Sagilia 1 mg tablets

САГИЛИЯ е показан при възрастни за лечение на идиопатична Болест на Паркинсон като монотерапия (без леводопа) или като добавъчна терапия (с леводопа) при пациенти с флуктуация в симптоматиката в края на междудозовия интервал.

Препоръчителната доза разагилин е 1 mg (1 таблетка САГИЛИЯ) веднъж дневно, приемана със или без леводопа.

Пациенти в старческа възраст:

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти в старческа възраст, (вижте точка 5.2)

Педиатрична популация:

безопасността и ефикасността на разагилин при деца и юноши не е установена. Няма съответна употреба на разагилин в педиатричната популация за показанието Болест на Паркинсон.

Чернодробно увреждане:

Разагилин е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вижте точка 4.3). Употребата на разагилин при пациенти с умерено чернодробно увреждане трябва да се избягва. Необходимо е внимание при започване на лечение с разагилин при пациенти с леко чернодробно увреждане. В случай на прогресиране от леко към умерено чернодробно увреждане, приемът на разагилин трябва да бъде преустановен (вижте точка 4.4 и 5.2).

Бъбречно увреждане:

Не са необходими специални предпазни мерки при пациенти с бъбречно увреждане.

Перорално приложение.

САГИЛИЯ може да бъде приемана със или без храна.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6,1.

Едновревеменното лечение с други моноаминооксидазни (МАО) инхибитори (включително медицински и природни продукти без рецепта, например жълт кантарион) или петидин (вижте точка 4.5). Трябва да изминат най-малко 14 дни след преустановяване приема на разагилин до започване на лечение с МАО инхибитори или петидин.

Разагилин е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Съпътстваща употреба на разагилин с други лекарствени продукти

Едновревеменното приложение на разагилин и флуоксетин или флувоксамин трябва да се избягва (вижте точка 4.5). Трябва да изминат поне пет седмици между преустановяването на лечението с флуоксетин и започване на лечението с разагилин. Трябва да изминат поне 14 дни между преустановяване приема на разагилин и започване на лечение с флуоксетин или флувоксамин.

Не се препоръчва съпътстващата употреба на разагилин и декстрометорфан или симпатикомиметици, подобни на тези, присъстващи в назалните и перорални деконгестанти или лекарствени продукти срещу простуда, съдържащи ефедрин или псевдоефедрин (вж. точка 4.5).

Съпътстваща употреба на разагилин и леводопа

Тъй като разагилин засилва ефектите на леводопа, нежеланите реакции на леводопа може да се увеличат и предварително съществуващата дискинезия да се обостри. Понижаването на дозата на леводопа може да облекчи тази нежелана реакция.

Има съобщения за хипотензивни ефекти при съпътстващ прием на разагилин с леводопа. Пациентите с Паркинсонова болест са особено уязвими към нежеланите реакции на хипотония поради съществуващите проблеми с походката.

Допаминергични ефекти

Прекомерна дневна сънливост (ПДС) и епизоди на внезапно заспиване (В3)

Разагилин може да предизвика дневна сънливост, сомнолентност и, понякога, особено ако се използва с други допаминергични лекарствени продукти - заспиване по време на ежедневни дейности. Пациентите трябва да бъдат информирани за това и посъветвани да внимават при шофиране или работа с машини по време на лечението с разагилин. Пациентите, които са имали сомнолентност и/или епизод на внезапно заспиване, трябва да се въздържат от шофиране и работа с машини (вж. точка 4.7).

Разстройства на контрола върху импулсите (РКИ)

При пациенти, лекувани с допаминови агонисти и/ или допаминергични средства могат да се появят РКИ. Подобни съобщения за РКИ са получавани и в постмаркетинговия опит за разагилин. Пациентите трябва да бъдат проследявани редовно за развиване на разстройства в контрола на импулсите. Пациентите и хората, които се грижат за тях, трябва да бъдат наясно с поведенческите симптоми на разстройствата в контрола на импулсите, които са наблюдавани при пациенти, лекувани с разагилин, включително случаи на компулсии, натрапчиви мисли, патологично влечение към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, импулсивно поведение и компулсивно харчене или пазаруване.

Меланом

Ретроспективно кохортно проучване предполага възможен повишен риск от меланом при употребата на разагилин, особено при пациенти с по-голяма продължителност на експозиция на разагилин и/ или лекувани с по-високата кумулативна доза разагилин. Всяко подозрително увреждане на кожата трябва да бъде оценено от специалист. Поради това пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицински преглед, ако се установи нова или променяща се кожна лезия.

Чернодробно увреждане

Необходимо е повишено внимание при започване на лечение с разагилин при пациенти с леко

чернодробно увреждане. Трябва да се избягва употребата на разагилин при пациенти с умерено чернодробно увреждане. В случай на прогресиране от леко към средно чернодробно увреждане, приемът на разагилин трябва да бъде преустановен (вж. точка 5.2).

МАО инхибитори

Разагилин е противопокана съвместно с други МАО инхибитори (включително медицински и природни продукти без рецепта, например жълт кантарион), тъй като може да съществува риск от неселективно МАО инхибиране, което може да доведе до хипертонична криза (вижте точка 4.3).

Петидин

Сериозни нежелани лекарствени реакции са съобщавани при съвместната употреба на петидин и МАО инхибитори включително друг селективен МАО-В инхибитор. Съвместното приложение на разагилин и петидин е противопоказано (вижте точка 4,3).

Симпатикомиметици

Съществуват съобщения за лекарствени взаимодействия при съвместно приложение на МАО инхибитори и симпатикомиметични лекарствени продукти. Поради това, във връзка с МАО инхибиторната активност на разагилин, едновременното приложение на разагилин и симпатикомиметици, като тези, съдържащи се в назалните и пероралните деконгестанти, или лекарствени продукти за простуда, съдържащи ефедрин или псевдоефедрин, не се препоръчва (вижте точка 4.4).

Декстрометрофан

Съществуват съобщения за лекарствени взаимодействия при едновременно приложение на декстрометорфан и неселективни МАО инхибитори. Поради това, във връзка с МАО инхибиторната активност на разагилин, едновременно приложение на разагилин и декстрометорфан не се препоръчва (вижте точка 4.4).

SNRJ/SSRI/три- и тетрациклични антидепресанти

Едновременното приложение на разагилин и флуоксетин или флувоксамин трябва да се избягва (вижте точка 4.4).

За едновременно приложение на разагилин и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС, SSRI)/ селективни инхбитори на обратното захващане на серотонин/ норадренали (СИОЗСН, SNRI) при клиничните изпитвания вижте точка 4.8.

Сериозни нежелани реакции са съобщавани при едновременно приложение на СИОЗС, СИОЗСН, трициклични/ тетрациклични антидепресанти и МАО инхибитори. Поради това, във връзка с МАО инхибиторната активност на разагилин, антидепресантите трябва да бъдат прилагани внимателно.

Средства, повлияващи активността наCYP1А2

Invitro проучванията на метаболизма показват, че цитохром Р450 1 А2 (CYP1А2) е основният ензим, отговорен за метаболизма на разагилин.

CYPIA2инхибитори

Едновременното приложение на разагилин и ципрофлоксецин (инхибитор на CYP1А2) повишава AUC на разагилин с 83%. Едновременното приложение на разагилин и теофилин (субстрат на CYP1А2) не повлиява фармакокинетиката на никой от продуктите. Поради това, мощните инхибитори на CYP1А2 могат да променят плазмените нива на разагилин и трябва да бъдат прилагани с внимание.

CYP1A2индуктори

Съществува риск от понижаване на плазмените нива на разагилин при пушачи, поради индукция на метаболизиращия ензим CYP1А2.

Други цитохром Р450 изоензими

Invitro проучванията показват, че разагилин в концентрация 1 μg/ ml (еквивалентно на ниво, което представлява 160 пъти средната Сmax ~5.9-8.5 ng/ml при пациенти с Болестта на Паркинсон след многократно дозиране с 1 mg разагилин) не инхибира цитохром Р450 изоензимите, CYP1А2, CYP2A6, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6, CYP2E1, CYP3A4 и CYP4A. Тези резултати показват, че е малко вероятно терапевтичните концентрации на разагилин да предизвикат клинично значимо повлияване на субстратите на тези ензими, (вижте точка 5.3)

Леводопа и други лекарствени продукти за Паркинсонова болест

При пациенти с Паркинсонова болест, получаващи разагилин като допълваща терапия към продължително лечение с леводопа не се наблюдава клинично значим ефект от лечението с леводопа върху клирънса на разагилин.

Едновременното приложение на разагилин и ентакапон повишава пероралния клирънс на разагилин с 28%.

Тирамин/ разагилин взаимодействие:

Резултатите от пет тирамин провокирани изследвания (при доброволци и пациенти с Болест на Паркинсон) в съчетание с резултатите от мониториране на кръвното налягане след хранене в домашни условия (при 464 пациенти, лекувани с 0,5 или 1 mg дневно разагилин или плацебо като добавъчна терапия към леводопа за шест месеца без рестрикции на тирамин) и фактът, че няма съобщения за взаимодействие тирамин/ разагилин при клиничните проучвания, проведени без рестрикции на тирамин, показват, че разагилин може да бъде безопасно прилаган без диетични рестрикции на тирамин.

Липсват данни от употребата на разагилин при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на разагилин по време на бременност.

Неклиничните данни показват, че разагилин инхибира пролактиновата секреция и така би могъл да инхибира лактацията.

Не е известно дали разагилин се екскретира в кърмата при хора. Необходимо е внимание, когато разагилин се приема от майки, които кърмят.

Липсват данни за ефекта на разагилин върху фертилитета при хора. Неклиничните данни показват, че разагилин не повлиява фертилитета.

При пациенти, които получат сомнолентност/епизоди на внезапно заспиване, разагилин може да повлиява в значителна степен способността за шофиране и работа с машини.

Пациентите трябва да бъдат предупредени да не използват опасни машини, включително моторни превозни средства, докато не са достатъчно сигурни, че разагилин не им въздейства по нежелан начин.

Пациентите, лекувани с разагилин, при които се наблюдава сомнолентност и/или епизоди на внезапно заспиване, трябва да бъдат информирани да се въздържат от шофиране или дейности, при които нарушеното внимание може да изложи тях или други хора на риск от сериозно нараняване или смърт (напр. работа с машини), докато придобият достатъчен опит с разагилин допаминергични лекарства, за да преценят дали е засегната или не тяхната дейност по нежелан начин.

При поява на повишена сомнолентност или нови епизоди на заспиване по време на ежедневни дейности (напр. при гледане на телевизия, пътуване в кола и т.н.) по някое време от лечението, пациентите не трябва да шофират или да участват в потенциално опасни дейности.

Пациентите не трябва да шофират, да работят с машини или на голяма височина по време на лечението, ако някога са имали сомнолентност и/или са заспивали без предупреждение преди употребата на разагилин.

Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможни адитивни ефекти от седативни лекарствени продукти, алкохол или други потискащи централната нервна система средства (напр. бензодиазепини, антипсихотици, антидепресанти) в комбинация с разагилин или когато приемат съпътстващи лекарства, които повишават плазмените нива на разагилин (напр. ципрофлоксацин) (вж. точка 4.4).

Обобщение на профила на безопасност

При клиничните проучвания на пациенти с Паркинсонова болест най-често съобщаваните нежелани реакции са: при монотерапия - главоболие, депресия, вертиго и грип (инфлуенца и ринит); при допълващо лечение към терапията с леводопа - дискинезия, ортостатична хипотония, падане, абдоминална болка, гадене и повръщане и пресъхване на устата; при двете схеми на лечение - мускулно-скелетна болка, като болка в гърба и врата и артралгия. Тези нежелани реакции не са свързани с увеличена честота на преустановяване на приема на лекарството.

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Нежеланите реакции са изброени в Таблици 1 и 2 по системо-органен клас и честота, като е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Монотерапия

Табличният списък по-долу включва нежелани реакции, които са били докладвани с по-висока честота, при пациенти, приемащи 1 mg/ден разагилин в плацебо-контролирани проучвания.

Допълваща терапия

Табличният списък по-долу включва нежелани реакции, които са били докладвани с по-висока честота, при пациенти, приемащи 1 mg/ден разагилин в плацебо-контролирани проучвания.

Описание на избрани нежелани реакции

Ортостатична хипотония

При заслепени плацебо-контролирани проучвания се съобщава за тежка ортостатична хипотония при един пациент (0,3%) в рамото на лечение с разагилин (проучвания при приложение като допълваща терапия) и нито един в рамото на лечение с плацебо. Освен това данните от клиничното проучване предполагат, че ортостатична хипотония възниква най-често през първите два месеца на лечението с разагилин и има тенденция да намалява с времето.

Хипертония

Разагилин инхибира селективно МАО-В и не се свързва с повишената чувствителност към тирамин при показаната доза (1 mg/ден). При заслепените плацебо-контролирани проучвания (монотерапия и допълваща терапия) не се съобщава за тежка хипертония при никой от пациентите в рамото на

лечение с разагилин. В постмаркетинговия период при пациенти, приемащи разагилин, са съобщени случаи на повишено кръвно налягане, включително в редки случаи сериозни хипертонични кризи, свързани с поглъщане на неизвестни количества храни, богати на тирамин. В постмаркетинговия период има един случай на повишено кръвно налягане при пациент, използвал офталмичния вазоконстрикгор тетрахидрозолин хидрохлорид, докато е приемал разагилин.

Разстройства на контрола върху импулсите

Съобщен е един случаи на хиперсексуалност при монотерапия в плацебо-контролирано проучване. Следното е било докладвано в посгмаркетинговия период с неизвестна честота: компулсии, компулсивно пазаруване, дерматиломания, синдром на допаминова дисрегулация, разстройство на контрола на импулсите, импулсивно поведение, клептомания, кражби, натрапливи мисли, обсесивно- компулсивно разстройство, стереотипия, хазарт, патологично влечение към хазарта, повишено либидо, хиперсексуалност, психосексуално разстройство, сексуално неприлично поведение. Половината от съобщените случаи на РКИ са оценени като сериозни. Само единични случаи от съобщените случаи не са били излекувани по времето, когато е съобщено за тях.

Прекомерна дневна сънливост (ПДС) и епизоди на внезапно заспиване (ВЗ) Прекомерната дневна сънливост (хиперсомния, летаргия, прекалена отпуснатост, атаки на сънливост, сомнолентност, внезапно заспиване) могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти и/или други допаминергични лечения. За подобен модел на прекомерна дневна сънливост се съобщава в постмаркетинговия период при приложение на разагилин. 9 Съобщава се за случаи на пациенти, лекувани с разагилин и други допаминергични лекарствени продукти, които заспиват, докато се занимават с обичайни ежедневни дейности. Въпреки, че много от тези пациенти са съобщили за сомнолентност, докато са били на лечение с разагилин заедно с други допаминергични лекарствени продукти, някои от тях са забелязали, че не са имали никакви предупредителни признаци, като например прекомерна сънливост, и смятат, че са били будни непосредствено преди събитието. За някои от тези събития се съобщава повече от 1 година след началото на лечението.

Халюцинации

Болестта на Паркинсон се свързва със симптоми на халюцинации и обърканост. Тези симптоми са били наблюдавани също в поетмаркетинговия период при пациенти, страдащи от Паркинсонова болест и лекувани с разагилин.

Серотонинов синдром

При клиничните проучвания с разагилин не е била разрешена съпътстваща употреба на флуоксетин или флувоксамин и разагилин, но следните антидепресанти и дози са били разрешени при проучванията с разагилин: амитриптилин ≤50 mg/дневно, тразодон ≤100 mg/дневно, циталопрам ≤20 mg/дневно, сертралин ≤100 mg/дневно и пароксетин ≤30 mg/дневно (вж. точка 4.5). В постмаркетинговия период се съобщава за случаи на потенциално животозастрашаващ серотонинов синдром, свързан с ажитация, обърканост, ригидност, пирексия и миоклонус при пациенти, лекувани с антидепресанти, меперидин, трамадол, метадон или пропоксифен при съпътстващо лечение с разагилин.

Злокачествен меланом

Честотата на кожен меланом при плацебо-контролираните клинични проучвания е 2/380 (0,5%) в групата на лечение с разагилин 1 mg като допълващо лечение към терапията с леводопа спрямо 1/388 (0,3%) в плацебо групата. В постмаркетинговия период се съобщава за допълнителни случаи на злокачествен меланом. Тези случаи се считат за сериозни във всички доклади.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване: -

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. .Дамян Груев“ №8, София 1303, тел.:+359 2 890 3417 уебсайт: www.bda.bg

Симптомите, съобщавани след предозиране с разагилин при дози в диапазона 3 mg до 100 mg включват хипомания, хипертензивни кризи и серотонинов синдром.

Предозирането може да се асоциира със значимо инхибиране както на МАО-А, така и на МАО-В. При проучване с еднократно дозиране здрави доброволци са получили 20 mg дневно, а при 10-дневно проучване здрави доброволци са получавали 10 mg дневно. Нежеланите реакции са били леки до умерени и не са били свързани с лечението с разагилин. При проучване с повишаване на дозата при пациенти на хронична терапия с леводопа, лекувани с 10 mg дневно разагилин, има съобщения за сърдечно-съдови нежелани реакции (включително хипертония и постурална хипотония), които са изчезнали след преустановяване на лечението. Тези симптоми могат да наподобяват тези, наблюдавани при МАО инхибиторите.

Няма специфичен антидот. В случай на предозиране пациентите трябва да бъдат мониторирани и да се започне подходящо симптоматично и поддържащо лечение.