Ceroxim 500 mg film-coated tablets

Cefuroxime
П1

Втора генерация цефалоспорини Други бета-лактамни антибактериални средства

Показания

Дозировка и начин на приложение

Списък на взаимодействията

Ограничения

Предписване

Лекарствен списък

П1 - ПЛС Приложение 1

Информация за отпускане

Други информации

Наименование на лекарство

Ceroxim 500 mg film-coated tablets

Лекарствена форма

Blister PVC/Aclar/Al

Притежател на разрешението за употреба

Екофарм Груп АД

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

Сканирайте с камерата на телефона си.

4.9

Над 36k оценки

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

4,9 звезди, над 20 000 оценки

КХП - Ceroxim 500 mg

Показания

Цероксим е показан при възрастни и деца над 3 месеца за лечението на изброените по-долу инфекции (вижт. 4.4 и 5.1).

Остър стрептококов тонзилит и фарингит
Остър бактериален синузит
Остро възпаление на средното ухо
Остри екзацебации на хроничен бронхит
Цистит
Пиелонефрит
Неусложнени инфекции на кожата и меките тъкани
Лечение на ранни прояви на Лаймска болест

Следва да се имат предвид официалните препоръки за употреба на ангибактериални агенти.

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Обичайната продължителност на терапията е 7 дни (между 5 и 10 дни).

Таблица 1. Възрастни и деца (≥40kg)

Показание	Дозировка
Остър тонзилит и фарингит, остър бактериален синузит	250 mg два пъти дневно
Остро възпаление на средното ухо	500 mg два пъти дневно
Остри екзацебации на хроничен бронхит	500 mg два пъти дневно
Цистит	250 mg два пъти дневно
Пиелонефрит	250 mg два пъти дневно
Неусложнени инфекции на кожата и меките тъкани	250 mg два пъти дневно
Лаймска болест	500 mg два пъти дневно за 14 дни (между 10 и 21 дни)

Таблица 2. Деца (<40kg)

Показание	Дозировка
Остър тонзили г и фарингит, остър бактериален синузит	10 mg/kg два пъти дневно, максимално до 125 mg два пъти дневно
При деца над 2 години при възпаление на средното ухо или в зависимост от състоянието, при по- тежки инфекции	15 mg/kg два пъти дневно, максимално до 250 mg два пъти дневно
Цистит	15 mg/kg два пъти дневно, максимално до 250 mg два пъти дневно
Пиелонефрит	15 mg/kg два пъти дневно, максимално до 250 mg два пъти дневно за 10 до 14 дни
Неусложнени инфекции на кожата и меките тъкани	15 mg/kg два пъти дневно, максимално до 250 mg два пъти дневно
Лаймска болест	15 mg/kg два пъти дневно, максимално до 250 mg два пъти дневно за 14 дни (10 до 21 дни)

Няма клинични данни за безопасността от приложението на Цероксим при деца под 3 месеца.

Увредена бъбречна функция

Безопасността и ефикасността на цефуроксим аксетил при пациенти с бъбречни увреждания не е установена. Цефуроксим се екскретира основно през бъбреците. При пациенти със значително увредена бъбречна функция, се препоръчва дозата на цефуроксим да бъде намалена, за да компенсира по-бавната екскреция.

Цефуроксим се елиминира ефективно чрез диализа.

Таблица 5. Препоръчителни дози на Цероксим при пациенти с увредена бъбречна функция

Креатининов клирънс	Т1/2 (часове)	Препоръчителна дозировка
>30 mL/min/1,73m²	1,4-2,4	не е необходимо коригиране на дозата (стандартна доза от 125 mg до 500 mg два пъти дневно)
10-29 mL/min/l,73m²	4,6	стандартна индивидуална доза на всеки 24 часа
<10 mL/min/l,73m²	16,8	стандартна индивидуална доза на всеки 48 часа
Пациенти на хемодиализа	2-4	допълнителна стандартна индивидуална доза в края на всяка диализа

Увредена чернодробна функция

Липсват данни за употребата при пациенти с увредена чернодробна функция.Тъй като цефуроксим се елиминира главно през бъбреците, очаква се, че наличието на чернодробно увреждане няма да повлияе фармакокинетиката на цефуроксим.

Начин на приложение

Перорално приложение

Таблетките Цероксим трябва да се приемат след храна с цел постигане на оптимална абсорбция.

Таблетките Цероксим не бива да се разтрошават и следователно са неподходящи за лечение на пациенти, които не могат да поглъщат таблетки.

Противопоказания

Свръхчувствителност към цефуроксим или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

При пациенти с установена свръхчувствителност към цефалоспоринови антибиотици.

При пациенти с предишна история за тежка реакция на свръхчувствителност (анафилаксия) към бета- лактамни антибактериални агенти (пеницилини, монобакгами, карбапенеми).

Предупреждения

Реакции на свръхчувствителност

Специално внимание е необходимо при пациенти с анамнеза за алергични реакции към пеницилини или други бета-лакгамни антибиотици, поради риск от кръстосана чувствителност. Какго при всички останали бета-лакгамни антибиотици, е съобщавано за тежки и в редки случаи фатални реакции на свръхчувствителност. В случай на тежка реакция на свръхчувствителност, лечението с цефуроксим трябва да се прекрати незабавно и да бъдат взети съответни спешни мерки.

Преди да се започне лечение с cefuroxime, трябва да се снеме подробна анамнеза, за да се определи, дали пациентът е имал преди реакции на свръхчувствителност към цефуроксим, към други цефалоспорини, пеницилини или към друг вид бета-лакгамми антибиотици. Терапията следва да се провежда внимателно, когато цефуроксим се дава на пациенти с предишна история за нетежка реакция на свръхчувствителност към други бета-лакгамни агенти.

Реакция наJarisch-Herxheimer

При лечение на Лаймска болест с цефуроксим е наблюдавана реакция на Jarisch-Herxheimer. Тя е резултат от бактерицидната активност на cefuroxime върху причинителя на Лаймската болест - спирохетата Borrelia burgdorferi. Пациентите трябва да се информират, че това е обичайна реакция, в резултат на антибиотичното лечение на Лаймската болест и обикновено е самоограничаваща се (виж точка 4.8).

Свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми

Какго при други антибиотици, приложението на цефуроксим аксетил може да доведе до свръхрастеж на Candida. Продължителното приложение може също да доведе до свръхрастеж на други нечувствителни микроорганизми (напр. enterococci и Clostridium difficile}, което да наложи спиране на лечението (виж точка 4.8).

Антибиотично-асоцииран псевдомембранозен колит се описва при приложение на почти всички антибиотици, включително цефуроксим, и може да вирира по тежест от лек до

животозастрашаващ. Затова трябва да се има предвид възможността за това заболяване при прояви на диария по време или след лечение с цефуроксим (виж точка 4.8).

прекратяване на терапията с цефуроксим и предприемане на съответните терапевтични мерки. Не бива да се прилагат лекарствени продукти, забавящи перисталтиката (виж точка 4.8).

Взаимодействие с лабораторни тестове

Позитивирането на теста на Coomb, свързано с употребата на цефуроксим може да повлияе на кръстосаната проба за съвместимост при кръвопреливане (виж точка 4.8).

Препоръчва се приложение или на глюкозооксидазния, или на хексокиназния метод за определяне на плазмените нива на глюкоза при пациенти на лечение с цефуроксим аксетил, тъй като има вероятност за фалшиво отрицателен резултат на ферицианидния тест.

Взаимодействия

Списък на взаимодействията

Добавяне към взаимодействията

Лекарства, които водят до понижена киселинност в стомаха, могат да доведат до по-ниски стойности на бионаличност на цефуроксим аксетил в сравнение с бионаличностга, постигана при прием на гладно, и също така да елиминират ефекта на подобряване резорбцията при приемането му непосредствено след хранене.

Подобно на другите антибиотици, цефуроксим аксетил може да повлияе на чревната флора, което да доведе до намалена резорбция на естрогени и понижена ефикасност на комбинираните перорални контрацептиви.

Цефуроксим се екскретира чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция. Едновременната употреба с пробенецид не се препоръчва. Съвместното приложение с пробенецид увеличава площта под кривата плазмена концентрация/време, както и времето на полуелиминиране на цефуроксим.

Едновременната употреба с перорални антикоагуланти може да доведе до повишаване на INR.

Бременност

Бременност

Има ограничени данни от употребата на цефуроксим при бременни жени.

Проучванията при животни не показват вредни въздействия върху бременността, ембрионалното и феталното развитие, както и върху раждането и постнаталного развитие.

Цероксим трябва да се назначава по време на бременността само ако ползата от лечението превишава риска.

Кърмене

Цефуроксим се екскретира в кърмата в малки количества. В терапевтични дози не се очакват нежелани ефекти, въпреки че не може да се изключи риск от диария и гьбична инфекция на мукозните мембрани. Поради тези причини, кърменето трябва да се преустанови. Под внимание трябва да се вземе и възможността за развитие на сенсибилизация. Цефуроксим трябва да се използва по време на кърмене само след внимателна преценка на съотношението полза/риск от лекуващия лекар.

Фертилитет

Липсват данни за ефектите на цефуроксим аксетил върху фертилитета при хора. Проучванията на репродуктивностга при животни не показват ефекти върху фертилитета.

Шофиране

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с тъй като лекарството може да предизвика замаяност, пациентите следва да се предупредят за възможен ефект върху способността за шофиране и работа с машини.

Нежелани реакции

Най-честите нежелани реакции са свръхрастеж на Candida, еозинофилия, главоболие, замаяност, гастроинтестинални смущения и преходно повишаване на чернодробните ензимни нива.

Категоризирането на честотата на нежеланите лекарствени реакции е приблизително, тъй като за повечето реакции не са налични подходящи данни за оценка (например такива от плацебо-контролирани клинични проучвания). В допълнение, нежеланите лекарствени реакции, свързани с цефуроксим, могат да варират съобразно индикацията.

Данни от обширни клинични проучвания са използвани за класифициране на нежеланите реакции от много чести до редки. Честотата на всички останали нежелани лекарствени реакции (тези с честота (<1/ 10 000) е определена като са използвани главно постмаркетингови данни и зависи от степента на докладване, а не от реалната честота. Няма данни от плацебо-контролирани проучвания. Когато честотата на нежеланите събития се пресмята на база на данни от клинични проучвания, се взимат под внимание тез събития, при които изследователят е преценил наличие на причинно-следствена връзка с цефуроксим. Във всяка група нежеланите лекарствени реакции са представени в ред на намаляване на тяхната сериозност.

Всички нежеланите лекарствени реакции, свързани с лечението, са представени по- долу по честота и тежест съгласно MedDRA по системо-органни класове. Следната конвенция е използвана за класифиициране на нежеланите лекарствени реакции според тяхната честота: много чести ≥ 1/10; чести > 1/100 и < 1/10; нечести ≥ 1/1000 и < 1/100; редки ≥ 1/10 000 и < 1/1000; много редки < 1/10 000 и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Системо- органен клас	Чести	Нечести	С неизвестна честота
Инфекции и инфестации	свръхрастеж на Candida		свръхрастеж на Clostridium difficile
Нарушения на кръвта и лимфната система	еозинофилия	положителна реакция на Coomb, тромбоцитопения, левкопения (в някои случаи тежка)	хемолитична анемия
Нарушения на имунната система			лекарствена треска, серумна болест, анафилаксия, реакция на Jarisch-Herxheimer
Нарушения на нервната система	главоболие, замаяност
Стомашно- чревни нарушения	диария, гадене, коремна болка	повръщане	псевдомембранозен колит
Хепато- билиарни нарушения	преходно повишаване в стойностите на чернодробните ензими		иктер (преобладаващо холестатичен), хепатит
Нарушения на кожата и подкожната тъкан		кожни обриви	уртикария, сърбеж, erythema multiforme, синдром на Stevens- Johnson, токсична епидермална некролиза (екзантемна некролиза) (виж Нарушения на имунната система), ангионевротичен едем
Описание на някои нежелани реакции Цефалоспорините спадат към лекарствата, които могат да се фиксират към мембраната на еритроцитите и да се свързват с насочени срещу тях антитела, позитивирайки теста на Coomb (което може да повлияе на кръстосаната проба за съвместимост при кръвопреливане) и в много редки случаи предизвикайки хемолитична анемия. Наблюдава се преходно повишаване в стойностите на чернодробните ензими, което обикновено е обратимо.

Педиатрична популация

Профилът на безопасност на цефуроксим аксетил при деца съответства на този при възрастни.

Предозиране

Предозирането може да доведе до неврологични последствия, включващи енцефалопатия, конвулсии и кома. Симптоми на предозиране могат да се проявят ако дозата не е подходящо намалена при пациенти с бъбречни увреждания (виж точки 4.2 и 4.4).

За понижаване плазмените нива на цефуроксим може да се приложи хемодиализа или перитонеална диализа.

Фармакологични свойства - Ceroxim 500 mg

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антибактериален продукт за системна употреба, второ поколение цефалоспорини, АТС код: J01DC02

Механизъм на действие

Цефуроксим аксетил се хидролизира от ензими - естерази до активния антибиотик цефуроксим. Цефуроксим инхибира синтеза на бактериалната клетъчна стена, свързвайки се с пеницилин-свързващи протеини (РВР). Резултатът е прекъсване биосинтезата на клетъчната стена (на пептодогликана), което води до лизиране на бактериалната клетка и смърт.

Механизъм на резистентност

Бактериалната резистентност към цефуроксим може да се дължи на един или няколко от следните механизми:

хидролиза под действие на бета-лактамази, включително (но не само) широкоспектърни бета-лактамази (ESBL) и AmpC-ензими, които могат да бъдат индуцирани или трайно реактивирани при определени Грам-отрицателни щамове;
намален афинитет на пеницилин-свързващите протеини към цефуроксим;
намален пермеабилитет на външната мембрана, което ограничава достъпа на цефуроксим до пеницилин-свързващите протеини при Грам-отрицателните бактерии;
наличие на бактериални ефлукс-помпи.

Предполага се, че организми, придобили резистентност към други инжекционни цефалоспорини, ще покажат резистентност и към цефуроксим.

В зависимост от механизма, организмите с придобита резистентност към пеницилини могат да покажат намалена чувствителност или резистентност към цефуроксим.

Спектър на антибактериална активност на цефуроксим аксетил

Стойностите на минималната инхибираща концентрация(MIC),установени от Европейския комитет за изпитване на антимикробна чувствителност(EUCAST),са следните:

Микроорганизми	Граници (mg/L)
	S	R
Enterobacteriaceae^1,2	≤8	>8
Staphylococcus spp.	Забележка³	Забележка³
Streptococcus А, В, C и G	Забележка⁴	Забележка⁴
Streptococcus pneumoniae	≤0,25	>0,5
Moraxella catarrhalis	≤0,125	>4
Haemophilus infiuencae	≤0,125	>1
Невидово свързани граници1	Липсват достатъчно данни⁵	Липсват достатъчно данни⁵
¹Границите на чувствителност на цефалоспорините за Enterobacteriaceae отчитат всички клинично значими механизми на резистентност (включително ESBL и плазмид-медиирани АтрС). Някои бета-лактамаза продуциращи щамове са чувствителни или интермедиерни към 3-та или 4-та генерация цефалоспорини според тези граници и трябва да се докладват като такива, тоест присъствието или отсъствието на ESBL само по себе си не е достатъчен фактор за категоризирането на чувствителността. В много случаи отчитането и характеризирането на ESBL е препоръчително или задължително в контрола на инфекциите. ²Само при неусложнени инфекции на уринарния тракт (цистит) (виж точка 4.1). ³3а чувствителността на стафилококите към цефалоспорини се съди по чувствителността им към метицилин, с изключение на цефтазидим, цефиксим и цефтибутен, за които липсват граници на антибактериална активност и следва да не се използват при стафилококови инфекции, ⁴Бета-лактамната чувствителност на бета-хемолитичните стрептококи от група А, В, С и G съответства на пеницилиновата чувствителност. ⁵Липсват достатъчно данни дали въпросните щамове са подходяща мишена за действието на лекарството. Може да се докладва за MIC само с коментар без придружаващо S- или R-категоризиране.

S=чувствителни, R=резистентни

Микробиологична чувствителност

Преобладаващият тип придобита резистентност може да варира географски и във времето за определени щамове, затова информацията за разпространението е желателна, особено при лечението на тежки инфекции. Когато преобладаващият тип резистентност е такъв, че ефектът от използването на антибактериалния агент при някои видове инфекции е съмнителен, трябва да се търси експертен съвет.

В повечето случаи, при условия in vitro цефуроксим е активен срещу следните микроорганизми:

Чувствителни щамове

Грам-положителни аероби:Staphylococcus aureus(без метицилин-резистентни щамове)* Streptococcus pyogenesStreptococcus agalactiae

Грам-отрицателни аероби:

Haemophilus influenzae Haemophilus parainfluenzae Moraxella catarrhalis

Spirochaetes:Borrelia burgdorferi

Щамове c проблемна резистентност

Грам-положителни аероби:Streptococcus pneumoniae

Грам-отрицателни аероби:Citrobacter freundiiEnterobacter aerogenesEnterobacter cloacaeEscherichia coliKlebsiella pneumoniaeProteus mirabilisProteus spp. (различни от P. vulgaris) Providencia spp.

Грам-положителни анаероби:Peptostreptococcus spp. Propionibacterium spp.

Грам-отрицателни анаероби:Fusobacterium spp. Bacteroides spp.

Щамовеcпридобита резистентност

Грам-положителни аероби:Enterococcus faecalisEnterococcus faecium

Грам-отрицателни аероби:Acinetobacter spp. Campylobacter spp. Morganella morganii Proteus vulgaris Preudomonas aeruginosa Serratia marcescens

Грам-отрицателни анаероби:Bacteroides fragilis

ДругиChlamydia spp. Mycoplasma spp. Legionella spp.

* Всички метицилин-ресистентни S. Aureus са резистентни към цефуроксим.

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След перорален прием цефуроксим аксетил се резорбира в гастро-интестиналния тракт и за кратко време се хидролизира в чревната мукоза и плазмата, което води до освобождаване на цефуроксим в кръвообращението. Оптимална абсорбция се постига при прием непосредствено след хранене.

При прием на цефуроксим аксетил по време на хранене, 2,4 часа след приема се достигат стойности на върхови плазмени концентрации (2,9 μg/ml за доза от 125 mg, 4.4 μg/ml за доза от 250 mg, 7,7 μg/ml за доза от 500 mg и 13,6 μg/ml за доза от 1000 mg). Цефуроксим има линейна фармакокинетика в дозов интервал от 125 до 1000 mg. Не се наблюдава кумулиране на цефуроксим при повтарящи се перорални дози от 250 до 500 mg.

Разпределение

В зависимост от метода на изследване се установява свързване с плазмените протеини между 33 и 50%. След еднократна доза цефуроксим аксетил 500 mg при 12 здрави доброволци, привидният обем на разпределение е бил 501 (CV%=28%). Концентрации на цефуроксим аксетил над минималната инхибираща концентрация за обичайни патогени могат да бъдат достигнати в сливиците, синусовата лигавица, бронхиалната мукоза, костите, плевралната, ставната, синовиалната и интестиналната течност, жлъчката, слюнката, както и вътреочната течност. Цефуроксим преминава кръвно-мозъчната бариера при наличие на възпаление на менингите.

Биотрансформация

Цефуроксим не се метаболизира.

Елиминиране

Плазменият полуживот е между 1 и 1,5 часа. Цефуроксим се екскретира чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция. Реналният клирънс е в граници от 125 до 148 ml/min/l,73m².

Специални групи пациенти

Пол

Не са наблюдавани разлики във фармакокинетиката на цефуроксим при мъже и при жени.

Старческа възраст

Не са необходими специални предпазни мерки при пациенти в старческа възраст с нормална бъбречна функция при дози до допустимия максимум от 1 g на ден. Пациентите в старческа възраст е по-вероятно да имат понижена бъбречна функция, затова дозата трябва да бъде коригирана в съответствия с нея (виж точка 4.2).

Педиатрична популация

При деца и при кърмачета над 3 месеца фармакокинетиката на цефуроксим е подобна на тази при възрастни.

Няма достатъчно клинични данни за употребата на цефуроксим аксетил при деца под 3 месеца.

Увредена бъбречна функция

Безопасността и ефикасността на цефуроксим аксетил при пациенти с бъбречни увреждания не е установена. Цефуроксим се екскретира основно през бъбреците. При пациенти със значително увредена бъбречна функция (С1сг<30 ml/min), се препоръчва дозата на цефуроксим да бъде намалена, за да компенсира по-бавната екскреция (виж точка 4,2). Цефуроксим се елиминира ефективно чрез диализа.

Увредена чернодробна функция

PK/PD- отношение

При цефалоспорините индексът фармакокинетика-фармакодинамика, показал най-голямо значение, свързано с ефикасността, е интервалът на дозиране, изразен в проценти (%1),

през който концентрацията на несвързан цефуроксим остава над минималната инхибираща концентрация (MIC) за отделните таргетни видове (тоест %Т>MIC).