Evenity 105 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Evenity 105 mg
EVENITY е показан за лечение на тежка остеопороза при жени в постменопауза с висок риск от фрактура (вж. точка 5.1).
Лечението трябва да се започне и да се проследява от лекари специалисти с опит в лечението на остеопороза.
Дозировка
Препоръчителната доза е 210 mg ромосозумаб (приложена като две подкожни инжекции по
105 mg) веднъж месечно, за период от 12 месеца.
Пациентите трябва да получават достатъчно калций и витамин D под формата на добавки преди и по време на лечението (вж. точки 4.3 и 4.4).
На пациентите, лекувани с EVENITY, трябва да се предостави листовката и сигналната карта на пациента.
След завършване на терапията с ромосозумаб се препоръчва преминаване към антирезорбтивна терапия за увеличаване на терапевтичната полза, постигната с ромосозумаб след 12 месеца.
Пропуснати дози
Ако е пропусната доза ромосозумаб, тя трябва да бъде приложена при първа възможност. След това следващата доза ромосозумаб не трябва да се прилага преди изтичането на един месец от последната доза.
Специални популации Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вж. също точка 5.2).
Бъбречно увреждане
При пациенти с бъбречно увреждане не се изисква коригиране на дозата (вж. точка 5.2). Серумните нива на калций трябва да се проследяват при пациенти, които имат тежко бъбречно увреждане или са на диализа (вижте точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Не са проведени клинични изпитвания за оценка на ефекта на чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на ромосозумаб при педиатрични пациенти (на възраст под
18 години) все още не са установени. Липсват данни. Начин на приложение
Подкожно приложение
За прилагане на доза от 210 mg трябва да се направят 2 подкожни инжекции с ромосозумаб в корема, бедрото или горната част на ръката. Втората инжекция трябва да бъде поставена непосредствено след първата, но на различно място на инжектиране.
Приложението трябва се извършва от лице, което е обучено на инжекционни техники. За указания при работа и изхвърляне вижте точка 6.6.
Инфаркт на миокарда и инсулт
При рандомизирани контролирани проучвания е наблюдавано увеличение на сериозните сърдечносъдови събития (инфаркт на миокарда и инсулт) при пациентите, лекувани с ромосозумаб в сравнение с контролите (вж. точка 4.8).
Ромосозумаб е противопоказан при пациенти с предшестващ инфаркт на миокарда или инсулт (вж. точка 4.3).
Когато се определя дали да се използва ромосозумаб при даден пациент, трябва да се вземе под внимание рискът при него от фрактура през следващата година и сърдечносъдовият риск въз основа на рискови фактори (напр. установено сърдечносъдово заболяване, високо кръвно налягане, хиперлипидемия, захарен диабет, тютюнопушене, тежка бъбречна недостатъчност, възраст). Ромосозумаб трябва да се използва само в случай че предписващият лекар и пациентът са съгласни, че ползите надвишават риска. Ако пациентът получи инфаркт на миокарда или инсулт по време на терапията, лечението с ромосозумаб трябва да бъде прекратено.
Хипокалциемия
Наблюдавана е преходна хипокалциемия при пациенти, получаващи ромосозумаб. Хипокалциемията трябва да се коригира преди започване на терапия с ромосозумаб и пациентите трябва да се проследяват за признаци и симптоми на хипокалциемия. Ако при пациент има симптоми, които будят съмнение за хипокалциемия, по време на лечение (вж. точка 4.8), трябва да бъдат измерени нивата на калций. Пациентите трябва да получат подходящи добавки с калций и витамин D (вж. точки 4.3 и 4.8).
При пациентите, които имат тежко бъбречно увреждане (изчислена скорост на гломерулна филтрация [eGFR] 15 до 29 ml/min/1,73 m2) или са на диализа, съществува по-висок риск за развиване на хипокалциемия, а данните за безопасност за тези пациенти са ограничени. При тях трябва да се проследяват нивата на калций.
Свръхчувствителност
Клинично значими реакции на свръхчувствителност, включително ангиоедем, еритема мултиформе и уртикария са възникнали в групата с ромосозумаб в клинични изпитвания. Ако възникне анафилактична или друга клинично значима алергична реакция, трябва да се започне подходяща терапия и да се преустанови използването на ромосозумаб (вж. точки 4.3 и 4.8).
Остеонекроза на челюстта (ОНЧ)
Остеонекроза на челюстта (ОНЧ) е съобщавана рядко при пациенти, на които се прилага ромосозумаб. Следните рискови фактори трябва да бъдат взети под внимание при оценка на риска за пациента от развитие на ОНЧ:
-
активността на лекарствения продукт, който инхибира костната резорбция (рискът се повишава с антирезорбтивната активност на съединението) и кумулативната доза на антирезорбтивната терапия.
-
рак, коморбидни заболявания (напр. анемия, коагулопатии, инфекция), тютюнопушене.
-
съпътстващи терапии: кортикостероиди, химиотерапия, инхибитори на ангиогенезата, лъчетерапия на главата и врата.
-
лоша устна хигиена, периодонтално заболяване, недобре ажустирани зъбни протези, анамнеза за заболяване на зъбите, инвазивни дентални процедури, напр. екстракция на зъб.
Всички пациенти трябва да бъдат съветвани да поддържат добра устна хигиена, да преминават редовни дентални прегледи и да съобщават веднага за всички орални симптоми, като подвижност на зъб, болка или оток, или незаздравяване на рани или отделяне на секрет, по време на лечение с ромосозумаб.
Пациенти, при които има съмнение за ОНЧ или развият заболяването в хода на лечение с ромосозумаб, трябва да бъдат лекувани от дентален лекар или челюстно-лицев хирург с опит при ОНЧ. Трябва да се обмисли прекратяване на терапията с ромосозумаб до отзвучаване на заболяването и намаляване на рисковите фактори, където е възможно.
Атипични фрактури на бедрената кост
Атипична фрактура на бедрената кост, свързана с нискоенергийна травма, която може да възникне спонтанно, е съобщавана рядко при пациенти, получаващи ромосозумаб. При всеки пациент, който изпитва новопоявила се или необичайна болка в бедрото, хълбока или слабините, трябва да се подозира атипична фрактура и трябва да се направи оценка за отхвърляне на непълна фрактура на фемура. Пациент, който има атипична фрактура на фемора, трябва да бъде оценен също за симптоми и признаци на фрактура на контралатералния крайник. Трябва да се обмисли прекъсване на терапията с ромосозумаб въз основа на индивидуална оценка на съотношението полза/риск.
Помощни вещества
Това лекарство съдържа 0,07 mg полисорбат 20 във всяка предварително напълнена писалка и всяка предварително напълнена спринцовка. Полисорбатите може да предизвикат алергични реакции.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с ромосозумаб. При ромосозумаб не се очакват фармакокинетични лекарствени взаимодействия.
Бременност
Ромосозумаб не е показан за употреба при жени с детероден потенциал или при бременни жени. В едно проучване при плъхове с ромосозумаб са наблюдавани скелетни малформации (включително синдактилия и полидактилия) с ниска честота (вж. точка 5.3). След експозиция на ромосозумаб рискът от малформации на развиващите се пръсти при човешкия зародиш е нисък, защото времето на формиране на пръстите при хората е през първия триместър, период, в който преминаването на имуноглобулини през плацентата е ограничено.
Кърмене
Ромосозумаб не е показан за употреба при жени, които кърмят.
Липсват данни за екскрецията на ромосозумаб в кърмата. Известно е, че човешките IgG се екскретират в кърмата през първите няколко дни след раждането, като скоро след това намаляват до ниски концентрации; през този кратък период риск за кърмачето не може да се изключи.
Фертилитет
Няма данни за ефекта на ромосозумаб върху фертилитета при хора. Проучвания при мъжки и женски плъхове не показват ефекти върху крайните точки за фертилитет (вж. точка 5.3).
Ромосозумаб не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции са назофарингит (13,6 %) и артралгия (12,4 %). Нежелани реакции, свързани със свръхчувствителност, са възникнали при 6,7 % от пациентите, лекувани с ромосозумаб. Хипокалциемия е съобщена с категория по честота "нечести" (0,4 % от пациентите, лекувани с ромосозумаб). В рандомизирани контролирани проучвания е наблюдавано повишение на сериозните сърдечносъдови събития (инфаркт на миокарда и инсулт) при лекувани с ромосозумаб пациенти в сравнение с контролите (вж. точка 4.4 и информацията по-долу).
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
За класифициране на нежеланите реакции е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100),
редки (≥1/10 000 до <1/1 000) и много редки (<1/10 000). В рамките на всяко групиране по честота и всеки системо-органен клас, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органен клас по MedDRA | Нежелана реакция | Категория по честота |
| Инфекции и инфестации | Назофарингит | Много чести |
| Възпаление на синусите | Чести | |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителноста ОбривДерматит Уртикария АнгиоедемЕритема мултиформе | Чести Чести Чести Нечести РедкиРедки |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалциемияb | Нечести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие Инсултc | Чести Нечести |
| Нарушения на очите | Катаракта | Нечести |
| Сърдечни нарушения | Инфаркт на миокардаc | Нечести |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия | Много чести |
| Болка във врата | Чести | |
| Мускулни спазми | Чести | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакции на мястото на инжектиранеd | Чести |
b. Определен като коригиран за албумин серумен калций, който е под долната граница на нормата. Вижте точки
4.3 и 4.4.
c. Вижте точка „Инфаркт на миокарда и инсулт” по-долу.
d. Най-често срещаните реакции на мястото на инжектиране са болка и еритем.
Описание на избрани нежелани реакции
Имуногенност
При жени в постменопауза, които са получавали ежемесечно ромосозумаб, наличието на антитела срещу ромосозумаб e 18,6 % (1162 от 6244) за свързващи антитела и 0,9 % (58 от 6 244) за неутрализиращи антитела. Най-ранната поява на антитела срещу ромосозумаб е 3 месеца след първото прилагане. Повечето от имунните антитяло-отговори са преходни.
Наличието на свързващи антитела срещу ромосозумаб води до намаляване на експозицията на ромосозумаб до 25%. Не е наблюдаван ефект върху ефикасността на ромосозумаб при наличието на антитела срещу ромосозумаб. Ограничените данни за безопасност показват, че честотата на реакциите на мястото на инжектиране е числено по-висока при пациенти жени с неутрализиращи антитела.
Инфаркт на миокарда, инсулт и смъртност
В активно контролираното изпитване на ромосозумаб за лечение на тежка остеопороза при жени в постменопауза през 12-месечната двойносляпа фаза на лечение с ромосозумаб 16 (0,8%) жени в групата на ромосозумаб са имали инфаркт на миокарда спрямо 5 жени (0,2%) в групата на алендронат, а 13 (0,6%) жени в групата на ромосозумаб са имали инсулт спрямо 7 (0,3%) жени в групата на алендронат. Тези събития са настъпили при пациенти със или без анамнеза за инфаркт на миокарда или инсулт. Сърдечносъдова смърт е настъпила при 17 жени (0,8%) в групата на ромосозумаб и при 12 жени (0,6%) в групата на алендронат. Броят на жените със сериозни нежелани сърдечни събития (MACE = сърдечносъдова смърт, инфаркт на миокарда или инсулт с потвърдена връзка) е 41 (2,0%) в групата на ромосозумаб и 22 (1,1%) в групата на алендронат, при което се получава коефициент на риск 1,87 (95% доверителен интервал [1,11, 3,14]) за ромосозумаб в сравнение с алендронат. Смърт по каквато и да е причина е настъпила при 30 жени (1,5%) в групата на ромосозумаб и при 22 жени (1,1%) в групата на алендронат.
В плацебо-контролираното изпитване на ромосозумаб за лечение на остеопороза при жени в постменопауза (включително при жени с тежка и по-малко тежка остеопороза) през
12-месечната двойносляпа фаза на лечение с ромосозумаб няма разлика в MACE с потвърдена връзка; 30 (0,8%) са настъпили в групата на ромосозумаб и 29 (0,8%) – в групата на плацебо. Смърт по каквато и да е причина е настъпила при 29 жени (0,8%) в групата на ромосозумаб и при 24 жени (0,7%) в групата на плацебо.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Evenity 105 mg
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на костни заболявания, лекарства, повлияващи костната структура и минерализация, ATC код: M05BX06.
Механизъм на действие
Ромосозумаб е хуманизирано моноклонално антитяло (IgG2), което свързва и инхибира склеростина, увеличавайки по този начин образуването на костна маса поради активирането на костните покриващи клетки, повишаване на образуването на костна матрица от остеобластите и привличане на остеогенни прогениторни клетки. Освен това ромосозумаб води до промени в експресията на остеокластните медиатори, като по този начин понижава костната резорбция.
Като цяло този двоен ефект на повишаване на образуването на костна маса и намаляване на костната резорбция води до бързо увеличаване на трабекуларната и кортикалната костна маса, подобрение в костната структура и здравина.
Фармакодинамични ефекти
При жени в постменопауза с остеопороза, ромосозумаб води до повишаване на нивото на маркера за костно образуване проколаген тип 1 N-терминален пропептид (P1NP) в началото на лечението, с максимално повишение от около 145 % спрямо плацебо 2 седмици след започване на лечението, последвано от връщане до нивото при плацебо на месец 9 и понижение до около 15 % под нивото при плацебо на месец 12. Ромосозумаб води до понижаване на нивото на маркера за костна резорбция колаген тип 1 C-телопептид (CTX) с максимално понижение от около 55% спрямо плацебо 2 седмици след започване на лечението. Нивото на CTX остава под нивото при плацебо и е около 25 % под нивото при плацебо на месец 12.
След прекратяване на терапията с ромосозумаб при жени в постменопауза с остеопороза, нивото на P1NP се връща до изходното ниво в рамките на 12 месеца; CTX се повишава над изходното ниво в рамките на 3 месеца и се връща до изходното ниво до месец 12, което отразява обратимост на ефекта. При повторно лечение с ромосозумаб (при ограничен брой пациенти), след 12 месеца на лечение с плацебо, нивата на повишение на P1NP и понижение на CTX от ромосозумаб са подобни на наблюдаваните по време на началното лечение.
Клинична ефикасност и безопасност
Лечение на остеопороза при жени в постменопауза
Ефикасността и безопасността на ромосозумаб са оценени в две основни проучвания, алендронат-контролирано (ARCH) и плацебо-контролирано проучване (FRAME).
Проучване 20110142 (ARCH)
Ефикасността и безопасността на ромосозумаб за лечението на остеопороза при жени в постменопауза са оценени в многоцентрово, мултинационално, рандомизирано, двойносляпо, алендронат-контролирано проучване при 4 093 жени в постменопауза на възраст от 55 до
90 години (средна възраст 74,3 години) с предишни фрактури поради крехкост.
Жените, включени в проучването, са имали BMD (костна минерална плътност) T-скор на цялата бедрена кост или на шийката на бедрената кост ≤ −2,50 и поне една 1 умерена или тежка вертебрална фрактура; или поне 2 леки вертебрални фрактури; или BMD T-скор на цялата бедрена кост или шийката на бедрената кост от ≤ -2,00 и поне 2 умерени или тежки вертебрални фрактури; или фрактура на проксималната бедрена кост, която е възникнала в рамките на 3 до 24 месеца преди рандомизацията.
Средните BMD T-скорове на изходно ниво за лумбалните прешлени, цялата бедрена кост и шийката на бедрената кост са съответно -2,96, -2,80 и -2,90, 96,1 % от жените са имали фрактура на прешлените на изходно ниво и 99,0 % от жените са имали предишна остеопоротична фрактура. Жените са били рандомизирани (1:1) да получават подкожни инжекции ромосозумаб ежемесечно или перорално алендронат ежеседмично по заслепен начин в продължение на 12 месеца. След 12-месечния двойносляп период от проучването, жените и в двете терапевтични групи преминават на алендронат, като остават заслепени по отношение на началното им лечение. Първичният анализ е извършен, когато всички жени са завършили визитата по проучването в месец 24 и клинични случаи на фрактура са потвърдени най-малко за 330 жени, и са възникнали след медиана на времето на проследяване около 33 месеца от проучването. Жените са получавали ежедневно добавки на калций и витамин D.
Основните крайни точки за ефикасност са възникването на нова вертебрална фрактура до месец 24 и възникването на клинична фрактура (невертебрална фрактура и клинична вертебрална фрактура) при първичния анализ.
Ефект върху нова вертебрална, клинична, невертебрална фрактура, фрактура на бедрената кост и голяма остеопоротична фрактура
Както е показано в таблица 1, ромосозумаб понижава честотата на нова вертебрална фрактура до месец 24 (коригирана p-стойност < 0,001) и честотата на клинична фрактура при първичния анализ (p-стойност <0,001), както и честотата на невертебралните фрактури при първичния анализ (коригирана p-стойност = 0,040) спрямо лечение само с алендронат. Таблица 1 показва също понижаване на риска от невертебрална фрактура, фрактура на бедрената кост и голяма остеопоротична фрактура при първичния анализ, месец 12 и месец 24.
Таблица 1. Ефектът на ромосозумаб върху честотата и риска от нова вертебрална, клинична, невертебрална фрактура, фрактура на бедрената кост и голяма остеопоротична фрактура при жени в постменопауза с остеопороза| Съотношение на жените с фрактура | Понижение на абсолютния риск(%) (95 % CI) | Понижение на относителния риск(%) (95 % CI) | ||
| Алендронат/ Алендронат (%) | Ромосозумаб/ Алендронат (%) | |||
| Нова вертебрална | ||||
| До месец 12 | 85/1703 (5,0) | 55/1696 (3,2) | 1,84(0,51, 3,17) | 36(11, 54) |
| До месец 24a | 147/1834 (8,0) | 74/1825 (4,1) | 4,03(2,50, 5,57) | 50(34, 62) |
| Клиничнаб | ||||
| До месец 12 | 110/2047 (5,4) | 79/2046 (3,9) | 1.8 (0,5, 3,1) | 28 (4, 46) |
| Първичен анализ (медиана на проследяванеоколо 33 месеца) | 266/2047 (13,0) | 198/2046 (9,7) | NAв | 27(12, 39) |
| Невертебрална | ||||
| До месец 12 | 95/2047 (4,6) | 70/2046 (3,4) | 1.4 (0,1, 2,6) | 26 (-1, 46) |
| Първичен анализ (медиана на проследяванеоколо 33 месеца) | 217/2047 (10,6) | 178/2046 (8,7) | NAв | 19 (1, 34) |
| На бедрената кост | ||||
| До месец 12 | 22/2047 (1,1) | 14/2046 (0,7) | 0,3 (-0,3, 0,9) | 36 (-26, 67) |
| Първичен анализ (медиана на проследяванеоколо 33 месеца) | 66/2047 (3,2) | 41/2046 (2,0) | NAв | 38 (8, 58) |
| Голяма остеопоротичнаг | ||||
| До месец 12 | 85/2047 (4,2) | 61/2046 (3,0) | 1,4 (0,3, 2,5) | 28 (-1, 48) |
| Първичен анализ (медиана напроследяване около 33 месеца) | 209/2047 (10,2) | 146/2046 (7,1) | NAв | 32 (16, 45) |
a Абсолютно понижаване на риска и сравнително понижаване на риска въз основа на метода на Mantel-Haenszel, коригиран за възрастови страти, BMD T-скор на цялата бедрена кост на изходно ниво (≤ -2,5, > -2,5) и наличие на тежка вертебрална фрактура на изходно ниво.
Сравненията на лечението се основават на коригиран модел на логистична регресия.
б Клиничните фрактури включват всички симптоматични фрактури, включително невертебрални и болезнени вертебрални фрактури. Сравненията на лечението се основават на модела на Cox за пропорционалност на риска.
в NA: не е наличен, защото участниците имат различна експозиция при първичния анализ.
г Големите остеопоротични фрактури включват такива на бедрена кост, предмишница, раменна кост и клинични вертебрални.
Ефект върху костната минерална плътност (BMD)
При жени в постменопауза с остеопороза ромосозумаб за 12 месеца, последван от алендронат за 12 месеца, повишава BMD в сравнение само с алендронат на месец 12 и 24
(p-стойност <0,001) (вж. Таблица 2).
След 12-месечно лечение ромосозумаб повишава BMD на лумбалните прешлени от изходното ниво при 98 % от жените в постменопауза.
Таблица 2. Средна процентна промяна в BMD от изходното ниво на месец 12 и месец 24 при жени в постменопауза с остеопороза| Алендронат/алендронат Средно (95 % CI)N = 2047a | Ромосозумаб/алендронат Средно (95 % CI)N = 2046a | Разлика в лечението от алендронат спрямо алендронат | |
| В месец 12 | |||
| Лумбални прешлени | 5,0 (4,8; 5,2) | 12,4 (12,1; 12,7) | 7,4б (7,0; 7,8) |
| Цяла бедрена кост | 2,9 (2,7; 3,1) | 5,8 (5,6; 6,1) | 2,9б (2,7; 3,2) |
| Шийка на бедрената кост | 2,0 (1,8, 2,2) | 4,9 (4,6; 5,1) | 2,8б (2,5, 3,2) |
| В месец 24 | |||
| Лумбални прешлени | 7,2 (6,9; 7,5) | 14,0 (13,6; 14,4) | 6,8б (6,4; 7,3) |
| Цяла бедрена кост | 3,5 (3,3; 3,7) | 6,7 (6,4; 6,9) | 3,2б (2,9; 3,6) |
| Шийка на бедрената кост | 2,5 (2,3; 2,8) | 5,7 (5,4; 6,0) | 3,2б (2,8; 3,5) |
Средните стойности и доверителните интервали се базират на пациенти с налични данни. Въз основа на модел ANCOVA; липсващите стойности на BMD на изходно ниво и процентото изменение на BMD от изходното ниво на месец 12 и месец 24 са приписани чрез основаващ се на контроли модел.
a Брой рандомизирани жени
б p-стойност < 0,001
Значителната разлика в BMD, постигната през първите 12 месеца, се поддържа до месец 36 след преминаване към/продължение с алендронат. Разлики в лечението са наблюдавани след 6 месеца в лумбалните прешлени, цялата бедрена кост и шийката на бедрената кост.
Проучване 20070337 (FRAME)
Ефикасността и безопасността на ромосозумаб при лечението на остеопороза в постменопаузата е оценена в многоцентрово, мултинационално, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с паралелни групи при 7 180 жени в постменопауза на възраст от 55 до 90 години (средна възраст 70,9 години). 40,8% от включените жени са имали тежка остеопороза с предшестваща фрактура на изходното ниво.
Съпървичните крайни точки за ефикасност са честотите на нови вертебрални фрактури на месец 12 и на месец 24.
Ромосозумаб понижава честотата на нови вертебрални фрактури на месец 12 (намаление на абсолютния риск: 1,3% [95% ДИ: 0,79; 1,80], намаление на относителния риск: 73% [95%
ДИ: 53; 84], коригирана p-стойност < 0,001) и след преминаването към денозумаб – на месец 24 (намаление на абсолютния риск: 1,89 % [95% ДИ: 1,30; 2,49], намаление на относителния риск: 75% [95% ДИ: 60, 84], (коригирана P-стойност <0,001).
Жени, преминаващи от терапия с бисфосфонати
Проучване 20080289 (STRUCTURE)
Безопасността и ефикасността на ромосозумаб при жени в постменопауза с тежка остеопороза, преминаващи от терапия с бисфосфонати (92,7 % в групата на терипаратид и 88,1 % в групата на ромосозумаб преди това са използвали алендронат през последните 3 години), са били оценени в многоцентрово, рандомизирано, открито проучване при 436 жени в постменопауза на възраст от 56 до 90 години (средна възраст 71,5 години) спрямо терипаратид.
Основната променлива за ефикасност е процентната промяна в BMD на цялата бедрена кост на месец 12 спрямо изходното ниво. Ромосозумаб значително увеличава BMD на цялата бедрена кост в сравнение с терипаратид на месец 12 (средна разлика спрямо лечението с терипаратид: 3,4% [95% ДИ: 2,8; 4,0], p-стойност < 0,0001). Проучването няма за цел определяне на ефекта върху фрактури, но в групата на ромосозумаб са настъпили седем фрактури, а в групата на терипаратид – девет фрактури.
Хистология и хистоморфометрия на костите
В подпроучване за хистологията на костите общо 154 проби от биопсия на ръб на илиачна кост са получени от 139 жени в постменопауза с остеопороза на месеци 2 и 12 (в проучването FRAME). Качествената хистологична оценка показва нормална костна архитектоника и качество във всички времеви точки, нормална ламеларна кост без данни за нарушения в минерализацията на костната тъкан, фиброзна кост, фиброза на костния мозък или клинично значимо нарушение на костния мозък при пациенти, лекувани с ромосозумаб.
Хистоморфометричните оценки на биопсиите на месеци 2 и 12 при жени показват увеличение на параметрите на образуване на костна маса и намаление на параметрите на костна резорбция, като костният обем и трабекуларната плътност се увеличават в групата на ромосозумаб в сравнение с групата на плацебо.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучвания с ромосозумаб в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечението на остеопороза (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Медианата на времето до максимална концентрация на ромосозумаб (tmax) е 5 дни (диапазон: 2
до 7 дни). След 210 mg подкожна доза бионаличността е 81 %.
Биотрансформация
Ромосозумаб е хуманизирано моноклонално антитяло (IgG2) с висок афинитет и специфичност към склеростин, поради което се очиства посредством път на елиминиране с бързо насищане (т.е. таргетно-медииран нелинеен клирънс, медииран от разпадане на комплекса ромосозумаб- склеростин), както и по бавен, неспецифичен път на елиминиране, медииран от ретикулоендотелната система.
Елиминиране
След Cmax, серумните нива се понижават с ефективен полуживот средно 12,8 дни. Стационарно състояние обикновено се достига до 3-тия месец, с по-малко от 2-кратно кумулиране след ежемесечно прилагане.
Линейност/нелинейност
След подкожно приложение ромосозумаб показва нелинейна фармакокинетика в резултат на свързване със склеростин. Приложените многократни дози варират от 70 до 210 mg.
Бъбречно увреждане
След прилагане на доза 210 mg ромосозумаб в клинично изпитване при 16 пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност (ESRD) на хемодиализа, средната Cmax и AUC са 29 % и 44 % по-високи при пациентите с тежко бъбречно увреждане, в сравнение със здрави участици. Средната експозиция на ромосозумаб при пациентите с ESRD на хемодиализа, е близка до тази при здрави участници.
Популационният фармакокинетичен анализ показва повишаване на експозицията на ромосозумаб с увеличаване на тежестта на бъбречното увреждане. Въпреки това, въз основа на модел експозиция-отговор на промени в BMD и сравнение на експозициите, получени при поносими клинични дози, не се препоръчва коригиране на дозата при тези пациенти.
Препоръчва се проследяване за хипокалциемия при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност или диализа (вж. точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Не са проведени клинични изпитвания за оценка на ефекта на чернодробно увреждане. Чернодробното увреждане не се очаква да повлияе на фармакокинетиката на ромосозумаб, тъй като черният дроб не е основен орган за метаболизма и екскрецията на ромосозумаб.
Старческа възраст
Фармакокинетиката на ромосозумаб не се повлиява от възрастта от 20 до 89 години. Телесно тегло
Експозицията на ромосозумаб се понижава с повишаване на телесното тегло, обаче това понижение има минимално влияние върху повишаването на BMD на лумбалните прешлени въз основа на анализа на експозиция-отговор и не е клинично значимо. Въз основа на популационни ФК анализи очакваната медиана на AUC в стационарно състояние за пациент с тегло 61 kg и 114 kg е съответно 558 µg.ден/ml и 276 µg.ден/ml след месечна подкожна доза 210 mg ромосозумаб.
Етнически произход и пол
Не е необходимо коригиране на дозата за каквито и да е характеристики на пациента. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ, полът и расата (пациенти от японски
спрямо такива от неяпонски произход) не оказват клинично значимо влияние върху фармакокинетиката на ромосозумаб (< 20 % промяна в експозицията в стационарно състояние).
Фармацевтични данни - Evenity 105 mg
Калциев ацетат
Ледена оцетна киселина
Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Захароза Полисорбат 20 Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
3 години
След като веднъж е изваден от хладилника за използване, EVENITY не трябва да се поставя обратно в него, но може да се съхранява на стайна температура (до 25°C) за период до 30 дни в
оригиналната опаковка. Ако не се използва в рамките на този период, продуктът трябва да се изхвърли.
Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка или предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
EVENITY 105 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Ръчно механично устройство за инжектиране, за еднократна употреба, с монтирана предварително напълнена спринцовка, съдържаща 1,17 ml разтвор. Спринцовката в писалката е изработена от пластмаса (циклоолефинов полимер), с глава на бутало (хлоробутил) и фиксирана игла от неръждаема стомана с еластомерен предпазител на иглата (синтетичен каучук).
Опаковка по 2 предварително напълнени писалки.
Групова опаковка, съдържаща 6 (3 опаковки по 2) предварително напълнени писалки.
EVENITY 105 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка Предварително напълнена спринцовка за еднократна употреба, съдържаща 1,17 ml разтвор. Спринцовката е изработена от пластмаса (циклоолефинов полимер) с глава на бутало (хлоробутил) и фиксирана игла от неръждаема стомана и еластомерен предпазител на иглата (синтетичен каучук).
Опаковка по 2 предварително напълнени спринцовки.
Групова опаковка, съдържаща 6 (3 опаковки по 2) предварително напълнени спринцовки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Преди прилагане разтворът трябва да бъде проверен визуално за наличие на частици и промяна в цвета. EVENITY не трябва да се използва, ако разтворът е с променен цвят, мътен или съдържа частици.
Преди подкожното приложение ромосозумаб трябва да се остави на стайна температура най- малко в продължение на 30 минути преди инжектиране. Това ще спомогне за намаляване на дискомфорта при инжектирането. Не трябва да се затопля по никакъв друг начин.
Да не се разклаща.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.