Дексаметазон Софарма инжекционен разтвор е показан при всички състояния, където е показано лечение с глюкокортикоиди.

Дексаметазон Софарма инжекционен разтвор се прилага за овладяване на спешни състояния и когато пероралното лечение с глюкокортикоиди е невъзможно:

• едематозни състояния, включително черепно-мозъчна травма, мозъчен оток;

• шокови състояния, ако не се повлияват от конвенционалната терапия или когато адренокортикалната недостатъчност е налице или се очаква;

• за краткотрайно лечение на тежки алергични и анафилактоидни реакции, астматичен статус, обостряне на хронични алергични заболявалия като серумна болест, бронхиална астма;

• като допълнително лечение за кратък период от време при неспецифични възпалителни заболявания на ставите и меките тъкани (синовиит и остеоартрит, ревматоиден артрит, остър и подостър бурсит, остър подагрозен артрит, постгравматичен остеоартрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит);

• при лечението на заболяването от коронавирус 2019 (COVID-19) при възрастни пациенти и юноши (на възраст над 12 години и с телесно тегло най-малко 40 kg), които се нуждаят от допълнителна кислородна терапия.

Дозата се определя в зависимост от показанията и терапевтичния отговор. Препоръчва се парентералното приложение да не е повече от 48-72 часа, като лечението след това да продължи с перорален прием.

Интравенозно или интрамускулно приложение

Инжекционният разтвор може да се използва неразреден или разреден с разтвор на натриев хлорид или глюкоза за интравенозно приложение. Дексаметазон може да се прибави и към кръв за трансфузия.

Началната доза може да варира от 0,5 mg до 20 mg дневно, в зависимост от заболяването. При остри, животозастрашаващи състояния, дозите могат да бъдат и по-високи. При такива случаи трябва да се има предвид по-бавната резорбция при интрамускулно приложение. При спешни състояния обичайната доза е от 4 mg до 20 mg i.v или i.m. (при шок се прилага само интравенозно). Тази доза може да се повтаря до получаване на адекватен отговор. След това могат да се прилагат единични дози от 2 до 4 mg при необходимост. Общата дневна доза не трябва да превишава 80 mg. След постигане на достатъчен ефект състоянието се поддържа чрез бавна интравеиозна инфузия.

• Шок

Обикновено се прилага в доза от 2 до 6 mg/kg еднократно интравенозно. Тя може да бъде повторена в интервал от 2 до 6 часа интравенозно или инфузионно, ако състоянието на пациента не се подобрява. Високи дози дексаметазон се прилагат до стабилизиране състоянието на пациента, обикновено не повече от 48-72 часа. Лечението може да бъде продължено инфузионно с 3 mg/kg г.т. за 24 часа.

• Мозъчен оток

Началната доза е 10 mg i.v., последвана от 4 mg i.m. на всеки 6 часа до отзвучаване на симптомите. Ефект обикновено настъпва в първите 12 до 24 часа. След 2 до 4 дни дозата трябва да се намали и постепенно да се спре за период от 5-7 дни. При пациенти с рецидивиращ или неоперабилен мозъчен тумор поддържаща терапия от 2 mg 2-3 пъти дневно може да бъде ефективна.

При тежък животозастрашаващ мозъчен оток се прилага висока начална доза, след което дозата се намалява постепенно през следващите 7-10 дни на интензивно лечение и се спира постепенно за период от 7-10 дни.

Предлагана схема за високи дози при мозъчен оток

• За лечение наCovid-19

Възрастни пациенти: 6 mg i.v. веднъж дневно в продължение на/до 10 дни.

Педиатрична популация

Препоръчва се педиатричните пациенти (юноши на възраст над 12 години) да приемат доза от 6 mg i.v. веднъж дневно в продължение на/до 10 дни.

Продължителността на лечението трябва да се определя от клиничния отговор и индивидуалните нужди на пациента.

Пациенти в старческа възраст, бъбречно увреждане, чернодробно увреждане Не е необходимо коригиране на дозата.

Приложение в стави и меки тъкани

Инжектиране в стави и меки тъкани се използва, когато засегнатите стави или области са ограничени на 1 или 2 места. Интервалите на инжектирането варират от еднократно на всеки

5 дни до еднократно на всеки 2-3 седмици в зависимост от повлияването на симптомите на заболяването.

Препоръчваните еднократни дози са:

• големи стави (като колянна) - от 2 до 4 mg;

• малки стави (като интерфалангеални) - от 0,8 до 1 mg;

• бурси - от 2 до 3 mg;

• синовиални влагалища - от 0,4 до 1 mg;

• инфилтрация на меки тъкани - 2 до 6 mg;

• ганглии - 1 до 2 mg.

Педиатрична популация

Дозите при деца варират индивидуално. Като правило се препоръчват по 200 μg/kg до 400

μg/kg телесно тегло дневно.

Дозите трябва да се ограничат до еднократна доза през ден, с оглед намаляване на нежеланите реакции като забавяне на растежа и намаляване супресията на хипоталамо-хипофизо- надбъбречната ос.

Възрастни (над 65 години)

Лечението на възрастни пациенти, особено за продължително време, трябва да се планира, като се имат предвид по-сериозните дългосрочни последици от нежелани реакции на кортикостероидите при възрастни, особено остеопороза, диабет, хипертония, хипокалиемия, предразположение към инфекции, изтъняване на кожата. Необходимо е внимателно клинично наблюдение с цел предотвратяване на животозастрашаващи реакции (виж т. 4.8).

Дексаметазон Софарма инжекционен разтвор може да се прилага интравенозно, интрамускулно или вътреставно.

• При остри животозастрашаващи състояния противопоказание за употреба на продукта може да бъде само свръхчувствителност към активното или някое от помощните вещества.

• Във всички останали случаи важат следните относителни противопоказания:

• остри и хронични бактериални инфекции;

• остри вирусни инфекции (херпес симплекс, херпес зостер, полиомиелит, варицела);

• хроничен активен хепатит с HbsAG;

• системни микози;

• доказани паразитози;

• инфекция на мястото на инжектирането (септичен артрит в резултат на гонорея, туберкулоза), нестабилни стави (при вътреставно приложение);

• 8 седмици преди и 2 седмици след профилактично ваксиниране, лимфаденит след ваксиниране с BCG ваксина;

• язва на стомашно-чревния тракт;

• неконтролирана хипертония;

• тежка сърдечна недостатъчност;

• захарен диабет;

• остеопороза;

• психиатрична анамнеза;

• глаукома.

• Дексаметазон инжекционен разтвор е предназначен за краткотрайна употреба. При първа възможност трябва да се премине към перорално лечение.

• Дексаметазон може да се използва при наличие на системна гъбична инфекция само за овладяване на нежелани реакции при приложение на амфотерицин В.

• По време на лечение с имуносупресивни дози кортикостероиди не трябва да се приемат живи вирусни ваксини. При прилагане на инактивирани вирусни или бактериални ваксини в такива случаи може да не се достигне до желания антитяло-отговор и очаквания профилактичен ефект. Въпреки това, имунизации могат да се провеждат на пациенти, които получават кортикостероиди като заместител на терапия, напр. при болест на Адисон.

• Има данни за връзка между употребата на кортикостероиди и рупгура на стената на лявата камера след пресен инфаркт на миокарда, поради което при такива пациенти кортикостероидите трябва да се прилагат с повишено внимание.

• Хипертрофична кардиомиопатия се съобщава след системно приложение на кортикостероиди, включителнодексаметазон, за преждевременно родени бебета. В повечето съобщавани случаи това е обратимо при спиране на лечението. При недоносени новородени, лекувани със системен дексаметазон, трябва да се направи диагностична оценка и проследяване на сърдечната функция и структура (точка 4.8).

• При активна белодробна туберкулоза дексаметазон може да се употребява само в случаите на фулминантна или дисеминирана форма, едновременно с противотуберкулозните средства. Ако се налага приложение на дексаметазон при пациенти с латентна туберкулоза или туберкулинова реактивност, е необходимо внимателно наблюдение поради риск от обостряне на заболяването.

• Средните и високи дози дексаметазон може да причинят повишаване на артериалното налягане, нарушен водноелектролитен баланс, повишена екскреция на калий. Може да се наложи ограничаване на солта чрез диета и допълнително внасяне на калий. Всички кортокостероиди повишават отделянето на калций.

• Въпреки, че случаите на анафилактични реакции при пациенти на парентерална терапия с кортикостероиди са редки, трябва да бъдат взети подходящи предпазни мерки при прилагането им, особено при наличие в анамнезата на лекарствена алергия.

• Кортикостероидите могат да маскират съществуваща инфекция, а по време на тяхната употреба да се проявят и нови инфекции.

• Кортикостероидите могат да предизвикат хипергликемия и поява на стероиден диабет при продължителното им приложение.

• Когато по време на бременността майката е била на кортикостероидна терапия, новороденото трябва да се наблюдава за симптоми на хипоадренализъм. Тъй като кортикостероидите се излъчват в майчиното мляко и могат да предизвикат нежелани ефекти у кърмачето, майките трябва да бъдат предупреждавани да не кърмят по време на лечението с дексаметазон.

• Необходимо е внимателно проследяване на растежа и развитието на кърмачетата и малките деца, които са на продължителна кортикостероидна терапия.

• Кортикостероидите трябва да се избягват при пациенти с очен herpessimplex поради риск от корнеална перфорация.

• Терапията с кортикостероиди за системно приложение не трябва да се прекратява при пациенти, които вече са лекувани със системни (перорални) кортикостероиди по други причини (напр. пациенти с хронична обструктивна белодробна болест), но при които не се налага допълнителна кислородна терапия.

• Вътреставното приложение на дексаметазон може да доведе до локални и системни ефекти, включително надбъбречна супресия. Честото вътреставно приложение за продължителен период може да предизвика лезии на ставния хрущял и костна некроза. Преди вътреставно приложение, за да се изключи септичен процес, е необходимо изследване на синовиалната течност. Прилагане на кортикостероиди в инфектирани стави трябва да се избягва. Ако след прилагането се получи инфектиране на ставата, трябва да се започне подходящо антибиотично лечение. Пациентите трябва да бъдат предупредени да избягват физическо натоварване на лекуваната става до отзвучаване на инфекцията.

• Пациенти на имуносупресивна терапия са по-податливи на инфекция в сравнение със здравите. Морбили и варицела могат да протекат много по-тежко и дори да завършат фатално при имуносупресирани деца и възрастни на кортикостероидна терапия. Тези пациенти, които не са преболедували, трябва да избягват контакт със заразоносители. Пациенти, били в контакт с болни от морбили, могат да бъдат подходящи за профилактика с имуноглобулин. При контак с варицела може да се проведе профилактика с варицела зостер имуноглобулин (VZIG).

• Очаква се едновременното лечение с инхибитори на CYP3 А, включително продукти, съдържащи кобицистат, да увеличи риска от системни кортикостероидни нежелани реакции. Комбинирането трябва да се избягва, освен ако ползата надхвърля повишения риск от системни кортикостероидни нежелани реакции, при което пациентите трябва да бъдат проследявани за системни кортикостероидни нежелани реакции).

• Количеството на Na⁺ в лекарствения продукт на доза е в прагова стойност (<1 mmol/доза).

• Недоносени новородени.

Наличните доказателства сочат, че ранното прилагане (преди 96-тия час) на дексаметазон при недоносени новородени с бронхопулмонална дисплазия в начални дози от 0,25 mg/kg двукратно дневно води до дълготрайни нарушения на нервно-психичното развитие.

Прекъсване на терапията

Рязкото намаляване на дозата или внезапно спиране на кортикостероида след продължително лечение може да доведе до остра адренална инсуфициенция, хипотензия и смърт. Синдромът на отнемане може също да включва треска, миалгия, артралгия, ринит, конюнктивит, болезнени сърбящи кожни възелчета и загуба на тегло. Тази инсуфициенция може да продължава месеци след прекъсване на употребата, поради което при поява на стресова ситуация в този период (травма, операция, тежко заболяване), кортикостероидната терапия трябва да бъде отново назначена или може да се наложи повишаване на прилаганата доза. Прекратяването на лечението с кортикостероиди, особено след продължителна терапия, трябва да става бавно с постепенно намаляване на дозата.

Особено внимание изискват пациенти от следните групи, дори ако са били на краткотрайна (по- малко от три седмици) терапия с дексаметазон:

• пациенти на повторен курс на лечение със системни кортикостероиди, особено ако е с продължителност повече от 3 седмици;

• при краткотраен курс на лечение, който се провежда в рамките на една година след прекратяване на дългосрочно лечение със системни кортикостероиди (месеци или години);

• пациенти с прояви на адренокортикална недостатъчност, която не е свързана с кортикостероидната терапия;

• пациенти, които са лекувани със системни кортикостероиди в дози, по-високи от 6 mg.

• Едновремената употреба с лекарства, индуктори на чернодробни ензими, като фенитоин, фенобарбитал, ефедрин, рифампицин, карбамазепин, аминоглутетимид, може да доведе до повишение на метаболитния клирънс на дексаметазон, понижение на плазмените му нива и намаляване на неговия ефект, което изисква съответно адаптиране на дозата му.

• Протромбиновото време или INR трябва често да се контролира при пациенти, които се лекуват едновременно с дексаметазон и кумаринови антикоагуланти, поради инхибиране на адекватния отговор към кумариновите производни и риск от спонтанно кървене.

• Едновременно приложение на кортикостероиди със салидиуретици може да засили хипокалиемията.

• При едновременно приложение на кортикостероиди със сърдечни глюкозиди може да се засили токсичността им поради предизвиканото от кортикостероидите увеличено излъчване на калий.

• Едновременното приложение с АСЕ-инхибитори води до повишен риск от промени в кръвната картина.

• Ефектите на антихипертензивните лекарства се антагонизират от кортикостероидите.

• Едновременното приложение на 62-адренорецепторни агонисти и високи дози глюкокортикостероиди може да повиши риска от поява на хипокалиемия.

• Кортикостероидите оказват влияние на глюкозния толеранс, при което се налага коригиране дозите на хипогликемичните лекарства (вкл. инсулин).

• При едновременно приложение с нестероидни противовъзпалителни средства се увеличава рискът от гастроинтестинални усложнения.

• Бъбречният клирънс на салицилатите се повишава от кортикостероидите и прекратяването на стероидната терапия може да предизвика интоксикация от салицилатите.

• Фалшиво-негативни резултати при дексаметазон-супресивния тест (DST) може да се наблюдава при пациенти, лекувани едновременно с индометацин. Поради това резултатите от DST трябва да бъдат интерпретирани внимателно при такива пациенти.

• Едновременната употреба с перорални контрацептиви може да удължи времето на полуелиминиране на кортикостероидите, да усили биологичния им ефект и да се повиши рискът от възникване на нежелани реакции.

Изследвания при животни показват, че прилагането на високи дози дексаметазон може да доведе до нарушения в развитието на плода. Не са провеждани добре контролирани проучвания при достатъчен брой бременни жени.

Прилагането на кортикостероиди при бременни животни може да причини аномалии в развитието на плода, включително цепнато небце, забавяне на интраутеринния растеж и ефекти върху растежа и развитието на мозъка. Няма доказателства, че приложението на кортикостероиди е причина за повишена честота на вродени аномалии, като цепнато небце/устна при хората (виж точка 5.3 ).

Дексаметазон може да се използва по време на бременност само при спешни случаи, когато очаквания терапевтичен ефект за майката превишава потенциалния риск за плода. Деца, родени от майки, получавали кортикостероиди по време на бременността, трябва внимателно да се наблюдават за признаци на надбъбречна недостатъчност.

Проучванията показват повишен риск от неонатална хипогликемия след пренатално приложение на краткосрочни кортикостероиди, включително дексаметазон, при жени, изложени на риск от късно преждевременно раждане.

Кортикостероидите се екскретират в майчината кърма и могат да потиснат растежа на кърмачето, да повлияят ендогенната кортикостероидна продукция или да предизвикат други нежелани реакции. Поради това, при лечение на майката с дексаметазон трябва да се прекрати кърменето.

Дексаметазон Софарма не повлиява способността за шофиране и работа с машини.

Честотата на нежеланите реакции зависи от дозата и продължителността на лечение.

Високи дози дексаметазон се прилагат обикновено за кратък период от време и поради това нежелани реакции се наблюдават рядко. С изключение на свръхчувствителността другите нежелани реакции се свързват с продължителната системна кортикостероидна терапия. Нежеланите реакции се класифицират по честота по следния начин: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 и <1/10), нечести (≥ 1/1 000 и <1/100), редки (≥ 1/10 000 и <1/1 000) и много редки (<1/10 000), включително единични съобщения, с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нежелани реакции по системата орган-клас:

Сърдечни нарушения: хипертония, интермитентна брадикардия, мултифокална камерна екстрасистолия, руптура на свободната стена на лявата камера след пресен миокарден инфаркт тромбоемболии; с неизвестна честота - хипертрофична кардиомиопатия при преждевременно родени бебета (вж. точка 4.4).

Нарушения на кръвта и лимфната система: умерена левкоцитоза, лимфопения, еозинофилия, тромбоцитопения и нетромбоцитопенична пурпура с левкоцитоза, полиглобулия.

Нарушения на нервната система: световъртеж, главоболие, гърчове; повишено интракраниално налягане с едем на палилата (pseudotumorcerebri), обикновено след лечение; остра перинеална болка след интравенозно приложение.

Нарушения на очите: повишено вътреочно налягане, глаукома, катаракта, екзофталм.

Стомашно-чревни нарушения: гадене, хълцане, пептична язва на стомаха или дуоденума, перфорации и кървене от стомаха или червата (хематемезис, медена), панкреатит, улцерозен езофагит.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: забавено зарастване на рани, петехии и екхимози, еритем, повишено потоотделяне, алергичен дерматиг, уртикария, акне, ангионевротичен едем. Възможно е потискане на реакциите към кожни тестове.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан: мускулна слабост, стероидна миопатия, загуба на мускулна маса, остеопороза, компресионни фрактури на прешлените, асептична некроза (най-често на главата на фемура и хумеруса), руптури на сухожилия.

Нарушения на ендокринната система: вторична адренокортикална и хипофизарна инсуфициенция, синдром на Cushing, хирзутизъм, менструални нарушения, забавяне на растежа при деца и юноши, понижен толеранс към въглехидрати, поява на латентен диабет, повишена нужда от инсулин или перорални антидиабетични средства при пациенти със захарен диабет.

Нарушения на метаболизма и храненето: задръжка на натрий и вода, загуба на калий, хипокалиемична алкалоза, отрицателен азотен баланс поради катаболизма на протеините, хипокалциемия.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: повишен апетит и повишаване на теглото, общо неразположение, зачервяване, подуване, болки и други признаци на инфекциозни или алергични реакции на мястото на приложение.

Нарушения на имунната система: анафилактоидни реакции или реакции на свръхчувствителност.

Психични нарушения: еуфория, безсъние, промени в настроението, депресивни състояния, влошаване на шизофрения.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. Дамян Груев № 8, 1303 София, тел: +359 28903417, уебсайт: www.bda.bg.

Съобщения за остро предозиране и/или смърт след предозиране с глюкокортикоиди са редки. В случай на предозиране няма специфичен антидот. Лечението е поддържащо и симптоматично.