Leukeran 2mg film-coated tablets

ЛЕУКЕРАН е показан за лечение на:

• II и III линия при някои видове неходжкинови лимфоми;

• хронична лимфоцитна левкемия;

• макроглобулинемия на Waldenstrom

ПЪЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАЧИНА НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ В СЪЩЕСТВУВАЩАТА ПО ВЪПРОСА ЛИТЕРАТУРА. ЛЕУКЕРАН Е АКТИВЕН ЦИТОСТАТИК. ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДПИСВА И ИЗПОЛЗВА ПРИ ПАЦИЕНТИ САМО ПОД СТРОГО НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ, КОИТО ИМАТ ОПИТ В ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ТАКЪВ ТИП ЛЕКАРСТВА.

Неходжкинови лимфоми

Когато се прилага само ЛЕУКЕРАН обичайната първоначална дозировка е 0,1-0,2 mg/kg на ден в продължение на 4-8 седмици; поддържащата терапия се осъществява или чрез намаляване на дневните дози, или чрез повтарящи се курсове на лечение.

ЛЕУКЕРАН е подходящ при пациенти с напреднал дифузен лимфоцитен лимфом и такива с влошено състояние след лъчетерапия.

Няма значителна разлика между повлияването, постигнато чрез прилагане само на хлорамбуцил и повлияването след комбинирана химиотерапия при пациенти с напреднал неходжкинов лимфом.

Хронична лнмфоцитна левкемия

Обикновено лечението с ЛЕУКЕРАН започва, след като пациентът е с проявени симптоми или когато има данни за нарушена функция (но не и афункция) на костния мозък, което се установява чрез изследване на периферна кръв.

Първоначално ЛЕУКЕРАН се прилага в дози 0,15 mg/kg на ден, докато общият брой на левкоцитите спадне до 10 000 /mcl. Лечението може да се поднови при дозировка 0,1 mg/kg на ден 4 седмици след приключване на първия курс.

Около 2 години след започването на лечението у част от пациентите броят на левкоцитите спада до нормалния, не се палпира увеличен далак и лимфни възли, а съдържанието на лимфоцити в костния мозък намалява до под 20%.

Лечението на пациенти, за които има данни, че страдат от костно-мозъчна дисфункция, трябва да се започне с преднизолон. Преди да се пристъпи към лечение с ЛЕУКЕРАН трябва да има несъмнени данни за възстановяване на костно-мозъчната функция.

Правени са сравнения между терапевтичния ефект от приемането на големи дози през определени периоди с този при ежедневно приемане на ЛЕУКЕРАН. Резултатите показват, че няма особена разлика между тях, както няма разлика и в честотата на наблюдаваните нежелани реакции.

Макроглобулинемия на Waldenstrom

При това заболяване ЛЕУКЕРАН е едно от средствата за лечение. Препоръчват се начални дози от 6-12 mg на ден до настъпване на левкопения, след което лечението продължава неограничено време при дози от 2-8 mg на ден.

СПЕЦИАЛНИ ПОПУЛАЦИИ

Педиатрична популация

ЛЕУКЕРАН може да се прилага за контролиране на неходжкинови лимфоми при педиатричната популация. Дозировките са подобни на тези за възрастни.

Нарушена бъбречна функция

Регулирането на дозата не се счита за необходимо при пациенти с бъбречно увреждане.

Нарушена чернодробна функция

Пациентите с нарушена чернодробна функция трябва да бъдат наблюдавани отблизо за признаци и симптоми на токсичност. Тъй като хлорамбуцил се метаболизира основно в черния дроб, трябва да се има предвид намаление на дозата при пациенти с тежко чернодробно нарушение. Въпреки това, няма достатъчно данни при пациенти за нарушена чернодробна функция, за да се даде конкретна препоръка за дозата.

Стари хора

Не са проведени конкретни проучвания при старите хора. Въпреки това, препоръчва се наблюдение на бъбречната или чернодробната функция. В случай на нарушение, трябва да се обърне внимание. Въпреки че клиничният опит не е показал свързани с възрастта различия в отговора, дозирането на дозата обикновено трябва да се титрира внимателно при стари пациенти, обикновено започвайки лечение с най-ниската доза.

Таблетките хлорамбуцил се приемат през устата и трябва да се вземат ежедневно на празен стомах (поне един час преди хранене или три часа след хранене).

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. изброени в точка 6.1.

Имунизацията с живи ваксини е възможно да причини инфекция при имунокомпрометирани пациенти. По тази причина не се препоръчват имунизации с живи ваксини. Пациенти, които потенциално ще имат трансплантация на автоложни стволови клетки, не трябва да се лекуват с хлорамбуцил в дългосрочен план.

Инструкции за безопасност при работа с ЛЕУКЕРАН- вж. точка 6.6.

Наблюдение

Тъй като ЛЕУКЕРАН може да предизвика необратима супресия на костния мозък, кръвната картина на пациентите трябва да се мониторира много внимателно.

В терапевтични дози ЛЕУКЕРАН потиска лимфоцитите и има по-слаб ефект върху броя на неутрофилните гранулоциги и тромбоцигите, какго и върху нивото на хемоглобина.

Не е наложително ЛЕУКЕРАН да се спира при първите признаци на спадане на неутрофилните гранулоциги, но трябва да се помни, че това спадане може да продължи 10 дни или повече след последната доза.

ЛЕУКЕРАН не трябва да се назначава на пациенти, които скоро преди това са били подлагани на радиотерапия или са били лекувани с други цитотоксични агенти. При данни за лимфоцитна инфилтрация или хипоплазия на костния мозък дневните дози не трябва да надвишават 0,1 mg/kg т. т.

Педиатричната популация с нефротичен синдром, пациентите с назначена пулсова терапия и пациентите с анамнеза за гърчове трябва да бъдат проследявани много внимателно след прилагане на ЛЕУКЕРАН, тъй като е възможно повишаване на риска от гърчове.

Нарушена бъбречна функция

Състоянието на пациентите с нарушена бъбречна функция трябва внимателно да се контролира, тъй като при тях има склонност към допълнителна миелосупресия, свързана с азотемия.

Нарушена чернодробна функция

Метаболизмът на ЛЕУКЕРАН все още се изследва, така че е препоръчителна известна редукция на дозите при пациенти със сериозно нарушена чернодробна функция.

Мутагеввост в кавцерогеввост

Доказано е, че хлорамбуцил предизвиква хроматидни и хромозомни увреждания при човека. Наблюдавани са остри вторични злокачествени хематологични заболявания (по-специално левкемия и миелодиспластичен синдром) особено след продължително лечение (вж. точка 4.8.).

Едно сравнение между пациентите с рак на яйчниците, които са били лекувани с алкилиращи агенти и такива, които не са били лекувани с такива агенти показва, че при пациентите, подложени на това лечение значимо се е увеличила заболяемостга от остра левкемия. Има данни, че малка част от пациентите с рак на гърдата, подложени на дългосрочна адювантна терапия с хлорамбуцил, са заболели от остра миелогенна левкемия.

Решението да се приложи лечение с хлорамбуцил трябва да се взема след внимателна преценка на неговия потенциален терапевтичен ефект на фона на съществуващия левкемогенен риск.

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, дефицит на Лап лактаза или лошо абсорбиране на глюкоза-галактоза, не трябва да взимат това лекарство.

При имунокомпрометирани пациенти не се препоръчват имунизации с живи ваксини (вж. точка 4.4.).

Изследвания с животни показват, че при пациенти, лекувани с фенилбутазон, може да се наложи намаляване на стандартните дози хлорамбуцил поради риска от повишаване токсичността на хлорамбуцил.

Аналози на пуринов нуклеозид (като флударабин, пентостатин и кладрибин) увеличиха цитотоксичността на хлорамбуцил екс виво: въпреки това, не е известно клиничното значение на това откритие.

Прилагането на хлорамбуцил трябва да се избягва при бременност, особено през първите три месеца. При всеки индивидуален случай решението да се приложи лечение с хлорамбуцил трябва да се взема след внимателна преценка на очаквания терапевтичен ефект за майката спрямо потенциалния риск за плода.

Както при всяка друга цитотоксична терапия, трябва да се вземат адекватни мерки за предпазване от бременност, когато единият от партньорите е подложен на лечение с ЛЕУКЕРАН.

Майките, приемащи ЛЕУКЕРАН, не трябва да кърмят.

Хлорамбуцил може да предизвика потискане на функцията на яйчниците и аменорея.

Има случаи на азооспермия след лечение с хлорамбуцил, макар че се счита, че за този ефект би била необходима обща доза най-малко от 400 mg.

Докладвани са различия в степента на възстановяване на сперматогенезата при пациенти с лимфома, след лечение с хлорамбуцил в общи дози от 410-2 600 mg.

Тератогенност

Както други цитотоксични агенти, ЛЕУКЕРАН е потенциално тератогенен.

Не са проведени проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

За този продукт не е налице съвременна клинична документация в подкрепа на определяне честотата на нежеланите реакции. Нежеланите реакции може да варират по честота в зависимост от приетата доза или ако продуктът се приема в комбинация с други лекарствени продукти.

Нежеланите реакции се класифицират по честота по следния начин: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 и <1/10), нечести (≥1/1 000 и <1/100), редки (≥1/10 000 и <1/1 000) и много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

1. Въпреки че често се случва потискане на функцията на костния мозък, то обикновено е обратимо при достатъчно рано прекратяване на хлорамбуцил.

2. Особено податливи могат да бъдат пациенти с медицинско доказателство за анамнеза на припадъци.

3. Има доказателство за редки случаи на тежка форма на интерстициална белодробна фиброза при пациенти с хронична лимфоцитна левкемия, които са понесли продължително лечение с хлорамбуцил. Може да се постигне обратимост на белодробна фиброза при прекратяване на прилагането на хлорамбуцил.

4. Кожният обрив може да напредне в сериозни състояния, включително синдром на Стивънс- Джонсън и токсична епидермална некролиза.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на

лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюденденитео на

съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Симптоми и белези

При неволно предозиране на хлорамбуцил най-честият резултат е обратима панцитопения. Има случаи и на невротоксичност, чиито прояви варират от възбуда и атаксия до множествени grand mal припадъци.

Тъй като няма известен антидот, кръвната картина трябва да се мониторира внимателно и трябва да се вземат допълнителни мерки, придружени и с кръвопреливане, ако е необходимо.