Lazcluze 240 mg - Film-coated tablet

Lazcluze в комбинация с амивантамаб е показан за първа линия на лечение на възрастни пациенти с авансирал недребноклетъчен рак на белия дроб (НДРБД) с делеция в екзон 19 или субституция L858R в екзон 21 на EGFR.

Лечението с Lazcluze трябва да се започне от лекар с опит в употребата на противоракови лекарствени продукти.

Преди започване на лечението с Lazcluze трябва да бъде установен положителен EGFR мутационен статус в туморна тъкан или плазма, като се използва валидиран метод. Ако не се открие мутация в плазмена проба, трябва да се изследва туморна тъкан при наличие на

достатъчно количество и качество на тъканта поради възможност за фалшиво отрицателни резултати при изследване на плазма.

Дозировка

Препоръчителната доза Lazcluze е 240 mg веднъж дневно в комбинация с амивантамаб.

Препоръчва се Lazcluze да се прилага винаги преди амивантамаб, когато се прилагат в един и същи ден. Вижте точка 4.2 от кратката характеристика на амивантамаб за информация относно препоръчителното дозиране на амивантамаб.

Венозни тромбоемболични събития (ВТС) при едновременна употреба с амивантамаб

При започване на лечението трябва да се прилагат профилактично антикоагуланти за предотвратяване на венозни тромбоемболични събития (ВТС) при пациенти, получаващи Lazcluze в комбинация с амивантамаб. В съответствие с клиничните указания, пациентите трябва да получават профилактична доза перорален антикоагулант с директно действие (DOAC) или нискомолекулен хепарин (НМХ). Не се препоръчва употребата на антагонисти на витамин К.

Реакции на кожата и ноктите

Препоръчва се профилактично лечение с перорални и локални антибиотици, за да се намали рискът и тежестта на реакциите на кожата и ноктите при пациенти, получаващи Lazcluze в комбинация с амивантамаб. Препоръчва се също така използването на некомедоногенен овлажняващ крем за кожата (за предпочитане на базата на серамиди или други състави, които осигуряват продължителна хидратация на кожата и не съдържат изсушаващи средства) на лицето и цялото тяло (с изключение на скалпа) и разтвор на хлорхексидин за измиване на ръцете и краката. Пациентите трябва да се инструктират да ограничат излагането на слънце по време на и в продължение на 2 месеца след комбинираната терапия с Lazcluze. За допълнителна информация относно профилактиката на реакции от страна на кожата и ноктите вижте

точка 4.4.

Продължителност на лечението

Лечението трябва да продължи до прогресия на заболяването или неприемлива токсичност.

Пропусната доза

Ако планирана доза Lazcluze се пропусне, тя може да се приложи в рамките на 12 часа. Ако са изминали повече от 12 часа от момента, в който е трябвало да бъде дадена дозата, пропуснатата доза не трябва да се прилага, а следващата доза трябва да се приложи според обичайната схема на прилагане.

Изменения на дозата

Препоръчителните намаления на дозата поради нежелани реакции са представени в Таблица 1.

Таблица 1: Препоръчителни намаления на дозата на Lazcluze при нежелани реакции

Измененията на дозата при определени нежелани реакции са представени в Таблица 2.

За информация относно измененията на дозата на амивантамаб направете справка с точка 4.2 от кратката характеристика на амивантамаб.

Таблица 2: Препоръчителни изменения на дозата на Lazcluze и амивантамаб при нежелани реакции*

• Спрете Lazcluze и амивантамаб, ако се подозира ИББ/пневмонит.

• Преустановете окончателно Lazcluze и амивантамаб, ако се потвърди ИББ/пневмонит.

• Спрете Lazcluze и амивантамаб, докато пациентът се стабилизира клинично. След това приемът на двата лекарствени продукта може

• Преустановете окончателно амивантамаб. Лечението може да продължи с Lazcluze със същата

• Трябва да се започне поддържащо лечение според клиничните показания.

• Оценете отново след 2 седмици.

• Трябва да се започне поддържащо лечение според клиничните показания.

• Ако няма подобрение след

• Преоценявайте на всеки

• Трябва да се започне поддържащо лечение според клиничните показания.

• Спрете Lazcluze и амивантамаб.

• След възстановяване до степен ≤ 2 възобновете приема на двата лекарствени продукта със същата доза или обмислете намаляване на дозата, като първо намалите дозата на амивантамаб.

• Ако няма подобрение след 2 седмици, преустановете окончателно и Lazcluze, и

• Преустановете окончателно амивантамаб и спрете Lazcluze.

• Спрете Lazcluze до възстановяване до степен ≤ 2 или изходното ниво.

• След възстановяване до степен ≤ 2 възобновете приема на Lazcluze

• Спрете Lazcluze и амивантамаб.

• След възстановяване до степен ≤ 1 възобновете приема на двата лекарствени продукта със същата доза или обмислете намаляване на

• Трябва да се започне поддържащо лечение.

• Спрете Lazcluze до възстановяване до степен ≤ 1 или изходното ниво. Възобновете приема на Lazcluze със същата доза или обмислете намаляване на дозата.

• Помислете за окончателно преустановяване на употребата на Lazcluze и амивантамаб, ако не настъпи възстановяване в рамките

• Трябва да се започне поддържащо лечение.

• Спрете Lazcluze и амивантамаб.

• След възстановяване до степен ≤ 1 възобновете приема на двата лекарствени продукта със същата доза или обмислете намаляване на

• Трябва да се започне поддържащо лечение.

• Спрете Lazcluze и амивантамаб.

• След възстановяване до степен ≤ 1 намалете дозата, като първо

• Спрете Lazcluze и амивантамаб.

• След възстановяване до степен ≤ 2 възобновете приема на двата лекарствени продукта със същата доза или обмислете намаляване на дозата, като първо намалите дозата

• Спрете Lazcluze и амивантамаб до отзвучаване на нежеланата реакция до степен ≤ 1 или до изходното ниво.

• Възобновете приема на единия или и на двата лекарствени продукта, като за предпочитане е първо да възобновите приема на Lazcluze с намалена доза, освен ако има основателни съмнения, че нежеланата реакция е свързана с Lazcluze.

• Помислете за окончателно преустановяване на употребата на Lazcluze и амивантамаб, ако не настъпи възстановяване в рамките

* Вижте точка 4.2 от кратката характеристика на продукта на амивантамаб за информация за препоръчителното дозиране на амивантамаб.

Специални популации

Старческа възраст

Не е необходима корекция на дозата (вж. точки 4.8, 5.1 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Въз основа на популационен фармакокинетичен (ФК) анализ не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане. Данните при пациентите с тежка степен на бъбречно увреждане са ограничени. ФK на лазертиниб при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност е неизвестна. Необходимо е повишено внимание при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност (вж. точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с лека или умерена степен на чернодробно увреждане. ФK на лазертиниб при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане е неизвестна. Необходимо е повишено внимание при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Няма съответна употреба на лазертиниб в педиатричната популация за лечение на недребноклетъчен рак на белите дробове.

Начин на приложение

Lazcluze е предназначен за перорално приложение. Таблетките трябва да се гълтат цели, със или без храна. Таблетките не трябва да се разтрошават, разделят или дъвчат.

При поява на повръщане по всяко време след приема на Lazcluze следващата доза трябва да се приеме на следващия ден.

Свръхчувствителност към активното(ите) вещество(а) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Интерстициална белодробна болест/пневмонит

Интерстициална белодробна болест (ИББ) или ИББ-подобни нежелани реакции (например пневмонит), включително събития с летален изход, се съобщават при пациенти, лекувани с лазертиниб и амивантамаб (вж. точка 4.8). Пациентите с анамнеза за ИББ, ИББ, предизвикана от лекарства, радиационен пневмонит, който изисква лечение с кортикостероиди, или с каквито и да било данни за клинично активна ИББ са изключени от основното клинично проучване.

Пациентите трябва да се наблюдават за симптоми, показателни за ИББ/пневмонит (например задух, кашлица, повишена температура). Ако се появят симптоми, лечението с Lazcluze трябва да се прекъсне до изследването на тези симптоми. Предполагаемите ИББ или ИББ-подобни нежелани реакции трябва да се оценят и при необходимост да се започне подходящо лечение. При пациенти с потвърдени ИББ или ИББ-подобни нежелани реакции лечението с Lazcluze трябва да бъде окончателно преустановено (вж. точка 4.2).

Венозни тромбоемболични (ВТС) събития

При пациенти, получаващи Lazcluze в комбинация с амивантамаб, се съобщават венозни тромбоемболични (ВТС) събития, включващи дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробна емболия (БЕ), включително събития с летален изход (вж. точка 4.8). В съответствие с клиничните указания пациентите трябва да получават или профилактична доза перорален антикоагулант с директно действие (DOAC) или нискомолекулен хепарин (НМХ). Не се препоръчва употребата на антагонисти на витамин К.

Трябва да се наблюдава за признаци и симптоми на ВТС. Пациентите с ВТС трябва да се лекуват с антикоагуланти, както е клинично показано. При ВТС, свързани с клинична нестабилност, лечението трябва да се преустанови, докато пациентът се стабилизира клинично. След това лечението с двата лекарствени продукта може да бъде възобновено със същата доза.

В случай на рецидив въпреки подходящото антикоагулантно лечение амивантамаб трябва да се преустанови. Лечението може да продължи с Lazcluze със същата доза (вж. точка 4.2).

Реакции на кожата и ноктите

При пациенти, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб, се наблюдава обрив (включително акнеиформен дерматит), сърбеж и сухота на кожата (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да се инструктират да ограничат излагането на слънце по време на и в продължение на 2 месеца след комбинираната терапия с Lazcluze. Препоръчително е използването на защитно облекло и широкоспектърни UVA/UVB слънцезащитни продукти. Препоръчва се профилактичен подход за предотвратяване на обриви. Това включва профилактична терапия при започване на лечението с перорален антибиотик (например доксициклин или миноциклин 100 mg два пъти дневно), като се започне в Ден 1, за първите 12 седмици от лечението и след приключване на пероралната антибиотична терапия – локално приложение на антибиотичен лосион върху скалпа (например клиндамицин 1%) през следващите 9 месеца от лечението.

Препоръчва се да се използва некомедоногенен овлажняващ крем (за предпочитане на базата на серамиди или други състави, които осигуряват продължителна хидратация на кожата и не съдържат изсушаващо средство) за лице и цяло тяло (с изключение на скалпа) и разтвор на хлорхексидин за измиване на ръцете и краката, като се започне в Ден 1 и се продължи през цялото лечение.

Препоръчва се рецептите за локални и/или перорални антибиотици и локални кортикостероиди да са на разположение към момента на прилагане на началната доза, за да се сведе до минимум всяко забавяне на реактивното лечение, ако се появи обрив въпреки профилактичното лечение. Ако се появят кожни реакции или реакции на ноктите, трябва да се прилагат поддържащи грижи, локални кортикостероиди и локални и/или перорални антибиотици. При реакции степен 3 или трудно поносими реакции степен 2 трябва да се прилагат и системни антибиотици и перорални кортикостероиди и да се обмисли консултация с дерматолог. В зависимост от тежеста, дозата на Lazcluze трябва да се намали, да се прекъсне или лечението да се прекрати окончателно (вж. точка 4.2).

Нарушения на очите

При пациенти, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб, се наблюдават нарушения на очите, включително кератит (вж. точка 4.8). Пациентите с влошаващи се очни симптоми трябва незабавно да бъдат насочени към офталмолог и да преустановят използването на контактни лещи до оценка на симптомите.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Силните индуктори на CYP3A4 могат да намалят плазмените концентрации на лазертиниб. Лазертиниб може да повиши плазмените концентрации на субстратите на CYP3A4 и BCRP.

Средства, които могат да променят плазмените концентрации на лазертиниб

Индуктори на CYP3A4

Едновременното приложение на няколко дози рифампин (силен индуктор на CYP3A4) намалява Cmax на лазертиниб със 72% и AUC с 83% при здрави участници. Трябва да се избягва едновременно приложение на Lazcluze със силни индуктори на CYP3A4 (например карбамазепин, фенитоин, рифампицин, жълт кантарион). Едновременното приложение на Lazcluze с умерени индуктори на CYP3A4 също може да намали плазмените концентрации на лазертиниб и поради това умерените индуктори на CYP3A4 (например бозентан, ефавиренц, модафинил) трябва да се използват с повишено внимание.

Инхибитори на CYP3A4

Едновременното приложение на многократни дози итраконазол (силен инхибитор на CYP3A4) увеличава Cmax на лазертиниб 1,19 пъти и AUC 1,46 пъти при здрави участници. Не се изисква първоначално коригиране на дозата, когато Lazcluze се прилага едновременно с инхибитори на CYP3A4.

Средства, понижаващи стомашната киселинност

Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на лазертиниб при едновременно приложение със средства, намаляващи стомашната киселиннност (инхибитори на протонната помпа и Н2-рецепторни антагонисти). Не се налагат корекции на дозата, когато Lazcluze се използва със средства, намаляващи стомашната киселинност.

Средства, чиито плазмени концентрации могат да се променят от Lazcluze

Субстрати на CYP3A4

Едновременното многократно приложение на Lazcluze 160 mg веднъж дневно увеличава Cmax на мидазолам (субстрат на CYP3A4) 1,39 пъти и AUC 1,47 пъти. Лекарствените продукти с тесен терапевтичен индекс, които са субстрати на CYP3A4 (например циклоспорин, еверолимус, пимозид, хинидин, сиролимус, такролимус), трябва да се използват с повишено внимание, тъй като лазретиниб може да повиши плазмените концентрации на тези лекарствени продукти.

Субстрати на BCRP

Едновременното многократно приложение на Lazcluze 160 mg веднъж дневно увеличава Cmax на розувастатин (субстрат на BCRP) 2,24 пъти и AUC 2,02 пъти. Лекарствените продукти с тесен терапевтичен индекс, които са субстрати на BCRP (например сунитиниб), трябва да се използват с повишено внимание, тъй като лазертиниб може да повиши плазмените концентрации на тези лекарствени продукти.

Субстрати на CYP1A2

Индукция на CYP1A2 не може да бъде изключена. Поради това се препоръчва повишено внимание при едновременно приложение със субстрати на CYP1A2 (напр. тизанидин).

Жени с детероден потенциал/контрацепция при мъже и жени

Жените с детероден потенциал трябва да се съветват да използват ефективна контрацепция по време на и до 3 седмици след лечението.

Пациентите от мъжки пол с партньорки с детероден потенциал трябва да се съветват да използват ефективна контрацепция (например кондом) и да не даряват сперма по време на лечението и до 3 седмици след последната доза лазертиниб.

Бременност

Липсват данни от употребата на лазертиниб при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (намалена ембриофетална преживяемост и понижено фетално телесно тегло) (вж. точка 5.3). Въз основа на механизма му на действие и данните при животни лазертиниб може да причини увреждане на фетуса, когато се прилага на бременна жена. Лазертиниб не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако не се счита, че ползата от лечението за жената надхвърля потенциалните рискове за плода. Ако пациентката забременее по време на приема на този лекарствен продукт, тя трябва да бъде информирана за потенциалния риск за плода.

Кърмене

Не е известно дали лазертиниб или неговите метаболити се екскретират в кърмата или повлияват образуването на кърма. Тъй като не може да се изключи риск за кърмачето, пациентките трябва да се съветват да не кърмят по време на лечението и до 3 седмици след последната доза лазертиниб.

Фертилитет

Липсват данни за ефекта на Lazcluze върху фертилитета при хора. Проучванията при животни показват, че лазретиниб оказва влияние върху репродуктивните органи при женските (намален

брой на естралните цикли и жълтите тела) и мъжките (дегенеративни промени в тестисите) и може да наруши женския и мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).

Lazcluze повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите получат симптоми, свързани с лечението (например умора), които засягат способността им да се концентрират и да реагират, се препоръчва да не шофират и да не работят с машини, докато ефектът отмине.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции от всички степени са обрив (89%), токсичност за ноктите (71%), реакция, свързана с инфузията (амивантамаб) (63%), хипоалбуминемия (амивантамаб) (48%), хепатотоксичност (47%), оток (амивантамаб) (47%), стоматит (43%), венозна тромбоемболия

(37%), парестезия (34%), умора (32%), запек (29%), диария (29%), сухота на кожата (26%),

намален апетит (24%), сърбеж (24%), хипокалциемия (21%), други нарушения на очите (21%) и

гадене (21%).

Най-честите сериозни нежелани реакции включват венозна тромбоемболия (11%), пневмония (4,0%), обрив (3,1%), интерстициална белодробна болест/пневмонит (2,9%), COVID-19 (2,4%), хепатотоксичност (2,4%), плеврален излив (2,1%), реакция, свързана с инфузията (амивантамаб) (2,1%), дихателна недостатъчност (1,4%), умора (1,2%), оток (амивантамаб)

(1,2%), хипоалбуминемия (амивантамаб) (1,2%) и хипонатриемия (1,2%).

Най-честите нежелани реакции, довели до прекратяване на лечението при пациенти, получаващи Lazcluze в комбинация с амивантамаб, са обрив (6%), реакция, свързана с инфузията (амивантамаб) (4,5%), токсичност за ноктите (3,6%), интерстициална белодробна болест/пневмонит (2,9%), венозна тромбоемболия (2,9%), пневмония (1,9%) и оток

(амивантамаб) (1,7%).

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

В Таблица 3 са обобщени нежеланите реакции, възникнали при пациенти, получаващи лазертиниб в комбинация с амивантамаб.

Данните отразяват експозицията на лазертиниб при 421 пациенти, които получават лазертиниб в комбинация с амивантамаб в MARIPOSA. Медианата на експозицията на лазертиниб е

18,5 месеца (диапазон: 0,2 до 31,4 месеца).

Нежеланите реакции, наблюдавани по време на клиничните проучвания, са изброени по-долу по категории по честота. Категориите по честота са определени както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 3: Нежелани реакции при пациенти, получаващи лазертиниб в комбинация с амивантамаб

a групирани термини

б приложими само за амивантамаб.

Описание на избрани нежелани реакции

Венозна тромбоемболия

Венозни тромбоемболични (ВТС) събития, включително дълбока венозна тромбоза (14,5%) и белодробна емболия (БЕ) (17,3%), се съобщават при 37% от пациентите, получаващи лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето случаи са степен 1 или 2, събития степен 3-4 възникват при 11%, а смърт при 0,5% от пациентите, получаващи лазертиниб в комбинация с амивантамаб. За информация относно профилактичното приложение на антикоагуланти и лечението на ВТС вижте точки 4.2 и 4.4.

При пациентите, получаващи лазертиниб в комбинация с амивантамаб, медианата на времето до първата поява на ВТС е 84 дни. ВТС довеждат до прекратяване на всякакво лечение при 2,9% от пациентите.

Интерстициална белодробна болест (ИББ)/пневмонит

Както и при други инхибитори на EGFR, при употребата на лазертиниб в комбинация с амивантамаб се съобщава за интерстициална белодробна болест или ИББ-подобни нежелани реакции (например пневмонит). ИББ или пневмонит се съобщават при 3,1% от пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб, включително 0,2% летални случаи.

Пациенти с анамнеза за ИББ, лекарствено индуцирана ИББ, радиационен пневмонит, който налага лечение с кортикостероиди, или пациенти с каквито и да било данни за клинично активна ИББ са изключени от клиничното проучване (вж. точка 4.4).

Реакции на кожата и ноктите

Наблюдавани са обрив (включително акнеиформен дерматит), сърбеж и сухота на кожата. Обрив се появява при 89% от пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето случаи са степен 1 или 2, като при 27% от пациентите възникват събития степен 3.

Обрив, водещ до прекратяване на всякакво лечение, възниква при 6% от пациентите. Обикновено обривът се появява през първите 4 седмици от терапията, като медианата на времето до появата му е 14 дни. Токсичност за ноктите възниква при пациенти, лекувани с лазретиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето събития са степен 1 или 2, като токсичност за ноктите степен 3 се наблюдава при 11% от пациентите (вж. точка 4.4).

Проведено е проучване фаза 2 при пациенти, лекувани с Lazcluze в комбинация с амивантамаб, за да се оцени употребата на профилактична терапия с перорален антибиотик, локален антибиотик за скалпа, овлажняващ крем за лицето и цялото тяло (с изключение на скалпа) и антисептик за ръцете и краката (вж. точки 4.2 и 4.4). Установено е намаление на честотата на дерматологични нежелани събития степен ≥2 през първите 12 седмици от лечението в сравнение със стандартното дерматологично лечение, използвано в клиничната практика (38,6% спрямо 76,5%, p < 0,0001). Освен това е наблюдавано намаление на нежеланите събития степен ≥2, засягащи скалпа, през първите 12 седмици от лечението (8,6% спрямо 29,4%), както и по-ниска честота на намаляване на дозата (7,1% спрямо 19,1%), прекъсвания (15,7% спрямо 33,8%) и преустановяване на лечението (1,4% спрямо 4,4%) поради дерматологични нежелани събития.

Нарушения на очите

Нарушения на очите, включтелно кератит (2,6%), възниква при пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Други съобщавани нежелани реакции включват растеж на миглите, зрително увреждане и други нарушения на очите. Повечето събития са степен 1-2 (вж. точка 4.4).

Хепатотоксичност

Реакции, свързани с хепатотоксичност, възникват при 47% от пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето събития са степен 1 и 2, като хепатотоксичност степен 3 и 4 се наблюдава при 9% от пациентите. Повечето събития са свързани с повишаване на серумните трансаминази (36% повишена аланин аминотрансфераза и 29% повишена аспартат аминотрансфераза). Повечето пациенти с повишение на трансаминазите са могли да продължат проучваното лечение без да го променят, докато при малък брой от тях лечението е прекъснато или дозата е намалена. В клиничните проучвания не се наблюдават случаи на чернодробна недостатъчност или летални случаи на хепатотоксичност с лазертиниб в комбинация с амивантамаб.

Eдинични съобщения за повишена алкална фосфатаза и продължително повишени нива на билирубин са докладвани при монотерапия с лазертиниб.

Парестезии

Парестезии се появяват при 34% от пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето събития са степен 1 и 2, като парестезия степен 3 се наблюдава при 1,7% от пациентите. При повечето пациенти с парестезия тя отзвучава при прекъсване на приложението или намаляване на дозата.

Стоматит

Стоматит възниква при 43% от пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето събития са степен 1 и 2, като стоматит степен 3 се наблюдава при 2,4% от пациентите.

Диария

Диария възниква при 29% от пациентите, лекувани с лазертиниб в комбинация с амивантамаб. Повечето събития са степен 1 и 2, като диария степен 3 се наблюдава при 2,1% от пациентите.

Специални популации

Старческа възраст

Има ограничени клинични данни от употребата на лазертиниб при пациенти на възраст 75 или повече години (вж. точка 5.1). По-възрастните пациенти (≥ 65 години) съобщават повече нежелани събития степен 3 или по-висока в сравнение с пациентите на възраст < 65 години (81% спрямо 70%). Въпреки че честотата на прекъсване на лечението и намаляване на дозата е сходна, честотата на нежеланите събития, довели до преустановяване на лечението, е по-висока при пациентите на възраст ≥ 65 години в сравнение с пациентите на възраст < 65 години (47% спрямо 25%).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Не е известен специфичен антидот при предозиране с Lazcluze. В случай на предозиране спрете Lazcluze и предприемете общи поддържащи мерки. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци или симптоми на нежелани реакции.