Лечение на инфекции, причинени от чувствителни към доксициклин щамове Грам- положителни и Грам-отрицателни бактерии и някои други микроорганизми.

• Респираторни инфекции: пневмония и други инфекции на долните дихателни пътища, причинени от чувствителни щамове на Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Klebsiella pneumoniaе и др.; пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae; хроничен бронхит, синузит.

• Инфекции на пикочните пътища: инфекции, причинени от чувствителни щамове на Klebsiella spp., Enterobacter spp., Escherichia coli, Streptococcus faecalis и др.;

• Инфекции, предавани по полов път: инфекции, дължащи се на Chlamydia trachomatis, включително неусложнени уретрални, ендоцервикални или ректални инфекции; негонококов уретрит, причинен от Ureaplasma urealyticum; мека венерическа язва (мек шанкър), дължаща се на Calymmatobacterium granulomatis и като алтернатива в лечението на сифилис и гонорея.

• Инфекции на кожата: акне вулгарис, когато е необходимо антибиотично лечение.

  Тъй като доксициклин спада към групата на тетрациклиновите антибиотици, той може да се използва за лечение на инфекции, които се повлияват от тетрациклини, като:

• Очни инфекции: инфекции, дължащи се на чувствителни щамове гонококи, стафилококи и Haemophilus influenzae. Доксициклин е показан за лечение на трахома, въпреки че инфекциозният агент, който се открива чрез имунофлуоресценция, не винаги се елиминира.

• Рикетсиози: петниста треска от скалистите планини, тиф и тифна група, Q-треска, Coxiella ендокардит и кърлежови трески (вкл. Лаймска болест в I и II стадий);

• Разни: пситакоза, холера, мелиоидоза, лептоспироза, инфекции, причинени от чувствителни щамове на Yersinia spp., Brucella spp.(в комбинация със стрептомицин), Clostridium spp., Francisella tularensis и малария, причинена от хлороквин-резистентен Plasmodium falciparum, както и на инфекции, причинени от чувствителни щамове на Bacteroides spp., Listeria spp. и Bacillus anthracis, като допълнение към терапията на остри чревни амебиази;

• Доксициклин е алтернатива за лечение на газова гангрена и тетанус.

• Доксициклин е показан за профилактика на следните състояния: лептоспироза, тиф, причинен от R. tsutsugamushi, „пътническа” диария (ентеротоксигенна E. coli), малария и холера.

  Тетрациклините не са средство на избор при лечението на стафилококови инфекции и не са показани при лечение на инфекции, причинени от Salmonella.

Възрастни и деца на възраст от 12 до 18 години:

Обичайната доза доксициклин за лечение на остри инфекции при възрастни и деца на възраст от 12 до 18 години е 200 mg през първия ден (приложена еднократно или разделена на две еквивалентни дози с интервал от 12 часа), последвана от поддържаща дневна доза от 100 mg. При лечение на по-тежки инфекции (особено хронични инфекции на пикочните пътища),

200 mg дневно трябва да се прилагат през целия период на лечение.

Деца на възраст от 8 до 12 години (вж. точка 4.4)

Употребата на доксициклин за лечението на остри инфекции при деца на възраст от 8 години до 12 години трябва да бъде внимателно прецизирана за ситуации, при които няма други лекарства, няма вероятност лекарствата да бъдат ефективни или са противопоказани.

При такива обстоятелства дозите за лечението на остри инфекции са:

При деца с тегло 45 kg или по-ниско - начална доза: 4,4 mg/kg телесно тегло (приети еднократно дневно или на два приема) с поддържаща доза от 2,2 mg/kg телесно тегло (приети еднократно дневно или на два приема). За овладяването на по-тежки инфекции могат да се използват дози до 4,4 mg/kg през целия период на лечение.

Деца с тегло над 45 kg - трябва да се използват дозите за възрастни.

Новородени и деца до 8 годишна възраст

Доксициклин не трябва да се употребява при деца под 8 години поради риска от промяна в цвета на зъбите (вж. точки 4.4 и 4.8).

Превишаването на препоръчителната доза може да доведе до повишена честота на нежеланите реакции.

Лечението трябва да продължи най-малко 24-48 часа след спадане на температурата и отзвучаване на симптомите.

При стрептококови инфекции лечението трябва да продължи 10 дена, за да се предотврати развитието на ревматичен пристъп или гломерулонефрит.

• Акне вулгарис: 50 до 100 mg/дневно, приемани с храна или течности за 6-12 седмици.

• Инфекции, предавани по полов път: 100 mg два пъти дневно за 7 дни се препоръчват при следните инфекции: неусложнена гонококова инфекция (с изключение на аноректални инфекции при мъжете); неусложнени уретрални, ендоцервикални или ректални инфекции, причинени от Chlamydia trachomatis; негонококов уретрит, причинен от Ureaplasma urealyticum.

• Остър епидидимо-орхит, причинен от Chlamydia trachomatis или Neisseria gonorrhoeae: по 100 mg два пъти дневно за 10 дни.

• Първичен и вторичен сифилис: при пациенти, които са алергични към пеницилин и е изключена възможна бременност може да се приложи следният дозов режим: по 200 mg доксициклин перорално два пъти дневно за най-малко 10 дни, като алтернатива на пеницилиновата терапия;

• При латентен и третичен сифилис: при пациенти, които са алергични към пеницилин и е изключена възможна бременност може да се приложи следният дозов режим – по 100 mg два пъти дневно в продължение на 2 седмици, като алтернатива на пеницилиновата терапия, в случай, че е известно че давността на инфекцията е по-кратка от 1 година. В противен случай доксициклин трябва да се приема в продължение на 4 седмици.

• Рекурентна треска, пренасяна от въшки и кърлежи: единична доза от 100 mg или 200 mg, в зависимост от тежестта на инфекцията.

• Малария, причинена от хлороквин-резистентен Plasmodium falciparum: 200 mg дневно в продължение на най-малко 7 дни. Поради потенциалната тежест на инфекцията, доксициклин трябва да се комбинира с бързодействащ шизонтоцид като хинин. Препоръките за дозите на хинина са различни за различните географски райони.

• Инхалаторна форма на антракс (след експозиция): при възрастни - по 100 mg два пъти дневно в продължение на 60 дни; при деца над 8-годишна възраст с тегло под 45 kg се прилага перорална доза от 2,2 mg/kg телесно тегло два пъти дневно в продължение на 60 дни; при деца с тегло 45 kg и повече се прилага дозата за възрастни.

• Лечение и селективна профилактика на холера при възрастни: 300 mg като еднократна доза.

• Лаймска болест I и II стадий – по 100 mg два пъти дневно в продължение на 10-30 дни в зависимост от клиничните симптоми и отговора към лечението.

• Лечение на лептоспироза – по 100 mg два пъти дневно в продължение на 7 дни.

• Профилактика на малария: 100 mg дневно при възрастни и деца над 8 години. Профилактиката може да започне 1-2 дена преди пътуването за маларийния район, трябва да продължи по време на престоя и до 4 седмици след напускането на района.

• Профилактика на тиф, причинен от R. tsutsugamushi: 200 mg като еднократна доза.

• Профилактика на „пътническа” диария при възрастни: 200 mg през първия ден от пътуването (приложени като единична доза или по 100 mg през 12 часа), последвани от 100 mg/дневно по време на целия престой в определения район. Няма данни за профилактично приложение на лекарството, продължило повече от 21 дена.

• Профилактика на лептоспироза: 200 mg перорално веднъж седмично за целия престой в засегнатия район и 200 mg след напускане на района. Няма данни за профилактично приложение, продължило повече от 21 дена.

Старческа възраст

Доксициклин може да предписва в обичайните дози, без специални указания. Не се налага прецизиране на дозата при бъбречни увреждания.

Пациенти с бъбречно увреждане

Проучванията до момента показват, че при пациенти с бъбречни увреждания приложението на доксициклин в обичайните препоръчителни дози не води до прекомерно кумулиране на антибиотика.

В резултат на антианаболното действие на тетрациклините е възможно повишаване на кръвната урея. Проучванията до момента не показват такъв ефект от приложението на доксициклин при пациенти с увредена бъбречна функция.

Хемодиализата не оказва влияние върху плазмения полуживот на доксициклин.

При продължително приложение и при нарушена чернодробна функция трябва да се мониторират плазмените концентрации и дозата да се коригира.

Капсулите трябва да се приемат с много течност, в седнало или в изправено положение на тялото и доста време преди сън, за да се намали вероятността от дразнене или улцерации на хранопровода.

При стомашно дразнене се препоръчва продуктът да се приема по време на хранене или с мляко. Проучванията показват, че резорбцията на доксициклин не се влияе от едновременното приемане на храна или мляко.

• Свръхчувствителност към доксициклин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към тетрациклини;

• Обструктивни езофагеални нарушения, като стриктури или ахалазия;

• Бременност - доксициклин е противопоказан по време на бременност. Рисковете при употребата на тетрациклини по време на бременността се свързват предимно с ефектите им върху зъбното и костно-скелетното развитие (вж. точка 4.4 относно употребата по време на зъбното развитие).

• Кърмене – тетрациклините преминават в кърмата и следователно са противопоказани за употреба по време на кърмене (вж. точка 4.4 относно употребата по време на зъбното развитие).

Фоточувствителност – фоточувствителността се проявява като прекомерно зачервяване при излагане на слънце и се наблюдава при пациенти, приемащи тетрациклини, включително и доксициклин. Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможността от получаване на такава реакция при излагане на директна слънчева или ултравиолетова светлина. Лечението с тетрациклини трябва да се преустанови при първата поява на кожно зачервяване.

Употреба при пациенти с увредена чернодробна функция – доксициклин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробни увреждания или при такива, приемащи потенциално хепатотоксични продукти.

Нарушения на чернодробната функция се наблюдават рядко и се свързват както с пероралната, така и с парентералната употреба на тетрациклини, вкл. доксициклин.

Употреба при пациенти с бъбречни увреждания - екскрецията на доксициклин през бъбреците е около 40%/72 часа при пациентите с нормална бъбречна функция. При лицата с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 10 ml/min) този процент на екскреция може да спадне до 1-5%/72 часа. Проучванията не показват значителна разлика в серумния полуживот на доксициклин между индивидите с нормална и с тежко увредена бъбречна функция. Хемодиализата не оказва влияние върху серумния полуживот на доксициклин.

Антианаболното действие на тетрациклините може да доведе до повишаване на кръвната урея. Проучванията към днешна дата показват, че такъв антианаболен ефект не се проявява при употребата на доксициклин от пациентите с увредена бъбречна функция.

Микробен свръхрастеж – употребата на антибиотици понякога може да предизвика свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми, вкл. Candida. При появата на резистентни микроорганизми, антибиотичното лечение трябва да се прекрати и да се назначи подходяща терапия.

Псевдомембранозен колит – съобщава се при употребата на почти всички антимикробни средства, вкл. доксициклин, и може да варира по тежест от лек до животозастрашаващ. Важно е да се мисли за тази диагноза при пациентите, които получават диария по време на приемането на антибактериални средства.

Диария, свързана с Clostridium difficile (CDAD) е наблюдавана след прилагане на всички видове антибиотици, включително доксициклин и може да бъде умерено до тежко изразена, вкл. до фатални колити. Лечението с антибактериални продукти променя нормалната чревна флора и води до свръхрастеж на Clostridium difficile.

Clostridium difficile произвежда токсини А и В, които водят до развитие на CDAD. Щамове на Clostridium difficile, със свръхпродукция на токсини могат да повишат заболеваемостта и смъртността, тъй като тези инфекции могат да бъдат рефрактерни на антимикробна терапия и да изискват колектомия. При всички пациенти, при които се наблюдава диария след употреба на антибиотици трябва да се има предвид CDAD. Изисква се внимателно събиране на анамнеза, тъй като в някои случаи CDAD се наблюдава след период, по-дълъг от два месеца след прекратяване на лечението с антибактериалния продукт.

Езофагит – за случаи на езофагеални увреждания (езофагит и езофагеални улцерации), понякога тежки се съобщава при пациенти, получаващи капсулни и таблетни форми на продуктите от тетрациклиновия ред, вкл. доксициклин. Повечето от тези пациенти приемат лекарството непосредствено преди лягане или с недостатъчно количество течност. Необходимо е повишено внимание при пациенти с езофагеален рефлукс. При поява на симптоми, като диспепсия или ретростернална болка лечението с доксициклин трябва да се прекрати и да се потвърди увреждането на езофагуса.

„Бомбирана” фонтанела при кърмачета и бенигнена интракраниална хипертония при юноши и възрастни са докладвани при пациенти, получили пълната терапевтична доза. Тези състояния отзвучават бързо след прекратяване на терапията.

Венерически заболявания – при лечение на венерическо заболяване и съмнения за съпътстващ сифилис е необходимо да се проведат подходящи диагностични изследвания, вкл. микроскопско изследване с тъмно поле. При всички такива случаи трябва да се провеждат ежемесечни серологични тестове в продължение на не по-малко от четири месеца.

Спирохетни инфекции - при някои пациенти със спирохетни инфекции може да възникне реакция на Jarisch-Herxheimer непосредствено след началото на лечението с доксициклин. Пациентите трябва да бъдат уверени, че това е обичайно, самоограничаващо се следствие при антибиотично лечение на инфекции, предизвикани от спирохети.

Миастения гравис - при прилагането на тетрациклини на пациенти с миастения гравис се изисква повишено внимание, поради възможността от слаба невромускулна блокада.

Инфекция с β-хемолитични стрептококи – при инфекция с β-хемолитични стрептококи от Група А лечението трябва да продължи не по-малко от 10 дни.

Поради съдържанието на лактоза монохидрат в състава на продукта, пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо- галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Педиатрична популация

Употребата на продукти от тетрациклиновата група по време на зъбното развитие (втората половина от бременността, кърмаческа възраст и детска възраст до 8 години) може да доведе до трайна промяна в цвета на зъбите (жълто-сиво-кафяво). Тази нежелана реакция по-често се свързва с продължителна употреба на лекарствата, но може да се наблюдава и след повтарящи се кратки курсове на лечение. Има съобщения и за хипоплазия на зъбния емайл. Употребата на доксициклин при педиатрични пациенти под 8 години е обоснована само когато няма адекватна алтернативна терапия и при тежки и животозастрашаващи заболявания (напр. при петнист тиф), когато се очаква потенциалните ползи да надвишат рисковете.

Въпреки че рискът от постоянна промяна в цвета на зъбите е рядък при деца на възраст от

8 години до 12 години, употребата на доксициклин трябва да бъде внимателно прецизирана за ситуации, при които няма други лекарства, няма вероятност лекарствата да бъдат ефективни или са противопоказани.

Доксициклин оказва влияние върху следните лекарства:

Има съобщения за удължено протромбиново време при пациенти, приемащи варфарин и доксициклин. Тетрациклините потискат плазмената протромбинова активност при пациенти, получаващи антикоагулантна терапия. Това може да наложи понижаване на дозата на антикоагуланта.

Доксициклин може да засили ефекта на сулфанилурейните производни (перорални антидиабетни лекарства). При пациенти, провеждащи комбинирано лечение, трябва да се проследява кръвната глюкоза и ако е необходимо да се извършва подходящо понижаване на дозата на тези лекарства.

Едновременното приложение на доксициклин и циклоспорин А може да засили токсичния ефект на имуносупресиращото средство. Едновременното им приложение трябва да се извършва само при подходящ мониторинг.

При едновременно приложение с метотрексат доксициклин може да повиши токсичността му. Други взаимодействия

Тъй като лекарствата с бактериостатично действие могат да окажат влияние върху

бактерицидното действие на пеницилина и бета-лактамите се препоръчва да се избягва едновременната употреба на доксициклин с пеницилин и бета-лактами.

Абсорбцията на доксициклин може да се наруши при едновременната му употреба с антиациди или други лекарства, съдържащи алуминиеви, калциеви или магнезиеви катиони; цинк за перорална употреба, железни соли или бисмутови продукти.

Алкохол, барбитурати, карбамазепин и фенитоин съкращават времето на полуелиминиране на доксициклин от плазмата.

Съвместното използване на доксициклин и метоксифлуран или други потенциално нефротоксични средства може да доведе до фатална бъбречна токсичност (вж. точка 4.4.)

Лечението с доксициклин не трябва да се инициира непосредствено преди, по време на или след лечение на акне с изотретиноин или други ретиноиди, тъй като и двете лекарства в редки случаи могат да предизвикат обратимо повишаване на вътречерепното налягане (мозъчен псевдотумор, вж. точка 4.8).

Едновременната употреба на теофилин и тетрациклини може да повиши честотата на нежелани лекарствени реакции от страна на гастроинтестиналната система.

Тетрациклин може да потисне деградацията на ергоалкалоидите в черния дроб (в отделни случаи е възможна поява на ерготизъм).

Тъй като капсулите съдържат магнезий, това може да засили ефекта на тубокурарин, сукцинилхолин и други мускулни релаксанти.

Лабораторни тестове:

Фалшиво повишаване на катехоламините в урината могат да се получат поради взаимодействието на доксициклин с флуоресцентните тестове.

Откриването на захар, белтък, уробилиноген и катехоламини в урината може да бъде нарушено при прилагане на тетрациклин.

Бременност

Доксициклин е противопоказан по време на бременност. Рисковете, свързани с употребата на тетрациклини по време на бременността се свързват предимно с ефектите им върху зъбното и костно-скелетното развитие (вж. точка 4.3).

Кърмене

Тетрациклините преминават в кърмата и следователно са противопоказани за употреба по време на кърмене (вж. точка 4.3)

Ефектът на доксициклин върху способността за шофиране или работа с машини не е изследван. Няма налични данни, които да подсказват, че доксициклин може да повлияе тези способности.

Следните нежелани реакции могат да се наблюдават при пациентите, приемащи тетрациклини, включително доксициклин. Възприета е следната класификация според честотата: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Инфекции и инфестации:

Редки: вагинит, проктит.

Нарушения на кръвта и лимфната система:

Редки: хемолитична анемия, тромбоцитопения, неутропения и еозинофилия.

Нарушения на имунната система:

Чести: анафилактични реакции, вкл. реакции на свръхчувствителност, пурпура на Henoch- Schonlein, хипотония, перикардит, ангиоедем, обостряне на симптомите на системен лупус еритематозус, диспнея, серумна болест, периферни отоци, тахикардия и уртикария;

Редки: лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми (DRESS); С неизвестна честота: реакция на Jarisch-Herxheimer (вж. точка 4.4).

Нарушения на ендокринната система

Редки: кафяво-черно оцветяване на тиреоидната жлеза, което се установява под микроскоп.

Нарушения на метаболизма и храненето:

Редки: анорексия.

Нарушения на нервната система:

Чести: главоболие;

Редки: наблюдавани са „бомбирана” фонтанела при кърмачета и бенигнена интракраниална хипертония при юноши и възрастни, които са приели цялата терапевтична доза, които са обратими при прекратяване на лечението. Симптомите включват замъглено зрение, скотоми и диплопия. Съобщава се и за постоянна загуба на зрението.

Нарушения на ухото и лабиринта:

Редки: шум в ушите.

Съдови нарушения

Редки: зачервяване.

Стомашно-чревни нарушения:

Чести: гадене/повръщане;

Нечести: диспепсия (киселини/гастрит);

Редки: псевдомембранозен колит, диария, причинена от Clostridium difficile, езофагит и езофагеални улцерации (често протичащи със симптоми на одинофагия, болка в гърдите и дисфагия), ентероколит, възпалителни лезии в аногениталната област (свръхрастеж на Candida albicans), болка в областта на корема, диария, дисфагия и глосит;

С неизвестна честота: черен „космат“ език, промяна в цвета на зъбите (съобщавана е обратима и повърхностна промяна в цвета на постоянните зъби).

Хепатобилиарни нарушения:

Редки: хепатотоксичност с преходно повишаване на чернодробните функционални показатели, хепатит и жълтеница, абнормни чернодробни изследвания.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан:

Много чести: реакции на фоточувствителност;

Нечести: обриви, вкл. макулопапулозни и еритематозни обриви;

Редки: ексфолиативен дерматит, еритема мултиформе, синдром на Стивънс-Джонсън, токсична епидермална некролиза;

С неизвестна честота: фотоонихолиза.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:

Редки: артралгия и миалгия.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:

Редки: повишени стойности на урея в кръвта.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев”

№ 8,1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

При предозиране се промива стомаха и се назначава подходящо поддържащо лечение. Диализата не оказва влияние върху плазмения полуживот и не се прилага при предозиране.