Показан за лечение на повишено вътреочно налягане (ВОН) при пациенти с откритоъгълна глаукома или псевдоексфолиативна глаукома, когато монотерапията с локален бета-блокер не е достатъчна.

Дозировката е една капка Амиптифри в (конюнктйвалния сак на) засегнатото(ите) око(очи) два пъти дневно.

Ако се използва друго локално офталмологично средство, между приложението на Амиптифри и това средство трябва да има интервал поне от десет минути. Мазилата за очи трябва да се прилагат последни.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да измиват ръцете си преди употреба и да внимават опаковката да не влиза в контакт с окото или околните структури, тъй като това може да нарани окото (вж. указанията за употреба).

Пациентите трябва също така да бъдат инструктирани, че при неправилно използване е възможно разтворите за очи да се замърсят с често срещани бактерии, за които е изестно, че могат да причинят очни инфекции. Употребата на замърсени разтвори може да доведе до сериозно увреждане на окото и последваща загуба на зрението.

Педиатрична популация

Ефикасността при педиатричните пациенти не е установена.

Безопасността при педиатричните пациенти на възраст под 2 години не е установена. (За информация относно безопасността при педиатричните пациенти на възраст от ≥ 2 до < 6 години вж. точка 5.1)

Очно приложение.

Медицински продукт Амиптифри е стерилен разтвор, който не съдържа консервант.

Преди да започнете да прилагате капките за очи:

• При първо използване, преди да капнете една капка в окото, ще трябва най-напред да се упражните да използвате бутилката с капкомер, като я стиснете леко, за да капнете една капка във въздуха, далече от окото.

• Когато сте сигурни, че можете да капнете една капка в определеното време, изберете позиция, която намирате за най-удобна за приложението на капките (можете да седите, да лежите по гръб или да стоите пред огледалото).

Указания за употреба:

1.Преди да използвате това лекарство, измийте грижливо ръцете си.

2.Ако опаковката или бутилката са повредени, не използвайте лекарството.

3.При първо използване на лекарството развийте капачката, след като се уверите, че запечатаният пръстен на капачката не е счупен. Ще трябва да почувствате леко съпротивление, когато този пръстен за предпазване от фалшифициране се отчупи.

4.Ако предпазващият от фалшифициране пръстен е хлабав, го изхвърлете, тъй като той може да попадне в окото и да го нарани.

5.Наклонете главата си назад и внимателно издърпайте долния клепач надолу така, че да се образува джоб между окото и клепача. Трябва да се избягва контакт между върха на бутилката, окото, клепача или пръстите.

6.Стиснете внимателно бутилката по средата и капнете една капка в окото си. Моля запомнете, че може да изминат няколко секунди от стискането на бутилката до излизането на капката. Не стискайте прекалено силно. Ако не сте сигурни как да прилагате това лекарство, попитайте Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.

7.След това притиснете слъзния канал за около 2 минути (като натискате с пръст ъгъла на окото при носа), затворете окото(очите) си и му/им помагайте за остане(ат) затворено(и) през това време. Това осигурява абсорбцията на капката от окото и може да намали количеството на оттичащото се през слъзния канал в носа лекарство.

8.Избягвайте контакта между върха на бутилката и окото, клепачите или пръстите.

9.Ако е необходимо, повторете стъпките 5, 6 и 7 и за другото си око.

10.След употреба и преди да я затворите отново, бутилката трябва да се разклати веднъж в посока надолу, без да се докосва върха на капкомера, за да се отстрани остатъчната течност от върха. Това е необходимо, за да се осигури освобождаването на следващите капки. След приложението завийте капачката на бутилката.

Ако някоя капка не достигне окото Ви, опитайте отново.

Системната абсорбция се намалява, ако се използва назолакримална оклузия или клепачите се затворят за 2 минути. Това може да доведе до намаляване на системните нежелани ефекти и повишение на локалното действие.

Амиптифри е противопоказан при пациенти с:

• реактивни заболявалия на дихателните пътища, включително бронхиална астма или анамнеза за бронхиална астма, или тежка хронична обструктивна белодробна болест

• синусова брадикардия, синдром на болния синусов възел, синоатриален блок, атриовентрикуларен блок от втора или трета степен, който не се контролира с пейсмейкър, изявена сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок

• тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <30 ml/min) или хиперхлоремична ацидоза

• свръхчувствителност към едно от или и към двете активни вещества, или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Изброените по-горе противопоказания се определят от съставките и не са специфични за комбинацията.

Реакции от страна на сърдечносъдовата/дихателната система

Както и други локално прилагани офталмологични продукти, тимолол има системна абсорбция. Поради бета-адренергичната съставка, каквато е тимолол, могат да се развият същите типове сърдечносъдови, белодробни и други нежелани реакции, както при приложение на системни бета-блокери. Честотата на системните нежелани лекарствени реакции след локално офталмологично приложение е по-ниска, отколкото при системно приложение. За намаляване на системната абсорбция вижте точка 4.2.

Сърдечни нарушения:

При пациенти със сърдечносъдови заболявания (напр., коронарна болест на сърцето, ангина на Принцметал и сърдечна недостатъчност) и артериална хипотония лечението с бета-блокери трябва да бъде обмислено внимателно и да се има предвид възможността за лечение с други активни субстанции. Пациентите със сърдечносъдови заболявания трябва да са под наблюдение за признаци на влошаване на тези заболявания и нежелани реакции.

Поради негативния си ефект върху проводното време, бета-блокерите трябва да се предписват само с повишено внимание при пациенти със сърдечен блок от първа степен.

Съдови нарушения:

Пациентите с тежки периферни циркулаторни нарушения/заболявания (напр., тежки форми на болест на Рейно или синдром на Рейно) трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.

Респираторни нарушения:

При пациенти с астма има съобщения за респираторни нежелани реакции, включително и смърт в резултат на бронхоспазъм, след приложение на някои офталмологични бета-блокери. Амиптифри трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с лека/умерено тежка хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и само ако потенциалната полза надвишава потенциалния риск.

Чернодробно увреждане

Дорзоламид/тимолол 20 mg/ml + 5 mg/ml, капки за очи, разтвор, не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане и следователно трябва да се използва с повишено внимание при такива пациенти.

Имунология и свръхчувствителност

Както и други локално прилагани офталмологични продукти, този лекарствен продукт може да има системна абсорбция. Дорзоламид съдържа сулфонамидна група, каквато има и в сулфонамидните продукти. Поради това при локалното му приложение могат да се развият същите нежелани реакции, както и при системно приложение на сулфонамиди, включително тежки реакции като синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза. Ако се появят признаци на сериозни нежелани реакции или свръхчувствителност, спрете приложението на този продукт.

При приложението на дорзоламид/тимолол 20 mg/ml +5 mg/ml, капки за очи, разтвор, са наблюдавани локални нежелани реакции от страна на очите, сходни с наблюдаваните при приложение на дорзоламидов хидрохлорид, капки за очи. Ако се развият такива реакции, трябва да се обмисли спиране на лечението с Амиптифри.

Докато приемат бета-блокери, пациентите с анамнеза за атопия или тежка анафилактична реакция към различни алергени могат да бъдат с повишена реактивност, когато отново имат контакт с такива алергени, и да не се повлияят от обичайните дози адреналин, използвани за лечение на анафилактични реакции.

Съпътстващо лечение

При приложение на тимолол при пациенти, които вече приемат системен бета-блокер, ефектът върху вътреочното налягане или известните ефекти на системната бета-блокада могат да бъдат потенцирани. При тези пациенти отговорът на лечението трябва да се следи стриктно. Не се препоръчва едновременната употреба на два локални бета-блокера (вж. точка 4.5).

Не се препоръчва едновременната употреба на дорзоламид и перорални карбоанхидразни инхибитори.

Спиране на лечението

Както при лечение със системни бета-блокери, ако се налага спиране на офталмологичния продукт тимолол при пациенти с коронарна болест на сърцето, то лечението трябва да се спира постепенно.

Допълнителни ефекти на бета-блокадата

Хипогликемия/диабет:

Бета-блокерите трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти, които са склонни към спонтанно развитие на хипогликемия или при пациенти с нестабилен диабет, понеже могат да маскират признаците и симптомите на острата хипогликемия.

Бета-блокерите могат също да маскират признаците на хипертиреоидизъм. Внезапното спиране на лечението с бета-блокери може да предизвика влошаване на симптомите.

Заболявания на роговицата:

Офталмологичните бета-блокери могат да предизвикат сухота в очите. Пациентите със заболявания на роговицата трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.

Хирургична анестезия:

Офталмологичните бета-блокери могат да потиснат системните бета-агонистични ефекти, например, на адреналина. Ако пациентът получава тимолол, анестезиологът трябва да бъде предупреден за това. Лечението с бета-блокери може да влоши симптомите на миастения гравис.

Допълнителни ефекти от инхибирането на карбоанхидразата

Лечението с перорални инхибитори на карбоанхидразата е свързано с уролитиаза вследствие на нарушения на алкално-киселинното равновесие, особено при пациенти с анамнеза за нефролитиаза. Въпреки че при приложение на продукта (запазена формула) не са наблюдавани отклонения в алкално-киселинното равновесие, има нечести съобщения за уролитиаза. Тъй като в състава на Амиптифри влиза локален инхибитор на карбоанхидразата, който има системна абсорбция, по време на употребата на този лекарствен продукт пациентите с анамнеза за нефролитиаза може да са с повишен риск за развитие на уролитиаза.

Други

Лечението на пациенти с остра закритоъгьлна глаукома изисква и други терапевтични интервенции в допълнение към средствата, понижаващи вътреочното налягане. Този лекарствен продукт не е проучван при пациенти с остра закритоъгьлна глаукома. При пациенти с предшестващи хронични роговични дефекти и/или анамнеза за вътреочни операции има съобщения за роговичен оток и необратима роговична декомпенсация по време на употребата на дорзоламид. При пациенти с нисък брой на ендотелните клетки съществува повишен риск за развитие на оток на лигавицата. При предписване на Амиптифри на пациенти от тази група трябва да се вземат предпазни мерки.

При прилагане на лекарства, потискащи продукцията на вътреочна течност (напр., тимолол, ацетазоламид) след филтрационни процедури, има съобщения за отлепване на хориоидеята. Както и при приложение на други лекарства за лечение на глаукома, има съобщения за отслабване на отговора към офталмологичния тимололов малеат след продължителна употреба при някои пациенти. В клинични проучвания обаче, в които са проследявани 164 пациенти в продължение на поне три години, след първоначалното стабилизиране не са установени значими разлики в средното вътреочно налягане.

Използване ма контактни лещи

Дорзоламид/тимолол 20 mg/ml + 5 mg/ml, капки за очи, разтвор, не е проучван при пациенти, които носят контактни лещи. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да свалят контактните лещи от очите си преди приложението на продукта и да чакат поне 15 минути, преди да си ги сложат отново.

Педиатрична популация

Вижте точка 5.1

Не са провеждани проучвания за специфичните медицински взаимодействия с Амиптифри.

В клинично проучване дорзоламид/тимолол 20 mg/ml + 5 mg/ml, капки за очи, разтвор, е използван едновременно със следните системни лекарства, без данни за нежелани лекарствени взаимодействия: АСЕ-инхибитори, калциеви антагонисти, диуретици, нестероидни противовъзпалителни средства, включително аспирин, и хормони (напр. естроген, инсулин, тироксин).

Съществува вероятност за синергизъм, водещ до хипотония и/или изразена брадикардия, когато офталмологичен разтвор на бета-блокери се използва едновременно с перорални калциеви антагонисти, катехоламин-изчерпващи лекарства или бета-блокери, антиаритмични лекарства (включително амиодарон), сърдечни гликозиди, парасимпатикомиметици, гванетидин,

наркотични вещества и инхибитори на моноаминооксидазата (МАО).

Има съобщения за потенциране на системните прояви на бета-блокадата (напр. понижена сърдечна честота, депресия) при едновременен прием на инхибитори на CYP2D6 (напр., хинидин, флуоксетин, пароксетин) и тимолол.

Въпреки че продуктът (запазена формула) сам по себе си оказва само слаб ефект или не оказва никакъв ефект върху диаметъра на зеницата, има спорадични съобщения за мидриаза в резултат на едновременно приложение на офталмологични бета-блокери и адреналин (епинефрин).

Бета-блокерите могат да потенцират хипогликемичния ефект на противодиабетните средства.

Пероралните бета-блокери могат да подсилят рибаунд-хипертонията при спиране на приема на клонидин.

Амиптифри не трябва да се прилага по време на бременност.

Дорзоламид

Липсват достатъчно клинични данни за експозиция по време на бременност. При зайци дорзоламид има тератогенен ефект при токсични за майката дози (вж. точка 5.3).

Тимолол

Няма достатъчно данни за употребата на тимолол при бременни жени. Тимолол не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако това не е безусловно необходимо. За намаляване на системната абсорбция вижте точка 4.2.

Епидемиологичните проучвания при перорално приложение на бета-блокери не показват наличие на малформативни ефекти, но показват риск за вътрематочно забавяне на растежа. Освен това, при новородените са наблюдавани признаци и симптоми на бета-блокада (напр., брадикардия, артериална хипотония, респираторен дистрес и хипогликемия), ако преди раждането са прилагани бета-блокери. Ако този лекарствен продукт се прилага преди раждането, новороденото трябва да е под строг контрол през първите дни от живота му.

Кърмене

Не е известно дали дорзоламид се отделя в майчиното мляко. При кърмещи плъхове, получаващи дорзоламид, е установено забавяне в наддаването на тегло на потомството. Бета-блокерите се отделят в кърмата. Въпреки това, при терапевтичните дози на тимолол в капките за очи, няма вероятност в кърмата да присъстват достатъчни количества, които да предизвикат клинични симптоми на бета-блокада при новородените. За намаляване на системната абсорбция вижте точка 4.2. Ако се налага лечение с Амиптифри, кърменето не се препоръчва.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Възможните нежелани реакции, като замъглено зрение, могат да повлияят способността за шофиране и/или работа с машини при някои пациенти.

В клинично проучване на дорзоламид/тимолол 20 mg/ml + 5 mg/ml, капки за очи, разтвор, наблюдаваните нежелани реакции са били сходни със съобщаваните преди това при продукта на дорзоламидов хидрохлорид и/или тимололов малеат, съдържащ консервант.

По време на клинични проучвания 1035 пациенти са лекувани с лекарствена форма на дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат, съдържаща консервант. При приблизително 2,4% от всички пациенти лечението с дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат в лекарствена форма, съдържаща консервант, е преустановено поради локални нежелани реакции от страна на очите; при приблизително 1,2% от всички пациенти лечението е преустановено поради локални нежелани реакции от страна на очите, предполагащи алергия или свръхчувствителност (като възпаление на клепачите и конюнктивит).

В двойномаскирано, сравнително проучване при многократно приложение е установено, че дорзоламидовият хидрохлорид и тимололовият малеат (в лекарствена форма без консервант) има сходен профил на безопасност с дорзоламидовия хидрохлорид и тимололовия малеат (в лекарствена форма, съдържаща консервант).

Както и други локално прилагани офталмологични лекарства, тимолол се абсорбира в системното кръвообращение. Това може да причини нежелани реакции, сходни с тези при приложение на системни бета-блокери. Честотата на системните нежелани лекарствени реакции след приложение на локални офталмологични продукти е по-ниска, отколкото при системно приложение.

По време на клиничните проучвания или през постмаркетинговия период са съобщавани следните нежелани реакции при приложение на дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат в лекарствена форма без консервант, или на някой от компонентите:

[Много чести: (≥ 1/10), Чести: (≥ 1/100 до < 1/10), Нечести: (≥1/1000 до < 1/100) и Редки: (≥1/10 000 до < 1/1000), С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)]

*Тези нежелани реакции са наблюдавани и при приложение на дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат в лекарствена форма с консервант по време на постмаркетинговия период. **Допълнителни нежелани реакции са наблюдавани при употребата на други офталмологични бета-блокери и е възможно да се развият и при дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат в лекарствена форма без консервант.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Липсват данни по отношение на свръхдозиране, поради случайно или умишлено поглъщане от хора на дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат в лекарствена форма с консервант или на дорзоламидов хидрохлорид и тимололов малеат в лекарствена форма без консервант.

Има съобщения за предозиране по невнимание на офталмологичен разтвор на тимололов малеат, което води до развитие на системни ефекти, сходни с наблюдаваните при предозиране на системни бета-блокери, като например замайване, главоболие, задух, брадикардия,

бронхоспазъм и спиране на сърцето. Най-честите признаци и симптоми, които могат да се

очакват при предозиране на дорзоламид, са електролитни нарушения, развитие на ацидоза и евентуално ефекти от страна на централната нервна система.

Данните относно случайно или умишлено предозиране на дорзоламидов хидрохлорид при хора са ограничени. При поглъщане през устата има съобщения за сомнолентност. При локално приложение има съобщения за следните ефекти: гадене, замайване, главоболие, умора, необичайни сънища и дисфагия.

Лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Трябва да се следят нивата на серумните електролити (особено на калия) и pH на кръвта. Проучванията показват, че тимолол не се диализира лесно.