Xefo Rapid 8 mg film - coated tablets

Краткосрочно симптоматично лечение на остра лека до умерена болка при възрастни.

При всички пациенти подходящата схема на приложение трябва да се определя въз основа на индивидуалния отговор на лечението. Нежеланите реакции могат да бъдат сведени до минимум чрез прилагане на най-ниската ефективна доза за най-краткия период от време, необходим за контрол на симптоматиката (виж точка 4.4).

Остра болка

8-16 mg лорноксикам, давани в дози от 8 mg. През първия ден от лечението може да бъде дадена първоначална доза от 16 mg, последвана от 8 mg 12 часа по-късно. След първия ден на лечението, препоръчваната максимална дневна доза е 16 mg.

Специални популаиии

Педиатрична популация

Лорноксикам не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18-годишна възраст, поради липсата на д анни за безопасността и ефикасността.

Старческа възраст

Не се изискват специални промени в дозата при възрастни пациенти над 65-годишна възраст без нарушена бъбречна или чернодробна функция, но лорноксикам трябва да се прилага с повишено внимание, тъй като гастроинтестиналните нежелани реакции се понасят по-тежко от тази възрастова група (виж точка 4.4).

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане се препоръчва намаляване на четотата на приложение на Ксефо Рапид 8 mg филмирани таблетки до веднъж дневно (виж точка 4.4). Лорноксикам е противопоказен при пациенти с тежко бъбречно увреждане (виж точка 4.3).

Чернодробно увреждане

При пациентите, страдащи от умерено чернодробно увреждане трябва да се обсъди намаляване на честота на приложение на Ксефо Рапид 8 mg филмирани таблетки до веднъж дневно (виж точка 4.4). Лорноксикам е противопоказен при пациенти с тежко чернодробно увреждане (виж точка 4.3).

Перорално.

Ксефо Рапид 8 mg филмирани таблетки трябва да се приемат с достатъчно количество течност.

• Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Тромбоцитопения;

• Свръхчувствителност (симптоми като астма, ринит, ангиоедем или уртикария) към други нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства (НСПВЛС), в това число ацетилсалицилова киселина;

• Тежка сърдечна недостатъчност;

• Стомашно-чревно кървене, мозъчносъдов кръвоизлив или нарушения на кръвосъсирването;

• Анамнеза за стомашно-чревно кървене или перфорация, свързани с предшестващо лечение с НСПВЛС;

• Активна или анамнеза за рецидивираща пептична язва/кръвоизлив (два или повече отделни епизода на доказана язва или кървене);

• Тежко чернодробно увреждане;

• Тежко бъбречно увреждане (серумен креатинин > 700 (цто1/1);

• Третият триместър на бременността (виж точка 4.6).

Лорноксикам намалява агрегацията на тромбоцитите и удължава времето на кървене, следователно трябва да се внимава, когато се прилага при пациенти с повишена склонност за кървене.

Лорноксикам трябва да се прилага само след внимателна оценка на съотношението риск-полза при пациенти с:

• Бъбречно увреждане: Лорноксикам трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с леко (серумен креатинин 150-300 µmol/l) до умерено (серумен креатинин 300-700 µmol/l) бъбречно увреждане, поради зависимостта на бъбречния кръвоток от бъбречните простагландини (виж точка 4.2). Ако по време на лечението бъбречната функция се влоши, лечението с лорноксикам трябва да бъде преустановено;

• Бъбречните функции трябва да бъдат проследявани при пациенти:

о подлагани на големи хирургични интервенции;

о със сърдечна недостатъчност,

о получаващи съпътстващо лечение с диуретици или лекарства, за които се предполага или се знае, че могат да причинят бъбречно увреждане (виж точка 4.5).

• Пациенти с нарушения в кръвосъсирването: препоръчва се внимателно клинично проследяване и лабораторна оценка (напр. АРТТ);

• Чернодробно увреждане (напр. чернодробна цироза): при пациенти с чернодробно увреждане трябва се препоръчват клинично проследяване и лабораторна оценка, тъй като след лечение с дневни дози от 12-16 mg може да настъпи кумулиране (повишаване на AUC). на лорноксикам (виж точка 5.2) Като изключим това, в сравнение със здрави индивиди изглежда, че чернодробното увреждане не повлиява фармакокинетичните параметри на лорноксикам;

• Пациенти в старческа възраст над 65 години: Препоръчва се проследяване на бъбречната и чернодробната функция. При пациенти в старческа възраст след операция се препоръчва повишено внимание.

Едновременно приложение НСПВЛС

Употребата на лорноксикам едновременно с НСПВЛС, в това число със селективни инхибитори на циклооксигеназа-2, трябва да се избягва (виж точка 4.5).

Минимализиране на нежеланите реакции

Нежеланите реакции могат да бъдат сведени до минимум, като се използва най-ниската ефективна доза за най-краткия период от време, необходим да се постигне контрол на симптомите (виж точка 4.2, както и стомашно-чревни и сърдечно-съдови рискове по-долу).

Стомашно-чревно кървене, язва и перфорация

Стомашно-чревно кървене, язва или перфорация, които могат да бъдат фатални, са съобщавани при всички НСПВЛС по всяко време на лечението, с или без предупредителни симптоми или предишна анамнеза за сериозни стомашно-чревни инциденти.

Рискът от стомашно-чревно кървене, язва или перфорация при повишаване на дозите на НСПВЛС е по-висок при пациентите с анамнеза за язва, особено, ако е била усложнена с кръвоизлив или перфорация (виж точка 4.3), както и при пациенти в старческа възраст. Тези пациенти трябва да започвал лечението с възможно най-ниската доза (виж точка 4.2). При тези пациенти, както и при пациентите, при които се налага съпътстващо лечение с ниски дози ацетилсалицилова киселина или други лекарствени продукти които има вероятност да повишат стомашно-чревния риск (виж по- надолу и точка 4.5), трябва да се обмисли комбинирана терапия с протективни средства (напр. мизопростол или инхибитори на протонната помпа).

Препоръчва се клинично проследяване през определен интервал от време.

Пациентите с анамнеза за стомашно-чревна токсичност, особено когато са в старческа възраст, трябва да бъдат инструктирани да съобщават всички необичайни коремни симптоми (по-специално стомашно-чревното кървене), особено в началните етапи на лечението.

Препоръчва се повишено внимание при пациентите, получаващи едновременно лекарствени продукти, които могат да повишат риска от язва или кървене, като перорални кортикостероиди, ангикоагуланти като варфарин, селективни инхибитори на обратния захват на серотонина или тромбоцитни антиагреганти като ацетилсалициловата киселина (виж точка 4.5)

Когато при пациентите, получаващи лорноксикам, се появи стомашно-чревно кървене или язва, лечението трябва да бъде спряно.

НСПВЛС трябва да бъдат прилагани с повишено внимание при пациенти с анамнеза за стомашно- чревно заболяване (улцерозен колит, болест на Crohn), тъй като тяхното състояние може да се обостри (виж точка 4.8).

Пациенти в старческа възраст

При пациентите в старческа възраст има повишена честота на нежеланите реакции към НСПВЛС, по- специално стомашно-чревно кървене и перфорация, които могат да бъдат фатални (виж точка 4.2).

Кардиоваскуларни и цереброваскуларни ефекти

Адекватно проследяване и консултация са необходими при пациенти с анамнеза за хипертония и/или лека до умерена застойна сърдечна недостатъчност, тъй като има съобщения за задръжка на течности и оток при терапия с НСПВЛС.

Данни от клинични изпитвания и епидемиологични проучвания предполагат, че използването на някои НСПВЛС, особено във високи дози и при продължително лечение, може да е свързано с повишен риск от артериални тромботични инциден ги (напр. инфаркт на миокарда или инсулт). Няма достатъчно данни за изключване на такъв риск за лорноксикам.

Пациенти с неконтролирана хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, установена исхемична болест на сърцето, периферна артериална болест и/или мозъчно-съдова болест трябва да бъдат лекувани с лорноксикам само след внимателно обмисляне. По подобен начин трябва да бъдат разглеждани и пациенти с рискови фактори за сърдечносъдова болест (напр. хипертония, хиперлипидемия, захарен диабет, тютюнопушене) преди назначаване на дългосрочно лечение.

Едновременното лечение с НСПВЛС и хепарин във връзка с гръбначно-мозъчна или епидурална анестезия повишава риска от грьбначно-мозъчен/епидурален хематом (вж. точка 4.5).

Кожни нарушения

Сериозни кожни реакции, някои от които фатални, включително ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза, са съобщавани много рядко във връзка с употребата на НСПВЛС (виж точка 4.8). Изглежда, че при пациентите рискът от развитие на тези реакции е най-висок в началото на лечението, като в повечето случаи настъпват през първия месец от лечението. Приемът на лорноксикам трябва да бъде преустановен при първите прояви на кожен обрив, мукозни лезии или други признаци на свръхчувствителност.

Дихателни нарушения

Изисква се внимание при приложение на пациенти страдащи, или с история за бронхиална астма, тъй като е докладвано, че НСПВЛС предизвикват бронхоспазъм при някои пациенти.

Системен лупус еритематодес(SLE)и смесени заболявалия на съединителната тъкан Изисква се внимание при пациенти със системен лупус еритематодес (SLE) или смесени заболявалия на съединителната тъкан, тъй като може би има повишен риск от асептичен менингит.

Нефротоксичност

Едновременното лечение с НСПВЛС и такролимус може да повиши риска от нефротоксичност поради намален синтез на простациклин в бъбреците. Поради това бъбречната функция трябва да бъде проследявана внимателно при пациенти, получаващи комбинирана терапия (виж точка 4.5).

Лабораторни промени

Както при повечето НСПВЛС, има съобщения за инцидентно повишаване на нивото на серумните трансаминази, повишаване на серумния билирубин или други параметри на чернодробната функция, както и повишаване на серумния креатинин и кръвния уреен азот (BUN), както и за други отклонения при лабораторните изследвания са докладвани. Ако някое от тези отклонения се окаже значимо или персистира, приложението на лорноксикам трябва да се спре и да се назначат необходимите изследвания.

Фертилитет

Както всяко лекарство, за което е известно, че инхибира синтеза на циклооксигеназата/простагландините, така и при използване на лорноксикам може да се наблюдава нарушение на фертилитета и неговото приложение при жени, правещи опити да забременеят, не се препоръчва. Трябва да се обмисли прекратяване на лечението с лорноксикам при жени, които срещат трудности да забременеят или които са подложени на изследвания за безплодие (виж точка 4.6).

Варицела

По изключение, варицелата може да е източник на сериозни инфекциозни усложенения от страна на кожата и меките тъкани.

До момента, ролята на НСПВЛС във влошаването на тези инфекции не може да бъде изключена. Поради това е препоръчително избягването на лорноксикам в случай на варицела.

Едновременно приложение на лорноксикам и:

• циметидин: повишени плазмени концентрации на лорноксикам, което може да повиши риска от нежелани реакции на лорноксикам (Не са установени взаимодействия между лорноксикам и ранитидин, или лорноксикам и антиацидни средства);

• антикоагуланти: НСПВС могат да усилят ефектите на антикоагулантите, като варфарин, (виж точка 4.4). Трябва да се започне внимателно проследяване на INR;

• фенпрокумон: Намален ефект на лечението с фенпрокумон;

• хепарин: когато се дават едновременно с хепарин във връзка със спинална или епидурална анестезия, НСПВЛС повишават риска от кървене и гръбначно-мозъчен или епидурален хематом (виж точка 4.4);

• АСЕ инхибитори: антихипертензивният ефект на АСЕ инхибитора може да намалее;

• диуретици: намален диуретичен и антихипертензивен ефект на бримкови диуретици, тиазидни диуретици и калий-съхраняващи диуретици (повишен риск от хиперкалиемия и нефротоксичност);

• бета-адренергични блокери: намалена антихипертензивна ефикасност;

• ангиотензин II-рецепторни блокери: намалена антихипертензивна ефикасност;

• дигоксин: намален бъбречен клирънс на дигоксина, което повишава риска от токсичност на дигоксина;

• кортикостероиди: повишен риск от стомашно-чревна язва или кървене (вж, точка 4.4);

• хинолонови антибиотици (напр. левофлоксацин, офлоксацин): повишен риск от гърчове;

• тромбоцитни антиагреганти (напр. клопидогрел): повишен риск от стомашно-чревно кървене (виж точка 4.4);

• други НСПВЛС: повишен риск от стомашно-чревно кървене или улцерации;

• метотрексат: повишена серумна концентрация на метотрексат. Може да доведе до повишена токсичност. Когато се налага да се използва едновременно лечение, трябва да се извършва внимателно проследяване;

• селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs): повишен риск от стомашно-чревно кървене (виж точка 4.4);

• литий: НСПВС потискат бъбречния клирънс на литий, така че серумните концентрации на лития могат да се повишат над границите за токсичност. Поради това е необходимо проследяване на серумните нива на лития, особено по време на започване, адаптиране и спиране на лечението;

• циклоспорин: повишена серумна концентрация на циклоспорин. НефротоКсичността на циклоспорин може да се увеличи чрез ефектите, медиирани от бъбречните простагландини. По време на комбинираното лечение, бъбречната функция трябва да бъде проследявана;

• сулфанилурейни препарати (напр. глибенкламид): повишен риск от хипогликемия.

• известни индуктори и инхибитори на CYP2C9 изоензимите: лорноксикам (както и другите НСПВС, зависещи от цитохром Р450 2С9 (CYP2C9 изоензима)) взаимодейства с известните индуктори и инхибитори на CYP2C9 изоензимите (вж. точка 5.2 Биотрансформация);

• такролимус: повишава риска от нефротоксичност, поради намален синтез на простациклин в бъбреците. По време на комбинираното лечение, бъбречната функция трябва да бъде проследявана (виж точка 4.4);

• пеметрексед: НСПВС може да намалят бъбречния клирънс на пеметрексед и да предизвикат повишена бъбречна и стомашно-чревна токсичност и миелосупресия.

Ксефо филмирани таблетки показват закъсняла абсорбция на лорноксикам когато са приети с храна. Поради това, Ксефо филмирани таблетки не трябва да се приемат с храна когато се изисква бързо начало на действието (облекчаване на болка).

Храната може да намали резорбцията с около 20% и да повиши Тmax(виж точка 5.2).

Лорноксикам е противопоказан през третия триместьр на бременността (виж точка 4.3) и не трябва да се използва по време на първия и втория триместър на бременността и по време на раждането, тъй като няма клинични данни за експозиция по време на бременност.

Няма достатъчно данни за употребата на лорноксикам при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (виж точка 5.3).

Инхибирането на простагландиновия синтез може да окаже неблагоприятно влияние върху бременността и/или ембрионалното/феталното развитие. Данните от епидемиологичните проучвания показват повишен риск от спонтанен аборт и сърдечни малформации след употребата на инхибитор на простагландиновия синтез в началото на бременността. Смята се, че рискът нараства с повишаването на дозата и продължителността на лечението. При животни е доказано, че прилагането на инхибитори на простагландиновия синтез води до увеличени пре-и постимплантационна загуба и ембрио-фетален леталитет. По време на първия и втория триместър на бременността Не трябва да бъдат давани инхибитори на простагландиновия синтез, освен ако не са абсолютно необходими.

Инхибиторите на простагландиновия синтез, прилагани по време на третия триместър на бременността, могат да изложат фетуса на от кардиопулмонарна токсичност (преждевременно затваряне на ductus arteriosus и белодробна хипертония) и бъбречна дисфункция, която може да доведе до бъбречна недостатъчност и оттук до намалено количество на амниотичната течност. В края на бременността инхибиторите на простагландиновия синтез могат да доведат до удължаване на времето на кървене при майката и фетуса, и до потискане на маточните контракции, което може да отложи или да удължи раждането. Поради това употребата на лорноксикам е противопоказана по време на третия триместър на бременността (виж точка 4.3).

Няма данни за отделянето на лорноксикам в кърмата. Лорноксикам се отделя в млякото на кърмещите плъхове в относително високи концентрации. Лорноксикам не трябва да се използва при кърмещи жени.

Употребата на лорноксикам, както и всяко друго лекарство, инхибиращо циклооксигеназата/простагландиновата секреция, може да повлияе фертилитета и не се препоръчва при жени, опитващи се да забременеят. При жени, имащи затруднени със зачеването, или провеждащи изследвания за инфертилитет, трябва да се обсъди прекратяване на лечението с лорноксикам.

Не се очаква лорноксикам да повлиява способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, които получават замайване и/или сънливост при лечение с лорноксикам, трябва да се въздържат от шофиране или работа с машини.

Най-често наблюдаваните нежелани реакции на НСПВС са стомашно-чревни по характер. Могат да се появят пептични язви, перфорация или стомашно-чревно кървене, понякога фатално, особено при пациенти в старческа възраст (виж точка 4.4). След приложението на НСПВС има съобщения за гадене, повръщане, диария, метеоризъм, запек, диспепсия, абдоминална болка, медена, хематемеза, улцерозен стоматит, обостряне на колит и болест на Crohn (виж точка 4.4). По-рядко е наблюдаван гастрит.

Може да се очаква, че приблизително 20% от пациентите, лекувани с лорноксикам, ще получат нежелани реакции. Най-честите нежелани ефекти на лорноксикам включват гадене, диспепсия, нарушено храносмилане, коремна болка, повръщане и диария. Според наличните проучвания тези симптоми са се появили общо при по-малко от 10% от пациентите.

Има съобщения за възникване на отоци, хипертония и сърдечна недостатъчност във връзка с лечение с НСПВС.

Данни от клинични изпитвания и епидемиологични проучвания предполагат, че използването на някои НСПВС (особено във високи дози и при продължително лечение) може да е свързано с повишен риск от артериални тромботични инциденти (напр. инфаркт на миокарда или инсулт)(виж точка 4.4). По изключение, настъпване на сериозни инфекциозни усложенения на кожата и меките тъкани по време на варицела.

По-надолу в таблица 1 са изброени нежеланите реакции, които са се появили общо при повече от 0,05% от 6 417 пациенти, лекувани в клинична фаза II, III и IV на клиничните изпитвания.

При оценка на честотата на нежеланите реакции е използвана класификация: Много чести (>1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести(>1/1 000 до < 1/100); редки (>1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (не може да се определи от наличните данни).

Таблица 1. Нежелани реакции

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване в Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8,1303 София, тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg

Засега няма опит с предозиране, който да позволи определяне на последствията от предозирането или да предложи специфично лечение. Но след предозиране с лорноксикам може да се очаква да бъдат наблюдавани следните симптоми: гадене, повръщане, церебрални симптоми (замайване, нарушения на зрението). Тежките симптоми са атаксия, напредваща до кома и крампи, чернодробни и бъбречни увреждания, и потенциални нарушения на коагулацията, също може да настъпят.

В случай на реално предозиране или съмнение за такова, лечението с лекарствено средство трябва да бъде спряно. Поради краткия си полуживот, лорноксикам се отделя бързо. Лорноксикам не се диализира. До днес не е известен специфичен антидот. Трябва да се имат предвид обичайните спешни мерки. Според правилата, само прилагането на активен въглен веглен веднага след приема на лорноксикам може да доведе до намалена резорбция на продукта. Стомашно-чревните нарушения например могат да бъдат лекувани с простагландинов аналог или ранитидин.