Нарушения на метаболизма и храненето

Хипертриглицеридемия.

Нарушения на нервната система

Вероятна деменция, хорея, екзацербация на епилепсия

Нарушения на очите

Изостряне на корнеалния ъгъл, непоносимост към контактни лещи

Съдови нарушения

Артериален тромбоемболизъм

Стомашно-чревни нарушения

Панкреатит (при жени със съществуваща хипертриглицеридемия)

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Еритема мултиформе, еритема нодозум, хлоазма или мелазма, които могат да персистират и след спиране на лечението

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Крампи на долни крайници

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Инконтиненция на урина

⁴Не е правена разлика между исхемичен и хеморагичен инсулт

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Фиброкистозна болест на гърдата, ерозия на шийката на матката

Вродени, фамилни и генетични нарушения

Влошаване на порфирия

Изследвания

Общо повишение на нивата на тироидните хормони.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

И естрадиол, и дидрогестерон са субстанции с ниска токсичност. Симптоми като гадене, повръщане, чувствителност на гърдата, замайване, коремна болка, сънливост/умора и остатъчно кървене могат да възникнат в случаи на предозиране. Малко вероятно е да се наложи специфично симптоматично лечение. Горепосочената информация се отнася и за предозиране при деца.