Aimovig 140 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Aimovig 140 mg
Aimovig е показан за профилактика на мигрена при възрастни, които имат най-малко 4 дни с мигрена месечно.
Лечението трябва да се започне от лекар с опит в диагностиката и лечението на мигрена. Дозировка
Лечението е показано при пациенти, които имат най-малко 4 дни с мигрена месечно, при започване на лечението с еренумаб.
Препоръчителната доза е 70 mg еренумаб, приложени на всеки 4 седмици. Някои пациенти могат да се повлияят благоприятно от доза 140 mg на всеки 4 седмици (вж. точка 5.1).
Всяка доза 140 mg се прилага или като една подкожна инжекция от 140 mg, или като две подкожни инжекции по 70 mg.
Клиничните проучвания показват, че при мнозинството от пациентите, отговорили на терапията, се наблюдават клинични ползи в рамките на 3 месеца. Трябва да се обмисли преустановяване на лечението при пациентите, при които не се наблюдава отговор след
3 месеца лечение. След това се препоръчва редовна преоценка на нуждата от продължение на лечението.
Специални популации
Старческа възраст (на възраст 65 години и повече)
Aimovig не е проучван при пациенти в старческа възраст. Не се изисква коригиране на дозата, тъй като фармакокинетиката на еренумаб не се влияе от възрастта.
Бъбречно увреждане/чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на бъбречно или чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Aimovig при деца на възраст под 18 години все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Aimovig е за подкожно приложение.
Aimovig е предназначен за самостоятелно приложение от пациента след съответното обучение. Инжекциите могат да се поставят и от друг човек, който е преминал съответното обучение.
Инжекцията може да се прилага в корема, бедрото или външната страна на горната част на ръката (ръката трябва да се използва само, ако инжекцията се поставя от друг човек, вж.
точка 5.2). Местата за инжектиране трябва да се сменят и инжекциите не трябва да се поставят на места, където кожата е болезнена, насинена, зачервена или твърда.
Предварително напълнена спринцовка
Трябва да се инжектира цялото съдържание на предварително напълнената спринцовка Aimovig. Всяка предварително напълнена спринцовка е само за еднократна употреба и е създадена така, че да доставя цялото съдържание без остатък.
Подробни указания за начина на приложение са дадени в инструкциите за употреба в листовката.
Предварително напълнена писалка
Трябва да се инжектира цялото съдържание на предварително напълнената писалка Aimovig. Всяка предварително напълнена писалка е само за еднократна употреба и е направена така, че да доставя цялото съдържание без остатък.
Подробни указания за начина на приложение са дадени в инструкциите за употреба в листовката.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Ефект върху сърдечносъдовата система
Пациентите с конкретни значими сърдечносъдови заболявания са изключени от клиничните проучвания (вж. точка 5.1). Липсват данни, свързани с безопасността при такива пациенти.
Реакции на свръхчувствителност
Съобщава се за сериозни реакции на свръхчувствителност, включително обрив, ангиоедем и анафилактични реакции при еренумаб в постмаркетинговия опит. Тези реакции може да се проявят в рамките на минути, въпреки че някои от тях може да възникнат повече от една седмица след лечението. В тази връзка пациентите трябва да бъдат предупредени относно симптомите, свързани с реакции на свръхчувствителност. Ако възникне сериозна или тежка реакция на свръхчувствителност, трябва да се започне подходяща терапия, а лечението с еренумаб трябва да се преустанови (вж. точка 4.3).
Констипация
Констипацията е честа нежелана реакция на еренумаб и обикновено е лека или умерена по интензитет. В повечето случаи началото се съобщава след първата доза еренумаб; въпреки това, пациентите са получавали констипация и на по-късен етап от лечението. В повечето случаи констипацията отшумява в рамките на три месеца. В постмаркетинговите условия се съобщава за констипация със сериозни усложнения при еренумаб. В някои от случаите е била необходима хоспитализация, включително случаи, в които се е наложила оперативна намеса.
При анамнеза за констипация или съпътстваща употреба на лекарствени продукти, свързани с намален мотилитет на стомашно-чревния тракт, може да се повиши рискът от по-тежка констипация и възможни усложнения, свързани с констипацията. Пациентите трябва да бъдат предупредени за риска от констипация и да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, в случай че констипацията не преминава или се влошава. Пациентите трябва незабавно да потърсят лекарска помощ, ако развият тежка констипация. Констипацията трябва да се лекува незабавно съгласно клиничната практика. При тежка констипация трябва да се обмисли прекъсване на лечението.
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Съдържание на полисорбат 80
Този лекарствен продукт съдържа 0,1 mg полисорбат 80 във всеки ml, които са еквивалентни на
0,004 mg/kg.
Предвид пътищата на метаболизиране на моноклоналните антитела не се очаква повлияване на експозицията на едновременно приложените лекарствени продукти. Не са наблюдавани взаимодействия с перорални контрацептиви (етинил естрадиол/норгестимат) или суматриптан в проучвания при здрави доброволци.
Бременност
Има ограничени данни от употребата на еренумаб при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка за предпочитане е да се избягва употребата на Aimovig по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали еренумаб се екскретира в кърмата. Известно е, че човешките IgG се екскретират в кърмата през първите няколко дни след раждането и скоро след това екскрецията им намалява до достигане на ниски концентрации; следователно не може да се изключи наличието на риск за кърмачето през този кратък период. След това употребата на Aimovig по време на кърмене трябва да се обмисля само, ако е клинично необходимо.
Фертилитет
Проучванията при животни не показват влияние върху женския и мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).
Очаква се Aimovig да не повлиява или да повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила за безопасност
Общо над 2 500 пациенти (повече от 2 600 пациентогодини) са лекувани с Aimovig в проучванията за получаване на разрешение за употреба на продукта. От тях повече от
1 300 пациенти са с експозиция в продължение на поне 12 месеца, a 218 пациенти са били с експозиция в продължение на 5 години. Общият профил на безопасност на Aimovig остава постоянен в продължение на 5 години на откритата фаза на дългосрочно лечение.
Съобщените нежелани лекарствени реакции при доза 70 mg и 140 mg са реакции на мястото на инжектиране (5,6%/4,5%), запек (1,3%/3,2%), мускулни спазми (0,1%/2,0%) и сърбеж (0,7/1,8%). Повечето от реакциите са леки или умерени по тежест. По-малко от 2% от пациентите в проучванията са преустановили лечението поради нежелани реакции.
Табличен списък на нежеланите реакции
В Таблица 1 са изброени всички нежелани лекарствени реакции, които възникват при пациентите, лекувани с Aimovig по време на 12-седмичните плацебо-контролирани периоди на проучванията, както и по време на постмаркетинговия период. В рамките на всеки системо-органен клас НЛР са изброени по честота, като най-честите са първи. В рамките на всяка категория по честота нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. В допълнение, съответстващата категория по честота за всяка нежелана лекарствена реакция се основава на следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1 Списък на нежеланите реакции
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Категория по честота |
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителноста, включително анафилаксия, ангиоедем, обрив, подуване/оток иуртикария | Чести |
| Стомашно-чревни нарушения | Запек | Чести |
| Рани в устатаб | С неизвестна честота | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Сърбежб | Чести |
| Алопеция Обривг | С неизвестна честота | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни спазми | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакции на мястото на инжектиранеа | Чести |
| a Вижте точка „Описание на избрани нежелани реакции“б Раните в устата включват предпочитаните термини стоматит, язви в устата, мехури по лигавицата на устата.в Сърбеж включва предпочитаните термини генерализиран сърбеж, сърбеж и сърбящ обрив.г Обривът включва предпочитаните термини папулозен обрив, ексфолиативен обрив, еритематозен обрив, уртикария, мехури. | ||
Описание на избрани нежелани реакции
Реакции на мястото на инжектиране
В интегрираната 12-седмична плацебо-контролирана фаза на проучванията, наблюдаваните реакции на мястото на инжектиране са леки и най-често преходни. Има един случай на преустановяване на лечението при пациент, получаващ доза 70 mg, поради обрив на мястото на инжектиране. Най-честите реакции на мястото на инжектиране са локализирана болка, еритем и сърбеж. Болката на мястото на инжектиране обичайно отминава в рамките на 1 час след приложението.
Кожни реакции и реакции на свръхчувствителност
В интегрираната 12-седмична плацебо-контролирана фаза на проучванията са наблюдавани несериозни случаи на обрив, сърбеж и подуване/оток, които в повечето от случаите са леки и не водят до преустановяване на лечението.
В постмаркетинговия период са наблюдавани случаи на анафилаксия и ангиоедем.
Имуногенност
По време на двойносляпата фаза на лечение в клиничните проучвания честотата на образуване на анти-еренумаб антитела е 6,3% (56/884) при участниците, получаващи доза 70 mg еренумаб (3 от които имат in vitro неутрализираща активност) и 2,6% (13/504) при участниците, получаващи доза 140 mg еренумаб (нито един от които няма in vitro неутрализираща активност). В открито проучване, до 256 седмица от лечението, честотата на образуване на анти-еренумаб антитела е 11,0% (25/225) при пациентите, които са получавали само 70 mg или само 140 mg Aimovig през цялото проучване (двама от които имат in vitro неутрализираща активност). Образуването на анти-еренумаб антитела не оказва влияние върху ефикасността и безопасността на еренумаб.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Aimovig 140 mg
Фармакотерапевтична група: Аналгетици, антимигренозни препарати, ATC код: N02CD01
Механизъм на действие
Еренумаб е човешко моноклонално антитяло, което се свързва с рецептора за калцитонин ген-свързания пептид (calcitonin gene-related peptide, CGRP). Рецепторът на CGRP е локализиран на места, които имат отношение към патофизиологията на мигрената, какъвто e тригеминалният ганглий. Еренумаб активно и специфично се конкурира с CGRP за свързване с рецептора и инхибира функцията на CGRP рецептора, като няма значима активност по отношение на другите субтипове от фамилията на калцитониновите рецептори.
CGRP е невропептид, който модулира ноцицептивната сигнализация, той е и вазодилататор, който е свързан с патофизиологията на мигрената. За разлика от други невропептиди, нивата на CGRP се повишават значимо при мигрена и се връщат до нормалните стойности с отшумяване на главоболието. Интравенозната инфузия на CGRP предизвиква мигреноподобно главоболие при пациентите.
Инхибирането на ефектите на CGRP може теоретично да отслаби компенсаторната вазодилатация при заболявания, свързани с исхемия. Проучване оценява ефекта от приложението на единична интравенозна доза Aimovig 140 mg при участници със стабилна стенокардия при контролирано физическо натоварване. Наблюдаваната продължителност на упражненията при Aimovig е подобна на тази при плацебо и Aimovig не влошава миокардната исхемия при тези пациенти.
Клинична ефикасност и безопасност
Еренумаб е оценен като средство за профилактика на мигрена в две основни проучвания, обхващащи спектъра от прояви при хронична и епизодична мигрена. Пациентите, включени в двете проучвания, имат поне 12-месечна анамнеза за мигрена (със или без аура), съгласно диагностичните критерии на Международната класификация на видовете главоболие (International Classification of Headache Disorders, ICHD-III). Изключени са пациентите в старческа възраст (>65 години), пациентите с прекомерна употреба на опиоиди от проучването при хронична мигрена, пациентите с прекомерна употреба на лекарства от проучването при епизодична мигрена, а също и пациентите с предшестващ миокарден инфаркт, инсулт,
транзиторни исхемични атаки, нестабилна стенокардия, с поставен коронарен артериален байпас или друга процедура за реваскуларизация в рамките на 12 месеца преди скрининга. Пациентите с лошо контролирана хипертония или ИТМ >40 са изключени от Проучване 1.
Хронична мигрена Проучване 1
Eренумаб е оценен като монотерапия за профилактика на хронична мигрена в рандомизирано, многоцентрово, 12-седмично, плацебо-контролирано, двойносляпо проучване при пациенти, страдащи от мигрена със или без аура (≥15 дни с главоболие месечно с ≥8 дни с мигрена месечно).
667 пациенти са рандомизирани в съотношение 3:2:2 да получават плацебо (n = 286) или 70 mg (n = 191), или 140 mg (n = 190) еренумаб, като са стратифицирани въз основа на наличието на прекомерна употреба на лекарства (налична при 41% от всички пациенти). На пациентите е позволено да приемат лекарства за симптоматично лечение на силно главоболие по време на проучването.
Демографските характеристики и характеристиките на заболяването на изходното ниво са балансирани и сравними между рамената в проучването. Пациентите имат медиана на възрастта 43 години, 83% са жени и 94% са от бялата раса. Средната честота на пристъпите на мигрена на изходно ниво е приблизително 18 дни с мигрена месечно. Като цяло 68% не са се повлияли от едно или повече предшестващи фармакотерапии за профилактика на мигрена поради липса на ефикасност или лоша поносимост, а 49% не са се повлияли от две или повече предшестващи фармакотерапии за профилактика на мигрена поради липса на ефикасност или лоша поносимост. Общо 366 (96%) пациенти в рамената на еренумаб и 265 (93%) пациенти в рамото на плацебо завършват проучването (т.е. биват оценени на седмица 12).
Наблюдава се намаление на средния брой на дните с мигрена месечно в сравнение с плацебо от месец 1 при анализа по месеци, а при проследяването при анализ по седмици се наблюдава поява на ефект от еренумаб от първата седмица на приложение.
Фигура 1 Промяна спрямо изходното ниво в дните с мигрена месечно с течение на времето в Проучване 1 (включително първичната крайна точка на месец 3)
Change in Monthly Migraine Days = Промяна в броя на дните с мигрена месечно
Таблица 2 Промяна в ефикасността спрямо изходното ниво и съобщените от пациентите резултати на седмица 12 в Проучване 1
| Aimovig (еренумаб) 140 mg(n = 187) | Aimovig (еренумаб) 70 mg(n = 188) | Плацебо(n = 281) | Терапевтична разлика (95% CI) | p-стойност | |
| Резултати за ефикасност | |||||
| ДММСредна промяна(95% CI)Изходно ниво (SD) | -6,6(-7,5; -5,8)17,8 (4,7) | -6,6(-7,5; -5,8)17,9 (4,4) | -4,2(-4,9; -3,5)18,2 (4,7) | двете -2,5(-3,5; -1,4) | двете<0,001 |
| ≥50% ДММреспондериПроцент [%] | 41,2% | 39,9% | 23,5% | n/a | двете<0,001а,г |
| ≥75% ДММреспондериПроцент [%] | 20,9% | 17,0% | 7,8% | n/a | n/aб |
| Брой дни месечно, презкоито са приемани специфични лекарства за пристъп на мигренаСредна промяна(95% CI)Изходно ниво (SD) | -4,1(-4,7; -3,6)9,7 (7,0) | -3,5(-4,0; -2,9)8,8 (7,2) | -1,6(-2,1; -1,1)9,5 (7,6) | 70 mg:-1,9 (-2,6; -1,1)140 mg:-2,6 (-3,3; -1,8) | двете<0,001а |
| Съобщени от пациентите измерители на резултата | |||||
| HIT-6Средна промянав(95% CI) | -5,6(-6,5; -4,6) | -5,6(-6,5; -4,6) | -3,1(-3,9; -2,3) | 70 mg:-2,5 (-3,7; -1,2)140 mg:-2,5 (-3,7; -1,2) | n/aб |
| MIDAS общ Средна промянав (95% CI) | -19,8(-25,6; -14,0) | -19,4(-25,2; -13,6) | -7,5(-12,4; -2,7) | 70 mg:-11,9 (-19,3; -4,4)140 mg:-12,2 (-19,7; -4,8) | n/aб |
| CI = доверителен интервал; ДММ = дни с мигрена месечно; HIT-6 =Тест за повлияване на главоболието, Headache Impact Test; MIDAS = Оценка на причинена от мигрена неработоспособност, Migraine Disability Assessment; n/a = неприложимо.a При вторичните крайни точки всички p-стойности се съобщават като некоригирани p-стойности и са статистически значими след коригиране за множествени сравнения.б За експлораторните крайни точки не са представени p-стойности.в При HIT-6: Промяната и намалението спрямо изходното ниво са оценени през последните4 седмици на 12-седмичната двойносляпа терапевтична фаза. При MIDAS: Промяната и намалението спрямо изходното ниво са оценени в продължение на 12 седмици. За събиране на данните е използван период от 3 месеца.г р стойността е изчислена въз основа на отношението на шансовете. | |||||
При пациентите с неуспех от една или повече фармакотерапии за профилактика на мигрена, наблюдаваната терапевтична разлика по отношение на намаление на дните с мигрена месечно (ДММ) между еренумаб 140 mg и плацебо е -3,3 дни (95% CI: -4,6; -2,1), а между еренумаб
70 mg и плацебо е -2,5 дни (95% CI: -3,8; -1,2). При пациентите с неуспех от две или повече фармакотерапии за профилактика на мигрена, терапевтичната разлика е -4,3 дни (95%
CI: -5,8; -2,8) между 140 mg и плацебо, и -2,7 дни (95% CI: -4,2; -1,2) между 70 mg и плацебо. Също така има по-голям процент участници, лекувани с еренумаб, които са постигнали поне 50% намаление на ДММ в сравнение с плацебо, при пациентите с неуспех от една или повече фармакотерапии за профилактика на мигрена (40,8% за 140 mg; 34,7% за 70 mg спрямо 17,3% за
плацебо), със съотношение на шансовете 3,3 (95% CI: 2,0; 5,5) за 140 mg и 2,6 (95% CI: 1,6; 4,5) за 70 mg. При пациентите с неуспех от две или повече фармакотерапии за профилактика на
мигрена процентът е 41,3 % за 140 mg и 35,6% за 70 mg спрямо 14,2% за плацебо със съотношение на шансовете съответно 4,2 (95% CI: 2,2; 7,9) и 3,5 (95% CI: 1,8; 6,6).
Приблизително 41% от пациентите в проучването имат прекомерна употреба на лекарства. Наблюдаваната терапевтична разлика между еренумаб 140 mg и плацебо и между еренумаб 70 mg и плацебо по отношение на намаляването на ДММ при тези пациенти е -3,1 дни (95% CI: -4,8; -1,4) и в двата случая, както и по отношение на намаляването на дните, в които се приемат специфични лекарства за симптоматично лечение на пристъп на мигрена е -2,8 (95%
CI: -4,2; -1,4) за 140 mg и -3,3 (95% CI: -4,7; -1,9) за 70 mg. В групата на еренумаб има по-висок процент пациенти, които са постигнали поне 50% намаление на ДММ спрямо плацебо (34,6% за 140 mg, 36,4% за 70 mg спрямо 17,7% за плацебо), със съотношение на шансовете съответно 2,5 (95% CI: 1,3; 4,9) и 2,7 (95% CI: 1,4; 5,2).
Ефикасността се поддържа до 1 година в откритото продължение на Проучване 1, при което пациентите получават 70 mg и/или 140 mg еренумаб. 74,1% от пациентите завършват
52-седмичното продължение. Сборен анализ на данните при двете дози показва намаление от -9,3 ДММ след 52 седмици спрямо изходното ниво в основното проучване. 59% от пациентите, завършили проучването, постигат 50% отговор през последния месец от проучването.
Епизодична мигрена Проучване 2
Eренумаб е оценен за профилактика на епизодична мигрена в рандомизирано, многоцентрово, 24-седмично, плацебо-контролирано, двойносляпо проучване при пациенти, страдащи от мигрена със или без аура (4-14 дни с мигрена месечно).
955 пациенти са рандомизирани в съотношение 1:1:1 да получават 140 mg (n = 319) или 70 mg (n = 317) еренумаб или плацебо (n = 319). На пациентите е позволено да приемат лекарства за симптоматично лечение на силно главоболие по време на проучването.
Демографските характеристики характеристиките на заболяването на изходното ниво са балансирани и сравними между рамената в проучването. Пациентите имат медиана на възрастта 42 години, 85% са жени и 89% са от бялата раса. Средната честота на пристъпи на мигрена на изходното ниво е приблизително 8 дни с мигрена месечно. Общо 39% са имали една или повече неуспешни предшестващи фармакотерапии за профилактика на мигрена поради липса на ефикасност или лоша поносимост. Общо 294 пациенти (92%) при 140 mg,
287 пациенти (91%) при 70 mg и 284 пациенти (89%) в рамото на плацебо са завършили двойносляпата фаза.
Пациентите, лекувани с еренумаб, имат клинично значимо и статистически значимо намаление спрямо изходното ниво в честотата на дните с мигрена от месец 4 до месец 6 (Фигура 2) в сравнение с пациентите, приемащи плацебо. Разликите спрямо плацебо се наблюдават от месец 1 нататък.
Фигура 2 Промяна спрямо изходното ниво в броя на дните с мигрена месечно с течение на времето в Проучване 2 (включително първичната крайна точка през месец 4, 5 и 6)
Change in Monthly Migraine Days = Промяна в дните с мигрена месечно
Таблица 3 Промяна спрямо изходното ниво в ефикасността и съобщените от пациентите резултати на седмица 13-24 в Проучване 2
| Aimovig (еренумаб) 140 mg(n = 318) | Aimovig (еренумаб) 70 mg(n = 312) | Плацебо(n = 316) | Терапевтична разлика (95% CI) | p-стойност | |
| Резултати за ефикасност | |||||
| ДММСредна промяна(95% CI)Изходно ниво (SD) | -3,7(-4,0; -3,3)8,3 (2,5) | -3,2(-3,6; -2,9)8,3 (2,5) | -1,8(-2,2; -1,5)8,2 (2,5) | 70 mg: -1,4 (-1,9; -0,9)140 mg: -1,9 (-2,3; -1,4) | двете<0,001a |
| ≥50% ДММреспондериПроцент [%] | 50,0% | 43,3% | 26,6% | n/a | двете<0,001a,г |
| ≥75% ДММреспондериПроцент [%] | 22,0% | 20,8% | 7,9% | n/a | n/aб |
| Брой дни месечно, презкоито са приемани специфични лекарства за пристъп на мигрена Средна промяна (95% CI)Изходно ниво (SD) | -1,6(-1,8; -1,4)3,4 (3,5) | -1,1(-1,3; -0,9)3,2 (3,4) | -0,2(-0,4; 0,0)3,4 (3,4) | 70 mg: -0,9(-1,2; -0,6)140 mg: -1,4 (-1,7; -1,1) | двете<0,001a |
| Съобщени от пациентите измерители на резултата | |||||
| HIT-6Средна промянав(95% CI) | -6,9(-7,6; -6,3) | -6,7(-7,4; -6,0) | -4,6(-5,3; -4,0) | 70 mg: -2,1 (-3,0; -1,1)140 mg: -2.3 (-3.2, -1.3) | n/aб |
| MIDAS(модифициран) общоСредна промянав(95% CI) | -7,5(-8,3; -6,6) | -6,7(-7,6; -5,9) | -4,6(-5,5; -3,8) | 70 mg: -2,1 (-3,3; -0,9)140 mg: -2,8 (-4,0; -1,7) | n/aб |
| CI = доверителен интервал; ДММ = дни с мигрена месечно; HIT-6 = Тест за повлияване на главоболието, Headache Impact Test; MIDAS = Оценка на причинена от мигрената неработоспособност, Migraine Disability Assessment; n/a = неприложимо.a При вторичните крайни точки всички p-стойности се съобщават като некоригирани p-стойности и са статистически значими след коригиране за множествени сравнения.б За експлораторните крайни точки не са представени p-стойности.в При HIT-6: Промяната и намалението спрямо изходното ниво са оценени през последните4 седмици на 12-седмичната двойносляпа терапевтична фаза. При MIDAS: Промяната и намалението спрямо изходното ниво са оценени в продължение на 24 седмици. За събиране на данните е използван период от 1 месец.г р стойността е изчислена въз основа на отношението на шансовете. | |||||
При пациентите с неуспех от една или повече фармакотерапии за профилактика на мигрена наблюдаваната терапевтична разлика по отношение на намаление на ДММ между еренумаб 140 mg и плацебо е -2,5 (95% CI: -3,4; -1,7), а между еренумаб 70 mg и плацебо -2,0 (95%
CI: -2,8; -1,2). Също така има по-голям процент участници, лекувани с еренумаб, които са постигнали поне 50% намаление на ДММ в сравнение с плацебо (39,7% за 140 mg и 38,6% за 70 mg, със съотношение на шансовете съответно 3,1 [95% CI: 1,7; 5,5] и 2,9 [95% CI: 1,6; 5,3]).
Ефикасността се поддържа до 1 година в частта с активно повторно рандомизиране на Проучване 2. В активната терапевтична фаза (АТФ) пациентите са повторно рандомизирани да получават 70 mg или 140 mg еренумаб. 79,8% завършват цялото проучване с продължителност 52 седмици. Намалението на дните с мигрена месечно от изходното ниво до седмица 52 е -4,22 в групата в АТФ със 70 mg и -4,64 дни в групата в АТФ със 140 mg. На седмица 52 процентът
участници, постигнали ≥50% намаление на ДММ спрямо изходното ниво е 61,0% в групата в АТФ със 70 mg и 64,9% в групата в АТФ със 140 mg.
Дългосрочно проследяващо проучване
След плацебо контролирано проучване, 383 пациенти продължават в открита фаза на лечение в продължение на 5 години, като първоначално са получавали 70 mg еренумаб (медиана на експозиция: 2,0 години), от които 250 пациенти са увеличили дозата си до 140 mg (медиана на експозиция: 2,7 години). 214 са завършили откритата фазата на лечение с продължение
5 години. От 383 пациенти, 168 (43,9%) са прекратили като най-честите причини са по желание на пациента (84 пациенти; 21,9%), нежелани събития (19 пациенти; 5,0%), загубени за
проследяване (14 пациенти; 3,7%) и липса на ефикасност (12 пациенти; 3,1%). Резултатите показват, че ефикасността се запазва до 5 години в откритата фаза на лечение на проучването.
Проучване 3: проучване при пациенти с предходни 2 до 4 неуспешни или неподходящи фармакотерапии за профилактика на мигрена
246 възрастни пациенти с епизодична мигрена са рандомизирани в съотношение 1:1 да получават или еренумаб 140 mg (n = 121), или плацебо (n = 125) за 12 седмици. Трима пациенти (еренумаб: 2, плацебо: 1) са изключени от първичния анализ поради това, че не са получили лечение по проучването. По време на последните 4 седмици на двойносляпото лечение 30,3% (36/119) от пациентите в групата на еренумаб са постигнали поне 50% понижение от изходното ниво на ДММ в сравнение с 13,7% (17/124) в групата на плацебо (p = 0,002).
Проучване 4: проучване за оценка на поносимостта (първична крайна точка) и ефикасността в сравнение с топирамат
777 възрастни пациенти с епизодична мигрена или хронична мигрена са рандомизирани в съотношение 1:1 да получават или еренумаб (70 mg или 140 mg, n = 389), или топирамат 50 до 100 mg (n=388) за 24 седмици (двойносляпа фаза на лечение). Данните за безопасност и ефикасност са сборни за пациентите, получаващи дози еренумаб 70 mg и 140 mg, в сравнение с тези при пациентите, получаващи топирамат.
Еренумаб демонстрира превъзходство спрямо топирамат по отношение на поносимостта въз основа на честотата на преустановяване на лечението поради нежелани събития (еренумаб: 10,5%, топирамат: 38,9%; p <0,001; първична крайна точка). В допълнение, 55,4% от пациентите в групата на еренумаб са постигнали поне 50% понижение от изходното ниво на ДММ по време на последните 3 месеца от проучването, в сравнение с 31,2% в групата на топирамат (p <0,001).
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Aimovig за профилактика на мигрена в една или повече подгрупи на педиатричната популация (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Еренумаб има нелинейна кинетика в резултат на свързването с CGRP-R рецептора. Независимо от това, при терапевтични дози фармакокинетиката на еренумаб, след подкожно приложение на всеки 4 седмици, е предимно линейна поради насищане на свързването с CGRP-R. Подкожното приложение на доза 140 mg веднъж месечно и на 70 mg веднъж месечно при здрави доброволци води до средна Cmax (стандартно отклонение [SD]) съответно 15,8 (4,8) µg/ml и 6,1 (2,1) µg/ml, и средна AUClast (SD) съответно 505 (139) ден*µg/ml и 159 (58) ден*µg/ml.
Наблюдава се по-малко от двукратно кумулиране на най-ниската серумна концентрация след подкожно приложение на доза 140 mg на всеки 4 седмици, а най-ниската серумна концентрация достига стационарно състояние след 12-седмично приложение.
Абсорбция
След прилагане на единична подкожна доза 140 mg или 70 mg еренумаб при здрави възрастни, медианата на пиковата серумна концентрация се достига за 4 до 6 дни, а очакваната абсолютна бионаличност е 82%.
Разпределение
След единична интравенозна доза 140 mg средният (SD) обем на разпределение по време на терминалната фаза (Vz) се очаква да бъде 3,86 (0,77) l.
Биотрансформация/Елиминиране
Наблюдават се две фази на елиминиране на еренумаб. При ниски концентрации елиминирането е предимно чрез свързване с прицелния рецептор (CGRP-R), при което настъпва насищане, докато при по-високи концентрации елиминирането на еренумаб е предимно по неспецифичен протеолитичен път. По време на периода на прилагане еренумаб се елиминира предимно по неспецифичен протеолитичен път с ефективен полуживот 28 дни.
Специални популации
Пациенти с бъбречно увреждане
Пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (eGFR <30 ml/min/1,73 m2) не са проучвани. При популационен фармакокинетичен анализ на интегрираните данни от клиничните проучвания с Aimovig не е установена разлика във фармакокинетиката на еренумаб при пациентите с лека или умерена степен на бъбречно увреждане в сравнение с тези с нормална бъбречна функция (вж. точка 4.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
Не са провеждани проучвания при пациенти с чернодробно увреждане. Еренумаб, като човешко моноклонално антитяло, не се метаболизира от цитохром P450 ензимите и чернодробният клирънс не е основният път на очистване на еренумаб (вж. точка 4.2).
Фармацевтични данни - Aimovig 140 mg
Захароза Полисорбат 80
Натриев хидроксид (за коригиране на pH)
Ледена оцетна киселина Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Предварително напълнена спринцовка
Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
След като се извади от хладилника, Aimovig трябва да се използва в рамките на 7 дни, когато се съхранява при стайна температура (до 25°C) или да се изхвърли. Ако се съхранява при по-висока температура или за по-дълъг период от време, трябва да се изхвърли.
Предварително напълнена писалка
Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
След като се извади от хладилника, Aimovig трябва да се използва в рамките на 7 дни, когато се съхранява при стайна температура (до 25°C) или да се изхвърли. Ако се съхранява при по-висока температура или за по-дълъг период от време, трябва да се изхвърли.
Предварително напълнена спринцовка
Aimovig се предоставя в предварително напълнена спринцовка (1 ml, стъкло тип 1) с игла от неръждаема стомана и капачка на иглата.
Aimovig се предлага в опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена спринцовка.
Предварително напълнена писалка
Aimovig се предоставя в предварително напълнена писалка (1 ml, стъкло тип 1) с игла от неръждаема стомана и капачка на иглата.
Aimovig се предлага в опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена писалка и групови опаковки, съдържащи 3 (3х1) предварително напълнени писалки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Преди да бъде приложен разтворът трябва да се огледа внимателно. Разтворът не трябва да се инжектира, ако е мътен, видимо жълт или съдържа люспи или частици.
Предварително напълнена спринцовка
За да се избегне дискомфорт на мястото на инжектиране, предварително напълнената(ите) спринцовка(и) трябва да се остави(ят) при стайна температура (до 25°C) в продължение на поне 30 минути преди инжектирането. Също така трябва да се пази(ят) от директна слънчева светлина. Трябва да се инжектира цялото съдържание на предварително напълнената(ите) спринцовка(и). Спринцовката(ите) не трябва да се затопля(т), като се използва източник на топлина, например гореща вода или микровълнова фурна, и не трябва да се разклаща(т).
Предварително напълнена писалка
За да се избегне дискомфорт на мястото на инжектиране, предварително напълнената(ите) писалка(и) трябва да се остави(ят) при стайна температура (до 25°C) в продължение на поне 30 минути преди инжектирането. Също така трябва да се пази(ят) от директна слънчева светлина. Трябва да се инжектира цялото съдържание на предварително напълнената(ите) писалка(и). Писалката(ите) не трябва да се затопля(т), като се използва източник на топлина, например гореща вода или микровълнова фурна, и не трябва да се разклаща(т).
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.