Pratin 2 mg film-coated tablets

Пратин е показан за намаляване на повишения общ холестерол (ТС) и LDL-C при възрастни, юноши и деца на или над 6-годишна възраст с първична хиперхолестеролемия, включително хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия, и комбинирана (смесена) дислипидемия, когато резултатът от диетата и други нефармакологични мерки (напр. физически упражнения, намаляване на теглото) не е задоволителен.

Преди започване на терапията, пациентът трябва да бъде поставен на стандартна диета за понижаване нивото на холестерола, която да продължи и по време на лечението. Лекуващият лекар следва да определи началната доза на пациента. Корекция на дозата трябва да се прави на интервали от 4 седмици или повече. Изборът на дозировка се определя от индивидуалните терапевтични цели, нивата на LDL-C и реакцията на пациента. Максималната дневна доза е 4 mg.

Употребя при пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти над 70 години, (вж. точка 5.1 и 5.2).

Педиатрична популация

Употребата при деца трябва да се извършва само от лекари с опит в лечението на хиперлипидемия и ефекта от терапията трябва редовно да се оценява.

Деца и юноши на възраст 6 до 17 години

Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия

При деца и юноши с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия началната доза се определя от лекуващия лекар. Корекция на дозата трябва да се прави на интервали от 4 седмици или повече. Дозите трябва да бъдат индивидуализирани според нивата на LDL-C, целта на терапията и индивидуалния отговор на пациента. При деца от 6 до 9 години максималната дневна доза е 2 mg. При деца на 10 или повече години максималната дневна доза е 4 mg (вж. точки 4.8, 5.1 и 5.2).

Деца по-малки от 6 години

Безопасността и ефикасността на употребата при деца по-малки от 6 години не са проучвани. Следователно Пратин не се препоръчва за употребата при деца по-малки от 6 години.

Дозиране при пациенти с бъбречна недостатъчност

При пациенти с леко до умерено тежко бъбречно увреждане не се налага коригиране на дозата, но питавастатин трябва да се използва с повишено внимание. Данните за лечение с доза от 4 mg са ограничени във всички степени на нарушена бъбречна функция. Следователно доза от 4 mg трябва да се използва САМО при внимателно наблюдение след постепенно титриране на дозата. Употребата на Пратин при пациенти с тежко бъбречно увреждане не се препоръчва в доза от 4 mg (вж. точки 4.3 и 5.2).

Дозиране при пациенти с чернодробно увреждане

Дозата от 4 mg не се препоръчва при пациенти с лека до умерена нарушена чернодробна функция. При внимателно наблюдение може да се приложи максимална дневна доза от 2 mg (вж. точка 4.4 и точка 5.2).

Начин на приложение

Само за перорална употреба като таблетките трябва да се поглъщат цели. Пратин може да се приема по всяко време на деня с или без храна. Желателно е пациентът да приема таблетката по едно и също време всеки ден. Обикновено терапията със статини е по-ефективна вечер поради циркадния ритъм на метаболизма на липидите.

Ако дете или юноша не е в състояние да погълне таблетката, където е необходимо, таблетката може да се разствори в чаша вода и да се приеме веднага. За да се осигури прием на точната дозировка, трябва да се приеме още една чаша вода, за да може в случай на останало количество от лекарството по нея, то да се приеме от пациента. Таблетките не трябва да се разтварят нито в кисели плодови сокове, нито в прясно мляко.

Пратин е противопоказан:

• при пациенти със свръхчувствителност към питавастатин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 или към други статини;

• при пациенти тежко чернодробно увреждане, с активно чернодробно заболяване, включително неуточнено, продължително покачване на серумните трансаминази и всяко покачване на серумната трансаминаза три пъти над горната граница на нормата;

• при пациенти с миопатия;

• при пациенти, които приемат едновременно циклоспорини;

• по време на бременност, кърмене и при жени с детероден потенциал, които не използват подходящи контрацептивни мерки.

Скелетна мускулатура

Както при всички HMG-CoA редуктазни инхибитори (статини), приложението на питавастатин може да предизвика миалгия, миопатия и рядко рабдомиолиза. На пациентите трябва да се обръща внимание да докладват появата на всяка мускулна симптоматика. Нивата на креатинкиназата (СК) трябва да се измерват при всеки пациент, който съобщава за мускулни болки, повишена чувствителност или слабост, особено, ако са придружени от физическо неразположение или треска.

Креатинкиназата (СК) не трябва да се измерва след физическо претоварване или при наличие на други вероятни причини за нейното нарастване, което може да компрометира интерпретацията на резултата. При отчитане на повишени концентрации на СК (>5 пъти над горна граница на нормата) е необходимо потвърдително измерване след 5-7 дни.

Налични са много редки съобщения за имуномедиирана некротизираща миопатия (IMNM) по време на или след лечение с някои статини. IMNM се характеризира клинично с персистираща проксимална мускулна слабост и повишени серумни нива на креатинкиназа, които персистират въпреки прекратяване на лечението със статини.

Пратин не трябва да се прилага съвместно с лекарствени форми на фузидова киселина за системна употреба или в рамките на 7 дни след спиране на лечение с фузидова киселина. При пациенти, подлежащи на задължително системно лечение с фузидова киселина, лечението със статии трябва да се прекрати по време на приложението й. Има съобщения за рабдомиолиза (включително с летален изход) при пациенти, приемащи комбинирано фузидова киселина и статини (вж. точка 4.5). Пациентите следва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска консултация при поява на симптоми като слабост, болка или чувствителност на мускулатурата.

Статиновата терапия може да бъде подновена 7 дни след последната доза на фузидова киселина. При изключителни обстоятелства, когато е необходимо продължително системно приложение на фузидова киселина, например за лечение на тежки инфекции, нуждата от комбинирано приложение на Пратин и фузидова киселина следва да се преценява конкретно за всеки отделен случаи и под строг медицински контрол.

Преди лечението

Както и при други статини, Пратин трябва да се предписва внимателно при пациенти с предразполагащи фактори за рабдомиолиза. Трябва да се измери нивото на креатининкиназа, за да се установят референтните й базални нива, в следните случаи:

• бъбречно увреждане;

• хипотиреоидизъм;

• лична или фамилна анамнеза за наследствени заболявалия на мускулите;

• предшестваща анамнеза за мускулна токсичност към други инхибитори на HMG-CoA редуктазата или фибрати;

• анамнеза за чернодробно заболяване или злоупотреба с алкохол;

• пациенти в старческа възраст (над 70 г.) с други предразполагащи рискови фактори за рабдомиолиза;

• В такива ситуации се препоръчва клинично проследяване и преценка на съотношението между риска от лечението и възможните ползи. Лечение с Пратин не трябва да се започва, ако стойностите на СК са >5 пъти над горна граница на нормата.

По време на лечението

Пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават незабавно за поява на мускулни болки, слабост или крампи. Трябва да се измерват нивата на креатинкиназата и терапията да се спре, ако нивата на СК са повишени (>5 пъти над горна граница на нормата). Трябва да се обмисли прекратяване на лечението, ако мускулните симптоми са тежки, дори и в случаите, когато нивата на СК са ≤5 пъти над горна граница на нормата.

Влияние върху черния дроб

Както и при други статини, Пратин трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза за чернодробно заболяване или които редовно консумират значителни количества алкохол. Преди започване на лечението с Пратин и периодично след това по време на лечението трябва да се провеждат функционални чернодробни изследвания. Лечението с Пратин трябва да се прекрати при пациенти, които имат постоянно нарастване на серумните трансаминази (ALT и AST), превишаващо 3 пъти горна граница на нормата.

Влияние върху бъбреците

Пратин трябва да се прилага внимателно при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане. Увеличаване на дозата трябва да се предприема само при стриктно мониториране. При пациенти с тежко бъбречно увреждане не се препоръчва доза от 4 mg (виж точка 4.2).

Непоносимост към лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми като галактозна непоносимост, LAPP-лактзен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Захарен диабет

Някои доказателства предполагат, че статините като клас повишават кръвната глюкоза и при някои пациенти с висок риск от развитие на захарен диабет, могат да доведат до състояние на хипергликемия, налагащо подходящи мерки, както при захарен диабет. Този риск, обаче, се компенсира от намаляване на съдовия риск при лечение със статини и затова не трябва да бъде причина за спиране на лечението. На пациентите с риск от хипергликемия (глюкоза на гладно 5.6 до 6.9 mmol/L, индекс на телесна маса >30 kg/m², повишени триглицериди, хипертония), трябва да се проследяват с клинични и биохимични изследвания в съответствие с националните ръководства. Няма, обаче, потвърдени данни за риск от захарен диабет при приложение на питавастатин нито от постмаркетингови проучвания за безопасност, нито от гтроспективни проучвания (вж. точка 5.1).

Педиатрична популация

Данните за дългосрочния ефект върху растежа и половото съзряване при педиатрични пациенти на възраст 6 години или повече, приемащи питавастатин, са ограничени. По време на лечение с Пратин подрастващи момичета трябва да се консултират за подходящи контрацептивни мерки (вж. точка 4.3, точка 4.6).

Други влияния

Препоръчва се временно спиране на Пратин за периода на лечение с еритромицин, други макролидни антибиотици или фузидова киселина (вж. точка 4.5). Пратин трябва да се прилага внимателно при пациенти, приемащи лекарства, за които е известно, че причиняват миопатия (напр. фибрата или ниацин - вж. точка 4.5).

Питавастатин се транспортира активно в човешките хепатоцита от множество чернодробни транспортери (включително транспортиращи полипептиди на органични аниони, ОАТР), които могат да бъдат включени в някои от следните взаимодействия.

Циклоспорин: Едновременното прилагане на единична доза циклоспорин с питавастатин в равновесно състояние (steady-state) води до 4,6- кратно увеличаване на AUC (площта под кривата) на питавастатин. Ефектът на циклоспорин в равновесно състояние върху Пратин в равновесно състояние не е известен. Пратин е противопоказен при пациенти, лекувани с циклоспорин (вж. точка 4.3).

Еритромицин: Едновременният прием с питавастатин води до 2,8-кратно увеличение на AUC (площта под кривата) на питавастатин. Препоръчва се временно спиране на Пратин за периода на лечение с еритромицин или други макролидни антибиотици.

Гемфиброзил и други фибрати: Самостоятелната употреба на фибрата е свързана с миопатия. Едновременното прилагане на фибрата и статини е свързано с повишен риск от миопатия и рабдомиолиза. Пратин трябва да се прилага внимателно, когато се комбинира с фибрата (вж. точка 4.4). Фармакокинетични проучвания показват, че едновременното приложение на питавастатин с гемфиброзил води до 1,4-кратно увеличение на AUC на питавастатин, a AUC на фенофибрат се увеличава 1,2 пъта.

Ниацин: Не са провеждани проучвания за взаимодействие на питавастатин с ниацин. Самостоятелната употреба на ниацин като монотерапия е свързана с миопатия и рабдомиолиза. Следователно, Пратин трябва да се прилага с внимание при едновременно лечение с ниацин.

Фузидова киселина: Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза, може да се повиши при едновременно системно приложение на фузидова киселина със статини. Механизмът на това взаимодействие (независимо дали е фармакодинамично или фармакокинетично, или и двете) все още е неизвестен. Има съобщения за случаи на рабдомиолиза (някои от които с фатален изход) при пациенти, получавали тази комбинация. Ако е необходимо лечение с фузидова киселина за системно приложение, приемът на Пратин трябва да се прекрати по време на лечението с фузидова киселина (вж. точка 4.4).

Рифампицин: Едновременното приложение с питавастатин води до 1,3-кратао повишение на AUC на питавастатин, дължащо се на намалено поемане от черния дроб.

Протеазни инхибитори и неиуклеозндни инхибитори на обратната транскриптаза. Едновременното приложение на лопинавир/ ритонавир, дарунавир/ритонавир, атазанавир или ефавиренц с питавастатин може да доведе до минимални промени в AUC на питавастатин.

Езетимиб и неговият глюкурониден метаболит инхибират абсорбцията на поетия с храната и билиарния холестерол. Едновременното приложение на питавастатин не повлиява плазмените концентрации на езетимиб или на глюкуронидния му метаболит, от своя страна езетимиб не оказва влияние върху плазмените концентрации на питавастатин.

Инхибитори наCYP3A4: Проучвания на взаимодействието с итраконазол и със сок от грейпфрут, които са известни инхибитори на CYP3A4, нямат клинично значимо влияние върху плазмените концентрации на питавастатина.

Днгокснн, който е познат субстрат на Р-гликопротеин (P-gp), не взаимодейства с питавастатин. При едновременно прилагане не се наблюдава значителна промяна в концентрациите нито на питавастатин, нито на дигоксин.

Варфарин: Равновесните (steady-state) фармакокинетика и фармакодинамика (INR и РТ) на варфарин при здрави доброволци не се повлияват от едновременното приложение на питавастатин 4 mg дневно. Въпреки това, както и при други статини, протромбиновото време (РТ) или INR на пациентите, приемащи варфарин, трябва да се проследяват, когато към терапията им се добавя Пратин.

Педиатрична популация

Проучвания за лекарствени взаимодействия са провеждани само при възрастни. Обхватът на взаимодействията при педиатричната популация не е известен.

Пратин е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3).

Жени с детероден потенциал трябва да вземат подходящи контрацептивни мерки по време на лечението с Пратин.

Тъй като холестеролът и други продукти на биосинтезата на холестерола са от съществено значение за развитието на плода, потенциалният риск от инхибиране на HMG-CoA редуктазата превишава ползите от лечението по време на бременност. Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност, но не и тератогенен потенциал (вж. точка 5.3). Ако пациентка планира забременяване, лечението трябва да бъде спряно поне 1 месец преди зачеването. Ако пациентка забременее по време на употреба на Пратин, лечението трябва незабавно да се прекрати.

Пратин е противопоказан в периода на кърмене (вж. точка 4.3). Питавастатин се екскретира в млякото при плъхове. Не е известно дали се екскретира в човешка кърма.

Няма налични данни.

Няма определен модел на нежелани събития, предполагащ някакво влияние върху способността за шофиране и работа с опасни машини при пациенти, приемащи питавастатин, но трябва да се има предвид, че има отделни съобщения за световъртеж и сънливост по време на лечение с препарата.

Резултати от профила на безопасност

В контролирани клинични проучвания с препоръчителните дози под 4% от лекуваните с питавастатин пациенти са прекъснали лечението поради нежелани събития. Най-често съобщаваната нежелана реакция, свързана с питавастатин в контролирани клинични изпитвания, е миалгия.

Обобщение на нежеланите реакции

Наблюдаваните нежелани реакции и честотата им в контролирани клинични проучвания и в техните продължения с препоръчителните дози в световен мащаб, са представени по-долу по честота и системо- органен клас.

Честотата се определя както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нечести: Анемия

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Анорексия

Психични нарушения

Нечести: Безсъние

Нарушения на нервната система

Чести: Главоболие

Нечести: Замаяност, дисгеузия (нарушение на вкуса), сънливост

Нарушения на очите

Редки: Намалена зрителна острота

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Тинитус

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Констипация, диария, диспепсия, гадене

Нечести: Коремна болка, сухота в устата, повръщане

Редки: Глосодиния (дълготрайно болево усещане в областта на езика), остър панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

Нечести: Повишени трансаминази (аспартат аминотрансфераза - AST, аланин аминотрансфераза - ALT) Редки: Холестатична жълтеница

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: Сърбеж, обрив

Редки: Уртикария, еритема

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: Миалгия, артралгия

Нечести: Мускулни спазми

С неизвестна честота: Имунно-медиирана некротизираща миопатия (вж. точка 4.4)

Нарушения на бъбреците и пикочните пътиша

Нечести: Полакиурия

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести: Астения, физическо неразположение, умора, периферни отоци

Повишения на креатининкиназа в кръвта над 3 пъти над горната граница на нормата (ULN) се наблюдават при 49 от 2800 (1,8%) пациенти, приемащи питавастатин в контролораноте клинични проучвания. Нива ≥10 пъти горната граница на нормата със съпътстващи мускулни симптоми са редки и са наблюдавани само при един пациент от 2406, лекувани с 4 mg питавастатии (0,04%) в програмата от клинични проучвания.

Педиатрична популация

Базата данни за клинична безопасност включва данни за безопасността при 142 педиатрични пациенти, които са приемали питавастатин, между които 87 пациенти са били във възрастовата група от 6 до 11 г. и 55 пациенти - във възрастовата група от 12 до 17 г. Общо 91 пациенти са приемали питавастатин в продължение на 1 г., 12 пациенти са приемали питавастатин в продължение на 2.5 г. и 2 пациенти - 3 г. По-малко от 3% от пациентите, лекувани с питавастатин, са прекратили терапията поради нежелани събития. Най-често съобщаваните нежелани реакции, свързани с приема на питавастатин в клиничната програма, са главоболие (4,9%), миалгия (2,1%) и коремна болка (4,9%). Според наличните данни, честотата, типът и тежестта на нежеланите реакции при деца и юноши се очаква да бъдат подобни на тези при възрастните.

Постмаркетингови данни

В Япония е проведено двугодишно проспективно постмаркетингово проучване с близо 20 000 пациенти. Преобладаващото мнозинство от тези 20 000 пациенти в проучването са били лекувани с 1 mg или 2mg питавастатин, но не и с 4 mg. 10,4% от пациентите съобщават за нежелани реакции, при които не може да бъде изключена причинно-следствена връзка с приложението на питавастатин, а 7,4% от пациентите са прекратили терапията поради нежелани реакции. Миалгия е наблюдавана при 1,08%. Болшинството нежелани реакции са леки. Процентът на нежеланите реакции е по-висок след 2 г. лечение при пациенти с анамнеза за лекарствена алергия (20,4%), или чернодробно или бъбречно заболяване (13,5%).

По-долу са представени нежеланите реакции и тяхната честота, регистрирани в проспективното постмаркетингово проучване, но не и в контролираните клинични проучвания в света при препоръчителните дози.

Хепатобилиарни нарушения

Редки: Отклонения в чернодробната функция, чернодробно нарушение

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъканРедки: Миопатия, рабдомиолиза

В постмаркетинговото проучване има две съобщения за рабдомиолиза, изискващи хоспитализация

(0,01% от пациентите).

В допълнение, има спонтанни постмаркетингови съобщения за ефекти върху скелетната мускулатура, включително миалгия и миопатия при лекувани с питавастатин пациенти с всички препоръчвани дози. Получени са и съобщения за рабдомиолиза, с и без остра бъбречна недостатъчност, включително фатална рабдомиолиза. Получени са също и неизисквани съобщения за следните нежелани реакции (честотата е на база наблюденията в постмаркетингови проучвания):

Нарушения на нервната система

Нечести: Хипоестезия

Стомашно-чревни нарушения

Редки: Стомашен дискомфорт

Класови ефекти на стативите

Следните нежелани събития се съобщават за някои статини:

• Нарушения на съня, включително кошмари;

• Загуба на памет;

• Сексуална дисфункция;

• Депресия;

• Необичайни случаи на интерстициална белодробна болест, особено при продължителна терапия (вж. точка 4.4);

• Захарен диабет: Честотата ще зависи от наличието или отсъствието на рискови фактори (кръвна захар на гладно ≥5,6 mmol/L, индекс на телесна маса >30 kg/m², повишени триглицериди, анамнеза за хипертония).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция директно чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ):

ул. „Дамян Груев“ № 8

гр. София 1303,

тел. +359 2 8903417

ел. поща: bda@bda.bg

уебсайт: www.bda.bg

Няма специфично лечение в случай на предозиране. При предозиране пациентът трябва да се лекува симптоматично и да се започнат поддържащи мерки според нуждата. Чрнодробната функция и нивата на СК трябва да се следят. Малко вероятно е хемодиализата да бъде от полза.