Rissar 1 mg film - coated tablets

Рисперидон е показан за:

• лечение на шизофрения.

• лечение на умерени до тежки маниини епизоди при биполярно разстройство.

• краткосрочно лечение (до 6 седмици) на персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер, които са нечувствителни към нефармакологичните подходи и при които има риск от самонараняване или нараняване на околните.

• краткосрочно симптоматично лечение (до 6 седмици) на персистираща поведеническа агресия при деца на възраст над 5 години и при интелектуално неразвити или с умствена изостаналост юноши, диагностицирани съгласно критериите DSM-IV, при които тежестта на агресивното или друго деструктивно поведение изисква фармакологично лечение. Фармакологичното лечение трябва да бъде неразделна част от по-широка програма за лечение, включваща психо-социална и образователна интервенция. Това е препоръчително, ако рисперидон се предписва от специалист по детска неврология, детско-юношески психиатър или от лекари, добре запознати с лечението на поведенческо разстройство при деца и юноши.

Шизофрения

Възрастни

Рисперидон може да се дава орално веднъж или два пъти дневно.

Пациентите трябва да започват с 2 mg рисперидон на ден. Дозата може да бъде повишена на втория ден на 4 mg. В последствие дозата може да остане непроменена или да се индивидуализира в хода на лечението, ако е необходимо. Повечето пациенти се чувстват добре при дневна доза между 4 и 6 mg. При някои пациенти, може да е подходящо коригиране на дозата в продължение на по-дълъг период, както и по-ниска начална и поддържаща доза.

Дозите над 10 mg дневно не са показали по-добър ефект от по-ниските дози и може да причинят по- честа поява на екстрапирамидна симптоматика. Безопасността на дози, по-големи от 16 mg дневно, не е подлагана на оценка, и следователно те не се препоръчват.

Хора в старческа възраст

Препоръчва се начална доза от 0,5 mg два пъти на ден. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с увеличение от 0,5 mg два пъти на ден до 1 или 2 mg два пъти на ден.

Педиатрична популация

Не трябва да се прилага при деца и юноши на възраст под 18 години с шизофрения, поради съображения за ефикасност.

Маниини епизоди пои биполярни разстройства

Възрастни

Рисперидон трябва да се дава веднъж дневно, като се започне с 2 mg рисперидон. Коригиране на дозата, ако има показания затова, трябва да се прави на интервали, не по-малки от 24 часа и то с увеличаване на дозата от 1 mg дневно. Рисперидон се прилага при гъвкаво дозиране в интервал от 1 до 6 mg дневно до оптимизиране на нивото на ефикасност и толерантност при всеки пациент. Дневна доза над 6 mg рисперидон не е изследвана при пациенти с манийни епизоди.

Както при всяко симптоматично лечение, продължителното лечение с Рисперидон трябва непрекъснато да се оценява и обосновава.

Хора в старческа възраст

Препоръчва се начална доза от 0,5 mg два пъти дневно. Тази доза се преценява индивидуално при увеличение с 0,5 mg два пъти дневно до 1 или 2 mg два пъти дневно. Тъй като клиничният опит при хора в старческа възраст е ограничен, необходимо е повишено внимание при дозиране на Рисперидон в тази популационна група.

Деца и юноши

Не трябва да се прилага при деца и юноши на възраст под 18 години с биполярна мания, поради съображения за ефикасност.

Персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алихаймер

Препоръчва се доза от 0,25 mg два пъти дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0,25 mg два пъти дневно, но не по-често от всеки втори ден, ако е необходимо. Оптималната доза е 0,5 mg два пъти дневно за повечето пациенти. Някои пациенти, обаче, може да се чувстват добре при приема на 1 mg два пъти дневно.

При пациенти с персистираща агресия при деменция на Алцхаймер, рисперидон не се прилага повече от 6 седмици. По време на лечението пациентите трябва да се подлагат често и редовно на оценка и отново да се преценява необходимостта от продължаване на лечението.

Поведенчески разстройства

Деца и юноши от 5 до 18-годишна възраст

За пациенти с тегло ≥50 Kg се препоръчва първоначална доза от 0,5 mg веднъж дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0,5 mg веднъж дневно, не по-често от интервали през един ден, ако е необходимо. За повечето пациенти оптималната дозировка е 1 mg веднъж дневно. Някои пациенти, обаче, може да се чувстват добре от 0,5 mg веднъж дневно, докато други може да имат нужда от 1,5 mg веднъж дневно.

При пациенти с тегло < 50 kg, се препоръчва начална доза от 0,25 mg веднъж дневно. Тази доза може индивидуално да се коригира с увеличение на дозата с 0,25 mg веднъж дневно, но не по-често от през ден, ако е необходимо. Оптималната доза за повечето пациенти е 0,5 mg веднъж дневно. Все пак някои пациенти могат да се повлияят добре от 0,25 mg веднъж дневно, докато за други може да са необходими 0,75 mg веднъж дневно.

Както при всяко симптоматично лечение, продължителното лечение с Рисперидон трябва да се оценява периодично.

Рисперидон не се препоръчва при деца под 5-годишна възраст, тъй като няма опит при деца, по-малки от 5 години, с такива разстройства.

Увреждане на бъбреците и черния дроб

Пациентите с бъбречно увреждане имат понижена способност да елиминират активната антипсихотична фракция, отколкото възрастните с нормална бъбречна функция. Пациентите с увредена функция на черния дроб имат повишена плазмена концентрация на свободната фракция на риснеридон. Независимо от индикациите, началната и следващите дозировки трябва да се намалени наполовина и коригирането на дозата трябва да бъде по-бавно при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане Рисперидон трябва да се прилага внимателно при тези групи пациенти.

Перорално приложение.

Храната не повлиява абсорбцията на Рисперидон.

При прекратяване на лечението се препоръчва постепенно намаляване на д озата. Много рядко се описват остри симптоми при рязко прекъсване на лечението с високи дози антипсихотични лекарства, включително гадене, повръщане, изпотяване и безсъние (вж. точка 4.8). Може да се наблюдава и възобновяване на психотичните симптоми, съобщава се за поява на неволеви двигателни разстройства (като например акатизия, дистония и дискинезия).

Преминаване от други антипсихотици

Когато е медицински оправдано, се препоръчва постепенно спиране на предишното лечение, когато започва лечението с Рисперидон. Също така, ако е медицински оправдано, при преминаване на пациента от депо антипсихотични препарати се препоръчва терапията с Рисперидон да започне в деня на следващата инжекция от схемата. Необходимостта от продължаване на провежданото антипаркинсоново лечение трябва периодично да се преразглежда.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Пациенти в старческа възраст с деменция

Повишена смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция

При метаанализ на 17 контролирани проучвания, проведени с атилични антипсихотици, включително и с Рисперидон, при пациенти в старческа възраст с деменция, лекувани с атилични антипсихотици, се наблюдава увеличаване на смъртността в сравнение с групата сплацебо. В плацебо контролирани проучвания с перорален рисперидонв тази популация честотата на смъртност е 4,0% за групата, третирана с рисперидон спрямо 3,1% за групата плацебо. Вероятностното отношение (95% интервал на доверителност) е 1,21 (0,7; 2,1). Средната възраст (граници) на поюиналите пациенти е 86 години (граници 67-100).

Данните от две големи проучвания показват, че възрастни пациенти с деменция, които са лекувани с конвенционалните антипсихотици също са изложени на повишен риск от смърт в сравнение с тези които не се лекуват. Има достатъчно данни, за да се даде прогноза за степента на риска, а причината за повишения риск не е известна.

Не е съвсем сигурно, дали степента на повишена смъртност при проучванията се дължи на приема на антипсихотичните лекарства или на некои характеристики на самите пациенти.

Едновременно приложение на фуроземид

При плацебо-контролирани проучвания с рисперидон при пациенти в старческа възраст с деменция лекувани едновременно с фуроземид и рисперидон се наблюдава по-висока смъртност (7,3%; средна възраст 89 години, възрастов диапазон 75-97 год.), в сравнение с пациентите лекувани само с рисперидон (3,1%, средна възраст 84 години, възрастов диапазон 70-96 год.) или само с фуроземид (4,1%; средна възраст 80 години, възрастов диапазон 67-90 год.). Повиша смъртност при пациентите, лекувани едновременно с фуроземид и рисперидон, е наблюдавана в две от четирите клинични проучвания. Едновременното приложение на рисперидон с други диуретици (главно тиазидни диуретици в ниски дози) не се свързва с подобни констатации Не е намерен патофизиологичен механизъм и няма последователен модел, който да обясни причина за наблюдаваната смъртност. Въпреки това трябва да се внимава и да се вземат пред вид ползите и рисковете от такава комбинация или съпътстващо лечение с други силни диуретици, преди да се вземе решение за нейното прилагане.

Няма увеличена смъртност при пациентите, които приемат други диуретици като съпътстващо лечение заедно с рисперидон. Независимо от лечението, дехидратацията е рисков фактор за смъртност и трябва внимателно да се избягва при пациенти в старческа възраст с деменция.

Нежелани мозъчносъдови реакции (НМСР)

Приблизително 3-кратно повишаване на риска от мозъчно-съдови странични ефекти се наблюдава при плацебо-контролирани проучвания при възрастни пациенти с деменция, лекувани с атипични антипсихотични лекарства. Сборните данни от шест плацебо контролирани проучвания с рисперидон при предимно възрастни пациенти (> 65 години) с деменция показват, че мозъчно съдовите нежелани събития (тежки и умерено тежки, комбинирани) се наблюдават при 3,3% (33/1009) от пациентите, лекувани с рисперидон и при 1,2% (8/712) от пациентите, лекувани с плацебо. Вероятностното отношение (95% интервал на доверителност) е 2,96 (1,34; 7,50).

Механизмът за този повишен риск не е известен. Повишеният риск не е изключен за други антипсихотици или други групи пациенти. Рисперидон трябва да се прилага с внимание при пациенти с рискови фактори за инсулт.

Рискът от НМСР е значимо по-висок при пациенти със смесен или съдов тип деменция при сравнение с деменция на Алцхаймер. Затова пациенти с друг тип деменция, различна от деменция на Алцхаймер, не трябва да се лекуват с рисперидон.

Лекарите трябва да преценят риска и ползата от приложението на Рисперидон при пациенти в старческа възраст с деменция, като вземат пред вид прогностичните критерии за инсулт при всеки един пациент. Пациентите или хората, които се грижат за тях, трябва да бъдат предупредени незабавно да съобщават за признаци и симптоми на НМСР като внезапна слабост или скованост на лицето, ръцете или краката, и за проблеми с говора или със зрението. Всички възможности за лечение трябва да се обмислят незабавно, включително преустановяване на лечението с рисперидон.

Рисперидон трябва да се използва за краткосрочно лечение на персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер само като допълнение към нефармакологичните подходи, когато те имат ограничена ефективност или не са ефикасни и при които има риск от самонараняване или нараняване на околните.

Пациентите трябва редовно да бъдат подлагани на преоценка, както и необходимостта от продължаване на лечението.

Ортостатична хипотония

Поради алфа-блокиращото действие на рисперидон е възможна появата на ортостатична хипотония, особено по време на началния период на адаптиране на дозата. Клинично значима хипотония се наблюдава в постмаркетинговия период, при едновременно приложение на рисперидон и антихипертензивно лечение. Рисперидон трябва да се прилага внимателно при пациенти, за които се знае, че имат сърдечно-съдово заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, нарушения на поведението, дехидратация, хиповолемия, или мозъчносъдова болест), и дозата трябва да бъде постепенно адаптирана според препоръките (вж. точка 4.2). Ако се появи хипотония, трябва да се обмисли намаление на дозата.

Левкопения. неутропения и агранулоцитоза

Съобщавани са случаи на левкопения, неутропения и агранулоцитоза при антипсихотични средства, рисперидон. Агранулоцитоза е съобщавана много рядко (<1/10 000 пациента) в посмаркетинговото наблюдение.

Пациенти с анамнеза на клинично значим нисък брой на белите кръвни клетки или лекарствено индуцирана левкопения/неутропения трябва да се наблюдават внимателно в първите няколко месеца на лечението и винаги трябва да се има предвид преустановяване на приема на рисперидон при

появата на първите признаци на клинично значимо понижение на белите кръвни клетки и отстствие на други причиняващи подобно състояние фактори.

Пациенти с клинично значима неутропения трябва внимателно да се следят за повишена температура, треска или други симптоми на инфекция и да бъдат третирани подходящо при появата на подобни симптоми.

Пациенти с тежка неутропения (абсолютен брой на неутрофилите <1x10⁹L) трябва да преустановят приема на рисперидон и броят на белите им кръвни клетки да се следи до възстановяване на нормалните

стойности.

Тардивна дискинезия/ Екстрапирамидни симптоми (ТД/ЕПС)

Лекарствените продукти със свойства на антагонисти на допаминовите рецептори, са свързани с индуцирането на късна дискинезия, която се характеризира е ритмични неволеви движения, предимно на езика и/или лицето. Появата на екстрапирамидна симптоматика е рисков фактор за появяване на късна дискинезия. Появата на екстрапирамидни симптоми е рисков фактор за тардивна дискинезия. Ако се появят признаци и симптоми на късна дискинезия, трябва да се обмисли спирането на всички антипсихотици.

Необходимо е повишено внимание при пациентите, които приемат едновременно психостимуланти (напр. метилфенидат) и рисперидон, тъй като екстрапирамидните симптоми могат да се проявят при корекция на дозата на едното или на двете лекарства. Препоръчва се постепенно намаляване на дозара на стимулиращото лечение (виж точка 4.5).

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

При лечение с невролептици е наблюдаван невролептичен малигнен синдром, характеризиращ се с хипертермия, мускулна ригидност, нестабилност на вегетативната нервна система, променено съзнание, и повишени нива на креатин фосфокиназа. Като допълнителни признаци може да се появат миоглобинурия (рабдомиолиза) и акутна бъбречна недостатъчност. При поява на такова състояние лечението с антипсихотични средства, вкл. рисперидон, трябва да прекъсне.

Паркинсонова болест и деменпия с телца наLewy

Лекарите трябва да преценят рисковете спрямо ползата, когато предписват антипсихотици, включително рисперидон, на пациенти с Паркинсонова болест или деменция с телца на Lewy (ДТЛ). Възможно е влошаване на Паркинсоновата болест от рисперидон. При двете групи съществува повишен риск от развитие на невролептичен малигнен синдром, както и повишена чувствителност към антипсихотичните лекарства; тези пациенти се изключват от клинични проучвания. Проявата на тази повишена чувствителност като допълнение към екстрапирамидната симптоматика може да включва объркване, обнубилация, постурална нестабилност с чести падания.

Хипергликемия и захарен диабет

За хипергликемия, захарен диабет и обостряне на съществуващ диабет се съобщава в много редки случаи по време на лечението с рисперидон. В някои случаи наблюдава се повишаване на телесното тегло, което може да бъде предразполагащ фактор. Препоръчва се подходящо клинично наблюдение на пациенти в съответствие с антипсихотичните указания. Пациентите лекувани с атипични антипсихотични средства, включително и рисперидон трябва да се наблюдават заради симптоми на хипергликемия (като полидипсия, полиурия, полифагия или слабост) и пациентите със захарен диабет трябва да се наблюдават редовно заради влошаване на контрола на гликозата.

Повишено тегло

Значително повишаване на телесното тегло се наблюдава при употребата на рисперидон. Затова телесното тегло трябва редовно да се следи.

Хиперпролактинемия

Хиперпролактинемията е често срещана нежелана реакция от лечението с рисперидон.

Препоръчва се измерване на плазмените нива на пролактин при пациенти с признаци за нежелана реакция свързана с пролактин (напр. гинекомастия, менструални нарушения, ановулация, нарушения на фертилитета, намалено либидо, еректилна дисфункция и галакторея).

Проучвания с тъканни култури показват, че растежът на клетки при тумор на гърдата при човека може би се стимулира от пролактин. Въпреки че клиничните и епидемиологичните проучвания досега не е демонстрирана ясна връзка с приложението на антипсихотици,, препоръчва се повишено внимание при пациенти сподобна минала анамнеза. Рисперидон трябва да се прилага внимателно при пациенти с предшестваща хиперпролактинемия и при пациенти с вероятност за пролактин-зависими тумори.

Удължаване на ОТ- интервала

Много рядко е съобщавано за удължаване на интервала QT. Както и с другите антипсихотици, трябва да се внимава, когато рисперидон се предписва на пациенти, за които се знае, че страдат от сърдечносъдови заболявания, които имат фамилна обремененост за удължен QT-интервал, брадикардия или електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипомагнезиемия), тъй като това може да повиши риска от ритъмни нарушения, както и при едновременната употреба на лекарства, за които се знае, че удължават QT-интервала.

Припадъци

Рисперидон трябва да се използва внимателно при пациенти, които имат анамнеза за припадъци или други състояния, които потенциално могат да намалят прага за припадъци.

Приапизьм

По време на лечението с Рисперидон може да се получи приапизьм поради неговия блокиращ ефект върху алфа-адренергичните рецептори.

Регулиране на телесната температура

Смята се, че антипсихотиците разстройват способността на организма да регулира телесната температура. Добре е да се вземат съответни мерки, косато Рисперидон се предписва на пациенти, които се излагат на състояния, които може да допринесат за повишаване на телесната температура, например усилено физическо натоварване, излагане на голема горещина, получаване на съпътстващо лечение с антихолинергична активност или дехидриране.

Антиеметичен ефект

В предклинични проучвания с рисперидон е наблюдаван антиеметичен ефект. Този ефект, ако възникне при хора, може да маскира признаците и симптомите на предозиране с определени лекарства или на

състояния като чревна непроходимост, синдром на Reye и мозъчен тумор.

Бъбречна и чернодробна недостатъчност

Пациентите с бъбречна недостатъчност са с понижена възможност да елиминират активната антипсихотична фракция в сравнение с тези с нормална бъбречна функция. При пациентите с увредена чернодробна функция се наблюдава повишение на плазмената концентрация на свободната фракция на рисперидон (вижте точка 4.2).

Венозен тромбоемболизъм

Съобщени са случаи на венозен тромбоемболизъм при лечението с антипсихотични лекарства. Тъй като, пациентите приемащи антипсихотици са предразположени към рискови фактори за венознен тромбоемболизъм, всичките възможни рискови фактори за венозен тромбоемболизъм трябва да бъдат идентифицирани преди и по време на лечението с рисперидон и да се предприемат съответни превантивни мерки.

Интраоперативен синдром на малката зеница(FloppyIrisсиндром)

По време на операция за катаракта при пациенти, третирани с лекарства с антагонистичен алфа1а- адренергичен ефект, включително и с рисперидон (вижте точка 4.8), наблюдавана е поява на интраоперативен синдром на малката зеница (Floppy Iris синдром).

Интраоперативният синдром на малката зеница (Floppy Iris синдром) може да повиши риска от очни усложнения по време или след операцията. Миналата или настояща употреба на лекарства с антагонистичен алфа1а-адренергичен ефект трябва да бъд е известна за хирурга-офталмолог още преди операцията. Потенциалната полза от прекъсване на алфа1 -блокиращата терапия преди операция на катаракта не е установена и трябва да се прецени спрямо риска при прекъсване на антипсихотичното лечение.

Педиатрична популапия

Преди изписване на рисперидон на деца или юноши с поведенически разстройства трябва цялостно оценяване за физикални и социални причини на агресивното поведение като например причиняване на болка или непоходящи изисквания към заобикалящата ги среда.

При тази група трябва внимателно да се следи седативният ефект на рисперидон поради възможните последици върху способността за учене. Промяната на времето на прилагане на рисперидон може да подобри въздействието на седативното средство върху вниманието на децата и юношите.

Рисперидон се свързва със средно увеличение на телесното тегло и индекса на телесната маса (ИТМ). Промените в ръста при дългосрочни екстензивни отворени проучвания са в рамките на нормата, очаквана за възрастта. Ефектите върху половото съзряване и ръста при дългосрочно лечение с рисперидон не са адекватно проучени.

Поради потенциалните ефекти от продължителната хиперпролактинемия върху растежа и половото съзряване при деца и юноши трябва да се прави редовна клинична оценка на ендокринния статус, включително измерване на ръст, тегло и полово съзряване, контрол на менструацията и други потенциално свързани с пролактина ефекти.

Резултатите от едно малко пост-маркетингово, обсервационно проучване, показват, че, пациентите на възраст от 8-16 години, подложени на лечение с рисперидон, са били средно с 3,0 до 4,8cm по- високи от тези, които са били лекувани с атипични антипсихотици. Това проучване не определя, дали приемът на рисперидон е имал ефект върху окончатения ръст при възрастните и дали този резултат е бил в следствие на пряко въздействие на рисперидон върху костния растеж или на въздействието на самото подлежащо заболяване върху костния растеж, или в резултат на по-добър контрол на подлежащото заболяване, което е довело до увеличаване на ръста.

По време на лечение с рисперидон редовно трябва да се следи за екстрапирамидна симптоматика и други двигателни нарушения.

За специфични препоръки при дозировка при деца и юноши вижте точка 42.

Рисар съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Рисар 2 mg филмирани таблетки съдържат оцветител (Е110) кайто може да причини алергични реакции.

Фармакодинамично-свързани взаимодействия

Лекарствени продукти известни с удължаването на ОТ интервала

Както с други антипсихотици, внимателно се обмисля изписване на рисперидон с други лекарствени продукти, за които се знае, че удължават QT-интервала, напр. клас 1а антиаритмици (напр. хинидин, дизопирамид, прокаинамид, пропафенон, амиодарон, соталол), трициклични антидепресанти (напр. амитриптилин), тетрациклични антидепресанти (напр. мапротилин), някои антихистамини, други антипсихотици, някои антималарийни лекарства (напр. квинихин и мефлокин), и с лекарства, които причиняват електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипомагнезиемия) или брадикардия, или такива, които инхибират чернодробния метаболизъм на рисперидон. Този списък е примерен, а не изчерпателен.

Централно-деистваши лекарствени продукти и алкохол

Рисперидон трябва да се употребява с повишено внимание при комбинация с друга централнодействащи вещества, особено включващи алкохол, опиати, антихистаминови и бензодиазепини поради повишеният риск от седиране.

Леводопа и допамин агонисти

Рисперидон може да антагонизира ефекта на леводопа и на друга допаминови агонисти. Ако тази комбинация се счита за необходима, особено при краен стадий на Паркинсонова болест, трябва да се

изпише най-ниската ефективна доза.

Лекарствени продукти с хипотензивен ефект

Клинично значима хипотония се наблюдава в постмаркетинговия период при едновременно прилагане на рисперидон с антихипертензивно лечение.

Палиперидон

Едновременната употреба на перорален рисперидон с палиперидон не се препоръчва, тъй като палиперидон е активен метаболит на рисперидон и комбинацията от двете може да доведе до адитивна експозиция на активната антипсихотична фракция.

Фармакокинетично - свързани взаимодействия

Храната не влияе върху абсорбцията на рисперидон.

Рисперидон се метаболизира главно чрез CYP2D6, и в по-малка степен чрез CYP3A4. Както рисперидон, така и неговия активен метаболит 9-хидроксирисперидон са субстрати на Р- глюкопротеин (P-gp). Вещества, които въздействат върху активността на CYP2D6, както и такива, които мощно инхибират или индуцират активността на А4 и/или P-gp, могат да повлияят фармакокинетиката на активната антипсихотична фракция на рисперидон.

Мощни инхибитори наCYP2D6

Едновременното приложение на рисперидон с мощни инхибитори на CYP2D6 може да увеличи плазмените концентрации на рисперидон, но в по-малка степен активната антипсихотична фракция. По-виоки дози от мощен инхибитор на CYP2D6 могат да повишат концентрациите на активната антипсихотична фракция на рисперидон (пароксетин, виж по-долу). Очаква се, че други инхибитори на CYP2D6, кго хинидин, могат да повлияят плазмените концентрации на рисперидон по подобен начин. Когато едновременният прием на пароксетин, хинидин или друг мощен инхибитор на

CYP2D6, особено във високи дози, започва или се преустановява, лекарят трябва да преоцени дозата на рисперидон.

CYP3A4и/илиP-gpинхибитори

Едновременното приложение на рисперидон с мощни инхибитори на CYP3A4 и/или P-gp инхибитори, могат съществено да повишат плазмените концентрации на активната антипсихотична фракция на рисперидон. Когато се започва или преустановява едновременно приложение на мощни инхибитори наСУРЗА4 и/или P-gp инхибитор, лекарят трябва да преоцени дозата на рисперидон.

Индуктори наCYP3A4и/илиP-gp

Едновременното приложение на рисперидон с мощни индуктори на CYP3А4 и/или P-gp, могат съществено да понижат плазмените концентрации на активната психотична фракция на рисперидон.

Когато лечението с карбамазепин или с друг индуктор CYP3A4 и/или P-gp започва или се преустановява, лекарят трябва да преоцени дозата на рисперидон. Индукторите на CYP3А4 проявяват ефекта си отложено във времето и може да отнеме поне 2 седмици, за да се постигне максимален ефект, след започването. Съответно може да са необходими поне 2 седмици за намаляване на индуцирането на CYP3A4 след преустановяване на приема.

Лекарствени продукти с висок протеин-свързващ потенциал

Когато рисперидон се приема едновременно с лекарствени продукти, които се свързват във висока степен с плазмените протеини, не се наблюдава клинично значимо изместване, на който и да е от лекарствените продукти от плазмените протеини. Когато се използва едновременно лечение, трябва да се направи справка със съответната инструкция за инфомация относно метаболитния път и евентуалната нужда от адаптиране на дозата.

Психостимуланти

Комбинираната употреба на психостимуланти (напр. метилфенидат) с рисперидон може да доведе до екстрапирамидни симптоми при промяна на едното или на двете лекарства (виж точка 4.4)Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни пациенти. Не е известно дали тези резултати са приложими при деца.

Комбинираната употреба на психостимуланти (напр. метилфенидат) с при деца и юноши не променя фармакокинетиката и ефикасността на.

Примери

Примери на лекарствени продукти, които биха могли евентуално да взаимодействат или за които се знае,

че не взаимодействат с рисперидон, са изброени по-долу:

Въздействие на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на рисперидон

Антибиотици:

• Еритромицин, умерен инхибитор на CYP3А4 и P-gp, не променя фармакокинетиката на рисперидон и на активната антипсихотична фракция.

• Рифампицин, мощен индуктор на CYP3А4 P-gp, понижава плазмените концентрации на активната антипсихотична фракция.

Антихолинестерази:

• Донезепил и галантамин, и двата CYP2D6 и CYP3A4 субстрата, не показват клинично значим ефект върху фармакокинетиката на рисперидон и върху активната антипсихотична фракция.

Антиепилептици:

• Карбамазепин, мощен индуктор на CYP3A4 и P-gp, понижава плазмените концентрации на активната антипсихотична фракция на рисперидон. Подобни ефекти могат да се наблюдават и при фенитоин и фенобарбитал, които също индуцират чернодробните ензими CYP3A4 и P-глюкопротеин.

• Топирамат слабо редуцира бионаличностга на рисперидон, но не и на активната антипсихотична фракция. Затова е малко вероятно това взаимодействие да е клинично значимо.

Противогьбични:

• Итраконазол, мощен инхибитор на CYP3А4 и P-gp, в доза от 200 mg/ден увеличава плазмените концентрации на активната антипсихотична фракция с около 70%, при дози на рисперидон 2-8 mg/ден.

• Кетоконазол, мощен инхибитор на CYP3A4 и P-gp, в доза от 200 mg/ден увеличава плазмените концентрации на рисперидон и намалява плазмените концентрации на 9-хидроксирисперидон. Антипсихотици:

• Фенотмазините могат да повишат плазмените концентрации на рисперидон, но не и тези на активната антипсихотична фракция.

Противовирусни средства:

• Протеазни инхибитори: няма данни от официални проучвания; въпреки това, тъй като ритонавир е мощен инхибитор на CYP3A4 и слаб инхибитор на CYP2D6, ритонавир и стимулираните от ритонавирпротеазни инхибитори потенциално увеличават концентрациите на активната антипсихотична фракция на рисперидон.

Бета-блокери:

• Някои бета-блокери може да повишат плазмената концентрация на рисперидон, но не и на активната антипсихотична фракция.

Блокери на калциевите канали:

• Верапамил, умерен инхибитор на CYP3A4 и инхибитор на Р-глюкопротеин, повишава плазмените концентрации на рисперидон и на активната антипсихотична фракция.

Лекарствени продукти за гастро-интестиналния тракт:

• Н2-рецепторни антагонисти: циметидин и ранитидин, два слаби инхибитора на CYP2D6 и CYP3A4, повишават бионалочността на рисперидон, но само гранично тази на активната антипсихотична фракция.

SSRIs и трициклични антидепресанти:

• Флуоксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, повишава плазмените концентрации на рисперидон, но в по-малка степен на активната антипсихотична фракция.

• Пароксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, повишава плазмените концентрации на рисперидон, но в дози до 20 mg/ден, в по-малка степен активната антипсихотична фракция. Въпреки това, по-високи дози пароксетин могат да повишат концентрациите на активната антипсихотична фрация на рисперцдон.

• Трицикличните антидепресанти могат да повишат плазмените концентрации на рисперидон, но не и тези на активната антипсихотична фракция. Амитриптилин не оказва ефект върху фармакокинетиката на рисперидон или на активната антипсихотична фракция.

• Сергралин, слаб инхибитор на CYP2D6, както и флувоксамин, слаб инхибитор на CYP3A4, в ниски дози до 100 mg/ден не се асоцират с клинично значими промени в концентрациите на активната антипсихотична фракция на рисперидон. Въпреки това, дози сергралин или флувоксамин над 100 mg/ден, могат да повишат концентрациите на активната антипсихотична фракция на рисперидон.

Ефекти на рисперидон върху фармакокинетиката на други лекарствени продукти

Антиепилептици:

• Рисперидон не показва клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на валпроат или топирамат.

Антипсихотици:

• Арипипразол, субстрат на CYP2D6 и CYP3A4: таблетките или инжекции рисперидон не са засегнали фармакокинетиката на арипипразол и активния му метаболит дихидроарипипразол.

Дигитални гликозиди:

• Рисперидон не показва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на дигоксин Литий:

• Рисперидон не показва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на литии

Едновременна употреба на рисперидон с фуроземид:

• Вижте точка 4.4 относно повишената смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция, които са приемали едновременно фуроземид.

Няма достатъчно данни за употребата на рисперидон при бременни жени. Съгласно постмаркетингови данни обратима екстрапирамидна симптоматика при новородени е наблюдавана след употреба на рисперидон по време на последното тримесечие на бременността. Затова новородените трябва да се контролират внимателно. Рисперидон не е тератогенен при проучвания с животни, но са наблюдавани други видове токсичност върху репродуктивната система (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.

При новородените, които са били изложени на антипсихотици (включително рисперидон) в третия триместьр на бременността, съществува риск от проява на нежелани лекарствени реакции, включващи екстрапирамидни и/или абсгинентни симптоми, които могат да варират по тежест и продължителност след раждането. Съобщава се за възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сомнолентност, респираторен дистрес и нарушено хранене. Затова такива новородени трябва да се наблюдават с повишено внимание.

Следователно, рисперидон не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична

необходимост. Ако е необходимо да бъде спрян по време на бременността, това не трябва да става изведнъж.

При проучвания с животни е установено, че рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон се отделят в млякото. Установено е, че рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон се отделя и в кърмата в малки количества. Няма налични данни за нежелани реакции при кърмачета. Следователно ползата от кърменето е по-голяма в сравнение с потенциалния риск за детето.

Както и при другите лекарства, които са антагонисти на D2 допаминовите рецептори, рисперидон повишава нивото на пролактин. Хиперпролактинемията може да потисне хипоталамусния гонадотропин освобождаващ хормон, което в резултат да доведе до намалена гонадотропинова секреция от хипофизата. Това, от своя страна, може да инхибира репродуктивната функция, нарушавайки гонадната стероидогенеза както при мъже, така и при жени.

В неклинични проучвания подобни ефекти не са наблюдавани.

Рисперидон повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и за работа с машини поради потенциалния ефект върху нервната система и върху зрението (вж. точка 4.8). Следователно пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират и да не работят с машини, докато не стане известна тяхната индивидуална чувствителност към лекарството.

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) (разпространение ≥10%) са: паркинсонизъм, седация/ сомнолентност, главоболие и безсъние.

Нежеланите лекарствени реакции, за които е установено, че са дозо-зависими, са паркинсонизъм и акатизия.

По-долу са изброени всички НЛР, за които се съобщава в клиничните проучвания и в посгмаркетинговия период на рисперидон, разпределени в категории по честота, определена в клиничните проучвания с рисперидон. Прилагат се следните термини за честотата:

• много чести (≥1/10),

• чести (≥1/100 до <1/10),

• нечести (≥1/1000 до <1/100),

• редки (≥1/10,000 до <1/1000),

• много редки (<1/10 000),

• с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

В рамките на всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

аХиперпролактинемия в някои случаи води до гинекомастия, нарушения на менструацията, аменорея, липса на овилация, галакторея, фертилни нарушения, намалено либидо, еректилна дисфункция.

^bПри плацебо контролирани проучвания, докладва се за захарен диабет при 0,18% при пациентите приемащи рисперидон, а при плацебо групата 0,11%. Общата честота при всички проучвания на пациентите приемащи рисперидон е 0,43%.

^cНе е наблюдавано в клиничните проучвания с рисперидон, но е съобщено в постмаркетинговото наблюдение на рисперидон.

^dМогат да възникнат екстрапирамидни нарушения: Паркинсонизъм (хиперсаливация, мускулоскелетна скованост, паркинсонизъм, слюнотечение, ригидност с феномена на зъбчатото колело, брадикинезия, хипокинезия, масковидно лице, мускулна скованост, акинезия, вратна ригидност, мускулна ригидност, характерна „паркинсонова“ походка и абнормен рефлекс на глабелата(паркинсонов гремор в покой), акатнзия (акатизия, безспокойство, хиперкинезия и синдром на неспокойните крака), тремор, дискинезия, (дискинезия, мускулни потрепвания, хореоатетоза, атетоза и миоклонус), дистония. Дистонията включва дистония, хипертония, тортиколис, неволеви мускулни контракции, контрактура на мускулите, блефароспазъм, окулогирия, парализа на езика, лицеви спазми, ларингоспазъм, миотония, опистотонус, орофарингеален спазъм, плеврототонус, спазъм на езика и тризмус. Трябва да се отбележи, че са включени широк спектър симптоми, които не е задължително да са с екстрапирамиден произход. Инсомнията включва: инициална инсомния (трудност при заспиване), междинна инсомния; Гърчовете включват: гран мал; Менструалните нарушения вклчват: нередовна менструация, олигоменорея; Едемът включва: генерализиран едем, периферен оток, подкожен едем.

Нежелани лекарствени реакции, отбелязани при формулите с палиперидон

Палиперидон е активният метаболит на рисперидон и затова профилът на нежеланите лекарствени реакции на тези съединения (както пероралните, така и инжекционните формули) са съпоставими едни с други. В допълнение към горните нежелани лекарствени реакции са съобщени следните реакции при употребата на палиперидонови продукти и може да се очаква да се появят и при рисперидон.

Сърдечни нарушения: синдром на постуралната ортостатична тахикардия.

Ефекти на класа

Както и с всички други антипсихотици, в постмаркетинговите проучвания се съобщава за много редки случаи на уд ължаване удължаване на QT-интервала след прием на рисперидон. Други клас - свързани сърдечни ефекти от този, за които се съобщава при антипсихотиците, които удължават QT-интервала, включват, камерна аритмия, вентрикуларна фибрилация, вентрикуларна тахикардия, внезапна смърт, сърдечен арест и Torsades de Pointes.

Венозен тромбоемболизъм

Съобщава се за случаи на венозен тромбоемболизъм, включително случаи на белодробен тромбоемболизъм, длабока венозна тромбоза, при лечението с антипсихотични лекарства (с неизвестна честота).

Наддаване на тегло

Относителният дял на приемалите рисперидон и на третираните с плацебо възрастни пациенти с шизофрения, отговарящи на критерия за повишаване на телесната маса с ≥7% е сравнен с пул от продължили 6 до 8 седмици плацебо контролирани клинични проучвания, разкривайки статистически значима по-голяма честота на наддаване на тегло при рисперидон (18%) в сравнение с групата плацебо (9%). В пул от плацебо контролирани 3-седмични проучвания при възрастни пациенти с остър маниен епизод честотата на наддаване на тегло с ≥7% като краен пункт е подобна в групите, приемащи рисперидон (2,5%) и плацебо (2,4%) и е леко повишена в активно-контролираната група (3,5%).

В популация на деца и подрастващи с поведенчески и други променящи поведението нарушения в продължителни по време проучвания е наблюдавано повишение на телесната маса със средно 7,3 kg след 12 месечно лечение. Очакваното наддаване на тегло за здрави деца на възраст между 5 и 12 години е 3 до 5 kg годишно. За възрастта от 12 до 16 години тази скорост на наддаване на тегло с 3 до 5 kg годишно се запазва при момичетата, докато момчетата наддават с приблизително с 5 kg годишно.

Допълнителна информапия за специални групи пациенти

Нежеланите лекарствени реакции при пациенти в старческа възраст с деменция или при деца, за които се съобщава по-често, отколкото при възрастни пациенти, са описани по-долу.

Пациенти в старческа възраст с деменция

При клинични проучвания с пациенти в старческа възраст с деменция като НЛР са съобщени преходни исхемични пристъпи и мозъчносъдови инциденти с честота съответно от 1,4% и 1,5%. В допълнение, следните НЛР са съобщени с честота ≥5% при пациенти в старческа възраст с деменция (те се наблюдават почти два пъти по-често, отколкото при другите възрастни пациенти): инфекции на пикочните пътища, периферни отоци, летаргия и кашлица.

Педиатрична популация

Съобщава се за следните нежелани лекарствени реакции с честота ≥5% при деца и юноши (на възраст от 5 до 17 години), които се наблюдават почти два пъти по-често, отколкото при клинични проучвания при възрастни: сънливост/седиране, умора, главоболие, повишен апетит, повръщане, инфекции на горните дихателни пътища, назална конгестия, коремна болка, световъртеж, кашлица, температура, тремор, диария и енурезис.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствния продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Най-общо, симптомите и признаците са тези, които са резултат от по-силно изразяване на известните фармакологични ефекти на рисперидон. Те включват сънливост и седиране, тахикардия и хипотония, и екстрапирамидни симптоми. При предозиране се съобщава за удължаване на QT-интервала и за гърчове. За Torsades de Pointes се съобщава във връзка с комбинирано предозиране на рисперидон и пароксетин.

В случай на остро предозиране, трябва да се вземе предвид възможността да са включени много лекарства.

Осигурете и поддържайте проходими дихателните пътища, за да може да има адекватна оксигенация и вентилация. Трябва да се обсъди извършването на стомашен лаваж (след интубирането, ако пациентът е в безсъзнание) и даването на активен въглен заедно със слабителни средства само когато лекарството е прието преди по-малко от един час. Трябва да се започне незабавно мониториране на сърдечносъдовата система и това трябва да включва продължително мониториране на елекгрокардиограмата, за да се уловят възможните аритмии.

За рисперидон няма специфичен антидот. Поради това трябва да се постановят съответни поддържащи мерки. Хипотонията и циркулаторния колапс трябва да бъдат лекувани със съответни мерки като венозно вливане на течности и/или на симпатикомиметици. В случай на тежка екстрапирамидна симптоматика трябва да се дадат антихолинергични средства. Внимателното медицинско наблюдение и мониториране трябва да продължат, докато пациентът се възстанови.