Spevigo 450 mg - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Spevigo 450 mg
Spevigo е показан за лечение на обострянe на генерализиран пустулозен псориазис (ГПП) като монотерапия при възрастни и юноши на възраст 12 и повече години.
Лечението трябва да се започне и да се наблюдава от лекари с опит в лечението на пациенти с възпалителни кожни заболявания.
Лечението може да започне с предварително напълнената спринцовка като подкожна инжекция за превенция на обостряне на ГПП (моля, направете справка с Кратката характеристика на продукта Spevigo 150 mg и 300 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка) или с интравенозно приложена доза спезолимаб за лечение на обостряне на ГПП.
Дозировка
Препоръчителната доза за лечение на обостряне на ГПП при възрастни и юноши на възраст
12 и повече години и с тегло най-малко 40 kg е единична доза 900 mg (два флакона по 450 mg),
приложена като интравенозна инфузия. Ако симптомите на обострянето персистират, може да се приложи допълнителна доза 900 mg 1 седмица след първоначалната доза.
Spevigo не е проучван при пациенти с тегло под 40 kg. Въз основа на фармакокинетично моделиране и симулация препоръчителната доза при юноши на възраст 12 и повече години с тегло ≥ 30 и < 40 kg е единична доза 450 mg (един флакон от 450 mg), приложена като интравенозна инфузия (вж. точка 5.2). Ако симптомите на обострянето персистират, може да се приложи допълнителна доза 450 mg (един флакон от 450 mg) 1 седмица след първоначалната доза.
Клиничните данни за лечение на следващи обостряния са много ограничени (вж. точка 4.4).
Клиничните данни за съпътстваща употреба на други лекарства за ГПП със спезолимаб са ограничени. Спезолимаб не трябва да се използва в комбинация с други лекарства за лечение на ГПП, напр. системни имуносупресори, за лечение на обостряне (вж. точки 4.4 и 4.5).
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага корекция на дозата.
Бъбречно или чернодробно увреждане
Спезолимаб не е официално проучван при тези популации пациенти. По принцип не се очаква тези заболявания да имат клинично значимо влияние върху фармакокинетиката на моноклоналните антитела и корекции на дозата не се считат за необходими.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на спезолимаб при деца на възраст под 12 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Този лекарствен продукт е само за интравенозна инфузия. Той не трябва да се прилага като интравенозна инжекция или болус.
След разреждане с инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %), това лекарство се прилага като непрекъсната интравенозна инфузия чрез интравенозна система, съдържаща стерилен, апирогенен, вграден в системата филтър с ниска степен на свързване с протеини (размер на порите 0,2 микрона), в продължение на 90 минути. Не трябва да се прилага паралелно друга инфузия през същия интравенозен достъп.
В случай че скоростта на инфузията се забави или се спре временно, общото време на инфузия (включително времето на спиране) не трябва да превишава 180 минути (вж. точка 4.4).
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Инфекции
Лечението със спезолимаб може да повиши риска от инфекции (вж. точка 4.8).
При пациенти с хронична инфекция или анамнеза за рекурентна инфекция трябва да се преценят потенциалните рискове и очакваните клинични ползи от лечението преди предписване на спезолимаб. Лечение със спезолимаб не трябва да се започва при пациенти с каквато и да било клинично значима активна инфекция, докато инфекцията не отшуми или не бъде адекватно лекувана. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да потърсят медицинска помощ, ако възникнат признаци или симптоми на клинично значима инфекция след лечение със спезолимаб.
Оценка за туберкулоза преди лечение
Преди да се започне лечение със спезолимаб, пациентите трябва да бъдат оценени за наличие на туберкулозна (ТБ) инфекция. Спезолимаб е противопоказан при пациенти с активна ТБ инфекция (вж. точка 4.3).
Преди започване на лечение със спезолимаб трябва да се обмисли анти-ТБ терапия при пациенти с латентна ТБ, анамнеза за ТБ или възможни предишни контакти с хора с активна туберкулоза, за които не може да се потвърди провеждането на адекватен курс на лечение. След лечение със спезолимаб пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на активна ТБ.
Реакции на свръхчувствителност и реакции, свързани с инфузията
Реакции на свръхчувствителност и реакции, свързани с инфузията, може да възникнат при моноклонални антитела като спезолимаб. Свръхчувствителността може да включва реакции от бърз тип като анафилаксия и реакции от забавен тип като лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS).
Има съобщения за реакции на свръхчувствителност от бърз тип, включително анафилактични реакции, при пациенти, лекувани със спезолимаб (вж. точка 4.8).
Ако даден пациент развие признаци на анафилаксия или друга сериозна свръхчувствителност, лечението със спезолимаб трябва да се прекрати незабавно и да се започне подходящо лечение (вж. точка 4.3).
Ако даден пациент развие свръхчувствителност в лека или умерена степен по време на интравенозна инфузия или други реакции, свързани с инфузията, лечението трябва да се прекрати и да се обмисли подходяща терапия (напр. системни антихистамини и/или кортикостероиди). При отшумяване на реакцията инфузията може да се поднови при по-ниска скорост с постепенно увеличаване на скоростта, за да се завърши инфузията (вж. точка 4.2).
Употреба при пациенти с внезапно, животозастрашаващо обостряне на ГПП
Липсва опит от употребата на спезолимаб при пациенти с внезапно, животозастрашаващо обостряне на ГПП или обостряне, налагащо лечение в интензивно отделение.
Съпътстваща употреба с други лечения за ГПП
Безопасността и ефикасността на спезолимаб в комбинация с имуносупресори, включително биологични средства, не са оценявани систематично (вж. точка 4.5). В едно клинично проучване за лечение на обостряне на ГПП е имало период на изчистване при повечето други лечения (биологични средства, други системни имуномодулиращи лечения), докато някои лечения са прекратени преди започване на лечение със спезолимаб, без да се изисква период на изчистване (метотрексат, циклоспорин, ретиноиди, лечения за локално приложение) (вж. точка 5.1).
Съпътстващата употреба на други имуносупресори и спезолимаб не се препоръчва. При започване на лечение със спезолимаб другите лечения за ГПП трябва да се прекратят и други лечения (напр. със системни имуносупресори) не трябва да се използват съпътстващо за лечение на обострянето.
Повторно лечение
Налични са много ограничени данни за ефикасността и безопасността на повторно лечение със спезолимаб при следващо ново обостряне. В Effisayil 1 петима пациенти са получили повторно лечение при следващо ново обостряне и са проследявани минимум 8 седмици.
Имунизации
Не е известно дали спезолимаб влияе върху ефикасността на ваксините.
Липсват данни за потенциалното вторично предаване на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, получаващи спезолимаб (вж. точка 4.5). Интервалът между поставянето на живи ваксини и започването на терапия със спезолимаб трябва да бъде най-малко 4 седмици. Живи ваксини не трябва да се прилагат най-малко 16 седмици след лечение със спезолимаб.
За допълнителна информация относно имунизирането преди началото на лечението за превенция на обостряне на ГПП вижте Кратката характеристика на продукта Spevigo 150 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка.
Периферна невропатия
Потенциалът за развитие на периферна невропатия при употреба на спезолимаб не е известен. Има съобщения за случаи на периферна невропатия в клинични изпитвания със спезолимаб. Лекарите трябва да бъдат бдителни за симптоми, които са потенциално показателни за нововъзникнала периферна невропатия.
Помощни вещества с известно действие
Полисорбати
Това лекарство съдържа 3 mg полисорбат 20 във всеки флакон от 7,5 ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията. При пациенти с ГПП не се очаква спезолимаб да индуцира цитокин-медиирани взаимодействия на ниво CYP.
Живи ваксини не трябва да се прилагат едновременно със спезолимаб (вж. точка 4.4).
Има ограничен опит от съпътстващата употреба на спезолимаб с имуносупресори при пациенти с ГПП (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на спезолимаб при бременни жени. Неклинични проучвания, използващи сурогатно, специфично за мишки анти-IL36R моноклонално антитяло, не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). За човешкия имуноглобулин (IgG) е известно, че преминава плацентарната бариера. Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на спезолимаб по време на бременност.
Кърмене
Информацията по отношение на екскрецията на спезолимаб в кърмата е недостатъчна. При хора екскрецията на IgG антитела в кърмата се осъществява през първите няколко дни след раждането, като стига до ниски концентрации скоро след това. Затова преминаване на IgG антитела чрез кърмата в организма на новороденото може да се настъпи през първите няколко дни. В този кратък период не може да се изключи риск за кърмачетата. След това спезолимаб може да се използва по време на кърмене, ако има клинична необходимост от това. Ако лечението е преустановено преди последния триместър на бременността, кърменето може да започне веднага след раждането.
Фертилитет
Няма налични данни за ефекта на спезолимаб върху фертилитета при хората. Проучвания при мишки с използване на сурогатно, специфично за мишки анти-IL36R моноклонално антитяло, не показват преки или непреки вредни ефекти по отношение на фертилитета в резултат от антагонистичното действие на IL36R (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са инфекции (17,1 %), като при 1 пациент (2,9 %) се съобщава за сериозна инфекция на пикочните пътища (вж. Описание на избрани нежелани реакции).
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблица 1 предоставя списък на нежеланите реакции, съобщени в клинични изпитвания, както и по време на постмаркетинговия период. Нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас (SOC) на MedDRA и категория по честота, като се използва следната конвекция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до
< 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1: Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекцияа) | Много чести |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителностб) | С неизвестна честота |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакции на мястото на инжектиране | Много честив) |
| Умора | Чести |
а) Най-често съобщаваните инфекции са инфекции на пикочните пътища (чести) и инфекции на горните дихателни пътища (много чести)
б) Получени от открити продължения на изпитванията и постмаркетинговия опит
в) Не са съобщени в Effisayil 1
Описание на избрани нежелани реакции
Инфекции
По време на 1-седмичния плацебо-контролиран период в Effisayil 1 инфекции са съобщавани при 17,1 % от пациентите, лекувани със спезолимаб, в сравнение с 5,6 % от пациентите на плацебо. В Effisayil 1 има съобщение за сериозна инфекция (инфекция на пикочните пътища) при 1 пациент (2,9 %) в групата на спезолимаб и при нито един пациент в групата на плацебо. По време на плацебо-контролирания период до 48 седмици в Effisayil 2 инфекции са съобщени при 33,3 % от пациентите, лекувани със Spevigo, и 33,3 % от пациентите на плацебо. В Effisayil 2 има съобщения за сериозни инфекции при 3 пациенти (3,2 %) в групата на Spevigo и при нито един пациент в групата на плацебо.
Инфекциите, наблюдавани в клиничните изпитвания със спезолимаб, са като цяло леки до умерени по степен на тежест, без ясна тенденция по отношение на вида на патогена или вида на инфекцията.
Свръхчувствителност
Свръхчувствителността включва системни реакции на свръхчувствителност от бърз тип, включително анафилактична реакция. Има съобщения за системни реакции на свръхчувствителност от бърз тип в открити продължения на изпитванията и по време на постмаркетинговия период.
Реакции на мястото на инжектиране
Реакциите на мястото на инжектиране включват еритем, оток, болка, индурация, затопляне, ексфолиация, папула, пруритус, обрив и уртикария на мястото на инжектиране. Реакциите на мястото на инжектиране са обикновено леки до умерени по тежест.
Педиатрична популация
Наличните данни при юноши са ограничени. 8 пациенти в юношеска възраст с ГПП 14 до 17 години са включени в изпитване Effisayil 2 (вж. точка 5.1). Като цяло профилът на безопасност при юноши, лекувани със спезолимаб (n = 6), отговаря на този при възрастни и няма установени нови съображения, свързани с безопасността.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Най-високата доза спезолимаб, прилагана в клинични изпитвания, е 1 200 mg интравенозно или подкожно. Нежеланите реакции, наблюдавани при участници, получаващи единична доза или при многократно приложение на дози до 1 200 mg, съответстват на известния профил на безопасност на спезолимаб.
В случай на предозиране се препоръчва пациентът да бъде наблюдаван за каквито и да било признаци или симптоми на нежелани реакции и да се прилага симптоматично лечение според необходимостта.
Фармакологични свойства - Spevigo 450 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, интерлевкинови инхибитори, ATC код: L04AC22
Механизъм на действие
Спезолимаб е хуманизирано имуноглобулин G1 (IgG1) моноклонално антитяло, което се явява антагонист, блокиращ сигналите на човешкия интерлевкин-36 рецептор (IL36R). Свързването на спезолимаб с IL36R предотвратява последващото активиране на IL36R от неговите лиганди (IL36 α, β и γ) и активиране на последващите провъзпалителни пътища.
Фармакодинамични ефекти
След лечение със спезолимаб, прилаган интравенозно, при пациенти с ГПП са наблюдавани понижени нива на C-реактивен протеин (CRP), IL6, медиирани от T хелперни клетки (Th1/Th17) цитокини, кератиноцит-медиирани възпалителни маркери, неутрофилни медиатори и провъзпалителни цитокини в серума и кожата в седмица 1 в сравнение с изходното ниво и са свързани с намаление на тежестта на клиничната изява. Тези понижения на биомаркерите са станали по-изразени при последното измерване в седмица 8 от Effisayil 1.
Клинична ефикасност и безопасност
Effisayil 1 (1368-0013)
Рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване (Effisayil 1) е проведено за оценка на клиничната ефикасност и безопасност на спезолимаб при възрастни пациенти с обостряния на генерализиран пустулозен псориазис (ГПП), диагностицирани според критериите на Европейската мрежа от експерти по рядък и тежък псориазис (European Rare And Severe Psoriasis Expert Network, ERASPEN), независимо от статуса по отношение на IL36RN мутация. Пациентите са рандомизирани, ако са имали обостряне на ГПП с умерен до тежък интензитет, дефинирано като общ скор по Глобалната оценка на лекаря на генерализиран пустулозен псориазис (Generalised Pustular Psoriasis Physician Global Assessment, GPPGA) (която е в диапазон от 0 [чист] до 4 [тежък]) най-малко 3 (умерен), наличие на пресни пустули (възникване на нови или влошаване на съществуващи пустули), субскор за образуване на пустули по GPPGA най-малко 2 (лек) и най-малко 5 % от площта на телесна повърхност да има еритем и наличие на пустули. От пациентите се изисква да прекратят системната и локална терапия за ГПП преди рандомизацията (вж. Таблица 2). Пациенти с животозастрашаващо обостряне на ГПП или такива, при които се налага интензивно лечение, са изключвани от проучването.
Таблица 2: Минимално време между прекратяването на приложението на ограничените за употреба лекарства за лечение на ГПП и рандомизацията (Effisayil 1)*
| Продължителност на периода на изчистване | Лекарства или клас лекарства |
| 2 месеца | адалимумаб, алемтузумаб, бриакинумаб, бродалумаб, ефализумаб, гуселкумаб, инфликсимаб, иксекизумаб, натализумаб, ризанкизумаб, ритуксимаб, секукинумаб,тилдракизумаб, устекинумаб, визилизумаб, изпитвани продукти за псориазис (небиологични средства) |
| 6 седмици | етанерцепт |
| 30 дни | имуномодулиращи лекарства за системно приложение (напр. кортикостероиди**, циклофосфамид), тофацитиниб, апремиласт; други лекарства за псориазис за системно приложение (напр. фумарати); всяко изделие или продукт по изпитването (сизключение на продукти за псориазис); фотохимиотерапия (напр. PUVA); адсорбтивна афереза на гранулоцити и моноцити |
| 7 дни | анакинра |
* Без започване на лечение 1 седмица преди рандомизацията: фототерапия (напр. UVA, UVB), локално лечение за псориазис или друго кожно заболяване (напр. кортикостероиди за локално приложение, аналози на витамин D за локално приложение, катран, антралин, ретиноиди за локално приложение); без започване на лечение 2 седмици преди рандомизацията, без увеличаване на дозата в рамките на
2 седмици преди рандомизацията, като лечението е трябвало да бъде прекратен преди получаване на първата доза: метотрексат, циклоспорин, ретиноиди.
** Няма ограничение за използване на инхалаторни кортикостероиди за лечение на астма или капки, съдържащи кортикостероиди, прилагани в окото или ухото.
Първичната крайна точка на проучването е процентът пациенти със субскор за образуване на пустули по GPPGA 0 (показваща отсъствие на видими пустули) в седмица 1 след лечението. Основната вторична крайна точка на проучването е процентът пациенти с общ скор по GPPGA 0 до 1 (чиста или почти чиста кожа) в седмица 1. За субскор за образуване на пустули по GPPGA 0 и общ скор по GPPGA 0/1, са използвани приписани стойности за нереспондерите при случаите на употреба на „escape“ лечение (лечение по избор на изследователя, ако заболяването се е влошило) и спасителното лекарство (една доза 900 mg спезолимаб, приложена интравенозно), както и за липсващите данни.
Общо 53 пациенти са рандомизирани (2:1) да получат единична интравенозна доза спезолимаб 900 mg (n = 35) или плацебо (n = 18). Пациентите и в двете терапевтични рамена, които все още са получавали симптоми на обостряне в седмица 1, са подходящи да получат открито единична интравенозна доза спезолимаб 900 mg, в резултат на което 12 пациенти (34 %) в рамото на спезолимаб получават втора доза спезолимаб, и 15 пациенти (83 %) в рамото на плацебо получава една доза спезолимаб в ден 8. В допълнение, 6 пациенти (4 в рамото на спезолимаб; 2 в рамото на плацебо) са получили лечение за обостряне с единична доза 900 mg спезолимаб, приложена интравенозно, поради повторно обостряне след ден 8.
Популацията на проучването се състои от 32 % мъже и 68 % жени. Медианата на възрастта е 43 години (диапазон: 21 до 69 години); 55 % от пациентите са от азиатски произход, а 45 % са
от европеидната раса. Повечето пациенти, включени в проучването, имат междинен резултат по GPPGA за образуване на пустули 3 (43 %) или 4 (36 %), и също така имат общ скор по GPPGA 3 (81 %) или 4 (19 %). 24,5 % от пациентите са лекувани преди това с биологична терапия за ГПП.
Първични и основни вторични крайни точки за ефикасност
В седмица 1 има статистически значима разлика в процента пациенти, постигащи междинен резултат за образуване на пустули по GPPGA 0 (показващ липса на видими пустули) и общ скор по GPPGA 0 или 1 (чиста или почти чиста кожа) в рамото на спезолимаб в сравнение с рамото на плацебо (вж. Таблица 3).
Таблица 3: Междинен резултат за образуване на пустули по GPPGA и общ скор по GPPGA в седмица 1 (Effisayil 1)
| Плацебо | Спезолимаб 900 mg i.v. | |
| Брой анализирани пациенти | 18 | 35 |
| Пациенти, постигащи междинен резултатза образуване на пустули по GPPGA 0, n (%) | 1 (5,6) | 19 (54,3) |
| p-стойност* | 0,0004 | |
| Пациенти, постигащи общ скор по GPPGA 0 или 1, n (%) | 2 (11,1) | 15 (42,9) |
| p-стойност* | 0,0118 | |
GPPGA = Глобална оценка на лекаря на генерализиран пустулозен псориазис; i.v. = интравенозно
* Едностранна p-стойност
Както за първичната, така и за основната вторична крайна точка, терапевтичен ефект е наблюдаван при всички пациенти, независимо от статуса по отношение на IL36RN мутацията.
Effisayil 2 (1368-0027)
В едно рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване фаза II b (Effisayil 2) е оценена ефикасността и безопасността на спезолимаб за подкожно приложение при възрастни пациенти и пациенти в юношеска възраст с анамнеза за ГПП, диагностицирани според критериите на ERASPEN, независимо от статуса по отношение на IL36RN мутация, и с поне две обостряния на ГПП в умерено тежка или тежка форма в миналото. Пациентите са рандомизирани, ако са имали общ скор по GPPGA 0 или 1 при скрининга и рандомизацията. От пациентите се е изисквало да прекратят системната и локална терапия за ГПП преди рандомизацията. Пациентите е трябвало да имат анамнеза за обостряния, докато са били на съпътстващо лечение за ГПП или анамнеза за обостряния след намаляване на дозата или прекратяване на тези съпътстващи лекарства.
Първичната крайна точка на проучването е времето до първото обостряне на ГПП до седмица 48 (определено от субскор за образуване на пустули по GPPGA ≥ 2 и увеличение в общия скор по GPPGA с ≥ 2 от изходното ниво). Основната вторична крайна точка на
проучването е появата на поне едно обостряне на ГПП до седмица 48. Допълнителни вторични крайни точки на седмица 48 са времето до първото влошаване по Скалата на симптомите на псориазис (Psoriasis Symptom Scale, PSS) и Дерматологичния индекс за качество на живот (Dermatology Quality of Life Index, DLQI), определено като 4-точково увеличение в общия скор от изходното ниво.
Общо 123 пациенти са рандомизирани (1:1:1:1) да получават едно от четирите лечения (вж. Таблица 4)
Таблица 4: Терапевтични рамена в Effisayil 2
| Натоварваща доза | Следващи дози | |
| спезолимаб | 600 mg подкожно | 300 mg подкожно на всеки 4 седмици |
| спезолимаб | 600 mg подкожно | 300 mg подкожно на всеки 12 седмици |
| спезолимаб | 300 mg подкожно | 150 mg подкожно на всеки 12 седмици |
| Плацебо | подкожно приложение | подкожно приложение на всеки 4 седмици |
Популацията на проучването се състои от 38,2 % мъже и 61,8 % жени. Средната възраст е 40,4 години (диапазон: 14 до 75 години) с 8 (6,5 %) пациенти в юношеска възраст (по 2 на
терапевтично рамо); 64,2 % от пациентите са от азиатски произход, а 35,8 % - от европеидната раса. Пациентите, включени в проучването, са имали междинен резултат за образуване на пустули по GPPGA 1 (28,5 %) или 0 (71,5 %) и общ скор по GPPGA 1 (86,2 %) или 0 (13,8 %).
Към момента на рандомизацията 74,8 % от пациентите са лекувани със системна терапия за ГПП, която е преустановена към началото на рандомизираното лечение по проучването.
Макар че в Effisayil 2 са проучени 3 схеми на прилагане, препоръчителната схема на прилагане за превенция на обостряне на ГПП е подкожно приложение на натоварваща доза спезолимаб 600 mg, последвана от подкожно приложение на 300 mg на всеки 4 седмици (вж. точка 4.2).
Обобщените по-долу резултати са за препоръчителната схема на прилагане.
Пациенти, които са имали обостряне, отговарят на условията да получат открито до две интравенозни дози спезолимаб 900 mg (вж. точка 4.2). 2 (6,7 %) пациенти в рамото на лечение със спезолимаб при препоръчителната доза и 15 (48,4 %) пациенти в рамото на плацебо са получили интравенозно лечение за обостряне.
Лечението с препоръчителната доза спезолимаб в сравнение с плацебо води до статистически значимо подобрение въз основа на първичната и основната вторична крайна точка
(вж. Таблица 5).
Таблица 5: Време до първото обостряне на ГПП и поява на поне едно обостряне на ГПП до седмица 48 (Effisayil 2)
| Плацебо | Препоръчителна доза спезолимаб | |
| Брой анализирани пациенти, N | 31 | 30 |
| Пациенти с обостряния на ГПП, N (%)* | 16 (51,6) | 3 (10,0) |
| Коефициент на риск (HR)** за времето до първото обостряне спрямоплацебо (95 % ДИ) | 0,16(0,05; 0,54) | |
| p-стойност*** | 0,0005 | |
| Разлика в риска от поява на обостряне на ГПП спрямо плацебо(95 % ДИ) | -39,0 %(-62,1; -15,9) | |
| p-стойност**** | 0,0013 | |
* Прилагането на интравенозно лечение със спезолимаб или предписано от изследователя стандартно лечение при влошаване на ГПП се счита за начало на обостряне на ГПП
** Регресионният модел на Cox, стратифициран по употреба на лекарства за ГПП за системно приложение при рандомизацията
*** Логаритмично трансформиран ренков тест, стратифициран по употреба на лекарства за ГПП за системно приложение при рандомизацията, едностранна р-стойност
**** Тест на Cochran-Mantel-Haenszel след множествена импутация, стратифициран по употреба на лекарства за ГПП за системно приложение при рандомизацията, едностранна p-стойност
Ефикасността на препоръчителната доза спезолимаб, прилагана подкожно, в сравнение с плацебо е наблюдавана скоро след рандомизацията и се поддържа до седмица 48 (вж.
Фигура 1).
Фигура 1: Време до първото обостряне на ГПП до седмица 48 (Effisayil 2)
При всички пациенти, независимо от статуса по отношение на IL36RN мутация, се наблюдава ефект от лечението както по отношение на първичната, така и по отношение на основната вторична крайна точка.
Един пациент в юношеска възраст в рамото на плацебо получава предписано от изследователя стандартно лечение при влошаване на ГПП и се счита, че е имал обостряне на ГПП. Нито един пациент в юношеска възраст в рамото на препоръчителната доза спезолимаб не е имал обостряне на ГПП.
Наблюдавана е и превенция на влошаването на ГПП, по отношение на PSS и DLQI, както е видно от коефициентите на риск за PSS 0,42 (95 % CI 0,20; 0,91) и DLQI (0,26 (95 % CI 0,11;
0,62).
Имуногенност
46 % от пациентите с ГПП, които са получили интравенозно спезолимаб в Effisayil 1, са развили антилекарствени антитела (anti-drug antibodies, ADA). Повечето участници, положителни за ADA, развиват също и неутрализиращи антитела. В Effisayil 2, след многократно подкожно приложение на дози спезолимаб, 41 % от пациентите развиват ADA. Повечето участници, положителни за ADA, развиват също и неутрализиращи антитела.
Клирънсът на спезолимаб се увеличава с повишаването на титрите на ADA.
Тъй като при по-голямата част от пациентите нямат следващо ново обостряне в Effisayil 1, данните за повторно лечение на пациенти с ADA (n = 4) са ограничени. Към момента не е известно дали има корелация между наличието на ADA към спезолимаб и поддържането на ефикасността при лечение на обостряне. След подкожно приложение на спезолимаб в Effisayil 2 наличието на ADA няма явно влияние върху ефикасността или безопасността.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията със Spevigo в педиатричната популация на възраст под 12 години
при лечението на генерализиран пустулозен псориазис (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Разрешаване под условие
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че за този лекарствен продукт се очакват допълнителни данни. Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за този лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП съответно ще се актуализира.
Разработен е популационен фармакокинетичен модел, базиран на данните, получени от здрави участници, пациенти с ГПП и пациенти с други заболявания. След приложение на единична интравенозна доза 900 mg изчислените чрез популационния ФК модел AUC0‑∞ (95 % ДИ) и Cmax (95 % ДИ) при типичен пациент с ГПП, негативен за ADA, са съответно 4 750 (4 510,
4 970) µg·ден/ml и 238 (218, 256) µg/ml. След подкожно приложение на натоварваща доза спезолимаб 600 mg с последващо подкожно приложение на 300 mg спезолимаб на всеки 4 седмици средната (CV %) най-ниска концентрация в стационарно състояние варира от 33,4 µg/ml (37,6 %) до 42,4 µg/ml (43,0 %).
Абсорбция
След подкожно приложение на единична доза спезолимаб при здрави доброволци пикови плазмени концентрации се достигат между 5,5 и 7,0 дни след приложението. След подкожно приложение в корема абсолютната бионаличност е слабо завишена при по-високи дози, с изчислени стойности 58 %, 65 % и 72 % съответно при дози 150 mg, 300 mg и 600 mg. Въз основа на ограничени данни абсолютната бионаличност при приложение в бедрото е приблизително 85 % след подкожно приложение на доза 300 mg спезолимаб.
Разпределение
Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ типичният обем на разпределение в стационарно състояние е 6,4 l.
Биотрансформация
Метаболитният път на спезолимаб не е охарактеризиран. Като хуманизирано IgG1 моноклонално антитяло се очаква спезолимаб да се разгради до малки пептиди и аминокиселини чрез катаболитни пътища по начин, подобен на ендогенните IgG.
Елиминиране
В линейния дозов диапазон (0,3 до 20 mg/kg), на базата на популационния ФК модел, клирънсът на спезолимаб (95 % ДИ) при типичен пациент с ГПП, негативен за ADA, с тегло 70 kg е 0,184 l/ден. Терминалният полуживот е 25,5 дни.
Линейност/нелинейност
При интравенозно приложение спезолимаб има линейна фармакокинетика с пропорционално на дозата увеличение в експозицията в дозовия диапазон от 0,3 до 20 mg/kg при приложение на единична доза. Както клирънсът (CL), така и терминалният полуживот не са в зависимост от дозата. След подкожно приложение на единична доза експозицията на спезолимаб се увеличава малко повече от пропорционално на дозата в дозовия диапазон от 150 mg до 600 mg, поради леко увеличена бионаличност при по-високи дози.
Телесно тегло
Концентрациите на спезолимаб са по-ниски при лица с по-голямо телесно тегло и по-високи при лица с по-малко телесно тегло. Спезолимаб не е проучван при пациенти с ГПП с тегло над 164 kg. Въз основа на фармакокинетично моделиране и симулация препоръчителната доза за юноши на възраст 12 и повече години с тегло ≥ 30 и < 40 kg е половината от препоръчителната доза за възрастни и юноши на възраст 12 и повече години с тегло най-малко 40 kg (вж.
точка 4.2).
Експозицията при пациенти с тегло ≥ 30 и < 40 kg, получаващи лечение по схемата на прилагане на намалена доза, се очаква да е сравнима с наблюдаваната при проучванията при ГПП.
Старческа възраст/пол/раса
Въз основа на популационни фармакокинетични анализи възрастта, полът и расата нямат клинично значим ефект върху фармакокинетиката на спезолимаб.
Чернодробно и бъбречно увреждане
Като моноклонално антитяло, спезолимаб не се очаква да се елиминира чрез черния дроб или бъбреците. Не е провеждано официално проучване за ефекта на чернодробно или бъбречно увреждане върху фармакокинетиката на спезолимаб.
Популационният ФК анализ не показва, че лека степен на чернодробно увреждане или лека или умерена степен на бъбречно увреждане имат влияние върху системната експозиция на спезолимаб.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на спезолимаб при педиатрични пациенти на възраст под 14 години не е проучена.
Фармакокинетиката на спезолимаб в плазмата, наблюдавана при юноши, е аналогична на наблюдаваната при възрастни.
Фармацевтични данни - Spevigo 450 mg
Натриев ацетат трихидрат (E262)
Ледена оцетна киселина (E260) (за корекция на pH) Захароза
Аргининов хидрохлорид Полисорбат 20 (E432) Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворен флакон
3 години След отваряне
От микробиологична гледна точка, веднъж отворен, лекарственият продукт трябва да се разреди и влее незабавно.
След приготвяне на инфузията
Химичната и физичната стабилност на разредения разтвор по време на употреба е демонстрирана за 24 часа при 2 °C до 30 °C.
От микробиологична гледна точка, разреденият инфузионен разтвор трябва да се използва незабавно. Ако не се използва веднага, условията на съхранение по време на употреба са отговорност на потребителя и нормално не трябва да превишават 24 часа при 2 °C до 8 °C, освен ако разреждането не се извършва при контролирани и валидирани асептични условия. За времето между подготовката и началото на приложение инфузионният разтвор трябва да бъде защитен от светлина според местните стандартни процедури.
а се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
Преди употреба неотвореният флакон може да се съхранява при температура до 30 °C в продължение на до 24 часа, ако се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след първоначално отваряне и разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
7,5 ml концентрат в безцветен 10 ml стъклен флакон (стъкло тип I) с гумена запушалка с
покритие, алуминиева обкатка и синьо пластмасово капаче. Опаковка с 2 флакона.
Този лекарствен продукт е съвместим с инфузионни набори от поливинилхлорид (PVC), полиетилен (PE), полипропилен (PP), полибутадиен и полиуретан (PUR) и вградени в системата филтърни мембрани от полиетерсулфон (PES, неутрален и положително зареден) и положително зареден полиамид (PA).
Указания за работа
-
Флаконът трябва да се огледа преди употреба. Ако разтворът е мътен, с променен цвят или съдържа едри или оцветени частици, флаконът трябва да се изхвърли.
-
Spevigo е само за еднократна употреба.
-
За подготовка на инфузионния разтвор трябва да се използва асептична техника:
-
За препоръчителната доза 900 mg изтеглете и изхвърлете 15 ml от опаковка със 100 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор и бавно ги заменете с 15 ml спезолимаб стерилен концентрат (два флакона от 450 mg/7,5 ml).
-
За препоръчителната доза 450 mg изтеглете и изхвърлете 7,5 ml от опаковка със 100 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор и бавно ги заменете със 7,5 ml спезолимаб стерилен концентрат (един флакон от 450 mg/7,5 ml).
-
Внимателно смесете преди употреба. Разреденият инфузионен разтвор на спезолимаб трябва да се използва веднага.
-
-
Spevigo не трябва да се смесва с други лекарствени продукти. За приложение на разредения инфузионен разтвор на спезолимаб може да се използва предварително поставена интравенозна система, като се вземе предвид информацията за съвместимост, посочена по-горе. Системата трябва да се промие с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор преди и в края на инфузията. Не трябва да се прилага паралелно друга инфузия през същия интравенозен достъп.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.