Sapropterin Dipharma 100 mg - Powder for oral solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Sapropterin 100 mg
Сапроптерин Dipharma е показан за лечение на хиперфенилаланинемия (ХФА) при възрастни и деца от всички възрасти с фенилкетонурия (ФКУ), които са показали отговор на терапията (вж. точка 4.2).
Сапроптерин Dipharma e показан също за лечение на хиперфенилаланинемия (ХФА) при възрастни и деца от всички възрасти с тетрахидробиоптеринов (ВН4) дефицит, които са показали отговор на терапията (вж. точка 4.2).
Терапията със сапроптерин дихидрохлорид трябва да се започне и да се следи от лекар с достатъчно опит в лечението на ФКУ и BH4 дефицит.
Необходимо е да се следи активно за приема на фенилаланин и на общото количество белтъци с храната, докато пациентите приемат този лекарствен продукт, с оглед осигуряване на адекватен контрол на фенилаланиновите нива в кръвта и на хранителния баланс.
Тъй като хиперфенилаланинемията (ХФА) вследствие на дефицит на ФКУ или BH4 е хронично състояние, след доказването на отговор сапроптерин дихидрохлорид е показан за
продължителна употреба (вж. точка 5.1). Дозировка
ФКУ
Началната доза на сапроптерин дихидрохлорид при възрастни и деца с ФКУ е 10 mg/kg телесно тегло веднъж дневно. Дозата се адаптира обикновено между 5 и 20 mg/kg/ден, за постигане и поддържане на съответни нива на фенилаланин в кръвта съгласно предварително зададените от лекаря стойности.
BH4 дефицит
Началната доза на сапроптерин дихидрохлорид при възрастни и деца с BH4 дефицит е 2 до 5 mg/kg телесно тегло обща дневна доза. Дозите могат да бъдат променяни до общо 20 mg/kg на ден.
За пациенти с телесно тегло над 20 kg изчислената дневна доза на базата на телесното тегло трябва да се закръгли към най-близката кратна на 100 mg.
Коригиране на дозата
Лечението със сапроптерин може да доведе до намаляване на нивата на фенилаланин в кръвта под желаното терапевтично ниво. Може да се наложи коригиране на дозата на сапроптерин дихидрохлорид или количеството фенилаланин, приеман с храната, с цел достигане и поддържане на нивата на фенилаланин в кръвта в желаните терапевтични граници.
Нивата на фенилаланин и тирозин в кръвта трябва да се изследват, особено в педиатричната популация, една до две седмици след всяко коригиране на дозата и след това често да се проследяват под ръководството на лекуващия лекар.
Ако по време на лечението със сапроптерин дихидрохлорид се наблюдава недостатъчен контрол на нивата на фенилаланин в кръвта, трябва да се провери дали пациентът спазва предписаното лечение и хранителния режим, преди да се обмисли коригиране на дозата на сапроптерин.
Прекратяването на лечението трябва да става само под лекарско наблюдение. Може да се наложи по-често проследяване, тъй като е възможно да се повишат нивата на фенилаланин в кръвта. Може да се наложи промяна в хранителния режим с цел поддържане нивата на фенилаланин в кръвта в желаните терапевтични граници.
Определяне на отговора
От изключително значение е възможно най-ранното начало на лечението с оглед предотвратяване на появата на необратими клинични прояви на неврологични смущения при децата и когнитивни дефицити и психични нарушения при възрастните пациенти, поради трайно повишените нива на фенилаланин в кръвта.
Отговорът към този лекарствен продукт се определя чрез намаляване на нивото на фенилаланин в кръвта. Изследванията на фенилаланиновите нива в кръвта трябва да се проведат преди прилагане на сапроптерин дихидрохлорид и след една седмица употреба – при препоръчителната начална доза. Ако се наблюдава незадоволително намаляване на нивата на фенилаланин в кръвта, дозата на сапроптерин дихидрохлорид може да бъде увеличавана всяка седмица до максимум 20 mg/kg/ден с продължаващо ежеседмично изследване на нивата на фенилаланин в кръвта за период от един месец. През цялото време приемът на фенилаланин с храната трябва да се задържа на постоянно ниво.
Като задоволителен се определя отговор, който води до ≥30% намаление на нивото на фенилаланин в кръвта или до достигане на терапевтичните цели за нивото на фенилаланин в кръвта, зададени за отделния пациент от лекуващия лекар. Пациентите, които не успяват да достигнат това ниво на отговор в рамките на описания едномесечен пробен период, трябва да
се смятат за неповлияващи се от лечението; тези пациенти не трябва да бъдат лекувани със сапроптерин дихидрохлорид и прилагането на сапроптерин дихидрохлорид трябва да се преустанови.
След установяване на отговор към лекарствения продукт дозата може да се адаптира в рамките на 5 до 20 mg/kg/ден в зависимост от отговора към терапията.
Препоръчва се изследване нивата на фенилаланин и тирозин в кръвта една или две седмици след всяка промяна на дозата и честото им проследяване след това под ръководството на лекуващия лекар. Пациентите на терапия със сапроптерин дихидрохлорид трябва да спазват хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин и да се подлагат на периодична оценка на клиничното им състояние (напр. Проследяване на кръвните нива на фенилаланин и тирозин, прием на хранителни вещества и психомоторно развитие).
Специални популации
Старческа възраст
Безопасността и ефикасността на сапроптерин дихидрохлорид при пациенти на възраст над 65 години не са установени. Да се предписва с повишено внимание на пациенти в старческа възраст.
Бъбречноили чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на сапроптерин дихидрохлорид при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност не са установени. Да се предписва с повишено внимание на такива пациенти.
Педиатрична популация
Дозировката е еднаква при възрастни, деца и юноши. Начин на приложение
Перорално приложение.
Сапроптерин Dipharma трябва да се приема с храна, с цел подобряване на абсорбцията.
При пациенти с ФКУ Сапроптерин Dipharma трябва да се приема като единична дневна доза и по едно и също време на денонощието, за предпочитане сутрин.
При пациенти с BH4 дефицит общата дневна доза се разделя на 2 или 3 приема, разпределени през целия ден.
Разтворът трябва да се приеме в рамките на 30 минути след първоначалното разтваряне. Неизползваният разтвор трябва да се изхвърли след приложението.
Предписаната доза Сапроптерин Dipharma прах за перорален разтвор, разтворен във вода, може да се прилага чрез сонда за ентерално хранене ≥4 Fr (по френската скала за диаметри на катетри). За начина на прилагане на лекарствения продукт следвайте инструкциите на производителя на сондата за хранене. За да се осигури адекватно дозиране, след прилагане на пероралния разтвор сондата за ентерално хранене трябва да се промие с вода. За повече информация вижте точка 6.6.
Пациенти с телесно тегло над 20 kg
Съдържанието на сашето(тата) трябва да се изсипе в 60 – 240 ml вода или ябълков сок и да се разбърква, докато се разтвори. Прахът за перорален разтвор може също да се смеси с малко количество меки храни (като ябълково пюре или пудинг).
Деца с телесно тегло до 20 kg (използвайте само сашета от 100 mg прах)
Мерителните устройства, необходими за прилагане при деца с телесно тегло до 20 kg (т.е.
чашка с градуирани деления 20, 40, 60, 80 ml; спринцовки за перорални форми от 10 ml и 20 ml, с градуирани деления по 1 ml) не са включени в опаковката на Сапроптерин Dipharma. Тези устройства се доставят на специализираните педиатрични центрове за вродени нарушения в метаболизма, за да се предоставят на болногледачите на пациентите.
Съответният брой сашета от 100 mg трябва да се разтворят в обема вода или ябълков сок, посочен в таблици 1–4 на базата на предписаната обща дневна доза. За дози, равни на 100 mg и кратни на 100 mg, прахът за перорален разтвор може също да се смеси в малко количество меки храни, като ябълково пюре или пудинг.
Ако се налага да се приема само част от този разтвор, трябва да се използва спринцовка за перорални форми, за да се изтегли обемът разтвор, който трябва да се приложи. След това разтворът може да се прехвърли в друга чашка за прилагане на лекарствения продукт. За кърмачета може да се използва спринцовка за перорални форми. Спринцовка за перорални форми от 10 ml трябва да се използва за приложение на обеми ≤10 ml, а спринцовка за перорално перорални форми от 20 ml - за приложение на обеми >10 ml.
Таблица 1: Таблица за прилагане на 2 mg/kg дневно при деца с тегло до 20 kg
| Тегло (kg) | Обща доза (mg/ден) | Брой сашета за разтваряне (само за количество на активното вещество 100 mg) | Обем на разтваряне (ml) | Обем на разтвора, който трябва да се приложи(ml)* |
| 2 | 4 | 1 | 80 | 3 |
| 3 | 6 | 1 | 80 | 5 |
| 4 | 8 | 1 | 80 | 6 |
| 5 | 10 | 1 | 80 | 8 |
| 6 | 12 | 1 | 80 | 10 |
| 7 | 14 | 1 | 80 | 11 |
| 8 | 16 | 1 | 80 | 13 |
| 9 | 18 | 1 | 80 | 14 |
| 10 | 20 | 1 | 80 | 16 |
| 11 | 22 | 1 | 80 | 18 |
| 12 | 24 | 1 | 80 | 19 |
| 13 | 26 | 1 | 80 | 21 |
| 14 | 28 | 1 | 80 | 22 |
| 15 | 30 | 1 | 80 | 24 |
| 16 | 32 | 1 | 80 | 26 |
| 17 | 34 | 1 | 80 | 27 |
| 18 | 36 | 1 | 80 | 29 |
| 19 | 38 | 1 | 80 | 30 |
| 20 | 40 | 1 | 80 | 32 |
*Отразява обема на общата дневна доза.
Изхвърлете неизползвания разтвор до 30 минути след разтварянето на праха.
Таблица 2: Таблица за прилагане на 5 mg/kg дневно при деца с тегло до 20 kg
| Тегло (kg) | Обща доза (mg/ден) | Брой сашета за разтваряне (само за количество на активното вещество 100 mg) | Обем на разтваряне (ml) | Обем на разтвора, който трябва да се приложи(ml)* |
| 2 | 10 | 1 | 40 | 4 |
| 3 | 15 | 1 | 40 | 6 |
| 4 | 20 | 1 | 40 | 8 |
| 5 | 25 | 1 | 40 | 10 |
| 6 | 30 | 1 | 40 | 12 |
| 7 | 35 | 1 | 40 | 14 |
| 8 | 40 | 1 | 40 | 16 |
| 9 | 45 | 1 | 40 | 18 |
| 10 | 50 | 1 | 40 | 20 |
| 11 | 55 | 1 | 40 | 22 |
| 12 | 60 | 1 | 40 | 24 |
| 13 | 65 | 1 | 40 | 26 |
| 14 | 70 | 1 | 40 | 28 |
| 15 | 75 | 1 | 40 | 30 |
| 16 | 80 | 1 | 40 | 32 |
| 17 | 85 | 1 | 40 | 34 |
| 18 | 90 | 1 | 40 | 36 |
| 19 | 95 | 1 | 40 | 38 |
| 20 | 100 | 1 | 40 | 40 |
*Отразява обема на общата дневна доза.
Изхвърлете неизползвания разтвор до 30 минути след разтварянето на праха.
Таблица 3: Таблица за прилагане на 10 mg/kg дневно при деца с тегло до 20 kg
| Тегло (kg) | Обща доза (mg/ден) | Брой сашета за разтваряне (само за количество на активното вещество 100 mg) | Обем на разтваряне (ml) | Обем на разтвора, който трябва да се приложи(ml)* |
| 2 | 20 | 1 | 20 | 4 |
| 3 | 30 | 1 | 20 | 6 |
| 4 | 40 | 1 | 20 | 8 |
| 5 | 50 | 1 | 20 | 10 |
| 6 | 60 | 1 | 20 | 12 |
| 7 | 70 | 1 | 20 | 14 |
| 8 | 80 | 1 | 20 | 16 |
| 9 | 90 | 1 | 20 | 18 |
| 10 | 100 | 1 | 20 | 20 |
| 11 | 110 | 2 | 40 | 22 |
| 12 | 120 | 2 | 40 | 24 |
| 13 | 130 | 2 | 40 | 26 |
| 14 | 140 | 2 | 40 | 28 |
| 15 | 150 | 2 | 40 | 30 |
| 16 | 160 | 2 | 40 | 32 |
| 17 | 170 | 2 | 40 | 34 |
| 18 | 180 | 2 | 40 | 36 |
| 19 | 190 | 2 | 40 | 38 |
| 20 | 200 | 2 | 40 | 40 |
*Отразява обема на общата дневна доза.
Изхвърлете неизползвания разтвор до 30 минути след разтварянето на праха.
Таблица 4: Таблица за прилагане на 20 mg/kg дневно при деца с тегло до 20 kg
| Тегло (kg) | Обща доза (mg/ден) | Брой сашета за разтваряне (само за количество на активното вещество 100 mg) | Обем на разтваряне (ml) | Обем на разтвора, който трябва да се приложи(ml)* |
| 2 | 40 | 1 | 20 | 8 |
| 3 | 60 | 1 | 20 | 12 |
| 4 | 80 | 1 | 20 | 16 |
| 5 | 100 | 1 | 20 | 20 |
| 6 | 120 | 2 | 40 | 24 |
| 7 | 140 | 2 | 40 | 28 |
| 8 | 160 | 2 | 40 | 32 |
| 9 | 180 | 2 | 40 | 36 |
| 10 | 200 | 2 | 40 | 40 |
| 11 | 220 | 3 | 60 | 44 |
| 12 | 240 | 3 | 60 | 48 |
| 13 | 260 | 3 | 60 | 52 |
| 14 | 280 | 3 | 60 | 56 |
| 15 | 300 | 3 | 60 | 60 |
| 16 | 320 | 4 | 80 | 64 |
| 17 | 340 | 4 | 80 | 68 |
| 18 | 360 | 4 | 80 | 72 |
| 19 | 380 | 4 | 80 | 76 |
| 20 | 400 | 4 | 80 | 80 |
*Отразява обема на общата дневна доза.
Изхвърлете неизползвания разтвор до 30 минути след разтварянето на праха.
За почистване, буталото трябва да се извади от тялото на спринцовката за перорални форми. Двете части на спринцовката за перорални форми и чашката трябва да се измият с топла вода и да се оставят да изсъхнат на въздух. Когато спринцовката за перорални форми изсъхне, буталото трябва да се постави отново в тялото. Спринцовката за перорални форми и чашката трябва да се съхраняват за следваща употреба.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Прием с храната
Пациентите на терапия със сапроптерин дихидрохлорид трябва да спазват хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин и да преминават през периодична оценка на клиничното им състояние (напр. проследяване на кръвните нива на фенилаланин и тирозин, прием на хранителни вещества и психомоторно развитие).
Ниски нива на фенилаланин и тирозин в кръвта
Продължителната или повтаряща се дисфункция на метаболитния път
фенилаланин-тирозин-дихидрокси-L-фенилаланин (DOPA) може да доведе до недостатъчен синтез на белтъци и невротрансмитери в организма. Продължителната експозиция на ниски нива на фенилаланин и тирозин в кръвта в кърмаческа възраст се свързва с нарушения в развитието на нервната система. Необходима е активна намеса за поддържане на приема на фенилаланин и на протеини с храната по време на терапията със сапроптерин дихидрохлорид с оглед осигуряване на адекватен контрол на кръвните нива на фенилаланин и тирозин и хранителния баланс.
Здравословни проблеми
По време на заболяване се препоръчва консултация с лекар, тъй като нивото на фенилаланин в
кръвта може да се повиши. Конвулсивни нарушения
Необходимо е повишено внимание при предписване на сапроптерин дихидрохлорид на пациенти, лекувани с леводопа. При едновременно приложение на леводопа и сапроптерин при пациенти с дефицит на BH4 са наблюдавани случаи на гърчове, изостряне на гърчовата симптоматика, повишена възбудимост и раздразнителност (вж. точка 4.5).
Прекратяване на лечението
Ребаунд ефект, дефиниран като повишаване на нивата на фенилаланин в кръвта над тези, регистрирани преди започване на терапията, може да възникне при спиране на лечението.
Съдържание на калий
Сапроптерин Dipharma 100 mg прах за перорален разтвор
Този лекарствен продукт съдържа 0,3 mmol (11,7 mg) калий на саше. Това трябва да се има предвид от пациенти с намалена бъбречна функция или пациенти на хранителен режим с контролиран прием на калий.
Сапроптерин Dipharma 500 mg прах за перорален разтвор
Този лекарствен продукт съдържа 1,6 mmol (62,6 mg) калий в саше. Това трябва да се има предвид от пациенти с намалена бъбречна функция или пациенти на хранителен режим с контролиран прием на калий.
Въпреки че не са правени проучвания за ефекта от едновременното въвеждане на инхибитори на дихидрофолатредуктазата (напр. метотрексат, триметоприм), съществува вероятност тези лекарствени продукти да окажат влияние върху метаболизма на BH4. Препоръчва се внимание при прилагане на сапроптерин дихидрохлорид едновременно с тези лекарствени продукти.
BH4 е кофактор на синтетазата на азотния оксид. Препоръчва се внимателно прилагане на сапроптерин дихидрохлорид едновременно с лекарствени продукти, които предизвикват вазодилатация, включително и тези с локално приложение, посредством повлияване на метаболизма или действието на азотния оксид (NO), включително класически NO-донори (напр. глицерил тринитрат (GTN), изосорбид динитрат (ISDN), нитропрусид натрий (SNP), молсидомин), инхибитори на фосфодиестеразата тип 5 (PDE-5) и миноксидил.
Сапроптерин дихидрохлорид трябва да се прилага внимателно при пациенти, които се лекуват с леводопа. При пациенти с BH4 дефицит са наблюдавани случаи на гърчове, изостряне на гърчовата симптоматика, повишена възбудимост и раздразнителност при едновременно приложение на леводопа и сапроптерин.
Бременност
Има ограничени данни от употребата на сапроптерин дихидрохлорид при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие.
Наличните данни за свързания със заболяването риск за майката и/или зародиша и плода от Колаборативното проучване за фенилкетонурия при майките (Maternal Phenylketonuria Collaborative Study) на неголям брой бременности и живи раждания (от 300 до 1 000) при засегнати от ФКУ жени показват, че неконтролираните нива на фенилаланин над 600 μmol/l са
свързани с много висока честота на неврологични, сърдечни и растежни аномалии, и лицев дисморфизъм.
Поради тази причина нивата на фенилаланин в кръвта на майката подлежат на строг контрол преди и по време на бременността. Липсата на стриктен контрол върху майчините фенилаланинови нива преди и по време на бременността може да навреди на майката и на плода. Ограничаване на приемания с храната фенилаланин под лекарски надзор преди и по време на бременността е терапия на първи избор при тази група пациенти.
Към прилагане на сапроптерин дихидрохлорид трябва да се прибягва само ако строгият контрол на хранителния режим не води до достатъчно намаляване на нивата на фенилаланин в кръвта. На бременни жени трябва да се предписва с повишено внимание.
Кърмене
Не е известно дали сапроптерин или неговите метаболити се екскретират в кърмата. сапроптерин дихидрохлорид не трябва да се прилага в периода на кърмене.
Фертилитет
При предклиничните проучвания не са наблюдавани ефекти на сапроптерин върху фертилитета при мъжки и женски животни.
Сапроптерин Dipharma не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Нежелани реакции се наблюдават при приблизително 35% от 579 пациенти на възраст 4 и повече години, лекувани със сапроптерин дихидрохлорид (5 до 20 mg/kg/ден) в хода на клиничните проучвания на сапроптерин. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са главоболие и хрема.
В едно допълнително клинично проучване, нежелани реакции се наблюдават при приблизително 30% от 27 деца на възраст под 4 години, лекувани със сапроптерин дихидрохлорид (10 или 20 mg/kg/ден). Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са „понижени нива на аминокиселините” (хипофенилаланинемия), повръщане и ринит.
Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид
В хода на основните клинични проучвания и от постмаркетинговия опит със сапроптерин са идентифицирани следните нежелани лекарствени реакции:
За използваната по-долу терминология за честотата важат следните определения: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
В рамките на всяка група нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Нарушения на имунната система
С неизвестна честота: Реакции на свръхчувствителност (включително сериозни алергични
реакции) и обрив
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести: Хипофенилаланинемия
Нарушения на нервната система
Много чести: Главоболие
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Много чести: Ринорея
Чести: Фаринголарингеална болка, назална конгестия, кашлица
Стомашно-чревни нарушения
Чести: Диария, повръщане, коремна болка, диспепсия, гадене С неизвестна честота: Гастрит, езофагит
Педиатрична популация
Честотата, типът и тежестта на нежеланите лекарствени реакции при деца по същество са сходни с тези при възрастни.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Съобщава се за случаи на главоболие и замаяност след прием на сапроптерин дихидрохлорид над препоръчителната максимална доза от 20 mg/kg/ден. Терапията при предозиране трябва да се определя от симптомите. При проучване с единична супратерапевтична доза от 100 mg/kg (5 пъти максималната препоръчителна доза) е установено скъсяване на QT-интервала (-8,32 msec); това трябва да се вземе предвид при лечението на пациенти със скъсен QT интервал (напр. пациенти с наследствен синдром на скъсен QT-интервал).
Фармакологични свойства - Sapropterin 100 mg
Фармакотерапевтична група: Други продукти, повлияващи храносмилателната система и метаболизма; разни продукти, повлияващи храносмилателната система и метаболизма, ATC код: A16AX07
Механизъм на действие
Хиперфенилаланинемията (HPA) се диагностицира като патологично повишаване нивата на фенилаланин в кръвта и обикновено се причинява от автозомно-рецесивни мутации в гените, кодиращи ензима фенилаланинхидроксилаза (при фенилкетонурия, ФКУ) или ензимите, ангажирани в биосинтеза или регенерацията на 6R-тетрахидробиоптерин (6R-BH4) (при BH4 дефицит). С понятието BH4 дефицит се означават група нарушения, причинявани от мутации или делеции на гените, кодиращи един от петте ензима, участващи в биосинтеза или рециклирането на BH4. И в двата случая фенилаланинът не може ефективно да бъде трансформиран в аминокиселината тирозин, което води до повишени нива на фенилаланин
в кръвта.
Сапроптерин е синтетичен аналог на природния продукт 6R-BH4, който представлява кофактор на хидроксилазите за фенилаланин, тирозин и триптофан.
Причината за прилагането на сапроптерин дихидрохлорид при пациенти с ФКУ, поддаващи се на отговор към BH4, е да повиши активността на дефектната фенилаланинхидроксилаза и по този начин да ускори или запази оксидативния метаболизъм на фенилаланин, който е достатъчен за намаляване или поддържане на фенилаланиновите нива в кръвта, да предотврати или намали по-нататък натрупването на фенилаланин и да завиши поносимостта към приема на фенилаланин с храната. Причината за прилагането на сапроптерин дихидрохлорид при пациенти с BH4-дефицит е попълване на дефицитните нива на BH4, като по този начин се възстановява активността на
фенилаланин-хидроксилазата. Клинична ефикасност
Фаза III на Програмата за клинично разработване на сапроптерин включва две рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания върху пациенти с фенилкетонурия. Резултатите от тези изследвания разкриват ефективността на сапроптерин за намаляване на нивата на фенилаланин в кръвта и увеличаване на поносимостта към прием на фенилаланин с храната.
При 88 пациенти с недостатъчно контролирана фенилкетонурия, които при скрининга са със завишени нива на фенилаланин в кръвта, приемът на сапроптерин дихидрохлорид в доза 10 mg/kg/ден води до значително намаляване на нивата на фенилаланин в кръвта в сравнение с плацебо. Изходните нива на фенилаланин в кръвта при групата със сапроптерин и плацебо групата са сходни, със средна стойност ± SD изходни нива на фенилаланин в кръвта съответно от 843 ± 300 μmol/l и 888 ± 323 μmol/l. Средното намаление ± SD от изходното ниво в нивото на фенилаланин в кръвта в края на 6-седмичния период на проучването е 236 ± 257 μmol/l за пациентите със сапроптерин (n=41) в сравнение с повишаване от 2,9 ± 240 μmol/l при плацебо групата (n=47) (p< 0,001). При пациентите с изходни нива на фенилаланин в кръвта ≥ 600 µmol/l 41,9% (13/31) от лекуваните със сапроптерин и 13,2% (5/38) от получаващите плацебо са с нива на фенилаланин в кръвта < 600 µmol/l в края на 6-седмичния период на проучването (p=0,012).
В отделно 10-седмично плацебо контролирано проучване 45 пациенти с фенилкетонурия с нива на фенилаланин в кръвта, контролирани с помощта на стабилен хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин (фенилаланин в кръвта ≤480 μmol/l при включване в проучването), са рандомизирани в съотношение 3:1 за лечение със сапроптерин дихидрохлорид в доза 20 mg/kg/ден (n=33) или прием на плацебо (n=12). След третата седмица на терапия със сапроптерин дихидрохлорид 20 mg/kg/ден се наблюдава значително намаляване на нивото на фенилаланин в кръвта; средното ± SD намаление от изходното ниво за стойностите на фенилаланин в кръвта в рамките на тази група е 149 ± 134 μmol/l (p<0,001). След края на третата седмица пациентите от групата със сапроптерин и плацебо групата продължават хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин, а приемът на фенилаланин с храната е увеличен или намален с помощта на стандартни фенилаланинови добавки, с цел поддържане стойности на фенилаланин в кръвта <360 μmol/l. Наблюдава се съществено различие в поносимостта към приемания с храната фенилаланин в групата на терапия със сапроптерин в сравнение с плацебо групата. Средното ± SD нарастване на поносимостта на приемания с храната фенилаланин е 17,5 ± 13,3 mg/kg/ден за групата на терапия със сапроптерин дихидрохлорид при доза 20 mg/kg/ден, в сравнение с 3,3 ± 5,3 mg/kg/ден за плацебо групата (p = 0,006). За групата на терапия със сапроптерин средната ± SD обща поносимост към приемания с храната фенилаланин е 38,4 ± 21,6 mg/kg/ден по време на терапия със сапроптерин дихидрохлорид при доза 20 mg/kg/ден, в сравнение с 15,7 ± 7,2 mg/kg/ден преди терапията.
Педиатрична популация
Безопасността, ефикасността и популационната фармакокинетика на сапроптерин са проучени при педиатрични пациенти на възраст <7 години в две открити проучвания.
Първото проучване е било многоцентрово, открито, рандомизирано, контролирано проучване при деца на възраст <4 години с потвърдена диагноза ФКУ.
56 педиатрични пациенти с ФКУ, на възраст <4 години, са рандомизирани 1:1 да получават или 10 mg/kg/ден сапроптерин във връзка с хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин (n=27), или само хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин (n=29) в продължение на 26-седмичния период на проучването.
Било е предвидено при всички пациенти да се поддържат нива на фенилаланин в кръвта в граници 120-360 µmol/l (определени като ≥120 до <360 µmol/l) чрез контролиран прием с храната по време на 26-седмичния период на проучването. Ако след приблизително 4 седмици поносимостта на пациентите към фенилаланин не се е повишила с >20% спрямо изходното ниво, дозата на сапроптерин е била увеличена с една стъпка до 20 mg/kg/ден.
Резултатите от това проучване доказват, че ежедневното прилагане на 10 или 20 mg/kg/ден сапроптерин във връзка с хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин, води до статистически значимо подобрение в поносимостта към приемания с храната фенилаланин в сравнение с хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин самостоятелно, докато нивата на фенилаланин в кръвта се поддържат в таргетните граници (≥120 до <360 µmol/l). Коригираната средна поносимост към приемания с храната фенилаланин в групата на сапроптерин във връзка с хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин е 80,6 mg/kg/ден и е статистически значимо по-голяма (p<0,001) от коригираната средна поносимост към приемания с храната фенилаланин в групата само на хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин (50,1 mg/kg/ден). В периода на продължение на клиничното проучване пациентите поддържат поносимост към приемания с храната фенилаланин, докато са на лечение със сапроптерин във връзка с хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин, демонстрирайки трайна полза в течение на 3,5 години.
Второто проучване е било многоцентрово, неконтролирано, открито проучване, предназначено да оцени безопасността и ефекта върху запазването на неврокогнитивната функция на сапроптерин 20 mg/kg/ден в комбинация с хранителен режим с ограничен прием на фенилаланин при деца с ФКУ на възраст под 7 години при включване в проучването. В Част 1 от проучването (4 седмици) е оценен отговорът на пациентите към сапроптерин; в Част 2 от проучването (до 7 години проследяване) е оценена неврокогнитивната функция чрез подходящи за възрастта критерии и е наблюдавана безопасността при дългосрочна употреба при пациенти с отговор към сапроптерин. Пациенти с вече съществуващи когнитивни увреждания (IQ <80) са изключени от проучването. Деветдесет и трима пациенти са включени в Част 1 и 65 пациенти са включени в Част 2, от които 49 (75%) пациенти са завършили проучването и 27 (42%) пациенти са предоставили пълномащабни IQ (FSIQ) данни в година 7.
Средните показатели за контрол на хранителния режим (Mean Indices of Dietary Control) са поддържани между 133 μmol/l и 375 μmol/l фенилаланин в кръвта за всички възрастови групи във всички времеви точки. На изходно ниво средният Bayley-III скор (102, SD=9,1,
n=27), WPPSI-III скорът (101, SD=11, n=34) и WISC-IV скорът (113, SD=9,8, n=4) са попадали в рамките на средните стойности за нормативната популация.
Сред 62 пациенти с минимум две FSIQ оценки долната граница на доверителен интервал от 95% на средната промяна за период средно 2 години е била -1,6 точки, в рамките на клинично очакваната вариация от ±5 точки. Не са идентифицирани допълнителни нежелани реакции при дългосрочна употреба на сапроптерин при деца на възраст под 7 години.
Направени са ограничен брой проучвания при пациенти под 4-годишна възраст с BH4 дефицит, при които е използван друг препарат на същото активно вещество (сапроптерин) или нерегистриран препарат на BH4.
Абсорбция
Сапроптерин се абсорбира след перорално приложение на разтворената таблетка и достига максимална концентрация в кръвта (Cmax) 3 до 4 часа след приемане на дозата на гладно.
Скоростта и степента на абсорбция на сапроптерин се повлиява от приема на храна. Абсорбцията на сапроптерин е по-висока след прием на висококалорична храна, с високо съдържание на мазнини, в сравнение с прием на гладно, 4 до 5 часа след приемането води до достигане средно на 40 – 85% по-високи максимални концентрации в кръвта.
Абсолютната бионаличност или бионаличността при хора след прием през устата остава неизвестна.
Разпределение
В хода на неклинични проучвания сапроптерин се разпределя предимно в бъбреците, надбъбречните жлези и черния дроб, съгласно измерените концентрации на общия или намаления биоптерин. При плъхове след въвеждане на маркиран с радиоактивен изотоп сапроптерин радиоактивността преминава във фетусите. При плъхове се наблюдава излъчване на общия биоптерин в млякото след интравенозно въвеждане. При пероралното въвеждане обаче не се наблюдава нарастване на концентрациите на общия биоптерин нито във фетусите, нито в млякото при плъхове след прием през устата на 10 mg/kg сапроптерин дихидрохлорид.
Биотрансформация
Сапроптерин дихидрохлорид се метаболизира основно в черния дроб до дихидробиоптерин и биоптерин. Тъй като сапроптерин дихидрохлорид е синтетичен вариант на срещания в природата 6R-BH4, може логично да се очаква да претърпява същия метаболизъм, включително и регенериране на 6R-BH4.
Елиминиране
След интравенозно въвеждане при плъхове сапроптерин дихидрохлорид се екскретира основно чрез урината. След перорален прием излъчването е предимно с фецеса, като малка част се екскретира и с урината.
Популационна фармакокинетика
Популационният фармакокинетичен анализ на резултатите за сапроптерин, включващ пациенти от раждането до 49-годишна възраст показва, че телесното тегло е единствената ковариата със съществено влияние върху клирънса или обема на разпределение.
Взаимодействия с лекарства
In vitro проучвания
In vitro сапроптерин не инхибира CYP1A2, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6 или CYP3A4/5, нито индуцира CYP1A2, 2B6 или 3A4/5.
На база на in vitro проучване е установен потенциал сапроптерин дихидрохлорид да инхибира P-гликопротеина (P-gp) и протеина на резистентност на рак на гърдата (BCRP) в червата при терапевтични дози. Необходима е по-висока концентрация на сапроптерин в червата за инхибиране на BCRP, отколкото за инхибиране на P-gp, тъй като потенциалът за инхибиране на BCRP в червата (IC50=267 µM) е по-нисък, отколкото за P-gp (IC50=158 µM).
In vivo проучвания
При здрави участници приложението на единична доза сапроптерин при максимална
терапевтична доза 20 mg/kg няма ефект върху фармакокинетиката на единична доза дигоксин (P‑gp субстрат), приложен съпътстващо. На базата на in vitro и in vivo резултати едновременното приложение на сапроптерин е малко вероятно да увеличи системната експозиция на лекарства, които са субстрати на BCRP.
Фармацевтични данни - Sapropterin 100 mg
Манитол (E421) Калиев цитрат (E332) Сукралоза (E955)
Аскорбинова киселина (E300)
Саше от полиетилен терефталат, алуминий, полиетилен ламинат, топлинно запечатано от четирите страни. В ъгъла на сашето има прорез за откъсване, за да се улесни отварянето.
Всяка картонена опаковка съдържа 30 сашета.
Предпазни мерки при изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Приготвяне и прилагане
Сапроптерин Dipharmа прах за перорален разтвор трябва да се постави във вода или ябълков сок и да се разбърква, докато се разтвори. Прахът за перорален разтвор може също да се смеси с малко количество меки храни (като ябълково пюре или пудинг). След разтваряне на Сапроптерин Dipharma прах за перорален разтвор във вода разтворът е бистър, безцветен до жълт. Разтворът трябва да се приложи в рамките на 30 минути. За указания за употреба вижте точка 4.2
Прилагане чрез сонди за ентерално хранене
Предписаната доза Сапроптерин Dipharma прах за перорален разтвор, разтворен във вода, може да се прилага чрез сонда за ентерално хранене ≥4 Fr (по френската скала за диаметри на катетри). В случай на прилагане чрез сонда за ентерално хранене, медицинският специалист трябва да избере подходящата от предлаганите в търговската мрежа.
Установено е, че назогастралните сонди за хранене, изработени от поливинилхлорид (PVC) и полиуретан (PUR), както и сондите за перкутанна (ендоскопска) гастростомия (PEG), изработени от силикон, са съвместими с пероралния разтвор. Размерът на сондата, подходящ за предвидената употреба и възрастова група, е от 4 до 18 Fr, т.е. малки до средни сонди за хранене на педиатрични пациенти и възрастни. За начина на прилагане на лекарствения продукт следвайте инструкциите на производителя на сондата за хранене. За да се осигури адекватно дозиране, след прилагане на пероралния разтвор сондата за ентерално хранене трябва да се промие с вода. Препоръчителният размер на сондата за ентерално хранене и обемите за промивка с оглед достигане на пълна доза са посочени в таблицата по-долу.
Таблица 5: Препоръчителен размер на сондата за ентерално хранене и обем за промивка
| Препоръчителен размер на сондата (диаметър) | Препоръчителен обем за промивка (на базата на дължината на сондата) |
| 4 Fr | 1 ml (50 cm) |
| 8 Fr | 10 ml (125 cm) |
| 10 Fr | 15 ml (100 cm) |
| 18 Fr | 40 ml (125 cm) |