Thromboreductin 0,5 mg hard capsules

Тромборедуктин е показан за намаляване на повишения брой тромбоцити и свързаните с тях клинични симптоми при високорискови пациенти с есенциална тромбоцитемия.

Високорисков е пациент с есенциална тромбоцитемия, при който е налице една или повече от следните характеристики:

• Възраст ≥60 години

• Брой тромбоцити ≥ 1 000 х 10⁹/l

• Повишаване на броя на тромбоцитите с ≥300 х 10⁹/l в рамките на 3 месеца

• Тежки тромбохеморагични или исхемични симптоми в анамнезата

• Съдови рискови фактори

Провеждането на лечение с Тромборедуктин трябва да се извършва от лекари с опит в лечението на пациенти с есенциална тромбоцитемия.

Дозировката на Тромборедуктин трябва да се определя индивидуално при всеки пациент и да се контролира от лекаря.

Лечението трябва да започне с 0,5 mg до 1,0 mg дневно и да се поддържа за поне 1 ссдмица. След една седмица дозата може да бъде приспособена индивидуално, за да се осигури възожно най- ниската необходима доза, която да под държа тромбоцитен брой <600 х 10⁹/1. Идеалният

тромбоцитен брой е между 150 х 10⁹/l и 400 х 10⁹/l

Увеличаването на дневната доза не трябва да надвишава 0,5 mg дневно на седмица и максималната единична доза не трябва да надвишава 2,5 mg. Дневната доза не трябва да надвишава 5mg.

Ако общата дневна доза Тромборедуктин е по-висока от 0,5 mg, тя трябва да се раздели на два приема дневно (на всеки 12 часа) или на три приема дневно (на всеки 8 часа).

Ефектът от лечението с Тромборедуктин трябва се контролира редовно (вж. точка 4.4). В началото на лечението броят на тромбоцитите трябва да се проверява ежеседмично до постигане на индивидуален оптимален отговор (нормализиране броя на тромбоцитите или намаляване до < 600 х 10⁹/1), след което проверката на броя на тромбоцитите трябва да се извършва регулярно по преценка на лекуващия лекар.

Обикновено намаляването на тромбоцитния брой може да се види в рамките на 14 до 21 дни след началото на лечението. При повечето пациенти адекватен терапевтичен отговор може да се достигне и поддържа с дневна доза между 1 и 3 mg

Тромборедуктин е предназначен за продължителна употреба. При спиране на лечението броят на тромбоцитите се увеличава след 4 до 8 дни и в рамките на 10 до 14 дни се възвръща към изходното ниво отпреди началото на терапията.

Пациенти в старческа възраст

Не са необходими промени на дозата анагрелид съобразно възрастта при лечение на пациенти в старческа възраст.

Бъбречно увреждане

Няма налични фармакокинетични данни за тази популация пациенти, затова потенциалните рискове и ползи от лечението с анагрелид при пациенти е бъбречно уреждане трябва да бъдат оценени преди започване на лечението (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1). Лечението с анагрелид при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) е противопоказано (вж. точка 4.3).

Чернодробно увреждане

Няма налични конкретни фармакокинетични данни за тази популация пациенти. Чернодробният метаболизъм и функция представлява основен път за клирънс на лекарството и следователно може да се очаква да повлияе този процес. Преди лечението на пациенти с леко чернодробно увреждане трябва да се вземат предвид потенциалните рискове и предимства на терапията с анагрелид (вж, точки 4.3 и 4.4).

Лечението с анагрелид при пациенти е умерена или тежка чернодробна недостатъчност е противопоказано (вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на анагрелид при деца на възраст до 18 години не е установена. Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

За перорално приложение. Тромборедуктин твърди капсули трябва да се поглъщат цели с малко количество течност.

• Свръхчувствителност към анагрелид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• При сърдечносъдово заболяване степен 3 с отрицателна оценка на съотношението полза/риск или степен 4 (по критериите на South West Oncology Group)

• Тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min).

• Средна до тежка чернодробна недостатъчност

Общи

Анагрелид трябва да се използва само ако потенциалните ползи надвишават потенциалните рискове.

Терапията изисква непрекъснато клинично наблюдение на пациента, което включва пълна кръвна картина (хемоглобин, бели кръвни клетки и тромбоцити), оценка на чернодробната (АЛАТ и АСАТ), и бъбречната (серумен креатинин и урея) функция и електролитите (калий, магнезий и калций).

Сърдечно-съдови

Съобщени са тежки сърдечно-съдови нежелани лекарствени реакции, включително случаи на torsade de pointes, камерна тахикардия, кардиомиопатия, кардиомегалия и застойна сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Анагрелид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT интервала, като синдром на вродено удължаване на QT, известна анамнеза за придобито удължаване на QTc, лекарствени продукти, които могат да удължат QTc интервала, и хипокалиемия.

Препоръчва се внимателно наблюдение за ефект върху QTc интервала.

Трябва да се внимава също при популации, които могат да имат по-висока максимална плазмена концентрация (Сmax) на анагрелид или неговия активен метаболит, 3-хидрокси- анагрелид, напр. чернодробно увреждане или използване с инхибитори на CYP1A2 (вж. точка 4.5).

Препоръчва се сърдечно-съдов преглед преди лечението, включително начално ЕКГ и ехокардиография, преди започване на терапия с анагрелид. Пациентите трябва да се следят по време на терапията за данни за ефекти върху сърдечно-съдовата система, които могат да изискват допълнителен кардиологичен преглед и изследване. Хипокалиемията или хипомагнезиемията трябва да бъдат коригирани преди приложението на анагрелид и трябва да се наблюдават периодично по време на терапията.

Анагрелидът е инхибитор на цАМФ-фосфодиестераза III (PDE III) и поради неговите позитивни инотропни и хронотропни ефекти анагрелид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти на всякаква възраст с известно или подозирано сърдечно заболяване.

Освен това тежки сърдечно-съдови нежелани събития са се появили и при пациенти без подозирано сърдечно заболяване и без отклонения при сърдечно-съдовия преглед преди терапията.

Често са наблюдавани сърцебиене и главоболие, главно в началото на лечението (вж. точка 4.8). Тези нежелани лекарствени реакции могат да бъдат редуцирани посредством плавно увеличаване на дозировката, като началната доза е 0,5 до 1,0 mg дневно и обичайно отшумяват в рамките на няколко седмици.

Белодробна хипертония

Съобщени са случаи на белодробна хипертония при пациенти, лекувани с анагрелид. Пациентите трябва да бъдат оценявани за признаци и симптоми на сърдечно-съдово заболяване преди започване и по време на лечението с анагрелид.

Чернодробно увреждане (вж. точки 4.2. и 4.3):

При пациенти с нарушена функция на черния дроб са необходими чести изследвания за функциите на черния дроб, особено в началото на лечението.

Бъбречно увреждане (вж. точки 4.2. и 4.3.)

При пациенти с нарушена функция на бъбреците са необходими чести изследвания на функцията на бъбреците, особено в началото на терапията.

Тромборедуктин съдържа лактоза.

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

До момента са проведени ограничени фармакокинетични и/или фармакодинамични проучвания, които изследват възможни взаимодействия между анагрелид и други лекарствени продукти.

Едновременно с анагрелид са прилагани следните лекарства: ацетилсалицилова киселина, ацетаминофен, бета-блокери, АСЕ-инхибитори, клопидогрел, кумарин, фолиева киселина, амлодипин, карбамазепин, хидрохлоротиазид, индапамид, фуроземид, желязо, изосорбидмонохидрат, левотироксин натрий, симвастатин, тиклопидин, ранитидин, хидроксиурея (хидроксикарбамид), алопуринол и дигоксин.

С изключение на ацетилсалициловата киселина (повишен риск от кървене), не са наблюдавани значителни взаимодействия.

Ефекти на други вещества върху анагрелид:

• Анагрелид се метаболизира предимно от CYP1A2. Известно е, че CYP1А2 се инхибира от различни лекарствени продукти, включително флувоксамин, еноксацин и омепразол и такива лекарствени продукти могат теоретично да окажат отрицателно въздействие на клирънса на анагрелид.

• Invivo проучвания на взаимодействия при хора показват, че дигоксин и варфарин не влияят на фармакокинетичните свойства на анагрелид.

• Необходимо е повишено внимание при употреба на анагрелид с лекарствени продукти, които могат да удължат QTc интервала и при пациенти с хипокалиемия.

Ефекти на анагрелид върху други вещества:

• Анагрелид има известна ограничена инхибираща активност спрямо CYP1А2, което може да представлява теоретична възможност за взаимодействия с други едновременно прилагани лекарствени продукти, чийто клирънс също се осъществява посредством CYP1A2, напр. теофилин.

• Анагрелид е инхибитор на PDE III. Ефектите на лекарствени продукти със сходни свойства, като например инотропите милринон, еноксимон, амринон, олпринон и цилостазол могат да се обострят от анагрелид.

• Invitro проучване на цяла човешка кръв показва, че антиагрегационните ефекти на ацетилсалициловата киселина са били добавъчно, но не и синергично повишени от наличието на анагрелид. При дозите, препоръчвани за лечение на есенциална тромбоцитемия, анагрелид може теоретично да усили ефектите от други лекарствени продукти, които инхибират или променят функцията на тромбоцитите, напр. ацетилсалицилова киселина. Едновременното прилагане на повторни дози анагрелид и ацетилсалицилова киселина може да усили потискащите агрегацията на тромбоцитите ефекти на всяко от лекарствата в сравнение с прилагането само на ацетилсалицилова киселина. При някои пациенти с ЕТ, които са били лекувани едновременно с ацетилсалицилова киселина и анагрелид, са настъпили големи кръвоизливи. Затова, поради липсата на данни при пациенти с ЕТ, преди започване на лечението следва да бъде направена оценка на възможните рискове от едновременната употреба на анагрелид и ацетилсалицилова киселина, особено при пациенти с висок хеморагичен риск.

• Анагрелид може да причини чревни нарушения при някои пациенти и да влоши абсорбцията на хормонални перорални контрацептиви.

Взаимодействия с храна

Храната забавя абсорбираното на анагрелид, но не променя значително системната експозиция. Ефектите на храната върху бионаличността не се считат за клинично релевантни към употребата на анагрелид.

Доказано е, че сокът от грейпфрут инхибира CYP1A2 и по този начин може да намали клирънса на анагрелид.

Няма достатъчно данни при хората относно приема по време на бременност. Проучвания върху животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск за хората е неизвестен и поради тази причина анагрелид не се препоръчва по време на бременност. В случай, че анагрелид се прилага по време на бременност или ако пациентката забременее докато използва лекарствения продукт, тя трябва да бъде уведомена за възможния риск за плода.

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да използват подхоящи контрацептивни мерки по време на лечение с анагрелид.

Не е известно дали анагрелид/метаболитите се екскрстират в кърмата. Наличните данни при животни показват екскреция на анагрелид/метаболитите в млякото. Не може да се изключи риск за новороденото/кърмачето. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с анагрелид.

Няма данни относно ефекта на анагрелид върху фертилитета при хора. При мъжки плъхове не е имало ефект върху фертилитета или размножителната способност при анагрелид. При използване на дози над горната граница на терапевтичния диапазон при женски плъхове анагрелид е нарушавал имплантацията (вж. точка 5.3).

Не са провеждани изследвания за способността за шофиране и работа с машини. По време на клиничното разработване често е съобщавана нежелана реакция замаяност.

На пациентите се препоръчва да не шофират или работят с машини, докато приемат Тромборедуктин, ако изпитват замайване.

Най-честите нежелани лекарствени реакции към анагрелид са главоболие, сърцебиене, отоци, гадене и диария. В човечето случаи те са били леки и са отшумели в хода на лечението.

Тези нежелани реакции се очакват поради фармакологичния ефект на анагрелида (инхибиране на фосфодиестераза III; вж. точка 5.1). Посредством плавно увеличаване на дозата, започвайки с доза от 0,5 до 1,0 mg дневно, тези ефекти могат да бъдат редуцирани.

Следните нежелани лекарствени реакции са степенувани според системно-органната класификация и тяхната честота:

Много чести (≥ 1/10)

Чести (≥1/100 до < 1/10)

Нечести (≥1/1 000 до < 1/100)

Редки (≥1/10 000 до < 1/1 000)

Много редки (< 1/10 000)

С неизвестна честота (не може да бъде определена от наличните данни)

Нарушения на кръвта и лимфната система

Чести: анемия, екхимоза

Нечести: тромбоцитопения, кървене, хематом

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: отоци

Нечести: повишаване на теглото

Нарушения на нервната система

Много чести: главоболие

Чести: световъртеж, парестсзия, безсъние

Нечести: депресия, нервност, сухота в устата, мигрена, хипестезия

Нарушения на очите

Нечести: зрителни нарушения, конюнктивити

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: шум в ушите

Сърдечни нарушения

Чести: сърцебиене, тахикардия, хипертония

Нечести: сърдечна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност, аритмия,

надкамерна тахикардия, камерна тахикардия, синкоп

Редки: предсърдно мъждене, ангина пекторис, инфаркт на миокарда, ортостатична

хипотония, стенокардия на Prinzmetal

С неизвестна честота: Torsade de pointes

Респираторни, гръдни и медиастианални нарушения

Чести: кръвотечение от носа

Нечести: белодробна хипертония, задух, респираторна инфекция

Редки: плсврален излив, пневмония, астма

С неизвестна честота: белодробна фиброза

Стомашно-чревни нарушения

Чести: гадене, диария, диспепсия

Нечести: повръщане, метеоризъм, запек, коремна болка

Редки: гастрит, загуба на апетит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: екзема

Нечести: алопеция, пруритус

Редки: обрив

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: болки в гърба

Нечести: миалгия (болки по мускулите), болки в ставите

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Нечести: бъбречна недостатъчност, възпаление на пикочните пътища

Редки: нощно напикаване

С неизвестна честота: тубулоинтерстициалeн нефрит

Хепатобилиарнинарушения

Редки: повишени чернодробни ензими

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: умора

Нечести: болка, отпадналост

Редки: грипоподобни симптоми, втрисане, общо неразположение

Следните нежелани лекарствени реакции към анагрелид са описани в литературата: Панцитопения, задръжка на течности, загуба на тегло, обърканост, амнезия, сънливост, загуба на координация, дизартрия, диплопия, кардиомегалия, кардиомиопатия, екскудативен перикардит, вазодилатация, плеврална ефузия, белодробна хипертония, белодробни инфилтрати, алергичен алвеолит, анорексия, панкреатит, кръвоизлив в стомашно-чревния тракт, стомашно-чревно нарушение, колит, кървене на венците, суха кожа, повишен креатинин в серума, болка в гърдите, треска, астения, импотентност.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция на: Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,Дамян Груев” № 8 1303 София тел.:+359 2 8903417 уебсайт: www.bda.bg

При дози, по-високи от препоръчителните, лекарствените продукти съдържащи анагрелид водят до понижаване на кръвното налягане, което може да причини хипотония, както и тахикардия.

Единична доза от 5 mg анагрелид може да понижи кръвното налягане обичайно придружено от световъртеж.

Има малък брой съобщения за предозиране с анагрелид. Съобщените симптоми включват синусова тахикардия и повръщане. Симптомите се подобряват с консервативно лечение.

Не е установен конкретен антидот за анагрелид.

В случай на предозиране е необходимо внимателно клинично наблюдение. Това включва проследяване на броя на тромбоцитите във връзка с тромбоцитопения. При необходимост дозата може да се намали или да се спре приемът, докато броят на тромбоцитите се върне в нормалните граници.