Quofenix 450 mg - Tablet

Quofenix е показан за лечение на следните инфекции при възрастни:

• остри бактериални инфекции на кожата и меките тъкани и структурата на кожата (acute bacterial skin and skin structure infections, ABSSSI)

• пневмония, придобита в обществото (community-acquired pneumonia, CAP)

  когато се счита за неподходящо да се използват други антибактериални средства, които често се препоръчват за първоначално лечение на тези инфекции (вж. точки 4.4 и 5.1).

  Трябва да се вземе предвид официалното ръководство за правилна употреба на антибактериални средства.

Дозировка

Препоръчителната схема е делафлоксацин 450 mg перорално на всеки 12 часа с обща продължителност от 5 до 14 дни за ABSSSI и 5 до 10 дни за CAP по преценка на лекаря. Таблетките делафлоксацин могат да се приемат със или без храна.

Специална популация

Старческа възраст

Не се изисква корекция на дозата. Както при останалите флуорохинолони пациентите на възраст над 60 години са в повишен риск от развитие на тежки увреждания на сухожилията, включително руптура на сухожилията (вж. точки 4.4 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с лека до тежка степен на бъбречно увреждане (вж. точка 5.2). Quofenix не се препоръчва при пациенти в терминален стадий на бъбречна болест (End Stage Renal Disease, ESRD).

Чернодробно увреждане

Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Quofenix е противопоказан при деца и юноши. Начин на приложение

Перорално приложение.

Таблетките трябва да се гълтат и могат да се приемат със или без храна.

Пациентът трябва да пие достатъчно количество течности, докато приема Quofenix.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Свръхчувствителност към флуорохинолонови или хинолонови антибактериални лекарствени продукти.

Анамнеза за нарушения на сухожилията, свързани с приложение на флуорохинолон. Бременност, жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция, и жени, които кърмят (вж. точка 4.6).

Деца или юноши на възраст под 18 години (вж. точка 4.2).

Употребата на делафлоксацин трябва да се избягва при пациенти, които са имали сериозни нежелани реакции в миналото при използване на продукти, съдържащи хинолони или флуорохинолони (вж. точка 4.8). Лечението на тези пациенти с делафлоксацин трябва да бъде започнато само при липса на алтернативни варианти на лечение и след внимателна оценка на ползите/рисковете (вж. също точка 4.3).

Контрацепция

Ако се лекуват полово зрели жени, трябва да се използва ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 4.6).

Аневризма и дисекaция на аортата и регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи

Епидемиологични проучвания съобщават за повишен риск от аортна аневризма и дисекация, особено при пациенти в старческа възраст, както и от регургитация на аортната и митралната клапа след прием на флуорохинолони. Съобщени са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради руптура(включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи при пациенти, приемащи флуорохинолони (вж. точка 4.8).Следователно флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след обмисляне на други терапевтични възможности при пациенти със семейна анамнеза за аневризма или вродено заболяване на сърдечните клапи, или при пациенти, диагностицирани с предварително съществуваща аортна аневризма и/или аортна дисекация или заболяване на сърдечните клапи, или при наличие на други рискови фактори или състояния, предразполагащи

• както за аневризма, така и за дисекация на аортата и за регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (например нарушения на съединителната тъкан, напр. синдром на Marfanили синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония, ревматоиден артрит) или допълнително

• при аневризма и дисекция на аортата (напр. съдови нарушения, напр. артериит на Takayasu или гигантоклетъчен артериит, или известна атеросклероза, или синдром на Sjögren) или допълнително

• при регургитация / недостатъчност на сърдечните клапи (напр. инфекциозен ендокардит).

Рискът от аневризма и дисекация на аортата и тяхната руптура може също да се повиши при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.При внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ в случай на остра диспнея, поява на сърцебиене (палпитации) или развитие на оток на корема или долните крайници.

Тендинит и руптура на сухожилията

Тендинит и руптура на сухожилията (особено на, но не само, ахилесовото сухожилие), понякога двустранни, могат да се появят още в рамките на 48 часа след началото на лечението с хинолони и флуорохинолони и се съобщава, че възникват дори до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и руптура на сухожилията се увеличава при по- възрастни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантации на солидни органи и тези, лекувани едновременно с кортикостероиди. Следователно трябва да се избягва съпътстващата употреба на кортикостероиди. При първи признак на тендинит (например болезнено подуване, възпаление) лечението с делафлоксацин трябва да бъде прекратено и да се обмисли алтернативно лечение. Засегнатият(ите) крайник(ци) трябва да се лекува(т) по подходящ начин (например имобилизация). Кортикостероиди не трябва да се използват при признаци на тендинопатия(вж. точка 4.8).

Периферна невропатия

Съобщени са случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезия, хипестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорохинолони. Пациентите, подложени на лечение с делафлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират лекаря си, преди да продължат лечението, ако се развият симптоми на невропатия като болка, парене, изтръпване, скованост или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо състояние (вж. точка 4.8).

Въздействие върху централната нервна система

Флуорохинолоните се свързват с повишен риск от реакции от страна на централната нервна система (ЦНС), включително: конвулсии и повишено вътречерепно налягане (включително псевдотумор церебри) и токсична психоза. Флуорохинолоните може да причинят и реакции от страна на ЦНС като нервност, възбуда, безсъние, тревожност, кошмари, параноя, замаяност, объркване, тремор, халюцинации, депресия и суицидни мисли или действия. Тези нежелани реакции може да се появят след първата доза. Ако тези реакции настъпят при пациенти, получаващи делафлоксацин, приемът на делафлоксацин трябва да се прекрати незабавно и да се предприемат подходящи мерки. Делафлоксацин трябва да се използва, когато ползите от лечението надвишават рисковете при пациенти с известни или подозирани заболявания на ЦНС (например тежка мозъчна артериоза, епилепсия) или при наличие на други рискови фактори, които могат да предпочетат припадъци или да понижат прага на припадъците.

Екзацербация на миастения гравис

Флуорохинолоните имат невромускулна блокираща активност и могат да изострят мускулната слабост при хора с миастения гравис. Постмаркетинговите сериозни нежелани реакции, включително смъртни случаи и необходимост от подпомагане на дишането, са асоциирани с

употребата на флуорохинолон при хора с миастения гравис. Употребата на делафлоксацин не се препоръчва при пациенти с известна анамнеза за миастения гравис.

Заболяване, свързано с Clostridioides difficile

Съобщено е за заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile, при лица, на които са прилагани почти всички системни антибактериални лекарствени продукти с тежест, варираща от лека диария до колит с летален изход. При всички пациенти, които страдат от диария, трябва да се обмисли заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile. Ако се подозира или потвърди заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile, лечението с делафлоксацин трябва да бъде прекратено и да се обмислят подходящи подържащи мерки заедно със специфичното антибактериално лечение за C. difficile.

Лекарствените продукти, забавящи перисталтиката, са противопоказни, ако се подозира заболяване, асоциирано с Clostridioides difficile.

Реакции на свръхчувствителност

Пациентите с известна свръхчувствителност към делафлоксацин или други флуорохинолони не трябва да приемат Quofenix (вж. точка 4.3). Съобщени са сериозни и понякога с летален изход (анафилактични) реакции на свръхчувствителност при пациенти, получаващи флуорохинолонови антибактериални лекарствени продукти. Преди започване на терапията с делафлоксацин трябва да се направи внимателно проучване за предишни реакции на свръхчувствителност към други хинолонови или флуорохинолонови антибактериални лекарствени продукти. Ако се появи анафилактична реакция към делафлоксацин, лекарственият продукт трябва да бъде спрян незабавно и да се започне подходяща терапия.

Пациенти с бъбречно увреждане

Безопасността и ефикасността на препоръчителната доза при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане са клинично оценени при малък брой пациенти. Делафлоксацин трябва да се използва при такива пациенти, когато се счита, че очакваната клинична полза надвишава потенциалния риск. Клиничният отговор към лечението и бъбречната функция трябва да се проследяват внимателно при тези пациенти.

Пероралното прилагане на делафлоксацин при пациенти с тежко бъбречно увреждане и ниско телесно тегло могат да доведат до повишени системни експозиции. Quofenix не се препоръчва при пациенти с ESRD.

Ограничения на клиничните данни

В двете основни изпитвания при ABSSSI видовете лекувани инфекции се ограничават само до целулит/еризипел, абсцеси и инфекции на рани. Други видове кожни инфекции не са проучвани. В проучванията не са включени пациенти с токсичен шок, неутропения (брой на неутрофилите < 500 клетки/ mm³) или силно имунокомпрометирани пациенти. Има ограничен опит при пациенти на възраст > 75 години.

CAP популацията обаче е по-възрастна от тази, проучвана при ABSSSI (48,3 % от пациентите са били ≥ 65 години и 23,9% ≥ 75 години). В проучването за CAP 90,7 % от пациентите са имали оценка CURB-65 ≤2. 69,3% от пациентите обаче са категоризирани към PORT клас III, а 30,7% от пациентите имат PORT индекс > III.

Продължителни, инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции

Много редки случаи на продължителни (продължаващи с месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни и понякога множество системи на организма (мускулно-скелетна, нервна, психиката и сетивата) са съобщени при пациенти, които приемат хинолони и флуорохинолони, независимо от

възрастта им и предварително съществуващите рискови фактори. Приложението на делафлоксацин трябва да бъде спряно незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция и пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат с лекаря, предписал лекарството, за консултация.

Суперинфекция

Нечувствителните на флуорохинолони микроорганизми могат да причинят суперинфекция при употреба на делафлоксацин. Ако се появи суперинфекция по време на терапия, трябва да се предприемат подходящи мерки.

Дисгликемия

Както при всички хинолони, са съобщени отклонения на стойностите на глюкозата в кръвта, включително хипогликемия и хипергликемия (вж. точка 4.8), обикновено при пациенти с диабет, получаващи съпътстващо лечение с перорално хипогликемично средство (например глибенкламид) или с инсулин. Съобщени са случаи на хипогликемична кома. При пациенти с диабет се препоръчва внимателно проследяване на стойностите на глюкозата в кръвта.

Няма налични данни за тежки случаи на хипогликемия, водещи до кома или смърт след употреба на делафлоксацин.

Сериозни булозни кожни реакции

При други флуорохинолони са съобщени случаи на булозни кожни реакции като синдром на Stevens-Johnson или токсична епидермална некролиза. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат незабавно с лекаря си преди продължаване на лечението, ако възникнат кожни и/или мукозни реакции.

Пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа

Пациентите с фамилна анамнеза или действителен дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа са предразположени към хемолитични реакции при лечение с други хинолони. Следователно делафлоксацин трябва да се използва внимателно при тези пациенти.

Този лекарствен продукт съдържа 39 mg натрий на таблетка, което се равнява на 2% от препоръчвания от СЗО максимален дневен прием на 2 g натрий за възрастен.

Ефект на други лекарствени продукти върху делафлоксацин

Активно вещество с хелиращи свойства: антиациди, сукралфат, метални катиони, мултивитамини

Флуорохинолоните образуват хелати с алкални земни и преходни метални катиони. Пероралното приложение на делафлоксацин с антиациди, съдържащи алуминий или магнезий, със сукралфат, с метални катиони като желязо или с мултивитамини, съдържащи желязо или цинк, или с формули, съдържащи двувалентни и тривалентни катиони като диданозин буферирани таблетки за перорална суспензия или прах за перорален разтвор за педиатрични пациенти, може значително да повлияе на абсорбцията на делафлоксацин, което води до системни концентрации, значително по-ниски от желаните. Следователно делафлоксацин трябва да се приема поне 2 часа преди или 6 часа след тези лекарствени продукти.

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечение с делафлоксацин.

Бременност

Липсват или има ограничени данни от употребата на делафлоксацин при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Поради липса на данни и находки от неклинични проучвания с терапевтичните експозиции за хора, делафлоксацин е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Не е известно дали делафлоксацин/метаболити се екскретират в кърмата.

Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на делафлоксацин/метаболити в млякото (вж. точка 5.3). Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Кърменето е противопоказано по време на лечение с делафлоксацин.

Фертилитет

Ефектите на делафлоксацин върху фертилитета при хората не са изследвани. Неклиничните проучвания, проведени с делафлоксацин при плъхове, не показват вредни ефекти по отношение на фертилитета или репродуктивната способност (вж. точка 5.3).

Quofenix повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани лекарствени реакции (напр. замаяност, главоболие, зрителни нарушения) могат да влошат способността на пациента да се концентрира и да реагира и следователно могат да представляват риск в ситуации, в които пациентът управлява автомобил или машина или извършва други дейности, изискващи внимание и координация.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани лекарствени реакции, съобщени при ABSSSI проучвания (фаза 2 и 3) и CAP (проучване фаза 3) с експозиция на делафлоксацин, интравенозна или перорална лекарствена форма, са диария, гадене и хипертрансаминаземия (съответно 5,86% и 2,5 %), които са с лек до умерен интензитет.

Табличен списък на нежеланите реакции

Следните нежелани реакции са идентифицирани в четири сравнителни проучвания при ABSSSI фаза 2 и 3 и едно прочване при CAP фаза 3, класифицирани по предпочитан термин, системо- органен клас и по честота. Честотите се определят като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до

< 1/10); нечести (≥ 1/1000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000); много редки (< 1/10 000).

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

*Много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, които засягат няколко, понякога множество, системо-органни класове и сетива (включително реакции като тендинит, руптура на сухожилия, артралгия, болка в крайниците, нарушена походка, невропатии, свързани с парестезия и невралгия, , умора, психични симптоми (включително нарушения на съня, тревожност, паник атаки, депресия и суицидна идеация), увреждане на паметта и концентрацията и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието) са съобщени във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони в някои случаи, независимо от предварително съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).

** При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради руптура (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Най-високата дневна перорална доза, приложена в клиничните проучвания, е 1600 mg; пациентите, които приемат тази доза, не са имали никакви нежелани лекарствени реакции или значими находки от клинични лабораторни изследвания по време на проучването. Лечението при предозиране с делафлоксацин трябва да включва наблюдение и общи поддържащи мерки.