Yonistib 50 mg film-coated tablets

Лечение на напреднал рак на простатата в комбинация с лугеинизиращ хормон - освобождаващ хормон (LHRH) аналог или хирургична кастрация.

Възрастни мъже, включително старческа възраст: една филмирана таблетка (50 mg) дневно с или без храна.

Лечението с бикалутамид трябва да започне най-малко 3 дни преди началото на лечение с LHRH аналог или едновременно с хирургична кастрация.

Педиатрична популация

Йонистиб 50 mg не е показан при деца и юноши.

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата за пациенти с бъбречно увреждане. Няма опти в използването на бикалутамид при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата за пациенти с умерено чернодробно увреждане. Лекарственият продукт може да кумулира при пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане (виж 4.4.).

За перорално приложение. Таблетките трябва да се поглъщат цели с течност.

Свръхчувствителност към бикалутамид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Йонистиб е противопоказан при жени, деца и юноши (вижте точка 4.6).

Съвместното приложение на прилагане на терфенадин, астемизол или цизаприд с бикалутамид е противопоказано (вижте точка 4.5)

Началото на лечение трябва да се извършва под директно наблюдение от специалист. Впоследствие пациентите трябва да бъдат редовно преглеждани.

Бикалутамид се метаболизира предимно в черния дроб. Изследвания показват, че отделянето може да бъде забавено при пациенти с тежко чернодробно увреждане и това може да доведе до натрупване на бикалутамид. Ето защо бикалутамид трябва да се употребява внимателно при пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане.

При употреба на бикалутамид рядко са били наблюдавани тежки чернодробни промени и чернодробна недостатъчност, като има съобщения и за фатален изход (виж точка 4.8).

Лечението с бикалутамид трябва да се преустанови, ако промените са тежки.

Трябва да се обсъди периодично изследване на чернодробната функция поради възможни чернодробни промени. Повечето промени се очаква да настъпят през първите 6 месеца от лечението с бикалутамид.

Няма опит с употребата на бикалутамид при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min), затова при тези пациенти бикалутамид трябва да се използва с повишено внимание.

Понижаване на глюкозния толеранс е наблюдавано при мъже, получаващи LHRH агонисти. Това може да се прояви като диабет или загуба на гликемичния контрол при индивиди с вече наличен диабет. Поради това трябва да се обмисли мониториране на глюкозата в кръвта при пациенти, получаващи бикалутамид в комбинация с LHRH агонисти.

Доказано е, че бикалутамид инхибира цитохром Р450 (CYP ЗА4), поради което е необходимо повишено внимание при съвместно прилагане с лекарства, метаболизирани предимно от CYP ЗА4, вж. точки 4.3 и 4.5.

Терапията с адрогенна депривация може да доведе до удължаване на QT интервала.

При пациентите с анамнеза за рискови фактори за удължаване на QT интервала и такива приемащи едновременно лекарствени продукти, които могат да удължат QT интервала (вижте точка 4.5), лекарят трябва да оцени съотношението полза/риск, включително потенциалът за Torsade de pointes, преди започване на лечението с Йонистиб.

Лактоза: Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с рядка наследствена галактозна непоносимост, дефицит на Lapp-лактаза или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Не са наблюдавани фармакологични или фармакокинетични взаимодействия между бикалутамид и аналозите на LHRH.

Проучвания invitro са показали, че R-енантиомерът на бикалутамид е инхибитор на CYP ЗА4 с по-малък инхибиторен ефект върху активността на CYP 2С9,2С19 и 2D6.

Макар че клинични проучвания с използване на антипирин като маркер за активността на цитохром Р450 (CYP) не дават доказателства за потенциал за лекарствено взаимодействие с бикалутамид, средната експозиция на мидазолам (AUC) се увеличава с до 80% след съвместно приложение с бикалутамид в продължение на 28 дни. За лекарства с тесен терапевтичен индекс такова увеличение може да бъде от значение. Поради това съпътстващата употреба на терфенадин, астемизол и цизаприд е противопоказана (вж. точка 4.3).

Бикалутамид трябва да се прилага внимателно със съединения като циклоспорин и калциеви антагонисти. Може да се наложи намаляване на дозировката на тези лекарства, ако има доказателство за засилени или нежелани лекарствени реакции. За циклоспорин се препоръчва плазмените концентрации и клиничното състояние да се следят внимателно след започване или прекратяването на лечението с бикалутамид.

Трябва да се внимава при предписването на бикалутамид на пациенти, приемащи други лекарства, които блокират окислителните процеси в черния дроб, например циметидин и кетоконазол. Това може да доведе до повишаване на плазмените концентрации на бикалутамид, което теоретично може да доведе до увеличаване на нежеланите реакции.

Invitro проучвания са показали, че бикалутамид може да измести кумариновия антикоагулант варфарин от местата за свързване с протеините. Ето защо се препоръчва да се следи внимателно протромбиновото време, когато започва лечение с бикалутамид при пациенти, вече получаващи кумаринови антикоагуланти.

Тъй като лечението с андрогенна депривация може да удължи QT интервала, едновременното приложение на Бикалутамид Акорд с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT интервала или такива, които могат да предизвикат Torsade de pointes, като антиаритмичните лекарствени продукти от клас IA (напр. хинидин, дизопирамид) или от клас III (напр. амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид), метадон, моксифлоксацин, антипсихотици и др., трябва да бъде внимателно оценено (вж. точка 4.4).

Йонистиб е противопоказан при жени и не трябва да се дава на бременни жени или кърмачки.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това трябва да се отбележи, че могат да възникнат отделни случаи на замаяност и сънливост (виж точка 4.8.). Засегнатите пациенти трябва да действат с повишено внимание.

Нежеланите събития се подреждат по честота по следния начин: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1 Честота на нежеланите лекарствени реакции

*Честотата е изведена от клинични изпитвания/проучвания за безопасност, при отсъствие на данни, честотата трябва да бъде определена като „неизвестна”.

1. Чернодробните промени рядко са тежки и често са преходни, изчезващи или подобряващи се при продължителна терапия или последващо прекратяване на терапията.

2. Причислена като нежелана лекарствена реакция след преглед на пост-маркетинговите данни. Честотата е определена от честотата на докладваните нежелани събития за чернодробна недостатъчност при пациенти, приемащи бикалутамид в отвореното терапевтично рамо в ЕРС изпитвания с бикалутамид 150 mg.

3. Може да се намали от съпътстваща кастрация.

4. Наблюдавана във фармакоепидемиологично проучване на LHRH агонисти и антиандрогени, използвани за лечение на рак на простатата. Изглежда, че рискът е повишен, когато бикалутамид е използван в комбинация с LHRH агонисти, но не е наблюдавано повишение на риска, когато бикалутамид е използван като монотерапия за лечение на рак на простатата.

5. Причислена като нежелана лекарствена реакция след преглед на пост-маркетинговите данни. Честотата е опредена от честотата на докладваните нежелани събития за интерстициална пневмония в рандомизирания период на лечение в ЕРС изпитвания с бикалутамид 150 mg.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Няма съобщения за случаи на предозиране. Тъй като бикалутамид принадлежи към анилидните съединения, съществува теоретичен риск от развитие на метхемоглобинемия. Метхемоглобинемия е наблюдавана при животни след предозиране. Това означава, че пациент с остра интоксикация може да развие цианоза. Няма специфичен антидот, лечението трябва да бъде симптоматично. Няма голяма вероятност диализата да бъде от полза, тъй като бикалутамид е свързан във висока степен с протеините и не се открива непроменен в урината. Показани са общи поддържащи грижи, включващи често мониториране на жизнените показатели.