ACCU-THYROX 100 micrograms/5 ml oral solution

АКУ-ТИРОКС перорален разтвор е показан за:

• Хипотиреоидизъм (вроден или придобит)

• Дифузна нетоксична гуша

• Гуша свързана с тиреоидит на Хашимото

• Супресивно лечение при карцином на щитовидната жлеза

Възрастни

Лечението на всякакви тиреоидни нарушения трябва да се определя индивидуално, като се вземе предвид клиничния отговор, биохимични тестове и редовното наблюдение.

Индивидуалната дневна доза трябва да се определя на базата на лабораторни тестове и клинични прегледи. Тъй като при определен брой пациенти има повишени концентрации на Т4 и fT4 базалната серумна концентрация на тиреостимулиращия хормон осигурява по-надеждна основа за посочения курс на лечение.

Пациенти преминаващи от лечение с перорален разтвор към таблетна форма или от таблетна форма към перорален разтвор, трябва да се наблюдават внимателно.

Най-добре е левотироксин да се приема като еднократна доза, на гладно, преди закуска.

Хипотиреоидизъм (вроден или придобит)

Възрастни и деца на възраст над 12 години

Началната доза се адаптира с увеличение с 25 до 50 микрограма на 3 - 4 седмични интервали, докато се постигне клиничен отговор и измерванията на плазмения тироксин и тироид стимулиращ хормон покажат, че тироидния дефицит е коригиран и е установена поддържаща доза.

Дифузна нетоксична гуша или гуша свързана с тиреоидит на Хяшимото

Препоръчителната дневна доза е 50-200 микрограма / ден.

Супресивно лечение на карцином на щитовидната жлеза

Препоръчителната дневна доза е 150-300 микрограма / ден

При пациенти в старческа възраст, при пациенти с коронарно сърдечно заболяване и при пациенти с тежък или съществуващ от дълго време хипотиреоидизъм се изисква специално внимание при започване на терапия с тиреоидни хормони, т.е. трябва да се започне с ниска начална доза (например 12,5 микрограма/ден), която да бъде повишавана бавно и на големи интервали (например постепенно повишаване на дозата на всеки две седмици с 12,5 микрограма/ден), при често изследване на тиреоидните хормони. Възможно е да се обмисли назначаване на доза, по-ниска от оптималната, осигуряваща напълно заместителната терапия, въпреки че това може да не доведе до пълна корекция на нивата на ТСХ.

Педиатрична популация

Обичайната поддържаща доза е от 100 до 150 микрограма на m² телесна повърхност.

При новородени и кърмачета с вроден хипотиреоидизъм, където ранното заместително лечение с левотироксин е важно, препоръчителната начална доза е 10-15 микрограма левотироксин на килограм телесно тегло на ден през първите три месеца. След това, дозата трябва да се определи индивидуално според клиничните резултати и според нивата на тиреоидните хормони и TCX

При деца с придобит хипотиреоидизъм препоръчителната начална доза е 12,5-50 микрограма на ден. Дозата трябва да се увеличи постепенно на всеки 2-4 седмици според клиничните резултати и според нивата на тиреоидните хормони и ТСХ, докато се достигне пълната субституираща доза.

Кърмачетата получават цялата дневна доза наведнъж най-малко 30 минути преди първото хранене за деня.

Продължителността на лечението обикновено е за цял живот при случаите на хипотиреоидизъм, нетоксична гуша и гуша свързана с тиреоидит на Хашимото.

При пациенти с нетоксична дифузна гуша и нормални нива на Т4 и TSH, може да се обмисли лечение с левотироксин. Ако не се установи видимо нарастване на размерите на гушата след 6 до 12 месеца, тиреоидната терапия трябва да се прекрати,

Перорално приложение.

Препоръчително е дозата да се приема преди закуска.

• Сврхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, описани в точка 6.1

• При пациенти с надбъбречна недостатъчност без адекватно кортикостероидно покритие.

• Лечение с левотироксин не трябва да се прилага в случай на остър инфаркт на миокарда, остър миокардит и остър панкардит.

• По време на бременност не е показана комбинирана терапия с левотироксин и антитиреоиден агент за лечение на хипертиреоидизъм (вж. точка 4.6).

Тиреоидните терапии трябва да се прилагат с внимание при пациенти със сърдечносъдови нарушения, включително миокардна недостатъчност и хипертония.

Тиреоидзаместващата терапия трябва да се въвежда постепенно при пациенти в старческа възраст и тези с тежък хипотиреоидизъм. Необходимо е специално внимание при симптоми на сърдечна недостатъчност или доказан с ЕКГ инфаркт на миокарда, поради тези причини трябва да се подходи внимателно при лечение на хипотиреоидизъм при пациенти в старческа възраст.

Пациенти с адренокортикална недостатъчност може да не реагират добре на лечение с левотироксин, поради това е препоръчително да се започне терапия с кортикостероиди, преди да се включи лечение с левотироксин.

Да се прилага с внимание при пациенти с диабет или пациенти на лечение с гликозиди.

Субклинично хипертиреоидизмът може да бъде свързан със загуба на костна плътност. За минимизиране на риска от остеопороза дозировката на левотироксин натрий трябва да се титрира до най-ниското възможо ефективно ниво. Родителите на деца приемащи тироиден лекарствен продукт трябва да се предупредят за възможен частичен косопад по време на първите няколко месеца от лечението, но този ефект обикновенно е временен като впоследствие се наблюдава възстановяване на растежа.

Не трябва да се допуска дори леко изразен лекарствено- ицдуциран хипертиреоидизъм при коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност или тахиаритмии. При тези случаи на лечение с тиреоидни хормони е необходим по-чест контрол на параметрите на тиреоидните хормони.

В случай на вторичен хипотиреоидизъм, причината трябва да се определи преди началото на заместителната терапия и ако е необходимо, да се започне заместително лечение за компесниране на адренална недостатъчност.

Когато се предполага автономна функция на щитовидната жлеза, се препоръчва да се проведе TRH тест или да се направи супресивна сцинтиграфия преди лечението.

Левотироксин не трябва да се назначава при хипертиреоидни състояния, освен като съпътстващо лечение по време на антитиреоидна терапия на хипертиреоидизъм.

Тиреоидните хормони не трябва да се прилагат за намаляване на телесно тегло. Обичайните дози не водят до намаляване на теглото при пациенти с еутиреоидна функция. По-високите дози може да причинят сериозни или дори животозастрашаващи нежелани реакции (вж. точка 4.9)

Полезно би било да се направи ЕКГ, предшестващо лечението с левотироксин, за да се предотврати объркване на доказателства за исхемия, с промени предизвикани от хипотиреоидизъм. Ако се предизвика прекалено рязко ускоряване на метаболизма (причиняващо диария, нервност, учестен пулс, безсъние, тремор и понякога стенокардна болка, когато има латентна миокардна исхемия), намалете дозата или я спрете за 1-2 дни и започнете отново при по- ниска доза.

Този лекарствен продукт съдържа:

• Натриев метилхидроксибензоат (Е219). Могат да предизвикат алергични реакции (възможно е отложени във времето).

• Глицерол - може да предизвика главоболие, стомашно разстройство и диария

Ефетите на варфарин, дикумарол, аценокумарол, феницдион и вероятно други антикоагуланти се засилват от едновременното им приложение с тироидни съединения.

Отговорът към антидепресантите имипрамин, амитриптилин и други трициклични антидепресанти може да се засили от едновременното приложение с левотироксин.

Абсорбцията на левотироксин се намалява от сукралфат, натриев полистиренсулфонат или холестирамин чрез свързването им в червата.

Симетидин, алуминиев хидроксид, калциев карбонат и ферисулфатите също понижават абсорбцията на левотироксина в стомашно-чревния тракт.

Приемането им трябва да бъде през интервал от няколко часа.

Установено е, че едновременното приложение на карбамазепин, фенитоин, фенобарбитал, примадон или рифампицин с левотироксин ускорява неговия метаболизъм.

Възможна е проява на взаимодействие с хипогликемични лекарствени продукти, поради което пациенти с диабет трябва да се наблюдават за повишена нужда от инсулин или перорални хипогликемични лекарствени продукти.

Ако левотироксин се приложи при пациенти на дигиталисово лечение, може да се наложи коригиране на дозата на дигоксин, хипертироидни пациенти може да се нуждаят от постепенно повишение на дозата им дигоксин с напредване на лечението тъй като първоначално пациентите са относително чувствителни към дигоксин.

При едновременно приложение с кетамин има изолирани съобщения за значителна хипертония и тахикардия.

Докладвани са по един случай на предизвикани от ловастатин, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм при двама пациенти приемащи левотироксин. Привидна ниска плазмена концентрация е наблюдавана при едновременно противовъзпалително лечение с фенилбутазои или ацетилсалицилова киселина и левотироксинова терапия.

Левотироксинът ускорява метаболизма на пропанолол.

Естроген, естроген съдържащи лекарствени продукти и перорални контрацептиви може да доведат до увеличена необходимост от по-високи дози на тироидно лечение.

Противоположно андрогените и кортикостероидите понижават серумните нива на тироксин- свързващите глобулини.

Понижаващ ефект върху тироидните хормони може да има терапията с амидоарон при лечение на хипотиреоидизъм.

Ефектите на левотироксина може да се понижат от едновременна употреба със сертралин. Някои лекарствени продукти като литий, въздействат директно върху щитовидната жлеза и инхибират отделянето на тироидни хормони причиняващо хипотиреоидизъм.

Повишение на концентрацията на тироид-стимулиращия хормон е наблюдавано след приложение на хлорокин с прогванил, използвани за профилактика на малария при пациенти на лечение с левотироксин.

Привидно ниски плазмени нива са наблюдавани при съпътстваща противовъзпалителна терапия, като фенилбутазои или ацетилсалицилова киселина и лечение с левотироксин.

Тироидните лакарствени продукти повишават метаболитните нужди и поради това е нужно внимание при използване с лекарствени продукти, за които е известно че повлияват сърдечната функция, като симпатомиметици, тъй като те могат да засилят този ефект. В допълнение, тироидните хормони може да повишат рецепторната чувствителност към катехоламини.

Протеазни инхибитори

Протеазните инхибитори (напр. ритонавир, индинавир, лопинавир) може да повлияят ефекта на левотироксин. Препоръчва се стриктно наблюдаване на нивата на тироидните хормони. При необходимост, дозата на левотироксин трябва да бъде коригирана.

Севеламер

Севеламер може да намали абсорбцията на левотироксин. Затова се препоръчва пациентите да се проследяват за промени в тироидната функция в началото или в края на съпътстващото лечение. Ако е необходимо трябва да се адаптира дозата на левотироксина.

Инхибитори на тирозинкиназата

Инхибиторите на тирозинкиназата (напр. иматиниб, сунитиниб) могат да намалят ефикасността на левотироксин. Затова се препоръчва пациентите да се проследяват за промени в тироидната функция в началото или в края на съпътстващото лечение. Ако е необходимо трябва да се адаптира дозата на левотироксина.

Пропилтиоурацил. глюкокортикоиди. бета-симпатолитици. амиодарон и йод съдържащи рентген контрастни средства:

Тези вещества инхибират периферното превръщане на Т4 в ТЗ.

Поради високото си съдържание на йод, амиодоарон може да предизвика хипертиреодиизъм както и хипотиреоидизъм. Особено внимание се препоръчва в случай на нодозна гуша с възможна неустановена автономия.

Лекарствени продукти, индуцираши ензимите:

Лекарствените продукти, индуциращи ензимите, като барбитуратите или карбамазепин, могат да

увеличат чернодробния клирънс на левотироксина.

Съединения, съдържащи соя:

Съединенията, съдържащи соя, могат да намалят чревната абсорбция на левотироксин. Затова може да е необходимо адаптиране на дозата на АКУ-ТИРОКС перорален разтвор, по-специално в началото или след прекратяване на приема на соеви добавки.

Жени на поддържаща терапия за хипотиреоидизъм, в случай че забременеят трябва да се наблюдават внимателно. Левотироксин натрий не преминава през плацентата във втори и трети триместьр на бременността, но преминават през нея през първия триместьр. Не е известно левотироксин да има канцерогенни или тератогеннни ефекти.

По време на бременност и кърмене лечението с тиреоидни хормони трябва да се провежда последователно. Дозата на левотироксин може дори да се повиши при бременност.

Опитът показва, че няма доказателства за лекарствено индуцирани тератогенност и/или фетотоксичносг при хора при препоръчаните терапевтични дози. Изключително високите дози левотироксин по време на бременност могат да имат отрицателен ефект върху феталното и постнаталното развитие.

При бременност не е показано комбинирано лечение на хипертиреоидизъм с левотироксин и антитиреоидни средства. Такава комбинация ще изисква по-високи дози антитиреоидни средства, за които е известно, че преминават през плацентата и причиняват хипотиреоидизъм на кърмачето.

Диагностичните тестове с тиреоидна супресия не трябва да се провеждат по време на бременност, тъй като приложението на радиоактивни вещества при бременни е противопоказно.

Левотироксин се отделя с кърмата по време на кърмене, но концентрациите, които се достигат при препоръчаните терапевтични дози, не са достатъчни да причинят развитие на хипертиреоидизъм или да подтиснат секрецията на TSH при кърмачето. Левотироксин може да се използва по време на кърмене.

Не са извършвани проучвания на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Тъй като обаче левотироксин е идентичен на естествено присъстващия тироиден хормон, не се очаква АКУ-ТИРОКС перорален разтвор да повлияе способността за шофиране и работа с машини.

Следните нежелани лекарствени реакции се наблюдават при предозиране и кореспондират с клиинични симптоми, типични за хипертиреоидизма:

• сърдечни аритмии, ангинозен пристъп, тахикардия, цефалагия, менструални нарушения, псевдотумор на мозъка, мускулни крампи, главоболие, безпокойство, възбудимост, зачервяване, изпотяване, диария, прекомерна загуба на тегло и мускулна слабост, безсъние, тремор повишена температура, повръщане, палпитации и непоносимост към топлина.

Тези реакции обикновено изчезват след намаление на дневната доза или спиране на лечението

Реакциите на свръхчувствителност включват алергичен обрив, пруритус. Докладвани са и случаи на ангиоедема.

Понякога са съобщавани тироидни кризи след тежка или хронична интоксикация с резултат сърдечни аритмии, сърдечна недостатъчност, кома и смърт.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

България

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Повишеното ниво на ТЗ е по-надежден индикатор за предозиране, отколкото повишените нива на Т4 или fT4.

След предозиране се наблюдават симптоми на рязко повишаване скоростта на метаболитните процеси (вж. точка 4.8). В зависимост от степента на предозиране се препоръчва лечението на пациента да бъде спряно и да се направят изследвания.

Симптомите могат да се изявят като интензивни бета-симпатикомиметични ефекти, като тахикардия, тревожност, възбуда и хиперкинезия. Симптомите могат да бъдат повлияни от бета- блокери. След прекадено високи дози може да се използва плазмафереза.

Предозиране до 10 mg левотироксин се понася без усложнения като част от случаите на интоксикация (опити за самоубийство) при хора.

Съобщени са отделни случаи на внезапна сърдечна смърт при пациенти с дългогодишна злоупотреба с левотироксин.

Предозиране след скорошно поглъщане може да се третира със стомашна промивка или предизвикване на повръщане. Пропанолол и други подържащи мерки се използват за поддържане на циркулацията. Антитироидните лекарствени средства като пропилтиурацил и литий вероятно ще подпомогнат предпазването от тиреотоксични кризи в резултат на забавена абсорбция/спиране на действието.