Eplerium 25 mg film-coated tablets

Еплеренон е показан:

• Като допълнение към стандартна терапия, включваща бета-блокери, за намаляване на риска от сърдечно-съдова смъртност и заболеваемост при стабилизирани пациенти с левокамерна дисфункция (LVEF ≤ 40 %) и клинични данни за сърдечна недостатъчност след скорошен миокарден инфаркт;

• Като допълнение към стандартна терапия за намаляване на риска от сърдечно-съдова смъртност и заболяваемост при възрастни пациенти с (хронична) сърдечна недостатъчност клас II по NYHA и левокамерна систолна дисфункция (LVEF ≤ 30%) (вижте точка 5.1).

За индивидуална корекция на дозата се предлагат таблетки от 25 mg и 50 mg максималната дневна доза е 50 mg.

При пациенти със сърдечна недостатъчност след инфаркт на миокарда

Препоръчителната поддържаща доза на еплеренон е 50 mg веднъж дневно (ВД). Лечението трябва да започне с 25 mg веднъж дневно и тази доза да се титрира до прицелната доза от 50 mg веднъж дневно, за предпочитане в рамките на 4 седмици, като се вземат предвид серумните нива на калий (вж. Таблица 1). Лечението с еплеренон обикновено трябва да започне в рамките на 3 до 14 дни след остър миокарден инфаркт.

При пациенти със сърдечна недостатъчност (хронична) клас IInoNYHA:

При пациентите с хронична сърдечна недостатъчност клас II по NYHA лечението трябва да бъде започнато с доза 25 mg веднъж дневно и титрирано до прицелната доза 50 mg веднъж дневно, за предпочитане в рамките на 4 седмици, като се вземат предвид концентрациите на серумния калий (вижте таблица 1 и точка 4.4).

При пациенти, при които серумният калий е > 5,0 mmol/1 не трябва да се започва лечение с еплеренон (вж. точка 4.3). Серумният калий трябва да се измерва преди започване на лечението с еплеренон, през първата седмица и на първия месец след започване на лечение или корекция на дозата. След това, серумният калий трябва да се изледва периодично при необходимост.

След започване на лечението дозата трябва да бъде коригира спрямо нивото на серумния калий, както е показано в Таблица 1.

Таблица 1: Таблица за коригиране на дозата след започване на лечението

* ПД: през ден; ВД: веднъж дневно

След временно прекратяване на приема на еплеренон поради серумен калий ≥ 6,0 mmol/1, лечението с еплеренон може да започне отново с доза от 25 mg през ден, когато нивата на калия спаднат под 5,0 mmol/1.

Педиатрична популация

Не е установена безопасността и ефикасността на еплеренон при деца и юноши. Наличната информация е представена в точка 5.1 и 5.2.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не се налага корекция на началната доза. Поради възрастово обусловено понижаване на бъбречната функция, при пациентите в старческа възраст съществува по-висок риск от хиперкалиемия. Допълнително повишаване на риска може да има при съпътстващо заболяване, свързано с повишена системна експозиция, и по-конкретно - леко до умерено нарушение на чернодробната функция. Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий (вж. точка 4.4).

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко нарушение на бъбречната функция не се налага корекция на началната доза. Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий (вж. точка 4.4) и корекция на дозите според таблица 1.

Пациентите с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min) трябва да започнат лечението с 25 mg през ден и дозата да бъде определена въз основа на концентрациите на калия (виж таблица 1). Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий (виж точка 4.4).

Няма опит при пациенти с креатининов клирънс под 50 ml/min и сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт. Употребата на еплеренон при тези пациенти трябва да се извършва внимателно.

Дози над 25 mg дневно не са проучвани при пациенти с креатининов клирънс под 50 ml/min. Приложението при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) е противопоказано (виж точка 4.3). Еплеренон не се диализира.

Чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на началната доза при пациенти с леко до умерено нарушение на чернодробната функция. Поради повишена системна експозиция на еплеренон при пациентите с леко до умерено нарушение на чернодробната функция при тях се препоръчва често и редовно проследяване на серумния калий, особено ако са в старческа възраст (вж. точка 4.4).

Едновременно прилагане с други лекарства

В случай на едновременно лечение със слаби до умерени инхибитори на CYP3A4, например амиодарон, дилтиазем и верапамил, може да се започне с начална доза от 25 mg веднъж дневно. Дозата не трябва да надвишава 25 mg веднъж дневно (вж. точка 4.5).

Еплеренон може да се прилага със или без храна (вж. точка 5.2).

• Свръхчувствителност към еплеренон или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Пациенти с нива на серумния калий > 5,0 mmol/1 при започване;

• Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (GFR < 30 ml /min/1,73 m²);

• Пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (клас С по Child-Pugh);

• Пациента, приемащи калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир, нелфинавир, кларитромицин, телитромицин и нефазодон) (вж. точка 4.5);

• Комбиниране на инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитор) и ангиотензин рецепторен блокер (АРБ) с еплеренон.

Хиперкалиемия

В съответствие с механизма на действие на еплеренон, при приема му може да настъпи хиперкалиемия. При започване на лечението и при промяна на дозировката нивата на серумния калий трябва да се проследяват редовно при всички пациенти. След това се препоръчва периодично проследяване, особено при пациента с риск от развитие на хиперкалиемия, като например пациенти в старческа възраст или такива с бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.2) и пациента с диабет. Не се препоръчва прилагане на калиеви добавки след започване на лечението с еплеренон, поради повишен риск от хиперкалиемия. Установено е, че намаляването на дозата на еплеренон води до намаляване на нивата на серумния калий. При едно клинично проучване е установено е, че добавянето на хидрохлоротиазид към лечението с еплеренон компенсира повишението на нивата на серумния калий.

Рискът от хиперкалиемия може да се повиши, когато еплеренон се използва в комбинация с инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ) и/или ангиотензин рецепторен блокер

(АРБ). Комбинацията на инхибитор на ангиотензин конвертиращия енцим (ACE) или ангиотензин рецепторен блокер (АРБ) с еплеренон не трябва да се използва (вижте точки 4.3 и

4.5).

Нарушена бъбречна функция

Нивата на калий трябва редовно да се проследяват при пациенти с нарушена бъбречна функция, включително такива с диабетна микроалбуминурия. Рискът от хиперкалиемия расте с намаляване на бъбречната функция. Въпреки ограничените данни от проучването EPHESUS при пациенти с диабет тип 2 и микроалбуминурия при този малък брой пациенти е наблюдавано по-често възникване на хиперкалиемия. Поради това, такива пациенти трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. Еплеренон не се отстранява чрез хемодиализа.

Нарушена чернодробна функция

При пациенти с леко до умерено нарушение на чернодробната функция (клас А и клас В по Child Pugh) не е наблюдавано повишаване на серумния калий над 5,5 mmol/1. При пациенти с леко до умерено нарушение на чернодробната функция е необходимо да се проследяват нивата на електролитите. Употребата на еплеренон при пациенти с тежко нарушение на чернодробната функция не е оценявана и поради това е противопоказана (вж. точка 4.3).

Индуктори наCYP3A4

Не се препоръчва едновременно прилагане на еплеренон с мощни индуктори на CYP3A4 (вж. точка 4.5).

Литий, циклоспорин, такролимус трябва да се избягват по време на лечението с еплеренон (вж. точка 4.5).

Помощни вещества

Лактоза

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Фармакодинамични взаимодействия

Калий-съхраняващи диуретици и калиеви добавки: Еплеренон не трябва да се прилага при пациенти, приемащи калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки, поради повишен риск от хиперкалиемия (вж. точка 4.3). Калий-съхраняващите диуретици могат да потенцират ефекта на антихипертензивните средства и други диуретици.

АСЕ инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери (АРБ)

Рискът от хиперкалиемия може да се повиши, когато еплеренон се използва в комбинация с инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ) и/или ангиотензин рецепторен блокер (АРБ). Препоръчва се строго проследяване на серумния калий и бъбречната функция, особено при пациенти с риск от увредена бъбречна функция, например пациенти в старческа възраст. Тройната комбинация от инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ) и ангиотензин рецепторен блокер (АРБ) с еплеренон не трябва да се използва (вижте точка 4.3 и 4.4).

Литий

Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия на еплеренон с литий. Съобщава се обаче за литиева токсичност при пациенти, приемащи литий едновременно с доиретици и инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) (вж. точка 4.4). Трябва да се избягва едновременното прилагане на еплеренон с литий. При необходимост от приложение на тази комбинация, трябва да се проследяват плазмените концентрации на литтия (вж.точка

4.4).

Циклоспорин, такролимус

Циклоспорин и такролимус могат да доведат до нарушение на бъбречната функция и повишавене на риска от хиперкалиемия. Едновременното прилагане на еплеренон с циклоспорин и такролимус трябва да се избягва. Ако е необходимо прилагане на циклоспорин и такролимус по време на лечението с еплеренон, препоръчва се внимателно проследяване на серумния калий и бъбречната функция (вж. точка 4.4).

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

Лечението с НСПВС може да доведе до остра бъбречна недостатъчност чрез директно действие върху гломерулната филтрация, особено при рискови пациенти (в старческа възраст и/или дехидратирани пациенти). Пациентите, приемащи еплеренон и НСПВС трябва да бъдат адекватно хидратирани, бъбречната им фукция проверена преди започване на лечението.

Триметоприм

Едновременното прилагане на триметоприм с еплеренон повишава риска от хиперкалиемия. Трябва да се извършва редовно проследяване на серумния калий и бъбречната функция, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция и при пациенти в старческа възраст.

Алфа-1 блокери (напр. празозин, алфузосин)

При комбиниране на алфа-1 блокери с еплеренон съществува потенциал за повишаване на хипотензивния ефект и/или за постурална хипотония. По време на комбинирано прилагане с алфа-1 блокери се препоръчва клинично проследяване за постурална хипотония.

Трициклични антидепресанти, невролептици, амифостин, баклофен

Едновременното прилагане на тези лекарства с еплеренон може потенциално да увеличи антихипертензивните ефекти и/или риска от постурална хипотония.

Глюкокортикоиди, тетракозактид

Едновременното прилагане на тези лекарства с еплеренон може потенциално да намали антихипертензивните ефекти (задръжка на натрий и течности).

Фармакокинетични взаимодействия

Проучванията invitro показват, че еплеренон не е инхибитор на изоензиммте CYP1A2, CYP2C19, CYP2C9, CYP2D6 и CYP3A4. Еплеренон не е субстрат или инхибитор на Р- гликопротеин.

Дигоксин: Системната експозиция (AUC) към дигоксин нараства с 16% (90% CI: 4% - 30%) при едновременно приложение с еплеренон. Необходимо е повишено внимание при дозиране на дигоксин близо до горната граница на терапевтичния диапазон.

Варфарин: Не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия с Варфарин. Необходимо е повишено внимание, когато варфарин се прилага в доза, близка до горната граница на терапевтичния прозорец.

Субстрати наCYP3A4: Резултатите от фармакокинетичните проучвания с тест - субстрати на CYP3A4, напр. мидазолам и цизаприд не показват значими фармакокинетични взаимодействия при прилагане на тези лекарства съвместно с еплеренон.

Инхибитори наCYP3A4: - Мощни инхибитори на CYP3A4: При съвместно прилагане на еплеренон с лекарства, които инхибират ензима CYP3A4, могат да настъпят значими фармакокинетични взаимодействия. Един от мощните инхибитори на CYP3A4 (кетоконазол 200 mg два пъти дневно) е довел до покачване с 441% на AUC на еплеренон (вж.точка 4.3).

Едновременната употреба на еплеренон с мощни инхибитори на CYP 3A4, като например

кетоконазол, итраконазол, ритонавир, нелфинавир, кларигромицин, телитромицин и нефазодон е противопоказана (вж. точка 4.3).

Слаби до умерени инхибитори наCYP3A4: Съвместното прилагане с еритромицин, саквинавир, амиодарон, дилтиазем, верапамил и флуконазол води до значими фармакокинетични взаимодействия, които увеличават с значително стойността на AUC в диапазона от 98% до 187%. Поради това, прилаганите дози еплеренон не трябва да надвишават 25 mg, ако еплеренон се прилага съвместно със слаби до умерено силни инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.2).

Индуктори наCYP3A4: Едновременното приложение на жълт кантарион (мощен индуктор на CYP3 А4) с еплеренон предизвиква намаляване с 30% на стойността на AUC на еплеренон. При по-силни индуктори на CYP3A4, като например рифампицин, може да настъпи по-забележимо намаляване на стойността на AUC на еплеренон. Поради риск от понижена ефикасност на еплеренон не се препоръчва съвместна употреба на еплеренон с мощни индуктори на CYP ЗА4 (рифампицин, карбамазепин, фенитоин, фенобарбитал, жълт кантарион) (вж. точка 4.4).

Антиациди: Въз основа на резултатите от фармакокинетично клинично проучване не се очаква значимо взаимодействие при съвместно прилагане на антиациди с еплеренон.

Бременност: Липсват достатъчно данни относно употребата на еплеренон при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки нежелани ефекти по отношение на бременността, ембриофеталното развитие, раждането и постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Трябва да се подхожда с повишено внимание при предписване на еплеренон на бременни жени.

Кърмене: Не е известно дали след перорално приложение еплеренон се екскретира в майчиното мляко при човека. Предклиничниге данни обаче показват, че еплеренон и/или неговите метаболити се откриват в кърмата на плъхове, както и че малките на плъховете се развиват нормално при експозиция. Поради неизвестния потенциал за нежелани лекарствени реакции върху кърмачето, трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето или да се спре прилагането на лекарството, като се вземе предвид значението на лекарството за майката.

Фертилитет: Липсват данни относно фертилитета при хора.

Не са провеждани изпитвания за влиянието на еплеренон върху способността за шофиране и работа с машини. Еплеренон не причинява сънливост или нарушение на когнитмвните функции, но при шофиране на превозни средства и при работа с машини трябва да се има предвид, че по време на лечението може да настъпи замайване.

В две проучвания (проучване, оценяващо ефикасността и преживяемостга при приложение на еплеренон при сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт (Eplerenone Post-acute Myocardial Infarction Heart Failure Efficacy and Survival Study -EPHESUS) и проучване, оценяващо хоспитализирането и преживяемостга при приложение на еплеренон при лека сърдечна недостатъчност (Eplerenone in Mild Patients Hospitalization and Survival Study in Heart Failure - EMPHASIS-HF), общата честота на нежелани лекарствени реакции, съобщавана при еплеренон е била сходна с плацебо. Най-честата нежелана реакция, съобщена в проучването EMPHASIS - HF е била хиперкалиемия с честота съответно 8,7% и 4% за еплеренон и плацебо.

Посочените по-долу нежелани реакции са такива, при които се подозира връзка с лечението и са повече, отколкото при плацебо или са сериозни и значително повече, отколкото при плацебо или са наблюдавани по време на постмаркетинговия период. Нежеланите събития са изброени

по системо-органен клас и по абсолютна честота. Честотите се дефинират по следния начин: чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/1 0000 до <1/1000), редки (< 1/10 000).

Таблица 2: Честота на нежеланите лекарствени реакции в плацебо-контролирани проучвания с еплеренон

При проучването EPHESUS са наблюдавани числено повече случаи на мозъчен инсулт групата на пациентите в старческа възраст (≥75-годишна възраст). Разликата между честотата иа настъпвана на инсулт в групата, лекувана с еплеренон (30) в сравнение с групата, приемаща плацебо (22) не е показала статистическа значимост. В EMPHAS1S-HF броятн на случаите с инсулт при пациентите в много напреднала възраст (≥75-годишна възраст) е бил 9 в групата с еплеренон и 8 в групата с плацебо.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул., Дамян Груев” №8

1303 София

тел.:+3592 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Не са съобщени случаи на предозиране на еплеренон при хора. Най-вероятната очаквана проява на предозирането при човек би била хипотония или хиперкалиемия. Еплеренон не може да се отстранява чрез хемодиализа. Установено е, че еплеренон се свърза във висока степен с активен въглен. При евентуална поява на симптоматична хипотония трябва да се започне поддържаща терапия. Ако се развие хиперкалиемия, трябва да се започне стандартно лечение.