BisoHEXAL 5 mg film-coated tablets

• есенциална хипертония;

• коронарна болест (ангина пекторис);

• лечение на стабилна, хронична, умерена до тежка сърдечна недостатъчност с понижена систолична камерна функция (фракция на изтласкване ≤ 35%, според ехокардиографията) - в допълнение към АСЕ-инхибитори, и диуретици, и евентуално сърдечни гликозиди (за повече информация вижте точка 5.1).

Лечението трябва да започне с ниски дози, при постепенно и бавно увеличаване. Дозата трябва да се определи индивидуално, особено в зависимост от пулсовата честота и терапевтичния успех.

Есенциална хипертония

Препоръчителната дневна доза е 5 mg бизопрололов фумарат веднъж дневно.

В случаи на лека хипертония (WHO клас I; диастолично налягане под 105 mm Hg) е достатъчно лечение с 2,5 mg бизопрололов фумарат веднъж дневно.

Ако е необходимо, дозата може да бъде увеличена на 10 mg бизопрололов фумарат веднъж дневно. По-нататъшно повишаване на дозата е допустимо само по изключение.

Максималната препоръчителна доза е 20 mg веднъж дневно.

Коронарна болест (ангина пекторис)

Препоръчителната дневна доза е 5 mg бизопрололов фумарат веднъж дневно.

Ако е необходимо, дозата може да бъде увеличена на 10 mg бизопрололов фумарат веднъж дневно. По-нататъшно увеличаване на дозата е допустимо само по изключение.

Максималната препоръчителна доза е 20 mg веднъж дневно.

При пациенти с лека или умерена чернодробна и/или бъбречна дисфункция най-общо не е необходимо коригиране на дозата. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 20 ml/min) и при пациенти с тежка чернодробна дисфункция не трябва да се надвишава дневната доза от 10 mg бизопрололов фумарат.

Пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата.

Педиатрична популация

Няма педиатричен опит с бизопролол, затова не може да бъде препоръчвана употребата му при деца.

Стабилна, хронична, умерена до тежка сърдечна недостатъчност

Пациентите показани за лечение трябва да имат стабилна, хронична сърдечна недостатъчност, без остра декомпенсация през последните 6 седмици и непроменена по същество основна терапия през последните 2 седмици.

Пациентите трябва да се лекуват с оптимална доза АСЕ инхибитор (или друг вазодилататор в случай на непоносимост към АСЕ инхибитори) и диуретик, и евентуално сърдечни гликозиди, преди лечението с бизопролол. Пациентите трябва да са стабилни (без остра недостатъчност) при започване на лечението с бизопролол.

Препоръка

Лекуващият лекар трябва да има опит в лечението на хронична сърдечна недостатъчност. Възможно е да настъпи преходно влошаване на сърдечната недостатъчност, хипотония или брадикардия по време на периода на титриране и след това.

Важно: фаза на титриране

Лечението на стабилна, хронична сърдечна недостатъчност с бизопролол трябва да се започне с постепенно титриране на дозата, както е описано по-долу:

Лечението с бизопролол трябва да започне с постепенно титриране на дозата според следната схема:

• 1,25mgведнъж дневно в продължение на 1 седмица (за тази дозировка са налични други дозови форми);

Ако тази концентрация се понася добре, увеличете на

• 2,5mgведнъж дневно в продължение на 1 седмица;

Ако тази концентрация се понася добре, увеличете на

• 3,75mgведнъж дневно в продължение на 1 седмица (за тази дозировка са налични други дозови форми);

Ако тази концентрация се понася добре, увеличете на

• 5mgведнъж дневно в продължение на 4 седмици;

Ако тази концентрация се понася добре, увеличете на

• 7,5mgведнъж дневно в продължение на 4 седмици;

Ако тази концентрация се понася добре, увеличете на

• 10mgведнъж дневно като поддържаща доза;

След започване на лечението с бизопролол 1,25 mg, пациентите трябва да бъдат наблюдавани в продължение на 4 часа (особено по отношение на кръвно налягане, сърдечна честота, проводни нарушения и признаци на влошаване на сърдечната недостатъчност).

Максималната препоръчителна доза е 10 mg бизопролол_веднъж дневно.

Появата на нежелани реакции може да бъде причина за всеки един пациент да не бъде лекуван с максималната препоръчителна доза. Ако е необходимо, достигнатата доза може също да бъде намалена постепенно. Лечението също така може да бъде прекъснато и да започне отново, както е най-подходящо. По време на фазата на титриране, в случай на влошаване на сърдечната недостатъчност или непоносимост, се препоръчва първо да се намали дозата на бизопролол, или да се спре незабавно при необходимост (в случай на тежка хипотония, влошаване на сърдечната недостатъчност с остър белодробен оток, кардиогенен шок, симптоматична брадикардия или AV блок).

Лечението на стабилна, хронична сърдечна недостатъчност с бизопролол обикновено е дългосрочно лечение.

Лечението с бизопролол не трябва да се спира внезапно, тъй като това може да доведе до преходно влошаване на сърдечната недостатъчност. Ако преустановяването на лечението е наложително, дозата трябва постепенно да се намали (като се редуцира наполовина всяка седмица).

Бъбречна и чернодробна недостатъчност

При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <20 ml/min) и при пациенти с тежко чернодробно увреждане не се препоръчва превишаване на дневната доза от 10 mg бизопролол.

Няма налични данни относно фармакокинетиката при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и чернодробна или бъбречна недостатъчност. Затова повишаването на дозировката при такива пациенти трябва да се извършва с повишено внимание.

Пациенти в старческа възраст Не е необходимо коригиране на дозата.

Педиатрична популация

Няма педиатричен опит с бизопролол, затова не може да бъде препоръчвана употребата му при деца.

Филмираните таблетки трябва да се приемат без да се сдъвкват, с достатъчно течност (напр. чаша с вода) на празен стомах сутрин или със закуската.

Продължителност на приложение

Продължителността на приложение е неограничена и се определя от вида и тежестта на заболяването.

Особено при пациенти с ангина пекторис лечението с бизопролол не трябва да ce прекъсва рязко, а постепенно (напр. за 7-10 дни), тъй като рязкото спиране може да доведе до остро влошаване на клиничната картина при пациента. Ако преустановяването на лечението е наложително, дозата трябва постепенно да се намали (като се редуцира наполовина всяка седмица).

• свръхчувствителност към бизопролол или към някое от помощните вещества, изброени в точка.6;

• остра сърдечна недостатъчност или по време на епизоди на декомпенсация, изискващи интравенозна инотропна терапия;

• кардиогенен шок;

• AV-блок, 2 и 3 степен;

• синдром на болния синусов възел (sick sinus syndrome);

синуатриален блок;

• -симптоматична брадикардия;

• симптоматична хипотония;

• тежка бронхиална астма или тежка хронична обструктивна белодробна болест;

• тежки форми на периферна артериална оклузивна болест или тежки форми на синдрома на Raynaud;

• нелекуван фсохромоцитом (вижте точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба);

• метаболитна ацидоза;

Лечението на стабилна, хронична сърдечна недостатъчност с бизопролол трябва да започва с постепенно титриране на дозата.

Прекратяването на терапията с бизопролол не трябва да се прави внезапно, особено при пациенти с коронарна болест на сърцето, защото това може да доведе до временно влошаване на пациента.

При започване или прекратяване на лечение на стабилна, хронична сърдечна недостатъчност с бизопролол е необходимо редовно наблюдение на пациента.

Все още няма терапевтичен опит в лечението с бизопролол на сърдечна недостатъчност при пациенти със следните заболявания или нарушения:

• инсулин-зависим захарен диабет (тип I);

• сериозно нарушена бъбречна функция;

• сериозно нарушена чернодробна функция;

• рестриктивна кардиомиопатия;

• вродени сърдечни заболявалия;

• хемодинамично значими заболявания на клапите;

• инфаркт на миокарда през последните 3 месеца;

Бизопролол трябва да се прилага с повишено внимание при:

• захарен диабет, показващ големи флуктуации в нивата на глюкозата в кръвта; симптомите на хипогликемия могат да бъдат маскирани;

• строго постене;

• провеждана в момента десенсибилизираща терапия. Както и при другите бета-блокери, бизопролол може да повиши както чувствителността към алергени, така и тежестта на анафилактичната реакция. Терапевтичното приложение на адреналин не винаги дава очаквания ефект по време на лечението с бизопролол;

• AV блок 1-степен;

• ангина на Prinzmetal: наблюдават се случаи на коронарен вазоспазъм. Въпреки високата си бета1 селективност, не може напълно да се изключат пристъпи на ангина при прием на бизопролол от пациенти с ангина на Prinzmetal;

• бронхоспазъм (бронхиална астма, обструктивни белодробни заболявания);

• периферна артериална оклузивна болест. Възможно е влошаване на симптомите, особено в началото на терапията.

Пациенти с псориазис или с лична или фамилна анамнеза за псориазис трябва да приемат бета-

блокер (напр. бизопролол) само след внимателна оценка на съотношението полза/риск.

Лечението с бизопролол може да маскира симптомите на тиреотоксикоза.

При пациенти с феохромоцитом бизопролол трябва да се прилага само след алфа-рецепторна блокада.

Обща анестезия

При пациенти, подложени на обща анестезия бета-блокерите намаляват риска от аритмии и миокардна исхемия по време на въвеждането и интубацията, и постоперативния период. Към настоящия момент се препоръчва поддържането на бета-блокадата да продължава периоперативно. Анестезиологът трябва да е информиран за бета-блокадата, поради възможни взаимодействия с други лекарства, водещи до брадиаритмии, отслабване на рефлекторната тахикардия и понижена рефлекторна способност за компенсиране на кръвната загуба. Ако се счете за необходимо да се преустанови бета-блокерната терапия преди хирургичната операция, това трябва да сс направи постепенно и да се завърши около 48 часа преди анестезията.

Въпреки че кардиоселективните (бета1) бета блокери могат да имат по-малък ефект върху белодробната функция в сравнение с неселективните бета блокери, както при всички бета блокери, те трябва да се избягват при пациенти с обструктивни заболявалия на дихателните пътища, освен ако няма убедителни клинични причини за тяхната употреба. Когато съществуват такива причини, бизопролол може да се използва с повишено внимание. При пациенти с обструктивни заболявания на дихателните пътища лечението с бизопролол трябва да започне с възможно най-ниската доза и пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за нови симптоми (напр. задух, непоносимост към упражнения, кашлица). При бронхиална астма или други хронични обструктивни белодробни заболявания, които могат да причинят симптоми, бронходилататиращата терапия трябва да се прилага едновременно. Понякога може да се наблюдава повишаване на резистентностга на дихателните пътища при пациенти с астма, поради което дозата на бета2 стимуланти може да се наложи да се увеличи.

Употребата на БизоХЕКСАЛ може да доведе до положителни резултати при допинг тестове. Неправилното приложение на БизоХексал за допинг цели може да застраши здравето.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациентите с редки наследствени състояния като галактозна непоносимост, Lapp лактазна недостатъчност или глюкозо- галактозна малабсорбция, не трябва да приемат БизоХЕКСАЛ.

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Комбинации, които не се препоръчват

Клас I антиаритмични лекарства при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност Ефектът върху предсърдно-камерното проводно време може да се потенцира и негативния инотропен ефект да се засили.

Калциеви антагонисти от верапамилов тип и в по-малка степен от дилтиаземов тип:

Негативен ефект върху контрактилитета и предсърдно-камерното провеждане. Интравенозното приложение на калциеви антагонисти от верапамилов тип при пациенти, лекувани с бета- блокери, може да доведе до мощна хипотония и атрио-вентрикуларен блок.

Централно действащи антихипертензивни лекарства

Едновременната употреба с централно действащи антихипертензивни лекарства може да доведе до понижаване на сърдечната честота и сърдечния дебит и до вазодилатация. Рязкото спиране, особено предшестващо прекратяването на бета-блокера, може да повиши риска от “рибаунд-хипертония”.

Комбинации, които трябва да се използват с повишено внимание

Клас I антиаритмични лекарства (напр. хинидин, дизопирамид, лидокаин, фенитоин, флекаинид, пропафенон) при пациенти с есенциална хипертония или коронарна болест Ефектът върху предсърдно-камерното проводно време може да се потенцира и негативния инотропен ефект да се засили.

Калциеви антагонисти от дихидропиридинов тип (напр. фелодипин и амлодипин):

Не може да се изключи вероятността едновременната употреба да повиши риска от хипотония и да повиши риска от допълнително влошаване на вентрикуларната помпена функция при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Клас IIIантиаритмични лекарства (напр. амиодарон):

Може да се потенцира ефектът върху времето на предсърдно-камерно провеждане.

Парасимпатомиметици.

Едновременната употреба може да удължи времето на предсърдно-камерно провеждане и да повиши риска от брадикардия.

Локалните бета-блокери (напр.очни капки за лечение на глаукома) могат да допринесат за засилване на системните ефекти на бизопролол.

Инсулин и перорални антидиабетни лекарства:

Засилване на ефекта на понижаване на глюкозата в кръвта. Блокирането на бета- адренорецепторите може да маскира симптомите на хипогликемия.

Анестетици:

Отслабване на рефлекторната тахикардия и повишаване риска от хипотония (за допълнителна информация вижте точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).

Дигиталисови гликозиди:

Удължаване на времето на предсърдно-камерно провеждане, понижаване на сърдечната честота.

Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС):

НСПВС може да намалят антихипертензивния ефект на бизопролол.

Бета-симпатомиметици:

Комбинацията с бизопролол може да намали ефектите и на двете лекарства. За лечението на алергични реакции може да е необходима повишена доза адреналин.

Симпатомиметици, които активират и бета- и алфа-адренорецепторите:

Комбинирането с бизопролол може да демаскира алфа-адренорецептор медиираните вазоконстрикторни ефекти на тези лекарства, което да доведе до повишаване на кръвното налягане и екзацербация на claudicatio intermittens. Такива взаимодействия се считат за по- вероятни при неселективните бета-блокери.

Едновременната употреба с антихипертензивни агенти както и с други лекарства с потенциал за понижаване на кръвното налягане (напр.трициклични антидепресанти, барбитурати, фенотиазини) може да повиши риска от хипотония.

Комбинации, чието използване трябва да се обмисли

Мефлокин: повишен риск от брадикардия

Моноаминооксидазни инхибитори (с изключение на МАО-В инхибитори):Засилен антихипертензивен ефект на бета-блокера, но също риск от хипертензивна криза.

Бизопролол може да окаже вредно фармакологично въздействие върху бременността и/или фетуса/новороденото дете.

Като цяло, бета-адренорецепторната блокада понижава плацентарната перфузия, което се асоциира със забавяне на растежа, интраутеринна смърт, аборт или преждевременно раждане. Нежелани реакции (напр. хипогликемия и брадикардия) могат да настъпят при фетуса и новороденото дете. Ако лечението с бета-адренорецепторни блокери е необходимо, предпочитат се бета1-селективните адренорецепторни блокери.

Бизопролол не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост. Ако се прецени, че лечението с бизопролол е необходимо трябва да се мониторират утеро-плацентарния кръвоток и феталния растеж. В случай на вредни ефекти върху бременността или фетуса трябва да се обсъди алтернативно лечение. Новороденото дете трябва да се проследява стриктно. Като цяло симптомите на хипогликемия и брадикардия трябва да се очакват през първите 3 дни.

Няма данни за екскреция на бизопролол в кърмата. Поради това не се препоръчва да се кърми по време на лечение с бизопролол.

В проучване при пациенти с коронарна болест на сърцето БизоХЕКСАЛ не нарушава способността за шофиране. Поради индивидуални разлики в реакциите спрямо лекарствения продукт, обаче, нарушения в способността за шофиране на моторно превозно средство или за работа с машини не може да се изключат. Това трябва да се има предвид особено при започване на лечението и при смяна на лечението също и при едновременен прием на алкохол.

Оценката на нежеланите реакции се основава на следната информация за честота:

Психични нарушения

Нечести: депресия, нарушения на съня

Редки: кошмари, халюцинации

Нарушения на нервната система

Чести: замаяност*, главоболие*;

Редки: синкоп

Нарушения на очите

Редки: намалено сълзоотделяне (това трябва да се има предвид при носене на

контактни лещи);

Много редки: конюнктивит

Нарушения на ухото и лабиринта

Редки: нарушен слух

Сърдечни нарушения

Много чести: брадикардия (при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност);

Чести: влошаване на съществуваща сърдечна недостатъчност (при пациенти с

хронична сърдечна недостатъчност);

Нечести: нарушена AV-проводимост, влошаване на съществуваща сърдечна

недостатъчност (при пациенти с хипертония и стенокардия), брадикардия (при пациенти с хипертония и стенокардия)

Съдови нарушения

Чести: усещане за студени или изтръпнали крайници, хипотония;

Нечести: ортостатична хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести: бронхоспазъм при пациенти с бронхиална астма или минала обструктивна

белодробна болест;

Редки: алергичен ринит

Стомашно-чревни нарушения

Чести: гастро-интестинални оплаквания като гадене, повръщане, запек, диария

Симптоми на интоксикация

Съобщени са случаи на предозиране (напр. дневни дози от 15 mg вместо 7,5 mg), при които са наблюдавани предсърдно-камерен блок Ш степен, брадикардия и замаяност. Като цяло най- честите белези при предозиране на бета-блокери са брадикардия, хипотония, бронхоспазъм, остра сърдечна недостатъчност и хипогликемия.

Досега са съобщени само няколко случая на предозиране (максимално: 2000 mg) с бизопролол при пациенти, страдащи от хипертония и/или коронарна болест на сърцето, с отчетени брадикардия и/или хипотония. Всички пациенти са се възстановили.

Има широка индивидуална разлика в чувствителността спрямо еднократна висока доза бизопролол и вероятно пациентите със сърдечна недостатъчност са много чувствителни. По тази причина при тези пацинети е задължително лечението да започва с постепенно повишаване на дозата (възходящо титриране) съгласно схемата, описана в точка 4.2.

Лечение на интоксикация

В случай на предозиране лечението с бизопролол трябва да се преустанови и да се осигури поддържащо и симптоматично лечение.

Ограничени данни показват, че бизопролол трудно се диализира.

Въз основа на очакваните фармакологични ефекти и препоръките за други бета-блокери, когато има клинични основания трябва да се имат предвид следните общи мерки:

• Брадикардия

Приложение на интравенозен атропин. При недостатъчен отговор внимателно може да се приложи изопреналин или друг медикамент с позитивни инотропни свойства. При някои обстоятелства може да е необходимо поставяне на временен пейсмейкър.

• Хипотония

Трябва да се приложат интравенозни вливания на течности и вазопресори. Интравенозният глюкагон може да бъде от полза.

• AVблок (втора или трета степен)

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно и да бъдат лекувани с инфузия с изопреналин или поставяне на временен пейсмейкър.

• Остро влошаване на сърдечна недостатъчност

Приложение на i.v. диуретици, позитивни инотропни лекарствени средства, вазодилататори.

• Бронхоспазъм

Прилагат се бронходилататори като изопреналин, бетаз-симпатикомимитици и/или аминофилин.

• Хипогликемия

Прилага се j.v. глюкоза.