Фармакотерапевтична група: имуносупресори, моноклонални антитела, ATC код: L04AG05. Механизъм на действие

Ведолизумаб е биологичен чревно-селективен имуносупресор. Той представлява хуманизирано моноклонално антитяло, което се свързва специфично с α4β7 интегрин, който е преференциално експресиран по мигриращите към червата T-хелперни лимфоцити. Чрез свързване с α4β7 на определени лимфоцити, ведолизумаб инхибира адхезията на тези клетки към мукозната адресин клетъчна адхезионна молекула-1 (MAdCAM-1), но не и съдовата клетъчна адхезионна молекула-1 (VCAM-1). MAdCAM-1 е експресирана основно върху чревните ендотелни клетки и играе критична роля в мигрирането на T-лимфоцитите към тъканите в стомашно-чревния тракт. Ведолизумаб не се свързва с α4β1 и αEβ7 интегрините, нито инхибира функцията им.

α4β7 интегрин е експресиран върху малък подтип паметови T-хелперни лимфоцити, които мигрират преференциално в стомашно-чревния тракт и причиняват възпаление, характерно за улцеративния колит и болестта на Crohn, които представляват хронични възпалителни имунологично медиирани заболявания на стомашно-чревния тракт. Ведолизумаб намалява стомашно-чревното възпаление при пациентите с улцерозен колит (УК), болестта на Крон (БК) и паучит. Инхибирането на взаимодействието на α4β7 с MAdCAM-1 чрез ведолизумаб предотвратява трансмиграцията на мигриращите към червата паметови Т-хелперни лимфоцити през съдовия ендотел в паренхимната тъкан при примати, които не са хора, и индуцира

обратимо 3-кратно повишение на тези клетки в периферната кръв. Мишият прекурсор на ведолизумаб облекчава стомашно-чревното възпаление при памукоглави тамарини с колит, които са модел за улцерозен колит.

При здрави участницилица, пациенти с улцерозен колит или пациенти с болест на Crohn, ведолизумаб не повишава неутрофилите, базофилите, еозинофилите, B-хелперите и цитотоксичните T-лимфоцити, общите паметови T-хелперни лимфоцити, моноцитите или естествените клетки-убийци в периферната кръв, без да се наблюдава левкоцитоза.

Ведолизумаб не повлиява имунната защита и възпалението в централната нервна система при експериментален автоимунен енцефаломиелит при примати, които не са хора, модел за множествена склероза. Ведолизумаб не повлиява имунните отговори към антигени в дермата и мускулите (вж. точка 4.4). За разлика от това, ведолизумаб инхибира имунния отговор към стомашно-чревни антигени при здрави доброволци (вж. точка 4.4).

Имуногенност

Антитела срещу ведолизумаб могат да се развият по време на лечението с ведолизумаб, повечето от които са неутрализиращи. Образуването на антитела срещу ведолизумаб се свързва с повишен клирънс на ведолизумаб и по-ниски степени на клинична ремисия.

Реакциите, свързани с инфузията, след инфузията с ведолизумаб се съобщават при пациенти с антитела срещу ведолизумаб.

Фармакодинамични ефекти

При пациентите в клинични проучвания с ведолизумаб интравенозно в дози от 0,2 до 10 mg/kg се наблюдава > 95% насищане на α4β7 рецепторите на подтипове циркулиращи лимфоцити, участващи в чревната имунна защита.

Ведолизумаб не повлиява CD4⁺ и CD8⁺ преминаването в ЦНС, за което се съди по липсата на промяна в съотношението CD4⁺/CD8⁺ в гръбначномозъчната течност преди и след прилагане на ведолизумаб при здрави доброволци. Тези данни съответстват на изследванията при примати, които не са хора, при които не се откриват ефекти върху имунната защита на ЦНС.

Клинична ефикасност и безопасност

Улцерозен колит

Ефикасността и безопасността на ведолизумаб интравенозно за лечение на възрастни пациенти с улцерозен колит умерена до тежка степен (скор по Mayo 6 до 12 с ендоскопски субскор ≥ 2) е демонстрирана в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване за оценка на крайните точки за ефикасност на седмица 6 и седмица 52 (GEMINI 1). Включените пациенти не са имали резултат от най-малко едно конвенционално лечение, включително кортикостероиди, имуномодулатори, и/или антагониста на TNFα инфликсимаб (включително първични

не-респондери). Едновременно лечение със установени дози на перорални аминосалицилати, кортикостероиди и/или имуномодулатори е било разрешено.

За оценяване на крайните точки на седмица 6, 374 пациенти са рандомизирани по двойносляп начин (3:2) да получават ведолизумаб 300 mg или плацебо на седмица 0 и седмица 2.

Първичната крайна точка е бил процентът пациенти с клиничен отговор (дефиниран като намаляване на пълния скор по Mayo с ≥ 3 точки и ≥ 30% от изходния със съпътстващо намаление на субскора за ректално кървене с ≥ 1 точка или на абсолютния субскор за ректално кървене с ≤ 1 точка) на седмица 6. В Таблица 2 са показани резултатите от оценените първични и вторични крайни точки.

Таблица 2. Резултати за ефикасност на седмица 6 на GEMINI 1

*p < 0,0001

†p ≤ 0,001

‡p < 0,05

§Клинична ремисия: пълен скор по Mayo ≤ 2 точки и без отделен субскор > 1 точка

¶Оздравяване на лигавицата: Ендоскопски субскор по Mayo ≤ 1 точка

Положителният ефект на ведолизумаб върху клиничния отговор, ремисията и оздравяването на лигавицата е наблюдаван при пациенти без предходна експозиция на TNFα антагонисти, както и при участници, които не са имали ефект от предходна терапия с TNFα антагонисти.

В GEMINI 1, 2 кохорти пациенти са получавали ведолизумаб на седмица 0 и седмица 2: пациентите от кохорта 1 са били рандомизирани да получават ведолизумаб 300 mg или плацебо по двойнозаслепен начин, а пациентите от кохорта 2 са лекувани с открит ведолизумаб 300 mg. За оценяване на ефикасността на седмица 52, 373 пациенти от кохорта 1 и 2, които са били лекувани с ведолизумаб и са постигнали клиничен отговор на седмица 6, са рандомизирани по двойно-сляп начин (1:1:1) за една от следните схеми, започващи на седмица 6: ведолизумаб 300 mg на всеки 8 седмици, ведолизумаб 300 mg на всеки 4 седмици, или плацебо на всеки

4 седмици. Започвайки на седмица 6, пациентите, които са постигнали клиничен отговор и са получавали кортикостероиди, е трябвало да започнат кортикостероиди в намаляваща доза.

Първичната крайна точка е бил процентът пациенти в клинична ремисия на седмица 52. В Таблица 3 се показват резултатите от оценяваните първични и вторични крайни точки.

Таблица 3. Резултати за ефикасност на седмица 52 на GEMINI 1

*Групата с плацебо включва пациентите, които са получавали ведолизумаб на седмица 0 и седмица 2, и са били рандомизирани да получават плацебо от седмица 6 до седмица 52.

†p < 0,0001

‡p < 0,001

§p < 0,05

¶Траен клиничен отговор: клиничен отговор на седмици 6 и 52

#Трайна клинична ремисия: Клиничнa ремисия на седмици 6 и 52

♠Клинична ремисия без кортикостероиди: Пациентите, използващи перорални кортикостероиди на изходно ниво, които са преустановили кортикостероидите на седмица 6 и са били в клинична ремисия на седмица 52. Броят на пациентите е бил n = 72 за плацебо, n = 70 за ведолизумаб на всеки 8 седмици, и n = 73 за ведолизумаб на всеки 4 седмици

Експлораторни анализи предоставят допълнителни данни за ключови субполулации, които са проучвани. Приблизително една трета от пациентите не са имали отговор на предходна терапия с TNFα антагонисти. От тези пациенти, 37% получаващи ведолизумаб на всеки 8 седмици, 35% получаващи ведолизумаб на всеки 4 седмици и 5% получаващи плацебо, са постигнали клинична ремисия на седмица 52. Подобрения в трайния клиничен отговор (47%, 43%, 16%),

оздравяване на лигавицата (42%, 48%, 8%), трайна клинична ремисия (21%, 13%, 3%) и клинична ремисия без кортикостероиди (23%, 32%, 4%) са наблюдавани в популацията без

отговор на предходна терапия с TNFα антагонисти, лекувана съответно с ведолизумаб на всеки 8 седмици, ведолизумаб на всеки 4 седмици и плацебо.

Пациенти, които не са показали отговор на седмица 6, са останали в проучването и са получавали ведолизумаб на всеки 4 седмици. Клиничен отговор, използвайки частичните скорове по Mayo, е постигнат на седмица 10 и седмица 14 при по-големи проценти пациенти на ведолизумаб (съответно 32% и 39%), в сравнение с пациентите на плацебо (съответно 15% и 21%).

Пациенти, които са загубили отговор към ведолизумаб, когато са били лекувани на всеки

8 седмици, са били допуснати да се включат в открито разширено проучване и са получавали ведолизумаб на всеки 4 седмици. При тези пациенти клинична ремисия е постигната при 25% от пациентите на седмица 28 и седмица 52.

Пациенти, които са постигнали клиничен отговор след прием на ведолизумаб на седмица 0 и 2 и след това са били рандомизирани на плацебо (за 6 до 52 седмици) и са загубили отговор, са били допуснати да се включат в открито продължение на проучването и са получавали ведолизумаб на всеки 4 седмици. При тези пациенти клинична ремисия е постигната при 45% от пациентите до 28 седмици, и при 36% от пациентите - до 52 седмици.

В това открито продължение на проучването, ползите от лечението с ведолизумаб, оценени въз основа на частичния скор по Mayo, клинична ремисия и клиничен отговор, са били показани до 196 седмици.

Качеството на живот, свързано със здравето (Health-related quality of life, HRQOL) е било оценено чрез Въпросника за възпалителни заболявания на дебелото черво (Inflammatory Bowel Disease Questionnaire, IBDQ), специфичен за заболяването инструмент, и SF-36 и EQ-5D, които са общи инструменти за измерване. Експлораторния анализ показва, че са наблюдавани клинично значими подобрения за групите на ведолизумаб и подобренията са били значително по-големи в сравнение с групата на плацебо на седмица 6 и седмица 52 при оценките по EQ-5D и EQ-5D VAS, всички подскали на IBDQ (чревни симптоми, системна функция, емоционална функция и социална функция), и всички подскали на SF-36, включително Обобщение на физикалните елементи (Physical Component Summary, PCS) и Обобщение на психичните компоненти (Mental Component Summary, MCS).

Болест на Crohn

Ефикасността и безопасността на ведолизумаб интравенозно за лечение на възрастни пациенти с болест на Crohn с умерена до тежка степен (Индекс за активност на болестта на Crohn [CDAI] 220 до 450) са оценявани в 2 проучвания (GEMINI 2 и 3). Включените пациенти не са имали резултат от най-малко едно конвенционално лечение, включително кортикостероиди, имуномодулатори, и/или антагонисти на TNFα (включително първични не-респондери).

Съпътстващо лечение със постоянни дози перорални кортикостероиди, имуномодулатори и антибиотици е било разрешено.

Проучването GEMINI 2 е било рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, оценяващо крайните точки за ефикасност на седмица 6 и седмица 52. Пациентите (n = 368) са били рандомизирани по двойносляп начин (3:2), за получаване на 2 дози ведолизумаб 300 mg или плацебо на седмица 0 и седмица 2. Двете основни крайни точки са били процентът пациенти в клинична ремисия (определено като оценка по CDAI ≤ 150 точки) на седмица 6 и процентът пациенти с усилен клиничен отговор (определено като ≥ 100-точково намаление на оценката по CDAI от изходно ниво) на седмица 6 (вж. Таблица 4).

GEMINI 2 е включвало 2 кохорти пациенти, които са получавали ведолизумаб на седмица 0 и седмица 2: пациентите от кохорта 1 са били рандомизирани да получават ведолизумаб 300 mg или плацебо по двойно-заслепен начин, а пациентите от кохорта 2 са лекувани с открит ведолизумаб 300 mg. За оценяване на ефикасността на седмица 52, 461 пациенти от кохорта 1 и

2, които са били лекувани с ведолизумаб и са постигнали клиничен отговор (определен като

≥ 70-точково намаление на оценката по CDAI от изходно ниво) в седмица 6, са рандомизирани по двойно-сляп начин (1:1:1) за една от следните схеми, започващи на седмица 6: ведолизумаб 300 mg на всеки 8 седмици, ведолизумаб 300 mg на всеки 4 седмици, или плацебо на всеки

4 седмици. За пациенти, показващи клиничен отговор на седмица 6, е било необходимо да започнат кортикостероиди в намаляваща доза. Първичната крайна точка е процентът пациенти на клинична ремисия в седмица 52 (вж. Таблица 5).

Проучването GEMINI 3 е второ рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване, което е оценило ефикасността на седмица 6 и седмица 10 в подгрупата пациенти, определени като нямащи отговор на най-малко 1 конвенционална терапия и нямащи отговор на терапия с TNFα антагонисти (включително първични не-респондери), както и цялостната популация, която е включвала и пациенти без отговор на най-малко 1 конвенционална терапия и които не са били подлагани на терапия с TNFα антагонисти. Пациентите (n = 416), които са включвали приблизително 75% от пациентите без отговор на терапия с TNFα антагонисти, са били рандомизирани по двойно-сляп начин (1:1) да получават ведолизумаб 300 mg или плацебо на седмици 0, 2 и 6. Първичната крайна точка е била процентът пациенти в клинична ремисия на седмица 6 в подпопулацията без отговор на TNFα антагонисти. Както беше отбелязано в Таблица 4, въпреки че Първичната крайна точка не е постигната, експлораторните анализи показват, че са наблюдавани клинично значими резултати.

Таблица 4. Резултати за ефикасност за проучванията GEMINI 2 и 3 на седмица 6 и седмица 10

Крайна точка на изпитването Плацебо Ведолизумаб IV

Проучване GEMINI 2

Клинична ремисия, седмица 6

Общо

Липса на отговор на TNFα антагонист(и)

Пациенти, нелекувани с TNFα антагонист(и)

Усилен клиничен отговор, седмица 6

7% (n = 148)

4% (n = 70)

9% (n = 76)

15%* (n = 220)

11% (n = 105)

17% (n = 109)

Общо

Липса на отговор на TNFα антагонист(и)

Пациенти, нелекувани с TNFα антагонист(и)

Промяна на серумен CRP от изходно ниво до седмица 6, медиана (µg/ml)

Общо^‡

Проучване GEMINI 3

Клинична ремисия, седмица 6

26% (n = 148)

23% (n = 70)

30% (n = 76)

-0,5 (n = 147)

31%^† (n = 220)

24% (n = 105)

42% (n = 109)

-0,9 (n = 220)

Общо^‡ 12% (n = 207) 19% (n = 209)

Липса на отговор на TNFα антагонист(и)^¶ Пациенти, нелекувани с TNFα

антагонист(и)

Клинична ремисия, седмица 10

12% (n = 157)

12% (n = 50)

15%^§ (n = 158)

31% (n = 51)

Общо 13% (n = 207) 29% (n = 209)

Липса на отговор на TNFα антагонист(и)^¶.‡

Пациенти, нелекувани с TNFα антагонист(и)

Продължителна клинична ремисия^#,¶

12% (n = 157)

16% (n = 50)

27% (n = 158)

35% (n = 51)

Общо 8% (n = 207) 15% (n = 209)

Липса на отговор на TNFα антагонист(и)^¶,‡

8% (n = 157)

12% (n = 158)

*p < 0,05

†не е статистически значимо

‡вторичните крайни точки трябва да се разглеждат като експлораторни от предварително определената процедура на статистическо тестване

§няма статистическа значимост, поради това другите крайни точки не са били статистически тествани

¶n = 157 за плацебо и n = 158 за ведолизумаб

#Продължителна клинична ремисия: клиничнa ремисия на седмици 6 и 10

^Изследователска крайна точка

Таблица 5. Резултати за ефикасност за GEMINI 2 на седмица 52

*Групата с плацебо включва пациентите, които са получавали ведолизумаб на седмица 0 и седмица 2, и са били рандомизирани да получават плацебо от седмица 6 до седмица 52.

†p < 0,001

‡p < 0,05

§Клинична ремисия без кортикостероиди: Пациентите, използващи перорални кортикостероиди на изходно ниво, които са преустановили кортикостероидите от седмица 6 и са били в клинична ремисия в седмица 52. Броят на пациентите е бил n = 82 за плацебо, n = 82 за ведолизумаб на всеки 8 седмици, и n = 80 за ведолизумаб на всеки 4 седмици

¶Трайна клинична ремисия: Клинична ремисия ≥ 80% от визитите по проучването, включително последната визита (седмица 52)

Експлораторните анализи са проучили ефектите на едновременно прилаганите кортикостероиди и имуномодулатори върху индуцирането на ремисия с ведолизумаб. Комбинираното лечение, най-вече с едновременно прилагани кортикостероиди, се е оказало по- ефективно за индукциране на ремисия при болестта на Crohn, отколкото приложението на ведолизумаб самостоятелно или с едновременно прилагани имуномодулатори, което е показало по-малка разлика от плацебо при честотата на постигане на ремисия. Честотата на клиничната ремисия в GEMINI 2 в седмица 6 е била 10% (разлика от плацебо 2%, 95% ДИ: -6, 10), когато е

прилагано без кортикостероиди, в сравнение с 20% (разлика от плацебо 14%, 95% ДИ: -1, 29), когато е прилагано едновременно с кортикостероиди. В проучването GEMINI 3, в седмици 6 и 10 съответните честоти на клинична ремисия са били 18% (разлика от плацебо 3%, 95% ДИ: -7,

13) и 22% (разлика от плацебо 8%, 95% ДИ: -3, 19), когато е прилагано без кортикостероиди, в

сравнение с 20% (разлика от плацебо 11%, 95% ДИ: 2, 20) и 35% (разлика от плацебо 23%, 95% ДИ: 12, 33) съответно, когато е прилагано едновременно с кортикостероиди. Тези действия са били наблюдавани независимо от това дали са били съвместно прилагани и имуномодулатори или не.

Експлораторните анализи предоставят допълнителни данни за ключови подпопулации, които са проучвани. В GEMINI 2 приблизително половината от пациентите са били без отговор на предходна терапия с TNFα антагонисти. Сред тези пациенти, 28% получаващи ведолизумаб на всеки 8 седмици, 27% получаващи ведолизумаб на всеки 4 седмици и 13% получаващи плацебо, са постигнали клинична ремисия на седмица 52. Усилен клиничен отговор е постигнат съответно при 29%, 38%, 21%, а клинична ремисия без кортикостероиди е постигната съответно при 24%, 16%, 0%.

Пациенти, които не са показали отговор в седмица 6 на GEMINI 2, са останали в проучването и са получавали ведолизумаб на всеки 4 седмици. Усилен клиничен отговор е бил наблюдаван на седмица 10 и седмица 14 за по-големи проценти пациенти на ведолизумаб - съответно 16% и 22%, в сравнение с пациентите на плацебо - съответно 7% и 12%. Не е имало клинично значима разлика в клиничната ремисия между терапевтичните групи в тези времеви точки. Анализите на клиничната ремисия на седмица 52 при пациенти, които са били не-респондери на

седмица 6, но са постигнали отговор на седмица 10 или седмица 14, показват, че пациенти, които са CD не-респондери, имат полза от една доза ведолизумаб на седмица 10.

Пациенти, които са загубили отговор на ведолизумаб, когато са били лекувани на всеки 8 седмици в GEMINI 2, са били допуснати да се включат в открито продължение на

проучването и са получавали ведолизумаб на всеки 4 седмици. При тези пациенти клинична

ремисия е постигната при 23% от пациентите на седмица 28 и при 32% от пациентите на седмица 52.

Пациенти, които са постигнали клиничен отговор след прием на ведолизумаб на седмица 0 и 2 и след това са били рандомизирани на плацебо (за 6 до 52 седмици) и са загубили отговор, са били допуснати да се включат в открито продължение на проучването и са получавали ведолизумаб на всеки 4 седмици. При тези пациенти клинична ремисия е постигната при 46% от пациентите до 28 седмици, и при 41% от пациентите - до 52 седмици.

В това открито продължение на проучването са наблюдавани клиничната ремисия и клиничния отговор при пациенти за период до 196 седмици.

Експлораторен анализ е показал, че са били наблюдавани клинично значими подобрения за групите на ведолизумаб на всеки 4 седмици и на всеки 8 седмици в GEMINI 2 и подобренията са били значително по-големи, отколкото при групата на плацебо от изходното ниво до седмица 52, според оценките по EQ-5D и EQ-5D VAS, общата оценка по IBDQ и подскалите по IBDQ за чревни симптоми и системна функция.

Паучит

Ефикасността и безопасността на ведолизумаб, прилаган интравенозно за лечение на възрастни пациенти с хроничен паучит са демонстрирани в рандомизирано, двойносляпо, плацебо- контролирано проучване за оценка на ефикасността на седмица 14 и седмица 34 (EARNEST).

Включените в проучването пациенти са били подложени на проктоколектомия и образуване на ендоректална илеална торбичка с анастомоза на тънко черво с анус (ileal pouch anal anastomosis, IPAA) във връзка с улцерозен колит най-малко една година преди рандомизацията и са развили активен хроничен паучит (определен като зависим от антибиотици (рецидивиращ) или рефрактерен на антибиотици, с модифициран индекс на активността на заболяването паучит (modified Pouchitis Disease Activity Index, mPDAI) ≥ 5 на изходното ниво и ендоскопски субскор

≥ 2. Всички пациенти са получавали съпътстващо антибиотично лечение с ципрофлоксацин 500 mg два пъти дневно от началото на лечението до седмица 4. Пациентите са получавали допълнителни курсове на лечение с антибиотици по време на проучването, ако е било необходимо, включително при обостряне на заболяването паучит.

Пациентите (102 на брой) са рандомизирани (1:1) да получават или ведолизумаб 300 mg интравенозно или плацебо интравенозно на седмица 0, 2 и 6 и на всеки 8 седмици след това до седмица 30. Първичната крайна точка е клинична ремисия (дефинирана като скор по mPDAI

< 5 и намаляване на общия скор по mPDAI с ≥ 2 точки от изходното ниво) на седмица 14. В Таблица 6 са показани резултатите за първичните и вторичните крайни точки на седмица 14, а в Таблица 7 са показани резултатите за вторичните крайни точки на седмица 34.

Таблица  6.    Резултати    за  ефикасност  от    EARNEST  на    седмица    14                        

*Клинична ремисия се дефинира като скор по mPDAI < 5 и намаляване на общия скор по mPDAI с ≥ 2 точки от изходното ниво.

†p < 0.05

‡ Ремисия по PDAI се дефинира като скор по PDAI < 7 и намаляване на скора по PDAI с ≥ 3 точки от изходното ниво.

§Клиничен отговор се дефинира като намаляване на скора по mPDAI с ≥ 2 точки от изходното ниво

Таблица  7.    Резултати    за  ефикасност  от    EARNEST  на    седмица    34                        

*Клинична ремисия се дефинира като скор по mPDAI < 5 и намаляване на общия скор по mPDAI с ≥ 2 точки от изходното ниво.

‡ Ремисия по PDAI се дефинира като скор по PDAI < 7 и намаляване на скора по PDAI с ≥ 3 точки от изходното ниво.

§Клиничен отговор се дефинира като намаляване на скора по mPDAI с ≥ 2 точки от изходното ниво

Приблизително две трети от пациентите са получавали предходна (за улцерозен колит или паучит) терапия с TNF α антагонисти (33 в групата на лечение с ведолизумаб и 31 в групата на плацебо). Сред тези пациенти 33,3% в групата на ведолизумаб са постигнали клинична ремисия на седмица 14 в сравнение с 9,7% в групата на плацебо.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с ведолизумаб в една или повече подгрупи на педиатричната популация с улцерозен колит, болест на Crohn и паучит (вж. точка 4.2 за повече информация за педиатричната употреба).

Фармакокинетиката при единична доза или многократно прилагане на ведолизумаб е проучена при здрави участници и при пациенти с улцерозен колит или болест на Crohn умерена до тежка степен. Фармакокинетиката на ведолизумаб не е проучвана при пациенти с паучит, но се очаква да бъде подобна на тази при пациенти с умерено до тежко активен улцерозен колит или болест на Crohn.

При пациенти, на които е прилаган ведолизумаб 300 mg под формата на 30-минутна интравенозна инфузия на седмици 0 и 2, средните серумни концентрации в седмица 6 са били 27,9 µg/ml (SD ± 15,51) при улцерозен колит и 26,8 µg/ml (SD ± 17,45) при болест на Crohn. При проучвания с ведолизумаб интравенозно, започвайки от седмица 6, пациентите са получавали интравенозно ведолизумаб 300 mg на всеки 8 или на всеки 4 седмици. При пациенти с улцерозен колит средните серумни концентрации в стационарно състояние са били съответно 11,2 µg/ml (SD ± 7,24) и 38,3 µg/ml (SD ± 24,43). При пациенти с болест на Crohn, средните серумни концентрации в стационарно състояние са били съответно 13,0 µg/ml (SD ± 9,08) и 34,8 µg/ml (SD ± 22,55).

Разпределение

Популационните фармакокинетични анализи показват, че обемът на разпределение на ведолизумаб е приблизително 5 литра. Не е оценявано свързването на ведолизумаб с плазмените протеини. Ведолизумаб е терапевтично моноклонално антитяло и не се очаква да се свързва с плазмените протеини.

Ведолизумаб не преминава през кръвно-мозъчната бариера след интравенозно приложение. Ведолизумаб 450 mg, приложен интравенозно, не е бил открит в гръбначномозъчната течност на здрави участници.

Елиминиране

Популационните фармакокинетични анализи въз основа на данни от интравенозно и подкожно приложение показват, че клирънсът на ведолизумаб е приблизително 0,162 l/ден (чрез линеен път на елиминиране) и серумният полуживот е 26 дни. Точният път на елиминиране на ведолизумаб не е известен. Популационните фармакокинетични анализи предполагат, че фактори като нисък албумин, по-голямо телесно тегло и предходно лечение с анти-TNF лекарства могат да увеличат клирънса на ведолизумаб, но техният ефект не се счита за клинично значим.

Линейност

Ведолизумаб показва линейна фармакокинетика при серумни концентрации, по-високи от 1 µg/ml.

Специални популации

Възрастта не оказва влияние върху клирънса на ведолизумаб при пациенти с улцерозен колит и болест на Crohn, въз основа на популационните фармакокинетични анализи. Не се очаква възрастта да повлияе на клирънса на ведолизумаб при пациенти с паучит. Не са провеждани официални проучвания за изследване на ефектите на бъбречно или чернодробно увреждане върху фармакокинетиката на ведолизумаб.