Nivalin 10mg tablets

Показан е за лечение на:

• слабо до умерено изразена деменция от типа на Алцхаймер;

• заболявания на периферната нервна система (полирадикулоневрит, радикулоневрит, неврит, полиневрит, полиневропатии);

• състояния, свързани с увреждания на предните рогчета на гръбначния мозък (след полиомиелит, миелит, спинална мускулна атрофия);

• церебрална парализа (състояния след мозъчен инсулт, детска церебрална парализа);

• нарушения на нервно-мускулния синапс (миастения гравис, мускулна дистрофия).

Дозировката и продължителността на лечение с галантамин зависят от тежестта на симптомите и индивидуалната чувствителност на пациента към лечението.

Възрастни

Обичайната доза е 10-40 mg, разделена на 2-4 приема.

Болест на Алцхаймер

Препоръчваната начална доза е по 5 mg 2 пъти дневно, за предпочитане със сутрешното и вечерно хранене. След провеждане на 4-седмичен курс на лечение, дозата може да се увеличи до достигане на поддържаща доза от 20 mg дневно, разделена на 2 приема (по 10 mg 2 пъти дневно). Дозата се увеличава в зависимост от клиничната картина и индивидуалната реакция на пациента.

Пациенти с нарушена чернодробна функция

При пациенти с умерено увредена чернодробна функция (степени 7-9 по Child-Plough)е възможно плазмените концентрации на галантамин да се повишат, поради което се препоръчва редуциране на дневната доза до 15 mg.

потребата на галантамин при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child-Plough >9) е противопоказана (вж. точка 4.3).

Пациенти с нарушена бъбречна функция

Галантамин и неговите метаболиги се екскретират чрез бъбреците (вж. точка 5.2). При пациенти с умерена бъбречна недостатъчност дозата не трябва да надвишава 15 mg дневно. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 10 ml/мин) употребата на Нивалин е противопоказана.

Педиатрична популация

Препоръчваната дневна доза при деца е:

• от 6 до 8 години - 5-10 mg дневно;

• от 9 до 11 години - 5-15 mg дневно;

• от 12 до 15 години - 5-25 mg дневно.

Нивалин таблетки се приема перорално по време на хранене. По време на лечението е необходимо да се осигури прием на достатъчно количество течности (вж. точка 4.8).

Продължителност на лечението

Продължителността на лечебния курс варира в широки граници — от няколко седмици до няколко години и зависи от заболяването и индивидуалната поносимост на пациента. При поява на нежелани лекарствени реакции е необходимо дозата да се намали или да се спре лечението за 2-3 дни, след което да продължи с по-ниски дози. Ако лечението се прекъсне за по-дълго време, повторното приложение на Нивалин трябва да започне с най-ниската доза и постепенно да се достигне до оптималната поддържаща доза.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

Тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 10 ml/min);

Тежка чернодробна недостатъчност (степени 10-15 по Child-Plough); Бронхиална астма;

Брадикардия;

AV-блок;

Стенокардия;

Тежка сърдечна недостатъчност (III-IV група по NYHA);

Епилепсия;

Хиперкинезии.

Поради своето фармакологично действие парасимпатикомиметиците могат да окажат ваготонично действие върху сърдечния ритъм - брадикардия, AV-блок (вж. точка 4.8). По тази причина се изисква внимание при прилагане на галантамин при пациенти със синдром на болния синусов възел или други надкамерни нарушения на сърдечната проводимост, както и при пациенти, използващи едновременно лекарствени вещества, забавящи значително сърдечния ритъм, като дигоксин или бета-блокери или при пациенти с некоригиран електролитен баланс (хипер- или хипокалиемия).

Поради това, необходимо е внимание, когато галантамин се прилага на пациенти със

сърдечносъдови заболявалия, напр. в периода непосредствено след прекаран инфарк на

миокарда, новопоявило се предсърдно мъждене, втора или по-висока степен сърдечен блок, нестабилна стенокардия или застойна сърдечна недостатъчност, особено степени III-IV по

NYHA.

Има съобщения за удължаване на QTc при пациенти, прилагащи терапевтични дози галантамин, и за torsadedepointes във връзка с предозиране (вж. точка 4.9). Поради това, галантамин трябва да се използва внимателно при пациенти с удължаване на QTc интервала, при пациенти, лекувани с лекарства, повлияващи QTc интервала, или при пациенти със съответно налично сърдечно заболяване или електролитни нарушения.

При един сборен анализ на плацебо-контролирани проучвания при пациенти с деменция на Alzheimer, лекувани с галантамин, се наблюдава повишена честота на някои сърдечносъдови нежелани събития (вж. точка 4.8).

Поради холиномиметичното си действие галантамин може да повиши стомашната секреция и да предизвика нежелани лекарствени реакции от страна на стомашно-чревния тракт. По-висок риск съществува при пациенти с анамнеза за язвена болест, през възстановителния период след операции на стомаха, и при пациенти на едновременно лечение с нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти. При провеждане на лечение с галантамин тези пациенти трябва да бъдат проследявани за симптоми на активно или окултно стомашно-чревно кървене.

Галантамин трябва да се назначава с внимание при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест.

Не се препоръчва назначаването му при пациенти със затруднения в уринирането, след скорошна резекция на простатната жлеза или пикочния мехур.

Холиномиметиците могат да потенцират ефекта на нервно-мускулните блокери от сукцинилхолинов тип по време на анестезия.

При лечение с холинестеразни инхибитори, включително галантамин, в отделни случаи може да се наблюдава понижаване на телесното тегло. В такива случаи е необходимо да се контролира теглото на пациентите.

Парасимпатикомиметиците притежават известен потенциал за предизвикване на гърчове. Повишена гърчова активност се наблюдава при пациенти с болестта на Алцхаймер.

В редки случаи парасимпатикомиметиците могат да повишат холинергичния тонус и да предизвикат влошаване на симптомите на паркинсонизъм.

Галантамин трябва да се прилага с внимание и в по-ниски дози при пациенти с лека бъбречна недостатъчност, според стойностите на креатининовия клирънс.

Лекарственият продукт съдържа като помощно вещество пшенично нишесте. То може да съдържа само следи от глутен и се счита за безопасно при хора с цьолиакия.

Този лекарствен продукт съдържа като помощно вещество лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо- галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Фармакодинамични взаимодействия

При едновременно приложение на галантамин с други холиномиметици (такива като амбенониум, донепрезил, неостигмин, пиридостигмин или системно прилаган пилокарпин) може да се наблюдава усилване на холиномиметичното им действие, поради което те не трябва да се прилагат едновременно.

Галантамин антагонизира действието на антихолинергични средства (атропин и подобни

субстанции), хексаметоний и други ганглиоблокери, недеполяризиращи мнорелаксанти (тубокурарин).

Възможни са взаимодействия на галантамин при едновременното му приложение с лекарства, които предизвикват забавяне на сърдечния ритъм, като например дигоксин, бета-блокери, блокери на калциевите канали и амиодарон.

Прокаинамид, чието действие се дължи частично на антихолинергичната му активност, не трябва да се употребява едновременно с галантамин, тъй като той може да антагонизира терапевтичния му ефект.

Аминогликозидите (гентамицин, амикацин) могат да намалят терапевтичния ефект на галантамин при myastheniagravis.

Действието на деполяризиращите нервно-мускулни блокери (суксаметоний) може да бъде усилено при едновременно приложение с галантамин, особено в случаите на дефицит на псевдохолинестераза.

Фармакокинетични взаимодействия

При едновременно приложение с храна се забавя скоростта на резорбцията на галантамин, но не се повлиява степента на резорбцията му. Препоръчва се приемане на лекарствения продукт по време на хранене, с цел намаляване на възможните нежелани холинергични ефекти.

Галантамин се метаболизира от чернодробните изоензими CYP3A4 и CYP2D6. Лекарствени вещества, които се метаболизират от същите изоензими, могат да взаимодействат с галантамин на фармакокинетично ниво. Инхибиторите на CYP2D6 (хинидин, пароксетин, флуоксетин) или CYP3А4 (кетоконазол, зидовудин, ритонавир, еритромицин) могат да повлияят на метаболизма на галантамин и да предизвикат повишаване на плазмената му концентрация и съответно на бионаличността му. В тези случаи съществува повишен риск от поява на нежелани лекарствени реакции, поради което се препоръчва понижаване на поддържащата доза галантамин.

Циметидин може да повиши бионаличността на галантамин.

Галантамин не оказва влияние върху фармакокинетиката на варфарин.

Няма достатъчно клинични данни за безопасност от прилагането на галантамин по време на бременност, поради което употребата му не се препоръчва.

Няма данни за екскретирането на галантамин в кърмата. Не са извършвани клинични проучвания върху кърмещи жени, поради което не се препоръчва приложение на продукта в периода на кърмене.

Експерименталните проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие.

Нивалин може да предизвика нарушение на зрението, сънливост, световъртеж, особено в началото на лечението. В тези случаи се препоръчва избягване на шофиране и работа с машини до преминаване на симптомите.

Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по честота и по система-орган-клас. Честотата по MedDRA отговаря на: много чести (>1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до < 1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Най-честите нежелани лекарствени реакции са свързани с фармакодинамиката на активното вещество галантамин и основно могат се проявят чрез никотинови или по-рядко - мускаринови ефекти, характерни за фармакологичния клас.

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: загуба на апетит, анорексия;

Нечести: дехидратация.

Психични нарушения

Чести: халюцинации, депресия;

Нечести: зрителни и слухови халюцинации.

Нарушения на нервната система

Чести: замайване, сомнолентност, синкоп, тремор, главоболие, летаргия;

Нечести: парестезии, дисгеузия, хиперсомния.

Нарушения на очите

Нечести: замъглено зрение.

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: тинитус.

Сърдечни нарушения

Чести: брадикардия;

Нечести: суправентрикуларни екстрасистоли, атриовентрикуларен блок I степен, синусова брадикардия, палпитации.

Съдови нарушения

Чести: хипертензия;

Нечести: хипотензия, топли вълни.

Стомашно-чревни нарушения

Много чести: гадене, повръщане;

Чести: абдоминални болки, абдоминални болки в горната част, диария, диспепсия, стомашен дискомфорт, чревен дискомфорт;

Нечести: повдигане;

С неизвестна честота: засилване на чревната перисталтика.

Хепатобилиарни нарушения

Редки: хепатити.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: хиперхидроза.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: мускулни спазми;

Нечести: мускулна слабост.

Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: астения, умора, слабост.

Изследвания

Чести: понижаване на телесното тегло;

Нечести: повишени стойности на чернодробните ензими.

Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервениии

Чести: падания.

Признаците и симптомите на предозиране с галантамин са сходни с тези на предозиране с други парасимпатикомиметици. Тези ефекти обикновено засягат ЦНС, парасимпатикусовата нервна система и нервно-мускулните синапси. Освен мускулна слабост или фасцикуларни може да се проявят някои или всички признаци на холинергична криза: изразено гадене, повръщане, еластични болки в областта на корема, диария, слюноотделяне, сълзене, повишено потене, брадикардия, хипотензия, колапс и гърчове. Изразената мускулна слабост, заедно с хиперсекреция на лигавицата на трахеята и бронхоспазъм, може да доведат до остър респираторен дистрес синдром.

Необходимо е да се контролират респираторните и сърдечно-съдови функции. Лечението е симптоматично. При перорално предозиране с продукта, ако пациентът е в съзнание, се прави лаваж.

Като антидот може да се използва атропин в доза от 0,5 до 1 mg венозно и дозата да се повтори в зависимост от клиничната симптоматика.