Piasky 340 mg - Solution for injection/infusion

Фармакотерапевтична група: имуносупресори, инхибитори на комплемента, ATC код: L04AJ07

Механизъм на действие

Кровалимаб е имуноглобулин G1 (IgG1) рекомбинантно хуманизирано моноклонално антитяло, което се свързва специфично с висок афинитет с компонент 5 (C5) на системата на комплемента, като инхибира разцепването му на C5a и C5b и по този начин предотвратява образуването на комплекс, атакуващ мембраната (membrane attack complex, MAC). Кровалимаб причинява инхибиране на активността на терминалния комплемент. При пациенти с ПНХ кровалимаб инхибира интраваскуларната хемолиза, медиирана от терминалния комплемент.

Фармакодинамични ефекти

При клинични проучвания с пациенти с ПНХ е наблюдавано зависимо от концентрацията инхибиране на активността на терминалния комплемент след лечение с кровалимаб.

Инхибирането на активността на терминалния комплемент (CH50, измерена чрез липозомен имуноанализ [LIA]) се постига незабавно до края на първоначалната инфузия на кровалимаб и обикновено се поддържа през целия период на лечение с кровалимаб. Аналогично, средните концентрации на свободен С5 намаляват до ниски нива (< 0,0001 g/l) в сравнение с изходното ниво и остават ниски през целия период на лечение.

Свободните нива на С5 и СН50 са сходни при педиатрични и възрастни пациенти, лекувани с кровалимаб.

Клинична ефикасност и безопасност

Безопасността и ефикасността на кровалимаб при пациенти с ПНХ са оценени в проучване за доказване на не по-малка ефикасност (неинфериорно проучване) фаза III (COMMODORE 2, BO42162) и са подкрепени с клинични данни от две допълнителни проучвания фаза III (COMMODORE 3, YO42311, и COMMODORE 1, BO42161).

Във всички проучвания фаза III от пациентите се изисква да бъдат ваксинирани срещу Neisseria meningitidis или в рамките на 3 години преди началото на лечението, или в рамките на 7 дни след започване на лечението с кровалимаб. Пациентите, ваксинирани в рамките на 2 седмици преди започване на лечението с кровалимаб или след започване на лечението в проучването, получават подходящи профилактични антибиотици от момента на започване на лечението с Piasky до най-малко 2 седмици след ваксинацията (вж. точка 4.4 за предупреждения и предпазни мерки, свързани със сериозна менингококова инфекция). Пациенти с анамнеза за

инфекция с Neisseria meningitidis през 6-те месеца преди скрининга и до първото приложение на проучваното лекарство са изключвани.

Пациентите са изключвани също така, ако имат анамнеза за алогенна трансплантация на костен мозък.

Кровалимаб е прилаган в проучванията фаза III в съответствие с препоръчителната доза, описана в точка 4.2. Допускат се спасителни дози 340 mg кровалимаб, приложен интравенозно, въз основа на преценката на изследователите, ако пациентът има признаци и симптоми на ПНХ. Тези проучвания обаче не са предназначени за оценка на въздействието на спасителната доза върху ефикасността на кровалимаб. Екулизумаб е прилаган съгласно местната информация за предписване или в страна без достъп на екулизумаб в търговската мрежа (COMMODORE 2) екулизумаб 600 mg е прилаган интравенозно веднъж седмично през първите 4 седмици, последван от 900 mg на всеки 2 седмици след това. В проучването не са разрешени спасителни дози екулизумаб.

Проучванията фаза III се състоят от първичен период на лечение от 24 седмици, след което пациентите имат възможност да продължат/преминат към кровалимаб в период на удължаване.

Проучване при пациенти с ПНХ, нелекувани преди това с инхибитор на комплемента COMMODORE 2 (Проучване BO42162)

COMMODORE 2 е рандомизирано, открито, активно контролирано, многоцентрово клинично проучване фаза III, предназначено да оцени ефикасността и безопасността на кровалимаб в сравнение с екулизумаб при пациенти с ПНХ, които не са лекувани преди това с инхибитор на комплемента. 204 пациенти (с телесно тегло ≥ 40 kg) са рандомизирани в съотношение 2:1 да получават кровалимаб (n = 135) или екулизумаб (n = 69). В проучването допълнително са включени 6 педиатрични пациенти (на възраст < 18 години и с телесно тегло ≥ 40 kg) в описателно рамо за получаване на кровалимаб (вж. точка 5.1). Допустимите пациенти имат висока активност на заболяването при скрининга, доказана с ниво на ЛДХ ≥ 2 пъти над горната граница на нормата (ULN) и с наличие на един или повече признаци или симптоми, свързани с ПНХ, през последните 3 месеца – умора, хемоглобинурия, коремна болка, задух (диспнея), анемия (хемоглобин < 10 g/dl), анамнеза за голямо нежелано съдово събитие (включително тромбоза), дисфагия или еректилна дисфункция или анамнеза за преливане на пакетирани червени кръвни клетки (pRBC) поради ПНХ.

Рандомизацията е стратифицирана по последната стойност на ЛДХ (≥ 2 до ≤ 4 × ULN или > 4 × ULN) и по анамнезата за кръвопреливане (0, > 0 до ≤ 6 или > 6 единици pRBC, приложени в рамките на 6 месеца преди рандомизирането), като съответните категории на стратификация са балансирани в различните рамена на лечение.

Демографските данни и изходните характеристики на рандомизираната популация в проучването като цяло са балансирани между раменете на лечение и са представени в Таблица 3.

Бележка: IQR = интерквартилен диапазон.

* Двама пациенти в юношеска възраст (и двамата на 17 години) са рандомизирани в рамото с екулизумаб преди откриването на отделното описателно педиатрично рамо. И двамата пациенти са преминали към кровалимаб в периода на удължаване, след като са завършили периода на основното лечение. Единият пациент все още е бил на възраст < 18 години, докато другият е навършил 18 години по време на първото лечение с кровалимаб. Вижте по-долу „Педиатрична популация“.

**Включва лекарствени продукти, които са прилагани преди започване на лечението в проучването и са спрени преди или са прилагани по времето на започване на лечението в проучването.

Първичната цел на проучването е да се оцени ефикасността на кровалимаб в сравнение с екулизумаб въз основа на оценка за неинфериорност (NI) на следните копървични крайни точки: контрол на хемолизата, измерен чрез средния процент на пациентите с ЛДХ ≤ 1,5 пъти ULN от Седмица 5 до Седмица 25, и процент на пациентите, които са успели да избегнат трансфузия, определен като пациенти, които са без трансфузия на pRBC от изходното ниво до Седмица 25. Вторичните крайни точки за ефикасност включват процент пациенти с пробивна хемолиза, процент пациенти със стабилизиран хемоглобин и промяна в умората (измерена по скалата FACIT Функционална оценка на терапията при хронични заболявания [Functional Assessment of Chronic Illness Therapy]-Умора) от изходното ниво до Седмица 25.

Кровалимаб е неинфериорен в сравнение с екулизумаб както за копървичните крайни точки на контрола на хемолизата – контрол на хемолизата и избягване на кръвопреливане, както и за вторичните крайни точки – стабилизиране на хемоглобина и пробивна хемолиза (Фигура 1).

Фигура 2 показва процента пациенти с ЛДХ ≤ 1,5 × ULN от изходното ниво до Седмица 25.

Забележка: Триъгълниците показват границите на неинфериорност, а кръгчетата - точковите стойности. CI = доверителен интервал.

1 При един пациент, рандомизиран за лечение с кровалимаб, не е изследвана ЛДХ след изходното ниво и той не е включен в първичния анализ на ефикасността.

2 За избягване на трансфузия и стабилизиране на хемоглобина разликата е изчислена като претеглената разлика на кровалимаб минус екулизумаб. За пробивна хемолиза разликата е изчислена като претеглената разлика на екулизумаб минус кровалимаб.

3 Съотношението на шансовете (odds ratio) е изчислено като съотношението на вероятностите за кровалимаб към вероятностите за екулизумаб

BL

Екулизумаб (N = 69) Кровалимаб (N = 134)

Проучване при пациенти с ПНХ, лекувани преди това с инхибитор на комплемента C5

COMMODORE 1 (Проучване BO42161) – рандимизирани пациенти, преминаващи от екулизумаб

COMMODORE 1 е рандомизирано, открито, активно контролирано, многоцентрово клинично проучване фаза III, оценяващо безопасността, фармакодинамиката, фармакокинетиката и експлораторната ефикасност на кровалимаб при пациенти, преминаващи от терапия с друг инхибитор на комплемента С5. Първичната цел на това проучване е да се оцени безопасността (вж. точка 4.8). Осемдесет и девет пациенти са рандомизирани в съотношение 1:1 за получаване на кровалимаб (n = 45) или екулизумаб (n = 44). Пациентите са допустими за включване в рандомизираните рамена, ако са преминали от одобрени дози екулизумаб и имат контрол на хемолизата при скрининга, определен като ниво на ЛДХ ≤ 1,5 × ULN. Пациентите са изключвани, ако имат голямо нежелано съдово събитие (Major Adverse Vascular Event - MAVE) в рамките на 6 месеца преди първото приложение на проучваното лекарство. Рандомизацията е стратифицирана според анамнезата за трансфузия на пациента (дали пациентът е получавал трансфузия на pRBCs в рамките на 12 месеца преди рандомизирането).

Демографските данни и изходните характеристики на рандомизираната популация в проучването са балансирани между двете рамена на лечение. Медианата на стойността на ЛДХ на изходно ниво е 1,01 × ULN (диапазон: 0,6-1,7) за кровалимаб и 0,96 × ULN (диапазон: 0,7- 1,9) за екулизумаб. Процентът на пациентите с анамнеза за трансфузии през 12-те месеца преди скрининга е 22,7% в рамото с кровалимаб и 25% в рамото с екулизумаб със средна стойност (SD) от 1,6 (3,7) и 2,3 (5,4) единици трансфузирани pRBC съответно в рамото с кровалимаб и екулизумаб. На изходното ниво медианата (диапазон) на размерите на клона на ПНХ за общо еритроцити, моноцити и гранулоцити за рамото с кровалимаб спрямо рамото с екулизумаб са следните: съответно 44,6% (2,6 – 100) спрямо 54,2% (1,3 – 100), 88,6% (13,8 – 100) спрямо

96,4% (7,6 – 99,9) и 88,1% (5,2 – 100) спрямо 95,7% (7,9 – 99,9).

От 89 рандомизирани пациенти ефикасността е оценена по експлораторен начин при 76 (n=39 за кровалимаб и n=37 за екулизумаб), които са регистрирани поне 24 седмици преди крайната

дата за първичния анализ. Като цяло, резултатите от експлораторните крайни точки за ефикасност показват, че пациентите, преминали от екулизумаб към кровалимаб, запазват контрола на заболяването. Средният процент на пациентите, които поддържат контрол на хемолизата от началото до Седмица 25, е 92,9% [95% CI: 86,6; 96,4] за пациентите,

рандомизирани за получаване на кровалимаб, и 93,7% [95% CI: 87,3; 97,0] за пациентите, рандомизирани за получаване на екулизумаб. Избягване на кръвопреливане е наблюдавано при 79,5% [95% CI: 63,1; 90,1] от пациентите, рандомизирани за лечение с кровалимаб, и при 78,4% [95% CI: 61,3; 89,6] от пациентите, рандомизирани за лечение с екулизумаб.

COMMODORE 1 (проучване BO42161) и COMMODORE 2 (проучване BO42162) – клинично стабилни преминаващи пациенти

Подкрепящите данни при клинично стабилни пациенти, преминаващи от екулизумаб, са съобщени от пациенти в COMMODORE 1 (25 пациенти, оценявани за ефикасност) и COMMODORE 2 (29 пациенти, оценявани за ефикасност), които преди това са били лекувани с екулизумаб за най-малко 24 седмици в първоначалния период на лечение и са имали ЛДХ

≤ 1,5 × ULN на изходното ниво при преминаване към кровалимаб.

Ефикасността е оценена при пациенти с най-малко 24 седмици експозиция на кровалимаб (или отстранени, преди да достигнат 24 седмици лечение). Средният дял на клинично стабилните преминаващи пациенти, поддържащи контрол на хемолизата от изходното ниво до преминаване на седмица 25 в COMMODORE 1 и COMMODORE 2 е съответно 98,7% [95% CI:

96,2; 99,5] и 95,3% [95% CI: 89,5; 97,9]. Избягване на трансфузия e наблюдавано при съответно

80,0% [95% CI:58,70; 92,39] и 86,2% [95% CI: 67,43; 95,49] от клинично стабилните преминаващи пациенти. Тези резултати при клинично стабилни, преминаващи от екулизумаб пациенти, съответстват на резултатите при рандомизирани, преминаващи от екулизумаб пациенти, през първичния период на лечение в COMMODORE 1.

Освен това в нерандомизираното рамо на COMMODORE 1 от 19те клинично стабилни пациенти, преминаващи от равулизумаб, 95,8% [95%CI: 89,11, 98,43] поддържат контрол на хемолизата и 57,9% [95% CI: 33,97, 78,88] пациенти са избегнали трансфузия от изходното ниво до Седмица 25.

Имуногенност

Както при всички терапевтични протеини, съществува възможност за имунен отговор към кровалимаб.

Резултатите от теста за имуногенност зависят до голяма степен от няколко фактора, включително чувствителността и специфичността на теста, методологията на изследването, обработката на пробите, времето на вземане на пробите, съпътстващите лекарствени продукти и основното заболяване. Поради тези причини сравнението на честотата на антитела към кровалимаб с честотата на антитела към други продукти може да бъде подвеждащо.

В проучването фаза III COMMODORE 2 са наблюдавани възникващи в хода на лечението антитела срещу лекарството (АЛА) при 35,0% (49/140) от пациентите, които не са лекувани преди това и са получавали кровалимаб, и при 38,2% (26/68) от пациентите, които са преминали от лечение с друг инхибитор на С5 към кровалимаб. Медианата на времето до появата на първите АЛА след изходно ниво е 16,1 седмици (диапазон: 1,1 до 72,3 седмици) и 16,6 седмици (диапазон: 2,1 до 36,3 седмици) съответно при нелекуваните дотогава пациенти и пациентите, които преди това са лекувани с друг инхибитор на С5. В рамките на проучванията фаза III честотата на възникналите в хода на лечението АЛА е 35,1% (67 пациенти от 191) и 25,4% (51 пациенти от 201) съответно при нелекуваните дотогава пациенти и пациентите, които са преминали от лечение с друг инхибитор на С5 към кровалимаб.

В проучванията фаза III медианата на хода на концентрация-време при положителните за AЛA пациенти е малко по-ниска в сравнение с отрицателните за AЛA пациенти. Въпреки този ефект

концентрациите остават над 100 µg/ml (праг за пълно инхибиране на терминалния комплемент) при повече от 80% от положителните за AЛA пациенти. Наличието на AЛA не е свързано с клинично значимо въздействие върху фармакокинетиката, фармакодинамиката и ефикасността при повечето пациенти. От 392 пациенти, оценени за статуса на AЛA, обаче частична или пълна загуба на експозиция, свързана с появата на AЛA, е наблюдавана при 23 пациенти (5,9%), като при 17 (4,3%) положителни за AЛA пациенти загубата на фармакологична активност (въз основа на СН50 или свободен С5) съвпада със загубата на експозиция и загуба на ефикасност, проявяваща се като поддържана загуба на контрол на хемолизата при

7 пациенти (1,8%). Няма доказателства за клинично въздействие на статуса на AЛA върху профила на безопасност на Piasky (вж. точки 4.4 и 4.8).

Педиатрична популация

Десет педиатрични пациенти (с телесно тегло ≥ 40 kg), лекувани с кровалимаб в COMMODORE 2 (n = 7; 13-17 години) и COMMODORE 3 (n = 3; 15-17 години), са подходящи за оценка на ефикасността.

Девет пациенти са нелекувани дотогава, а един пациент е преминал от екулизумаб към кровалимаб в периода на удължаване. Всички педиатрични пациенти са получили същата доза като възрастните пациенти въз основа на телесното тегло. Всички 9 пациенти, които не са лекувани дотогава, са постигнали контрол на хемолизата (дефиниран като ЛДХ ≤ 1,5 × ULN) до Седмица 4 и това се поддържа при 7 пациенти при всяко посещение от изходното ниво до Седмица 25. Пациентът, преминал от екулизумаб към кровалимаб, поддържа контрол на хемолизата през 24-те седмици на лечение в периода на удължаване. Седем от 10-те педиатрични пациенти са успели да избегнат кръвопреливане и да стабилизират хемоглобина, като нито един пациент не е получил пробивна хемолиза по време на 24-седмичния период на лечение.

Като цяло ефектът от лечението с кровалимаб при педиатрични пациенти с ПНХ е подобен на този, наблюдаван при възрастни пациенти с ПНХ.

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Piasky в една или повече подгрупи на педиатричната популация при ПНХ (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Фармакокинетиката на кровалимаб е изследвана както при здрави доброволци, така и при пациенти с ПНХ. Фармакокинетиката е охарактеризирана с помощта на методи за фармакокинетичен анализ с нелинейни смесени ефекти въз основа на сборна база данни, съставена от 9 здрави доброволци, 210 нелекувани дотогава пациенти и 211 пациенти, които са преминали от предишно лечение с друг инхибитор на С5 към кровалимаб.

Ходът на кривата концентрация-време на кровалимаб се описва най-добре с помощта на открит двукомпартиментен модел с елиминиране от първи порядък и константа за абсорбция от първи порядък при подкожно приложение. За да се опише преходното увеличение на клирънса, дължащо се на образуването на имунни комплекси, наблюдавано при пациенти, които са преминали от лечение с друг инхибитор на С5 към кровалимаб, е добавен допълнителен параметър за клирънс, който намалява експоненциално с времето. В стационарно състояние се очаква експозицията да бъде сходна при нелекуваните дотогава пациенти и при пациентите, сменили лечението.

Абсорбция

Константата на скоростта на абсорбция е оценена на 0,126 ден^-1 [CV%: 38,3]. След подкожно приложение бионаличността е оценена на 83,0% [CV%: 116].

Разпределение

Централният обем на разпределение е изчислен на 3,23 l [CV%: 22,4], а периферният обем на разпределение - на 2,32 l [CV%: 70,6].

Малкият обем на разпределение показва, че кровалимаб вероятно се разпределя главно в серума и/или в богати на кръвоносни съдове тъкани.

Биотрансформация

Метаболизмът на кровалимаб не е пряко проучен. IgG антителата се катаболизират главно чрез лизозомна протеолиза и след това се елиминират от организма или се използват отново от него.

Елиминиране

Клирънсът е изчислен на 0,0791 l/ден [CV%: 20,6]. Терминалният полуживот на кровалимаб е оценен на 53,1 дни [CV%: 39,9], което е по-продължително в сравнение с други хуманизирани IgG антитела. Този дълъг полуживот съответства на свойствата за рециклиране на кровалимаб.

Специални популации

Не са провеждани фармакокинетични проучвания с кровалимаб при специални популации. Установено е, че телесното тегло е значим ковариат, като клирънсът и обемът на разпределение се увеличават, а експозицията на кровалимаб намалява с увеличаване на телесното тегло.

Поради това дозирането на кровалимаб се основава на телесното тегло на пациента (вж. точка

4.2).

След включването на телесното тегло в модела популационните фармакокинетични анализи при пациенти с ПНХ показват, че възрастта (13 - 85 години) и полът не оказват значимо влияние върху фармакокинетиката на кровалимаб. Не се налага допълнително коригиране на дозата.

Установено е също, че расата/етническата принадлежност не оказват влияние върху фармакокинетиката на кровалимаб. Данните при чернокожи пациенти обаче са ограничени и поради това не се считат за убедителни при тази популация.

Старческа възраст

Не са провеждани специални проучвания за изследване на фармакокинетиката на кровалимаб при пациенти на възраст ≥ 65 години, но 46 (10,9%) пациенти в старческа възраст с ПНХ са включени в клинични проучвания, включително 35 пациенти на възраст 65-74 години, 10 пациенти на възраст 75-84 години и 1 пациент на възраст ≥ 85 години. Данните, получени от клинични проучвания на ПНХ, показват, че експозицията при пациенти на възраст ≥ 65 години е сравнима с тази на по-младите пациенти в другите възрастови групи, но поради ограничените данни при пациентите на възраст ≥ 85 години фармакокинетиката на кровалимаб при тези лица не е установена.

Бъбречно увреждане

Не са провеждани специални проучвания за изследване на фармакокинетиката на кровалимаб при пациенти с бъбречно увреждане, но данните, получени в клинични проучвания с ПНХ (62 [14,7%] пациенти с лека степен на бъбречно увреждане, 38 [9%] пациенти с умерена степен на бъбречно увреждане и 4 [1%] пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане) показват, че експозицията при пациентите с лека, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане е сравнима с тази при пациентите без бъбречно увреждане. В клиничните проучвания с ПНХ обаче са получени ограничени данни за пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Не са провеждани специални проучвания при пациенти с чернодробно увреждане, но данните, получени при клинични проучвания с ПНХ, показват, че експозицията при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане (46 [11%]), оценено на базата на нивата на аланин аминотрансфераза), е сравнима с тази при пациенти без чернодробно увреждане. Има ограничени фармакокинетични данни при пациенти с ПНХ с умерена (0 [0%]) до тежка (1[0,23%]) степен на чернодробно увреждане, поради което въздействието на умереното или тежко чернодробно увреждане върху фармакокинетиката на кровалимаб е неизвестно и препоръка за дозиране не може да бъде дадена (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Данните, получени при 12 педиатрични пациенти (на възраст 13 – 17 години) в клиничните проучвания на ПНХ, показват, че експозицията при педиатрични пациенти на възраст 12 или повече години с тегло 40 kg и повече е сравнима с тази при възрастни пациенти.

Хистидин Аспартова киселина

Аргининов хидрохлорид Полоксамер 188

Вода за инжекции

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.

Неотворен флакон

3 години.

Преди приложение неотворените флакони Piasky могат да се съхраняват извън хладилник при стайна температура, ако е необходимо, и след това да се поставят обратно в хладилник. При температурни отклонения извън 2 °C – 8 °C неотвореният флакон може да се съхранява при стайна температура (до 30 °C) във външната му картонена опаковка за кумулативен период не повече от 7 дни. Да се изхвърлят, ако са съхранявани извън хладилник при стайна температура за повече от 7 дни.

Разреден разтвор за интравенозна инфузия

От микробиологична гледна точка разреденият разтвор за интравенозна инфузия трябва да се използва незабавно освен ако методът на разреждане изключва риска от микробиологично контаминиране. Ако не се използва веднага, времето и условията на съхранение в периода на употреба са отговорност на потребителя.

Ако разреденият разтвор е приготвен при контролирани и валидирани асептични условия, лекарственият продукт може да се съхранява в хладилник при температура от 2 °С до 8 °С и на стайна температура (до 30 ℃). Подробни условия за съхранение на приготвения инфузионен разтвор в зависимост от вида на използваните инфузионни сакове са дадени в Таблица 4.

Таблица 4: Условия на съхранение на инфузионния разтвор, приготвен при асептични условия

полиолефини (PO), полиетилен (PE), полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC)

Неразреден разтвор за подкожна инжекция

От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва веднага, времето и условията на съхранение преди употреба са отговорност на

потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при 2-8°C освен ако приготвянето не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.

Ако Piasky е прехвърлен от флакона в спринцовката при контролирани и валидирани асептични условия, лекарственият продукт в затворената спринцовка може да се съхранява в хладилник при температура от 2 °С до 8 °С за срок до 14 дни, защитен от светлина, и на стайна температура (до 30 °С) в продължение на до 24 часа при нормална светлина.

Piasky разтвор трябва да бъде защитен от пряка слънчева светлина.

Неотворен флакон

Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C).

Да не се замразява.

Съхранявайте флакона във външната опаковка, за да се предпази от светлина. Да не се замразява.

За условията на съхранение на разредения разтвор за интравенозна инфузия и на неразреден разтвор за подкожна инжекция вижте точка 6.3.

Инжекционен/инфузионен разтвор във флакон за еднократна употреба от 2 ml (стъкло тип I)

със запушалка (гума) и обкатка (алуминий).

Всяка картонена опаковка съдържа един флакон.

Piasky флакон е само за еднократна употреба.

Piasky се използва разреден за интравенозна инфузия или неразреден за подкожна инжекция.

Преди приложението Piasky трябва да се провери визуално, за да се гарантира, че няма частици или промяна на цвета. Piasky е бистър до силно опалесцентен и почти безцветен до кафеникаво- жълт разтвор. Piasky трябва да се изхвърли, ако лекарственият продукт изглежда мътен, с променен цвят или в него има частици.

Интравенозно приложение

Piasky трябва да се приготвя от медицински специалист при асептична техника. Преди приложението Piasky разтвор трябва да се разреди с 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор на натриев хлорид. По време на приложението трябва да се използва инфузионен комплект с 0,2 μm вграден филтър.

По време на интравенозното приложение трябва да се използва отделна инфузионна система.

Разреждане

1. Изтеглете необходимия обем Piasky от флакона (вж. Таблица 5) с помощта на стерилна спринцовка и разредете в инфузионния сак. Необходимо е да се използват няколко флакона, за да се постигне необходимият обем Piasky, който да се добави в инфузионния сак. Изхвърлете неизползваната част, останала във флакона.

   Разреждането на Piasky в инфузионните сакове, съдържащи инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), трябва да бъде в диапазона 4-15 mg/ml (крайна концентрация след разреждане).

   Може да се използват инфузионни сакове за интравенозна инфузия с обем 100 ml или 250 ml.

   Таблица 5: Пример за определяне на обема за дозата

   Доза(mg)	Концентрация в сака(mg/ml)	Обем на Piasky в 0,9% разтвор на натриевхлорид* (ml)	Обем на инфузионните сакове(ml)
   1 000	4	5,9	250
   1 500	6	8,8	250
   1 000	10	5,9	100
   1 500	15	8,8	100

   * Всеки флакон от 340 mg съдържа номинален обем на напълване от 2,0 ml

2. Внимателно смесете чрез бавно обръщане на инфузионния сак. Да не се разклаща.

3. Огледайте инфузионния сак за частици и го изхвърлете при наличие на частици.

4. Необходимо е промиване на инфузионната линия, за да се осигури пълното прилагане на цялата доза.

Не са наблюдавани несъвместимости между Piasky и инфузионните сакове с материалите, които влизат в контакт с продукта, изработени от поливинилхлорид (PVC) или полиолефини (PO), като полиетилен (PE) и полипропилен (PP). Освен това не са наблюдавани несъвместимости с инфузионни системи или помощни средства за инфузия с материали, влизащи в контакт с продукта, изработени от PVC, PE, полиуретан (PU), полибутадиен (PBD), акрилонитрил бутадиен стирол (ABS), поликарбонат (PC) или политетрафлуоретилен (PTFE).

За условията на съхранение на инфузионните сакове вижте точка 6.3.

Подкожно приложение

Piasky трябва да се използва неразреден, като се използва асептична техника. Необходими са спринцовка, игла за прехвърляне и игла за инжектиране, за да се изтегли разтвор на Piasky от флакона и да се инжектира подкожно.

Всяка инжекция е с обем 2 ml, което съответства на 340 mg. За всяка инжекция трябва да се използва спринцовка с обем 2 ml или 3 ml. Доза от 680 mg се постига чрез извършване на две последователни подкожни инжекции от 340 mg. Доза от 1 020 mg се постига чрез извършване на три последователни подкожни инжекции от 340 mg.

Спринцовка от 2 ml или 3 ml

Критерии: Прозрачна полипропиленова или поликарбонатна спринцовка с накрайник Luer-Lock (в случай че не е на разположение, може да се използва спринцовка с накрайник Luer Slip), стерилна, за еднократна употреба, без латекс и непирогенна.

Игла за прехвърляне

Критерии: Неръждаема стомана, стерилна, за предпочитане с размер 18 G с единично скосяване под приблизително 45 градуса, за да се намали рискът от нараняване с иглата, или стандартна игла с размер 21 G като алтернатива, за еднократна употреба, без латекс и непирогенна.

Препоръчва се трансферна игла без филтър.

Игла за инжектиране

Критерии: Хиподермична игла, неръждаема стомана, стерилна, размер 25 G, 26 G или 27 G, дължина от 9 до 13 mm, за еднократна употреба, без латекс и непирогенна, за предпочитане с предпазител на иглата.

Моля, вижте точка 4.2 за допълнителна информация относно приложението.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

Следните точки трябва да се спазват стриктно по отношение на използването и изхвърлянето на спринцовки и други остри медицински изделия:

• Иглите и спринцовките никога не трябва да се използват повторно или да се споделят с други хора.

• Поставете всички използвани игли и спринцовки в контейнер за остри предмети (непробиваем контейнер за еднократна употреба).