Relpax 20 mg film - coated tablets

РЕЛПАКС е показан за лечение на главоболието по време на мигренозен пристъп с или без аура при възрастни.

Приемането на таблетките РЕЛПАКС трябва да започне колкото се може по-рано след началото на мигренозното главоболие, но те са ефективни и ако се вземат в по-късен етап по време на мигренозния пристъп.

РЕЛПАКС, приет по време на аурата на мигренозния пристъп, не води до предотвратяване на появата на мигренозното главоболие и затова РЕЛПАКС трябва да се приема само във фазата на мигренозно главоболие.

Таблетките РЕЛПАКС не трябва да се употребяват профилактично.

Възрастни (18-65 години):

Препоръчваната начална доза е 40 mg.

Ако главоболието се появи отново в рамките на 24 часа: Ако мигренозното главоболие се появи отново в рамките на 24 часа след първоначалния отговор е доказано, че повторното даване на същата доза РЕЛПАКС е ефективно за овладяване на рецидива. Ако е необходимо приемане на повторна доза, това не трябва да става по-рано от 2 часа след първоначалната

Ако няма ефект: Ако главоболието на пациента не се повлияе от първата доза РЕЛПАКС в рамките на 2 часа, не се препоръчва приемането на втора доза от лекарството по време на същия пристъп, тъй като клинични проучвания не са доказали със сигурност ефекта на повторната доза. Клиничните изпитвания показват, че при пациентите, които не са се повлияли при лечението на един мигренозен пристъп, има вероятност за повлияване от лечението при следващ пристъп.

Пациенти, при които не се постига задоволителна ефикасност след правилно третиране с доза от 40 mg (напр. добра поносимост и липса на терапевтичен отговор при 2 от 3 мигренозни атаки), могат да се повлияят от доза 80 mg (2 х 40 mg) при следващите мигренозни атаки (вж. точка 5.1). Повторна доза от 80 mg не трябва да бъде приемана в рамките на 24 часа.

Максималната дневна доза не трябва да надвишава 80 mg (вж. точка 4.8).

Пациенти в старческа възраст

Безопасността и ефективността на елетриптан при пациенти над 65 годишна възраст не са проучени системно поради малкия брой на този тип пациенти в клиничните проучвания. Затова приложението на РЕЛПАКС при хора в старческа възраст не се препоръчва.

Педиатрична популация

Юноши (12-17години)

Ефикасността на РЕЛПАКС при юноши на възраст от 12 до 17 години не е установена.

Наличните към момента данни са представени в т. 5.2, но не може да бъде направена препоръка относно дозирането.

Деца (6-11 години)

Безопасността и ефикасността на РЕЛПАКС при деца на възраст от 6 до 11 години не е установена. Наличните към момента данни са представени в т. 5.2, но не може да бъде направена препоръка относно дозирането.

РЕЛПАКС

Пациенти с чернодробно увреждане:

При леко или средно тежко чернодробно увреждане не се налага корекция на дозата. Тъй като РЕЛПАКС не е изследван при пациенти с тежко чернодробно увреждане, той е противопоказан при тези пациенти.

Пациенти с бъбречно увреждане:

Тъй като ефектите на РЕЛПАКС върху кръвното налягане се усилват при бъбречно увреждане (вж. точка 4.4), при пациенти с леко или средно тежко бъбречно увреждане се препоръчва начална доза от 20 mg. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 40 mg. РЕЛПАКС е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане.

Таблетките трябва да се поглъщат цели с вода.

РЕЛПАКС е противопоказан при:

• свръхчувствителност към елетриптан хидробромид или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• тежко чернодробно или тежко бъбречно увреждане.

• средно тежка или тежка хипертония или нелекувана лека хипертония.

• доказана коронарна болест, вкл. исхемична болест на сърцето (ангина пекторис предходен миокарден инфаркт или доказана тиха (безболкова) исхемия), обективни или субективни симптоми за исхемична болест на сърцето или ангина на Prinzmetal

• тежки аритмии или сърдечна недостатъчност.

• периферна съдова болест.

• анамнеза за мозъчносъдов инцидент или преходно исхемично нарушение на мъзъчното кръвообръщение.

• прием на ерготамин или производни на ерготамин (включително метисергид), в рамките на 24 часа преди или след лечение с елетриптан (вж. точка 4.5).

• едновременен прием на други 5-НТ1 рецепторни агонисти и елетриптан.

РЕЛПАКС не трябва да се използва с мощни CYP3A4 инхибитори, напр. кетоконазол, итраконазол, еритромицин, кларитромицин, йозамицин и протеазни инхибитори (ритонавир, индинавир и нелфинавир).

РЕЛПАКС трябва да се употребява само в случаите, когато е доказана диагнозата мигрена. РЕЛПАКС не е показан за лечението на хемиплегична, офталмоплегична или базиларна мигрена.

РЕЛПАКС не трябва да се прилага за лечение на “атипични” форми на главоболие, т.е. главоболие, което може да е свързано е възможни сериозни състояния (инсулт, руптура на аневризма), при които мозъчно-съдовата вазоконстрикция може да навреди.

Приложението на елетриптан в някои случаи може да бъде свързано с преходни симптоми като например гръдна болка и стягане, които може да са интензивни и да обхванат гърлото (вж. точка 4.8). В случаите, в които тези симптоми насочват към исхемична болест на сърцето, не трябва да бъде давана следваща доза и трябва да бъде проведено адекватно изследване.

Пациенти със сърдечна недостатъчност

РЕЛПАКС не би следвало да се изписва без предварителен преглед при пациенти, при които е вероятно наличието на недиагностицирано сърдечно заболяване или при пациенти с риск за исхемична болест на сърцето (ИБС) [напр. пациенти с хипертония, диабет, пушачи или такива на никотин-субституираща терапия, мъже над 40-годишна възраст, постменопаузални жени и такива с тежка наследствена обремененост за ИБС]. Кардиологичният преглед не винаги може да идентифицира всеки пациент със сърдечно-съдово заболяване и в много редки случаи при пациенти без съпътстващо сърдечно-съдово заболяване, които са приемали 5-HT1 агонисти, са възниквали сериозни сърдечни събития. На пациенти с диагностицирана ИБС не трябва да се назначава РЕЛПАКС (вж. точка 4.3).

Приложението на 5-НТ1 агонисти е свързвано с коронарен вазоспазъм. В редки случаи са съобщавани миокардна исхемия или инфаркт при приложението на 5-HT1 рецепторни агонисти.

Нежеланите лекарствени реакции може да са по-чести при едновременно приложение на триптани и билкови продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericum perforatum).

В терапевтичния дозов интервал, при прилагане на елетриптан в дози от 60 mg или по-високи е отчетено слабо и преходно повишаване на кръвното налягане. Това повишение, обаче, не е било сързано с клинични последствия по време на програмата на клиничните проучвания. Ефектът е бил много по-силно проявен при болни с увредена бъбречна функция и пациенти в старческа възраст. При индивиди с увредена бъбречна функция систоличното кръвно налягане се е повишило средно максимално с 14-17 mm Hg (норма 3 mm Hg), а диастоличното - c 14-21 mm Hg (норма 4 mm Hg). При пациентите в старческа възраст систоличното налягане се е покачило средно максимално с 23 mm Hg, сравнено с 13 mm Hg при по-млади хора (плацебо 8 mm Hg). Получени са пост-маркетингови доклади за повишено кръвно налягане и при пациенти, приемащи дози 20 и 40 mg елетриптан, и при пациенти които не са с увредена бъбречна функция, нито в старческа възраст.

Прекомерно прилагане на медикаментозно лечение за главоболие

Прекомерната употреба на който и да е обезболяващ лекарствен продукт за главоболие може да доведе до неговото влошаване. Ако се касае или се подозира такава ситуация трябва да се потърси съвет от медицински специалист и лечението трябва да се прекрати. Прекомерна употреба на медикаментозно лечение за главоболие трябва да се подозира при пациенти с хронично всекидневно главоболие въпреки (или поради) редовния прием на лекарства за главоболие.

Серотонинов синдром

Съобщава се за поява на серотонинов синдром (включително променен ментален статус, автономна нестабилност и невромускулни аномалии) след едновременно лечение с триптани и селективни инхибитори на обратния захват на серотонина или инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин. Тези реакции могат да бъдат тежки. Ако едновременното лечение с елетриптан и селективни инхибитори на обратния захват на серотонина или инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин е клинично оправдано, се препоръчва наблюдение на пациентите особено в началото на лечението, при повишаване на дозата или при включване на друго серотонинергично лекарство (вж. раздел 4.5).

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Този лекарствен продукт съдържа също жълт оцветител, който може да причини алергични реакции.

РЕЛПАКС 20 mg таблетки съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка. Пациентите на диета с ниско съдържание на натрий трябва да бъдат информирани, че този лекарствен продукт практически не съдържа натрий.

Ефект на други лекарствени продукти върху елетриптан

В пилотните клинични проучвания на елетриптан не са установени взаимодействия с бета- блокери, трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратния захват на серотонина и флунаризин, но няма данни от формални клинични проучвания за лекарствени взаимодействия с тези лекарствени продукти (освен пропранолол, виж по-долу).

Популационни фармакокинетични анализи на клинични проучвания предполагат, че изброените лекарствени продукти (бета-блокери, трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, естроген базирана хормонозаместителна терапия, естроген-съдържащи перорални контрацептиви и калциеви блокери) е малко вероятно да имат ефект върху фармакокинетичните свойства на елетриптан.

Елетриптан не е субстрат на МАО. Следователно не се очакват лекарствени взаимодействия между елетриптан и MAO-инхибитори. Ето защо не са проведени формални клинични проучвания.

В клинични проучвания с пропранолол (160 mg), верапамил (480 mg) и флуконазол (100 mg) Cmax на елетриптан се увеличи съответно 1,1 пъти, 2,2 пъти и 1,4 пъти. Увеличението на AUC на елетриптан е съответно 1,3 пъти, 2,7 пъти и 2,0 пъти. Тези ефекти се определят като клинично незначими поради липсата на повишаване на кръвното налягане или появата на нежелани лекарствени реакции, сравнено със самостоятелно прилагане на елетриптан.

В клинични проучвания с еритромицин (1000 mg) и кетоконазол (400 mg), специфични и мощни инхибитори на CYP3A4, е наблюдавано значително повишаване на стойностите на Cmax на елетриптан (2 и 2,7 пъти) и AUC (3,6 и 5,9 пъти) съответно. Това увеличениe е свързано с повишаването на t1/2 на елетриптан от 4,6 на 7,1 часа при комбиниране с еритримицин и от 4,8 на 8,3 часа при комбиниране с кетоконазол (вж. 5.2). Ето защо, РЕЛПАКс не трябва да бъде

прилаган едновременно с мощни СУРЗА4-инхибитори, например кетоконазол, интраконазол еритромицин, кларитромицин, йозамицин и протеазни инхибитори (ритонавир, индинавир и нелфинавир).

В клинични проучвания при перорално прилагане на (кофеин/ерготамин) 1 и 2 часа след елетриптан е наблюдавано макар и минимално адитивно повишаване на кръвното налягане, което може да се очаква, като се имат предвид фармакологичните ефекти на двете лекарства. Следователно се препоръчва съдържащи ерготамин или подобни на ерготамин продукти (напр. дихидроерготамин) да не се приемат в рамките на 24 часа след прилагането на елетриптан. Обратно, трябва да минат поне 24 часа след приемането на ерготамин-съдържащи продукти преди да се назначи елетриптан.

Ефект на елетриптан върху други лекарствени продукти

Няма invitro или invivo доказателства, че терапевтичните дозировки (и съответните концентрации) на елетриптан ще инхибират или индуцират ензимите цитохром Р450, включително СYРЗА4-лекарствометаболизиращите ензими и затова се счита, че е малко вероятно елетриптан да предизвика клинично значими лекарствени взаимодействия, медиирани от тези ензими.

Селективни инхибитори на обратния захват на серотонина/инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин и Серотонинов синдром;

Съобщава се за появата на симптоми, съответстващи на серотонинов синдром (включително променен ментален статус, автономна нестабилност и невромускулни аномалии) след едновременно лечение със селективни инхибитори на обратния захват на серотонина или инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин и триптани (виж точка 4.4).

Няма клинични данни за приложението на РЕЛПАКС при бременни.

Експерименталните проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие. РЕЛПАКС трябва да се прилага при бременни само ако наистина е необходимо.

Елетриптан се екскретира в човешката кърма. В проучване при 8 жени, получили еднократна доза от 80 mg, средното общо количество на елетриптан в кърмата след 24 часа е 0,02% от приетата доза. Независимо от това прилагането на РЕЛПАКС при кърмачки трябва да става с повишено внимание. Излагането на кърмачето на лекарството може да се сведе до минимум, като кърменето се преустанови за 24 часа след приемане на лекарството.

РЕЛПАКС има умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. При някои пациенти мигрената или лечението е РЕЛПАКС може да предизвикат сънливост или замаяност. Пациентите трябва да се посъветват да оценят способността си да извършват сложни задачи, като шофиране по време на мигренозен пристъп и след прием на РЕЛПАКС.

Обобщение на профила за безопасност

В клинични проучвания РЕЛПАКС е прилаган при повече от 5000 индивиди, които са приемали една или две дози РЕЛПАКС 20, 40 или 80 mg. Най-често срещаните нежелани лекарствени реакции са били астения, сомнолентност, гадене и замаяност. В рандомзирани клинични проучвания, провеждани с дози 20, 40 и 80 mg, е забелязана тенденция за дозозависима честота на нежеланите лекарствени реакции.

Нежелани лекарствени реакции, представени в табличен вид

Следните нежелани реакции (с честота ≥ 1 % и по-висока от тази при плацебо) са били съобщени при пациенти, лекувани с терапевтични дози в клинични проучвания. Събитията се категоризират по честота като чести (≥1/100 до <1/10), не чести (≥1/1 000 до <1/100) или редки (≥1/10 000 до <1/1 000).

Честите нежелани събития, наблюдавани при РЕЛПАКС, са типични нежелани събития, съобщавани за целия клас на 5-НТ1 агонисти.

Следните нежелани ефекти са съобщени от пост-маркетинговия опит:

Нарушения на имунната система: алергични реакции, някои от които могат да бъдат сериозни, включително ангиоедема.

Нарушения на нервната система: серотонинов синдром, редки случаи на синкоп, мозъчно-съдов инцидент

Съдови нарушения: хипертония

Сърдечни нарушения: Миокардна исхемия или миокарден инфаркт, коронарен спазъм

Стомашно-чревни нарушения: както и с други 5-НТ 1B/1D агонисти, са получени редки съобщения за

исхемичен колит, повръщане.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев”’ № 8, 1303 София, тел. +359 2 8903 417, уебсайт: www.bda.bg.

Индивиди са приемали еднократни дози от 120 mg без значителни нежелани събития. Независимо от това, изхождайки от фармакологичните особености на този клас, при предозиране е възможна появата на хипертония или други по-сериозни сърдечносъдови симптоми.

В случаите на предозиране трябва да се приложат съответните стандартни поддържащи мерки. Елиминационният полуживот на елетриптан е около 4 часа и следователно мониторирането на пациентите и прилагането на обща поддържаща терапия трябва да продължи поне 20 часа или докато белезите и симптомите персистират.

Не е известно какъв е ефектът на хемодиализата или перитонеалната диализа върху серумните концентрации на елетриптан.