NeoRecormon 10000 IU - Solution for injection

NeoRecormon е показан за:

• Лечение на симптоматична анемия, свързана с хронична бъбречна недостатъчност при възрастни и деца.

• Профилактика на анемия при недоносени деца с тегло при раждането от 750 до 1 500 g и гестационна възраст под 34 седмици.

• Лечение на симптоматична анемия при възрастни пациенти с немиелоидни злокачествени заболявания, които получават химиотерапия.

• Повишаване на добива на автоложна кръв от пациенти в програма за автохемотрансфузия.

  Употребата му при това показание трябва да бъде съобразена със съобщенията за повишен риск от тромбоемболични събития. Лечението трябва да се прилага само при

  пациенти с умерена анемия (Hb 10 - 13 g/dl [6,21 mmol/l – 8,07 mmol/l], без недостиг на желязо), ако не са възможни кръвоконсервиращи процедури или те са недостатъчни при планирана голяма операция, изискваща голям обем кръв (4 или повече единици кръв за жените или 5 или повече единици за мъжете). Вижте точка 5.1.

Лечението с NeoRecormon трябва да се започне от лекар с опит в лечението на споменатите по-горе показания. Тъй като в отделни случаи са наблюдавани анафилактоидни реакции, препоръчва се първата доза да се приложи под лекарско наблюдение.

Дозировка

Лечение на симптоматична анемия при възрастни и деца с хронична бъбречна недостатъчност

Симптомите на анемията и последствията от нея може да варират според възрастта, пола и цялостното социално значение на заболяването. Необходима е лекарска оценка на клиничния ход и състоянието на всеки отделен пациент. NeoRecormon трябва да се прилага подкожно или интравенозно, за да се увеличи хемоглобина до не повече от 12 g/dl

(7,45 mmol/l). Подкожното приложение е за предпочитане при пациенти, които не са на хемодиализа, за да се избегне пунктирането на периферни вени. При интравенозно приложение разтворът трябва да се инжектира в продължение на приблизително 2 минути, напр. при пациенти на хемодиализа през артерио-венозната фистула в края на диализата.

Поради вариабилност при даден пациент понякога може да се наблюдават отделни стойности на хемоглобина над и под желаното ниво. Вариабилността на хемоглобина трябва да се овладява чрез контролиране на дозата, като се приемат таргетни граници от 10 g/dl

(6,21 mmol/l) до 12 g/dl (7,45 mmol/l). Трябва да се избягва поддържане на нива на хемоглобина над 12 g/dl (7,45 mmol/l). Указания за съответно коригиране на дозата, когато нивата на хемоглобина надхвърлят 12 g/dl (7,45 mmol/l), са дадени по-долу.

Трябва да се избягва повишение на хемоглобина с над 2 g/dl (1,25 mmol/l) за период от четири седмици. Ако това се случи, трябва да се извърши съответно коригиране на дозата според указанията. Ако скоростта на повишение на хемоглобина е по-голяма от 2 g/dl (1,25 mmol/l) за един месец или ако нивото на хемоглобина се повиши и приближава 12 g/dl (7,45 mmol/l), дозата трябва да се намали с приблизително 25%. Ако нивото на хемоглобина продължи да се повишава, лечението трябва да се преустанови докато нивото започне да се понижава, като в този момент терапията трябва да се поднови с доза приблизително 25% от предишната прилагана доза.

Пациентите трябва да се наблюдават внимателно, за да е сигурно, че се използва най-ниската одобрена ефективна доза на NeoRecormon за осигуряване на адекватен контрол на симптомите на анемията, като се поддържа концентрация на хемоглобина по-ниска или равна на 12 g/dl (7,45 mmol/l).

Необходимо е внимание при повишаване на дозата на NeoRecormon при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. При пациенти, при които хемоглобинът се повлиява слабо от NeoRecormon, трябва да се помисли за алтернативно обяснение на слабия отговор (вж. точки 4.4 и 5.1).

При наличие на хипертония или сърдечносъдово, мозъчно-съдово или периферно съдово заболяване, седмичното увеличение на Hb и таргетния Hb трябва да се определят индивидуално, като се има предвид клиничната картина.

Лечението с NeoRecormon се разделя на два етапа.

1. Коригираща фаза

   • Подкожно приложение

     Началната доза е 3 х 20 IU/kg телесно тегло на седмица. Дозировката може да се увеличава през 4 седмици с 3 х 20 IU/kg и седмично, ако увеличението на Hb не е адекватно (< 0,25 g/dl на седмица).

     Седмичната доза може също да се раздели на дневни дози.

   • Интравенозно приложение

     Началната доза е 3 х 40 IU/kg телесно тегло на седмица. Дозата може да бъде увеличена след 4 седмици до 80 IU/kg -три пъти седмично- и ако се налага по-нататъшно увеличение, то трябва да става с 20 IU/kg, три пъти седмично, през месец.

     И при двата начина на приложение максималната доза не трябва да надвишава 720 IU/kg на седмица.

2. Поддържаща фаза

За да се поддържа Hb между 10 и 12 g/dl, дозата първоначално се намалява на половина от прилаганото преди това количество. След това дозата се приспособява на интервали от една или две седмици индивидуално за пациента (поддържаща доза).

В случай на подкожно приложение седмичната доза може да се даде с една инжекция седмично или да се раздели на три или седем пъти седмично. Пациентите, които са стабилни при схема на прилагане веднъж седмично, може да преминат към приложение веднъж на две седмици. В този случай може да се наложи повишение на дозата.

Резултатите от клиничните изпитвания при деца са показали, че средно, колкото по-млад е пациентът, толкова по-висока доза NeoRecormon е необходима. Въпреки това препоръчителната схема на приложение трябва да се спазва, тъй като индивидуалният отговор не може да се предвиди.

Лечението с NeoRecormon обикновено е продължително. То обаче може да се прекъсне, ако е необходимо, по всяко време. Данните от схемата на приложение веднъж седмично се основава на клинични изпитвания с продължителност на лечението от 24 седмици.

Профилактика на анемия при недоносени деца

Разтворът се прилага подкожно в дози 3 х 250 IU/kg т.т. на седмица. Малко е вероятно недоносените деца, на които вече е била прелята кръв преди началото на лечение с NeoRecormon, да получат такава полза, както децата без кръвопреливане. Препоръчителната продължителност на лечението е 6 седмици.

Лечение на симптоматична анемия, индуцирана от химиотерапия при пациенти с рак NeoRecormon трябва да се прилага подкожно при пациенти с анемия (напр. при концентрация на хемоглобин ≤ 10 g/dl (6,21 mmol/l)). Симптомите и последиците от анемията може да варират според възрастта, пола и цялостното социално значение на заболяването. Необходима е лекарска оценка на клиничния ход и състоянието на всеки отделен пациент.

Седмичната доза може да се даде като една инжекция или да се раздели на 3 до 7 дози седмично.

Препоръчителната начална доза е 30 000 IU седмично (съответстваща на приблизително

450 IU/kg телесно тегло седмично, изчислено въз основа на пациент със средно тегло).

Поради вариабилност при даден пациент понякога може да се наблюдават отделни стойности на хемоглобина над и под желаното ниво. Вариабилността на хемоглобина трябва да се овладява чрез контролиране на дозата, като се приемат таргетни граници от 10 g/dl

(6,21 mmol/l) до 12 g/dl (7,45 mmol/l). Трябва да се избягва поддържане на нива на хемоглобина над 12 g/dl (7,45 mmol/l). Указания за съответно коригиране на дозата, когато нивата на хемоглобина надхвърлят 12 g/dl (7,45 mmol/l), са дадени по-долу.

Ако след 4-седмично лечение стойността на хемоглобина се повиши с поне 1 g/dl (0,62 mmol/l), използаната доза трябва да продължи да се прилага. Ако стойността на хемоглобина не се повиши с поне 1 g/dl (0,62 mmol/l), трябва да се помисли за удвояване на седмичната доза. Ако след 8-седмично лечение стойността на хемоглобина не се повиши с поне 1 g/dl (0,62 mmol/l), малко е вероятно да се получи отговор и лечението трябва да се преустанови.

Лечението трябва да продължи до 4 седмици след края на химиотерапията. Максималната доза не трябва да надхвърля 60 000 IU седмично.

След достигане на терапевтичната цел за отделния пациент, дозата трябва да се намали с 25 до 50%, за да се поддържа хемоглобина на това ниво. Трябва да се има предвид подходящо титриране на дозата.

Ако хемоглобинът надхвърли 12 g/dl (7,45 mmol/l), дозата трябва да се намали с приблизително 25 до 50%. Лечението с NeoRecormon трябва временно да се преустанови, ако нивата на хемоглобина надхвърлят 13 g/dl (8,1 mmol/l). Терапията трябва да се поднови с доза приблизително 25% по-ниска от предишната след спадане на нивата на хемоглобина до 12 g/dl (7,45 mmol/l) или по-ниски.

Ако повишението на хемоглобина надхвърля 2 g/dl (1,3 mmol/l) за 4 седмици, дозата трябва да се намали с 25 до 50%.

Пациентите трябва да се наблюдават внимателно, за да е сигурно, че се използва най-ниската одобрена доза на NeoRecormon за осигуряване на адекватен контрол на симптомите на анемията.

Лечение за увеличаване количеството на автоложната кръв

Разтворът се прилага интравенозно за приблизително 2 минути или подкожно.

NeoRecormon се прилага два пъти седмично в продължение на 4 седмици. В случаите, когато хематокритът на пациента позволява вземане на кръв, т.е. хематокритът е ≥ 33%, NeoRecormon се прилага в края на вземането на кръв.

През целия период на лечение не трябва да се надхвърля хематокрит от 48%.

Дозата трябва да се определя от хирургическия екип индивидуално за всеки пациент като функция от необходимото количество кръв, което трябва да се вземе предварително, и ендогенния резерв на червени кръвни клетки:

1. Необходимото количество кръв, което трябва да се вземе предварително, зависи от очакваните кръвни загуби, евентуалното използване на кръвоконсервиращи процедури и физикалното състояние на пациента.

   Това количество трябва да бъде количеството, което се очаква, че ще бъде достатъчно, за да се избегне преливането на хомоложна кръв.

   Необходимото количество на предварително взетата кръв се изразява в единици, като една единица в номограмата е еквивалентна на 180 ml червени кръвни клетки.

2. Способността да се даде кръв зависи предимно от кръвния обем на пациента и от изходния хематокрит. Двата показателя определят ендогенния резерв на червени кръвни клетки, който може да се изчисли по следната формула:

Ендогенен резерв на червени кръвни клетки = кръвен обем [ml] x (хематокрит – 33) ÷ 100

Жени: кръвен обем [ml] = 41 [ml/kg] x телесно тегло [kg] + 1 200 [ml] Мъже: кръвен обем [ml] = 44 [ml/kg] x телесно тегло [kg] + 1 600 [ml] (телесно тегло ≥ 45 kg)

Показанията за лечение с NeoRecormon и единичната доза трябва да се определят от необходимото количество предварително взета кръв и ендогенния резерв на червени кръвни клетки според следните графики:

Жени Мъже

Необходимо количество взета кръв Необходимо количество взета кръв [единици] [единици]

Ендогенен резерв на червени кръвни клетки [ml] Ендогенен резерв на червени кръвни

клетки [ml]

Така определената единична доза се прилага два пъти седмично в продължение на 4 седмици. Максималната доза не трябва да надхвърля 1 600 IU/kg телесно тегло за седмица при интравенозно приложение и 1 200 IU/kg телесно тегло за седмица при подкожно приложение.

Начин на приложение

NeoRecormon в предварително напълнена спринцовка е готов за употреба. Може да се инжектират само разтвори, които са бистри или слабо опалесциращи, безцветни и практически не съдържат видими частици.

NeoRecormon в предварително напълнена спринцовка е стерилен продукт, но не съдържа консерванти. При никакви обстоятелства не трябва да се прилага повече от една доза с една спринцовка; лекарственият продукт е само за еднократна употреба.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Лошо контролирана хипертония.

При показанието „повишаване на добива на автоложна кръв“: миокарден инфаркт или инсулт, прекарани един месец преди лечението, нестабилна стенокардия, повишен риск от тромбоза на дълбоките вени, като анамнеза за венозна тромбоемболична болест.

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

NeoRecormon трябва да се прилага внимателно при наличие на рефрактерна анемия с излишък на бласти в трансформация, при епилепсия, тромбоцитоза и хронична чернодробна недостатъчност. Трябва да се изключи недостиг на фолиева киселина и витамин В12, тъй като това намалява ефективността на NeoRecormon.

Необходимо е внимание при повишаване на дозата на NeoRecormon при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, тъй като е възможно високите кумулативни дози епоетин да са свързани с повишен риск от смъртност, сериозни сърдечносъдови и мозъчносъдови събития. При пациенти със слабо повлияване на хемоглобина от епоетини, трябва да се помисли за алтернативно обяснение на слабия отговор (вж. точки 4.2 и 5.1).

За да се осигури ефективна еритропоеза, трябва да се оценява съдържанието на желязо при всички пациенти преди и по време на лечението, като може да се наложи допълнително лечение с желязо, проведено в съответствие с терапевтичните указания.

Силно изразеното претоварване с алуминий, дължащо се на лечението на бъбречната недостатъчност, може да компрометира ефективността на NeoRecormon.

Показанието на NeoRecormon за лечение на пациенти с нефросклероза, които още не са поставени на диализа, трябва да се определи индивидуално, тъй като не може със сигурност да се изключи възможност за ускоряване на прогресирането на бъбречната недостатъчност.

Чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК)

При лечение с еритропоетини, включително NeoRecormon, се съобщава за ЧАЧКК, причинена от неутрализиращи анти-еритропоетинови антитела. Доказана е кръстосана реактивност на тези антитела към всички еритропоетинови протеини и пациенти със съмнение или с потвърдено наличие на неутрализиращи антитела към еритропоетин не трябва да преминават към лечение с NeoRecormon (вж. точка 4.8).

ЧАЧКК при пациенти с хепатит С

Парадоксално намаление на хемоглобина и развитие на тежка анемия, свързана с нисък брой ретикулоцити, се налага незабавно прекратяване на лечението с епоетин и изследване за антиеритропоетинови антитела. Има съобщени случаи при пациенти с хепатит С, лекувани с интерферон и рибавирин, при едновременно прилагане на епоетин. Епоетините не са одобрени за лечение на анемия, свързана с хепатит С.

Проследяване на артериалното налягане

Може да се наблюдава повишено артериално налягане или влошаване на налична хипертония, особено в случаи на бързо повишение на хематокрита. Това повишение на артериалното налягане може да се лекува с лекарствени продукти. Ако повишението на артериалното налягане не може да се лекува медикаментозно, се препоръчва временно прекъсване на лечението с NeoRecormon. Особено в началото на терапията се препоръчва редовно проследяване на артериалното налягане, включително и между сеансите на диализата. Може да се появи хипертонична криза с енцефалопатия-подобни симптоми, които налагат незабавен преглед от лекар и интензивни медицински грижи. Особено внимание трябва да се обръща на внезапна пробождаща мигреноподобна болка в главата като възможен предупредителен признак.

Тежки кожни нежелани реакции (SCAR), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или да доведат до летален изход, са съобщавани във връзка с лечението с епоетин (вж. точка 4.8). По- тежки случаи са наблюдавани при дългодействащи епоетини. При предписването пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите, и да бъдат наблюдавани с

повишено внимание за кожни реакции. Ако се появят признаци и симптоми, подсказващи тези реакции, NeoRecormon трябва незабавно да се спре и да се обмисли друго лечение. Ако пациентът е развил тежка кожна реакция, например SJS или TEN, поради употребата на NeoRecormon, лечението със средства, стимулиращи еритропоезата (ССЕ) никога не трябва да се започва отново при този пациент.

Хронична бъбречна недостатъчност

При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност по време на лечение с NeoRecormon може да има умерено доза-зависимо повишение на броя на тромбоцитите в референтните граници, особено след интравенозно приложение. То намалява при продължаване на терапията.

Препоръчва се броят на тромбоцитите да се проследява редовно през първите 8 седмици на лечението.

Концентрация на хемоглобина

При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност не трябва да се поддържа концентрация на хемоглобина, надхвърляща горната граница на таргетната концентрация на хемоглобина, препоръчана в точка 4.2. По време на клиничните изпитвания е наблюдаван повишен риск от смърт и сериозни сърдечно-съдови събития или мозъчно-съдови събития, включително инсулт, когато ССЕ са прилагани при таргетни нива на хемоглобин над 12 g/dl (7,45 mmol/l).

Контролираните клинични изпитвания не са показали значителна полза,, която да се дължи на епоетините, когато концентрацията на хемоглобина се повиши над нивото, необходимо за контролиране на симптомите на анемията и за избягване на кръвопреливане.

При недоносени деца може да се наблюдава слабо повишение на броя на тромбоцитите, особено до ден 12-14 от живота и поради това тромбоцитите трябва редовно да се проследяват.

Ефекти върху туморния растеж

Епоетините представляват растежни фактори, които стимулират предимно продукцията на червени кръвни клетки. Еритропоетиновите рецептори може да са експресирани върху повърхността на различни туморни клетки. Както при всички растежни фактори, съществува загриженост, че епоетините може да стимулират растежа на тумори. При няколко контролирани клинични изпитвания не е доказано, че епоетините подобряват общата преживяемост или намаляват риска от прогресиране на тумора при пациенти с анемия, свързана с рак.

При контролирани клинични изпитвания с употребата на NeoRecormon и други ССЕ е доказано:

• скъсяване на времето до прогресиране при пациенти с напреднал рак на главата и шията, получаващи лъчелечение, когато се прилагат до таргетно ниво на хемоглобина над 14 g/dl (8,69 mmol/l),

• намаление на общата преживяемост и повишаване на смъртността, отдавана на прогресиране на заболяването на 4 месеца, при пациенти с метастазирал рак на гърдата, получаващи химиотерапия, когато се прилагат до таргетно ниво на хемоглобина от 12- 14 g/dl (7,45-8,69 mmol/l),

• повишен риск от смърт, когато се прилагат до таргетно ниво на хемоглобина от 12 g/dl (7,45 mmol/l) при пациенти с активно злокачествено заболяване, които не получават нито химиотерапия, нито лъчелечение. ССЕ не са показани за употреба при тази популация пациенти.

  С оглед на горното, при определени клинични обстоятелства контролирането на анемията при пациенти с рак чрез преливане на кръв трябва да се предпочита като начин на лечение.

  Решението за прилагане на рекомбинантни еритропоетини трябва да се основава на оценка на съотношението полза-риск с участието на всеки отделен пациент, като трябва да се вземе предвид конкретния клиничен контекст. Факторите, които трябва да се вземат под внимание

  при тази оценка, трябва да включват вида на тумора и неговия стадий; степента на анемия; очакваната преживяемост; условията, при които е лекуван пациентът и неговите предпочитания (вж. точка 5.1).

  Може да се наблюдава повишение на артериалното налягане, което трябва да се лекува медикаментозно. Поради това се препоръчва мониториране на артериалното налягане, особено в началната фаза на лечението при пациенти с рак.

  Броят на тромбоцитите и нивото на хемоглобина също трябва да се проследяват през определен период от време при пациенти с ракови заболявания.

  При пациенти в програма за автохемотрансфузия може да има повишение на броя на тромбоцитите, предимно в референтните граници. Поради това се препоръчва при тези пациенти броят на тромбоцитите да се определя най-малко веднъж седмично. При повишение на тромбоцитите с повече от 150 х 10⁹/l или ако тромбоцитите се повишат над референтните граници, лечението с NeoRecormon трябва да се преустанови.

  При недоносени бебета не може да се изключи потенциалния риск еритропоетин да причини ретинопатия, затова е необходимо повишено внимание и решението за лечение на недоносено бебе трябва да бъде балансирано спрямо потенциалната полза и риск от това лечение и наличните алтернативни възможности.

  При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност в хода на лечението с NeoRecormon често се налага повишение на дозата на хепарина по време на хемодиализа, поради повишения хематокрит. Възможно е запушване на диализната система, ако хепаринизацията не е оптимална.

  При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, изложени на риск от тромбоза на шънта трябва да се обмисли възможността за ранна ревизия на шънта и профилактика на тромбозата чрез приемане на ацетилсалицилова киселина например.

  Нивата на серумния калий и фосфат трябва да се проследяват внимателно по време на лечение с NeoRecormon. Има съобщения за увеличение на калия при някои уремични пациенти, получаващи NeoRecormon, въпреки че не е установена причинно-следствена връзка. Ако се установи повишено или повишаващо се ниво на калия, трябва да се обмисли преустановяване на приложението на NeoRecormon до коригиране на нивото.

  При употребата на NeoRecormon в програмата за автохемотрансфузия трябва да се имат предвид официалните указания за принципите при вземане на кръв, по-специално:

• само пациенти с хематокрит ≥ 33% (хемоглобин ≥ 11 g/dl [6,83 mmol/l]) трябва да дават кръв;

• трябва да се обърне специално внимание на пациенти с тегло под 50 kg;

• единичният обем взета кръв не трябва да надхвърля приблизително 12% от изчисления кръвен обем на пациента.

Лечението трябва да се запази за пациенти, за които се счита, че е особено важно да се избегне преливането на хомоложна кръв, като се има предвид преценката риск/полза при преливане на хомоложна кръв.

Злоупотреба

Злоупотребата от здрави лица може да доведе до прекомерно увеличение на хематокрита. Това може да бъде свързано с животозастрашаващи усложнения на сърдечносъдовата система.

Помощни вещества

NeoRecormon в предварително напълнена спринцовка съдържа до 0,3 mg фенилаланин във всяка спринцовка като помощно вещество. Това трябва да се има предвид при пациенти с тежка форма на фенилкетонурия.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на спринцовка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Този лекарствен продукт съдържа полисорбат 20 (0,034 mg/спринцовка с номинален обем 0,3 ml и 0,063 mg/спринцовка с номинален обем 0,6 ml). Полисорбатите може да предизвикат алергични реакции.

Клиничните резултати, получени досега, не показват някакво взаимодействие на NeoRecormon

с други лекарствени продукти.

Опитите с животни са показали, че епоетин бета не повишава миелотоксичността на цитостатиците като етопозид, цисплатин, циклофосфамид и флуороурацил.

Бременност

За епоетин бета липсват клинични данни за експозиция по време на бременност. Необходимо е повишено внимание, когато се предписва на бременни жени.

Кърмене

Не е известно дали епоетин бета се екскретира в кърмата. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продължи/преустанови терапията с епоетин бета, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с епоетин бета за жената.

Фертилитет

Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3).

NeoRecormon не повлиява способността за шофиране и работа с машини.

Обобщение на профила на безопасност

Въз основа на резултати от клинични изпитвания, включващи 1 725 пациенти, се очаква приблизително 8% от пациентите, лекувани с NeoRecormon, да получат нежелани реакции.

Анемични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност

Най-честата нежелана лекарствена реакция по време на лечение с NeoRecormon е повишаване на артериалното налягане или влошаване на налична хипертония, особено при бързо покачване на хематокрита (вж. точка 4.4). Може да възникнат хипертонични кризи с енцефалопатия- подобни симптоми (напр. главоболие и объркано състояние, сензомоторни нарушения – като

нарушения на речта или нарушение на походката – до тонично-клонични гърчове), включително и при пациенти с иначе нормално или ниско артериално налягане (вж. точка 4.4).

Може да възникне шънтова тромбоза, особено при пациенти със склонност към хипотония или с усложнения на артерио-венозната фистула (напр. стенози, аневризми), вж. точка 4.4. В повечето случаи, се наблюдава понижение на стойностите на серумния феритин едновременно с увеличение на хематокрита (вж. точка 4.4). Освен това, в изолирани случаи е наблюдавано преходно повишение на нивата на серумния калий и фосфат (вж. точка 4.4).

В отделни случаи се съобщава за чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК), медиирана от неутрализиращи анти-еритропоетин антитела, свързана с лечението с NeoRecormon. В случай, че се диагностицира анти-еритропоетин антитяло медиирана ЧАЧКК, терапията с NeoRecormon трябва да се преустанови и пациентите трябва да преминат към лечение с друг еритропоетинов протеин (вж. точка 4.4).

Нежеланите реакции са изброени в Таблица 1 по-долу.

Пациенти с онкологични заболявания

Главоболие, свързано с лечението с епоетин бета, и хипертония, която може да се лекува медикаментозно, са чести нежелани реакции (вж. точка 4.4).

При някои пациенти се наблюдава понижение на стойностите на серумното желязо (вж. точка

4.4).

Клиничните изпитвания са показали по-висока честота на тромбоемболични събития при пациенти с рак, лекувани с NeoRecormon, в сравнение с нелекувани контроли или плацебо. При пациенти, лекувани с NeoRecormon, тази честота е 7% в сравнение с 4% при контролите. Това не е свързано с повишение на смъртността от тромбоемболични събития в сравнение с контролите.

Нежеланите реакции са изброени в Таблица 2 по-долу.

Пациенти в програма за автохемотрансфузия на автоложна кръв

Съобщава се, че пациентите в програма за автохемотрансфузия на автоложна кръв показват малко по-висока честота на тромбоемболични събития. Не е установена обаче причинно- следствена връзка с лечението с NeoRecormon.

По време на плацебо-контролирани клинични изпитвания временният недостиг на желязо е бил по-изразен при пациентите, лекувани с NeoRecormon, отколкото при контролите (вж. точка 4.4).

Нежеланите реакции са изброени в Таблица 3 по-долу.

Тежки кожни нежелани реакции (SCAR), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или да доведат до летален изход, са съобщавани във връзка с лечението с епоетин (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите лекарствени реакции са изброени според системо-органен клас по MedDRA и категория по честота.

Категориите по честота са определени с помощта на следната конвенция:

много чести (>1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до

<1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1: Нежелани реакции, свързани с лечението с NeoRecormon в контролирани клинични изпитвания при пациенти с ХБН

Таблица 2: Нежелани реакции, свързани с лечението с NeoRecormon в контролирани клинични изпитвания при пациенти с онкологични заболявания

Таблица 3 Нежелани реакции, свързани с лечението с NeoRecormon в контролирани клинични изпитвания при пациенти в програма за автохемотрансфузия на автоложна кръв

Недоносени кърмачета

Понижението на стойностите на серумния феритин е много често (вж. точка 4.4). Описание на избрани нежелани реакции

Рядко може да се появят кожни реакции, свързани с лечението с епоетин бета, като обрив, сърбеж, уртикария или реакции на мястото на инжектиране. В много редки случаи са докладвани анафилактоидни реакции, свързани с лечението с епоетин бета. При контролирани клинични изпитвания обаче не е намерена повишена честота на реакциите на свръхчувствителност.

В много редки случаи, особено в началото на лечението, се съобщава за грипоподобни симптоми, свързани с лечението с епоетин бета, като втрисане, студени тръпки, главоболие, болки в крайниците, неразположение и/или болка в костите. Тези реакции са били слаби или умерени и са отзвучали след няколко часа или дни.

В едно контролирано клинично изпитване с епоетин алфа или дарбепоетин алфа, честотата на инсулт се съобщава като честа.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Терапевтичната граница на NeoRecormon е много широка. Дори и при много високи серумни нива, не са наблюдавани симптоми на отравяне.