Busulfan Fresenius Kabi 6 mg/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Busulfan 6 mg/ml
Бусулфан, последван от циклофосфамид (BuCy2), е показан като условен режим преди стандартна трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HPCT) при възрастни пациенти, когато тази комбинация се счита за най-добрия възможен избор.
Бусулфан, приложен след флударабин (FB), е показан като условен режим преди трансплантация на хемопоетични стволови клетки (НРСТ) при възрастни пациенти, които са кандидати за благоприятен режим с интензитет (RIC).
Бусулфан, последван от циклофосфамид (BuCy4) или мелфалан (BuMel), е показан като условен режим преди стандартна трансплантация на хемопоетични стволови клетки при педиатрични пациенти.
Приложението на бусулфан трябва да се контролира от лекар с опит в условния режим преди трансплантация на хемопоетични стволови клетки.
Бусулфан се прилага преди трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HPCT). Дозировка
Бусулфан в комбинация с циклофосфамид или мелфалан
При възрастни
Препоръчваната доза и схема на приложение е:
-
0,8 mg/kg телесно тегло (BW) бусулфан като двучасова инфузия на всеки 6 часа в продължение на 4 последователни дни за общо 16 дози,
-
последвана от циклофосфамид 60 mg/kg/ден в продължение на 2 дни, като се започне
най-рано 24 часа след 16-тата доза бусулфан (вж. точка 4.5).
Педиатрична популация (0 до 17 години)
Препоръчваната доза бусулфан е следната:
Действително телесно тегло (kg) Доза на бусулфан (mg/kg) < 9 1,0 9 до < 16 1,2 16 до 23 1,1 > 23 до 34 0,95 > 34 0,8 последвана от:
-
4 цикъла по 50 mg/kg телесно тегло (BW) циклофосфамид (BuCy4) или
-
едно приложение от 140 mg/m² мелфалан (BuMel),
като се започне най-рано 24 часа след 16-тата доза бусулфан (вж. точка 4.5).
Бусулфан се прилага като двучасова инфузия на всеки 6 часа в продължение на
4 последователни дни за общо 16 дози преди циклофосфамид или мелфалан и трансплантация на хемопоетични стволови клетки (HPCT).
Пациенти в старческа възраст
Пациенти над 50-годишна възраст (n=23) са успешно лекувани с бусулфан без коригиране на дозата. Налична е обаче само ограничена информация за безопасна употреба на бусулфан при пациенти над 60-годишна възраст. При пациенти в старческа възраст трябва да се използва същата доза (вж. точка 5.2), както при възрастни (< 50-годишни).
Бусулфан в комбинация с флударабин (FB) При възрастни
Препоръчваната доза и схема на приложение е:
-
флударабин, приложен като единична дневна, едночасова инфузия с 30 mg/m2 за 5 последователни дни или 40 mg/m2 за 4 последователни дни.
-
Бусулфан ще бъде прилаган 3,2 mg/kg като единична дневна, тричасова инфузия веднага след флударабин за 2 или 3 последователни дни.
Педиатрична популация (0 до 17 години)
Безопасността и ефикасността на FB при педиатричната популация не е установена
Пациенти в старческа възраст
Приложението на режима FB не е проучван специално при пациенти в старческа възраст. Въпреки това повече от 500 пациенти на възраст ≥ 55 години са докладвани в публикации за FB благоприятни режими, в които показаните резултати са подобни на тези при по-млади пациенти. Не се счита за необходимо коригиране на дозата.
Затлъстели пациенти При възрастни
При затлъстели пациенти трябва да се обсъди дозировка, базирана на коригирано идеално телесно тегло (AIBW).
Идеалното телесно тегло (IBW) се изчислява, както следва:
IBW мъже (kg) = 50 + 0,91x (ръст в cm-152); IBW жени (kg) = 45 + 0,91x (ръст в cm-152).
Коригираното идеално телесно тегло (AIBW) се изчислява, както следва: AIBW= IBW + 0,25x (действително телесно тегло – IBW).
Педиатрична популация
Лекарственият продукт не се препоръчва при затлъстели деца и юноши с индекс на телесната
маса Тегло (kg)/ (m2) > 30 kg/m² до получаване на нови данни.
Пациенти с бъбречно увреждане
Не са провеждани изпитвания при пациенти с бъбречно увреждане, но тъй като бусулфан се отделя умерено с урината, не се препоръчва коригиране на дозата при тези пациенти. Все пак се препоръчва повишено внимание (вж. точки 4.8 и 5.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
Бусулфан не е изпитван при пациенти с чернодробно увреждане.
Препоръчва се повишено внимание особено при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.4).
Начин на приложение
Бусулфан е за интравенозно приложение.
Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на лекарствения продукт
Този лекарствен продукт трябва да се разреди преди приложение. Трябва да се постигне крайна концентрация около 0,5 mg/ml бусулфан. Бусулфан трябва да се прилага чрез интравенозна инфузия през централен венозен катетър.
За указания относно разтваряне на лекарствения продукт преди приложение, вижте точка 6.6.
Бусулфан не трябва да се прилага с бърза интравенозна, болус или периферна инжекция. Всички пациенти трябва да получат премедикация с антиконвулсанти за предотвратяване на гърчове, съобщавани при използването на висока доза бусулфан.
Препоръчва се приложение на антиконвулсанти 12 часа преди бусулфан до 24 часа след последната доза бусулфан.
При изпитвания при възрастни и педиатрични изпитвания, пациентите са получавали фенитоин или бензодиазепини като профилактични антиконвулсанти (вж. точки 4.4 и 4.5). Антиеметично средство трябва да се приложи преди първата доза бусулфан и да се продължи приложението му по фиксирана схема в съответствие с местната практика през цялото време на приложение на лекарството.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Бременност (вж. точка 4.6)
Последствието от лечение с бусулфан в препоръчваната доза и схема на приложение е дълбока миелосупресия, проявяваща се при всички пациенти. Затова може да се развие тежка гранулоцитопения, тромбоцитопения, анемия или някаква друга комбинация. Необходимо е да се правят чести изследвания на пълна кръвна картина, включително диференциално броене на белите кръвни клетки и броя на тромбоцитите по време на лечението и до възстановяване.
Трябва да се обмисли профилактичната или емпиричната употреба на антиинфекциозни средства (антибактериални, противовирусни и антимикотични) за профилактиката и лечението на инфекции през неутропеничния период. При медицински показания трябва да се извършват вливания на тромбоцити и еритроцити, както и да се използват растежни фактори като гранулоцит-колониостимулиращ фактор (G-CSF).
При възрастни, абсолютен брой на неутрофилите < 0,5x109/l, при медиана 4 дни след трансплантацията е наблюдаван при 100% от пациентите и възстановен при медиана 10 и
13 дни след съответно автоложна и алогенна трансплантация (медиана на неутропеничен период от съответно 6 и 9 дни). Тромбоцитопения (< 25x109/l или налагаща преливане на тромбоцити)
е наблюдавана при медиана 5-6 дни при 98% от пациентите. Анемия (хемоглобин < 8,0 g/dl) е наблюдавана при 69% от пациентите.
При педиатричната популация абсолютен брой на неутрофилите < 0,5x109/l при медиана 3 дни след трансплантацията е наблюдаван при 100% и е продължил 5 и 18,5 дни съответно при автоложна и алогенна трансплантация. При деца тромбоцитопения (< 25x109/l или налагаща преливане на тромбоцити) е наблюдавана при 100% от пациентите. Анемия (хемоглобин
< 8,0 g/dl) е наблюдавана при 100% от пациентите.
При деца < 9 кг може да бъде основателно провеждането на терапевтичен лекарствен мониторинг в зависимост от конкретния случай, по-специално при много малки деца и новородени (вж. точка 5.2).
Клетките при анемия на Fanconi притежават свръхчувствителност към агенти с кръстосано действие. Клиничният опит за употребата на бусулфан като компонент от условния режим преди HSCT при деца с анемия на Fanconi е ограничен. Следователно, бусулфан трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти.
Чернодробно увреждане
Бусулфан не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане. Тъй като бусулфан се метаболизира главно през черния дроб, трябва да се подхожда с повишено внимание при употребата на бусулфан при пациенти с предварително съществуващо увреждане на чернодробната функция и особено такива с тежко чернодробно увреждане. При лечение на тези пациенти се препоръчва редовно проследяване на серумната трансаминаза, алкалната фосфатаза и билирубина 28 дни след трансплантацията за ранно установяване на хепатотоксичност.
Оклузивно заболяване на чернодробните вени е основно усложнение, което може да се наблюдава по време на лечение с бусулфан. Пациенти, получавали в миналото лъчетерапия, повече от или три цикъла химиотерапия или предишна трансплантация на стволови клетки, могат да са с повишен риск (вж. точка 4.8).
Трябва да се подхожда с повишено внимание при използване на парацетамол преди (по- малко от 72 часа) или едновременно с бусулфан поради възможно намаляване на метаболизма на бусулфан (вж. точка 4.5).
Както е документирано в клинични изпитвания, лекуваните пациенти не са преживели сърдечна тампонада или други специфични сърдечни токсични реакции, свързани с бусулфан. Все пак сърдечната функция трябва да се наблюдава редовно при получаващи бусулфан пациенти (вж. точка 4.8).
Поява на остър респираторен дистрес синдром с последваща дихателна недостатъчност , свързана с интерстициална белодробна фиброза, е съобщена при изпитвания с бусулфан при пациент, който е починал, но не е установена ясна етиология. В допълнение, бусулфан може да предизвика белодробна токсичност, която може да се добави към ефектите на други цитотоксични агенти. Следователно, трябва да се обърне внимание на този белодробен проблем при пациенти с анамнеза за медиастинална или белодробна лъчетерапия (вж. точка 4.8).
Периодично проследяване на бъбречната функция трябва да се има предвид при лечение с бусулфан (вж. точка 4.8).
Гърчове са съобщавани при лечение с висока доза бусулфан. Необходимо е повишено внимание при прилагане на препоръчваната доза бусулфан на пациенти с анамнеза за гърчове. Пациентите трябва да получат адекватна профилактика с антиконвулсанти. При
проучванията при възрастни и деца данните относно бусулфан са получени при използване на съпътстващо приложение на фенитоин или бензодиазепини за профилактика на гърчове. Ефектът на тези антиконвулсанти върху фармакокинетиката на бусулфан е изследвана в проучване фаза II (вж. точка 4.5).
Повишеният риск от второ злокачествено заболяване трябва да бъде обяснен на пациента. Въз основа на данни при хора бусулфан е класифициран от Международната агенция за научни изследвания върху рака (IARC) като човешки карциноген. Световната здравна организация е заключила, че съществува причинна връзка между експозиция на въздействието на бусулфан и рак. Пациенти с левкемия, лекувани с бусулфан, са развили множество различни клетъчни аномалии, а някои са развили и карциноми. Счита се, че бусулфан е левкемогенен.
Фертилитет
Бусулфан може да увреди фертилитета. Следователно, лекувани с бусулфан мъже се съветват да не стават бащи по време и до 6 месеца след лечението и да се консултират относно замразяване на сперма преди лечението поради възможността за необратима стерилност в резултат от терапия с бусулфан. Потискане на функцията на яйчниците и аменорея с климактерични симптоми често се наблюдават при пациентки преди менопаузата. Лечение с бусулфан при момиче преди пубертета е попречило на неговото настъпване в резултат от овариална недостатъчност. Импотентност, стерилитет, азооспермия и тестикуларна атрофия са съобщавани при пациенти мъже. Разтворителят диметилацетамид (DMA) също може да увреди фертилитета. DMA намалява фертилитета при мъжки и женски гризачи (вж. точки 4.6 и 5.3).
Съобщава се за случаи на тромботична микроангиопатия след трансплантация на хемопоетични клетки (HCT), включително случаи с летален изход, при високодозови кондициониращи режими, при които бусулфан е прилаган в комбинация с друго кондициониращо лечение.
Не са провеждани специфични клинични изпитвания за оценка на лекарствените взаимодействия между интравенозно приложени бусулфан и итраконазол или метронидазол. От публикувани изпитвания при възрастни приложението на итраконазол на получаващи висока доза бусулфан пациенти може да доведе до намален клирънс на бусулфан. Също така са публикувани съобщения на случаи на повишени плазмени нива на бусулфан след приложение на метронидазол. Пациенти, които са лекувани едновременно с бусулфан и итраконазол или метронидазол трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци на токсичност, свързана с бусулфан.
Не се наблюдават взаимодействия, когато бусулфан се комбинира с флуконазол (антимикотично средство).
Публикувани изпитвания при възрастни са описали, че кетобемидон (аналгетик) може да бъде свързан с високи плазмени нива на бусулфан. Следователно, се препоръчва специално внимание при комбиниране на тези две вещества.
За режима BuCy2 при възрастни е съобщено, че периодът от време между последното перорално приложение на бусулфан и първото приложение на циклофосфамид може да влияе върху развитието на токсичности. Понижена честота на оклузивно заболяване на чернодробните вени (HVOD) и друга свързана с режима токсичност е наблюдавана при пациенти, когато периодът от време между последната доза перорален бусулфан и първата доза циклофосфамид е > 24 часа.
Няма общ метаболитен път между бусулфан и флударабин.
Публикувани проучвания за режима FB не съобщават за каквито и да е лекарствени взаимодействия между бусулфан и флударабин за интравенозно приложение, при възрастни пациенти.
При педиатрична популация за режима BuMel е съобщено, че приложението на мелфалан по- малко от 24 часа след последното перорално приложение на бусулфан може да повлияе развитието на токсичности.
Наблюдава се повишаване на експозицията на бусулфан при съпътстващото приложение на бусулфан и деферазирокс. Механизмът на това взаимодействие не е изяснен напълно.
Препоръчва се плазмените концентрации на бусулфан редовно да се проследяват и, ако е необходимо, да се коригира дозата на бусулфан при пациенти, които в момента са на лечение или наскоро са били лекувани с деферазирокс.
За парацетамол е описано, че понижава нивата на глутатион в кръвта и тъканите и следователно може да намали клирънса на бусулфан, когато се използват в комбинация (вж. точка 4.4).
Прилагани са фенитоин или бензодиазепини за профилактика на гърчове при пациенти, участващи в клиничните изпитвания, проведени с интравенозно приложен бусулфан (вж. точка 4.2 и 4.4).
Едновременното системно приложение на фенитоин на пациенти, получаващи висока доза бусулфан перорално, е докладвано като увеличаващо клирънса на бусулфан поради индукция на глутатион-S-трансфераза, докато няма докладвано взаимодействие при използване на бензодиазепини като диазепам, клоназепам или лоразепам за предотвратяване на гърчове при висока доза бусулфан.
В данните на бусулфан няма доказателство за индукционен ефект на фенитоин. Проведено е клинично проучване фаза II, за да се оцени влиянието на профилактично лечение на гърчове върху фармакокинетиката на интравенозно приложен бусулфан. В това проучване,
24 възрастни пациенти приемат клоназепам (0,025-0,03 mg/kg/ден под формата на непрекъсната интравенозна инфузия) като антиконвулсивна терапия, а PK данните на тези пациенти са сравнени с историческите данни, събрани от пациенти, лекувани с фенитон. Анализът на данните чрез популационен фармакокинетичен метод не показва разлика в клирънса на интравенозно приложен бусулфан между терапията с фенитоин и клоназепам и затова са постигнати подобни плазмени експозиции на бусулфан, независимо от типа профилактика на гърчове.
Не е наблюдавано взаимодействие при комбиниране на бусулфан с 5 -HT3 антиеметични средства като ондансетрон или гранисетрон.
Жени с детероден потенциал
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и до 6 месеца след него.
Бременност
HPCT е противопоказана при бременни жени; следователно, бусулфан е противопоказан по време на бременност. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (ембрио- фетална смъртност и малформации) (вж. точка 5.3).
Липсват или има ограничени данни от употребата на бусулфан или DMA при бременни жени. Няколко случая на вродени аномалии са съобщени при ниска доза перорален бусулфан, които не могат със сигурност да бъдат приписани на активното вещество, а експозиция през третия триместър на бременността може да бъде свързана с увреден вътрематочен растеж.
Кърмене
Не е известно дали бусулфан и DMA се екскретират в кърмата. Поради потенциала за туморогенност, демонстриран за бусулфан при изпитвания при хора и животни, кърменето трябва да бъде преустановено по време на лечението с бусулфан.
Фертилитет
Бусулфанът и DMA могат да намалят фертилитета при мъжете и жените. Затова се препоръчва да не се зачева дете по време на лечението и до 6 месеца след лечението и да се потърси консултация относно замразяване на сперма преди провеждане на лечението, поради вероятност от необратимо безплодие (вж. точка 4.4).
Резюме на профила на безопасност
Бусулфан в комбинация с циклофосфамид или мелфалан При възрастни
Информацията за нежелани събития е получена от две клинични изпитвания (n= 103) с бусулфан. Сериозни токсични реакции, засягащи хематологичната, чернодробната и дихателната система, са предвиждани като очаквани последствия на условния режим и процеса на трансплантация. Те включват инфекция и реакция на присадката срещу приемателя (GVHD), които макар и не пряко свързани, са основните причини за заболеваемост и смъртност особено при алогенна HPCT.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Миелосупресия и имуносупресия са желаните терапевтични ефекти на условния режим. Следователно, всички пациенти са преживели силно изразена цитопения: левкопения 96%, тромбоцитопения 94%, и анемия 88%. Медианата на времето до неутропения е 4 дни както за автоложните, така и за алогенните пациенти. Медианата на продължителността на неутропенията е 6 дни и 9 дни - съответно за автоложните и алогенните пациенти.
Нарушения на имунната система
Данните за честотата на остра реакция на присадката срещу приемателя (a-GVHD) са получени от изпитването OMC-BUS-4 (алогенно) (n=61). Общо 11 пациенти (18%) са получили GVHD. Честотата на a-GVHD степени I-II е била 13% (8/61), докато честотата на степени III-IV е била 5% (3/61). Остра GVHD е била класифицирана като сериозна при
3 пациенти. Хронична GVHD (c-GVHD) е била съобщена като сериозна или като причина за смърт и е била съобщена като причината за смърт при 3 пациенти.
Инфекции и инфестации
39% от пациентите (40/103) са получили един или повече епизоди на инфекция, от които 83% (33/40) са били класифицирани като леки или умерени. Пневмонията е била фатална при 1% (1/103) и животозастрашаваща при 3% от пациентите. Други инфекции са били преценени като тежки при 3% от пациентите. Повишена температура е била съобщена при 87% от пациентите и класифицирана като лека/умерена при 84% и тежка при 3%. 47% от пациентите са получили тръпки, които са били леки/умерени при 46%, и тежки – при 1%.
Хепатобилиарни нарушения
15% от сериозните НЛР са включвали чернодробна токсичност. HVOD е разпознато потенциално усложнение на условния режим след трансплантация. Шест от 103 пациенти (6%) са получили HVOD. HVOD е наблюдавано при: 8,2% (5/61) алогенни пациенти (фатално при 2 пациенти) и 2,5% (1/42) автоложни пациенти. Повишен билирубин (n=3) и увеличена AST (n=1) също са били наблюдавани. Двама от горните четирима пациенти със сериозна серумна хепатотоксичност са били сред пациентите с диагностицирано HVOD.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Един пациент е получил фатален случай на остър респираторен дистрес синдром с последвала дихателна недостатъчност, свързана с интерстициална белодробна фиброза в
изпитванията с бусулфан.
Педиатрична популация
Информацията за нежелани събития е получена от педиатрично клинично изпитване (n=55). Сериозни токсични реакции, засягащи чернодробната и дихателната системи са считани за очаквани последствия на условния режим и процеса на трансплантация.
Нарушения на имунната система
Данните за честотата на остра реакция на присадката срещу приемателя (a-GVHD) са събрани при алогенни пациенти (n=28). Общо 14 пациенти (50%) са получили a-GVHD. Честотата на a-GVHD степени I-II е била 46,4% (13/28), докато честотата на степени III-IV е била 3,6% (1/28). Хронична GVHD е била съобщавана само ако е била причина за смърт: един пациент е починал 13 месеца след трансплантацията.
Инфекции и инфестации
Инфекции (документирана и недокументирана фебрилна неутропения) са получили 89% от пациентите (49/55). Леко/умерено повишена температура е съобщена при 76% от пациентите.
Хепатобилиарни нарушения
Повишени трансаминази 3-а степен са съобщени при 24% от пациентите.
Венозно оклузивно заболяване (VOD) е съобщено при 15% (4/27) и 7% (2/28) от съответно автоложните и алогенни трансплантации. Наблюдаваните VOD не са били нито фатални, нито тежки и са отзвучали при всички случаи.
Бусулфан в комбинация с флударабин (FB) При възрастни
Профилът на безопасност на бусулфан в комбинация с флударабин (FB) е изследван на базата на преглед на нежелани реакции, съобщени в публикувани данни от клинични изпитвания за RIC режим. В тези проучвания, общо 1 574 пациенти са получили FB като режим с намален интензитет (RIC) преди трансплантация на хемопоетични стволови клетки.
Миелосупресия и имуносупресия са били желани терапевтични ефекти на благоприятния режим и съответно не се считат за нежелани реакции.
Инфекции и инфестации
Появата на епизоди на инфекция или реактивиране от опортюнистични инфектиращи причинители отразяват главно имунния статус на пациента получаващ благоприятен режим. Най-честите нежелани реакции, свързани с инфекции са реактивиране на Цитомегаловирус (CMV) [диапазон: 30,7% - 80,0%], реактивиране на вируса на Епщайн-Бар (EBV) [диапазон: 2,3% - 61%], бактериални инфекции [диапазон: 32,0% - 38,9%] и вирусни инфекции
[диапазон: 1,3% - 17,2%].
Стомашно-чревни нарушения
Най-високата честота на гадене и повръщане е 59,1%, а най-високата честота на стоматит е 11%.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Предполага се, че благоприятните режими, съдържащи флударабин са свързани с висока честота на опортюнистични инфекции след трансплантация поради имуносупресивния ефект на флударабин. Възможна е появата на късен хеморагичен цистит, 2 седмици след трансплантация, което е свързано с вирусна инфекция / реактивация. Докладван е хеморагичен цистит, включително хеморагичен цистит индуциран от вирусна инфекция в граници между 16% и 18,1%.
Хепатобилиарни нарушения
Докладван е VOD в граници между 3,9% и 15,4%.
Свързаните с лечението смъртност/смъртност без рецидив (TRM/NRM), докладвани до ден +100 след трансплантация също са проучени чрез преглед на публикувани данни от клинични изпитвания. Счита се, че двата вида смъртност са били в резултат на вторични нежелани ефекти след НРСТ и не са свързани с рецидива/прогресията на основните хематологични злокачествени заболявания.
Най-честите случаи на докладвани TRM/NRMs са били инфекция/сепсис, GVHD, белодробни нарушения и органна недостатъчност.
Таблични списъци на нежелани реакции
Честотите са дефинирани като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100, < 1/10), нечести
(≥ 1/1 000, < 1/100) или с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Нежеланите реакции получени от пост-маркетингово проучване са имплементирани в таблиците като честота „неизвестна”.
Бусулфан в комбинация с циклофосфамид или мелфалан
Нежеланите реакции, съобщени при възрастни и педиатрични пациенти, като повече от един изолиран случай, са изброени по-долу по системо-органна класификация и честота. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Ринит Фарингит | |||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Неутропения Тромбоцитопения Фебрилна неутропения АнемияПанцитопения | |||
| Нарушения на имунната система | Алергична реакция | |||
| Нарушения наендокринната система | Хипогонадизъм** | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Анорексия Хипергликемия Хипокалциемия Хипокалиемия ХипомагнезиемияХипофосфатемия | Хипонатриемия | ||
| Психични нарушения | Тревожност Депресия Безсъние | Обърканост | Делир Нервност ХалюцинацииВъзбуда | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие Замайване | Гърч ЕнцефалопатияМозъчен кръвоизлив | ||
| Нарушения на зрението | Катаракта Изтъняване на роговицата Увреждане наочната леща*** | |||
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | АритмияПредсърдно мъждене | Камерниекстрасистоли Брадикардия |
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Кардиомегалия Перикарден излив Перикардит | ||||
| Съдови нарушения | Хипертония Хипотония Тромбоза Вазодилатация | Тромбоза на феморалната артерия Синдром на нарушена капилярнапропускливост | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Диспнея Епистаксис Кашлица Хълцане | Хипервентилация Дихателна недостатъчност Алвеоларни кръвоизливи Астма АтелектазаПлеврален излив | Хипоксия | Интерстициална белодробна болест** Белодробна хипертония |
| Стомашно-чревни нарушения | Стоматит Диария Коремна болка Гадене Повръщане Диспепсия АсцитЗапекДискомфорт около ануса | Хематемеза Илеус Езофагит | Стомашно- чревен кръвоизлив | Хипоплазия на зъбите** |
| Хепатобилиарни нарушения | Хепатомегалия Жълтеница | Венооклузивна болест на черниядроб* | ||
| Нарушения накожата и подкожната тъкан | ОбривСърбеж Косопад | Лющене на кожатаЗачервяване Пигментация | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителнататъкан | Миалгия Болка в гърба Артралгия | |||
| Нарушения на бъбреците ипикочните пътища | Дизурия Олигурия | Хематурия Умерена бъбречнанедостатъчност | ||
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | Преждевременна менопауза инедостатъчност на яйчниците** | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Астения Тръпки Повишена температура Гръдна болка Оток Генерализиран отокБолка |
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Болка или възпаление в инжекционното мястоМукозит | ||||
| Изследвания | Повишени трансаминази Увеличен билирубин Увеличена GGT Увеличена алкална фосфатаза Повишено тегло Абдоминални звуци при дишане Повишени нивана креатинина | Повишен Bun Намаляване на изхвърлената фракция |
*венооклузивното чернодробно заболяване е по-често сред педиатричната популация
**съобщено по време на постмаркетинговия период за интравенозен бусулфан
***съобщено по време на постмаркетинговия период за перорален бусулфан
Бусулфан в комбинация с флударабин (FB)
Честотата на всяка нежелана реакция представена в следната таблица е дефинирана според най-високата честота, наблюдавана в публикувани клинични изпитвания в RIC режим, за който популацията на лечение с FB e напълно установена, независимо от схемите на приложение на бусулфан и крайните резултати. Нежеланите реакции докладвани като повече от изолиран случай са изброени по-долу по системо-органна класификация и честота.
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | С неизвестна честота* |
| Инфекции и инфестации | Вирусна инфекция CMV реактивиране EBV реактивиранеБактериална инфекция | Инвазивни гъбични инфекции Белодробнаинфекция | Мозъчен абсцес Целулит Сепсис |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Фебрилна неутропения | ||
| Нарушения на метаболизма ихраненето | Хипоалбуминемия Електролитно нарушениеХипергликемия | Анорексия | |
| Психични нарушения | АжитацияОбърканост Халюцинация | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие Нарушения на нервната система [Некласифицирани на друго място] | Церебрална хеморагия Енцефалопатия | |
| Сърдечни нарушения | Предсърдно мъждене | ||
| Съдови нарушения | Хипертензия | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални | Белодробна хеморагия | Дихателна недостатъчност |
| Системо-органна класификация | Много чести | Чести | С неизвестна честота* |
| нарушения | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене Повръщане Диария Стоматит | Стомашно- чревна хеморагия Хипоплазия назъбите* | |
| Хепатобилиарни нарушения | Венооклузивна болест на черния дроб | ЖълтеницаЧернодробни нарушения | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив | ||
| Нарушения на бъбреците ипикочните пътища | Хеморагичен цистит** | Бъбречно нарушение | Олигурия |
| Общи нарушения иефекти на мястото на приложение | Мукозит | АстенияЕдема Болка | |
| Изследвания | Повишени трансаминази Увеличен билирубин Увеличена алкална фосфатаза | Повишени нива на креатинина | Повишена лактат дехидрогеназа в кръвта Повишена пикочна киселина в кръвта Повишена урея в кръвта Увеличена GGTПовишено тегло |
*докладвано в постмаркетингово проучване
**включва хеморагичен цистит, индуциран от вирусна инфекция
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Основният токсичен ефект е дълбока аблация на костния мозък и панцитопения, но централната нервна система, черният дроб, белите дробове и стомашно-чревният тракт могат също да бъдат засегнати.
Няма известен антидот срещу бусулфан освен трансплантация на хемопоетични стволови клетки. При невъзможност за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, препоръчваната доза бусулфан ще представлява предозиране на бусулфан. Хематологичният статус трябва да се проследява внимателно и при медицински показания да се предприемат енергични поддържащи мерки.
Има две съобщения, че бусулфан се диализира и затова в случай на предозиране трябва да се има предвид диализа. Тъй като бусулфан се метаболизира чрез конюгация с глутатион, може да се обмисли приложение на глутатион.
Трябва да се има предвид, че предозирането на бусулфан ще увеличи и експозицията на DMA.
Основните токсични ефекти при хора са били хепатотоксичност и ефекти върху централната нервна система (ЦНС). Промени в ЦНС предхождат всеки от по-тежките нежелани странични ефекти. Няма известен специфичен антидот при предозиране на DMA. В случай на предозиране лечението трябва да включва поддържащи мерки.
Фармакологични свойства - Busulfan 6 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, алкилиращи средства, алкилсулфонати, ATC код: L01AB01.
Механизъм на действие
Бусулфан е мощен цитотоксичен агент и бифункционален алкилиращ агент. Освобождаване на метансулфонатни групи в течна среда предизвиква продуцирането на въглеродни йони, които могат да алкилират ДНК и са считани за важен биологичен механизъм за цитотоксичния ефект на лекарството.
Клинична ефикасност и безопасност Бусулфан в комбинация с циклофосфамид При възрастни
Документацията за безопасността и ефикасността на бусулфан в комбинация с циклофосфамид в режима BuCy2 преди конвенционална алогенна и/или автоложна HPCT е получена от две клинични изпитвания (OMC-BUS-4 и OMC-BUS-3).
Две проспективни, с единично рамо, открити, неконтролирани фаза ІІ изпитвания са проведени с пациенти с хематологично заболяване, като повечето от тях са били с напреднала болест.
Включените заболявания са били остра левкемия след първа ремисия, в първи или последващ рецидив, в първа ремисия (висок риск), или неуспехи на индукционното лечение; хронична миелогенна левкемия в хронична или напреднала фаза; първична неподдаваща се на лечение или рецидив на резистентна болест на Hodgkin или неходжкинов лимфом, и миелодиспластичен синдром.
Пациентите са получавали дози 0,8 mg/kg бусулфан на всеки 6 часа с инфузия за общо 16 дози, последван от циклофосфамид в дозa 60 mg/kg веднъж дневно за два дни (BuCy2 режим).
Първичните параметри на ефикасност в тези изпитвания са били миелоаблация, приемане на присадката, рецидив и преживяемост. И в двете изпитвания всички пациенти са получавали 16/16 режим на дозировка с бусулфан. Нямало е прекратили лечението пациенти поради нежелани реакции, свързани с бусулфан.
Всички пациенти са получили дълбока миелосупресия. Периодът от време до абсолютен брой неутрофили (ANC) по-висок от 0,5x109 /l е бил 13 дни (диапазон 9-29 дни) при алогенни пациенти (OMC- BUS 4) и 10 дни (диапазон 8-19 дни) при автоложни пациенти (OMC-BUS 3). Всички оценими пациенти са подложени на трансплантация. Няма нито първично, нито вторично отхвърляне на присадката. Общата смъртност и несвързаната с рецидиви смъртност повече от 100 дни след трансплантацията е била съответно (8/61) 13% и (6/61) 10% при алотрансплантираните пациенти. През същия период не е имало смъртни случаи сред автоложните реципиенти.
Педиатрична популация
Документацията за безопасността и ефикасността на бусулфан в комбинация с циклофосфамид в BuCy4 или с мелфалан в BuMel режим преди конвенционална алогенна и/или автоложна HPCT е получена от клинично изпитване F60002 IN 101 G0.
Пациентите са получавали споменатата в точка 4.2 доза.
Всички пациенти са получили дълбока миелосупресия. Периодът от време до абсолютен брой неутрофили (ANC) по-висок от 0,5x109/l е бил 21 дни (диапазон 12-47 дни) при алогенни пациенти и
11 дни (диапазон 10-15 дни) при автоложни пациенти. Всички деца са подложени на трансплантация. Няма първично или вторично отхвърляне на присадката. 93% от алогенните пациенти са показали пълен химеризъм. Не е имало свързани с режима смъртни случаи през първите 100 дни след трансплантацията и до 1 година след трансплантацията.
Бусулфан в комбинация с флударабин (FB) При възрастни
Документацията за безопасността и ефикасността на бусулфан в комбинация с флударабин (FB) преди алогенна НРСТ е получена от литературен преглед на 7 публикувани проучвания, включващи 731 пациенти с миелоидни и лимфоидни злокачествени заболявания и съобщава за употребата на интравенозен бусулфан, инфузиран веднъж дневно вместо четири дози на ден.
Пациенти са получили благоприятен режим, на база на приложението на флударабин, последван от единична дневна доза от 3,2 mg/kg бусулфан в рамките на 2 или 3 последователни дни. Общата доза на бусулфан за пациент е между 6,4 mg/kg и 9,6 mg/kg.
Комбинацията с флударабин позволява значително модулиране на миелоаблацията чрез интензивността на благоприятния режим чрез промяна на дните на инфузия с бусулфан. В повечето проучвания се съобщава за бързо и напълно приемане на присадката при 80-100% от пациентите.
По-голямата част от публикациите докладват за пълен донорен химеризъм на ден +30 за 90-100% от пациентите. Дългосрочните резултати потвърждават, че ефикасността не е свързана с неочаквани нежелани реакции.
Налични са данни от наскоро приключило проспективно, мултицентрово, Фаза 2 проучване, включващо 80 пациенти, на възраст от 18 до 65-годишна възраст, диагностицирани с различни хематологични злокачествени заболявания и подложени на ало-НСТ с FB (3 дни с бусулфан) благоприятен режим с намален интензитет. В това проучване, всички, освен един пациент, са подложени на трансплантация при медиана от 15 дни (диапазон 10-23) след ало-НСТ. Кумулативната честота на възстановяване на неутрофилите на ден 28 е 98,8% (95%CI, 85,7-99,9%). Приемането на присадката на тромбоцити настъпва при медиана от 9 дни (диапазон 1-16) след ало- НСТ.
Процентът на OS след 2 години е 61,9% (95%CI, 51,1-72,7%). На година 2, кумулативната честота на NRM е 11,3% (95%CI, 5,5-19,3%) и този на рецидив или прогресия от ало-НСТ е 43,8% (95CI, 31,1- 55,7%). Приблизителната оценка по Kaplan-Meier за DFS на година 2 е 49,9% (95%CI, 32,6-72,7).
Фармакокинетиката на бусулфан е проучена. Представената информация за биотрансформацията и екскрецията се базира на перорален бусулфан.
Фармакокинетика при възрастни
Абсорбция
Фармакокинетиката на интравенозен бусулфан е изпитвана при 124 подходящи за оценка пациенти след двучасова интравенозна инфузия за общо 16 дози в продължение на 4 дни. Незабавна и пълна наличност на дозата е осигурена след интравенозна инфузия на бусулфан. Подобна кръвна експозиция е наблюдавана при сравняване плазмените концентрации на възрастни пациенти, получаващи перорален и интравенозен бусулфан в дози съответно 1 mg/kg и 0,8 mg/kg. Ниска интер- (CV=21%) и интраиндивидуална (CV=12%) вариабилност по отношение експозицията на бусулфан е демонстрирана чрез популационен фармакокинетичен анализ, извършен върху 102 пациенти.
Разпределение
Терминалният обем на разпределение Vz е в границите между 0,62 и 0,85 l/kg. Концентрациите на бусулфан в гръбначно-мозъчната течност са сравними с тези в плазмата, въпреки че тези концентрации вероятно са недостатъчни за антинеопластична активност. Обратимото свързване с плазмените протеини е около 7%, докато необратимото свързване предимно с албумин е около 32%.
Биотрансформация
Бусулфан се метаболизира главно чрез конюгация с глутатион (спонтанна и глутатион-S- трансфераза медиирана). След това конюгатът с глутатион се метаболизира допълнително в черния дроб чрез оксидиране. Счита се, че нито един от метаболитите не допринася значително за ефикасността или токсичността.
Екскреция
Общият клирънс в плазмата е в границите между 2,25 - 2,74 ml/минута/kg. Терминалният полуживот е в границите от 2,8 до 3,9 часа.
Около 30% от приложената доза се екскретира в урината в продължение на 48 часа с 1% като непроменен бусулфан. Екскрецията с изпражненията е пренебрежимо малка. Необратимо свързване с протеини може да обясни непълното възстановяване. Не е изключен и принос на дълготрайни метаболити.
Линейност
Пропорционалното на дозата увеличение на експозицията на бусулфан е демонстрирано след интравенозно приложение на бусулфан в доза до 1 mg/kg.
Режимът на приложение веднъж дневно се характеризира с висока пикова концентрация, без акумулация на лекарствения продукт и период на изчистване (без циркулираща концентрация на бусулфан) между последователните приеми, в сравнение с приложението 4 пъти дневно. Прегледът на литературата позволява да се сравнят PK серии, извършени или в рамките на същото проучване или между проучванията и показали непроменени дозозависими PK параметри, независимо от дозата или схемата на приложение. Изглежда, че препоръчваната доза на бусулфан, приложена интравенозно или като индивидуална инфузия (3,2 mg/kg) или разделена в 4 инфузии (0,8 mg/kg), осигурява еднаква дневна плазмена експозиция със сходни интер- и интрапациентски променливи. Като резултат, контролът на AUC при интравенозно приложение на бусулфан в рамките на терапевтичния прозорец не е променен и се илюстрира сходна прицелна активност между двете схеми.
Връзка фармакокинетика/фармакодинамика
Литературата за бусулфан предполага терапевтична AUC ширина между 900 и 1 500 µmol/l.минута на прием (еквивалентна на дневна експозиция между 3 600 и 6 000 µmol/l.минута). По време на клинични изпитвания с интравенозен бусулфан, приложен от 0,80 mg/kg, четири пъти дневно, при 90% от пациентите AUCs са под горната AUC граница (1 500 µmol/l.минута) и най-малко 80% са в рамките на прицелната терапевтична ширина (900-1 500 µmol/l. минута). Постигнато е сходно таргетно ниво в рамките на дневната експозиция от 3 600 – 6 000 µmol/l.минута, след приложение на интравенозен бусулфан 3,2 mg/kg веднъж дневно.
Специални популации
Чернодробно или бъбречно увреждане
Ефектите на нарушена бъбречна функция върху разпределението на интравенозен бусулфан не са били оценявани. Ефектите на нарушена чернодробна функция върху разпределението на интравенозен бусулфан не са били оценявани. Въпреки това рискът от чернодробна токсичност може да е повишен сред тази популация. Няма данни за ефект на възрастта върху клирънса на бусулфан от наличните данни за интравенозно приложение на бусулфан при пациенти над
60-годишна възраст.
Педиатрична популация
Непрекъснато вариране на клирънса от 2,52 до 3,97 ml/минута/kg е установено при деца на възраст от < 6 месеца до 17 години. Терминалният полуживот е в границите от 2,24 до2,5 часа.
Интер- и интраиндивидуалната вариабилност в плазмената експозиция са по-ниски съответно от 20% и 10%.
Направен е популационен анализ на фармакокинетиката при голяма група от 205 деца, разпределени съответно според телесното тегло (от 3,5 до 62,5 kg), биологични характеристики и характеристики на заболяванията (злокачествени и незлокачествени заболявания), следователно представителен за голямата хетерогенност на децата, подложени на трансплантация на хематопоетични клетки-предшественици (HPCT). Това проучване показва, че телесното тегло е доминиращата ковариационна променлива, чрез която се
обяснява фармакокинетичната променливост на бусулфан при деца, пред променливите телесна повърхност или възраст.
Препоръчителната дозировка при деца, както е описано подробно в точка 4.2, дава възможност при над 70% до 90% от децата ≥ 9 kg да се достигне терапевтичната ширина
(900-1 500 µmol/l минута). Все пак, по-висока вариабилност се наблюдава при деца с телесно тегло < 9 kg, което води до достигне терапевтичната ширина (900-1 500 µmol/l минута) при 60% от децата. При 40% от децата с телесно тегло < 9 kg, извън целевата група, AUC се разпределя равномерно или под или над прицелните граници; т.е. 20% от всяко < 900 и
> 1 500 µmol/l.мин след доза 1 mg/kg. В тази връзка, при деца с телесно тегло < 9 kg, мониторингът на плазмените концентрации на бусулфан (терапевтичен лекарствен мониторинг) за определяне на дозата, може да подобри прицелната ефективност на бусулфан, особено при много малки деца и новородени.
Връзка фармакокинетика/фармакодинамика
Успешното трансплантиране, постигнато при всички пациенти в изпитвания фаза ІІ, предполага уместността на прицелните AUC. Появата на VOD не е свързана с прекомерна експозиция. Връзка PK/PD е наблюдавана между стоматит и AUC при автоложни пациенти и между увеличение на билирубина и AUC в комбиниран анализ на автоложни и алогенни пациенти.
Фармацевтични данни - Busulfan 6 mg/ml
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Не използвайте компоненти за инфузия, съдържащи поликарбонати, поради несъвместимост с бусулфан.
Флакони 2 години
След отваряне и преди разреждане - 240 mg/ 40 ml флакон
Доказана е химическа и физическа стабилност по време на употреба за 28 дни при 5°C ± 3°C след многократно въвеждане на игла и изтегляне на продукта. Другите времена и условия на съхранение са отговорност на потребителя.
Разреден разтвор
Химическа и физическа стабилност при употреба след разреждане в 5% глюкоза или натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор е била демонстрирана за:
-
8 часа (включително времето за инфузия), когато е съхраняван при 25°C ± 2°C
-
12 часа, когато е съхраняван при 2°C-8°C, последвано от 3 часа съхранение при 25°C ± 2°C (включително времето за инфузия).
От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва веднага след разреждането. Ако не се използва веднага, времето и условията на съхранение при употреба са отговорност на потребителя и не би трябвало да са по-продължителни от гореспоменатите условия, когато разреждането е било извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява в хладилник (2°C–8°C). Разреденият разтвор да не се замразява.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Прозрачни безцветни флакони от стъкло (тип I) с гумена запушалка, покрита с тефлон и запечатани с алуминиева отчупваща се обкатка, съдържащи 10 ml или 40 ml концентрат. Всеки флакон е обвит със свиваемо пластмасово фолио.
Опаковки
Една опаковка съдържа 8 флакона с 10 ml всеки. Една опаковка съдържа един флакон с 40 ml.
Приготвяне на Бусулфан Fresenius Kabi
Трябва да се имат предвид процедурите за правилна работа и изхвърляне на противоракови лекарствени продукти.
Всички процедури на прехвърляне изискват стриктно придържане към асептични техники, като за предпочитане е да се използва безопасна лабораторна камина с вертикален ламинарен поток.
Както и с други цитотоксични съединения, трябва да се подхожда с повишено внимание при работа и приготвяне разтвор на бусулфан:
-
Препоръчва се употребата на ръкавици и защитно облекло.
-
Ако концентрат или разреден разтвор на бусулфан влезе в контакт с кожа или лигавица, незабавно ги измийте обилно с вода.
След многократно въвеждане на иглата и изтегляне на продукта, флаконите с 40 ml поддържат микробна, химическа и физическа стабилност до 28 дни при 5C ± 3°C. Други времена и условия на съхранение са отговорност на потребителя.
Изчисление на количеството бусулфан за разреждане и на разредителя
Бусулфан трябва да се разреди преди употреба или с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, или с 5% инжекционен разтвор на глюкоза.
Количеството на разредителя трябва да бъде 10 пъти по-голямо от обема на концентрата, за осигуряване окончателна концентрация на бусулфан около 0,5 mg/ml. Например:
Количеството на концентрата и разредителя, които ще бъдат приложени, ще бъдат изчислени, както следва:
За пациент с телесно тегло Y kg:
-
Количество бусулфан:
Y (kg) x D (mg/kg)
= А ml бусулфан за разреждане
6 mg/ml
Y: телесно тегло на пациента в kg D: дозата бусулфан (вж. точка 4.2)
-
Количество на разредителя:
(A ml бусулфан) x (10) = B ml разредител
За да приготвите крайния инфузионен разтвор, добавете (A) ml бусулфан към (B) ml разредител (натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или 5% инжекционен разтвор на глюкоза)
Приготвяне на инфузионния разтвор
-
Бусулфан трябва да се приготвя от медицински специалист, като се използват стерилни техники за прехвърляне. Да се използва спринцовка, която не е поликарбонатна, с игла:
-
изчисленият обем концентрат трябва да се изтегли от флакона.
-
съдържанието на спринцовката трябва да се прехвърли в интравенозен сак (или спринцовка), която вече съдържа изчисленото количество избран разредител. Бусулфан трябва винаги да се добавя към разредителя, а не разредителя към
концентрата. Бусулфан не трябва да се поставя в интравенозен сак, който не съдържа натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или 5% инжекционен разтвор на глюкоза.
-
-
Разреденият разтвор трябва да се смеси старателно чрез неколкократно обръщане.
След разреждането 1 ml инфузионен разтвор съдържа 0,5 mg бусулфан. Разреденият концентрат е бистър, безцветен разтвор.
Указания за употреба
Преди и след всяка инфузия промивайте постоянния катетър с около 5 ml натриев хлорид
9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или 5% инжекционен разтвор на глюкоза.
Остатъчният лекарствен продукт трябва да се въведе внимателно в интравенозната система, тъй като бърза инфузия на бусулфан не е била тествана и такава не се препоръчва.
Цялата предписана доза бусулфан трябва да се приложи за два или три часа в зависимост от благоприятния режим.
Малки обеми могат да се прилагат за 2 часа с използване на електрически спринцовки. В такъв случай трябва да се използват инфузионни устройства с минимални деления (т.е. 0,3-0,6 ml), заредени с разтвор на лекарствения продукт преди започване на действителната инфузия на бусулфан и след това промити с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или 5% инжекционен разтвор на глюкоза.
Бусулфан не трябва да се влива едновременно с друг интравенозен разтвор.
С бусулфан не трябва да се използват компоненти за инфузия, съдържащи поликарбонати. Трябва да се използва само бистър разтвор без никакви частици.
Бусулфан флакон с 10 ml е само за еднократна употреба, докато флаконът с 40 ml е многодозов.
Препоръчва се здравните специалисти и крайните потребители да следват най-добрите практики, такива като пробиване перпендикулярно на повърхността на запушалката и в рамките на целевия пръстен, за да се избегне попадане на иглата в крачетата на запушалката, пробиване с подходяща скорост и ограничаване на повторната употреба на игли, за да се намалят рисковете от пробиване и фрагментиране на запушалката.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания за цитотоксични лекарствени продукти.