Donepezil Accord 10 mg film - coated tablets blisters

Донепезил Акорд е показан за симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция на Алцхаймер.

Възрастни и лица в старческа възраст

Лечението започва с 5 mg/дневно (еднократен дневен прием). Донепезил Акорд трябва да се приема през устата, вечер, непосредствено преди лягане. Дневната доза от 5 mg трябва да се приема в продължение на минимум един месец, с цел да се даде възможност за оценка на най-ранния клиничен отговор към лечението и да се постигнат равновесни концентрации на донепезил хидрохлорид. След едномесечна клинична оценка на лечението с 5 mg дневно, дозата на Донепезил Акорд може да бъде повишена до 10 mg/дневно (еднократен дневен прием). Максималната препоръчителна доза е 10 mg. Дози, по-високи от 10 mg дневно не са били изследвани в клинични проучвания.

Лечението трябва да започне и да бъде наблюдавано от лекар с опит в диагностиката и лечението на деменцията на Алцхаймер. Диагнозата трябва да бъде поставена съгласно приетите ръководства (напр. Диагностичен и статисически наръчник за психични болести (DSM IV), :МКБ 10). Лечението с донепезил трябва да започне само при наличие на болногледач, който редовно да проследява приема на лекарството от пациента. Поддържащото лечение може да продължи докато съществува терапевтичната полза за пациента. Следователно клиничната полза от донепезил трябва да бъде преоценявана регулярно. Прекъсване на лечението трябва да се обмисли, когато вече няма доказателства за наличие на лечебен ефект. Индивидуалният отговор към донепезил не може да бъде предвиден.

При прекъсване на лечението се наблюдава постепенно отслабване на полезните ефекти на Донепезил Акорд.

Бъбречни и чернодробни нарушения:

Подобна схема на дозиране може да бъде следвана и при пациенти с бъбречни нарушения, тъй като клиърънсът на донепезил хидрохлорид не се повлиява от тези състояния.

Поради възможно преекспониране при леки до умерени чернодробни нарушения (вж. точка 5.2), повишаването на дозата трябва да бъде извършено в съответствие с индивидуалната поносимост. Няма данни за приложение при пациенти с тежко чернодробно нарушение.

Деца и юноши

Донепезил Акорд не се препоръчва за употреба при деца и юноши.

Донепезил Акорд е противопоказен при пациенти, които са свръхчувствителни към донепезил хидрохлорид, пиперидинови деривати или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Приложението на Донепезил Акорд при пациенти с тежка деменция на Алцхаймер, други видове деменция или друг вид нарушения на паметта (напр. възрастови когнитивни отклонения), не е било изследвано.

Анестезия: Донепезил Акорд, като инхибитор на холинестеразата, е възможно да засили сукцинилхолин-медиираната мускулна релаксация по време на анестезия.

Сърдечно-съдови заболявания: Поради тяхното фармакологично действие, холинестеразните инхибитори могат да имат ваготонични ефекти върху сърдечната честота (напр. брадикардия). Потенциалът на това действие може да бъде особено важен при пациенти със "сицдром на болния синусов възел" или други надкамерни проводни сърдечни нарушения като синуатриален или атриовентрикуларен блок.

Има съобщения за синкоп и припадъци. При изследване на тези пациенти трябва да се вземе предвид възможността за сърдечен арест или продължителни синусови паузи.

Стомашно-чревни заболявания: Пациенти с повишен риск от развитие на язви, напр. тези с анамнеза за язвена болест или такива, приемащи едновременно нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), трябва да бъдат контролирани за поява на симптоматика. Въпреки това, клиничните проучвания с Донепезил Акорд не показват повишаване на честотата както на пептичната язвена болест, така и на гастро- интестинален кръвоизлив, в сравнение с плацебо.

Урогенитални нарушения: Въпреки че няма наблюдения в клинични изпитвания с Донепезил Акорд, холиномиметиците могат да предизвикат обструктивни нарушения от страна на пикочния мехур.

Неврологични заболявания: Припадъци: Счита се, че холиномиметиците имат способността да предизвикват генерализирани гърчове. От друга страна, конвулсивна активност може да бъде проява на болестта на Алцхаймер.

Холиномиметиците могат да имат потенциала да обострят или индуцират екстрапирамидна симптоматика.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

• НМС е потенциално животозастрашаващо състояние и се характеризира с хипертермия, мускулна ригидност, вегетативна нестабилност, промени в съзнанието и повишени нива на серумната креатинфосфокиназа. Допълнителните симптоми могат да включват миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност;

• Невролептичният малигнен синдром е съобщаван много рядко във връзка с донепезил, и по-специално при пациенти, получаващи едновременно антипсихотици;

• Ако пациентът развие признаци и симптоми, характерни за невролептичен малигнен синдром или има необяснимо висока температура без други клинични прояви на НМС, лечението с донепезил трябва да се прекрати.

Белодробни заболявания: Поради тяхната холиномиметична активност, холинестеразните инхибитори трябва да бъдат назначавани с внимание при пациенти с анамнеза за астма или обструктивни белодробни заболявания.

Приложението на Донепезил Акорд едновременно с други инхибитори на ацетилхолинестеразата, агонисти или антагонисти на холинергичната система трябва да се избягва.

Тежки чернодробни нарушения: Няма данни за приложение при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна интолерантност, наследствена лактазна недостатъчност (Lapp lactase) или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да използват този лекарствен продукт.

Смъртност в клинични изпитвания при съдова деменция

Били са проведени три клинични изпитвания с 6 месечна продължителност за изследване на индивиди, покриващи NINDS-AIREN критериите са вероятна или възможна васкуларна деменция. NINDS-AIREN критериите са създадени за идентифициране на пациенти с деменция, която навярно е свързана единствено със съдови причини и за да се изключат пациентите с болест на Алцхаймер. В първото проучване, процентът на смъртност е бил 2/198 (1,0%) при прием на донепезил хидрохлорид 5 mg, 5/206 (2,4%) при прием на донепезил хидрохлорид 10 mg и 7/199 (3,5%) при прием на плацебо. Във второто проучване, процентът на смъртност е бил 4/208 (1,9%) при прием на донепезил хидрохлорид 5 mg, 3/215 (1,4%) при прием на донепезил хидрохлорид 10 mg и 1/193 (0,5%) при прием на плацебо. В третото проучване процентът на смъртност е бил 11/648 (1,7%) при прием на донепезил хидрохлорид 5 mg 0/326 (0%) при прием на плацебо. Процентът на смъртност общо за трите изследвания е бил 1,7% за групата, приемала донепезил хидрохлорид и е бил числено по-висок от този в групата, приемала плацебо (1,1%), макар тази разлика да не е статистически значима. Големият процент смъртни случаи при пациентите, приемащи или донепезил хидрохлориди или плацебо, изглежда е резултат на различни причини, свързани със съдови заболявания, които могат да бъдат очаквани при тази популация от лица в напреднала възраст, които имат предходни съдови заболявания. Анализ на всички сериозни нефатални и фатални съдови инциденти не показва различия в процента на събитията в групата, приемала донепезил хидрохлорид по отношение на плацебо.

В общата база на проучванията при болест Алцхаймер (n=4146) и когато тези проучвания се обединят в обща база с други проучвания при деменция, включително и изследвания при съдова деменция (n=6888), процентът на смъртност в плацебо групите числено надвишава този в групите, приемали донепезил хидрохлорид.

Донепезил хидрохлорид и/или всеки един от неговите метаболити не инхибира метаболизма на теофилин, варфарин, циметидин или дигоксин при хора. Метаболизмът на донепезил хидрохлорид не се повлиява при едновременно приложение с дигоксин или циметидин. Ин витро изследвания са показали, че цитохром Р450 изоензими ЗА4 и в по-малка степен 2D6 участват в метаболизма на донепезил. Изследвания за лекарствени взаимодействия, проведени в условия ин витро, показват, че кетоконазол и хиниднн, инхибитори на CYP3A4 и съответно на 2D6, инхибират метаболизма на донепезил. Следователно тези и други CYP3A4 инхибитори, като интраконазол и еритромицин и CYP2D6 инхибитори, като флуоксетин, могат да инхибират метаболизма на донепезил. В изследване при здрави доброволци, кетоконазол повишава средните концентрации на донепезил с около 30%. Ензимните индуктори, като рифампицин, фенитоин, карбамазепин и алкохол могат да понижат нивата на донепезил. Докато големината на ефекта на инхибиране или индукция е неизвестен, такива лекарствени комбинации трябва да бъдат използвани с внимание. Донепезил хидрохлорид има способността да взаимодейства с лекарства, притежаващи антихолинергична активност. Имат също вероятност за синергична активност при едновременно лечение, включващо лекарства като сукцинилхолин, други нервно- мускулни блокери или холинергични агонисти или бета-блокиращи агенти, които имат ефекти върху сърдечната проводимост.

Липсва адекватна информация за употребата на донепезил при бременни жени. Изследвания при животни не са показали тератогенен ефект, но са показали пери- и постнатална токсичност (вж. т. 5.3). Потенциалният риск при човека е неизвестен.

Донепезил Акорд не трябва да се използва по време на бременност, освен ако няма абсолютна необходимост.

Донепезил се екскретира с млякото при плъхове. Не е известно дали донепезил хидрохлорид се екскретира с човешката кърма и липсват изследвания при кърмачки. Следователно жени, приемащи донепезил, не трябва да кърмят.

Донепезил има слабо или умерено влияние върху способността за шофирне и работа с машини.

Деменцията може да предизвика нарушения на способността за шофиране или да намали способността за работа с машини. Нещо повече, донепезил може да предизвика умора, замаяност и мускулни крампи, основно при започване на лечението или повишаване на дозата. Лекуващият лекар трябва рутинно да оценява способността на пациентите, приемащи донепезил дали да продължават да шофират или да работят със сложни машини.

Най-честите неблагоприятни реакции са диария, мускулни крампи, умора, повдигане, повръщане и безсъние.

Неблагоприятните реакции, извън докладвани от изолирани случаи, са изброени по- долу, по системи и органи и по честота. Честотите се определят като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направени оценка).

*В изследваните пациенти със синкоп или загуба на съзнание, следва да бъде взета под внимание възможността за сърдечен блок или продължителни синусови паузи (вж. т. 4.4)

**Докладваните халюцинации, патологични сънища, кошмари, възбуда и агресивно поведение са били овладяни чрез намаляване на дозата или прекъсване на лечението ***В случаи на необяснима чернодробна дисфункция, трябва да бъде обмислено прекратяването на приема на Донепезил Акорд.

* * * *Съобщава се, че рабдомиолиза се развива независимо от злокачествения невролептичен синдром и в тясна времева връзка след започване на лечението с донепезил или с повишаване на дозата.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Установената средна летална доза за донепезил хидрохлорид след приложение на единична перорална доза при мишки и плъхове е 45 и 32 mg/kg респективно или средно 225 и 160 пъти по-висока от максималната препоръчвана дневна доза от 10 mg при хора. Дозо-зависими прояви на холинергична стимулация са били наблюдавани при животни и включват намаляване на спонтанните движения, наведена поза, олюляваща се походка, сълзотечение, клонични гърчове, потискане на дишането, саливация, миоза, фасцикулации и понижена телесна температура.

Предозирането с холинестеразни инхибитори може да доведе до холинергична криза, характеризираща се с тежко гадене, повръщане, саливация, изпотяване, брадикардия, хипотония, потискане на дишането, колапс и конвулсии. Възможна е повишена мускулна слабост, която може да доведе до смърт, ако е засегната дихателната мускулатура.

В случай на предозиране, трябва да бъдат приложени общи поддържащи мерки. Третични антихолинергични средства, като атропин, могат да бъдат използвани като антидот при предозиране с Донепезил Акорд. Препоръчва се интравенозно приложение на атропин сулфат, титриран до постигане на ефект: начална доза от 1,0 до 2,0 mg IV с последващи дози според клиничното повлияване.

Атипични реакции от страна на кръвното налягане и сърдечната честота са били докладвани с други холиномиметици, когато са прилагани едновременно с четвъртични антихолинергични средства, като например глюкопиролат. Не е известно дали донепезил хидрохлорид и/или неговите метаболити могат да се отстранят чрез диализа (хемодиализа, перитонеална диализа или хемофилтрация).