Инхибиране, потискане на физиологичната лактация:

ДОСТИНЕКС е показан за инхибиране на физиологичната лактация непосредствено след раждане и за потискане на вече настъпила лактация:

1. Непосредствено след раждане, когато майката не желае да кърми или когато кърменето е противопоказано поради здравословни причини, свързани с майката или новороденото.

2. След раждане на мъртъв плод или аборт.

Лечение на хиперпролактинемични нарушения:

ДОСТИНЕКС е показан за лечение на хиперпролактинемични нарушения, включващи дисфункции като аменорея, олигоменорея, липса на овулация и галакторея.

ДОСТИНЕКС е показан и при пациенти с пролактин-секретиращи хипофизарни аденоми (микро- и макропролактиноми). идиопатична хиперпролактинемия или синдром на празното турско седло с придружаваща го хиперпролактинемия, които представляват патологията, залегнала в основата на описаната клинични прояви.

Общо:

ДОСТИНЕКС таблетки се приема перорално. Тъй като поносимостта на допаминергичните лекарства се подобрява, когато се приемат с храна, се препоръчва ДОСТИНЕКС да се приема по време на хранене. Максималната дневна доза не трябва да надхвърля 3 mg.

При пациенти с известна непоносимост към допаминенергични лекарства вероятността от настъпване на нежелани събития може да се намали чрез начална терапия с каберголин с намалени дози (напр. 0,25 mg веднъж седмично) с последващо постепенно увеличение до достигане на терапевтичната доза. Ако настъпят постоянни или тежки нежелани събития, временно намаляване на дозата, последвано от по-плавно повишаване (напр. стъпки от 0,25mg седмично на всеки две седмици) може да повиши поносимостта.

Инхибиране/потискане на физиологична лактация:

За инхибиране на лактацията: Препоръчваната доза е 1 mg (две таблетки от 0,5 mg), приета еднократно през първия ден след раждането.

За потискане на настъпила лактация: Препоръчваната дозировка е 0,25 mg (половин таблетка от 0,5 mg) на всеки 12 часа в продължение на 2 дни (обща доза от 1 mg), (вж. точка 4.4)

Лечение на хиперпролактинемични нарушения (вж. точка 4.3):

Препоръчваната начална доза каберголин е 0,5 mg седмично, назначена в една или на две (половин таблетка от 0,5 mg) дози (напр. в понеделник и четвъртък) на седмица. Седмичната доза трябва да се повишава постепенно, за предпочитане чрез добавяне на 0,5 mg седмично, през интервал от един месец до постигане на оптимален терапевтичен ефект. Обичайната терапевтична доза е 1 mg седмично и варира от 0,25 mg до 2 mg седмично. При пациенти с хиперпролактинемия са прилагани и дози до 4,5 mg седмично, (вж. точка 4.4)

Седмичната доза може да бъде назначена еднократно или разделена на два или повече приема, в зависимост от поносимостта на пациента. Разделяне на седмичната доза на няколко приема се препоръчва, когато се налага прием на дози, по-високи от 1 mg седмично.

По време на повишаване на дозата пациентите трябва да се наблюдават, за да се определи най- ниската доза, която води до терапевтичен ефект. Препоръчва се ежемесечно проследяване на серумното ниво на пролактина, тъй като след достигане на ефективна терапевтична схема на дозиране, нормализиране на серумното ниво на пролактина се наблюдава обикновено в рамките на 2 до 4 седмици.

След като в продължение на 6 месеца са били установявани нормални нива на пролактин, прилагането на ДОСТИНЕКС може да се преустанови, като периодично се проследяват серумните концентрации на пролактин, за да се определи необходимостта от подновяване на лечението с каберголин.

След прекъсване на лечението с каберголин, обикновено се наблюдава възобновяване на хиперпролактинемията. Въпреки това, при някои пациенти е било отчетено трайно потискане на пролактиновите нива в продължение на няколко месеца. При повечето жени циклите на овулация са продължили поне 6 месеца след прекратяване приема на каберголин.

Пациенти с тежка чернодробна недостатъчност:

При пациенти с тежка чернодробна недостатъчност трябва да се обмислят по-ниски дози на каберголин. (вж. точка 4.4)

Педиатрична популация:

Безопасността и ефикасността не са установени при пациенти под 16 години.

Употреба при лица в старческа възраст:

Каберголин не е проучван при пациенти в старческа възраст с хиперпролактинемични разстройства.

Свръхчувствителност към каберголин, някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 или към ерготаминов алкалоид.

Анамнеза за белодробни, перикардни и ретроперитонеални фиброзни нарушения.

При дългосрочно лечение: доказателство за болест на сърдечните клапи, установена с ехокардиография преди лечението, (вж. точка 4.4)

Общи:

Както и другите ерготаминови производни, каберголин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с тежко сърдечно-съдово заболяване, Синдром на Рейно, пептична язва или гастро-интестинално кървене, или с анамнеза за сериозни психични, особено психотични, ментални заболявания.

Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Чернодробна недостатъчност:

При пациенти с тежка чернодробна недостатъчност, които приемат продължително лечение с каберголин, трябва да се обсъждат по-ниски дози. За разлика от здрави доброволци и пациенти с по-ниска степен на чернодробна недостатъчност, при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (клас С по Child-Pugh) е наблюдавано нарастване на площта под кривата (AUC) след еднократно приложение на доза от 1 mg.

Постурална хипотония:

Постурална хипотония може да настъпи след прием на каберголин. Трябва да се обърне особено внимание при едновременно приложение на каберголин с други лекарства, за които е известно, че понижават кръвното налягане.

Фиброза и сърдечно клапно увреждане и възможно свързани клинични феномени:

Фиброзни и възпалителни нарушения на серозните обвивки като плеврит, плеврален излив, плеврална фиброза, белодробна фиброза, перикардит, перикарден излив, сърдечно клапно увреждане, засягащо една или повече клапи (аортна, митрална и трикуспидална) или ретроперитонеална фиброза са възникнали след продължителна употреба на ерготаминови производни с агонистично действие върху серотонин-5 НТ2B рецептора като каберголин. В някои случаи, симптомите или проявите на сърдечно клапно увреждане са се подобрили след прекратяване приема на каберголин.

Наблюдавано е абнормно увеличение на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ), свързано с плеврален излив/фиброза. При неизяснено увеличение на СУЕ до абнормни стойности е препоръчително да се направи рентгеново изследване на гръдния кош.

Клапното увреждане се свързва с кумулативни дози и поради това пациентите трябва да се лекуват с най-ниската ефективна доза. На всяка визита трябва да се преоценява съотношението между риска и ползата от лечение с КАБЕРГОЛИН за пациента, за да се определи дали е уместно лечението с каберголин да продължи.

Преди започване на дългосрочно лечение:

При всички пациенти трябва да се направи оценка на сърдечно-съдовия статус, включително ехокардиограма, за да се установи потенциално наличие на асимптоматично клапно заболяване Преди започване на терапията е уместно също и провеждането на първоначални изследвания на скоростта на утаяване на еритроцитите или други маркери на възпаление, белодробната функция/рентгеново изследване на гръдния кош и бъбречната функция.

Няма данни дали при пациенти с клапна регургитация лечението с каберголин може да влоши подлежащото заболяване. Ако се установи фиброзно клапно заболяване, пациентът не трябва да се лекува с каберголин (вж. точка 4.3).

По време на дългосрочно лечение:

Фиброзните нарушения могат да настъпят незабелязано и пациентите трябва периодично да бъдат проследявани за възможни прояви на прогресираща фиброза.Ето защо по време на лечение трябва внимателно да се следи за следните признаци и симптоми на:

• Плевро-пулмонално заболяване като диспнея, задъхване, постоянна кашлица или болки в гръдния кош.

• Бъбречна недостатъчност или обструкция на уретерите/коремните съдове, което може да възникне заедно с болка в слабините/хълбока и оток по долните крайници, както и възможни абдоминални маси или болезненост, които могат да показват ретроперитонеална фиброза.

• Сърдечна недостатъчност; случаи на клапна и перикардна фиброза често са се проявявали като сърдечна недостатъчност. Ето защо при поява на такива симптоми трябва да се изключи клапна фиброза (и констриктивен перикардит).

Клиничното диагностично проследяване за развитие на фиброзни нарушения по съответен начин е от съществено значение. След започване на лечението първата ехокардиограма трябва да се направи в рамките на 3-6 месеца, след което честотата на проследяващите ехокардиограми трябва да се определи в съответствие с индивидуалната клинична оценка с особен акцент върху горепосочените признаци и симптоми, но трябва да бъде минимум на всеки 6 до 12 месеца.

Каберголин трябва да бъде прекратен, ако на ехокардиограма се открие нова или влошена клапна регургитация, ограничена клапна подвижност или задебеляване на клапно платно (вж. точка 4.3).

Необходимостта от допълнителни клинични изследвания (напр. физикален преглед, включващ аускултация на сърце, рентгенография, компютърна томография) трябва да бъде определяна индивидуално.

Допълнителни подходящи изследвания като скорост на утаяване на еритроците и серумен креатинин трябва да са направят, ако е необходимо, за да се потвърди диагнозата фиброзно нарушение.

Сънливост/внезапно заспиване:

Употребата на каберголин се свързва със сънливост. Употребата на допаминови агонисти може да се свърже с епизоди на внезапно заспиване при пациенти е болест на Паркинсон. Може да се обмисли намаляване на дозата или прекъсване на лечението, (вж. точка 4.7)

Инхибиране/потискане на физиологичната лактация:

Както и при други ергопроизводни, каберголин не трябва да се използва при жени с предизвикана от бременност хипертония, напр. прееклампсия или послеродова хипертония, освен ако потенциалната полза не надвишава възможния риск.

Сериозни нежелани реакции, включително хипертония, инфаркт на миокарда, гърчове, инсулт или психични разстройства, са съобщени при жени в следродилния период, лекувани с каберголин за потискане на лактацията. При някои пациенти появата на гърчове или инсулт се предшества от тежко главоболие и/или преходни зрителни нарушения. Кръвното налягане трябва да се проследява внимателно по време на лечението. При поява на хипертония, болка в гърдите, предполагаща сърдечно нарушение, тежко, прогресиращо или упорито главоболие (със или без зрителни нарушения) или данни за токсичност, свързана с централната нервна система, лечението с каберголин трябва да се прекрати и пациентът трябва да се оцени своевременно.

При кърмещи жени, лекувани за потискане на настъпила лактация, каберголин не трябва да се назначава в еднократна доза по-висока от 0,25 mg, за да се избегне евентуална постурална хипотония (вж. точка 4.2).

Лечение на хиперпролактинемични нарушения:

Тъй като хиперпролактинемията с аменорея/галакторея и стерилитет може да бъде свързана с тумори на хипофизата, трябва да се проведе цялостно изследване на хипофизата преди започване на лечение с каберголин.

Каберголин възобновява овулацията и фертилитета при жени с хиперпролактинемичен хипогонадизъм.

Преди прием на каберголин трябва да се изключи бременност. Тъй като клиничният опит е все още ограничен и продуктът има дълго време на полуелиминиране, като предпазна мярка се препоръчва, щом веднъж се достигнат редовни овулационни цикли, жените, които желаят да забременеят, да прекратят приема на каберголин един месец преди планираното зачеване.

Тъй като бременност може да настъпи преди възобновяването на менструацията, се препоръчва направата на тест за бременност на минимум всеки 4 седмици през периода на аменорея, а щом менструацията се възстанови - всеки път когато менструалният период се забави с повече от 3 дни. Жените, които не искат да забременеят, трябва да бъдат посъветвани да използват бариерна контрацепция по време на лечение и след прекратяване приема на каберголин до възвръщане на ановулацията. Като предпазна мярка, бременните жени трябва да бъдат проследявани за симптоми на увеличаване на хипофизата, тъй като по време на бременност може да настъпи нарастване на вече съществуващи хипофизарни тумори.

Психични нарушения:

Пациентите трябва да бъдат проследявани редовно за развитие на нарушения в контрола на импулсите . Пациентите и лицата, които се грижат за тях, трябва да съзнават, че при лицата, лекувани с допаминови антагонисти, в това число и каберголин, е възможно да се появят поведенчески симптоми на нарушения в контрола на импулсите , включително патологично пристрастяване към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, пристьпно преяждане и компулсивно хранене. При поява на такива симптоми трябва да се обмисли намаляване на дозата/постепенно спиране на приложението на медикамента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на ДОСТИНЕКС при лица на възраст под 16 години не са установени.

Тъй като няма данни за взаимодействие между каберголин и други ергоалкалоиди, не се препоръчва едновременната употреба на тези лекарства при дългосрочно на лечение с каберголин.

Тъй като терапевтичният ефект на каберголин се осъществява чрез директно стимулиране на допаминовите рецептори, той не трябва да се прилага едновременно с лекарства, които са допаминови антагонисти (напр. фенотиазини, бутирофенони, тиоксантени, метоклопрамид), тъй като те могат да понижат пролактин-понижаващия ефект на каберголин.

Както и други ерготаминови производни, каберголин не трябва да се използва заедно с макролидни антибиотици (напр. еритромицин), поради увеличената системна бионаличност на каберголин.

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са проведени само при възрастни.

Липсват подходящи и добре контролирани проучвания на употребата на каберголин при бременни жени. В проучванията при животни не са демонстрирани тератогенни ефекти, но са наблюдавани понижен Фертилитет и ембриотоксичност във връзка с фармакодинамичната активност (вж. точка 5.3).

Има налични данни за 256 бременности в дванадесетгодишно обсервационно проучване върху изхода от бременност след лечение с каберголин. Седемнадесет от тези 256 бременности (6,6%) са завършили с големи вродени малформации или аборт. Има налични данни за 23/258 новородени, които са имали общо 27 неонатални аномалии, както големи, така и малки. Най- честите неонатални аномалии са били мускулно-скелетни малформации (10), следвани от сърдечно-белодробни аномалии (5). Няма налични данни за перинатални нарушения или за дългосрочното развитие на новородени изложени на каберголин вътреутробно. Въз основа на скорошно публикувана литература е съобщено, че преобладаването на големи вродени малформации в общата популация е 6,9% или повече. Процентът на вродени аномалии варират между различни популации. Не е възможно да се оцени точно дали има повишен риск, тъй като не е включена нито една контролна група.

Каберголин трябва да се използва по време на бременност, само ако е изрично показан и след точна оценка полза/риск (вж. точка 4.4).

Поради дългия полуживот на лекарството и ограничените данни относно вътрематочната експозиция, жените, които планират да забременеят, трябва да прекратят приема на каберголин един месец преди планираното зачеване. Ако по време на терапията настъпи зачеване, лечението трябва да бъде прекратено веднага след потвърждаването на бременността, за да се ограничи феталната експозиция към лекарството.

При плъхове каберголин и/или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Няма данни за екскрецията в човешката кърма; но майките трябва бъдат посъветвани да не кърмят, в случай на неуспешно инхибиране/потискане на лактацията чрез каберголин. Тъй като предотвратява лактацията, каберголин не трябва да се приема от майки с хиперпролактинемични нарупения, които желаят да кърмят.

При започване на лечение пациентите трябва да внимават при извършване на действия, които изискват бърза и точна реакция.

Пациенти на терапия с каберголин и прояви на сънливост трябва да бъдат информирани да избягват шофирането или ангажирането с дейности, където нарушената бдителност може да изложи тях или други хора на риск от сериозно нараняване или смърт (напр. работа с машини), докато тези прояви и сънливостта не отшумят (вж. точка 4.4).

Следните нежелани реакции са наблюдавани и съобщени по време на лечение с каберголин със следната честота: Много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

* Много чести при пациенти, лекувани за хиперпролактинемични нарушения; чести при пациенти, лекувани за инхибиране/потискане на физиологична лактация

** Чести при пациенти, лекувани за хиперпролактинемични нарушения; нечести при пациенти, лекувани за инхибиране/потискане на физиологична лактация

*** Много чести при пациенти, лекувани за хиперпролактинемични нарушения; нечести при пациенти, лекувани за инхибиране/потискане на физиологична лактация

Нарушения в контрола на импулсите

При пациентите, лекувани с допаминови антагонисти, в това число и каберголин, е възможно да се появят патологично пристрастяване към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или купуване, пристъпно преяждане и компулсивно хранене (преяждане) (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекартсвения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Симптомите на предозиране е най-вероятно да са свързани с хиперстимулацията на допаминовите рецептори, като напр. гадене, повръщане, стомашни оплаквания, постурална хипотония, обърканост/психоза или халюцинации.

Трябва да се предприемат общи поддържащи мерки за отстраняване на неабсорбираното лекарство и, ако е необходимо, за поддържане на артериалното налягане. В допълнение може да се препоръча и приложение на допаминов антагонист.