Buvidal 64 mg - Prolonged-release solution for injection

Лечение на опиоидна зависимост в рамките на медицинско, социално и психологично лечение. Лечението е предназначено за прилагане при възрастни и юноши на възраст 16 или повече години.

Приложението на Buvidal трябва да се извършва само от медицински специалист. Лечението трябва да бъде започнато от и да остане под наблюдението на лекар с опит в прилагането на терапии за опиоидна зависимост. Когато се предписва и отпуска бупренорфин, трябва да се вземат съответните предпазни мерки, като провеждане на визити за проследяване на пациента с клиничен мониторинг, според нуждите на пациента. Не се разрешава употреба в домашни условия или самостоятелно приложение от пациентите.

Предпазни мерки, които трябва да се предприемат, преди започване на лечението

За да се избегне предизвикването на абстиненция, лечението с Buvidal трябва да започне, когато се появят обективни и ясни признаци на лека до умерена абстиненция (вж. точка 4.4). Трябва да се вземат предвид видът на използваните опиоиди (т.е. опиоид с продължително или

кратко действие), времето от последната употреба на опиоид и степента на опиоидна зависимост.

• За пациенти, зависими от хероин или наркотици с кратко действие, първата доза Buvidal трябва да се приложи не по-рано от 6 часа след последната употреба на опиоиди от пациента.

• За пациенти, получаващи метадон, дозата метадон трябва да се намали до не повече от

  30 mg/ден, преди да се започне лечение с Buvidal, който не трябва да се прилага, докато не са минали най-малко 24 часа след последното получаване на доза метадон от пациента. Buvidal може да отключи симптоми на абстиненция при метадон-зависими пациенти.

  Дозировка

  Започване на лечението при пациенти, които все още не получават бупренорфин

  Пациентите, които преди това не са получавали бупренорфин, трябва да получат сублингвално доза от 4 mg бупренорфин и да се наблюдават в продължение на един час преди първото приложение на Buvidal веднъж седмично, за да се потвърди поносимостта към бупренорфин.

  Препоръчителната начална доза Buvidal е 16 mg с една или две допълнителни дози от 8 mg най- малко през 1 ден, с цел да се достигне доза от 24 mg или 32 mg през първата седмица на лечение. Препоръчителната доза за втората седмица на лечение е общата доза, приложена през седмицата на започване на лечението.

  Лечението с Buvidal веднъж месечно може да започне след започване на лечението с Buvidal веднъж седмично в съответствие с преобразуването на дозите, дадено в Таблица 1, и след като пациентите са стабилизирани на лечение веднъж седмично (четири седмици или повече, както е целесъобразно).

  Преминаване от сублингвални продукти, съдържащи бупренорфин, към Buvidal

  Пациентите, лекувани със сублингвален бупренорфин, може да преминат директно на Buvidal – веднъж седмично или месечно, като се започне в деня след последната дневна доза от лечението със сублингвален бупренорфин, в съответствие с препоръките за дозиране в

  Таблица 1. Препоръчва се стриктно наблюдение на пациентите по време на периода на прилагане след преминаването.

  Таблица 1. Дози за конвенционално лечение със сублингвален бупренорфин веднъж дневно и препоръчителни съответстващи дози за Buvidal веднъжседмично и веднъж месечно
  Доза сублингваленбупренорфин веднъж дневно	Доза Buvidal веднъж седмично	Доза Buvidal веднъж месечно
  2-6 mg	8 mg
  8-10 mg	16 mg	64 mg
  12-16 mg	24 mg	96 mg
  18-24 mg	32 mg	128 mg
  26-32 mg		160 mg

  Пациентите могат да преминат от сублингвален бупренорфин 26-32 mg директно на

  Buvidal 160 mg веднъж месечно при стриктно наблюдение по време на периода на прилагане след преминаването.

  Дозата бупренорфин в mg може да се различава при различните сублингвални продукти, което трябва да се има предвид за всеки отделен продукт. Фармакокинетичните свойства на Buvidal са описани в точка 5.2.

  Поддържащо лечение и корекция на дозата

  Buvidal може да се прилага веднъж седмично или месечно. Дозите може да се увеличават или намаляват и пациентите може да преминават от продукти веднъж седмично на веднъж месечно и обратно според индивидуалните нужди и преценката на лекуващия лекар, в съответствие с препоръките в Таблица 1. След преминаването пациентите може да се нуждаят от по- внимателно наблюдение. Оценката на дългосрочното лечение се базира на данни от

  48 седмици.

  Прилагане на допълнителна доза

  На непланирана визита между седмичните и месечните дози може да се приложи най-много една допълнителна доза Buvidal от 8 mg, въз основа на индивидуалните временни нужди на пациента.

  Максималната доза на седмица за пациенти, които са на лечение с Buvidal веднъж седмично, е 32 mg с допълнителна доза от 8 mg. Максималната доза на месец за пациенти, които са на лечение с Buvidal веднъж месечно, е160 mg.

  Пропуснати дози

  За да се избегне пропускане на дози, седмичната доза може да се прилага до 2 дни преди или след времето за нейното прилагане, а месечната доза може да се прилага до 1 седмица преди или след времето за нейното прилагане.

  Ако дозата е пропусната, следващата доза трябва да се приложи при първа практическа възможност.

  Цели на лечението и прекратяване

  Преди започване на лечение с Buvidal, целите на лечението трябва да бъдат съгласувани с пациента. Ако лечението с Buvidal се прекрати, трябва да се имат предвид неговите характеристики, свързани с удълженото освобождаване, и може да е целесъобразно постепенно намаляване на дозата, за да се предотвратят симптоми на отнемане (вж. точка 4.4). Ако пациентът преминава на лечение със сублингвален бупренорфин, това трябва да се направи една седмица след последната седмична доза или един месец след последната месечна доза Buvidal в съответствие с препоръките в Таблица 1.

  Специални популации

  Старческа възраст

  Безопасността и ефикасността на бупренорфин при пациенти в старческа възраст > 65 години не са установени. Не може да се направят препоръки за дозирането.

  Като цяло, препоръчителното дозиране за пациенти в старческа възраст с нормална бъбречна функция е същото, както при по-млади пациенти с нормална бъбречна функция. Въпреки това, тъй като пациентите в старческа възраст може да имат намалена бъбречна/чернодробна функция, може да се наложи корекция на дозата (вж. по-долу).

  Чернодробно увреждане

  Бупренорфин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с умерено чернодробно увреждане (вж. точка 5.2). При пациенти с тежко чернодробно увреждане използването на бупренорфин е противопоказано (вж. точка 4.3).

  Бъбречно увреждане

  Не се налага промяна на дозата бупренорфин при пациенти с бъбречно увреждане. Препоръчва се прилагането при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) да става с повишено внимание (вж. точки 4.4 и 5.2).

  Педиатрична популация

  Безопасността и ефикасността на бупренорфин при деца и юноши на възраст под 16 години не са установени (вж. точка 4.4). Липсват данни.

  Начин на приложение

  Buvidal е предназначен само за подкожно приложение. Трябва да се инжектира бавно и напълно в подкожната тъкан в различни зони (хълбока, бедрото, корема или горната част на ръката) при условие, че има достатъчно подкожна тъкан. Във всяка зона може да има много места на инжектиране. Местата на инжектиране трябва да се редуват както при седмичните, така и при месечните инжекции. Трябва да се остави интервал от най-малко 8 седмици преди повторно инжектиране на същото място със седмичната доза. Няма клинични данни в подкрепа на повторно инжектиране на месечната доза на същото място. Малко вероятно е това да представлява съображение за безопасност. Решението да се постави повторна инжекция на същото място трябва да се ръководи също от клиничната преценка на наблюдаващия лекар.

  Дозата трябва да се приложи като единична инжекция, да не се разделя. Дозата не трябва да се прилага интраваскуларно (интравенозно), интрамускулно или интрадермално (в кожата) (вж. точка 4.4). Вижте точка 6.6 за инструкции за приложение.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Тежка дихателна недостатъчност Тежко чернодробно увреждане

Остър алкохолизъм или делириум тременс

Приложение

Трябва да се внимава, за да се избегне неумишлено инжектиране на Buvidal. Дозата не трябва да се прилага интраваскуларно (интравенозно), интрамускулно или интрадермално.

Интраваскуларна, например интравенозна инжекция, би представлявала риск от сериозно увреждане, тъй като Buvidal образува твърда маса при контакт с телесните течности, която потенциално може да предизвика увреждане на кръвоносен съд, оклузия или тромбоемболични събития.

Когато се предписва и отпуска бупренорфин, трябва да се вземат съответните предпазни мерки, за да се намали до минимум рискът от неправилна употреба, злоупотреба и отклоняване.

Медицинските специалисти трябва да прилагат Buvidal директно на пациента. Не се разрешава употреба в домашни условия или самостоятелно приложение от пациентите. По време на лечението трябва да се наблюдават всички опити да се премахне депото.

Свойства, свързани с удължено освобождаване

Свойствата, свързани судължено освобождаване на продукта трябва да се имат предвид по време на лечението, включително при започване и прекратяване (вж. точка 4.2). По-конкретно пациентите на съпътстващи лекарствени продукти и/или със съпътстващи заболявания трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на токсичност, предозиране или абстиненция, причинени от увеличени или намалени нива на бупренорфин (вж. точки 4.5 и 5.2).

Потискане на дишането

Има съобщения за случаи на смърт поради потискане на дишането особено когато бупренорфин се използва в комбинация с бензодиазепини (вж. точка 4.5) или когато бупренорфин не се използва в съответствие с кратката характеристика на продукта. Има съобщения и за смъртни случаи, свързани с едновременно приложение на бупренорфин и други

депресанти, като алкохол, габапентиноиди (като прегабалин и габапентин) (вж. точка 4.5) или други опиоидни вещества.

Бупренорфин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с дихателна недостатъчност (напр. хронична обструктивна белодробна болест, астма, белодробно сърце, понижен дихателен резерв, хипоксия, хиперкапния, съществуващо потискане на дишането или кифосколиоза.

Бупренорфин може да предизвика тежко, възможно летално потискане на дишането при деца и лица без опиоидна зависимост в случай на случайно или преднамерено използване.

Потискане на ЦНС

Бупренорфин може да причини сънливост, особено когато се приема заедно с алкохол или депресанти на централната нервна система, като бензодиазепини, транквиланти, седативи, габапентиноиди или хипнотици) (вж. точки 4.5 и 4.7).

Развитие на толерантност и разстройство, свързано с употребата на опиоиди (злоупотреба и зависимост)

Бупренорфин е частичен агонист на мю опиоидните рецептори и продължителното му приложение може да причини опиоидна зависимост.

Толерантност, физическа и психическа зависимост и разстройство свързано с употребата на опиоиди (opioid use disorder, OUD) могат да се развият при многократно приложение на опиоиди като бупренорфин. Злоупотребата с или умишлената неправилна употреба на бупренорфин може да доведе до предозиране и/или смърт. Рискът от развитие на OUD е повишен при пациенти с лична или фамилна (родители или братя и сестри) анамнеза за разстройства, свързани с употребата на вещества (включително разстройство, свързано с употребата на алкохол), при настоящи пушачи или при пациенти с лична анамнеза за други психични разстройства (напр. тежка депресия, тревожност и разстройства на личността).

Преди започване на лечение с бупренорфин и по време на терапията, целите на лечението и планът за неговото прекратяване трябва да бъдат съгласувани с пациента (вж. точка 4.2).

Пациентите ще се нуждаят от наблюдение за признаци на поведение, свързано с търсене на лекарството (напр. твърде ранни заявки за презареждане). Това наблюдение трябва да включва и прегледа на съпътстващо приемани опиоиди и психоактивни лекарства (като бензодиазепини). За пациенти с признаци и симптоми на OUD трябва да се обмисли консултация със специалист по зависимости.

Серотонинов синдром

Съпътстващо приложение на Buvidal и други серотонинергични средства, като например МАО-инхибитори, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI) или трициклични антидепресанти, може да доведе до серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние (вж. точка 4.5). Ако съпътстващото лечение с други серотонинергични средства е клинично оправдано, се препоръчва внимателно наблюдение на пациента, особено по време на започване на лечението и повишаване на дозата.

Симптомите на серотонинов синдром може да включват промени в психичния статус, автономна нестабилност, невромускулни аномалии и/или стомашно-чревни симптоми.

Ако има съмнение за серотонинов синдром, трябва да се обмисли намаляване на дозата или преустановяване на терапията в зависимост от тежестта на симптомите.

Хепатит и чернодробни събития

Преди започване на лечението се препоръчва да се направят изходни изследвания на чернодробната функция. Пациенти, позитивни за вирусен хепатит, които получават определени съпътстващи лекарствени продукти (вж. точка 4.5) и/или имат съществуваща чернодробна дисфункция, са изложени на по-висок риск от увреждане на черния дроб. Препоръчва се редовно проследяване на чернодробната функция.

Съобщавани са случаи на остро чернодробно увреждане при опиоиднозависими пациенти, както в клинични проучвания, така и в постмаркетингови съобщения на нежелани реакции при лекарствени продукти, съдържащи бупренорфин. Спектърът на аномалиите варира от преходни асимптоматични повишения на чернодробните трансаминази до случаи на цитолитичен хепатит, чернодробна недостатъчност, чернодробна некроза, хепаторенален синдром, чернодробна енцефалопатия и смърт. В много случаи наличието на съществуващи аномалии на чернодробните ензими, генетично заболяване, инфекция с вирус на хепатит B или хепатит C, злоупотреба с алкохол, анорексия, съпътстващо използване на други потенциално хепатотоксични лекарства и продължаващо инжекционно приложение на наркотици може да има причинна или допринасяща роля. Тези основни фактори трябва да се вземат предвид преди предписването на бупренорфин и по време на лечението. При съмнение за чернодробно събитие е наложителна допълнителна биологична и етиологична оценка. В зависимост от находките, приложението на Buvidal може да бъде прекратено. Може да се наложи наблюдение след седмичния или месечния период на лечение. Ако лечението бъде продължено, чернодробната функция трябва да бъде стриктно наблюдавана.

Предизвикване на синдром на опиоидна абстиненция

Когато се започва лечение с бупренорфин, важно е да се познава профилът на бупренорфин като частичен агонист. Продуктите, съдържащи бупренорфин, предизвикват симптоми на абстиненция при опиоидно зависими пациенти, когато са приложени преди да са отшумели агонистичните ефекти, резултат от скорошна употреба или неправилна употреба на опиоиди. За да се избегне предизвикването на абстиненцията, трябва да се направи индукция, когато има обективни признаци и симптоми на лека до умерена абстиненция (вж. точка 4.2).

Прекратяването на лечението може да доведе до синдром на абстиненция, който може да е със забавено начало.

Чернодробно увреждане

Бупренорфин се метаболизира екстензивно в черния дроб. Пациентите с умерено чернодробно увреждане трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на предизвикана опиоидна абстиненция, токсичност или предозиране, причинени от повишени нива на бупренорфин.

Бупренорфин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с умерено чернодробно увреждане (вж. точки 4.2 и 5.2). По време на лечението чернодробната функция трябва да се наблюдава редовно. При пациенти с тежко чернодробно увреждане използването на бупренорфин е противопоказано (вж. точка 4.3).

Бъбречно увреждане

Метаболитите на бупренорфин кумулират при пациенти с бъбречна недостатъчност. Препоръчва се прилагането при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс

< 30 ml/min) (вж. точки 4.2 и 5.2) да става с повишено внимание. Удължаване на QT интервала

Изисква се повишено внимание, когато Buvidal се прилага едновременно с други лекарствени продукти, които удължават QT интервала, и при пациенти с анамнеза за синдром на удължен QT интервал или други рискови фактори за удължаване на QT интервала.

Овладяване на остра болка

За овладяване на остра болка по време на продължителна употреба на Buvidal може да се наложи комбинация от опиоиди с висок афинитет към мю опиоидните рецептори (напр. фентанил), неопиоидни аналгетици и регионална анестезия. Титрирането на перорални или интравенозни краткодействащи опиопидни аналгетици (морфин с незабавно освобождаване, оксикодон или фентанил) до желания аналгетичен ефект при пациенти, лекувани с Buvidal, може да изисква по-високи дози. По време на лечението пациентите трябва да се наблюдават.

Употреба при деца и юноши

Безопасността и ефикасността на бупренорфин при деца на възраст под 16 години не са установени (вж. точка 4.2). Поради липсата на данни при юноши (на възраст 16 или 17 години) пациентите от тази възрастова група трябва да бъдат наблюдавани внимателно по време на лечението

Дихателни нарушения по време на сън

Опиоидите могат да причинят дихателни нарушения по време на сън, включително централна сънна апнея (ЦСА) и нощна хипоксемия. Употребата на опиоиди води до дозозависимо увеличение на риска от ЦСА. При пациенти с ЦСА трябва да се обмисли намаляване на общата доза опиоиди.

Ефекти на класа

Опиоидите може да предизвикат ортостатична хипотония.

Опиоидите може да повишат налягането на гръбначно-мозъчната течност, което може да причини гърчове. Затова опиоидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с травма на главата, вътречерепни лезии, други обстоятелства, при които може да се повиши налягането на гръбначно-мозъчната течност, или анамнеза за гърч.

Опиоидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с хипотония, хипертрофия на простатата или уретрална стеноза.

Индуцирани от опиоиди миоза, промени в нивото на съзнанието или промени във възприемането на болката като симптом на заболяване могат да попречат на оценяването на пациента или да затруднят диагностицирането или да замаскират клиничната картина на съпътстващо заболяване

Опиоидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с микседем, хипотиреоидизъм или недостатъчност на надбъбречната кора (напр. болест на Addison).

Доказано е, че опиоидите повишават налягането в дуктус холедохус и трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с дисфункция на жлъчните пътища.

Латекс

В състава на предпазителя на иглата не се използва естествен каучук или латекс. Въпреки това не може да се изключи наличието на незначителни следи и следователно съществува потенциален риск от алергични реакции при чувствителни към латекс индивиди, който не може да бъде напълно изключен.

Не са провеждани проучвания за взаимодействията с Buvidal.

Бупренорфин трябва да се използва с повишено внимание, когато се прилага едновременно със:

• налтрексон и налмефен: те са опиоидни антагонисти, които могат да блокират фармакологичните ефекти на бупренорфин. При опиоиднозависими пациенти, получаващи в момента лечение с бупренорфин, налтрексон може да предизвика внезапната поява на продължителни и интензивни симптоми на опиоидна абстиненция. При пациенти, получаващи в момента лечение с налтрексон, очакваните терапевтични ефекти от приложението на бупренорфин може да бъдат блокирани от налтрексон.

• алкохолни напитки или лекарствени продукти, съдържащи алкохол, тъй като алкохолът увеличава седативния ефект на бупренорфин (вж. точка 4.7).

• бензодиазепини: Тази комбинация може да причини смърт поради потискане на дишането с централен произход. Поради това дозите трябва да се наблюдават с повишено внимание и тази комбинация трябва да се избягва в случаите, когато има риск от неправилна употреба.. Пациентите трябва да бъдат предупредени, че е изключително опасно да си прилагат самостоятелно непредписани им бензодиазепини, докато приемат този продукт, като трябва също да бъдат предупредени да използват бензодиазепини едновременно с този продукт, само според указанията на техния лекар (вж. точка 4.4).

• габапентиноиди: Съпътстващата употреба на Buvidal с габапентиноиди (габапентин и

  прегабалин) може да доведе до респираторна депресия, хипотония, дълбока седация, кома или смърт. Поради това дозите трябва да се наблюдават с повишено внимание и тази комбинация трябва да се избягва в случаите, когато има риск от неправилна употреба. Пациентите трябва да бъдат предупредени да използват габапентиноиди едновременно с този продукт само според указанията на техния лекар (вж. точка 4.4).

• серотонинергични лекарствени продукти, като например МАО-инхибитори, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI) или трициклични антидепресанти, тъй като рискът от серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние, е повишен (вж. точка 4.4).

• други депресанти на централната нервна система: Други опиоидни производни (например ^{метадон, аналгетици и антитусиви), определени антидепресанти, седативни Н}1 рецепторни антагонисти, барбитурати, анксиолитици, различни от бензодиазепини, антипсихотици, клонидин и сродни вещества. Тези комбинации повишават потискането на централната нервна система. Намаленото ниво на бдителност може да направи шофирането и работата с машини опасни (вж. точка 4.7).

• опиоидни аналгетици: Постигането на адекватна аналгезия може да е трудно при прилагането на пълен опиоиден агонист при пациенти на бупренорфин. При пълните агонисти съществува и потенциал за предозиране, особено при опитите да се преодолеят частичните агонистични ефекти на бупренорфин или при спадане на плазмените нива на бупренорфин (вж. точка 4.4)

• Бупренорфин се метаболизира до норбупренорфин основно чрез CYP3A4. В проучвания, използващи трансмукозен и трансдермален бупренорфин, са установени взаимодействия с едновременно приложени индуктори или инхибитори. Бупренорфин също се метаболизира до бупренорфин-3β-глюкуронид чрез UGT1A1.

  • CYP3A4 инхибиторите могат да инхибират метаболизма на бупренорфин, което в ^{резултат да доведе до увеличени C}max ^{и AUC на бупренорфин и норбупренорфин.} Buvidal избягва ефектите на първо преминаване и се очаква CYP3A4 инхибиторите (напр. протеазните инхибитори като ритонавир, нелфинавир или индинавир или азолови антимикотици, като кетоконазол или интраконазол, или макролидни антибиотици) да имат по-малко ефекти върху метаболизма на бупренорфин, когато се прилагат едновременно с Buvidal, в сравнение с едновременното приложение със сублингвален бупренорфин. Когато се преминава от сублингвален бупренорфин към Buvidal, пациентите може да се нуждаят от наблюдение, за да се осигурят адекватни плазмени нива на бупренорфин.

    Пациентите, които вече са на Buvidal и започват лечение с CYP3A4 инхибитори, трябва да се лекуват с Buvidal веднъж седмично и да се наблюдават за симптоми на предозиране. От друга страна, ако един пациент, който е лекуван едновременно с Buvidal и CYP3A4 инхибитор, спре лечението с CYP3A4 инхибитора, ще трябва да се наблюдава за симптоми на абстиненция (вж. точка 4.4).

  • CYP3A4 индукторите може да индуцират метаболизма на бупренорфин, което да доведе в резултат до намалени нива на бупренорфин. Buvidal избягва ефектите на първо преминаване и се очаква CYP3A4 индукторите (напр. фенобарбитал, карбамазепин, фенитоин или рифампицин) да имат по-малко ефекти върху метаболизма на бупренорфин, когато се прилагат едновременно с Buvidal, в сравнение с едновременното приложение със сублингвален бупренорфин. Когато се преминава от сублингвален бупренорфин към Buvidal, пациентите може да се нуждаят от наблюдение, за да се осигурят адекватни плазмени нива на бупренорфин. Пациентите, които вече са на Buvidal и са започнали лечение с CYP3A4 индуктори, трябва да се лекуват с Buvidal веднъж седмично и да се наблюдават за симптоми на абстиненция. От друга страна, ако един пациент, който е лекуван едновременно с Buvidal и CYP3A4 индуктор, спре лечението с CYP3A4 индуктора, ще трябва да се наблюдава за симптоми на свръхлечение.

  • UGT1A1 инхибиторите може да повлияят на системаната експозиция на бупренорфин.

• моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори): Възможно обостряне на опиоидните ефекти въз основа на опита с морфин.

• съпътстващото приложение на бупренорфин с антихолинергици или лекарства с антихолинергична активност (напр. трициклични антидепресанти, антихистамини, антипсихотици, мускулни релаксанти, антипаркинсонови лекарства) може да доведе до повишени антихолинергични нежелани реакции.

Бременност

Липсват или има ограничени данни от употребата на бупренорфин при бременни жени. Проучванията върху животни не показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Бупренорфин трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза надхвърля потенциалния риск за плода.

Към края на бременността бупренорфин може да индуцира потискане на дишането при новороденото, дори след кратък период на приложение. Продължителното приложение на бупренорфин през последните три месеца от бременността може да причини синдром на абстиненция при новороденото (напр. хипертония, неонатален тремор, неонатална ажитация, миоклонус или конвулсии). Синдромът по принцип се забавя от няколко часа до няколко дни след раждането.

Поради дългия полуживот на бупренорфин трябва да се има предвид наблюдение на новороденото в продължение на няколко дни след раждането, за да се предотврати рискът от потискане на дишането или синдром на абстиненция при новороденото.

Кърмене

Бупренорфин/метаболитите се екскретират в кърмата и Buvidal трябва да се използва с повишено внимание по време на кърмене.

Фертилитет

За ефектите на бупренорфин върху човешкия фертилитет няма данни или данните са ограничени.

Не е наблюдаван ефект на бупренорфин върху фертилитета при животни (вж. точка 5.3).

Бупренорфин повлиява в лека до умерена степен способността за шофиране и работа с машини, когато се прилага на опиоиднозависими пациенти. Бупренорфин може да причини сънливост, замайване или нарушение на мисловния процес, особено в периодите на започване на лечението и коригиране на дозата. Ако се приема заедно с алкохол или депресанти на централната нервна система, има вероятност ефектът да бъде по-силно изразен (вж. точки 4.4

и 4.5).

Пациентът трябва да бъде предупреден да не шофира и да не работи с опасни машини, докато приема това лекарство, докато се разбере как то се отразява на пациента. Трябва да се даде индивидуална препоръка от лекуващия медицински специалист.

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите лекарствени реакции, които най-често се съобщават при бупренорфин, са главоболие, гадене, хиперхидроза, безсъние, синдром на опиоидна абстиненция и болка.

Табличен списък на нежеланите реакции

Таблица 2 представя нежеланите лекарствени реакции, съобщавани за бупренорфин, включително Buvidal. Прилагат се следните термини и честоти: много чести (≥ 1/10), чести

(≥ 1/100 дo < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Реакции на мястото на инжектиране

В двойносляпото изпитване фаза 3 за ефикасност нежеланите реакции, свързани с мястото на инжектиране, са наблюдавани при 36 (16,9 %) от 213 пациенти (5 % от приложените инжекции) в групата на лечение с Buvidal. Най-честите нежелани реакции са били болка на мястото на инжектиране (8,9 %), пруритус на мястото на инжектиране (6,1 %) и еритема на мястото на инжектиране (4,7 %). Всички реакции на мястото на инжектиране са били или леки, или умерени по тежест и повечето са били преходни.

По време на постмаркетинговата употреба на Buvidal са съобщавани нежелани реакции, свързани с мястото на инжектиране като абсцес, улцерации и некроза.

Лекарствена зависимост

Многократната употреба на бупренорфин може да доведе до лекарствена зависимост, дори в терапевтични дози. Рискът от лекарствена зависимост може да варира в зависимост от индивидуалните рискови фактори на пациента, дозировката и продължителността на лечението с опиоиди (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Симптоми

Потискане на дишането в резултат на потискане на централната нервна система е основният симптом, налагащ интервенция в случай на предозиране с бупренорфин, тъй като може да доведе до респираторен арест и смърт. Предварителните симптоми на предозиране може да включват също прекомерно потене, сънливост, амблиопия, миоза, хипотония, гадене, повръщане и/или нарушения на говора.

Лечение

Трябва да се приложат общи поддържащи мерки, включително внимателно наблюдение на респираторния и сърдечен статус на пациента. Трябва да се приложи симптоматично лечение на респираторната депресия след стандартните мерки за интензивно лечение. Трябва да се осигури проходимост на дихателните пътища на пациента и възможност за асистирано или контролирано обдишване. Пациентът трябва да бъде преместен на място, напълно оборудвано за реанимация. Ако пациентът повръща, трябва да се вземат мерки за предотвратяване на аспирация. Препоръчва се използването на опиоиден агонист (т.e. налоксон), независимо от скромния ефект, който може да има по отношение на потискане на респираторните симптоми на бупренорфин в сравнение с неговите ефекти върху опиоиди, които са пълни агонисти.

Голямата продължителност на действие на бупренорфин и удълженото освобождаване от Buvidal, трябва да се имат предвид, когато се определя продължителността на лечението, необходимо за преодоляване на ефектите от предозиране (вж. точка 4.4). Налоксон може да се очисти от организма по-бързо от бупренорфин, което позволява връщане на симптомите на предозиране с бупренорфин, които преди са били контролирани.