Actelsar 80 mg tablets - blisters

Хипертония

Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Превенция на сърдечно-съдови заболявалия

Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

• изявено атеротромботично сърдечно-съдово заболяване (анамнеза за исхемична болест на сърцето, инсулт или периферно артериално заболяване) или

• захарен диабет тип 2 с доказано увреждане на таргетен орган.

Лечение на есенциална хипертония:

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти се повлияват благоприятно при дневна доза от 20 mg. В случаите, когато не се постига прицелното артериално налягане, дозата на телмисартан може да се повиши до максимум 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан може да се прилага в комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, за който е доказано, че има адитивен антихипертензивен ефект с телмисартан. При решение за повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект обикновено се достига 4 до 8 седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика:

Препоръчителната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост. Когато се предприеме лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и може да се

наложи подходящо адаптиране на дозата на антихипертензивните лекарствени продукти.

Специални популации:

Бъбречно увреждане

При пациенти с тежко бъбречно увреждане или на хемодиализа опитът е ограничен. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). Не се изисква адаптиране на дозата при пациенти със слабо до умерено изразено бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Телмисартан е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3). При пациенти със слабо до умерено изразено чернодробно увреждане дозировката не трябва да надвишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Старческа възраст

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на телмисартан при деца и юноши под 18-годишна възраст не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да се направят

Таблетките телмисартан са предназначени за еднократна дневна перорална употреба и трябва да се приемат с течност, независимо от приема на храна.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1

• Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

• Обструктивни заболявания на жлъчните пътища

• Тежко чернодробно увреждане

Едновременната употреба на телмисартан с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1)

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин П рецепторни антагонисти. Пациентките, които планират бременност трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи терапията с ангиотензин II рецепторни антагонисти. При установяване на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно преустановено и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане:

Актелсар не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, с обструктивни нарушения на жлъчните пътища или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно чрез жлъчката. При такива пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан. Актелсар трябва да се използва само с повишено внимание при пациенти с леко до умерено изразено чернодробно увреждане.

Реноваскуларна хипертония:

Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията към единичен функциониращ бъбрек са лекувани с лекарствени продукти, повлияващи ренин- ангиотензин-алдостероновага система, съществува повишен риск от поява на тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна транс плантация:

Когато Актелсар се прилага при пациенти с нарушена бъбречна функция, се препоръчва периодично мониториране на нивата на калия и серумното ниво на креатинина. Няма опит по отношение използването на Актелсар при пациенти, които наскоро са претърпели бъбречна

трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия:

При пациенти с хиповолемия или дефицит на електролити, настъпили вследствие на мощна диуретична терапия, ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане, може да се развие симптоматична хипотония, предимно след прилагане на първата доза Актелсар. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди приложението на Актелсар. Натриевият дефицит и/или хиповолемията трябва да бъдат коригирани преди да се приложи Актелсар.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС):

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система:

При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция са зависими предимно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречна артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система като телмисартан, се свързва с появата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм:

Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от терапия с антихипертензивни лекарствени продукти, които действат чрез инхибиране на ренин- ангиотензиновата система. Поради това употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортната и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия: Както и при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти, които страдат от стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Пациенти с диабет, лекувани с инсулин или антидиабетни лекарствени продукти

При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Ето защо, при тези пациенти трябва да се предприеме подходящо проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарства, когато е показано.

Хиперкалиемия:

Употребата на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система може да предизвика хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, такива с диабет, пациенти лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или при пациенти с интеркурентни заболявания, хиперкалиемията може да бъде с фатален изход.

Преди да се предприеме едновременното приложение на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, трябва да се прецени съотношението полза/риск.

Основните рискови фактори за възникване на хиперкалиемия, които трябва да се вземат под внимание са:

• Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (> 70 години)

• Комбинация с един или повече други лекарствени продукти, които повлияват ренин- ангиотензин-алдостероновата система и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични групи лекарства, които могат да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдьржащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин П рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

• Интеркурентни събития и по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно влошаване на състоянието на бъбреците (напр. инфекциозни заболявания), клетъчно лизиране (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, обширна травма).

При рискови пациенти се препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий (вж. точка 4.5).

Етнически различия

Както е наблюдавано при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и другите ангиотензин II рецепторни антагонисти очевидно имат по-слабо антихипертензивно действие при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по- високата честота на състояния с ниско ниво на ренин при популацията чернокожи пациенти с хипертония.

Други:

Както и при други антихипертензивни средства, значителното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване, може да доведе до миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

Помощни вещества:

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Дигоксин

При едновременно приложение на телмисартан с дигоксин се наблюдава cpедно повишаване на максималната плазмена концентрация на дигоксин с 49% и на най-ниската концентрация с 20% В началото на лечението, при коригиране на дозата и при прекратяване на терапията с

телмисартан концентрациите на дигоксин трябва да се мониторират, за да се поддържат

рамките на терапевтичния диапазон.

Както и другите лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Този риск може да се повиши при комбинирано лечение с други лекарствени продукти, които също могат да предизвикат хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

Възникването на хиперкалиемия зависи от свързаните с това рискови фактори. Рискът се повишава при по-горе посочените терапевтични комбинации. Рискът е особено висок при комбинация с калий-съхраняващи диуретици и при комбиниране с калий-съдържащи заместители на солта. Например при комбинация с АСЕ-инхибитори или НСПВС рискът е по- малък, при условие, че стриктно се спазват предпазните мерки при употреба.

Едновременно приложение не се препоръчва

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки:

Ангиотензин II рецепторните антагонисти, какъвто е телмисартан, намаляват предизвиканата от диуретици загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащи заместители на солта, могат да доведат до значително повишаване на серумния калий. Ако едновременното им приложение е показано поради установена хипокалиемия, то трябва да се извършва с повишено внимание и при мониториране на серумния калий.

Литий:

При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и ангиотензин II рецепторни антагонисти, включително телмисартан, са наблюдавани обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и прояви на токсичност. Ако тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на лития.

Едновременното приложение изисква повишено внимание при

Нестероидни противовъзпалителни средства

НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин II рецепторните антагонисти.

При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти и лекарствени продукти, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително е възможна поява на остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Поради тази причина, комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната им функция в началото на комбинираната терапия и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до 2,5-кратно покачване на AUC0-24 и на рамиприл и рамиприлат. Клиничната значимост на това

наблюдение не е известна.

Диуретици (тиазидни или бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици, като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до хиповолемия и риск от възникване на хипотония при започване на лечение с телмисартан.

Трябва да се вземе под внимание при едновременно приложение

Други антихипертензивни лекарствени продукти:

Хипотензивният ефект на телмисартан може да се повиши при комбинираната употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Въз основа на фармакологичните им свойства, би могло да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивните ефекти на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: баклофен, амифостин.

Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да засилят ортостатичната хипотония.

Кортикостероили (системно приложение):

Намаляване на антихипертензивния ефект.

Няма достатъчно данни за употребата на телмисартан при бременни жени. Проучванията при животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни; все пак слабо повишаване на риска не може да се изключи. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин II рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност, освен, ако продължаващото лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо.

При установяване на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да се преустанови и ако е подходящо да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, ретардация на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

При експозиция на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория триместър на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Тъй като няма данни относно употребата на телмисартан по време на кьрмене употребата на телмисартан не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен

профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на мъжки и женски индивиди.

Когато се шофира или работи с машини трябва да се има предвид, че когато се провежда антихипертензивна терапия, като тази с телмисартан, понякога могат да се появят замаяност и сънливост.

Резюме на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции са анафилактични реакции и ангиоедем, които могат да се наблюдават рядко (≥1/10 000 до ≤1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите лекарствени реакции, докладвани при употреба на телмисартан, обикновено е сравнима с плацебо (41,4 % спрямо 43,9 %) при пациенти, лекувани за хипертония в плацебо-контролирани проучвания. Честотата на нежеланите реакции не е дозозависима и не показва корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти, лекувани за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост, е сходен с този, наблюдаван при пациенти с хипертония.

Изброените по-долу нежелани реакции отразяват резултатите от контролирани клинични проучвания при пациенти, лекувани за хипертония и от постмаркетингови съобщения. Взети са под внимание и сериозни нежелани лекарствени реакции и нежелани реакции, които са довели до прекратяване на лечението, за което се съобщава в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост за период до шест години.

Резюме на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са категоризирани според честотата, като се използва следната класификация: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).

При всяко групиране по честота, нежеланите лекарствени реакции са изброени в низходящ ред по отношение на тежестта.

Инфекции и инфестации

Нечести: Инфекция на пикочните пътища, включително

цистит,инфекции на горните дихателни пътища, включително фарингит и синузит

Редки: Сепсис, включително с фатален изход*

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нечести: Анемия

Редки: Еозинофилия, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

Редки: Анафилактична реакция, свръхчувствителност

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Хиперкалиемия

Редки: Хипогликемия (при пациенти с диабет)

Психични нарушения

Нечести: Инсомния, депресия

Редки: Тревожност

Нарушения на нервната система

Нечести: Синкоп

Редки: Сънливост

Нарушения на очите

Редки: Нарушено зрение

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Вертиго

Сърдечни нарушения

Нечести: Брадикардия

Редки: Тахикардия

Съдови нарушения

Нечести: Хипотония*, ортостатична хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести: Диспнея, кашлица

Много редки: Интерстициална белодробна болест*

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Болка в областта на корема, диария, диспепсия, флатуленция,

повръщане

Редки: Сухота в устата, стомашен дискомфорт, дисгеузия

Хепатобилиарни нарушения

Редки: Абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение*

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: Пруритус, хиперхидроза, обрив

Редки: Ангиоедем (също и с фатален изход), екзема, еритема,

уртикария, лекарствен обрив, токсичен кожен обрив

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести: Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми, миалгия

Редки: Артралгия, болка в крайниците, болки в сухожилията

(тендинитоподобни симптоми)

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Нечести: Бъбречно увреждане, включително остра бъбречна

недостатъчност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести: Болка в гърдите, астения (слабост)

Редки: Грипоподобно заболяване

Изследвания

Нечести: Повишени стойности на креатинин в кръвта

Редки: Понижен хемоглобин, повишаване на пикочната киселина в

кръвта, повишаване на чернодробните ензими, повишена креатин фосфокиназа в кръвта

* за допълнително описание, моля вижте подточка „Описание на избрани нежелани реакции”

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Сепсис

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при употребата на телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е случайно или да е свързано с механизъм, непознат за момента (вж. също точка 5.1).

Хипотония

Тази нежелана лекарствена реакция е съобщена като честа при пациенти с контролирани стойности на артериалното налягане, които са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение

Повечето случаи на абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение от пост- маркетинговия опит с телмисартан са наблюдавани при японски пациенти. С по-голяма вероятност тези нежелани реакции се появяват при японски пациенти.

Интерстициална белодробна болест

Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от пост-маркетинговия опит, във връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8,1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми: Най-изявените прояви на предозиране с телмисартан са хипотония и тахикардия; освен това също се съобщава за брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Лечение: Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. При лечението на предозирането може да е от полза употребата на активен въглен. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало по гръб положение и бързо да се приложат обемни и солеви заместители.