Coryol 25 mg tablets

• Лечение на есенциална хипертония: Кориол може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни продукти.

• Лечение на стабилна стенокардия.

• Лечение на хронична сърдечна недостатъчност.

Дозировката трябва да се определи индивидуално. Лечението трябва да започне с малки дози, които се увеличават постепенно на всеки 7 до 14 дни за постигане на оптимален клиничен ефект. След първата доза, както и при всяко увеличение на дозата, се препоръчва 1 час след приемането на лекарствения продукт да се измери кръвното налягане на пациента, за да се изключи възможна хипотония.

Ако лечението е било преустановено за повече от две седмици, то трябва да бъде възобновено с най-ниската доза.

Есенциална хипертония

Първоначалната доза Кориол е 12,5 mg, приемана сутрин, след закуска или 6,25 mg два пъти дневно (сутрин и вечер). След 7 до 14 дни от започване на лечението, възможно е дори и след 2 дни, дозата може да бъде увеличена до 25 mg сутрин или по 12,5 mg два пъти дневно. След 14 дни дозата може отново да бъде увеличена на 2 пъти по 25 mg дневно.

Максималната доза Кориол за лечение на хипертония е 25 mg два пъти дневно.

Стабилна стенокардия

Първоначалната доза Кориол е 12,5 mg, приемана два пъти дневно, след хранене. След 7 до 14 дни от лечението, или дори след 2 дни от лечението, дозата може да бъде увеличена на 2 пъти по 25 mg на ден. Максималната дневна доза за лечение на хронична ангина пекторис е 25 mg Кориол, два пъти дневно.

Хронична сърдечна недостатъчност

Кориол се препоръчва като допълнително средство към основното лечение с лекарствени продукти, като диуретици, АСЕ инхибитори и/или дигиталисови продукти. Може да се прилага като заместващо лечение, когато пациентите не понасят АСЕ инхибитори. Кориол може да се прилага само след като дозите на съответния диуретик, АСЕ инхибитор или дигиталисов продукт (ако са предписани такива продукти) са съответно стабилизирани.

Схемата на дозиране е индивидуална. Пациентите трябва да се под непрекъснато медицинско наблюдение за поносимостта към лекарствения продукт в първите 2 до 3 часа след прием на началната доза и след прием на всяка нова по-висока доза. Появата на брадикардия (честота на пулса под 55 удара в минута) е сигнал за намаляване на дозата Кориол. При появата на признаци на хипотония най-напред се намалява дозата на диуретика или АСЕ инхибитора, ако тези мерки са недостатъчни, тогава се намалява и дозата на Кориол.

В началото на лечение с Кориол или след увеличаване на дозата може да се наблюдава преходно влошаване на симтомите на сърдечна недостатъчност. В такъв случай трябва да се увеличи дозата на диуретика. Понякога се налага да се намали временно дозата на Кориол или дори да се спре. Когато пациентът се стабилизира клинично лечението с Кориол и/или увеличаването на дозите може да се започне отново. Ако симптомите на сърдечната недостатъчност се влошат към по-тежка форма (NYHA клас IV), трябва да се направи ревизия на цялостното лечение. При кардиогенен шок или декомпенсирана СН се налага използването на интравенозна инотропна терапия.

Началната доза е 3,125 mg два пъти дневно. При добра поносимост на тази доза, тя постепенно (в интервал през две седмици) може да се повишава до достигане на оптималната доза. Следващите дози трябва да са 6,25 mg два пъти дневно, след това 12,5 mg два пъти дневно и накрая 25 mg два пъти дневно. Пациентът трябва да приема най-високите дози, които може да понесе добре. Най-високата препоръчвана доза е 25 mg два пъти дневно. При пациенти, тежащи повече от 85 kg, дозата постепенно и внимателно се титрира до 50 mg два пъти дневно.

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст се препоръчва да се започне с по-ниска доза Кориол: 6,25 mg на ден за лечение на хипертония и 2 пъти по 6,25 mg на ден за лечение на ангина пекторис.

Сърдечна недостатъчност

При пациенти със сърдечна недостатъчност препоръчваните дози са: 2 пъти по 3,125 mg на ден за лечение на хипертония и ангина пекторис.

Пропускане на доза

Пропуснатата доза трябва да бъде взета възможно най-скоро. Все пак, ако наближава времето за приемане на следващата доза, пациентът не трябва да се опитва да наваксва пропуснатата, а да вземе следващата доза в определеното време.

Таблетките трябва да се приемат с течност. Пациенти със сърдечна недостатъчност трябва да приемат Кориол с храна, за да се забави степента на абсорбция и да се намали рискът от ортостатични ефекти.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Нестабилна/декомпенсирана сърдечна недостатъчност.

Сърдечен атриовентрикуларен (AV) блок II и III степен (освен ако не е поставен постоянен пейс-мейкър).

Тежка брадикардия (< 50 bpm).

Синдром на болния синусов възел (включително сино-атриален блок).

Кардиогенен шок.

Тежка хипотония (систолично артериално налягане < 85 mmHg).

Анамнеза, включваща бронхоспазъм или астма.

Клинично проявена чернодробна недостатъчност.

Метаболитна ацидоза.

Хронична застойна сърдечна недостатъчност

При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност по време на повишаване на дозата на карведилол може да възникне влошаваща се сърдечна недостатъчност или задръжка на течности. Ако се появят такива симптоми, дозата на диуретика трябва да се повиши, а дозата на карведилол не трябва да се увеличава до възстановяване на клиничната стабилност. Понякога може да се наложи да се намали дозата на карведилол или лечението временно да се преустанови. Такива епизоди не изключват последващо успешно титриране на карведилол. Карведилол трябва да се прилага внимателно в комбинация е дигиталисови гликозиди тъй като двете лекарства могат да забавят AV провеждането (вж. точка 4.5).

Бъбречна функция при хронична сърдечна недостатъчност

Наблюдавано е обратимо влошаване на бъбречната функция при лечение с карведилол при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност с ниско артериално налягане (систолично АН под 100 mmHg, исхемична болест на сърцето и дифузно съдово заболяване и/или съпътстваща бъбречна недостатъчност). При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност с тези рискови фактори бъбречната функция трябва да се мониторира по време на повишаването на дозата на карведилол и лекарството да се преустанови, или дозата да се намали при възникване на влошаване на бъбречната недостатъчност.

Левокамерна дисфункция след остър миокарден инфаркт

Преди започване на лечение с карведилол пациентът трябва да е клинично стабилен и трябва да е получавал АСЕ инхибитор поне от 48 часа като дозата на АСЕ инхибитора трябва да е стабилна поне през последните 24 часа.

Хронична обструктивна белодробна болест

Карведилол трябва да се прилага с внимание при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) с бронхоспазъм. които не получават перорално или инхалаторно лекарства, и само ако ползата от лечението превишава потенциалния риск.При пациенти с тенденция на бронхоспастични реакции може да се появи респираторен дистрес като резултат от възможно засилване на съпротивлението на дихателните пътища. Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани в началото на лечението и при последващо повишаване на

дозата на карведилол и дозата на карведилол трябва да се намали, ако възникне бронхоспазъм по време на лечението.

Диабет

Изисква се повишено внимание при предписването на карведилол на пациенти със захарен диабет тъй като може да доведе до влошаване на контрола на кръвната захар или може да маскира или отслаби ранните признаци на остра хипогликемия. Алтернатива на бета-блокерите обикновено се предпочита при пациенти, зависими от инсулин. Поради това се налага редовно проследяване на кръвната захар при диабетици при започване на лечение или при повишаване на дозата на карведолол, а хипогликемичната терапия трябва да се коригира съответно (вж. точка 4.5).

Периферно съдово заболяване и феномен наRaynaurd

Кориол трябва да се прилага с внимание при пациенти с периферно съдово заболяване (напр. феномен на Raynaurd), тъй като бета-блокерите могат да отключат или да влошат симптомите на артериална недостатъчност. Тъй като обаче карведилол има също и алфа-блокиращи свойства, този ефект в голяма степен е балансиран.

Тиреотоксико за

Карведилол може да маскира симптомите на тиреотоксикоза.

Брадикрадия

Карведилол може да индуцира брадикардия. Ако сърдечната честота на пациента се понижи под 55 удара в минута, дозата на карведилол трябва да се намали.

Свръхчувствителност

Трябва да се внимава при прилагане на карведолол при пациенти с анамнеза за сериозни реакции на свръхчувствителност и при пациенти, подложени на десенсибилизиращо лечение, тъй като бета-блокерите може да увеличат както чувствителността към алергени, така и тежестта на реакциите на свръхчувствителност.

Тежки кожни нежелани реакции(SCARs)

Много редки случаи на тежки кожни нежелани реакции като токсична епидермална некролиза (TEN) и синдрома на Stevens-Johnson (SJS) са съобщени по време на лечението с карведилол (вж. точка 4.8). Приемането на карведилол трябва окончателно да се преустанови при пациенти, при които се наблюдават тежки кожни нежелани реакции, които е възможно да се дължат на карведилол.

Псориазис

При пациенти с анамнеза за псориазис, свързан с лечение с бета-блокери, карведилол трябва да се прилага само след преценка на съотношението -полза/риск.

Взаимодействия с други лекарствени продукти

Налице са редица значими фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия с други лекарствени продукти (напр. дигоксин, циклоспорин, рифампицин, анестетици, антиаритмични лекарства, вж. точка 4.5).

Феохромоцитом

При пациенти с феохромоцитом преди приложението на бета-блокери трябва да се започне лечение с алфа-блокери. Въпреки че карведилол притежава и алфа и бета фармакологични свойства, няма опит с приложението на карведилол при това състояние. Поради това трябва да се внимава при приложение на карведилол на пациенти с подозрение за феохромоцитом.

Вариантна ангина наPrinzmetal

Лекарства, притежаващи неселективна бета-блокираща активност, може да предизвикат болка в гърдите при пациенти с вариантна ангина на Prinzmetal. Няма клиничен опит с карведилол при тези пациенти, въпреки че алфа-блокиращата активност на карведилол може да предодврати такива симптоми. Трябва обаче да се внимава при прилагането на карведилол на пациенти с подозрение за вариантна ангина на Принцметал.

Контактни лещи

Лица, които носят контактни лещи, трябва да бъдат уведомени за възможността за намалено сълзоотделяне.

Лактоза

Лекарственият продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство..

Захароза

Този лекарствен продукт съдържа захароза. Пациенти с редки наследствени проблеми на фруктозна недостатъчност, глюкозо-галактозна малабсорбция или захарозо-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.

Фармакокинетични взаимодействия

Влияние на карведилол на фармакокинетиката на другите лекарствени продукти

Карведилол е субстрат, както и инхибитор на Р-глюкопротеин. Поради това, бионаличността на лекарствата, транспортирани от Р-глюкопротеин може да бъде повишена при едновременен прием с карведилол. В допълнение, бионаличността на карведилол може да се промени с индуктори или инхибитори на Р-глюкопротеин.

Инхибиторите и индукторите нa CYP2D6 и CYP2C9 могат да променят системния и/или пресистемния метаболизъм на карведилол стереоселективно, водещи до повишени или намалени плазмени концентрации на R и S-карведилол. Някой примери наблюдавани при пациенти или при здрави обекти са изброени по-долу, но списъкът не е изчерпателен.

Дигоксин

В някои проучвания при здрави индивиди и при пациенти със сърдечна недостатъчност е доказана повишена експозиция на дигоксин до 20%. Значително по-голям ефект е наблюдаван при пациенти от мъжки пол в сравнение с пациенти от женски пол. Поради това се препоръчва мониториране на нивата на дигоксин при започване, адаптиране или преустановяване на карведилол (вж. точка 4.4). Карведилол не влияе върху интравенозно приложения дигоксин.

Циклоспорин

Две проучвания при пациенти с бъбречна и сърдечна трансплантация, приемащи перорално циклоспорин са показали увеличение на плазмената концентрация на циклоспорин след прием на карведилол. Данните показват, че карведилол увеличава действието на перорално приемания циклоспорин с около 10% до 20%, поради което се налага намаляване на дозата на циклоспорин с 10-20%, за да се поддържат терапевтичните концентрации на циклоспорин. Механизмът на взаимодействие не е известен, но причината може да бъде инхибирането на чревния Р- гликопротеин от карведилол. Поради вариабилността на нивата на циклоспорин при отделните пациенти се препоръчва след започване на терапия с карведилол концентрациите на циклоспорин да се наблюдават внимателно и ако е необходимо дозата на циклоспорин да се коригира индивидуално. В случай на интравенозно приложение на циклоспорин не се очаква взаимодействие с карведилол. .

Влияние на други лекарства върху фармакокинетиката на карведилол

Рифампицин

В проучване на 12 здрави доброволци приложението на рифампицин е намалило плазмените нива на карведилол с около 60% и е наблюдавано намаление на ефекта на карведилол върху систоличното кръвно налягане. Механизмът на взаимодействие не е известен, но може да се дължи на индуцирането на чревния Р гликопротеин от рифампицин. Необходимо е да има строго наблюдение на β-блокадата при пациенти, приемащи едновременно карведилол и рифампицин.

Амиодарон

В in vitro проучване с човешки чернодробни микрозоми е установено, че амиодарон и дезетиламиодарон инхибират окислението на R и S-карведилол. Минималната концентрация на R и S-карведилол значително се увеличава 2,2-кратно при пациенти със сърдечна недостатъчност, получаващи карведилол и едновременно амиодарон в сравнение с пациенти, подложени на монотерапия с карведилол. Ефектът на S-карведилол се приписва на дезетиламиодарон, метаболит на амиодарона, който е силен инхибитор на CYP2C9, Препоръчва се наблюдение за проява на β блокада при пациенти, лекувани с комбинация карведилол и амиодарон.

Флуоксетин и Пароксетин

В рандомизирано, кръстосано проучване при 10 пациенти със сърдечна недостатъчност, едновременният прием на флуоксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, е довело до стереоселективно инхибиране на метаболизма на карведилол с 77% увеличение на средната AUC на R(+) енантомера и статистически незначимо увеличение с 35% на S (-) енантиомера, в сравнение с плацебо групата. Въпреки това няма разлика при нежеланите реакции, кръвното налягане или сърдечната честота между третираните групи. Ефектът на еднократната доза пароксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, върху фармакокинетиката на карведилол е бил изследван при 12 здрави доброволци след еднократен перорален прием. Независимо от голямото увеличение на влиянието на R и S-карведилол, в тези здрави индивиди не са наблюдавани клинични ефекти.

Фармакодинамични взаимодействия

Инсулин или перорални хипогликемици

Агенти със способности на β-блокери могат да повлияят способността на инсулина и пероралните хипогликемици да намаляват кръвната захар. Признаците на хипогликемия могат да бъдат маскирани или отслабени (особено тахикардия). При пациенти, приемащи инсулин или перорални хипогликемици, е необходимо регулярно мониториране на нивото на кръвната глюкоза.

Катхехоламин-изчерпващи агенти

Пациенти, които приемат едновременно лекарства с бета-блокираща активност с лекарство, изчерпващо катехоламините (напр. резерпин и инхибитори на моноаминооксидазата), трябва да бъдат наблюдавани внимателно за признаци на хипотония и/или тежка брадикардия.

Дигоксин

Комбинираната употреба на бета блокери и дигоксин може да има за резултат допълнително удължаване на атриовентрикуларното (AV) преводно време.

Не-дихидропиридинови блокери на калциевите капали или други антиаритмици

В комбинация с карведилол може да се увеличи рискът от смущения в AV-проводимост. (вж. точка 4.4). Наблюдавани са изолирани случаи на нарушение на проводимостта (рядко с нарушение на хемодинамиката), когато карведилол се прилага едновременно с дилтиазем. Както и при други продукти с бета-блокиращи свойства, ако карведилол трябва да се прилага перорално с не-дихидропиридиновите блокери на калциевите канали от вида на верапамил или дилтиазем, амиодарон или други антиаритмични продукти, се препоръчва да се контролира ЕКГ и кръвното налягане.

Клонидин

Едновременното приложение на клонидин и лекарства с бета-блокиращо действие може да

засили ефектите на понижаването на кръвното налягане и намаляване на сърдечната честота.

Когато едновременното лечение с бета блокери и клонидин трябва да се преустанови, първо трябва да се спре приема на бета-блокера. Лечението с клонидин може да се прекрати след няколко дни като дозата постепенно се намалява.

Други антихипертензивни лекарства

Както и при другите лекарства с бета-блокиращо действие, карведилол може да потенцира действието на другите антихипертензивни лекарства, които се приемат едновременно (напр. алфа-рецепторни антагонисти) или на такива, които предизвикват хипотания като нежелана реакция.

Анестетици

По време на обща анестезия трябва да се обърне внимание на потенциалните синергични инотропни ефекти на карведилол и анестетиците (виж точка 4.4).

НСПВС

Едновременната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и бета- адренергични блокери може да доведе до повишение и влошен контрол на артериалното налягане.

Бронходилататори бета-агонисти

Неселективни кардио бета-блокери се противопоставят на бронходилатиращия ефект на бета- агонистите. Необходим е внимателен мониторинг на пациентите.

Няма достатъчно данни за употребата на карведилол при бременни жени. Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на влиянието върху бременността, ембрионалното/ феталното развитие, раждането и постнаталното развитие (вж. точка 5.3.) Потенциалният риск при хора не е известен.

Карведилол не трябва да се използва по време на бременност, освен ако потенциалната полза не превишава потенциалния риск.

Бета-блокерите намаляват плацентарната перфузия, което може да доведе до вътрематочна смърт на плода и преждевременно раждане. В допълнение, нежелани реакции (особено хипогликемия и брадикардия) могат да се появят при плода и новороденото. Може да има повишен риск от сърдечни и белодробни усложнения при новороденото в постнаталния период. Проучванията при животни не са показали по същество доказателства за тератогенност с карведилол (вж. също точка 5.3).

Проучванията при животни показват, че карведилол и/или неговите метаболити се екскретират в млякото на плъхове. Екскреция на карведилол в човешката кърма не е установена. Въпреки това, повечето бета-блокери, по специално липофилните съединения, преминават в кърмата, макар и в различна степен. Поради това след прием на карведилол не се препоръчва да се кърми.

Не са провеждани проучвания за ефектите на карведилол върху способността за шофиране и работа с машини при пациентите.

Поради възможност от развитие на индивидуални реакциии (напр. замайване, повишена умора) способността за шофиране, работа с машини и самостоятелна работа, без подкрепа на други може да бъде нарушена. Това се отнася особено при започването или при промяна на дозата и при употреба на алкохол.

Нежеланите реакции, които могат да възникнат по време на лечението с карведилол, се класифицират в следните групи по реда на честотата:

Много чести (≥ 1/10)

Чести (≥ 1/100 до < 1/10)

Нечести (≥ 1/1,000 до < 1/100)

Редки (≥ 1/10,000 до < 1/1 000)

Много редки (< 1/10 000) С неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни)

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Честота на нежеланите реакции изброени по отделни органи и системи:

Инфекции и паразитози

Чести: Бронхит, пневмония, инфекция на горните дихателни пътища, инфекции на пикочните пътища

Нарушения на кръвта и лимфната система

Чести: Анемия

Редки: Тромбоцитопения

Много редки: Левкопения

Нарушения на имунната система

Много редки: Свръхчувствителност (алергична реакция)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: Увеличаване на теглото, хиперхолестеролемия, нарушен контрол на кръвната захар (хипергликемия, хипогликемия) при пациенти с предшестващ диабет.

Психични нарушения

Чести: Депресия, потиснато настроение

Нечести: Нарушения на съня

Нарушения на нервната система

Много чести: Замаяност, главоболие

Нечести: Пресинкоп, синкоп, парестезия

Нарушения на очите

Чести: Зрителни увреждания, намлено отделяне на сълзи (сухота в очите), дразнене на очите

Сърдечни нарушения

Много чести: Сърдечна недостатъчност

Чести: Брадикардия, оток (включително генерализиран, периферен, зависим и генитален оток, оток на краката), хиперволемия, задръжка на течности

Нечести: Предсърдно-камерен блок, стенокардия

Съдови нарушения

Много чести: Хипотония

Чести: Ортостатична хипотония, нарушения на периферното кръвообращение (студени крайници, периферна съдова болест, обостряне на интермитентно накуцване и феномен на Reynaud), хипертония.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести: Диспнея, белодробен оток, астма при предразположени пациенти

Редки: Запушване на носа, грипоподобни симптоми

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Гадене, диария, повръщане, диспепсия, коремна болка

Нечести: Запек

Редки: Сухота в устата

Чернодробни и жлъчни нарушения

Много редки: повишаване на аланин аминотрансфераза (ALT), аспартат аминотрансфераза (AST) и гамаглутамилтрансфераза (GGT)

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: кожни реакции (напр. алергична екзантема, дерматит, уртикария, сърбеж, псориатични и подобни на лихен планус кожни лезии), алопеция

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: Болки в крайниците

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Чести: Бъбречна недостатъчност и аномалии на бъбречната функция при пациенти с дифузно съдово заболяване и / или съпътстваща бъбречна недостатъчност, Редки: нарушения на уринирането

Много редки; Задържане на урината при жени

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Нечести: Еректилна дисфункция

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложението

Много чести: Астения (умора)

Общи: Оток, болка

Описание на избрани нежелани реакции

Честотата на нежеланите реакции не зависи от дозата, с изключение на замайване, нарушено зрение и брадикардия.

Замайване, синкоп, главоболие и астения обикновено са леки и най-вероятно е да се появят в началото на лечението.

При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, по време на повишаване на дозата на карведилол може да възникне влошаване на сърдечната недостатъчност и задръжка на течности (вж. точка 4.4).

Сърдечната недостатъчност е често съобщавана нежелана реакция кактопри пациентите на плацебо (14,5%), така и за пациентите, лекувани с карведилол (15,4% ) с левокамерна дисфункция след остър миокарден инфаркт).

Следните нежелани реакции са установени по време на пост-маркетинговата употреба на карведилол. Тъй като тези събития са докладвани при популация с неопределена големина не винаги е възможно да се направи надеждна оценка на тяхната честота и/или да се установи причинно-следствена връзка с въздействието на лекарствения продукт.

Като клас, бета-блокерите на адренергичните рецепторни могат да доведат до проява на латентен диабет, манифестния диабет да се влоши, регулацията на глюкозата в кръвта да се потисне.

Тежки кожни нежелани реакции (токсична епидермална некролиза , синдром на Steven-

Johnson (вж. точка 4.4).

Карведилол може да предизвика задръжка на урина при жените, която изчезва при спиране на лекарството.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев“ № 8 1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: vvvvvv.bda.bg

При предозиране може да се очакват тежки сърдечносъдови ефекти като хипотония, брадикардия, сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и сърдечен арест. Може да има също и респираторни проблеми, бронхоспазъм, повръщане, нарушено съзнание и генерализирани гърчове.

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за горепосочените признаци и симптоми и лекувани според преценката на лекуващи лекар и в съответствие със стандартната практика при пациенти с анамнеза за предозиране с бета-блокер (напр. атропин, трансвенозно стимулиране, глюкагон, фосфодиестеразен инхибитор като аминон или милринон, бета (β)-симпатикомиметици). Стомашна промивка или предизвикано повръщане може да са полезни през първите няколко часа след поглъщането. В случаите на предозиране със симптоми на шок, поддържащото лечение трябва да се продължи за достатъчно дълъг период от време, т.е. докато се стабилизира състоянието на пациента, тъй като може да се очаква удължаване на елиминационния полуживот и преразпределение на карведилол.