ParaCeta 500 mg tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - ParaCeta 500 mg
ПараСета 500 mg таблетки е обезболяващо и температуропонижаващо средство и се използва за симптоматично лечение на повечето състояния, свързани с лека до умерена болка и висока температура, напр. главоболие, включително мигрена, зъбобол, болки в гърба, ревматични и мускулни болки, менструални болки, болки при възпалено гърло.
Възрастни, включително и пациенти над 60 години, и деца на и над 12 години:
Една до две таблетки на всеки 4 до 6 часа при необходимост.
Да не се взима на интервали, по-кратки от 4 часа.
Да не се взимат повече от 8 таблетки (4000 mg) за 24 часа.
Деца наи над12 г.: Да не се взимат повече от 6 таблетки за 24 часа.
Деца от 6 -12 години:
Половин до една (1/2 - 1) таблетка на всеки 4 до 6 часа при необходимост. Да не се дават повече от 4 таблетки за 24 часа. Да не се дава на деца повече от 3 дни без консултация с лекар. Максимална дневна доза 60 mg/kg, разпределена на дози от по 10-15 mg/kg. Да не се надвишава препоръчаната доза.
За перорално приложение.
Трябва да се внимава при предписването на парацетамол на пациенти с остра бъбречна или чернодробна недостатъчност. Рискът от предозиране е по-голям при индивиди с нецирозно алкохолно чернодробно заболяване. Пациентите трябва да бъдат предупреждавани да не приемат в същото време други парацетамол - съдържащи лекарства. Парацетамол се прилага с внимание при хроничен алкохолизъм.
Метоклопрамид или домперидон могат да ускорят скоростта на абсорбция на парацетамол, а холестирамин да я забави.
Продължителното редовно приемане на парацетамол може да засили антикоагулантния ефект на варфарин и други кумарини и да повиши риска от кръвотечение.
Нерегулярно приеманите дози не повлияват съществено общото състояние на организма.
Епидемиологичните проучвания при бременност при човека не показват риск при употребата на парацетамол в препоръчаните дози. Парацетамол се екскретира в майчиното мляко, но не в клинично значими количества. Наличните данни не показват, че парацетамол е противопоказан по време на кърмене.
Изброените по-долу нежелани ефекти са класифицирани според засегнатата система/орган и според честотата им (при продуктите без лекарско предписание е трудно да се оцени експозицията). В зависимост от честотата, нежеланите реакции могат да бъдат много чести (>1/10), чести (>1/100, <1/10), не много чести (>1/1000, < 1/100), редки (>1/10 000, < 1/1000) и много редки (<1/10 000), вкл. единични съобщения.
| Система/орган | Нежелана реакция | Честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Тромбоцитопения | Много редки |
| Имунна система | Анафилаксия Кожни реакции на свръхчувствителност, вкл. обрив,ангиоедем, Stevens Johnson синдром | Много редки |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Бронхоспазъм при пациенти чувствителни към ацетилсалицилова киселина и Н11ВС | Много редки |
| Хепато-билиарни нарушения | Нарушения във функцията на черния дроб | Много редки |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:
Изпълнителна Агенция по Лекарствата
ул. „Дамян Груев” №8
1303 София
Тел:+ 359 2 890 34 17
Уебсайт: www.bda.bg
Симптомите, наблюдавани през първите 24 часа след предозиране с парацетамол, са бледост, гадене, повръщане, анорексия и абдоминална болка. Признаците на увреждане на черния дроб могат да се наблюдават 12 до 48 часа след предозирането. Възможно е да се наблюдават аномалии в метаболизма на глюкозата и метаболитна ацидоза. При тежки отравяния чернодробното увреждане може да прогресира до енцефалопатия, кома и смърт. Възможно е да се развие тежко бъбречно увреждане с остра тубулна некроза, дори и при отсъствие на тежко чернодробно увреждане. Съобщавано е за сърдечни аритмии и панкреатит. При възрастни чернодробно увреждане е възможно след приемане на 10 g или повече парацетамол. Смята се, че прекомерно количество токсичен метаболит (обикновено адекватно детоксикирано от глутатион при приемане на обичайните дози парацетамол) се свързва необратимо с чернодробните тъкани.
Незабавното лечение е от голямо значение за овладяване предозирането с парацетамол.
Въпреки липсата на ранни симптоми, пациентите трябва да бъдат насочени към болница за незабавна медицинска помощ и на всеки пациент, приел около 7,5 g или повече парацетамол в предшестващите 4 часа, трябва да му бъде направена стомашна промивка. Може да се наложи прилагането на метионин - перорално или на n-ацетилцистеин - интравенозно, което би имало положителен ефект до 48 часа след предозиране.
Фармакологични свойства - ParaCeta 500 mg
Фармакотерапевтична група: Други аналгетици и атипиретици, АТС код: N02B ЕО1
Парацетамол е аналгетик и антипиретик. Счита се, че неговото действие се дължи на инхибиране синтезата на простагландини, основно в централната нервна система. Липсата на инхибиране на синтезата на простагландини на периферно ниво води до важни фармакологични свойства като запазване на протективните функции на простагландините в стомашно-чревния тракт. По тази причина парацетамол е подходящ за пациенти с предиспозиция или при съпътстващо лечение, когато периферната инхибиция на простагландините е нежелана (напр. при история за гастроинтестинално кървене или в старческа възраст).
След перорално приложение абсорбцията в гастро-интестиналния тракт е бърза и пълна. Максимални плазмени концентрации се достигат 30 минути до 2 часа след приема.
РазпределниеБързо се разпределя във всички тъкани. Концентрациите в кръв, слюнка и плазма са сравними. Обемът на разпределение е приблизително 1 1/kg телесно тегло. При прилагане в терапевтични дози свързването с плазмените протеини е незначително (в 20% до 50%).
МетаболизъмМетаболизира се главно в черния дроб. Двата метаболити пътя са глюкуро- (≈60%) и сулфоконюгиране (=35%). Последният е главно при прием на високи дози. По-рядко се осъществява катализирано от цитохром Р 450, при което се получава един интермедиерен реагент, N-ацетилбензохинон, който при нормални условия на прием бързо се детоксикира чрез глутатион и елиминира презурината след конюгиране с цистеин и меркаптанова киселина. Обратно, когато има масивна интоксикация, количеството на този токсичен метаболит се увеличава.
При новородени и деца <12 години основният път на елиминиране е чрез сулфатна конюгация, глюкуронирането е по-слабо, отколкото при възрастни. Като цяло елиминирането при деца е сравнимо с това при възрастни, поради увеличен капацитет за сулфатна конюгация.
ЕлиминиранеПарацетамол се елиминира главно чрез урината. 90% от приетата доза се елиминира през бъбреците в първите 24 часа, принципно под формата на глюкуроконюгати (60 до 80 %) и сулфоконюгати (20 до 30 %). По-малко от 5 % се елиминира в непроменена форма. При перорално приложение, полуживотът на елиминиране е приблизително 2 часа.
Физиопатологични вариацииВ случаи на тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс по-нисък от 10 ml/min) елиминирането на парацетамол и метаболитите му е забавено.
При пациенти в старческа възраст капацитетът за конюгиране не е модифициран.