Acilesol 20 mg gastro-resistant tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Acilesol 20 mg
Ацилесол таблетки са показани за лечение на:
-
Активна дуоденална язва
-
Активна доброкачествена стомашна язва
-
Симптоматична ерозивна или улцерозна гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).
-
Продължително поддържащо лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест (поддържащо лечение на ГЕРБ)
-
Синдром на Zollinger-Ellison
-
В комбинация с подходящ антибакгериален терапевтичен режим за ерадикация на Helicobacter pylori при пациенти с пептична язвена болест. Вижте точка 4.2
Възрастни/Паииенти е старческа възраст
Активна дуоденална язва и активна доброкачествена стомашна язва: препоръчителната перорална доза за активна дуоденална язва и активна доброкачествена стомашна язва е 20mg веднъж дневно сутрин.
При повечето пациенти с активна дуоденална язва се постига излекуване в рaмките на четири седмици. При малък брой пациенти може да се наложи още четири седмици допълнително лечение, за да се постигне излекуване. При повечето пациенти с активна доброкачествена стомашна язва се постига излекуване до шест седмици. При малък брой пациенти може да се наложи още шест седмици допълнително лечение, за да се постигне излекуване.
Ерозивна или улцерозна гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ): Препоръчителната перорална доза за това състояние е по 20 mg веднъж дневно в продължение на четири до осем седмици.
Продължително лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест (поддържащо лечение на ГЕРБ): За продължително лечение, може да се прилага поддържаща доза Ацилесол 20 mg веднъж дневно в зависимост от терапевтичния отговор на пациента.
Синдром наZollinger-Ellison: Препоръчителната начална доза при възрастни е 60 mg веднъж дневно. Дозата може да се титрира възходящо до 120 mg дневно според индивидуалните нужди на пациента. Доза до 100 mg дневно може да се приложи еднократно дневно. Доза от 120 mg трябва да се приложи, като се раздели на два приема от по 60 mg. Лечението трябва да продължи толкова дълго, колкото е клинично показано.
Ерадикация на Н.pylori: Пациенти с Н.pylori инфекция трябва да проведат ерадикационна терапия. Препоръчва се следната комбинация, която се прилага в продължение на 7 дни:
Ацилесол 20 mg два пъти дневно + кларитромицин 500 mg два пъти дневно и амоксицилин 1 g два пъти дневно.
Спеииални популации
Бъбречно и чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Вижте точка 4.4 за употребата на Ацилесол при лечение на пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Ацилесол не се препоръчва за употреба при деца поради отсъствие на данни за безопасност и ефикасност.
Начин на приложениеПри индикации, изискващи лечение веднъж дневно, Ацилесол таблетки трябва да се приемат сутрин преди хранене; въпреки че е доказано, че нито времето по което се приема, нито приемът на храна оказват влияние върху действието на рабепразол натрий, този режим ще улесни съдействието на болния при лечението.
Пациентите трябва да бъдат предупреждавани, че Ацилесол таблетки не трябва да се дъвчат или раздробяват, а трябва да се поглъщат цели.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1.
-
Бременност.
-
Кърмене.
Симптоматичният отговор спрямо лечението с рабепразол натрий не изключва наличието на малигнен процес в стомаха или хранопровода, поради което възможността за наличие на злокачествено заболяване трябва да се изключи преди началото на лечение с Ацилесол
Пациенти на продължително лечение (особено тези, които се лекуват повече от година) трябва да бъдат поставени под редовно наблюдение.
Не може да бъде изключен риск от реакции на кръстосана свръхчувствителност с други инхибитори на протонната помпа или субституирани бензимидазоли.
Пациентите трябва да бъдат предупреждавани, че Ацилесол таблетки не трябва да се дъвчат или разчупват, а трябва да се поглъщат цели.
Педиатрична популация
Ацилесол не се препоръчва за употреба при деца поради отсъствие на данни за безопасност и ефикасност.
Има съобщения от постмаркетингов опит за дискразии на кръвта (тромбоцитопения и неутропения). В повечето от случаите, при които не може да се установи друга етиология, събитията са били неусложнени и са отзвучали след прекратяване на приема на рабепразол.
В клинични проучвания, както и от постмаркетинговия период са наблюдавани отклонения в стойностите на чернодробните ензими,. В повечето от случаите, при които не може да се установи друга етиология, събитията са били неусложнени и са отзвучали след прекратяване на приема на рабепразол.
Не са установени доказателства за значими проблеми, свързани с безопасността на лекарството при изследване на пациенти със слабо до умерено чернодробно увреждане в сравнение със съответните по възраст и пол контроли с нормална функция. Въпреки това, тъй като няма клинични данни за употребата на рабепразол при лечение на пациенти с тежка чернодробна дисфункция, се препоръчва лекарят да прояви внимание при предписване на лекарството, когато се започва лечение с Ацилесол за първи път при такива пациенти.
Не се препоръчва едновременната употреба на атазанавир с рабепразол (вж. точка 4.5).
Възможно е лечението с инхибитори на протонната помпа, включително рабепразол, да повишат риска от гастроинтестинали инфекции, напр. причинени от Salmonella, Campylobacter и Clostridium difficile (вж. точка 5.1).
Хипомагнезиемия
При пациенти, лекувани с инхибитори на протонната помпа, като рабепразол, в продължение на не по-малко от три месеца и в повечето случаи за една година е наблюдавана тежка форма на хипомагнезиемия. Симптомите на хипомагнезиемията, като умора, тетания, делириум, гърчове, виене на свят и камерна аритмия могат да бъдат сериозни, като в началото могат да бъдат слабо изразени и да се пренебрегнат. При най-засегнатите пациенти, хипомагнезиемията отзвучава след заместителна терапия с магнезий и прекратяване на терапията с ИПП.
За пациенти, при които се очаква провеждане на продължително лечение или които приемат инхибитори на протонната помпа едновременно с дигоксин или лекарства, които могат да причинят хипомагнезиемия (напр. диуретици), медицинският персонал трябва да разгледа възможността за определяне стойностите на магнезий преди започване на лечение с ИПП и периодично по време на лечението.
Инхибиторите на протонната помпа, особено ако се използват във високи дози и за продължителен период от време (> 1 година), могат слабо да повишат риска от фрактури на бедрената кост, костите на китката и прешлените на гръбначния стълб, предимно при пациенти в старческа възраст или при наличието на други известни рискови фактори. Обсервационни проучвания показват, че инхибиторите на протонната помпа като цяло могат да повишат риска от фрактури с 10-40%. Част от това увеличение може да се дължи на други рискови фактори. Пациенти с повишен риск от остеопороза трябва да бъдат наблюдавани и лекувани в съответствие с настоящите клинични ръководства и да приемат витамин D и калций в адекватни дози.
Субакутен кожен лупус еритематодес(SCLE)
Инхибиторите на протонната помпа са свързани с много редки случаи на SCLE. Ако се появят лезии, особено в участъци от кожата, изложени на слънчеви лъчи, и ако те са съпроводени с болки в ставите, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ и медицинският специалист следва да обмисли спиране на приема на Ацилесол. SCLE, настъпил след предходно лечение с инхибитор на протонната помпа, може да увеличи риска от SCLE при употреба на други инхибитори на протонната помпа.
Повлияване на лабораторните резултати
Повишеното ниво на хромогранин A (CgA) може да повлияе на изследванията за невроендокринни тумори. За да се избегне това взаимодействие, лечението с Ацилесол трябва да се спре временно най-малко за 5 дни преди определянето на CgA (вж. точка 5.1). Ако нивата на CgA и гастрина не са се възстановили в референтните си граници след началното определяне, измерването трябва да бъде повторено 14 дни след спиране на лечението с инхибитор на протонната помпа.
Помощни вещества
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т. е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Рабепразол силно и продължително инхибира стомашната киселинна секреция. Може да се появи взаимодействие със съединения, чиято абсорбция зависи от pH. Едновременното прилагане на рабепразол натрий с кетоконазол или итраконазол може значително да понижи антимикотичните плазмени концентрации. Поради това, отделни пациенти може да се нуждаят от наблюдение, за да се определи дали е необходима корекция на дозата, при едновременен прием на кетоконазол или итраконазол с рабепразол..
В клинични проучвания, при едновременно приложение на антиациди с рабепразол, както и в специфично изследване за лекарствено взаимодействие, не са наблюдавани взаимодействия с течни лекарствени форми на антиацидни средства.
Едновременното приложение на 300 mg атазанавир/100 mg ритонавир с омепразол (40 mg веднъж дневно) или 400 mg атазанавир с ланзопразол (60 mg веднъж дневно) при здрави доброволци е довело до съществено намаляване на експозицията на атазанавир. Абсорбцията на атазанавир зависи от pH. Въпреки, че не са проучени, подобни резултати се очакват с други инхибитори на протонната помпа. Ето защо ИПП, включително рабепразол, не трябва да се прилагат едновременно с атазанавир (вж. точка 4.4).
Няма данни за безопасността на рабепразол при бременни жени. При проучвания за репродуктивна способност, проведени върху плъхове и зайци, не са наблюдавани доказателства за нарушаване на фертилитета или увреждане на фетуса, дължащо се на рабепразол натрий, въпреки че се наблюдава слабо фето-плацентарно преминаване при плъхове. Ацилесол е противопоказан за употреба по време на бременност.
КърменеНе е известно дали рабепразол натрий се екскретира в кърмата при хора. Не са провеждани изследвания при кърмещи жени. Рабепразол натрий се екскретира обаче в кърмата на плъхове, поради което Ацилесол не трябва да се използва по време на кърмене.
Въз основа на фармакодинамичните свойства и профила на нежеланите лекарствени реакции, малко вероятно е Ацилесол да наруши способността за шофиране или работа с машини. В случай, че се намали вниманието поради сънливост се препоръчва да се избягва шофиране и работа със сложни машини.
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции по време на контролирани клинични изпитвания с рабепразол са главоболие, диария, болки в корема, астения, флатуленция, обрив и сухота в устата. Повечето проявили се по време на клиничните проучвания нежелани лекарствени реакции са леки до умерени по тежест и преходни по вид.
Следните нежелани събития са съобщени от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит.
Честотите са определени като: много чести (≥ 1/10), чести (≥1/100 до < 1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), неизвестни (не могат да се определят от наличните данни)
| Системо- органни класове | Чести | Нечести | Редки | Много редки | С неизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекция | ||||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Неутропения Левкопения Тромбоцитопения Левкоцитоза | ||||
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност1,2 | ||||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Анорексия | Хипонатрие- мия Хипомагне- зиемия4 | |||
| Психични нарушения | Безсъние | Нервност | Депресия | Обърканост | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие, замайване | Сънливост | |||
| Нарушения на очите | Зрителни нарушения | ||||
| Съдови нарушения | Периферен оток | ||||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Кашлица фарингит Ринит | Бронхит Синузит | |||
| Стомашно- чревни нарушения | Диария Повръщане Гадене Болки в корема Запек Флатуленция Полипи на дъното (фундуса) на стомаха (доброкачествени) | Диспепсия Сухота в устата Оригване | Гастрит Стоматит Вкусови смущения | Микроскопски колит | |
| Хепатобилиарни смущения | Хепатит Жълтеница Чернодробна енцефалопатия3 | ||||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив Зачервяване2 | Сърбеж Изпотяване Булозни реакции2 | Еритема мултиформе, токсична епидермална некролиза (TEN), Синдром на Стивънс- Джонсън (SJS) | Субакутен кожен лупус еритематодес (вж. точка 4.4) | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Неспецифична болка Болка в гърба | Миалгия Крампи на краката Артралгия Фрактура на бедрото, китката или гръбначния стълб (вж. точка 4.4) | |||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Инфекция на пикочните пътища | Интерстициален нефрит | |||
| Нарушения на репродуктивната система и гърдата | Гинекомастия | ||||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Астения Грипоподобно заболяване | Болка в гърдите Втрисане Пирексия | |||
| Изследвания | Увеличени чернодробни ензими3 | Увеличаване на телесното тегло |
1Включително подуване на лицето, хипотония и диспнея
2Еритема, булозни реакции и реакции на свръхчувствителност, които обикновено преминават след преустановяване на лечението.
3Редки съобщения за чернодробна енцефалопатия са получени при пациенти с подлежаща цироза. При лечение на пациенти с тежка чернодробна дисфункция лекарят трябва да прояви внимание при предписване на лекарството, когато за първи път се започва лечение с Ацилесол при тези пациенти (вижте точка 4.4).
4Вижте „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба” (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.
Досега няма опит с преднамерено или случайно предозиране. Максималната установена експозиция не надвишава 60 mg два пъти дневно или 160 mg веднъж дневно. Ефектите обикновено са минимални, характерни за известния профил на нежелани събития и са обратими без необходимост от по-нататъшна медицинска намеса. Не е известен специфичен антидот. Рабепразол натрий се свързва до голяма степен с протеините и поради това не се диализира лесно. Както при всеки случай на предозиране, лечението трябва да бъде симптоматично и да се приложат общо поддържащи мерки.
Фармакологични свойства - Acilesol 20 mg
Фармакотерапевтична група: Лекарство за лечение на пептична язва и гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), инхибитор на протонната помпа. АТС код: А02В С04
Механизъм на действие
Рабепразол натрий принадлежи към групата на антисекреторните съединения, субституираните бензимидазоли, които не показват антихолинергични или Н2 хистамин антагонистични свойства, а потискат стомашната киселинна секреция чрез специфично инхибиране на ензима H7K+-ATPase (киселинна или протонна помпа). Този ефект е дозо-зависим и води до инхибирането както на базалната, така и на стимулираната стомашна киселинна секреция, независимо от стимула. Изследвания при животни показват, че след въвеждането му рабепразол натрий бързо изчезва от плазмата и стомашната лигавица. Като слаба основа рабепразол се абсорбира бързо след всички приложени дози и се натрупва в киселата среда на париеталните клетки. Рабепразол се превръща в активна сулфонамидна форма чрез протонизация и частично взаимодейства с наличните цистеини на протонната помпа.
Клинична ефикасност и безопасност
Антисекреторна активност: След перорално прилагане на рабепразол натрий в доза от 20 mg началото на антисекреторния ефект се появява до един час, като максималният ефект се наблюдава след два до четири часа. Инхибирането на базалната и стимулираната от храна киселинна секреция 23 часа след първата доза рабепразол натрий е съответно 69 % и 82 %, като продължителността на инхибиране трае до 48 часа. Ефектът на инхибиране на рабепразол натрий върху киселинната секреция слабо се повишава при многократно прилагане веднъж дневно, като равновесно състояние на инхибиция се достига след три дни. Когато приложението на лекарството се преустанови, секреторната активност се нормализира за 2 до 3 дни.
Понижената по някакви причини стомашна киселинност, включително поради протонни инхибитори, като рабепразол повишава количеството на бактериите, нормално присъстващи в стомашно-чревния тракт. Възможно е лечението с инхибитори на протонната помпа да повищи риска от гастроинтестинални инфекции, напр. причинени от Salmonella, Campylobacter и Clostridium difficile.
Ефекти върху серумния гастрин: По време на клинични изпитвания пациентите са били лекувани веднъж дневно с 10 или 20 mg рабепразол натрий в продължение на 43 месеца. Серумните нива на гастрина се повишават през първите 2 до 8 седмици, което отразява инхибиторните ефекти върху киселинната секреция и остават стабилни докато продължава лечението.Стойностите на гастрина се връщат към нивата си преди лечението обикновено до 1-2 седмици след преустановяване на терапията.
При биопсични образци от антрум на стомах и фундуса на повече от 500 пациента, приемащи рабепразол или сравнима терапия в продължение до 8 седмици, не са били установени промени в хистологията на ентерохромафиноподобните (ECL) клетки, степента на гастрита, честотата на атрофичен гастрит, чревната метаплазия или разпространението на Н.pylori инфекция. При повече от 250 пациента, проследявани в продължение на 36 месеца на непрекъснато лечение, не е наблюдавана значима промяна в първоначално представените находки.
По време на лечение с антисекреторни лекарствени продукти гастринът в серума се повишава в отговор на понижената киселинна секреция. В резултат на намалената стомашна киселинност се повишава и нивото на CgA. Повишеното ниво на CgA може да повлияе на изследванията за невроендокринни тумори.
Наличните публикувани данни показват, че прилагането на инхибитори на протонната помпа трябва да се преустанови между 5 дни и 2 седмици преди измерване на CgA. Това се прави с цел нивата на CgA, които могат да са лъжливо повишени след лечение с ИПП, да се възстановят до референтните си граници.
Други ефекти: Досега не са били открити системни ефекти на рабепразол натрий върху ЦНС, сърдечно-съдовата и дихателната системи. Рабепразол натрий, прилаган в перорални дози от 20 mg в продължение на 2 седмици, не е оказал ефект върху тироидната функция, метаболизма на въглехидратите или върху циркулиращите нива на паратироидния хормон, кортизола, естрогена, тестостерона, пролактина, холецистокинина, секретина, глюкагона, фоликулостимулиращия хормон, (FSH), лугеинизиращия хормон (LH), ренина, алдостерона или соматотропния хормон.
Изследвания при здрави доброволци показват, че няма клинично значими взаимодействия между рабепразол натрий и амоксицилин. Рабепразол няма неблагопрятно влияние върху плазмените концентрации на амоксицилин или кларитромицин, когато се прилага едновременно с тях с цел ерадикация на Н. pylori инфекция в горната част на гастроинтестиналния тракт.
Ацилесол е ентеросолвентна (стомашно-устойчива) таблетна форма на рабепразол натрий. Тази лекарствена форма е необходима, тъй като рабепразол натрий е киселинно неустойчив. Поради това абсорбцията на рабепразол започва едва след като таблетката напусне стомаха.
Абсорбцията е бърза, като максимални плазмени концентрации на рабепразол натрий се достигат приблизително 3,5 часа след прилагане на доза от 20 mg. Максималните плазмени концентрации (Сmax) на рабепразол и AUC са линейни при дозови граници от 10 mg до 40 mg. Абсолютната бионаличност при перорална доза от 20 mg (в сравнение с интравенозно приложение) е около 52 %, което се дължи до голяма степен на пресистемния метаболизъм. Освен това, бионаличността изглежда не се увеличава при повторно приложение. При здрави доброволци плазменият полуживот е приблизително един час (вариращо от 0,7 до 1,5 часа), а общият телесен клирънс се оценява на 283 ± 98 ml/min. Няма клинично взаимодействие с храна. Нито храната, нито времето на прилагане през деня повлияват абсорбцията на рабепразол натрий.
РазпределениеРабепразол се свързва с плазмените протеини при човека в около 97 %.
Биотрансформация и елиминиранеРабепразол натрий, както и други представители на групата на инхибиторите на протонната помпа (PPI), се метаболизира чрез цитохром Р450 (CYP450) лекарство метаболизираща чернодробна система. Изследвания in vitro на човешки чернодробни микрозоми показват, че рабепразол натрий се метаболизира от изоензимите на CYP450 (CYP2C19 и CYP3A4). При тези изследвания, в очакваните плазмени концентрации, рабепразол нито индуцира, нито инхибира CYP3A4; и въпреки че изследванията in vitro не винаги предсказват състоянието in vivo, тези заключения посочват, че не се очакват взаимодействия между рабепразол и циклоспорин. При хората тиоетер (M1) и карбоксилна киселина (М6) са основни плазмени метаболити със сулфон (M2), докато дезметил-тиоетер (М4) и конюгатът на меркаптуровата киселина (М5) са второстепенни метаболити и се откриват в по-ниски нива. Само дезметиловият метаболит (M3) притежава слаба антисекреторна активност, но не е представен в плазмата.
При еднократна перорална доза от 20 mg рабепразол натрий, маркиран с 14С, с урината не е бил екскретиран непроменен лекарствен продукт. Приблизително 90 % от дозата се елиминира с урината главно като два метаболита: конюгат на меркаптуровата киселина (М5) и карбоксилна киселина (М6), плюс два непознати метаболита. Остатъкът от дозата се открива във фекалиите.
Пол
Съобразно телесното тегло и ръста, няма съществени разлики във фармакокинетичните параметри в зависимост от пола след еднократен прием на 20 mg рабепразол.
Бъбречна дисфункция
При пациенти със стабилна и терминална бъбречна недостатъчност, изискващи поддържаща хемодиализа (креатининов клирънс ≤ 5 ml/min/1,73 m2), разпределението на рабепразол е много сходно с това при здрави доброволци. AUC и Сmax при тези пациенти са с около 35 % по-ниски от съответните им стойности при здрави доброволци. Средното време на полуживот на рабепразол е 0,82 часа при здрави доброволци, 0,95 часа при пациенти по време на хемодиализа и 3,6 часа след диализа. Клирънсът на лекарството при пациенти с бъбречно заболяване, изискващи поддържаща хемодиализа, е приблизително два пъти по-висок отколкото при здрави доброволци.
Чернодробна дисфункция
След еднократен прием на 20 mg рабепразол при пациенти с хронично леко до средно чернодробно увреждане AUC се удвоява и има 2-3 кратно повишаване на времето на полуживот на рабепразол в сравнение със здрави доброволци. Обаче, след прием на доза от 20 mg дневно за 7 дни AUC се повишава едва до 1,5-кратно, а Сmax едва до 1,2-кратно. Времето на полуживот на рабепразол при пациенти с чернодробно увреждане е 12,3 часа в сравнение с 2,1 часа при здрави доброволци. Фармакодинамичният
отговор (контрол на стомашното pH) и при двете групи е клинично сравним.
Пациенти в старческа възраст
При пациенти в старческа възраст елиминирането на рабепразол в известна степен е намалено. След 7-дневен прием на 20 mg рабепразол натрий, AUC приблизително се удвоява, Сmax се увеличава с 60 %, a t1/2 се удължава с приблизително 30 % в сравнение с млади здрави доброволци. Няма доказателства за кумулиране на рабепразол.
Полиморфизъм наCYP2C19
След ежедневен прием на доза от 20 mg рабепразол за 7 дни, CYP2C19 бавните метаболизатори имат параметри AUC и t1/2 приблизително 1,9 и 1,6 пъти по-високи спрямо съответните параметри при екстензивните метаболизатори, докато Сmax се повишава едва до 40%