Ceprotin 500 IU - Powder and solvent for solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ceprotin 500 IU
CEPROTIN e показан за профилактика и лечение на purpura fulminans, индуцирана от кумарин некроза на кожата и венозни тромботични събития при пациенти с тежка вродена форма на
дефицит на протеин С.
Лечението с CEPROTIN трябва да започне под контрол на лекар с опит в провеждането на заместителна терапия с фактори на кръвосъсирването/инхибитори и при наличие на условия, позволяващи проследяване на активността на протеин С.
Дозировка
Дозата се определя индивидуално за всеки пациент въз основа на резултатите от лабораторни изследвания.
Лечение на остри епизоди и краткосрочно профилактично приложение (включително при инвазивни процедури)
В началото на лечението трябва да се достигне до 100% (1 IU/ml) активност на протеин С, като до края на лечението активността трябва да се поддържа в стойности над 25%.
Препоръчва се начална доза от 60 до 80 IU/kg за определяне на времето на възстановяване и на полуелиминиране. Препоръчва се определянето на нивото на протеин С в плазмата на пациентите преди и по време на лечението с CEPROTIN по метод, основаващ се на хромогенни субстрати.
Дозировката трябва да се определи въз основа на резултатите от лабораторното изследване на активността на протеин С. В случай на остра тромбоза тези изследвания трябва да се
провеждат на всеки 6 часа до стабилизиране на състоянието на пациента, а след това – два пъти дневно, и винаги – непосредствено преди поставяне на поредната инжекция. Не бива да се
забравя, че времето на полуелиминиране на протеин С може драстично да се скъси при определени клинични състояния, като например остра тромбоза, съпроводена с purpura fulminans и кожна некроза.
Ако отговорът към инжектирането на CEPROTIN е задоволителен (измерен чрез хромогенни анализи), дозировката може постепенно да се намали до прилагане на 12-часа, като се осигурява най-ниска активност на протеин С > 25% (> 0,25 IU/ml).
При пациенти, лекувани по време на острата фаза на заболяването им, може да се наблюдава по-слабо повишаване на активността на протеин С. Големите индивидуални различия в
повлияването с CEPROTIN налагат редовно да се проследяват ефектите му върху параметрите на кръвосъсирване.
При пациентите на профилактично лечение с протеин С може да са необходими по-високи най- ниски стойности на дневни нива в случаи на повишен риск от тромбоза (като например
инфекции, травми или хирургични операции).
Дългосрочна профилактика
За дългосрочно профилактично лечение дозата трябва да бъде от 45 до 60 IU/kg на всеки
12 часа. Активността на протеин С трябва да се измерва, за да се осигурят най-ниски дневни нива от 25% или повече (вж. точка 5.1). Дозата или честотата на инфузиите трябва да се
адаптират по съответния начин.
В редки и изключителни случаи субкутанната инфузия на 250-350 IU/kg може да причини продуциране на терапевтични плазмени нива на протеин С при пациенти, при които няма венозен достъп.
Комбинирано лечение
Когато пациентът премине на пълна профилактика с перорални антикоагуланти, заместителната терапия с протеин С може да се прекрати само след достигане на стабилна антикоагулация (вж. точка 4.5). Освен това в периода на започване на лечение с перорални антикоагуланти се препоръчва да се започне с ниска доза, която постепенно да се увеличи до достигане на желаната доза, а не да се приложи стандартната насищаща доза.
При започване на комбинирано лечение с антикоагуланти (особено антагонисти на витамин К) и протеин С трябва да се поддържат стабилни нива на активност на протеин С над 0,25 IU/ml (хромогенно) преди започване на антикоагулацията. Препоръчва се внимателно следене на
международното нормализирано отношение (INR). При комбиниране на протеин С концентрат и антикоагуланти се пропоръчва да се поддържа минимална стойност на дневните нива на протеин С около 10% или повече.
Специални популации
Педиатрична популация
Въз основа на ограничен клиничен опит при деца от съобщения и проучвания, включващи
83 пациента, се счита, че указанията за дозиране при възрастни са приложими при пациенти от неонатална и педиатрична популация (вж. точка 5.1).
Резистентност към активиран протеин C (APC)
При пациенти с комбинирана вродена тежка форма на дефицит на протеин С, придружена с резистентност към APC, данните в подкрепа на безопасността и ефикасността на CEPROTIN са ограничени.
Нарушена бъбречна и/или чернодробна функция
Безопасността и ефикасността на CEPROTIN при пациенти с нарушена бъбречна и/или чернодробна функция не са установени. Пациентите, които имат някое от тези състояния трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно.
Начин на приложение
CEPROTIN се прилага като интравенозна инжекция след разтваряне на прахообразната субстанция със стерилна вода за инжекции.
CEPROTIN се прилага с максимална скорост на инжектиране от 2 ml на минута, освен в случаите на приложение на деца с телесно тегло под 10 kg, при които скоростта на приложение не трябва да надвишава 0,2 ml/kg/min.
Подобно на останалите белтъчни продукти за интравенозно прилагане, и тук са възможни алергичен тип реакции на свръхчувствителност. В случаи на поява на остри, животозастрашаващи алергични симптоми прилагането трябва да се провежда на места с непосредствен достъп до апаратура за реанимация и поддържане на живота.
За указания относно разтварянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към миши белтъци, или към хепарин, с изключение на случаи на животозастрашаващи тромботични усложнения.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Свръхчувствителност
Тъй като не може да се изключи риск от алергичен тип реакция на свръхчувствителност, пациентите трябва да бъдат уведомени за ранните признаци на реакциите на свръхчувствителност, включващи копривна треска, генерализирана уртикария, стягане в гърдите, задъхване, хипотония и анафилаксия. При поява на такива симптоми лекарят трябва да бъде информиран. Препоръчва се веднага да се прекрати прилагането на продукта.
В случаи на шок лечението на шока трябва да бъде съобразено със съвременните медицински стандарти.
Инхибитори
Когато препаратът се използва при пациенти с тежък вроден дефицит на протеин С, може да се развият протеин С инхибиращи антитела.
Трансмисивни агенти
Стандартните мерки за предотвратяване на инфекции, възникващи в резултат от използване на медицински продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, включват подбор на донорите, скрининг на отделните дарявания и на сборната плазма за специфични маркери за инфекция
и включването на ефективни производствени етапи за вирусно инактивиране/премахване. Въпреки това, когато се прилагат продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, не може напълно да се изключи възможността от предаване на инфекциозни агенти. Това
се отнася както за неизвестни или новопоявили се вируси, така и за други патогени.
Приема се, че прилаганите мерки са ефикасни срещу вируси с липидна обвивка, като
например HIV, HBV и HCV, както и срещу вируси без липидна обвивка, като например HAV.
Прилаганите мерки може да имат ограничена ефикасност спрямо вируси без липидна обвивка, като например парвовирусът В19. Инфекциите, причинявани от парвовирус В19, може да
протекат тежко при бременни (инфекции на плода) и при лица с имунен дефицит или повишена еритропоеза (например хемолитична анемия).
При пациенти, при които редовно/многократно се прилагат продукти с протеин С, получени от човешка плазма, трябва да се препоръчват подходящи ваксинации (хепатит А и В).
Хепарин-индуцирана тромбоцитопения (ХИТ)
CEPROTIN може да съдържа следи от хепарин. Може да се наблюдават алергични реакции, предизвикани от хепарин, които да причинят рязко намаляване на броя на тромбоцитите (ХИТ). При пациенти, развили ХИТ, могат да се появят симптоми като: тромбоза на артериите и вените, дисеминирана вътресъдова коагулация (ДИК Синдром), пурпура, петехии и кървене от стомашно-чревния тракт (мелена). При съмнение за ХИТ трябва незабавно да се определи броят на тромбоцитите и при необходимост – да се прекрати лечението с CEPROTIN.
Откриването на ХИТ е затруднено и поради факта, че при някои пациенти в остра фаза на
тежката вродена форма на дефицит на протеин С някои от симптомите може вече да са налице. В бъдеще пациентите, страдащи от ХИТ, трябва да избягват лекарствени продукти, съдържащи хепарин.
Едновременно приложение с други антикоагуланти
В клиничния ни опит са наблюдавани няколко случая на кръвоизливи. Може би причината за тези случаи на кръвоизливи е била едновременното прилагане на антикоагуланти
(като хепарин). Въпреки това не може напълно да се отрече, че приложеният CEPROTIN е допринесъл за появата на тези случаи на кървене.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа 22,5 mg натрий на флакон, които са еквивалентни на 1,1% от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.
Не са известни взаимодействия с други лекарствени продукти. Взаимодействие с антагонисти на витамин К
При пациентите, започващи лечение с перорални антикоагуланти от групата на антагонистите на витамин К (напр. варфарин), може да настъпи преходно състояние на хиперкоагулация, преди ясно да се прояви желаният антикоагулантен ефект. Този преходен ефект може да се обясни с факта, че протеин С, който сам по себе си е витамин К-зависим плазмен протеин, има
по-кратък полуживот в сравнение с повечето витамин К-зависими протеини (напр. ІІ, ІХ и Х).
Следователно в началото на лечението активността на протеин С спада по-бързо, отколкото активността на прокоагулантните фактори. Поради това, ако пациентът преминава на перорални антикоагуланти, заместителната терапия с протеин С трябва да продължи до
достигане на стабилна антикоагулация. Независимо че Варфарин-индуцирана кожна некроза може да се появи у всеки пациент в периода на започване на пероралното антикоагулантно лечение, този риск е особено висок при лицата, страдащи от вроден дефицит на протеин С (вж. точка 4.2).
Въпреки че CEPROTIN е използван за лечение на бременни с дефицит на протеин С, без при това да са възникнали опасности, безопасността му при приложение у човека не е доказана в условията на контролирани клинични изпитания. Освен това, липсва
информация за преминаване на протеин С в кърмата. Ето защо ползата от прилагането на CEPROTIN по време на бременност и кърмене трябва да се преценява спрямо риска за майката и детето и той трябва да се използва само при необходимост.
За информация за инфекция с парвовирус B19 вижте точка 4.4.
Обобщение на профила на безопасност
Подобно на други продукти за интравенозно приложение са възможни алергичен тип реакции на свръхчувствителност. Пациентите трябва да бъдат уведомени за ранните признаци на
реакциите на свръхчувствителност от бърз тип, включващи ангиоедема, парене и боцкане на мястото на инжектиране, втрисане, горещи вълни, обриви, пруритус, генерализирана уртикария, главоболие, копривна треска, хипотония, летаргия, гадене, безпокойство,
тахикардия, стягане в гърдите, изтръпване, повръщане, задъхване. Пациентите трябва да бъдат уведомени, че при поява на такива симптоми трябва незабавно да се свържат с лекаря си (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
В рамките на клиничните проучвания върху CEPROTIN се съобщава за
общо 3 нетежки нежелани лекарствени реакции (НЛР) при 1 от 67 пациенти (обрив и пруритус (групирани като свръхчувствителност) и замаяност). Общо са направени 6 375 приложения на CEPROTIN.
Честотите са оценени съгласно следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до
< 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Разпределението на НЛР е както следва:
| Системо-органен клас | Нежелана реакци | Предпочитантермин | Категория зачестота по инфузии |
| Нарушения на имунната система | Свръчувствител-ност | Обрив | Редки |
| Пруритус | Редки |
| Системо-органен клас | Нежелана реакци | Предпочитантермин | Категория зачестота по инфузии |
| Нарушения на нервната система | Замаяност | Замаяност | Редки |
Постмаркетингов опит
В постмаркетинговия период са наблюдавани следните НЛР и честотата на тези НЛР е неизвестна:
Психични нарушения: безпокойство
Нарушения на кожата и подкожната тъкан: хиперхидроза
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: реакция в мястото на инжектиране Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в
Приложение V.
Фармакологични свойства - Ceprotin 500 IU
Фармакотерапевтична група: група на антитромботиците, АТС код: B01AD12 Механизъм на действие
Протеин С е витамин К-зависим антикоагулантен гликопротеин, който се синтезира в черния дроб. Под действието на комплекса тромбин/тромбомодулин върху ендотелната
повърхност той се превръща в APC. APC е серинова протеаза с мощен антикоагулантен ефект, особено в присъствието на неговия кофактор – протеин S. APC проявява ефекта си чрез
деактивиране на активираните форми на фактори V и VІІІ, което води до намалено образуване на тромбин. Установено е също така, че APC има профибринолитични ефекти.
Интравенозното прилагане на CEPROTIN осигурява настъпващо веднага, но преходно повишаване на плазмените нива на протеин С. Чрез заместителното лечение с протеин
С при пациенти с дефицит на протеин С се очаква да се овладеят или – при профилактична употреба – да се предотвратят тромботични усложнения у такива пациенти.
Клинична ефикасност
Завършено е многоцентрово, отворено, нерандомизирано клинично проучване от 3 части, фаза 2/3 при участници с тежък вроден дефицит на протеин С за оценка на ефикасността и
безопасността на протеин С концентрат (основно проучване 400101). Това проучване включва 18 пациента с тежък вроден дефицит на протеин С, определен като ниво на активност на протеин С <20% и със средна възраст 5,8 години (диапазон от 0 до 26 години). В групата на дългосрочна профилактика средната възраст е 2,8 години (диапазон от 0 до 22 години). Общо 24 епизода на purpura fulminans (PF), индуцирана от кумарин кожна некроза (CISN) и други
съдови тромбоемболични събития са лекувани с CEPROTIN при 11 субекта. Анализирани са
седем курса на краткосрочна профилактика преди операция или започване на антикоагулантна терапия и 8 курса на дългосрочна профилактика. Резултатите от това проучване показват, че CEPROTIN е ефикасен за лечение на остри тромботични епизоди и подкрепят употребата на CEPROTIN както за краткосрочно, така и за дългосрочно профилактично лечение на
тромботични събития.
Има съобщения от отделни случаи за друг опит с CEPROTIN при клинично проучване
на 69 педиатрични пациенти с придобит дефицит на протеин С. Проучването е рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано за определяне на доза при показание за придобит дефицит на протеин С, дължащ се на менингококов сепсис (IMAG 112). В съобщенията се споменава, че CEPROTIN се понася добре от деца и кърмачета.
Определянето на дозата при описаните по-горе проучвания включващи 87 пациенти показват, че указанията за дозиране при възрастни са приложими и при пациенти от неонатална и
педиатрична популация.
Оценка на фармакокинетичните данни е направена при 21 асимптоматични пациенти с хомозиготен или двойно-хетерозиготен тип на дефицит на протеин С. Плазмената активност на протеин С е определена чрез използване на хромогенния метод. Стойностите на времето на полуелиминиране при отделните лица са били от 4,4 до 15,8 часа при използване на компартиментен модел и от 4,9 до 14,7 часа при използване на некомпартиментен метод.
Нарастващите стойности на индивидуалното възстановяване сред отделните лица варира от 0,50 до 1,76 [(IU/dL)/(IU/kg)]. Пациентите се различават значително по възраст, телесно тегло и плазмен обем.
При пациенти с остро тромботично заболяване може да се наблюдават съществено по-ниски стойности както за нарастването на плазмените нива на протеин С, така и за времето на
полуелиминиране.
Фармацевтични данни - Ceprotin 500 IU
Прах
Човешки албумин Тринатриев цитрат дихидрат Натриев хлорид
Разтворител
Стерилна вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (при температура от 2° C до 8° C).
Да не се замразява. Флаконът да се съхранява в оригиналната картонена кутия, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след разтваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Прахообразната субстанция CEPROTIN 500 IU и 1.000 IU се доставят във флакони от неутрално стъкло от хидролитичен клас І (500 IU) или хидролитичен клас ІІ (1.000 IU). Разтворителят се доставя във флакони от неутрално стъкло от хидролитичен клас І. Флаконите с продукта и с разтворителя са затворени със запушалки от бутилов каучук.
Всяка опаковка съдържа и:
-
една трансферна игла
-
една филтърна игла
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Разтворете лиофилизирания CEPROTIN прах за разтвор за инжектиране с предоставения за
целта разтворител (стерилна вода за инжекции), като използвате стерилната трансферна игла. Въртете леко флакона между дланите си до пълно разтваряне на прахообразното вещество.
След разтваряне разтворът е безцветен до бледо жълтеникав и прозрачен до леко опалесцентен като напълно липсват видими частици.
След пълното разтваряне изтеглете разтвора със стерилната филтърна иглата в стерилна спринцовка за еднократна употреба. За всеки отделен флакон готов разтвор CEPROTIN
при изтегляне на разтвора трябва да се използва отделна неупотребявана стерилна филтърна игла. Ако в разтвора се виждат някакви частици, той трябва да се изхвърли.
Приготвеният разтвор трябва незабавно да бъде приложен чрез интравенозна инжекция.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.