Tirofiban-Tchaikapharma 0,25 mg/ml concentrate for solution for infusion

Тирофибан-Чайкафарма е показан за превенция на остър коронарен синдром без елевация на ST сегмента (NSTE-ACS) при възрастни пациенти с с последен епизод на болка в гърдите, появила се в рамките на 12 часа, и с ЕКГ промени и/или повишени сърдечни ензими.

Пациентите, които биха се повлияли най-добре от лечение с Тирофибан-Чайкафарма са лицата, подложени на висок риск от развитие на миокарден инфаркт през първите 3-4 дни след началото на острите ангинозни симптоми, включително тези, които е вероятно да се подложат на ранна перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика (РС1). Тирофибан-Чайкафарма е показан и за намаляване на големите сърдечно-съдови събития при пациенти с остър миокарден инфаркт (STEMI), насочени за първична РС1 (вижте точки 4.2 и 5.1)

Тирофибан-Чайкафарма е предназначен за употреба с ацетилсалицилова киселина и нефракциониран хепарин.

Този продукт е предназначен единствено и само за болнична употреба от лекар специалист с опит в лечението на остри коронарни синдроми. Преди употреба Тирофибан-Чайкафарма концентрат за инфузионен разтвор трябва да бъде разреден.

Тирофибан-Чайкафарма трябва да се прилага с нефракциониран хепарин и перорална антитромбоцитна терапия, включително ацетилсалицилова киселина.

При пациенти с NSTE-ACS (остър коронарен синдром без елевация на ST-сегмента), при които терапевтичната стратегия включва ранна инвазивна процедура и които не са планирани за ангиографска интервенция през следващите най-малко 4 и най-много 48 часа след диагностицирането, тирофибан се прилага интравенозно, като инфузия с начална скорост 0,4 микрограма/кг/минута за 30 минути. След това инфузията с тирофибан трябва да продължи с поддържаща скорост от 0,1 микрограма/кг/минута. Той трябва да се прилага с нефракциониран. хеприн (обикновено като интравенозен болус от 5000 единици (U) едновременно със стартирането на терапията с тирофибан. След това прилагането на хепарин продълждава с около 1000 U на час, титрирани въз основа на активираното парциално тромбопластиново време (АРРТ), което трябва да е около два пъти нормалната стойност и перорална антиагрегатна терапия, включваща, но не ограничаваща се със ацетилсалицилова киселина (вж. точка 5.1), освен ако няма противопоказания за приложението й.

При пациенти с NSTE-ACS, планирани да преминат PCI в първите 4 часа от поставянето на диагнозата, или при лица с остър миокарден инфакт, насочени за първично PCI, Тирофибан- Чайафарма трябва да се прилага чрез начален болус от 25 микрограма/кг, приложен за 3 минутен период, последван от продължителна инфузия със скорост от 0,15 микрограма/кг/минута за 12-24 до 48 часа. Тирофибан-Чайкафарма трябва да се прилага с нефракциониран хепарин (виж дозата по-горе) и перорална антиагрегантна терапия, включително, но не само ограничена до ацетилсалицилова киселина (вж. точка 5.1), освен ако не е противопоказан.

Старческа възваст

Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст (виж точка 4.4).

Пациенти с тежка бъбречна недостатъност

При тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 мл/мин) дозата на Тирофибан- Чайкафарма трябва да бъде намалена с 50% (виж точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Не са установени безопасността и ефикасността на Тирофибан-Чайкафарма при деца.

В таблицата по-долу са дадени указания за коригиране на дозата според теглото на пациента.

Тирофибан-Чайкафарма трябва да бъде разреден, съгласно даденото в Инструкции за употреба описание.

*мкг - микрограма

Начало и продължителност па терапията с Тирофибан-Чайкафарма

Препоръчителната продължителност на лечението е поне 48 часа. Инфузията с Тирофибан- Чайкафарма и нефракциониран хепарин може да тече и по време на извършването на коронарна ангиография и трябва да се продължи с най-малко 12 часа и не повече от 24 часа след извършването на ангиопластика/атеректомия. След като пациентът е стабилизиран клинично и лекуващия лекар не планира провеждането на коронарна интервенция, инфузията трябва да се преустанови. Цялата продължителност на лечението не бива да надвишава 108 часа.

Ако пациентът, диагностициран с NSTE-ACS и лекуван чрез инвазивна стратегия бъде подложен на ангиография в рамките на първите 4 часа след поставяне на диагнозата, терапията с Тирофибан-Чайкафарма се провежда в режим с болусни дози от 25 микрограма/кг и трябва да се започне с началото на PCI (перкутанна коронарна интервенция), като е необходимо инфузията да продължи 18-24, до 48 часа.

При пациенти с остър миокарден инфаркт, насочени за първична PCI, доза от 25 микрограма/кг приложена под формата на болус, трябва да се приложи колкото е възможно по-скоро след диагностицирането.

Съпътстваща терапия (нефракциониран хепарин, перорална антиагрегатна терапия)

Лечението с нефракциониран хепарин се започва с интравенозен болус от 5000 U, след което продължава с поддържаща инфузия от 1000 U на час. Дозата на хепарина се титрира за поддържане на активирано парциално тромбопластиново време приблизително два пъти от нормалната стойност.

Преди началото на терапията с Тирофибан-Чайкафарма всички пациенти трябва да получават перорални антиагрегантни лекарства, включително, но не само, ацетилсалицилова киселина, освен ако няма противопоказания за приложението им (виж точка 5.1). Тези лекарства трябва да се прилагат най-малкото докато продължава терапията с Тирофибан-Чайкафарма.

В повечето проучвания, изследващи приложението на Тирофибан-Чайкафарма като допълнение към перктуанна коронарна интервенция (PCI), е прилагана ацетилсалицилова киселина в комбинация с клопидогрел, като перорална антиагрегангна терапия. Ефикасността на Тирофибан-Чайкафарма, в комбинация с празугрел или тикагрелор не е била установена в рандомизирани контролирани проучвания.

Ако е необходимо извършването на ангиопластика (РТСА), хепаринът трябва да се спре след нея и катетърът трябва да се извади, едва когато показателите на коагулацията възстановяват нормалните си стойностни, напр. когато активираното време на съсирване (ACT) е по-малко от 180 секунди (обикновено 2-6 часа след спиране на хепарина).

Инструкции за употреба

Тирофибан-Чайкафарма трябва да бъде разреден преди употреба:

1. Изтеглете 50 мл от контейнера, съдържащ 250 мл физиологичен разтвор (0,9 %) или 5% глюкозен разтвор и ги заместете с 50 мл Тирофибан-Чайкафарма (1 флакон от 50мл) за да постигнете концентрация от 50 мкг/мл. Разклатете добре преди употреба

2. Използвайте според дозовата таблица, дадена по-горе.

Преди употреба, когато разтворът и контейнерът позволяват, парентералните лекарства трябва да се проверяват за наличие на видими частици или за промяна в цвета.

Тирофибан-Чайкафарма трябва да се прилага само интравенозно и може да бъде внасян с нефракциониран хепарин през същия венозен път.

Препоръчва се Тирофибан-Чайкафарма да се прилага с калибрирана инфузионна система, като се използва стерилно оборудване.

Вниманието трябва да е повишено, за да се гарантира, че няма да се допусне удължаване на времетраенето на инфузията с натоварващата/началната доза и че ще се избегне погрешно изчисляване на дозата и скоростта на поддържащата инфузия, съобразно теглото на пациента.

Тирофибан-Чайкафарма е противопоказан при пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или при лица, развили тромбоцитопения по време на по-ранно използване на GP IIb/IIIa рецепторен антагонист.

Тъй като инхибирането на тромбоцитната агрегация увеличава риска от кървене, Тирофибан- Чайкафарма е противопоказан при пациенти със:

• Анамнеза за инсулт в рамките на последните 30 дни или за хеморагичен инсулт, без значение кога е настъпил.

• Доказано вътречерепно заболяване (например неоплазма, артериовенозна малформация, аневризма).

• Активно или прекарано заболяване (в рамките на предходните 30 дни от началото на лечението) клинично значимо кървене (напр. стомашно-чревно кървене).

• Малигнена хипертония.

• Значима травма или голяма интервенция в рамките на последните шест седмици.

• Тромбоцитопения (брой на тромбоцитите < 100 000/мм³), нарушения на функцията на тромбоцитите).

• Нарушения на кръвосъсирването [напр. протромбиново време >1,3 пъти над нормалното INR (международно нормализирано съотношение) > 1,5].

• Тежка чернодробна недостатъчност

Приложението на Тирофибан-Чайкафарма без нефракционира хепарин не се препоръчва.

Има ограничен опит с едновременното приложение на Тирофибан-Чайкафарма и еноксапарин (виж точки 5.1 и 5.2). Едновременното приложение на Тирофибан-Чайкафарма и еноксапарин е свързано с по-висока честота на кървене от устната кухина и пункционниге места, но не и с кръвотечения, според ТIМI** критериите, в сравнение с едновременното прилагане на Тирофибан-Чайкафарма с нефракциониран хепарин. Повишен риск от сериозно кървене, свързано с едновременната употреба на Тирофибан-Чайкафарма и еноксапарин не може да изключи, особено при пациенти, получаващи допълнително нефракциониран хепарин във връзка с провеждане на ангиография и/или перкутанна коронарна интервенция. Ефикасността на Тирофибан-Чайкафарма в комбинация с еноксапарин не е установена. Безопасността и ефикасността на Тирофибан-Чайкафарма, приложен с други нискомолекулни хепарини, не са изследвани.

Няма достатъчно опит с употребата на тирофибан хидрохлорид при пациенти със следните заболявания и състояния, но се предполага повишен риск от кървене. Ето защо тирофибан хидрохлорид не се препоръчва при:

“ TIMIголеми кръвоизливи се дефинират като: понижение на стойностите на хемоглхемоглобина с >50g/l, с или без източник на кървене, вътречерепен кръвоизлив или сърдечна тампонада.TIMIмалки кръвоизливи се дефинрат като: понижение на стойностите на хемоглобина > 30g/1,но ≤ 50g/1с установен източник на кървене или спонтанна макроскопска хематурия, хематемеза или хемоптоза.T1MI„загуба без установен източник на кървене се дефинира като: понижение на стойностите на хемоглобина > 50g/1,но < 50g/Iбез установен източник на кървене.

• Травматична или протрахирана кардио-пулмонална ресуситация, органна биопсия или литотрипсия в рамките на последните две седмици;

• Тежка травма или голяма операция > 6 седмици, но < 3 месеца, преди да се започне терапията;

• Активна пептична язва в рамките на последните три месеца;

• Неконтролирана артериална хипертония (> 180/110 mm Hg);\

• Остър перикардит;

• Активен васкулит или анамнеза за такъв;

• Съмнение за аортна аневризма;

• Хеморагична ретинопатия;

• Окултно кървене от стомашно-чревния тракт или хематурия;

• Тромболитична терапия (вж. точка 4.5);

• Едновременна употреба с лекарства, повишаващи риска от кървене в значителна степен (виж точка 4.5).

Няма терапевтичен опит с приложението на тирофибан хидрохлорид при пациенти, за които е показана тромболитична терапия. Следователно, използването на тирофибан хидрохлорид не се препоръчва при тези обстоятелства.

Инфузията с Тирофибан-Чайкафарма трябва да се спре незабавно, ако възникнат обстоятелства, при които е необходима тромболитична терапия (включително остра оклузия по време на ангиопластика (РТСА) или ако пациентът трябва да се подложи на спешна операция за поставяне на коронарен артериален байпас (CABG) или изисква поставяне на аортна балонна помпа.

Педиатрична популация

Няма клиничен опит с Тирофибан-Чайкафарма при деца, поради което използването му не се препоръчва в детска възраст.

Други предпазни мерки

Няма достатъчно данни по отношение на повторно приложение на Тирофибан-Чайкафарма.

Пациентите трябва да бъдат внимателно следени за поява на кървене по време на лечението с Тирофибан-Чайкафарма. Ако е необходима терапия за овладяване на кървенето, трябва да се обмисли спирането на Тирофибан-Чайкафарма (вж. точка 4.9). В случаи на сериозно или неконтролируемо кървене, приложението на тирофибан хидрохлорид трябва да се преустанови незабавно.

Тирофибан-Чайкафарма трябва да се използва с повишено внимание при следните условия и групи пациенти:

• Скорошно клинично значимо кървене (преди по-малко от една година);

• Пункция на некомпресивен съд в рамките на 24 часа преди приложението на Тирофибан- Чайкафарма;

• Скорошна епидурална процедура (включително лумбална пункция и специална анестезия);

• Тежка остра или хронична сърдечна недостатъчност;

• Кардиогенен шок;

• Лека до умерена чернодробна недостатъчност;

• Брой на тромбоцитите < 150 000/мм³, доказана коагулопатия или смущение в тромбоцитната функция или наличие на тромбоцитопения;

• Стойности на хемоглобин под 11 g/dl или хематокрит < 34%.4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Трябва да се обърне особено внимание при едновременно приложение с тиклопидин, клопидогрел, аденозин, дипиридамол, сулфинпиразон и простациклин.

Ефективност в зависимост от дозата

Приложението на 10 мкг/кг болусни дози тирофибан не показва по-ниска ефективност, относно клинично значимите крайни точки за период от 30 дни, в сравнение с абциксимаб (вж. точка 5.1).

Пациенти в старческа възраст и/или от женски пол, както и пациенти с ниско телесно тегло При пациенти в старческа възраст и/или от женски пол е наблюдавана по-висока честота на усложнения, свързани с кървене, в сравнение съответно с млади пациенти или лица от мъжки пол. При пациенти с ниско телесно тегло има по-висока честота на кървене, в сравнение с пациентите с по-високо телесно тегло. Поради тези причини Тирофибан-Чайкафарма трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти и е необходимо ефектите на хепарина да се следят внимателно.

Нарушена бъбречна функция

Има данни от клинични проучвания, че рискът от кървене се увеличава с намаляване на креатининов клирънс и така също се намалява плазменият клирънс на тирофибан. Пациенти с понижена бъбречна функция (креатининов клирънс < 60 мл/мин), следва да бъдат следени с повишено внимание за кървене по време на лечението с Тирофибан-Чайкафарма и ефектите на хепарина трябва да се проследяват внимателно. При тежка бъбречна недостатъчност дозата на Тирофибан-Чайкафарма трябва да се намали (вж. точка 4.2).

Феморален достъп

По време на лечението с Тирофибан-Чайкафарма има значително увеличение на степента на кървене, особено в областта на феморалната артерия, където се въвежда катетъра. Трябва да се внимава, за да се гарантира, че е прободена само предната страна на феморалната артерия. Артериалният катетър може да се отстрани, когато коагулацията отново се нормализира, например щом активираното време на кръвосъсирване (ACT) е по-малко от 180 секунди (обикновено 2-6 часа след спиране на хепарина).

След премахване на катетъра трябва да се осигури внимателна хемостаза под активно наблюдение.

Общи медицински грижи

Броят на съдовите пункции, както и интрамускулни инжекции трябва да се сведат до минимум по време на лечението с Тирофибан-Чайкафарма. Интравенозният достъп трябва да е на места в тялото, където е възможна компресия. Всички съдови пункции трябва да се документират и следят отблизо. Използването на уринарни катетри, назотрахеална мнтубация и поставянето на назогастрални сонди тръби е необходимо внимателно да се обсъди и преразгледа.

Мониториране на лабораторните показатели

Тромбоцитен брой, нива на хемоглобина и хематокрита трябва да се изследват преди началото на лечението с Тирофибан-Чайкафарма, както и в рамките на първите 2-6 часа от започването на и най-малко веднъж дневно докато трае терапията (или по-често при данни за значимо спадане на стойностите на наблюдаваните показатели). Проследяването на броя тромбоцити трябва да започне по-рано, още през първия час, при пациенти, приемали преди GP IIb/IIIa рецепторни антагонисти (възможно е настъпване на кръстосана реактивност) (вж. точка 4.8). Ако броят тромбоцити спадне под 90 000/мм³, изследването трябва да се повтори с цел да се изключи псевдотромбоцитопения. Ако се потвърди тромбоцитопения, терапията с Тирофибан- Чайкафарма и хепарин е нужно да се преустанови. Пациентите трябва да ce наблюдават за поява на кървене и при необходимост да се проведе съответно лечение (вж. точка 4.9).

Освен това, преди започване на лечението трябва да се определи активираното парциално тромбопластиново време (АПТВ) и антикоагулантните ефекти на хепарина следва да се проследяват внимателно чрез допълнителни изследвания на АПТВ, като в зависимост от тях при необходимост да се коригира дозата му (вж. точка 4.2). Потенциално животозастрашаващи кръвоизливи могат да настъпят, особено когато хепарин се прилага с други лекарствени продукти, влияещи на хемостазата, като GP IIb/IIIa рецепторни антагонисти.

Използването на няколко инхибитора на тромбоцитната агрегация повишава риска от кървене, така както и комбинирането им с хепарин, варфарин и тромболитици. Клиничните и биологичните параметри на хемостазата трябва редовно да се следят.

Чрез exvivo тест на АДФ индуцираната тромбоцитна агрегация е установено, че едновременното приложение на Тирофибан-Чайкафарма и ацетилсалицилова киселина засилва инхибирането на тромбоцитната агрегация в по-голяма степен от ацетилсалициловата киселина самостоятелно. Едновременното приложение на Тирофибан-Чайкафарма и нефракциониран хепарин удължава времето на кървене в по-голяма степен, в сравнение с нефракциониран хепарин, приложен самостоятелно.

Честотата на поява на кървене при едновременното приложение на Тирофибан-Чайкафарма, нефракциониран хепарин, ацетилсалицилова киселина и клопидогрел е подобна на установената при едновременна употреба на нефракциониран хепарин, ацетилсалицилова киселина и клопидогрел (вж. точки 4.4 и 4.8).

Тирофибан-Чайкафарма удължава времето на кървене, но комбинацията на Тирофибан- Чайкафарма с тиклопидин не повлиява допълнително времето на кървене.

Едновременната употреба на варфарин с Тирофибан-Чайкафарма и хепарин е свързана с повишен риск от кървене.

Тирофибан-Чайкафарма не се препоръчва за едновременно приложение с тромболитични лекарства и не трябва да се прилага в рамките на 48 часа след провеждане на тромболитична терапия, както и не се препоръчва едновременната употреба с лекарства, които увеличават риска от кървене до значима степен (например перорални антикоагуланти, други парентерални GP IIb/IIIa инхибитори, декстринови разтвори). Няма достатъчно опит с употребата на тирофибан хидрохлорид в тези условия, въпреки това се предполага повишен риск от кървене.

Няма налични или има ограничени данни от приложението на тирофибан хидрохлорид при бременни жени. Проучвания при животни са недостатъчни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3) Тирофибан-Чайкафарма не се препоръчва по време на бременност, освен ако не е абсолютно наложително.

Не е известно дали Тирофибан-Чайкафарма се екскретира в майчиното мляко.

Наличните фармакодинамични, токсикологични данни при животни са показали екскреция на лекарството с млякото (за детайли вж. т. 5.3). Рискът за новороденото не може да бъде изключен. Трябва да се вземе решение дали да се спре кърменето или да се преустанови лечението с Тирофибан-Чайкафарма, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за майката.

Фертилитетът и репродуктивните способности не са били засегнати в проучвания с мъжки и женски плъхове, третирани с различни дози на тирофибан хидрохлорид (вж. точка 5.3).

Въпреки това проучванията с животни не са достатъчни, за да се направят изводи по отношение на репродуктивната токсичност при хора.

Няма данни, че Тирофибан-Чайкафарма повлиява способността за шофиране и работа с машини.

Резюме на профила на безопасност

Най-честата нежелана реакция по време на терапия с Тирофибан-Чайкафарма съвместно с хепарин, ацетилсалицилова киселина и други перорални тромбоцитни антиагреганти, е кървенето, което обикновено включва леко кожно-лигавично кървене или леко кървене от мястото на поставяне на катетъра.

Описани са също стомашно-чревно, ретроперигонеално, вътречерепно, хемороидално и следоперативно кървене, епидурален хематом в спиналния регион, хемоперикард и белодробен (алвеоларен) кръвоизлив. Честотата на големи TIMI и вътречерепни кръвоизливи по време на пилотните изследвания на Тирофибан-Чайкафарма са < 2,2% и съответно < 0,1%). Най- сериозната нежелана реакция е фатален кръвоизлив.

В основните проучвания, приложението на Тирофибан-Чайкафарма е свързано с тромбоцитопения (брой на тромбоцитите < 90 000/мм³), проявяваща с е при 1,5% от пациентите, лекувани с Тирофибан-Чайкафарма и хепарин. Честотата на тежка тромбоцитопения (брой на тромбоцитите < 50 000/мм³) е 0,3%. Най-честите нежелани лекарствени реакции, свързани с приложението на Тирофибан-Чайкафарма едновременно с хепарин, не включващи кървене са гадене (1,7%), треска (1,5%) и главоболие (1,1 %).

Таблично обобщение на нежеланите лекарствени реакции

В таблица 1 са изброени нежеланите лекарствени реакции, въз основа на данните от шест двойнослепи контролирани клинични проучвания (включващи 1953 пациенти, приемащи Тирофибан-Чайкафарма в комбинация с хепарин), както и нежеланите реакции, докладвани след пускането на лекарството на пазара. Нежеланите лекарствени реакции по системи са изброени в зависимост от честотата, като са класифицирани в следните категории: много чести (> 1/10); чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1000 до < 1/100), редки (> 1/10 000 до < 1/1000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Тъй като данните, установени след пускането на лекарството на пазара, са получени от съобщения на потребителите не е възможно да се определи точната им честата. Затова честотата на тези нежелани реакции се категоризира като неизвестна.

Таблица 1: Нежелани лекарствени реакции, установени в клиничните проучвания и след пускането на лекарството на пазара

*Главно свързан с мястото на катетеризиране

Описание на някои нежелани реакции

Кървене

И при двата режима на приложение на Тирофибан-Чайкафарма - с инфузия от 0,4 мкг/кг/мин и болус от 25 мкг/кг честотата на тежките кръвотечения е ниска и не се увеличава значително.

В проучването PRISM-PLUS честотата на тежки TIMI кръвотечения при приложението на тирофибан в инфузионен режим от 0,4 мкг/кг/мин е 1,4% за тирофибан- в комбинация хепарин и 0,8% само за хепарин. Честотата на TIMI леки кръвоизливи е 10,5% за тирофибан в комбинация с хепарин и 8,0% само за хепарин. Процентът на пациентите, при които се е наложило кръвопреливане, е 4,0% за тези, при които е прилаган тирофибан в комбинация с хепарин, и 2,8% - само за хепарин.

Данни от проучването ADVANCE показват ниска честота на кървене при използването на болусен режим с тирофибан 0,25 мг/мл, която не е значително по-висока от тази при приложението на плацебо. И в двете изследвани групи - с приложение на плацебо и с тирофибан в болусен режим не е имало голямо TIMI кървене и не се е налагало кръвопреливане. TIMI леко кървене при използването на болусен режим на тирофибан е 4% в сравнение с 1% при плацебо групата (р = 0,19).

В проучването Оп-Т1МЕ 2 не е имало значими разлики в честотата на TIMI големи кръвоизливи (3,4% vs. 2,9%, р = 0,58) и TIMI леки кръвоизливи (5,9% vs. 4,4%, р = 0,206) между тирофибан 0,25 мг/мл доза, приложена като болус, и контролната група.

Процентът на големи TIMI кръвоизливи (2,4% vs. 1,6%; р = 0,44) или леки кръвоизливи (4,8 vs. 6,2, р - 0,4), не е бил статистически значим между дозата тирофибан и стандартната доза абциксимаб, като те са били сравнени в проучването MULTISTRATEGY.

Въз основа на оценка на хеморагичните усложнения, проучвани чрез метаанализ (n = 4076 пациенти с остър коронарен синдром), е установено, че тирофибан, приложен като болус, не повишава значимо степента за големи кръвоизливи или тромбоцитопения, в сравнение с плацебо. При сравнение на проучванията за тирофибан, приложен като болус, с тези за абциксимаб, резултатите от индивидуалните проучвания по отношение на големите кръвоизливи не показват значими разлики между двата вида лечение.

Тромбоцитопения

По време на терапията с тирофибан, са наблюдавани по-често остри понижения в броя на тромбоцитите или тромбоцитопения, отколкото в плацебо-групата. Тези понижения са обратими при прекратяване приложението на тирофибан. Остро и тежко понижение в броя на тромбоцитите (брой на тромбоцитите (< 20 000/мм³) е наблюдавало и при пациенти без анамнеза за тромбоцитопения при повторно приложение на GP IIb/IIIa рецепторни антагонисти и може да бъде свързано с треска, субфербилна температура или хеморагични усложнения.

Анализът на проучванията, сравняващи дозата, приложена под формата на болус, спрямо абциксимаб, е показал значително по-нисък ръст на тромбоцитопения при терапия с тирофибан (0,45% vs. 1,7%; OR = 0,31; р = 0,004).

Алергични реакции

Тежки алергични реакции (напр. бронхоспазъм, уртикария), включително анафилактични реакции са настъпвали при началото на лечението (на първи ден) и по време на повторно приложение на тирофибан. Някои от случаите са свързани с тежка тромбоцитопения (брой на тромбоцитите < 10 000/мм³).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Контакти:

Изпълнителна агенция по лекарствата

България

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Непреднамерено предозиране с тирофибан хифрохлорид е регистрирано в хода на клиничните проучвания, до 50 мкг/кг като болусни дози за 3 минути или 1,2 мкг/кг/мин, като първоначална натоварваща инфузия. Предозирането до 1,47 мкг/кг/мин, като поддържаща инфузия също е регистрирано.

Най-честия симптом, свързан с предозирането на лекарството, е кървене, обикновено от лигавиците и локализирането от пункционното място на артериалния съд за сърдечна категоризация, но също така са описани и единични случаи на вътречерепни кръвоизливи и ретроперитонеално кървене (вж. точки 4.4 и 5.1).

Поведението при предозирането с тирофибан хидрохлорид трябва да бъде съобразено със състоянието на пациента и с преценката на лекуващия лекар. Ако е необходимо лечение на кръвоизлив, инфузията с Тирофибан-Чайкафарма трябва да се преустанови. Следва да се обмисли и необходимостта от преливане на кръв и/или тромбоцитна маса. Тирофибан- Чайкафарма може да бъде елиминиран от организма чрез хемодиализа.