Omlyclo 75 mg - Solution for injection

Алергична астма

Omlyclo е показан при възрастни, юноши и деца (на възраст от 6 до <12 години). Лечение с Omlyclo трябва да се обмисля само при пациенти с убедителни данни за IgE

(имуноглобулин Е) медиирана астма (вж. точка 4.2).

Възрастни и юноши (на възраст 12 години и по-големи)

Omlyclo е показан като допълнителна терапия за подобряване на контрола на астмата при пациенти с тежка персистираща алергична астма, които имат положителен кожен тест или in vitro реактивност към целогодишни въздушни алергени и редуцирана белодробна функция (ФЕО1 <80%), както и чести дневни симптоми или събуждания през нощта и множество

документирани тежки екзацербации на астмата, независимо от високата дневна доза на прилаганите инхалаторни кортикостероиди плюс дългодействащ инхалаторен бета2-агонист.

Деца (на възраст от 6 до <12 години)

Omlyclo е показан като допълнителна терапия за подобряване на контрола на астмата при пациенти с тежка персистираща алергична астма, които имат положителен кожен тест или in vitro реактивност към целогодишни въздушни алергени, чести дневни симптоми или събуждания през нощта и множество документирани тежки екзацербации на астмата, независимо от високата дневна доза на прилаганите инхалаторни кортикостероиди плюс дългодействащ инхалаторен бета2-агонист.

Хроничен риносинуит с назална полипоза (Chronic rhinosinusitis with nasal polyps, CRSwNP)

Omlyclo е показан като допълваща терапия с интраназални кортикостероиди (ИНК) за лечение на възрастни пациенти (на и над 18 години) с тежък CRSwNP, при който терапията с ИНК не предоставя адекватен контрол на заболяването.

Лечението трябва да се започва от лекари с опит в диагнозата и лечението на тежка персистираща астма или хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP).

Дозировка

При алергична астма и CRSwNP се следват едни и същи принципи на прилагане. Подходящата доза и честотата на прилагане на омализумаб при тези заболявания се определят от изходното ниво на IgE (IU/ml), измерено преди започване на лечението, и телесното тегло (kg). Нивото на IgE на пациентите се определя преди прилагането на началната доза чрез някой от наличните търговски тестове за определяне на общ IgE в серума. Въз основа на получените резултати при всяко прилагане могат да са необходими от 75 до 600 mg омализумаб в 1 до 4 инжекции.

При пациентите с алергична астма и IgE на изходно ниво под 76 IU/ml вероятността за полза от лечението е по-малка (вж. точка 5.1). Лекарите, предписващи лекарствения продукт, трябва да бъдат сигурни, че възрастните пациенти и юношите с IgE под 76 IU/ml, както и децата (на възраст от 6 до <12 години) с IgE под 200 IU/ml имат несъмнена in vitro реактивност (RAST) към целогодишен алерген преди започване на терапията.

Вижте Таблица 1 за схемата за преизчисляване и Таблици 2 и 3 за схемите за определяне на дозата.

Пациентите, чиито изходни нива на IgE или телесно тегло в килограми са извън границите на таблицата за дозите, не трябва да получават омализумаб.

Максималната препоръчвана доза е 600 mg омализумаб на всеки две седмици.

* Предварително напълнената спринцовка Omlyclo 300 mg и всички видове предварително напълнени писалки не са предназначени да се използват при пациенти, които са на възраст < 12 години.

**В тази таблица е посочен най-малкият брой инжекции за пациентите, но са възможни и други комбинации спринцовки/писалки за получаване на желаната доза.

>800-900

>900-

1 000

>1000-

1 100

ПРИЛАГАНЕ НА ВСЕКИ 2 СЕДМИЦИ ВЖ. ТАБЛИЦА 3

* Пациенти с телесно тегло под 30 kg не са проучвани в основните изпитвания при CRSwNP.

>900-

1 000

>1 000-

1 100

>1 100-

1 200

>1 200-

1 300

>1 300-

1 500

225

300

375

450

525

600

225

300

375

450

600

300

300

450

525

600

Недостатъчни данни, за да се препоръча доза

* Пациенти с телесно тегло под 30 kg не са проучвани в основните изпитвания при CRSwNP.

Продължителност на лечението, проследяване и адаптиране на дозата Алергична астма

Omlyclo е показан за дългосрочно лечение. Клиничните изпитвания показват, че са необходими поне 12-16 седмици, за да има ефект от лечението. 16 седмици след започване на лечението с Omlyclo пациентите трябва да бъдат прегледани от своя лекар за оценка на ефективността на лечението преди да се прилагат по-нататъшни инжекции. Решението да се продължи лечението след 16-тата седмица или при следващи случаи трябва да се основава на това дали се наблюдава значително подобрение на цялостния контрол на астмата (вж. точка 5.1; Цялостна оценка на лекаря за ефективността на лечението).

Хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP)

В клинични изпитвания за CRSwNP, промени в скора за назална полипоза (nasal polyps score, NPS) и скора за назална конгестия (nasal congestion score, NCS) са наблюдавани на седмица 4. Необходимостта от продължителна терапия трябва да се оценява периодично въз основа на тежестта на заболяването на пациента и нивото на контрол на симптоматиката.

Алергична астма и хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP)

Прекратяването на лечението обикновено води до възстановяване на повишените нива на свободен IgE и свързаните с тях симптоми. Нивата на общия IgE са повишени по време на лечението и остават повишени до една година след прекратяване на лечението. Поради тази причина повторното изследване на нивата на IgE по време на лечението не може да се използва като критерий за определяне на дозата. Определянето на дозата след прекъсвания на лечението с продължителност под една година трябва да се основава на серумните нива на IgE, получени при първоначалното определяне на дозата. Серумни нива на общия IgE могат да се изследват повторно за определяне на дозата, ако лечението е било прекъснато за една година или повече.

Дозите трябва да се адаптират при значителни промени в телесното тегло (вж. Таблици 2 и 3).

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (на 65 години и по-възрастни)

Има ограничени данни от употребата на омализумаб при пациенти на възраст над 65 години, но няма доказателства, че пациентите в старческа възраст изискват по-различна доза от останалите възрастни пациенти.

Бъбречно или чернодробно увреждане

Не са провеждани проучвания за ефекта на нарушената бъбречна или чернодробна функция върху фармакокинетиката на омализумаб. Тъй като клирънсът на омализумаб в клинични дози се осъществява предимно от ретикуло-ендотелната система (РЕС), има малка вероятност да бъде повлиян от бъбречно или чернодробно увреждане. Въпреки че при такива пациенти не се препоръчва специално коригиране на дозата, омализумаб трябва да се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

При алергична астма, безопасността и ефикасността на омализумаб при пациенти на възраст под 6 години не са установени. Липсват данни.

При CRSwNP, безопасността и ефикасността на омализумаб при пациенти на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Само за подкожно приложение. Омализумаб не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.

Предварително напълнената спринцовка Omlyclo 300 mg и всички дози предварително напълнена писалка не са предназначени за използване при деца, които са на възраст < 12 години. Предварително напълнена спринцовка Omlyclo 75 mg и предварително напълнена спринцовка Omlyclo 150 mg могат да се използват при деца на възраст от 6 до 11 години с алергична астма.

Ако е необходима повече от една инжекция за достигане на определената доза, инжекциите трябва да бъдат разделени на две или повече места на инжектиране (Таблица 1).

Пациентите, при които липсва анамнеза за анафилаксия, могат да си поставят сами инжекциите Omlyclo или да бъдат инжектирани от човека, който полага грижи за тях, след 4-тата доза, ако техният лекуващ лекар прецени, че това е подходящо (вж. точка 4.4). Пациентът или човекът, който полага грижи за него, трябва да бъдат обучени на правилната техника на инжектиране и да разпознават ранните признаци и симптоми на сериозните алергични реакции.

Пациентът или човекът, който полага грижи за него, трябва да бъдат инструктирани да инжектират цялото количество Omlyclo, съгласно указанията за употреба, предоставени в листовката.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Общи

Омализумаб не е показан за лечение на остри екзацербации на астма, остър бронхоспазъм или

status asthmaticus.

Омализумаб не е проучван при пациенти със синдром на хиперимуноглобулин E или алергична бронхопулмонална аспергилоза или за превенция на анафилактични реакции, включително провокираните от хранителна алергия, атопичен дерматит или алергичен ринит. Омализумаб не е показан за лечение на тези състояния.

Лечението с омализумаб не е проучвано при пациенти с автоимунни заболявания, имунокомплексни болести или предхождащо бъбречно или чернодробно увреждане (вж. точка 4.2). Трябва да се подхожда предпазливо при прилагане на омализумаб при тези групи пациенти.

Не се препоръчва внезапното спиране на системните или инхалаторните кортикостероиди след започване на терапия с омализумаб при алергична астма и CRSwNP. Намаляването на дозите на кортикостероидите трябва да се извършва под строгия контрол на лекар и може да се налага да се осъществява постепенно.

Нарушения на имунната система

Алергични реакции тип I

При прилагане на омализумаб могат да се появят локални или системни алергични реакции тип I, включително анафилаксия и анафилактичен шок, дори и след дълъг период на лечение.

Повечето от тези реакции са настъпили в рамките на 2 часа след първата и следващите инжекции омализумаб, но някои са настъпили след повече от 2 часа и дори повече от 24 часа след инжекцията. В повечето случаи анафилактичните реакции настъпват при приложение на първите 3 дози омализумаб. Поради това първите 3 дози трябва да се прилагат или от медицински специалист, или под негов контрол. Наличието на анамнеза за анафилаксия, несвързана с лечението с омализумаб, може да бъде рисков фактор за възникване на анафилаксия след приложение на омализумаб. Поради тази причина при пациенти с известна анамнеза за анафилаксия, омализумаб трябва да се прилага от медицински специалист, който винаги трябва да има в наличност лекарствени продукти за незабавно лечение на анафилактични реакции след прилагане на омализумаб. При поява на анафилактични или други сериозни нежелани реакции, приложението на омализумаб трябва да се спре незабавно и да се започне подходящо лечение. Пациентите трябва да са информирани, че такива реакции са възможни и трябва да се търси бърз контакт с медицинско лице, ако възникнат алергични реакции.

В хода на клиничните изпитвания при малък брой пациенти се установяват антитела към омализумаб (вж. точка 4.8). Клиничното значение на анти-омализумаб антителата все още не е добре изяснено.

Серумна болест

Серумната болест и реакциите, наподобяващи серумна болест, представляващи тип III алергични реакции от забавен тип, се наблюдават при пациенти, лекувани с хуманизирани моноклонални антитела, в това число и омализумаб. Предполагаемият патофизиологичен механизъм включва образуването и отлагането на имунни комплекси вследствие на образуването на антитела срещу омализумаб. Появяват се обикновено 1-5 дни след прилагане на първата или следващите инжекции, а също така и след продължително лечение.

Симптомите, подсказващи развитието на серумна болест, включват артрит/артралгия, обрив (уртикария или други видове), повишена температура и лимфаденопатия. Антихистамините и кортикостероидите може да се използват за превенция и лечение на този вид нарушение на имунната система и пациентите трябва да бъдат съветвани да съобщават при поява на суспектни симптоми.

Синдром на Churg-Strauss и хипереозинофилен синдром

Пациенти с тежка астма може рядко да имат системен хипереозинофилен синдром или алергичен еозинофилен грануломатозен васкулит (синдром на Churg-Strauss), като и двете състояния обикновено се лекуват със системни кортикостероиди.

В редки случаи пациентите, лекувани с антиастматични лекарствени продукти, включително омализумаб, може да имат или да развият системна еозинофилия и васкулит. Тези събития често са свързани с намаляване на дозата на пероралната кортикостероидна терапия.

При тези пациенти лекарите трябва да внимават за развитие на изразена еозинофилия, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, аномалии на околоносните синуси, сърдечни усложнения и/или невропатия.

Преустановяване на терапията с омализумаб трябва да се има предвид при всички тежки случаи на изброените по-горе нарушения на имунната система.

Паразитози (хелминтози)

IgE може да участва в имунологичния отговор при някои хелминтози. При пациентите с хроничен висок риск от хелминтоза едно плацебо-контролирано изпитване показва леко повишение на честота на тези инфекции при употреба на омализумаб, въпреки че хода, тежестта и отговора към лечението на инфекцията не се променят. Честотата на хелминтозите в цялата програма за клинични изпитвания, която не е била планирана да открива такива инфекции, е по-малко от 1 на 1 000 пациенти. Въпреки това е необходимо повишено внимание при пациентите с висок риск от хелминтози, особено при пътуване в райони, където хелминтозите са ендемични заболявания. Ако пациентите не отговарят на препоръчваното антихелминтно лечение, трябва да се обсъди спирането на омализумаб.

Помощно вещество с известно действие

Това лекарство съдържа 0,20 mg полисорбат 20 (E 432) във всяка предварително напълнена спринцовка или предварително напълнена писалка, които са еквивалентни на 0,40 mg/ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции. Пациентите с алергия към полисорбат не трябва да приемат това лекарство.

Тъй като IgE може да участва в имунния отговор към някои хелминтни инфекции, омализумаб може индиректно да намали ефикасността на лекарствени продукти за лечение на инфекции, предизвикани от хелминти или други паразити (вж. точка 4.4).

Цитохром P450 ензимите, ефлуксните помпи и протеин-свързващите механизми не участват в клирънса на омализумаб; следователно съществува малка вероятност за взаимодействия от типа “лекарство-лекарство‘. Не са провеждани проучвания за взаимодействия на омализумаб с лекарствени продукти или ваксини. Няма фармакологични основания да се очаква, че обичайно предписваните лекарствени продукти, използвани при лечението на астмата или CRSwNP, ще взаимодействат с омализумаб.

Алергична астма

При клиничните проучвания омализумаб се използва обикновено заедно с инхалаторни или перорални кортикостероиди, инхалаторни краткодействащи или дългодействащи бета агонисти, левкотриенови модулатори, теофилини и перорални антихистаминови средства. Няма данни, че безопасността на омализумаб се променя с тези обичайно използвани антиастматични лекарствени продукти. Известни са ограничени данни за употребата на омализумаб в комбинация със специфична имунотерапия (хипосенсибилизация). В клинично изпитване, при което омализумаб е прилаган едновременно с имунотерапия, е установено, че безопасността и ефикасността на омализумаб, прилаган в комбинация със специфична имунотерапия, не се различават от тези на омализумаб, прилаган самостоятелно.

Хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP)

В клиничните проучвания омализумаб се използва заедно с мометазон спрей за интраназално приложение съгласно протокола. Други често използвани съпътстващи лекарствени продукти включват други интраназални кортикостероиди, бронходилататори, антихистамини, антагонисти на левкотриеновия рецептор, адренергични средства/симпатомиметици и локални назални анестетици. Няма данни, показващи, че безопасността на омализумаб е променена при съпътстваща употреба на тези други често използвани лекарствени продукти.

Бременност

Неголям обем данни за бременни жени (за изхода от 300 до 1 000 случая на бременност), базирани на регистър на бременността и постмаркетингови спонтанни съобщения, не показват малформативна или фетална/неонатална токсичност. Проспективно проучване по регистър на бременността (EXPECT) при 250 бременни жени с астма, с експозиция на омализумаб, показва, че честотата на големите вродени аномалии е подобна (8,1% спрямо 8,9%) при EXPECT и съответстващи по заболяване (умерено тежка и тежка астма) пациенти. Интерпретацията на данните може да бъде повлияна в резултат на методологични ограничения на проучването, включително малък размер на извадката и нерандомизиран дизайн.

Омализумаб преминава плацентарната бариера. Независимо от това проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Омализумаб е свързан с възрастово зависимо понижение на тромбоцитите в кръвта при нечовекоподобни примати, с по-висока относителна чувствителност при ювенилните животни (вж. точка 5.3).

При клинична необходимост може да се обмисли употребата на омализумаб по време на бременност.

Кърмене

Имуноглобулините от клас G (IgG) се екскретират в кърмата и поради тази причина се очаква, че и омализумаб ще се екскретира в кърмата. Наличните данни при нечовекоподобни примати показват екскреция на омализумаб в млякото (вж. точка 5.3).

Проучването EXPECT, включващо 154 кърмачета с експозиция на омализумаб по време на бременността и по време на кърменето, не показва нежелани ефекти върху кърмачето.

Интерпретацията на данните може да бъде повлияна в резултат на методологични ограничения на проучването, включително малък размер на извадката и нерандомизиран дизайн.

Приложени перорално, имуноглобулините от клас G претърпяват протеолиза в червата и имат ниска бионаличност. Не се очакват ефекти върху новородените/кърмачетата. Следователно, при клинична необходимост, може да се обмисли употреба на омализумаб по време на кърмене.

Фертилитет

Липсват данни относно влиянието на омализумаб върху фертилитета при хора. При специално предназначени неклинични проучвания за фертилитета при нечовекоподобни примати, включително проучвания по време на чифтосване, не са наблюдавани нарушения на фертилитета при мъжките и женските животни след многократно приложение на омализумаб при дози до 75 mg/kg. Освен това не са наблюдавани генотоксични ефекти в отделно неклинично проучване за генотоксичност.

Омализумаб не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Алергична астма и хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP)

Обобщение на профила на безопасност

По време на клиничните изпитвания за алергична астма при възрастни и юноши на възраст

12 години и по-големи най-често съобщаваните нежелани реакции са главоболие и реакция на мястото на инжектиране, включително болка на мястото на инжектиране, подуване, еритем и пруритус. В клиничните изпитвания при деца на възраст от 6 до <12 години най-често съобщаваните нежелани реакции са главоболие, пирексия и болка в горната част на корема.

Повечето реакции са леки до умерени по тежест. В клиничните изпитвания при пациенти на възраст ≥18 години с CRSwNP най-често съобщаваните нежелани реакции са главоболие, замаяност, артралгия, болка в горната част на корема и реакции на мястото на инжектиране.

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции, наблюдавани при клиничните проучвания в общата популация за безопасност при алергична астма и CRSwNP, лекувана с омализумаб, са изброени в таблица 4 по системо- органни класове, съгласно MedDRA, и по честота. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Категориите по честота са дефинирани като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000) и много редки (<1/10 000). Реакциите, докладвани след пускането на продукта на пазара, са изброени с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

*: Много чести при деца на възраст от 6 до <12 години

**: При деца на възраст от 6 до <12 години

#: Чести в изпитвания за назална полипоза

†: С неизвестна честота в изпитвания за алергична астма

Описание на избрани нежелани реакции

Нарушения на имунната система

За допълнителна информация вижте точка 4.4.

Анафилаксия

В клиничните изпитвания анафилактичните реакции са редки. Въпреки това, след кумулативно търсене в постмаркетинговата база данни, свързани с безопасността, се установяват общо 898 случая на анафилаксия. На базата на изчислена експозиция при 566 923 пациентогодини лечение, това води до честота на съобщаване приблизително 0,20%.

Артериални тромбоемболични събития (АТС)

В контролираните клинични изпитвания и в междинните анализи на обсервационно проучване е наблюдавана числена разлика в броя на възникналите АТС. Дефиницията на съставната крайна точка АТС включва инсулт, транзиторни исхемични атаки, миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия и смърт поради сърдечно-съдова причина (включително смърт поради неизвестна причина). В окончателния анализ на обсервационното проучване честотата на АТС на 1 000 пациентогодини е 7,52 (115/15 286 пациентогодини) при пациентите, лекувани с омализумаб, и 5,12 (51/9 963 пациентогодини) при контролите. В мултивариантен анализ, контролиращ наличните изходни сърдечносъдови фактори, коефициентът на риск е 1,32 (95% доверителен интервал 0,91-1,91). В отделен сборен анализ на клинични изпитвания, включващ всички рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани клинични изпитвания с продължителност 8 или повече седмици, честотата на АТС на 1 000 пациентогодини е 2,69 (5/1 856 пациентогодини) при пациентите, лекувани с омализумаб, и 2,38 (4/1 680 пациентогодини) при пациентите на плацебо (процентно съотношение 1,13, 95% доверителен интервал 0,24-5,71).

Тромбоцити

В клиничните изпитвания малък брой пациенти имат тромбоцитен брой под долната граница на нормалните лабораторни показатели. След пускането на продукта на пазара са съобщени изолирани случаи на идиопатична тромбоцитопения, включително тежки случаи.

Паразитози

При пациенти с хроничен висок риск от хелминтоза едно плацебо-контролирано изпитване показва леко числено повишение на честота на тези инфекции при употреба на омализумаб, което не е статистически значимо. Ходът, тежестта и отговорът към лечението на инфекцията не се променят (вж. точка 4.4).

Системен лупус еритематодес

Съобщават се случаи на системен лупус еритематодес (СЛЕ) по време на клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит при пациенти с умерена до тежка астма и ХСУ. Точната патогенеза на СЛЕ не е изяснена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Не е определена максималната поносима доза на Omlyclo. На пациенти са прилагани единични интравенозни дози до 4 000 mg без доказателства за дозолимитираща токсичност. Най-високата кумулативна доза, прилагана на пациенти, е 44 000 mg за период от 20 седмици и тази доза не води до нежелани остри ефекти.

При съмнение за предозиране пациентът трябва да се наблюдава за поява на необичайни признаци и симптоми. Трябва да се потърси и започне медикаментозно лечение.