Medorisper 1 mg film-coated tablets

Медориспер е показан за лечение на шизофрения.

Медориспер е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство.

Медориспер е показан за краткосрочно лечение (до 6 седмици) на персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер, които са нечувствителни към нефармакологичните подходи и при които има риск от самонараняване или нараняване на околните. Медориспер е показан за краткосрочно симптоматично лечение (до 6 седмици) на персистираща поведенческа агресия при деца на възраст над 5 години и при юноши с диагноза съгласно критериите на DSM-IV, при които тежестта на агресивното или друго деструктивно поведение изисква фармакологично лечение.Фармакологичното лечение трябва да бъде неразделна част от по- широка програма за лечение, включваща психо-социална и образователна интервенция. Препоръчително е рисперидон да се предписва от специалист по детска неврология, детско- юношески психиатър или от лекари, добре запознати с лечението на поведенческо разстройство при деца и юноши.

Шизофрения:

Възрастни:

Медориспер може да се дава веднъж или два пъти дневно.

Пациентите трябва да започват с 2 mg рисперидон на ден.

Дозата може да бъде повишена на втория ден на 4 mg. В последствие дозата може да остане непроменена или да се индивидуализира по-нататък, ако е необходимо. Повечето пациенти се чувстват добре при дневна доза между 4 и 6 mg. При някои пациенти може да е подходящо коригиране на дозата в продължение на по-дълъг период, както и по-ниска начална и поддържаща доза.

Дозите над 10 mg дневно не са показали по-добър ефект от по-ниските дози и може да причинят по- честа поява на екстрапирамидна симптоматика. Безопасността на дози, по-големи от 16 mg дневно, не е подлагана на оценка, и следователно те не се препоръчват.

Хора в старческа възраст

Препоръчва се начална доза от 0,5 mg два пъти на ден. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с увеличение от 0,5 mg два пъти на ден до 1 или 2 mg два пъти на ден.

Деца и юноши

Не се препоръчва употребата на рисперидон при деца и юноши под 18-годишна възраст с шизофрения поради недостатъчно данни за ефикасност.

Манийни епизоди при биполярни разстройства:

Възрастни

Медориспер трябва да се дава веднъж дневно, като се започне с 2 mg рисперидон. Коригиране на дозата, ако има показания за това, трябва да се прави на интервали, не по-малки от 24 часа, и то с увеличаване на дозата от 1 mg дневно. Рисперидон се прилага при гъвкаво дозиране в интервал от 1 до 6 mg дневно до оптимизиране на нивото на ефикасност и толерантност при всеки пациент. Дневна доза над 6 mg рисперидон не е изследвана при пациенти с манийни епизоди.

Както при всяко симптоматично лечение, продължителното лечение с Медориспер трябва непрекъснато да се оценява и обосновава.

Хора в старческа възраст

Препоръчва се начална доза от 0,5 mg два пъти дневно. Тази доза се преценява индивидуално при увеличение с 0,5 mg два пъти дневно до 1 или 2 mg два пъти дневно. Тъй като клиничният опит при хора в старческа възраст е ограничен, употребата трябва да е внимателна.

Деца и юноши

Не се препоръчва употребата на рисперидон при деца и юноши под 18-годишна възраст е биполярна мания.

Персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер

Препоръчва се начална доза от 0,25 mg два пъти дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0,25 mg два пъти дневно, но не по-често от всеки втори ден, ако е необходимо. Оптималната доза е 0,5 mg два пъти дневно за повечето пациенти. Някои пациенти, обаче, може да се чувстват добре от доза до 1 mg два пъти дневно.

При пациенти с персистираща агресия при деменция на Алцхаймер Медориспер не се прилага повече от 6 седмици. По време на лечението пациентите трябва да се подлагат често и редовно на оценка и отново да се преценява необходимостта от продължаване на лечението.

Поведенчески разстройства

Педиатрична популация

Деца и юноши от 5- до 18-годишна възраст

За пациенти с тегло >50 kg се препоръчва първоначална доза 0,5 mg веднъж дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0,5 mg веднъж дневно не по-често от интервали през един ден, ако е необходимо. За повечето пациенти оптималната дозировка е 1 mg веднъж дневно. Някои пациенти, обаче, може да се чувстват добре от 0,5 mg веднъж дневно, докато други може да имат нужда от 1,5 mg веднъж дневно. За пациенти с тегло < 50 kg се препоръчва първоначална дозировка от 0,25 mg веднъж дневно. Тази дозировка може да бъде индивидуално коригирана с повишение от 0,25 mg веднъж дневно не по-често от интервали през ден, ако е необходимо. Оптималната доза е 0,5 mg веднъж дневно за повечето пациенти. Някои пациенти обаче може да се чувстват добре от 0,25 mg веднъж дневно, докато други може да имат нужда от 0,75 mg веднъж дневно.

Както при всяко симптоматично лечение, продължителното лечение с Медориспер трябва да се оценява периодично.

Медориспер не се препоръчва при деца под 5-годишна възраст, тъй като няма опит при деца, по- малки от 5 години, с такива разстройства.

Увреждане на бъбреците и черния дроб

Пациентите с бъбречно увреждане имат понижена способност да елиминират активната антипсихотична фракция, отколкото възрастните с нормална бъбречна функция. Пациентите с увредена функция на черния дроб имат повишена плазмена концентрация на свободната фракция на рисперидон.

Независимо от индикациите, началната и следващите дозировки трябва да са намалени наполовина и коригирането на дозата трябва да бъде по-бавно при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.

Медориспер трябва да се прилага внимателно при тези групи пациенти.

Медориспер е за перорално лечение. Храната не повлиява абсорбцията на Медориспер.

При прекратяване на лечението се препоръчва постепенно намаляване на дозата. Много рядко се описват остри симптоми при рязко прекъсване на лечението с високи дози антипсихотични лекарства, включително гадене, повръщане, изпотяване и безсъние (вж. точка 4.8.) Може да се наблюдава и възобновяване на психотичните симптоми и се съобщава за поява на неволеви двигателни разстройства (като например акатизия, дистония и дискинезия).

Преминаване от други антипсихотици

Когато е медицински оправдано, се препоръчва постепенно спиране на предишното лечение, докато започва лечението с Медориспер. Също така, ако е медицински оправдано, при преминаване на пациента от депо антипсихотични препарати се препоръчва терапията с Медориспер да започне в деня на следващата инжекция от схемата. Необходимостта от продължаване на провежданото антипаркинсоново лечение трябва периодично да се преразглежда.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Пациенти в старческа възраст с деменция

Повишена смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция

При метаанализ на 17 контролирани проучвания, проведени с атипични антипсихотици, включително рисперидон, при пациенти в старческа възраст с деменция, лекувани с атипични антипсихотици се наблюдава по-висока смъртност в сравнение с плацебо. При плацебо- контролирани проучвания в популацията пациенти, лекувани с рисперидон, смъртността е 4% при лекувани с рисперидон пациенти, сравнено с 3,1% при пациенти на плацебо. Съотношението на вероятности (95% точен доверителен интервал) е 1,21 (0,7; 2,1). Средната възраст на пациентите с летален изход е 86 години (между 67-100). Данните от две големи обсервационни проучвания показват, че пациентите в старческа възраст с деменция, които са лекувани с конвенционални антипсихотици също са изложени на леко повишен риск от смърт в сравнение с тези, които не са лекувани. Няма достатъчно налични данни, за да се направи категорична оценка на точното значение на този риск и причината за повишаването му е неизвестна. Степента, в която находките по отношение на повишената смъртност при обсервационните проучвания може да се отдаде на антипсихотичните лекарства, а не на някои характеристики на пациентите не е известна.

Едновременно приложение на фуроземид

При плацебо-контролирани клинични проучвания с рисперидон, при пациенти в старческа възраст с деменция, лекувани едновременно с фуроземид и рисперидон, се наблюдава по-висока смъртност (7,3%; средна възраст 89 години, между 75-97) в сравнение с пациенти, лекувани само с рисперидон (3,1%; средна възраст 84 години, между 70-96) или само с фуроземид (4,1%; средна възраст 80 години, между 67-90). Увеличената смъртност при пациенти, лекувани с фуроземид и рисперидон, е наблюдавана при две от общо четири клинични проучвания. Едновременното приложение на рисперидон с други диуретици (главно приложението на тиазидни диуретици в ниски дози) не се свързва със същото заключение.

Не е намерен патофизиологичен механизъм и няма последователен модел, който да обясни причината за наблюдаваната смъртност. Въпреки това трябва да се внимава и да се вземат предвид ползите и рисковете от такава комбинация или съпътстващо лечение с други мощни диуретици, преди да се вземе решение за нейното прилагане. Няма увеличена смъртност при пациентите, които приемат други диуретици като съпътстващо лечение заедно с рисперидон. Няма повишаване на смъртността при пациенти, които приемат други диуретици като съпътстващо лечение на рисперидон. Независимо от лечението, дехидратацията е рисков фактор за смъртност и трябва внимателно да се избягва при пациенти в старческа възраст с деменция.

Нежелани мозъчно-съдови реакции (НМСР)

При рандомизирани плацебо контролирани клинични проучвания при пациенти с деменция

лекувани с антипсихотици е наблюдаван приблизително 3-кратно повишен риск от мозъчно-съдови нежелани реакции. Събраните данни от 6 плацебо контролирани проучвания с рисперидон главно при пациенти в старческа възраст (>65 години) с деменция показат, че НМСР (сериозни и несериозни, комбинирани) се получават при 3,3% (33/1009) от пациентите, лекувани с рисперидон, и при 1,2% (8/712) при пациентите, приемащи плацебо. Отношението на вероятността (95% точен доверителен интервал) е 2,96 (1,34; 7,50).Механизмът за този повишен риск не е известен. Повишеният риск не е изключен за други антипсихотици или други групи пациенти. Медориспер трябва да се прилага с внимание при пациенти с рискови фактори за инсулт.

Рискът от НМСР е значимо по-висок при пациенти със смесен или съдов тип деменция при сравнение с деменция на Алцхаймер. Затова пациенти с друг тип деменция, различна от деменция на Алцхаймер, не трябва да се лекуват с рисперидон.

Лекарите трябва да преценят риска и ползата от приложението на Медориспер при пациенти в старческа възраст с деменция, като вземат предвид прогностичните критерии за инсулт при всеки един пациент. Пациентите или хората, които се грижат за тях, трябва да бъдат предупредени незабавно да съобщават за признаци и симптоми на НМСР като внезапна слабост или скованост на лицето, ръцете или краката, и за проблеми с говора или със зрението. Всички възможности за лечение трябва да се обмислят незабавно, включително преустановяване на лечението с рисперидон.

Медориспер трябва да се използва за краткосрочно лечение на персистираща агресия при пациенти с умерена до тежка деменция на Алцхаймер само като допълнение към нефармакологичните подходи, когато те имат ограничена ефективност или не са ефикасни и когато има потенциален риск пациентите да бъдат опасни за самите тях или околните.

Пациентите трябва редовно да бъдат подлагани на преоценка, както и необходимостта от продължаване на лечението.

Ортостатична хипотония

Поради алфа-блокиращото действие на рисперидон е възможна появата на (ортостатична) хипотония, особено по време на началния период на адаптиране на дозата. Клинично значима хипотония се наблюдава в постмаркетинговия период, при едновременно приложение на рисперидон и антихипертензивно лечение. Медориспер трябва да се прилага внимателно при пациенти, за които се знае, че имат сърдечно-съдово заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, нарушения на проводимостта, дехидратация, хиповолемия, или мозъчносъдова болест), и дозата трябва да бъде постепенно адаптирана според препоръките (вж. точка 4.2).

Ако се появи хипотония, трябва да се обмисли намаление на дозата.

Левкопения. неутропения и агранулоцитоза

При лечение с антипсихотици, включително рисперидон, са съобщавани случаи на левкопения, неутропения и агранулоцитоза. Агранулоцитоза е съобщавана много рядко (<1/ 10 000 пациента) в постмаркетинговото наблюдение.

Пациентите с анамнеза за клинично значим нисък брой на левкоцитите или индуцирана от лекарства левкопения/ неутропения трябва да бъдат проследявани през първите няколко месеца от лечението, а преустановяване на лечението с Медориспер трябва да бъде обмислено при първите симптоми на клинично значимо понижение на левкоцитите в отсъствие на други причинно- следствени фактори.

Пациентите с клинично значима неутропения трябва да бъдат проследявани внимателно за висока температура или други симтоми или признаци на инфекция и да бъдат лекувани незабавно, ако такива симптоми или признаци се появят.

Пациентите с тежка неутропения (абсолютен брой на неутрофилите < 1 X 10⁹ / L) трябва да преустановят приема на Медориспер, а броят на левкоцитите трябва да бъде проследяван до пълното им възстановяване.

Късна дискинезия/ Екстрапирамидни симптоми (КД/ЕПС)

Лекарствата със свойства на антагонисти на допаминовите рецептори, са свързани с индуцирането на късна дискинезия, която се характеризира с ритмични неволеви движения, предимно на езика и/или лицето. Появата на екстрапирамидна симптоматика е рисков фактор за късна дискинезия. Ако се появят признаци и симптоми на късна дискинезия, трябва да се обмисли спирането на всички антипсихотици.

Необходимо е внимание при пациенти, които приемат съвместно психостимуланти (напр. метилфенидат) и рисперидон, тъй като екстрапирамидните симптоми могат да се обострят при адаптиране на едното или и двете лекарства. Препоръчва се постепенно преустановяване на лечението със стимуланта (вижте точка 4.5).

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

При приложение на антипсихотици, включително Медориспер, се съобщава за възникване на невролептичен малигнен синдром, който се характеризира с хипертермия, мускулна ригидност, нестабилност на вегетативната нервна система, променено съзнание и повишени нива на серумната креатинфосфокиназа. Допълнителни симптоми могат да бъдат миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. В този случай, всички антипсихотици, включително рисперидон, трябва да бъдат спрени.

Паркинсонова болест и деменция с телца наLewy

Лекарите трябва да преценят рисковете спрямо ползата, когато предписват антипсихотици, включително Медориспер, на пациенти с Паркинсонова болест или деменция с телца на Lewy (DLB). Възможно е влошаване на Паркинсоновата болест от рисперидон. При двете групи съществува повишен риск от развитие на невролептичен малигнен синдром, както и повишена чувствителност към антипсихотичните лекарства; тези пациенти се изключват от клинични проучвания. Проявата на тази повишена чувствителност като допълнение към екстрапирамидната симптоматика може да включва объркване, притъпена чувствителност, постурална нестабилност с чести падания.

Хипергликемия и захарен диабет

За хипергликемия, захарен диабет или обостряне на съществуващ отпреди диабет се съобщава по време на лечението с рисперидон. В някои случаи е съобщавано за предшестващо покачване на теглото, което може да е предразполагащ фактор. Много рядко е съобщавана връзка с кетоацидоза, а рядко с диабетна кома. Препоръчва се подходящо клинично наблюдение в съответствие с използваните ръководства за лечение с антипсихотици. Пациентите лекувани с атипични антипсихотици, включително Медориспер, трябва да бъдат проследявани за симптоми на хипергликемия (като полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), а пациентите със захарен диабет трябва да бъдат редовно проследявани за влошаване на контрола на глюкоза.

Наддаване на тегло

Съобщавано е за значително наддаване на тегло при употребата на рисперидон. Теглото трябва да бъде регулярно проследявано.

Хиперпролактинемия

Проучвания с тъканни култури показват, че растежът на клетки при тумор на гърдата при човека може би се стимулира от пролактин. Макар че не е ясна връзката с приложението на антипсихотици, доколкото е доказано в клинични и епидемиологични проучвания, препоръчва се повишено внимание при пациенти със значима анамнеза. Медориспер трябва да се прилага внимателно при пациенти с предшестваща хиперпролактинемия и при пациенти с вероятност за пролактин-зависими тумори.

Удължаване на ОТ- интервала

В постмаркетинговия период много рядко се съобщава за удължаване на QT-интервала. Както и с другите антипсихотици, трябва да се внимава, когато рисперидон се предписва на пациенти, за които се знае, че страдат от сърдечно-съдови заболявания, които имат фамилна обремененост за удължен QT-интервал, брадикардия или електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипомагнезиемия), тъй като това може да повиши риска от ритъмни нарушения, както и при едновременната употреба на лекарства, за които се знае, че удължават QT-интервала.

Припадъци

Медориспер трябва да се използва внимателно при пациенти, които имат анамнеза за припадъци или други състояния, които потенциално могат да намалят прага за припадъци.

Приапизъм

По време на лечението с Медориспер може да се получи приапизъм поради неговия алфа- адренергичен блокиращ ефект.

Регулиране на телесната температура

Смята се, че антипсихотиците разстройват способността на организма да регулира телесната температура. Добре е да се вземат съответни мерки, когато Медориспер се предписва на пациенти, които се излагат на състояния, които може да допринесат за повишаване на телесната температура, например усилено физическо натоварване, излагане на голяма горещина, получаване на съпътстващо лечение с антихолинергична активност, или дехидратиране.

Антиеметичен ефект

При предклиничните проучвания на рисперидон е наблюдаван антиеметичен ефект. Ако този ефект се появи при хора, той може да маскира признаците и симптомите на предозиране с определени лекарства или състояния като чревна обструкция, Синдром на Рей и мозъчен тумор.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Пациентите с бъбречно увреждане имат по-ниска способност за елиминиране на активната антипсихотична фракция в сравнение с възрастни с нормална бъбречна функция. При пациентите с увредена чернодробна функция се наблюдава повишена плазмена концентрация на свободна фракция на рисперидон (вижте точка 4.2).

Венозен тромбемболизъм

При употреба на антипсихотични лекарства са съобщавани случаи на венозен тромбемболизъм (ВТЕ). Тъй като при пациентите, лекувани с антипсихотици, често са налице придобити рискови фактори за ВТЕ, всички възможни рискови фактори за ВТЕ трябва да бъдат установени преди и по време на лечението с Медориспер и трябва да се вземат превантивни мерки.

Интраоперативен Флопи Ирис Синдром

Интраоперативен Флопи Ирис Синдром (ИФИС) е наблюдаван при операция на катаракта при пациенти, лекувани с лекарства с ефект на алфа 1 -адренергичен антагонист, включително рисперидон (вижте точка 4.8).

ИФИС може да повиши риска от усложнения, свързани с очите по време на и след операция. Настоящата или предходна употреба на лекарства с ефект на алфа1-адренергичен антагонист трябва да е известна на очния хирург преди операцията. Потенциалната полза от преустановяването приема на алфа1 блокиращата терапия преди операция на катаракта не е установена и трябва да бъде съпоставена с риска от преустановяване на антипсихотичното лечение.

Педиатрична популация

Преди изписване на рисперидон на деца или юноши с поведенчески разстройство трябва цялостно оценяване за физикални и социални причини на агресивното поведение като например причиняване на болка или несъответстващи на средата искания.

При тази група трябва внимателно да се следи седативният ефект на рисперидон поради възможните последици върху способността за учене. Промяната на времето на прилагане на рисперидон може да подобри въздействието на седативното средство върху вниманието на децата и юношите.

Рисперидон се свързва със средно увеличение на телесното тегло и индекса на телесната маса (ИТМ). Препоръчва се измерване на телесното тегло преди започване на лечението и регулярно проследяване. Лечението с рисперидон с продължителност до 1 година не показва нежелани лекарствени реакции върху растежа и половото съзряване. Промените в ръста при дългосрочни екстензивни отворени проучвания са в рамките на нормата, очаквана за възрастта. Ефектите върху половото съзряване и ръста при дългосрочно лечение с рисперидон не са адекватно проучени.

Поради потенциалните ефекти от продължителната хиперпролактинемия върху растежа и половото съзряване при деца и юноши трябва да се прави редовна клинична оценка на ендокринния статус, включително измерване на ръст, тегло и полово съзряване, контрол на менструацията и други потенциално свързани с пролактина ефекти.

По време на лечение с рисперидон редовно трябва да се следи за екстрапирамидна симптоматика и други двигателни нарушения.

За специфични препоръки при дозировка при деца и юноши вижте точка 4.2.

Помощни вещества

Филмираните таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени дефекти като непоносимост към галакгоза, дефицит на Lapp-лактаза или на глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Медориспер 2 mg филмирани таблетки съдържат оцветителя сънсет жълто (Е110), който може да причини алергични реакции.

Както с други антипсихотици, внимателно се обмисля изписване на рисперидон с други лекарствени продукти, за които се знае, че удължават QT-интервала, като антиаритмици (напр. хинидин, дизопирамид, прокаинамид, пропафенон, амиодарон, соталол), трициклични антидепресанти (напр. амитриптилин), тетрацнклични антидепресанти (напр. мапротилин), някои антихистамини, други антипсихотици, някои антималарийни лекарства (напр. хинин и мефлокин), и с лекарства, които причиняват електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипомагнезиемия) или брадикардия, или такива, които инхибират чернодробния метаболизъм на рисперидон. Този списък е примерен, а не изчерпателен.

Потенциал на Медориспер да повлиява други лекарствени продукти

Рисперидон трябва да се употребява с повишено внимание при комбинация с други централнодействащи вещества, особено включващи алкохол, опиати, антихистаминови и бензодиазепини поради повишеният риск от седиране.

Медориспер може да антагонизира ефекта на леводопа и на други допаминови агонисти. Ако тази комбинация се счита за необходима, особено при краен стадий на Паркинсонова болест, трябва да се изпише най-ниската ефективна доза.

Клинично значима хипотония се наблюдава в постмаркетинговия период при едновременно прилагане на рисперидон с антихипертензивно лечение.

Медориспер не показва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на литий, валпроат, дигоксин или топирамат.

Потенциал на другите лекарствени продукти да повлияват Медориспер

Известно е, че карбамазепин намалява плазмената концентрация на активната антипсихотична фракция на рисперидон. Подобни ефекти могат да се наблюдават например с рифампицин, фенитоин и фенобарбитал, които също индуцират чернодробния ензим CYP 3А4, както и Р- гликопротеина. Когато се започва или спира лечение с карбамазепин или с други индуктори на чернодробния ензим CYP 3A4 /Р-гликопротеина (P-gp), лекарят трябва да преоцени дозировката на Медориспер.

Флуоксетин и пароксетин, които са инхибитори на CYP 2D6, повишават плазмената концентрация на рисперидон, но в по-малка степен гази на антипсихотичната фракция. Очаква се, че други инхибитори на CYP 2D6 като хинидин може да повлияят плазмената концентрация на рисперидон по подобен начин. Когато се започва или преустановява едновременно лечение с флуоксетин или пароксетин, лекарят трябва да подложи на преоценка дозировката на Медориспер.

Верапамил, който е инхибитор на CYP 3А4 и P-gp, повишава плазмената концентрация на рисперидон.

Галантамин и донепезил не показват клинично значим ефект върху фармакокинетиката на рисперидон и върху активната антипсихотична фракция.

Фенотиазините, трицикличните антидепресанти и някои бета блокери могат да повишат плазмената концентрация на рисперидон, но не и на активната антипсихотична фракция. Амитириптилин не повлиява фармакокинетиката на рисперидон и на активната антипсихотична фракция. Циметидин и ранитидин повишават бионаличността на рисперидон, но само незначително тази на активната антипсихотична фракция. Еритромицин, който е инхибитор на CYP 3А4, не променя фармакокинетиката на рисперидон, нито на активната антипсихотична фракция.

Комбинираната употреба на психостимуланти (напр. метилфенидат) с рисперидон при деца и юноши не променя фармакокинетичната ефикасност на Медориспер.

Вижте точка 4.4 относно повишена смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция, приемащи едновременно с това фуроземид.

Едновременната употреба на перорален Медориспер с палиперидон не се препоръчва, тъй като палиперидон е активен метаболит на рисперидон и комбинацията на двете може да доведе до допълнителна експозиция на активна антипсихотична фракция.

Психостимуланти

Съвместната употреба на психостимуланти (напр. метилфенидат) с рисперидон може да доведе до екстрапирамидни симптоми при промяна в едното или и двете лекарства (вижте точка 4.4).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни.

Няма достатъчно данни за употребата на рисперидон при бременни жени. Рисперидон не е показал тератогенност при проучванията при животни, но са наблюдавани други видове репродуктивна токсичност (вижте точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.

Новородените, които са изложени на антипсихотици (включително рисперидон) през третия триместър от бременността са подложени на риск от нежелани реакции, включително екстрапирамидни и/ или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност след раждането. Съобщавани са възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес или нарушения в храненето. Поради тази причина новородените трябва да бъдат внимателно проследявани. Медориспер не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост. Ако е необходимо да бъде спрян по време на бременността, това не трябва да става изведнъж.

При проучвания с животни е установено, че рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон се отделят в млякото. Установено е, че рисперидон и 9-хидрокси-рисперидон се отделя и в кърмата в малки количества. Няма налични данни за нежелани реакции при кърмачета. Следователно ползата от кърменето е по-голяма в сравнение с потенциалния риск за детето.

Подобно на други лекарства, които антагонизират допаминовите D2 рецептори, Медориспер повишава нивата на пролактин. Хиперпролактинемията може да потисне гонадотропин- освобождаващия хормон (GnRH), което води до намаляване на секрекцията на гонадотропин от хипофизата. В резултат на това може да се инхибира репродуктивната функция чрез повлияване на стероидогенезата в половите жлези и при жени, и при мъже.

Не са наблюдавани ефекти от практическо значение при неклиничните проучвания.

Медориспер може да има минимален или умерен ефект върху способността за шофиране и за работа с машини поради потенциалния ефект върху нервната система и върху зрението (вж. точка 4.8). Следователно пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират и да не работят с машини, докато не стане известна тяхната индивидуална чувствителност към лекарството.

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) (разпространение ≥ 10%) са: паркинсонизъм, седиране/ сънливост, главоболие и безсъние.

НЛР, които изглеждат дозозависими, включват паркинсонизъм и акаггизия.

По-долу следват всички НЛР, за които се съобщава в клиничните проучвания и в постмаркетинговия период на рисперидон, групирани въз основа на категорията за честота, установена при клиничните проучвания на рисперидон. Прилагат се следните термини за честотата: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1000 до < 1/100), редки (≥ 1/10,000 до < 1/1000) и много редки (< 1/10 000).

В рамките на всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

^a Хиперпролактинемия в някои случаи води до гинекомастия, нарушения на менструацията, аменорея, галакторея

^b При плацебо контролирани клинични проучвания захарен диабет е съобщаван при 0,18% от пациентите, лекувани с рисперидон, в сравнение с честота от 0,11% при плацебо групата. Общата честота на инцидентите от всички клинични изпитвания е 0,43% при всички пациенти, лекувани с рисперидон.

^с Не е наблюдавано при клиничните проучвания с рисперидон, но е наблюдавано в постмаркетинговия период на рисперидон.

^d Могат да се появят ексктрапирамидни нарушения: Паркинсонизъм (обилна саливация, втвърдяване на скелетната мускулатура, паркинсонизъм, лигавене, ригидност като зъбчато колело, брадикинезия, хипокинезия, масковидно лице, мускулно напрежение, акинезия, вратна ригидност, мускулна ригидност, паркинсонова походка и абнормен рефлекс на глабелата, остатъчен паркинсонов тремор), акатизня (атакизия, неспокойство, хиперкинезия и синдром на неспокойните крака), тремор, дискинезия (дискинезия, мускулни потрепвания, хореоатетоза, атетоза и миоклонус), дистония.

Дистонията включва дистония, хипертония, тортиколис, неволеви мускулни контракции, контрактура на мускулите, блефароспазъм, окулогурия, парализа на езика, лицеви спазми, ларингоспазъм, миотония, опистотонус, орофарингеален спазъм, плеврототонус, спазъм на езика и челюстна скованост. Трябва да се отбележи, че са включени широк спектър от симптоми, но не е необходимо те да имат екстрапирамиден произход. Безсънието включва: начално безсъние, средно безсъние. Конвулсиите включват: гранд мал конвулсии. Менструалните нарушения включват нередовна менструация, олигоменория. Едемът включва: общ оток, периферен оток, хлътнал оток.

Нежелани реакции, наблюдавани при палиперидон

Палиперидон е активният метаболит на рисперидон, поради което профилите на нежелани реакции на тези съединения (включително перорални и инжекционни форми) са свързани. В допълнение към горепосочените нежелани реакции, следните нежелани реакции са наблюдавани при приоложение на продукти, съдържащи палиперидон и могат да бъдат очаквани и при Медориспер.

Сърдечни нарушения: синдром на постурална ортостатична тахикардия.

Ефекти на класа

Както и с всички други антипсихотици, в много редки случаи в постмаркетинговия период се съобщава за удължаване на QT-интервала след прием на рисперидон. Други сърдечни ефекти от този клас, за които се съобщава при антипсихотиците, които удължават QT-интервала, включват камерна аритмия, внезапна смърт, сърдечен арест и Torsades de Pointes.

Венозен тромбемболизъм

При упореба на антипсихотици са съобщавани случаи на венозен тромбемболизъм, включително случаи на белодробен емболизъм и случаи на дълбока венозна тромбоза (неизвестна честота).

Покачване на тегло

При сравнение на групи възрастни пациенти с шизофрения, отговарящи на критерия за покачване на тегло ≥ 7% от телесното тегло, третирани съответно с рисперидон и с плацебо в сборни 6- до 8-седмични плацебо контролирани клинични проучвания, се установява статистически значимо по-голямо покачване на тегло при групата с рисперидон (18%), в сравнение с групата с плацебо (9%). При събирателни плацебо контролирани 3-седмични проучвания при възрастни пациенти с остра мания процентът на повишаване на теглото с ≥ 7% в края на изследването е сравнимо при двете групи - рисперидон (2,5%) и плацебо (2,4%), и е малко по-висок при контролната група (3,5%).

В популация на деца и юноши с поведенчески и други разстройства с деструкгивно поведение, при дългосрочни проучвания теглото се увеличава средно със 7,3 kg след 12 месеца лечение. Очакваното покачване на тегло за здравите деца на възраст от 5 до 12 години е 3 до 5 kg годишно. От 12 до 16 години това покачване на тегло от 3 до 5 kg годишно се поддържа при момичетата, докато момчетата наддават приблизително 5 kg годишно.

Допълнителна информация за специални групи пациенти

Нежеланите лекарствени реакции при пациенти в старческа възраст с деменция или при деца, за които се съобщава по-често, отколкото при възрастни пациенти, са описани по-долу:

Пациенти в старческа възраст с деменция

При клинични проучвания с пациенти в старческа възраст с деменция като НЛР са съобщени преходни исхемични пристъпи и мозъчносъдови инциденти с честота съответно от 1,4% и 1,5%. В допълнение, следните НЛР са съобщени с честота ≥ 5% при пациенти в старческа възраст с деменция (те се наблюдават почти два пъти по-често, отколкото при другите възрастни пациенти): инфекции на пикочните пътища, периферни отоци, летаргия и кашлица.

Педиатрична популация

Най-общо видът на нежеланите реакции при деца се очаква да бъде сходен с този наблюдаван при възрастни.

Съобщава се за следните нежелани лекарствени реакции с честота > 5% при деца и юноши (на възраст от 5 до 17 години), които се наблюдават почти два пъти по-често, отколкото при клинични изследвания при възрастни: сънливост/седация, умора, главоболие, повишен апетит, повръщане, инфекции на горните дихателни пътища, назална конгестия, коремна болка, замаяност, кашлица, температура, тремор, диария и енурезис.

Ефектите на дългосрочно лечение с рисперидон върху половото съзряване и височината не са проучени адекватно (вижте точка 4.4, подточка «Деца и юноши»).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване.

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417 уебсайт: www.bda.bg

Най-общо, симптомите и признаците са тези, които са резултат от по-силно изразяване на известните фармакологични ефекти на рисперидон. Те включват сънливост и седация, тахикардия и хипотония, и екстрапирамидни симптоми. При предозиране се съобщава за удължаване на QT- интервала и за гърчове. За Torsade de Points се съобщава във връзка с комбинирано предозиране на рисперидон и пароксетин.

В случай на остро предозиране, трябва да се вземе предвид възможността да са включени много лекарства.

Осигурете и поддържайте проходими дихателните пътища, за да може да има адекватна оксигенация и вентилация. Трябва да се обсъди извършването на стомашен лаваж (след интубирането, ако пациентът е в безсъзнание) и даването на активен въглен заедно със слабителни средства само когато лекарството е прието преди по-малко от един час. Трябва да се започне незабавно мониториране на сърдечно-съдовата система и това трябва да включва продължително мониториране на електрокардиограмата, за да се уловят възможните аритмии.

За Медориспер няма специфичен антидот. Поради това трябва да се постановят съответни поддържащи мерки. Хипотонията и циркулаторния колапс трябва да бъдат лекувани със съответни мерки като венозно вливане на течности и/или на симпатикомиметици. В случай на тежка екстрапирамидна симптоматика трябва да се дадат антихолинергични средства. Внимателното медицинско наблюдение и мониториране трябва да продължат, докато пациентът се възстанови.