Soolantra 10 mg/g cream
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Soolantra 10 mg/g
Соолантра е показан за локално лечение на възпалителни лезии от розацея (папуло-пустулозна) при възрастни пациенти.
Едно приложение на ден, за период до 4 месеца. Соолантра трябва да бъде нанасян ежедневно през курса на лечението. Курсът на лечение може да бъде повторен. В случай, че няма подобрение след 3 месеца, лечението трябва да бъде прекратено.
Специални популации Бъбречно уврежданеНе е необходима корекция на дозата.
Чернодробно уврежданеНеобходимо е повишено внимание при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Пациенти в напреднала възрастНе е необходима корекция на дозата при пациенти в напреднала възраст (виж още точка 4.8).
Педиатрична популацияБезопасността и ефикасността на Соолантра при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложениеСамо за кожно приложение.
Кожно приложение на количество с размер на грахово зърно от лекарствения продукт на всяка от петте области на лицето: чело, брадичка, нос, всяка от бузите. Лекарственият продукт трябва да се нанесе на тънък слой по цялото лице, като се избягват очите, устните и мукозата.
Соолантра трябва да се нанася само по лицето.
Ръцете трябва да се измиват след прилагане на лекарствения продукт.
Козметика може да се нанася след изсъхване на лекарствения продукт.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациентите могат да получат преходно влошаване на розацеята, което обикновено отзвучава в рамките на 1 седмица при продължаване на лечението, което може да се очаква поради реакция към умиращите акари Demodex.
В случай на сериозно влошаване със силна дермална реакция, лечението трябва да се преустанови.
Соолантра не е проучван при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.
Лекарственият продукт съдържа:
цетилов алкохол и стеарилов алкохол, които могат да предизвикат локални кожни реакции (напр. контактен дерматит),
метил парахидрокси бензоат (Е218) и пропил парахидроксибензоат (Е216), които могат да предизвикат алергични реакции (вероятно забавени),
и пропилен гликол, който може да причини раздразнение по кожата
Не са провеждани проучвания за взаимодействия (виж точка 5.2 за Биотрансформация). Едновременната употреба на Соолантра с други локални или системни лекарствени продукти за лечение на розацея не е изследвана.
Ин витро проучвания показват, че ивермектин се метаболизира основно от CYP3A4. Поради това се препоръчва повишено внимание, когато ивермектин се прилага едновременно със силни инхибитори на CYP3A4, тъй като плазмената експозиция може да бъде значително увеличена.
Липсват или има ограничени данни от употребата на ивермектин при локално прилагане при бременни жени. Перорални проучвания за репродуктивна токсичност са показали, че ивермектин е тератогенен при плъхове и зайци (виж точка 5.3). Въпреки това, поради ниската системна експозиция след локално приложение на продукта в предложената дозировка, при хората съществува малко безпокойство за безопасността на плода. Не се препоръчва използването на Соолантра по време на бременност.
КърменеСлед перорално приложение, ивермектин се отделя в кърмата в малки концентрации. Не е оценена
екскрецията в човешкото мляко след локално приложение. Наличните фармакокинетични токсикологични данни при животни също показват екскреция на ивермектин в млякото. Не може да се изключи риск при кърмачета. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/ да не се приложи лечение със Соолантра, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за жената.
ФертилитетНяма налични данни за ефекта на ивермектин върху фертилитета при хора. При плъхове, третирането с ивермектин няма ефект върху чифтосването или фертилитета.
Соолантра не повлиява, или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са усещане за парене по кожата, раздразнение по кожата, сърбеж и суха кожа, всички те се появяват при 1 % или по-малко от пациентите, които са лекувани с лекарствения продукт в клиничните проучвания. Те обикновено са леки до умерени по тежест и обикновено намаляват при продължаване на лечението. Не са наблюдавани значими разлики в профила на безопасност между субектите на 18-65 години и индивиди на възраст >65 години.
Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид
Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по системо органни класове и честота, с използване на следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) и са били съобщавани при Соолантра в клинични проучвания (виж Таблица 1).
Таблица 1 - Нежелани лекарствени реакции
| Системо органен клас | Честота | Нежелани реакции |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Усещане за изгаряне по кожата |
| Нечести | Раздразнение по кожата, сърбеж, суха кожа Влошаване на розацеята* | |
| С неизвестна честота | Еритем Контактен дерматит (алергичен или иритативен) Подуване на лицето | |
| Изследвания | С неизвестна честота | Повишени трансаминази* |
* Нежелани реакции, съобщавани от постмаркетингови данни.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване: Изпълнителанта агенция по лекарствата,
София 1303, ул. „Дамян Груев" 8, тел.: +359 2 8903417; www.bda.bg
Няма доклади за предозиране със Соолантра.
В случай на случайно или значително излагане на неизвестни количества от ветеринарномедицински продукти на ивермектин при хора, било чрез поглъщане, вдишване, инжектиране или излагане на повърхностите на тялото, най-често са съобщени следните нежелани реакции: обрив, оток, главоболие, замайване, слабост, гадене, повръщане и диария. Други нежелани реакции, които са съобщени, включват: гърчове, атаксия, диспнея, коремна болка, парестезия, уртикария и контактен дерматит. В случай на инцидентно поглъщане, подкрепящата терапия, ако е препоръчана, трябва да включва парентерални течности и електролити, подпомагане на дишането (кислород и механична вентилация, ако е необходимо) и пресорни агенти, ако присъства клинично значима хипотония. Ако е необходимо, за да се предотврати абсорбцията на погълнатия материал, може да се предизвика повръщане и/ или да се направи стомашна промивка възможно най-скоро, последвано от пургативи и други рутинни мерки за борба с отрови.
Фармакологични свойства - Soolantra 10 mg/g
Фармакотерапевтична група: други дерматология ни препарати, други дерматологични продукти, АТС код: D11АХ22
Механизъм на действие
Ивермектин е член на клас авермектин. Авермектин има противовъзпалителни ефекти чрез инхибиране на липополизахарид-индуцираното производство на възпалителни цитокини. Противовъзпалителни свойства на кожен ивермектин са наблюдавани при възпаление на кожата на животински модели. Ивермектин също така причинява смъртта на паразити, предимно чрез селективно свързване и с висок афинитет към глутамат-затворените хлоридни канали, които възникват в нервните и мускулните клетки на безграбначни. Механизмът на действие на Соолантра при лечение на възпалителни лезии от розацея не е известен, но може да бъде свързан с анти- възпалителните ефекти на ивермектин, който също така причинява смъртта на Demodex акари, за които е отчетено, че са фактор във възпаление на кожата.
Клинична ефикасност и безопасност
Соолантра, нанасян веднъж дневно преди лягане, е оценен в лечението на възпалителни лезии от розацея, в две рандомизирани, двойно-слепи, плацебо контролирани клинични проучвания, които са идентични по дизайн. В тях са участвали 1371 души на възраст от 18 години и нагоре, те са третирани веднъж дневно за период от 12 седмици. Едната група е третирана веднъж дневно със Soolantra, а другата с плацебо средство.
96 % от общия брой участници са представители на Европеидната раса, и 67 % са жени. Чрез използването на 5 точковата скала на Обща оценка на изследовател (IGA), на изходно ниво, 79 % от участниците са отбелязани с умерена степен (IGA-3), 21 % от участниците са отбелязани с тежка степен (IGA=4).
Първичните крайни точки за ефикасност при двете клинични проучвания, са степента на успеваемост базирана на резултата от IGA (процент на лицата "чист” и " почти чист” в 12-те седмици на проучването) и абсолютната промяна спрямо изходните стойности в броя на възпалителните лезии.
Скалата IGA се базира на следните определения.
Таблица 2: Скала Обща оценка на изследовател (IGA)
| Степен | Резултат | Клинично описание |
| Чист | 0 | Без присъствие на възпалителни лезии, без еритем |
| Почти чист | 1 | Много малко папули/ пустули, много лек еритем |
| Лека | 2 | Няколко малки папули/ пустули, лек еритем |
| Умерена | 3 | Няколко малки или големи папули/ пустули, умерен еритем |
| Тежка | 4 | Многобройни малки и/ или големи папули/ пустули, тежък еритем |
Резултатите от двете клинични проучвания показват, че Соолантра, прилаган веднъж дневно в продължение на 12 седмици, е статистически по-добър от вехикулум крем, по отношение на степента успеваемост по IGA и по отношение на абсолютната промяна в броя на възпалителните лезии (р <0.001, виж Таблица 3 и Графика 1, Графика 2, Графика 3 и Графика 4).
В таблицата и графиките, които следват, са представени резултатите за ефикасност и на двете проучвания.
Таблица 3: Резултати за ефикасност
| Проучване 1 | Проучване 2 | |||
| Соолантра (N=451) | Вехикулум (N=232) | Соолантра (N=459) | Вехикулум (N-229) | |
| Обща оценка на изследовател | ||||
| Брой (%) от субектите с „Чист“ или „Почти чист“ по IGA в седмица 12 | 173 (38.4) | 27 (11-6) | 184 (40.1) | 43 (18.8) |
| Възпалителни лезии | ||||
| Среден брой възпалителни лезии в изходно ниво | 31.0 | 30.5 | 33.3 | 32.2 |
| Среден брой възпалителни лезии в седмица 12 | 10.6 | 18.5 | 11.0 | 18.8 |
| Средна абсолютна промяна (% промяна) в броя на възпалителните лезии от изходно ниво в седмица 12 | -20.5 (-64.9) | -12.0 (-41.6) | -22.2 (-65.7) | -13.4 (-43,4) |
Графики 1 и 2: Успеваемост по IGA в течение на времето в седмици
Графики 3 и 4: Средна абсолютна промяна в броя на възпалителните лезии от изходно ниво в течение на времето в седмици
Проучване 1
Проучване 2
Соолантра превъзхожда статистически вехикулум крем по отношение ефикасност в една от първичните крайни точки, с време на поява на ефикасност в 4-та седмица от лечението (р <0.05).
По време на 40-седмичното продължение на двете клинични проучвания е извършено оценяване на резултата по IGA, и процентът от пациентите постигнали 0 или 1 резултат по IGA след лечение с Соолантра, продължава да се увеличава до седмица 52. Успеваемостта (IGA = 0 или 1) в седмица 52 в Проучвания 1 и 2 е съответно 71% и 76%.
Ефикасността и безопасността на лекарствения продукт за лечение на възпалителни лезии от розацея също са оценени в рандомизирано, изследовател-на сляпо, активно контролирано клинично проучване. Проучването е проведено върху 962 лица на възраст 18 и повече години, които са били лекувани в продължение на 16 седмици или със Соолантра веднъж дневно или с
Метронидазол 7,5 mg/g крем два пъти дневно. В това проучване 99,7% от пациентите са представители на Европеидната раса, и 65.2% са жени; на изходно ниво, по скалата на IGA, 83,3% от пациентите са отбелязани с умерена степен (IGA = 3), и 16,7% са отблязани с тежка степен(IGA=4)(виж Графиката 5).
Резултатите от проучването показват, че по отношение първична крайна точка за ефикасност,
Соолантра превъзхожда статистически Метронидазол 7,5 mg /g крем (среден процент промяна в броя на възпалителните лезии) с намаление от изходното ниво съответно с 83,0% за инвермектин и 73,7% за
метронидазол групи, след 16 седмици проведено лечение (р <0.001). Превъзходството в успеваемостта на Соолантра на 16-та седмица е потвърдено на база IGA и в абсолютна промяна в броя на възпалителните лезии (вторични крайни точки (р <0.001).
Графика 5: Средно процентно изменение с течение на времето в седмицата
Във всички клинични проучванания с лекарствения продукт са участвали приблизително 300 пациента, на възраст 65 години и повече. Не са наблюдавани значителни разлики в профила на безопасност и ефикасност при възрастни индивиди и при тези на възраст 18-65 години.
Профилът на безопасност, описан в 4.8, остава стабилен при дълготраен прием на лекарствения продукт в рамките на едногодишно лечение.
Педиетрична популацияЕвропейската агенция по лекарства освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучвания със Соолантра при всички подгрупи от педиетрична популация с папуло-пустулозна розацея (виж точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбцията на ивермектин от Соолантра е оценена в клинично проучване, в което участват пациенти с тежка форма на папуло-пустулозна розацея, приемащи максимална дневна доза от медикамента. При стабилизирано състояние (2 седмично лечение), най-високата измерена стойност (± стандартно отклонение) на концентрация на ивермектин в плазмата 10±8 часа след приема е Стах: 2.1 ± 1.0 ng/mL в диапазон: 0.7 - 4.0 ng/mL, и най-високата стойност (± стандартно отклонение) на АUС0-24часа е 36± 16 ng.чac/mL в диапазон 14-75ng.чac/mL. Нивата на системна експозиция на ивермектин се достигат в рамките на двуседмично лечение (стабилно състояние). В по-дългите продължителности на лечението на Фаза 3 на клиничните проучвания, нивата на системна експозиция на ивермектин в организма са сходни с тези, получени в рамките на двуседмично лечение. При стабилно състояние, нивата на системна експозиция на ивермектин (АUC0-24часа:36 ±16 ng.чac/mL) са по-ниски от нивата му, получени при перорален прием на 6 mg единична доза ивермектин от здрави доброволци (AUC0- 24hr:134 ± 66 ng.hr/mL).
РазпределениеИн витро проучване показва, че инвермектин е повече от 99 % свързан с плазмените протеини и е свързан предимно с човешкия серумен албумин.
Наблюдава се незначително свързване на ивермектин с еритроцитите.
БиотрансформацияИн витро проучване, в което са използвани човешки чернодробни микрозоми и рекомбинатни CYP450 ензими показва, че ивермектин се метаболизира предимно от CYP3A4.
Ин витро проучване показва, че инвермектин не инхибира CYP450 изоензими 1A2, 2A6, 2B6, 2C8 2С9, 2С19, 2D6, ЗА4, 4А11 или 2Е1. Ивермектинът не индуцир експресията на ензима CYP450 (1A2, 2В6, 2С9 или ЗА4) в култивирани човешки хепатоцити.
Два основни метаболита на ивермектин са идентифицирани във фармакокинетично проучване за максимално използвано количество и са оценени по време на Фаза 2 на клиничните проучвания (3"- О-диметил ивермектин и 4а-хидрокси ивермектин). Подобно на изходото вещество, двата метаболита достигат стабилно състояние през втората седмица на лечението и не се наблюдава тяхно количествено натрупване до 12 седмици. Освен това системните метаболитни експозиции (изчислени със Стах и AUC), получени по време на стабилно състояние са много по-ниски от тези, наблюдавани при перорален прием на ивермектин.
ЕлиминиранеСредната продължителност на терминалния полуживот е 6 дни (средно: 145 часа, диапазон 92-238 часа) при пациенти, които нанасят веднъж дневно лекарствения продукт върху кожата си в рамките на 28 дни, в клинично фармакокинетично проучване за максимално използвано количество.
Елиминирането е зависимо от абсорбцията след локално лечение със Соолантра. Фармакокинетичните свойства на ивермектин не са били проучени при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.