Rhesonativ 625 IU/ml solution for injection

Профилактика на Rh(D) имунизация при Rh(D) отрицателни жени с детероден потенциал

• Антенатална профилактика

• Планова антенатална профилактика

• Антенатална профилактика след усложнения на бременността, включващи аборт/заплашващ аборт, ектопична бременност или хидатиформена мола, смърт на зародиша (ВМСЗ), трансплацентарен кръвоизлив (ТПК), настъпил в резултат от антепартум кръвоизлив (АПК), амниоцентеза, хорионбиопсия, акушерски манипулативни процедури например външна верзия. инвазивни интервенции, кордоцентеза, тъпа коремна травма или интервенции за терапия на плода.

• Постнатална профилактика

• Раждане на Rh(D) положително (D, D cлaб, D частичен) дете

Лечение наRh(D)отрицателни жени с детероден потенциал след кръвопреливане на несъвместимаRhfD)положителна кръв или на други продукти, съдържащи червени кръвни клетки, например тромбонитен концентрат.

Дозата на анти-D имуноглобулин трябва да се определи съгласно нивото на експозиция на Rh(D) положителните червени кръвни клетки и да се базира на известните данни, че 0,5 ml еритроцитна маса от Rh(D) положителни червени кръвни клетки или 1 ml от Rh (D) положителна кръв се неутрализират от приблизително 10 микрограма (50 III) анти-D имуноглобулин.

Следните дози се препоръчват въз основа на клиничните изпитвания, проведени е Резонатив.

Профилактика наRh(D)имунизация приRh(D)отрицателни жени

• Антенатална профилактика. Съгласно общите препоръки текущо прилаганите дози варират в границите 50-330 микрограма или 250-1650 IU.

• Планова антенатална профилактика:

Еднократна доза (напр. 250 μg или 1250 III) на 28-30-ата седмица от бременността или две дози на 28-ата и на 34-тата седмица.

• Антенатална профилактика след усложнение на бременността:

Еднократна доза (напр. 125 μg или 625 III преди 12-ата седмица от бременността или напр. 250 μg или 1250 III след 12-ата седмица от бременността) трябва да приложи възможно най- рано и след не повече от 72 часа и ако е необходимо, същата трябва да се повтаря през интервали от 6-12-седмици през цялата бременност.

След амниоцентеза или след хорионбиопсия трябва да се приложи еднократна доза (напр. 250μg или 1250 IU).

• Постнатална профилактика. Съгласно общите препоръки текущо прилаганите дози варират в границите 100-300 микрограма или 500-1500 IU. За специфичните подробности от проучването вижте точка 5.1. Ако се прилага ниската доза (100 микрограма или 500 IU), трябва да се направи изследване на количеството на фетално-майчиния кръвоизлив.

Стандартна доза: 1250 IU (250 μg).

При постнатално приложение продуктът трябва да се приложи на майката възможно най-рано, но след не повече от 72 часа от раждането на Rh положително (D, D^слабо, D^{частично}) новородено.

Ако са минали повече от 72 часа, прилагането на продукта не трябва да се пропуска, а да стане при първа възможност.

Постнаталната доза трябва да се приложи дори и когато е била приложена антенатална профилактика, а също и в случаите, когато в серума на майката може да се установи остатъчна активност от антенаталната профилактика.

При подозрение за масивен (> 4 ml - при 0,7-0, 8% от жените) фетално-майчин кръвоизлив, например в случай на фетално-/неонатална анемия или вътрематочна смърт на плода, големината на кръвоизлива трябва да се определи чрез подходящ метод - например с теста за киселинно елуиране на Kleihauer-Betke за откриване на фетален HbF или чрез течна цитометрия, с която може специфично да се открият Rh D положителни клетки.

Аналогично, трябва да се прилагат и допълнителни дози от анти-D имуноглобтоин (10 микрограма или 50 IU на всеки 0,5 ml фетални червени кръвни клетки).

Преливане на несъвместими червени кръвни клетки (еритроцити)

Препоръчителната доза е 20 микрограма (100 III) анти-D имуноглобулин на всеки

2 ml трансфузирана Rh (D) положителна кръв или на 1 ml еритроцитна маса. Препоръчителна е консултация със специалист в областта на трансфузионната медицина, за да се оцени пригодността на процедурата за обмяна на еритроцит за намаляване на натоварването на кръвообращението с D-положителни еритроцити и за определяне на доза анти-D имуноглобулин, необходима за потискане на имунизацията. Проследяващи изследвания за Rh D положителни еритроцити трябва да се правят на всеки 48 часа и да се продължи с даването на анти-D докато повече не се откриват D положителни еритроцити в кръвообращението. Във всеки случай, поради възможния риск от хемолиза се предлага да не се надвишава максимална доза от 3000 микрограма (15 000 III).

Препоръчва се употребата на алтернативен интравенозен продукт, тъй като той незабавно ще достигне адекватни плазмени нива. Когато не разполагате с интравенозен продукт, много голям обем трябва да се приложи интрамускулно в продължение на няколко дни (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността при деца все още не са проучени.

Пациенти със свръхтегло

При пациенти със свръхтегло/затлъстяване, следва да се прецени използването на интравенозен анти-D продукт (вж. точка 4.4).

За интрамускулно приложение.

Ако са необходими големи общи дози (>2 ml при деца, >5 ml при възрастни), препоръчително е те да се приложат като разделни дози в различни места на инжектиране.

Ако интрамускулните инжекции са противопоказни (хеморагични нарушения), трябва да се използва алтернативен интравенозен продукт. Инжекцията може да се приложи подкожно, ако не разполагате с продукт за интравенозно приложение. След инжектиране мястото на поставената инжекция трябва внимателно да се притисне с компрес.

Свръхчувствителност към активното вещество/а или към някое от помощните вещества, описани в точка 6.1.

Свръхчувствителност към човешки имуноглобулини, особено при пациенти с антитела срещу IgA.

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Уверете се, че Резонатив не е приложен в кръвоносен съд, поради риска от шок.

Инжекциите трябва да се поставят интрамускулно и да се внимава да не се пропуска обратното изтегляне на буталото на спринцовката преди инжектиране, за да е сигурно, че иглата не е попаднала в кръвоносен съд.

В случаите на постнаталната употреба, продуктът е предназначен да се прилага на майката. Не трябва да се дава на новороденото дете.

Продуктът не е предназначен за употреба нито при Rh(D) положителни лица, нито при лица, които вече са имунизирани към Rh(D) антигена.

Пациентите трябва да се наблюдават минимум 20 минути след прилагане и минимум 1 час след случайно интравенозно инжектиране.

Свръхчувствителност

Същинските реакции на свръхчувствителност са редки, но могат да възникнат алергични отговори към анти-D имуноглобулина. Пациентите трябва да са информирани за ранните признаци на реакциите на свръхчувствителност, които включват копривна треска, генерализирана уртикария, стягане в гръдния кош, хрипове, хипотония и анафилаксия. Изискващото се лечение зависи от естеството и тежестта на нежеланата лекарствена реакция.

Резонатив съдържа малки количества IgA. Въпреки че анти-D имуноглобулинът е използван успешно за лечение на подбрани лица с IgA дефицит, лица които са с дефицит на IgA имат потенциал за развитие на IgA антитела и може да имат анафилактични реакции след приложение на получени от плазма лекарствени продукти, съдържащи IgA. Поради това лекарят трябва да прецени ползите от лечението с Резонатив срещу потенциалния риск от реакции на свръхчувствителност.

Рядко човешкият анти-D имуноглобулин може да индуцира понижаване на кръвното налягане с анафилактична реакция, дори и при пациенти, които са били на предшестващо лечение с човешки имуноглобулин.

Съмнение за алергичен или анафилактичен тип реакция изисква незабавно прекратяване на инжектирането. В случай на шок трябва да се приложат стандартите за лечение на шок.

Хемолитични реакции

Пациентите, реципиенти на трансфузии от несъвместима кръв, на които са дадени високи дози анти-D имуноглобулин, трябва да се следят внимателно по клинично състояние и по биологични параметри поради риск от хемолитична реакция.

Тромбоемболия

Артериалните и венозните тромбоемболични събития, между които миокарден инфаркт, инсулт, тромбоза на дълбоките вени и белодробна емболия, се свързват с употребата на имуноглобулини. Макар че не са наблюдавани тромбоемболични събития за Rhesonativ, пациентите трябва да бъдат оводнени преди прилагането на имуноглобулини. Необходимо е повишено внимание при пациенти със съществуващи рискови фактори за тромботични събития (като напреднала възраст, хипертония, захарен диабет и анамнеза за съдово заболяване или тромботични епизоди, пациенти с придобити или наследствени тромбофилни нарушения, пациенти с продължителни периоди на обездвижване, пациенти с тежка хиповолемия, пациенти, страдащи от заболявания, при които се повишава вискозитета на кръвта), особено когато се предписват по-високи дози на Rhesonativ.

Пациентите трябва да бъдат информирани за първите симптоми на тромбоемболични събития, включително задух, болка и оток на крайник, огнищни неврологични дефицити и болка в гърдите, като следва да знаят, че при поява на такива симптоми трябва незабавно да се обадят на своя лекар.

Повлияване на серологичните тестове

След инжектирането на имуноглобулин преходното повишение на различни пасивно преминали антитела в кръвта на пациента може да доведе до подвеждащи положителни резултати от серологични тестове.

Пасивното преминаване на антитела към еритроцитни антигени, например A,B,D може да повлияе на някои серологични тестове за антитела срещу червени кръвни клетки, например антиглобулиновия тест (теста на Coombs), особено при Rh(D) положителни новородени, на чиито майки е била приложена антенатална профилактика.

Пациенти със свръхтегло/затлъстяване

При пациенти със свръхтегло/затлъстяване, поради възможния риск от загуба на ефикасност при интрамускулно приложение, е препоръчително интравенозно приложение на анти-D продукта.

Преносими агенти

Стандартните мерки за превенция на инфекции в резултат от употреба на лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, включват подбор на донорите, скрининг на индивидуалните дарявания и на сборната плазма за специфични маркери на инфекция, както и включването на ефективни производствени етапи за инактивиране/отстраняване на вирусите. Въпреки това при прилагане на лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, не може напълно да се изключи възможността от предаване на инфекциозни агенти. Това важи и за неизвестни или новопоявили се вируси и други патогени.

Взетите мерки се считат за ефективни за обвити вируси, например човешки имунодефицитен вирус (HIV), хепатит В вирус (HBV) и хепатит С вирус (HCV), и за необвития вирус на хепатит A (HAV).

Възможно е приложените мерки да имат ограничен ефект срещу необвити вируси, като например парвовирус В19.

Съществува обнадеждаващ клиничен опит относно липсата на предаване на хепатит А и на парвовирус В19 чрез имуноглобулини и освен това се приема, че съдържанието на антитела има важен принос за вирусната безопасност.

Настоятелно се препоръчва при всяко прилагане на Резонатив при пациент, да се записват името и партидният номер на продукта, с цел усигоряване на връзка между пациента и партидния номер на продукта.

Важна информация за някои от съставките на Резонатив

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на 1 ml (625 III), което означава, че на практика той „не съдържа натрий“.

Живи атенюирани вирусни ваксини

Активната имунизация с живи вирусни ваксини (например срещу морбили, заушка или рубеола) трябва да се отложи за 3 месеца след последното прилагане на анти-D имуноглобулин, тъй като е възможно нарушаване на ефикасността на живата вирусна ваксина.

Ако анти-D имуноглобулинът трябва да се приложи в рамките на 2-4 седмици след ваксиниране с жива вирусна ваксина, възможно е ефикасността на такава ваксинация да се наруши.

Този продукт е предназначен за прилагане по време на бременност.

Този лекарствен продукт може да се използва по време на кърмене.

Имуноглобулините се екскретират в майчиното мляко. Няма проучени нежелани лекарствени реакции, които да са докладвани при деца родени от повече от 450 жени, получили Резонатив след раждането.

Не са провеждани проучвания с Резонатив при животни. Клиничният опит с човешки анти-D имуноглобулин не показва вредни ефекти върху фертилитета, които да бъдат очаквани.

Резонатив не повлиява способността за шофиране и работа с машини.

Резюме на профила за безопасност

Нежелани лекарствени реакции като втрисане, главоболие, замаяност, висока температура, повръщане, алергични реакции, гадене, артралгия, ниско кръвно налягане и умерена болка в кръста може да се развият в единични случаи.

Рядко човешките имуноглобулини може да причинят внезапно падане на кръвното налягане и в изолирани случаи, анафилакгичен шок, дори когато пациентите не са показали свръхчувствителност при предходното приложение.

Местни реакции в мястото на инжекцията: оток, болезненост, зачервяване, уплътнение, локално затопляне, сърбеж, кръвонасядане, локална болка, чувствителност и обрив, като някои от тези реакции могат да бъдат предотвратени като по-големите дози бъдат разпределени в няколко места за инжектиране.

За безопасността по отношение на трансмисионните агенти вижте точка 4.4. Няма убедителни данни за честотата на нежеланите реакции от клиничните проучвания. Следните нежелани реакции са били докладвани:

Представената по-долу таблица е по системо-органната класификация на MedDRA (Ниво на СОК и препоръчителен термин).

Честотата е определена при следните условия: Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Последствия от предозиране не са известни. Пациентите, на които са дадени много високи дози анти- D имуноглобулин, след получаване на трансфузии от несъвместима кръв, трябва да се следят по клинично състояние и по биологични параметри, поради риск от хемолитична реакция.

При други Rh(D) отрицателни индивиди свръхдозата не би трябвало да доведе до по-чести или до по- тежки нежелани реакции, отколкото нормалната доза.