Ilumira 37 GBq/ml - Radiopharmaceutical precursor, solution

Ilumira е радиофармацевтичен прекурсор и не е предназначен за директна употреба при пациенти. Трябва да се използва само за радиоизотопно маркиране на молекули носители, които са специално разработени и разрешени за употреба за радиоизотопно маркиране с

лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид.

Ilumira трябва да се използва само от специалисти с опит в in vitro радиоизотопно маркиране. Дозировка

Количеството Ilumira, което е необходимо за радиоизотопно маркиране, и количеството маркиран с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствен продукт, който впоследствие се прилага, ще зависи от лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран, и неговото

предназначение. Направете справка с кратката характеристика на продукта/листовката на конкретния лекарствен продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Педиатрична популация

За повече информация относно употребата в педиатрията на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu)

лекарствени продукти направете справка с кратката характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Начин на приложение

Ilumira е предназначен за in vitro радиоизотопно маркиране на лекарствени продукти, които впоследствие се прилагат по одобрения път на въвеждане.

Ilumira не трябва да се прилага директно на пациента.

За указания относно работата с разтвора радиофармацевтичен прекурсор преди приложение вижте точка 12.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Установена или подозирана бременност, или когато не е изключена бременност (вж. точка 4.6) За информация относно противопоказанията на конкретни маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu)

лекарствени продукти, приготвени чрез радиоизотопно маркиране с Ilumira, направете справка

с кратката характеристика на продукта/листовката на конкретния лекарствен продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Обосновка на индивидуалното съотношение полза/риск

За всеки пациент експозицията на радиация трябва да бъде оправдана от вероятната полза.

Приложената активност при всеки случай трябва да бъде възможно най-ниската за постигане на необходимия терапевтичен ефект.

Ilumira не трябва да се прилага директно на пациента, а да се използва за радиоизотопно маркиране на молекули носители като моноклонални антитела, пептиди, витамини или други субстрати.

Бъбречно увреждане и хематологични нарушения

Необходимо е внимателно преценяване на съотношението полза/риск при тези пациенти, тъй като е възможна увеличена експозиция на радиация. Препоръчва се да се провеждат индивидуални дозиметрични оценки на конкретни органи, които може да не са целевия орган на терапията.

Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия

Наблюдавани са миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) след лечение с пептидна рецепторна радионуклидна терапия на базата на лутеций (¹⁷⁷Lu) за невроендокринни тумори (вж. точка 4.8). Това трябва да се вземе предвид при преценката на съотношението полза/риск, особено при пациенти с възможни рискови фактори, като предходна експозиция на химиотерапевтични средства (например алкилиращи средства).

Миелосупресия

Анемия, тромбоцитопения, левкопения, лимфопения и по-рядко неутропения може да възникнат по време на радиолигандна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu). Повечето събития са леки и преходни, но в някои случаи се налага на пациентите да се направи трансфузия на кръв и

тромбоцити. При някои пациенти може да бъде засегната повече от една клетъчна линия и е описана панцитопения, налагаща преустановяване на лечението. Изследване на кръвната картина трябва да се прави на изходно ниво и редовно да се проследява по време на лечението в съответствие с клиничните насоки.

Бъбречно облъчване

Радиоизотопно маркираните соматостатинови аналози се екскретират чрез бъбреците. Съобщава се за радиационна нефропатия след пептидна рецепторна радионуклидна терапия за невроендокринни тумори с използване на други радиоизотопи. Бъбречната функция,

включително скорост на гломерулна филтрация (GFR), трябва да се оценява на изходно ниво и по време на лечението, и трябва да се обмисли защита на бъбреците в съответствие с

клиничните насоки за радиоизотопно маркирания лекарствен продукт. Хепатотоксичност

Съобщава се за случаи на хепатотоксичност в постмаркетинговия период и в литературата при пациенти с метастази в черния дроб, които са подложени на лечение с пептидна рецепторна

радионуклидна терапия на базата на лутеций (¹⁷⁷Lu) за невроендокринни тумори.

Чернодробната функция трябва да се наблюдава редовно по време на лечението. Може да се наложи намаляване на дозата при засегнатите пациенти.

Синдроми на освобождаване на хормони

Има съобщения за карциноидна криза и други синдроми, свързани с освобождаване на хормони от функционални невроендокринни тумори след пептидна рецепторна радионуклидна терапия на базата на лутеций (¹⁷⁷Lu), които може да са свързани с облъчването на туморните клетки.

Съобщените симптоми включват зачервяване и диария, свързана с хипотония. В някои случаи трябва да се обмисли хоспитализация на пациентите за наблюдение през нощта (напр. при пациенти с лош медикаментозен контрол на симптомите). В случай на хормонални кризи леченията може да включват: интравенозна висока доза соматостатинови аналози, интравенозни течности, кортикостероиди и корекция на електролитния дисбаланс при пациенти с диария и/или повръщане.

Тумор лизис синдром

Съобщава се за тумор лизис синдром след радиолигандна терапия на базата на лутеций (¹⁷⁷Lu). Пациентите с анамнеза за бъбречна недостатъчност и висок туморeн товар може да са с по-

голям риск и трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. Бъбречната функция, както и електролитният баланс, трябва да се оценяват на изходно ниво и по време на лечението.

Екстравазация

Има съобщения за екстравазация на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лиганди в постмаркетинговия период. В случай на екстравазация инфузията на маркирания с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствен продукт трябва незабавно да се прекрати и да се информират веднага лекарят по нуклеарна медицина и специалистът по радиофармация. Лечението трябва да е в съответствие с местните протоколи.

Радиационна защита

Апроксимирането на точков източник показва, че средната доза радиация, получена 20 часа след приложение на доза 7,4 GBq маркиран с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствен продукт (остатъчна радиоактивност 1,5 GBq) на човек на 1 метър разстояние от центъра на тялото на пациент с

коремен радиус 15 cm, е 3,5 µSv/h. Удвояването на разстоянието до пациента на 2 метра

намалява дозата на радиацията с фактор 4, до 0,9 μSv/h. Същата доза при пациент с коремен радиус 25 cm води до доза радиация 2,6 µSv/h при разстояние 1 метър. Общоприетият праг за изписване на лекувания пациент от болницата е 20 μSv/h. В повечето държави границата на

експозиция за болничния персонал е същата като тази за широката общественост в размер на 1 mSv/година. Когато се вземе дозата радиация 3,5 µSv/h като средна, това би позволило на

болничния персонал да работи приблизително 300 часа/година в непосредствена близост до пациенти, лекувани с маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти, без да използват предпазно облекло за радиационна защита. Разбира се, очаква се персоналът по нуклеарна медицина да носи стандартно облекло за радиационна защита.

Всеки друг човек в непосредствена близост до лекувания пациент трябва да бъде информиран за възможностите да намали експозицията си на радиацията, излъчвана от пациента.

Специални предупреждения

За информация относно специалните предупреждения и специалните предпазни мерки при употреба на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти направете справка и с кратката характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде

радиоизотопно маркиран.

Допълнителни предпазни мерки за роднини, полагащи грижи лица и болничния персонал са описани в точка 6.6.

Не са провеждани проучвания за взаимодействията на лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид с други лекарствени продукти.

За информация относно взаимодействията, свързани с употребата на маркирани с лутеций

(¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти, направете справка с кратката характеристика на

продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Жени с детероден потенциал

Ако се предвижда приложение на радиофармацевтици на жена с детероден потенциал, е важно да се установи дали е бременна или не. Всяка жена с пропуснат цикъл трябва да се счита за

бременна до доказване на противното. При съмнение за възможна бременност (ако жената е с пропуснат цикъл, ако цикълът е много нередовен и т.н.) на пациентката трябва да се предложат алтернативни методи (ако има такива), при които не се използва йонизиращо лъчение. Преди употребата на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти трябва да се изключи

бременност, като се използват подходящи/валидирани тестове. Бременност

Употребата на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти е противопоказана по време на установена или подозирана бременност, или когато не е изключена бременност, поради

риска от йонизиращо облъчване на фетуса (вж. точка 4.3). Кърмене

Преди приложение на радиофармацевтици на майка, която кърми, трябва да се обмисли възможността за отлагане на приложението на радионуклид, докато майката спре да кърми, и кой е най-подходящият избор на радиофармацевтици, като се има предвид излъчването на

активност в кърмата. Ако приложението се счита за необходимо, кърменето трябва да бъде спряно, а изцедената кърма да се изхвърли.

Фертилитет

Ефектите на лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид върху мъжкия и женския фертилитет не са проучвани при животни. Ниски експозиции могат да се установят в мъжките и женските полови органи. Не

може да се изключи, че маркираните с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти водят до репродуктивна токсичност, включително увреждане на сперматогенезата в тестисите при мъжете или генетично увреждане на тестисите при мъжете или яйчниците при жените.

Допълнителна информация относно фертилитета, както и употребата на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти при жени с детероден потенциал по време на бременност и в периода на кърмене, е посочена в кратката характеристика на продукта/листовката на

лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Ефектите върху способността за шофиране или работа с машини след лечение с маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти ще бъдат посочени в кратката характеристика на

продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите реакции след приложението на маркиран с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствен продукт, приготвен чрез радиоизотопно маркиране с Ilumira, ще зависят от конкретния лекарствен продукт, който се използва. Такава информация ще бъде предоставена в кратката

характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Експозицията на йонизиращо лъчение е свързана с предизвикване на раково заболяване и възможно развитие на наследствени дефекти. Радиационната доза, получена в резултат на терапевтична експозиция, може да доведе до по-висока честота на ракови заболявания и мутации. Във всички случаи трябва да се гарантира, че рисковете от облъчването са по-малки от тези от самото заболяване.

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции са разделени на групи според категориите по честота съгласно MedDRA конвенцията: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1 Списък на нежеланите реакции

Описание на избрани нежелани реакции

Сухота в устата

Съобщава се за преходна сухота в устата при пациенти с метастатичен, резистентен на

кастрация рак на простатата, получаващи маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти, таргетиращи PSMA.

Алопеция

Алопеция, описана като лека и временна, се наблюдава при пациенти, получаващи пептидна рецепторна радионуклидна терапия на базата на лутеций (¹⁷⁷Lu) за невроендокринни тумори.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

Наличието на свободен лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид в организма след непреднамерено приложение на Ilumira ще доведе до повишена токсичност за костния мозък и увреждане на хемопоетичните стволови клетки. Поради това в случай на непреднамерено приложение на Ilumira

радиотоксичността за пациента трябва да бъде намалена чрез незабавно (т.е. в рамките на 1 час) приложение на препарати, съдържащи хелатообразуватели (хелатори), например Ca-DTPA или Ca-EDTA, с цел повишаване на елиминирането на радионуклида от организма.

Следните препарати трябва да бъдат на разположение в лечебните заведения, които използват Ilumira за маркиране на молекули носители за терапевтични цели:

• Ca-DTPA (тринатриев калциев диетилентриаминпентаацетат) или

• Ca-EDTA (калциев динатриев етилендиаминтетраацетат)

  Тези хелатиращи средства помагат да се елиминира радиотоксичността на лутеций (¹⁷⁷Lu) чрез обмен между калциевия йон в комплекса и лутециевия (¹⁷⁷Lu) йон. Поради способността на

  хелатиращите лиганди (DTPA, EDTA) да образуват водоразтворими комплекси, комплексите и свързаният лутеций (¹⁷⁷Lu) бързо се елиминират чрез бъбреците.

  Един грам от хелатиращите средства трябва да се прилага чрез бавна интравенозна инжекция в продължение на 3 – 4 минути или чрез инфузия (1 g в 100 – 250 ml глюкоза или натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор).

  Ефикасността на хелатообразуването е най-голяма непосредствено или до един час след експозицията, когато радионуклидът все още е в кръвния ток или в тъканните течности и плазмата. Въпреки това интервал след експозиция > 1 час не изключва прилагането и

  ефективното действие на хелатор с понижена ефикасност. Интравенозното приложение не трябва да продължава повече от 2 часа.

  При всички случаи е необходимо проследяване на кръвните показатели на пациента и при

  наличие на данни за радиотоксичност трябва незабавно да се предприемат съответни действия.

  Токсичността на свободния лутеций (¹⁷⁷Lu) в резултат на освобождаване in vivo от маркираните биомолекули в организма по време на терапия може да се намали чрез последващо прилагане

  на хелатиращи средства.