Nexium Control 20 mg - Gastro-resistant tablet

Nexium Control е показан за краткосрочно лечение на симптомите на рефлукс (напр. парене зад гръдната кост и киселини) при възрастни пациенти.

Дозировка

Препоръчителната доза е 20 mg езомепразол (една таблетка) дневно.

Може да е необходимо таблетките да се приемат в продължение на 2-3 последователни дни, за да се постигне подобряване на симптомите. Продължителността на лечението е до 2 седмици. След като се постигне пълно облекчаване на симптомите, лечението трябва да се спре.

Ако симптомите се влошат или ако не се постигне облекчение на симптомите в рамките на

2 седмици непрекъснато лечение, пациентът трябва да бъде инструктиран да се консултира с лекар.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

При пациенти с нарушена бъбречна функция не се налага корекция на дозата. Поради ограничения опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, лечението на такива пациенти трябва да се провежда с повишено внимание (вж. точка 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане не се налага корекция на дозата. Пациентите с тежко чернодробно увреждане, обаче, трябва да потърсят съвет от лекар, преди да започнат да приемат Nexium Control (вж. точки 4.4 и 5.2).

Пациенти в старческа възраст (≥65години)

При пациенти в старческа възраст не се налага корекция на дозата.

Педиатрична популация

Няма съответно приложение на Nexium Control в педиатричната популация на възраст под

18 години за показанието „краткосрочно лечение на симптомите на рефлукс (напр. парене зад гръдната кост и киселини)”.

Начин на приложение Перорално приложение

Таблетките трябва да се приемат цели, с половин чаша вода. Таблетките не трябва да се дъвчат или чупят.

Таблетките могат също така да се разтварят в половин чаша негазирана вода. Не трябва да се използват други течности, понеже може да разтворят ентеросолвентната обвивка. Водата трябва да се разбърква, докато таблетката се разтвори. Водата с разтворените в нея пелети трябва да се изпие веднага или до 30 минути. Чашата трябва да се напълни до половината с вода и да се изплакне, като тази вода също трябва да се изпие. Пелетите не трябва да се дъвчат или мачкат.

Свръхчувствителност към активното вещество, субституирани бензимидазоли или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Езомепразол не трябва да се прилага съпътстващо с нелфинавир или рилпивирин (вж. точка 4.5).

Общи

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да се консултират с лекар:

• При значима непреднамерена загуба на тегло, упорито повръщане, дисфагия, хематемеза или мелена, както и при наличие или съмнение за язва на стомаха, за да се изключи злокачествено заболяване, понеже лечението с езомепразол може да облекчи симптомите и да забави поставянето на диагноза.

• При анамнеза за язва на стомаха или стомашно-чревна операция.

• Ако са били на непрекъснато симптоматично лечение на диспепсия или парене зад гръдната кост в продължение на 4 седмици или повече. Това може да е признак на по-сериозно състояние.

• Имат често хрипове, особено при парене зад гръдната кост.

• Ако имат жълтеница или тежко чернодробно заболяване.

• Ако са на възраст над 55 години, с новопоявили се симптоми или симптоми, които са се променили наскоро.

  Пациентите с рецидивиращи симптоми, включващи диспепсия или парене зад гръдната кост с голяма давност, трябва редовно да посещават лекаря си. Пациентите на възраст над 55 години, които приемат ежедневно лекарства за лечение на диспепсия или парене зад гръдната кост, отпускани без лекарско предписание, трябва да уведомят фармацевта или лекаря си за това.

  Пациентите не трябва да приемат Nexium Control с цел дългосрочна профилактика.

  Лечението с инхибитори на протонната помпа (ИПП) може да доведе до леко повишаване на риска за развитие на стомашно-чревни инфекции с микроорганизми като Salmonella и Campylobacter, а при хоспитализирани пациенти – евентуално и с Clostridium difficile (вж. точка 5.1).

  Преди да приемат този лекарствен продукт, пациентите трябва да се консултират с лекаря си, ако им предстои ендоскопия или уреазен дихателен тест.

  Комбинации с други лекарствени продукти

  Не се препоръчва съпътстващо приложение на езомепразол и атазанавир (вж. точка 4.5). Ако се прецени, че съпътстващото приложение на атазанавир и ИПП не може да се избегне, се препоръчва стриктен клиничен контрол в комбинация с повишаване на дозата на атазанавир до 400 mg със 100 mg ритонавир. Дозата на езомепразол не трябва да надвишава 20 mg.

  Езомепразол е инхибитор на CYP2C19. При започване или спиране на лечение с езомепразол, трябва да се има предвид съществуващият потенциал за възникване на взаимодействие с лекарствени продукти, които се метаболизират чрез CYP2C19. Между клопидогрел и езомепразол се наблюдава взаимодействие. Клиничната значимост на това взаимодействие е неясна. Едновременната употреба на езомепразол и клопидогрел не се насърчава (вж.

  точка 4.5).

  Пациентите не трябва да приемат друг ИПП или H2-блокер съпътстващо с Nexium Control. Влияние върху лабораторни тестове

  Повишеното ниво на хромогранин А (CgA) може да повлияе на изследванията за невроендокринни тумори. За да се избегне това взаимодействие, лечението с Nexium Control трябва да се спре временно най-малко за 5 дни преди определянето на CgA. (вж. точка 5.1). Ако нивата на CgA и гастрина не са се възстановили в референтните си граници след началното определяне, измерването трябва да бъде повторено 14 дни след спиране на лечението с инхибитор на протонната помпа.

  Субакутен кожен лупус еритематодес (SCLE)

  Инхибиторите на протонната помпа са свързани с много редки случаи на SCLE. Ако се появят лезии, особено в участъци от кожата, изложени на слънчеви лъчи, и ако те са съпроводени с болки в ставите, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ и медицинският специалист следва да обмисли спиране на приема на Nexium Control. SCLE, настъпил след предходно лечение с инхибитор на протонната помпа, може да увеличи риска от SCLE при употреба на други инхибитори на протонната помпа.

  Тежки кожни нежелани реакции (SCAR)

  Много рядко във връзка с лечението с езомепразол се съобщава за тежки кожни нежелани реакции (SCAR), като еритема мултиформе (ЕМ), синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (TEN), лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които могат да бъдат животозастрашаващи или летални.

  Пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежката кожна реакция ЕМ/SJS/TEN/DRESS и трябва незабавно да потърсят медицински съвет от своя лекар, когато забележат каквито и да било показателни признаци или симптоми. При поява на признаци и симптоми на тежки кожни реакции лечението с езомепразол трябва да се прекрати незабавно и при необходимост да се осигури допълнително медицинско лечение/внимателно наблюдение. Лечението не трябва да се възобновява при пациенти с ЕМ/SJS/TEN/DRESS. Захароза

  Този лекарствен продукт съдържа захарни сфери (захароза). Пациенти с редки наследствени заболявания като непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или захаразо-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат този лекарствен продукт.

  Натрий

  Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Ефекти на езомепразол върху фармакокинетиката на други лекарствени продукти Понеже езомепразол е енантиомер на омепразол, е разумно да се предупреждава за съобщаваните при приложение на омепразол взаимодействия.

Протеазни инхибитори

Има съобщения за взаимодействия на омепразол с някои протеазни инхибитори. Клиничната значимост и механизмите за тези съобщени взаимодействия не винаги са известни. Повишеното стомашно pH по време на лечението с омепразол може да промени резорбцията на протеазните инхибитори. Друг възможен механизъм на взаимодействие е чрез инхибирането на CYP2C19.

Има съобщения за понижаване на серумните концентрации на атазанавир и нелфинавир при съпътстващото им приложение с омепразол, поради което то не се препоръчва. Съпътстващото приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg на здрави доброволци води до значима редукция на експозицията на атазанавир (понижаване на AUC, Cmax и Cmin с приблизително 75%). Повишаването на дозата на атазанавир до 400 mg не компенсира ефекта на омепразол върху експозицията на атазанавир. Съпътстващото приложение на омепразол (20 mg веднъж дневно) и атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до понижаване с приблизително 30% на експозицията на атазанавир в сравнение с експозицията, наблюдавана при приложение на атазанавир 300 mg/ритонавнир 100 mg веднъж дневно без омепразол 20 mg веднъж дневно. Съпътстващото приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) води до понижаване на средните AUC, Cmax и Cmin на нелфинавир с 36–39%, а на средните AUC, Cmax и Cmin на фармакологично активния му метаболит M8, със 75-92%. Поради сходните фармакодинамични ефекти и фармакокинетични

свойства на омепразол и езомепразол, съпътстващо приложение на езомепразол и атазанавир не

се препоръчва, а съпътстващо приложение на езомепразол и нелфинавир е противопоказано (вж. точки 4.3 и 4.4).

Има съобщения за повишаване на серумната концентрация (80-100%) на саквинавир (прилаган заедно с ритонавир) при съпътстващо приложение с омепразол (40 mg веднъж дневно).

Лечението с омепразол 20 mg веднъж дневно няма влияние върху експозицията на дарунавир (прилаган заедно с ритонавир) и ампренавир (прилаган заедно с ритонавир).

Лечението с езомепразол 20 mg веднъж дневно не повлиява експозицията на ампренавир (със или без ритонавир). Лечението с езомепразол 40 mg веднъж дневно не повлиява експозицията на лопинавир (прилаган заедно с ритонавир).

Метотрексат

Има съобщения, че при съпътстващо приложение на метотрексат с ИПП, при някои пациенти нивата на метотрексат се повишават. При приложение на висока доза метотрексат може да се наложи обмисляне на временно спиране на приложението на езомепразол.

Такролимус

Има съобщения, че при съпътстващо приложение с езомепразол, серумната концентрация на такролимус се повишава. Трябва да се провежда по-строго проследяване на серумната концентрация на такролимус, както и да се следи бъбречната функция (креатининовия клирънс), а при нужда – да се коригира дозата на такролимус.

Лекарствени продукти, чиято резорбция зависи от pH

Потискането на стомашната киселинна секреция при лечение с езомепразол и други ИПП може да доведе до намаляване или увеличаване на резорбцията на лекарствени продукти с

pH-зависима резорбция. По време на лечение с езомепразол резорбцията на лекарствени продукти, като кетоконазол, итраконазол, ерлотиниб и левотироксин, приемани перорално, може да намалее и да се наложи корекция на дозата, а резорбцията на дигоксин – да се увеличи по време на лечение с езомепразол.

Съпътстващото приложение на омепразол (20 mg дневно) и дигоксин при здрави доброволци води до повишаване на бионаличността на дигоксин с 10% (до 30% при двама от общо десет доброволци). Съобщенията за развитие на дигоксинова токсичност са редки. Все пак, когато езомепразол се прилага във високи дози при пациенти в старческа възраст, трябва да се подхожда с повишено внимание. В такива случаи терапевтичният мониторинг на дигоксин трябва да е по-строг.

Лекарствени продукти, които се метаболизират чрез CYP2C19

Езомепразол инхибира CYP2C19, основният метаболизиращ го ензим. Поради това, когато езомепразол се прилага съпътстващо с лекарствени продукти, които се метаболизират от CYP2C19 – като варфарин, фенитоин, циталопрам, имипрамин, кломипрамин, диазепам и т.н., плазмената концентрация на тези лекарствени продукти може да се повиши и да се наложи редукция на дозата им. При прием на клопидогрел – лекарствен прекурсор, който се трансформира в активния си метаболит чрез CYP2C19, плазмената концентрация на активния метаболит може да се понижи.

Варфарин

Съпътстващото приложение на езомепразол 40 mg при лекувани с варфарин пациенти в клинични проучвания показва, че времето за коагулация остава в рамките на нормата. Все пак, има няколко изолирани постмаркетингови съобщения за повишаване на INR до клинично значими стойности при съпътстващо приложение. При започване и спиране на езомепразол при пациенти, които са на лечение с варфарин или други кумаринови производни, се препоръчва проследяване.

Клопидогрел

Резултатите от проучвания при здрави доброволци показват фармакокинетично (PK)/фармакодинамично (PD) взаимодействие между клопидогрел (натоварваща доза

300 mg/поддържаща доза 75 mg дневно) и езомепразол (40 mg дневно перорално), водещо до понижаване на експозицията на активния метаболит на клопидогрел средно с 40% и изразяващо се в намалено максимално инхибиране на тромбоцитната агрегация (индуцирана от АДФ) средно с 14%.

В проучване при здрави доброволци при приложение на езомепразол

20 mg + ацетилсалицилова киселина 81 mg във фиксирана комбинация плюс клопидогрел е наблюдавано понижаване с почти 40% на експозицията на активния метаболит на клопидогрел в сравнение с монотерапията с клопидогрел. Обаче при тези доброволци максималното инхибиране на тромбоцитната агрегация (индуцирана от АДФ) е еднакво и в двете групи.

Както от обсервационни, така и от клинични проучвания са получени противоречиви данни за клиничните последици от това PK/PD взаимодействие по отношение на значими

сърдечно-съдови инциденти. Като предпазна мярка, съпътстващото приложение на езомепразол и клопидогрел не трябва да се насърчава.

Фенитоин

Съпътстващото приложение на фенитоин с езомепразол 40 mg при пациенти с епилепсия води до повишаване с 13% на най-ниската плазмена концентрация на фенитоин. Препоръчва се при започване или спиране на лечението с езомепразол, плазмената концентрация на фенитоин да се следи.

Вориконазол

Омепразол (40 mg веднъж дневно) повишава Cmax и AUCτ на вориконазол (субстрат на CYP2C19) съответно с 15% и 41%.

Цилостазол

Омепразол, както и езомепразол, действат като инхибитори на CYP2C19. Омепразол, даван в доза от 40 mg на здрави доброволци в кръстосано проучване, повишава Cmax и AUC на цилостазол съответно с 18% и 26%, а на един от активните му метаболити – съответно с 29% и 69%.

Цизаприд

При здрави доброволци съпътстващото приложение на цизаприд с езомепразол 40 mg води до повишаване с 32% на площта под кривата плазмена концентрация/време (AUC) и до удължаване с 31% на елиминационния полуживот (t1/2), но без значимо повишаване на пиковата плазмена концентрация на цизаприд. Лекото удължаване на QTc-интервала, наблюдавано след приложение на цизаприд като монотерапия, не показва допълнително удължаване при приложение на цизаприд в комбинация с езомепразол.

Диазепам

Съпътстващото приложение на диазепам с езомепразол 30 mg води до понижаване с 45% на клирънса на субстрата на CYP2C19 диазепам.

Проучвани лекарствени продукти без клинично значими взаимодействия Амоксицилин и хинидин

Има данни, че езомепразол не оказва клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на амоксицилин и хинидин.

Напроксен или рофекоксиб

Проучванията за оценка на съпътстващото приложение на езомепразол с напроксен или рофекоксиб, не показват каквито и да е клинично значими фармакокинетични взаимодействия в рамките на краткосрочно проучване.

Ефекти на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на езомепразол

Лекарствени продукти, инхибиращи CYP2C19 и/или CYP3A4

Езомепразол се метаболизира чрез CYP2C19 и CYP3A4. Съпътстващото приложение на езомепразол и инхибитора на CYP3A4 кларитромицин (500 mg два пъти дневно) води до удвояване на експозицията (AUC) на езомепразол. Съпътстващото приложение на езомепразол и комбиниран инхибитор на CYP2C19 и CYP 3A4 може да доведе до увеличаване на експозицията на езомепразол над два пъти. Инхибиторът на CYP2C19 и CYP3A4 вориконазол повишава AUCt на омепразол с 280%. В нито една от тези ситуации не се налага задължителна корекция на дозата на езомепразол. Все пак, при пациенти с тежко чернодробно увреждане трябва да се обмисли корекция на дозата, ако са показани за дългосрочно лечение.

Лекарствени продукти, индуциращи CYP2C19 и/или CYP3A4

Лекарствените продукти, за които е известно, че индуцират CYP2C19, CYP3A4 или и двата ензима (като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum)) могат да предизвикат понижаване на серумната концентрация на езомепразол чрез ускоряване на неговия метаболизъм.

Бременност

Неголям обем данни за бременни жени (за изхода от 300 до 1000 случая на бременност) не показват малформативна или фетална/неонатална токсичност на езомепразол.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Nexium Control по време на бременност.

Кърмене

Ограничена информация показва, че езомепразол се екскретира в кърмата. Няма достатъчна информация за ефектите на езомепразол при новородени/кърмачета. Езомепразол не трябва да се използва в периода на кърмене.

Фертилитет

Проучванията при животни с рацемичната смес омепразол, прилагана през устата, не показват наличието на ефекти върху фертилитета.

Езомепразол повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Нежеланите реакции, като замайване и нарушения на зрението, са нечести (вж. точка 4.8). Ако такива се развият, пациентът не трябва да шофира или да използва машини.

Резюме на профила на безопасност

Сред най-често съобщаваните в клинични проучвания (и също така през постмаркетинговия период) нежелани реакции са главоболие, болка в корема, диария и гадене. В допълнение, профилът му на безопасност е сходен за различни лекарствени форми, терапевтични показания, възрастови групи и популации пациенти. Не са идентифицирани дозозависими нежелани лекарствени реакции.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Дадените по-долу нежелани лекарствени реакции са идентифицирани или подозирани в програмата за клинично проучване на езомепразол и постмаркетинговата употреба. Реакциите са класифицирани по честота по MedDRA конвенцията: много чести (> 1/10); чести (≥1/100 до

<1/10); нечести (≥1/1000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

До момента опитът с умишлено предозиране е много ограничен. Симптомите, описани във връзка с прием на 280 mg, са стомашно-чревни симптоми и слабост. Приемът на единични дози езомепразол от 80 mg не е довел до развитие на някакво събитие. Не е известен специфичен антидот. Езомепразолът се свързва във висока степен с плазмените протеини и следователно не се диализира лесно. Лечението трябва да бъде симптоматично, като се взимат общи поддържащи мерки.